Решение по дело №207/2021 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 712
Дата: 14 април 2021 г. (в сила от 14 април 2021 г.)
Съдия: Константин Димитров Иванов
Дело: 20213100500207
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 26 януари 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 712
гр. Варна , 13.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ в публично заседание на
петнадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мая Недкова
Членове:Константин Д. Иванов

мл.с. Ивалена О. Димитрова
при участието на секретаря Галина Г. Славова
като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно гражданско
дело № 20213100500207 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „Електроразпределение Север“ АД – Варна,
подадена чрез процесуален представител, срещу Решение № 261537/04.12.2020 год.,
постановено по гр. дело № 7257/2020 год. по описа на РС-Варна, с което е уважен предявен
от Г. Д. Н. от гр. Варна против дружеството-въззивник отрицателен установителен иск и е
прието за установено в отношенията между страните, че ищецът Г. Д. Н. от гр. Варна не
дължи на ответника „Електроразпределение Север“ АД, с ЕИК *********, със седалище гр.
Варна, сумата от 1879, 27 лева, представляваща стойността на начислено количество ел.
енергия за периода 22.04.2017 год. – 15.04.2020 год., за обект с аб. № **********, находящ
се в ***, за която сума е издадена фактура № **********/27.05.2020 год.
В жалбата са наведени оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради
нарушение на материалния закон, необоснованост и допуснати съществени нарушения на
съдопроизводствените правила, изразяващи се в неправилна преценка и анализ на събраните
по делото доказателства. Оспорени са изводите на първоинстанционния съд, че не са налице
предвидените в ПИКЕЕ условия за допълнително начисляване на количество ел. енергия по
партидата на абоната за процесния период. Твърди се, че сумата от 1879, 27 лева съставлява
стойност на реално потребено количество ел. енергия, което не е отчетено при редовните
месечни отчети поради извършена намеса в софтуера на електромера. При извършена на
15.04.2020 год. от служители на „Електроразпределение Север“ АД-Варна проверка на
електромера, отчитащ доставяната до обекта на ищеца ел. енергия и след „прочитане“ на
сумарния регистър (1.8.0) са установени 43 447 кВтч ел. енергия, което количество не
съответства на количеството ел. енергия, установено в активираните за търговски отчет
регистри – 1.8.1 и 1.8.2, чийто сбор е 33623 кВтч. Налице е разлика от 9825 кВтч, което
количество е реално потребено от обекта на ищеца - настоящ въззиваем, но не е отчетено
при редовните месечни отчети и съответно не е заплатено. При това положение е налице
хипотезата на чл. 55 ПИКЕЕ.
1
Настоява се за отмяна на решението и за постановяване на друго, с което предявеният
иск да бъде отхвърлен, ведно с присъждане на сторените в двете инстанции съдебни
разноски.
В писмен отговор, подаден в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззиваемият – ищец Г. Д.
Н., чрез процесуален представител, оспорва жалбата, счита, че е неоснователна, а
обжалваното решение – правилно и настоява бъде потвърдено. Претендира присъждане на
разноски.
В съдебно заседание въззивникът, чрез процесуален представител, поддържа жалбата
си.
В съдебно заседания въззиваемият не се явява, не се представлява. В писмено
становище оспорва жалбата, счита обжалваното решение за правилно и настоява да бъде
потвърдено.
При извършената служебна проверка на валидността и допустимостта на обжалваното
решение, съобразно нормата на чл. 269 ГПК, съдът не установи пороци, водещи до неговата
нищожност или недопустимост.
Предявен е иск с правно основание чл. 124 ГПК.
В исковата си молба ищецът Г. Д. Н. от гр. Варна излага, че е потребител на ел.
енергия за обект, находящ се в ***, с аб. № **********, доставяна му от „Енерго-Про
Продажби” АД – Варна. Наследник е по закон на титуляра на партидата за горния обект на
потребление. При проверка на текущите си задължения ищецът установил, че дължи на
ответното дружество „Електроразпределение Север“ АД – Варна сумата от 1879, 27 лева по
фактура № **********/27.05.2020 год., съставляваща стойност на начислено количество ел.
