Р Е Ш Е Н И Е
№ ………../08.03.2021
г., гр. Варна
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
в открито
съдебно заседание, проведено на дванадесет и шести февруари две хиляди двадесет и
първа година,
в състав:
СЪДИЯ:
ФИЛИП РАДИНОВ
при участието на секретаря Станислава Стоянова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело №
12781 по описа за 2020 година,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК.
Образувано е по предявен от „М.д.” ЕООД срещу „Енерго - Про Продажби” АД за
осъждане на ответника да заплати на ищеца, сумата от 19 лева, представляваща
платена без основание сума за възстановяване на електрическото захранване в
обект с аб. № ********** кл.
№ ********** по Фактура № **********/10.07.2017 г., която сума е прехвърлена от
В.К.И.в полза на ищеца чрез договор за цесия от 08.10.2020 г., ведно със
законна лихва от подаване на исковата молба в съда – 09.10.2020 г. до
окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 55 ал. 1 предл. 1 от ЗЗД.
Поддържа се, че липсва основание за получаване от
ответника на процесната сума, тъй като разходите по
възстановяване на ел. захранване се извършват от друго дружество, както и поради
това, че чл. 37