енергия за периода от 22.04.2017 год. до 15.04.2020 год. за горния обект на потребление.
Ищецът счита, че не дължи процесната сума, тъй като не е потребявал начисленото
количество ел. енергия за посочения период, както и поради това, че липсва законно
основание да му бъдат начислявани допълнителни количества ел. енергия.
В съответствие с наведените твърдения е и отправеното искане – да се приеме за
установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответното дружество
сумата от 1879, 27 лева, начислена по фактура № **********/27.05.2020 год. за обект на
потребление, находящ се в ***, с аб. № **********.
В писмен отговор, подаден в срока по чл. 131 ГПК ответникът
„Електроразпределение Север“ АД – Варна, чрез процесуален представител оспорва иска.
Твърди се, че процесната сума се дължи на основание подзаконов нормативен акт, а именно:
Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, изд. от КЕВР, обн. ДВ, бр.
35/30.04.2019 год., в сила от 04.05.2019 год. Навежда, че е извършена проверка на
средството за измерване, измерващо доставяната до обекта на ищеца ел. енергия, при която
са спазени изискванията на ПИКЕЕ. За проверката е съставен констативен протокол, който
отговаря на изискванията на ПИКЕЕ. Установено е, че сборът от показанията на 1.8.1 и 1.8.2
не отговаря на натрупаното количество ел. енергия в сумарния регистър 1.8.0.
Метрологичната проверка от БИМ е констатирала наличие на преминала ел. енергия от
43448 кВтч в сумарния регистър, което количество не съответна на сумата от регистри 1.8.1
и 1.8.2. налице е разлика от 9825 кВтч, при което и на основание чл. 55 от ПИКЕЕ е
начислено посоченото количество ел. енергия за обекта на ищеца, чиято стойност той дължи
на ответното дружество, съгласно чл. 56, ал. 1 ПИКЕЕ.
По тези съображения счита, че искът е неоснователен и настоява за отхвърлянето му,
ведно с присъждане на сторените разноски.
2
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и
доводите на страните, прие за установено следното от фактическа страна:
Според представен на л. 31-32 от делото на ВнРС констативен протокол №
5100545/15.04.2020 год. на посочената дата служители на „Електроразпределение Север“
АД-Варна са извършили техническа проверка на електромер (СТИ) с фабр. № 9 502 151,
монтиран на обекта на потребление на ищеца, при която са отчетени показанията на СТИ по
следните тарифи: 1.8.1 (нощна тарифа) – 6467 кВтч; 1.8.2 (дневна тарифа) – 18705 кВтч;
1.8.0 – 43447 кВтч. Електромерът е демонтиран и подменен с нов. Демонтираният
електромер е поставен в индивидуална опаковка, запечатана с пломба с № 524943 и
изпратен за експертиза в БИМ. Проверката е извършена в присъствието на сина на ищеца (и
внук на наследодателката на ищеца, на името на която се води и партидата), подписал
констативния протокол без забележки.
Извършената от БИМ, РО Русе метрологична експертиза, материализирана в
протокол № 432/19.05.2020 год., след софтуерно „прочитане“ на паметта на електромера е
констатирала, че показанията на Т1 (18705 кВтч) и Т2 (14918 кВтч), изведени на дисплея на
електромера не съответстват с показанията в сумарния регистър – 43448 кВтч, който е
съхранен в енергонезависимата памет на електромера. Според метрологичната експертиза
електромерът съответства на метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за
точност при измерването на ел. енергията, но не съответства на технически характеристики.
Видно от протокола за извършената метрологична експертиза, електромерът с фабр.
№ 9 502 151 е бил представен за изследване в БИМ Ро Русе с показания, съответно: Т1
(1.8.1) – 18705 кВтч и Т2 (1.8.2) – 14918 кВтч.
Съгласно представеното по делото становище за начисляване на ел. енергия, издадено
въз основа на горния протокол от метрологичната експертиза на БИМ, РО Русе и
констативния протокол № 5100545/15.04.2020 год., е одобрено начисляването на
допълнително количество ел. енергия от 9825 кВтч за периода 22.04.2017 год. – 15.04.2020
год. За стойността на горното количество ел. енергия е издадена фактура №
**********/27.05.2020 год. за сумата от 1879/27 лева.
От протокол № 1213572/21.04.2017 год. за монтаж на електромер е видно, че на
обекта на ищеца е монтиран електромера с фабричен номер 9 502 151, с показания за нощна
тарифа (1.8.1) – 4130 кВтч и за дневна тарифа (1.8.2) – 11077 кВтч.
От заключението на СТЕ, изслушано в първата инстанция се установява, че
електромерът с фабр. номер 9 502 151, монтиран на обекта на ищеца е от одобрен тип;
преминал е последваща метрологична проверка през 2017 год. преди да бъде монтиран на
обекта на ищеца и към датата на проверката на 15.04.2020 год. е в срок на метрологична
годност. Ищецът е битов абонат и отчитането на потребената от обекта му ел. енергия е по
две тарифи – нощна и дневна. Електромерите от типа на процесния имат т. нар. „сумарен
регистър“, в който се записва цялото количество ел. енергия, преминала през
измервателната схема на електромера и сумата от количеството ел. енергия отметено по
всички регистри, трябва да е равно на количеството ел. енергия в сумарния регистър. В
случая е установена разлика от 9825 кВтч, която според вещото лице е доставена до обекта
на ищеца, но не е отчетена при редовните месечни отчети. Този резултат е възможно да се
получи ако софтуерно се „въведе“ и друг регистър, в който се натрупва част от потребената
от обекта ел. енергия. Процесът се осъществява с помощта на използване на специализирана
техника и парола за достъп до второ ниво. Посоченото количество ел. енергия от 9825 кВтч
е правилно (математически точно) остойностено, в съответствие с утвърдените от КЕВР
цени на ел. енергията за процесния период.
С оглед така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:
3
По делото не се спори, че ищецът е потребител на ел. енергия, както и че имотът,
където е монтиран процесният електромер, е бил присъединен към ел. мрежа, поради което
ищецът има задължението да заплаща използваната ел. енергия.
Ответното дружество се позовава на предвидената в чл. 55 от Правилата за измерване
на количеството електрическа енергия, обн. в ДВ, бр. 35 от 30.04.2019 год., в сила от
04.05.2019 год., възможност за коригиране на сметките за използвана от потребителя
електрическа енергия за изминал период при установено посредством метрологична
експертиза измерено количества електрическа енергия в невизуализирани регистри на
средството за търговско измерване.
Същите са издадени от Председателя на КЕВР в съответствие с предвидената в чл. 83,
ал. 1, т. 6, вр. ал. 2 от ЗЕ законова делегация, а именно – че устройството и експлоатацията
на електроенергийната система се осъществява и съгласно норми, предвидени в ПИКЕЕ,
приемани от КЕВР и регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за
измерване, включително реда и начините за преизчисляване на количеството електрическа
енергия при установяване на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа
енергия или за която има измерени показания в невизуализиран регистър на средството за
търговско измерване, както и създаването, поддържането и достъпа до регистрираните от
тези средства база данни. Цитираните правила по правната си същност са подзаконов
нормативен акт, който е задължителен за страните.
Съгласно чл. 98а и чл. 98в от ЗЕ, ДВ бр.74/2006 г., в сила от 01.07.2007г., крайният
снабдител продава електрическа енергия при публично известни общи условия, като
отношенията между краен снабдител, съответно доставчик от последна инстанция, или
търговец, и оператора на електроразпределителната мрежа във връзка със снабдяването с
електрическа енергия на крайните клиенти, присъединени към електроразпределителните
мрежи, се уреждат с правилата за търговия с електрическа енергия.
В чл. 55 от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ),
обн. ДВ, бр. 35/30.04.2019 год. приложими в случая, е предвидено, че в случаите, в които се
установи, че са налице измерени количества електрическа енергия в невизуализирани
регистри на средството за търговско измерване, операторът на съответната мрежа начислява
измереното след монтажа на средството за търговско измерване количество електрическа
енергия в тези регистри. Преизчисляването по ал. 1 се извършва въз основа на метрологична
проверка и констативен протокол, съставен по реда на чл. 49.
В чл. 49 от ПИКЕЕ – 2019 г. е уредена процедурата по коригиране на сметка при
неточно измерване или неизмерване ел.енергия, вкл. и при измерена ел. енергия в
невизуализирани регистри. Ал. 1 на цитирания текст предвижда, че при извършване на
проверки по реда на тези правила, с изключение на чл. 42, ал. 5, изр. 2 (какъвто не е
настоящия случай) операторът на съответната мрежа съставя констативен протокол. В ал. 2
на чл. 49 ПИКЕЕ са посочени и реквизитите на протокола – констативният протокол по ал. 1
се подписва от представител на оператора на съответната мрежа и от ползвателя или негов
представител. При отсъствие на ползвателя или на негов представител, при съставянето на
констативен протокол или при отказ от тяхна страна да го подпишат, протоколът се
подписва от представител на оператора на съответната мрежа и един свидетел, който не е
служител на оператора. В констативния протокол се отбелязват присъстващите на
проверката, както и отказът за подписване от страна на ползвателя или на неговия
представител, ако е направен такъв.
В чл. 55, ал. 1 от ПИКЕЕ е установен и срокът на корекцията, а именно за период след
монтажа на СТИ.
С оглед събраните по делото доказателства съдът намира, че в случая ответникът,
4
чиято е доказателствената тежест, не е установил наличието на предпоставките за
коригиране на сметката за потребление на ищеца в хипотезата на чл. 55 ПИКЕЕ.
От анализа на доказателствата по делото – констативният протокол от 15.04.2020 и
протоколът за метрологичната проверка, извършена от БИМ РО Русе може да се направи
извод, че електромерът с фабр. № 9 502 151 е бил представен за експертиза в БИМ не в
състоянието, в което е бил демонтиран. Установено е по делото, че при демонтирането на
електромера на дата 15.04.2020 год. показанията му са били съответно: 1.8.1 (нощна тарифа)
– 6467 кВтч; 1.8.2 (дневна тарифа) – 18705 кВтч, а видно от протокола на БИМ РО – Русе №
432/19.05.2020 год. електромерът им е бил представен за изследване с показания, съответно:
тарифа Т1 (нощна) „18705 кВтч“ и тарифа Т2 (дневна) „14918 кВтч“. Горното по същество
означава или че констативният протокол от 15.04.2020 год. е недостоверен, или че след
демонтажа на електромера и поставянето му в запечатана опаковка, същата е била отваряна
и съответно – върху електромера е осъществявано въздействие. При всички случаи обаче
несъответствието между състоянието на електромера при демонтажа му и състоянието, в
което същият е бил представен за експертиза на БИМ дискредитират констативният
протокол от 15.04.2020 год., а оттам и протокола за извършената от БИМ метрологична
експертиза.
От изложеното се налага извода, че в случая не са установени по категоричен начин
предпоставките на чл. 55 ПИКЕЕ, което има за последица и незаконосъобразност на
извършеното от електроразпределителното дружество служебно начисляване на
допълнителни количества ел. енергия за обекта на ищеца.
Предявеният отрицателен установителен иск е основателен и подлежи на уважаване.
В обобщение обжалваното решение като краен резултат е правилно и следва да бъде
потвърдено.
Съобразно изхода от делото разноски на въззивника не се присъждат.
С оглед изхода от делото, отправеното искане и представените доказателства, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, в полза на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени
направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 360 лева за заплатено
адвокатско възнаграждение за един адвокат.
Възражението на въззивника за прекомерност на заплатеното от въззиваемия
адвокатско възнаграждение настоящият състав намира за неоснователно, доколкото същото
е в рамките на установения в Напредба №1/2004 год. на ВАдвС минимален размер.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 261537/04.12.2020 год., постановено по гр. дело №
7257/2020 год. по описа на РС-Варна;
ОСЪЖДА „Електроразпределение Север“ АД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Варна, бул. ”Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс – Е, да
заплати на Г. Д. Н. ЕГН ********** от ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 360
лева (триста и шестдесет лева) – разноски за настоящата инстанция, представляващи
заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат.
Решението не подлежи на обжалване.
5

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6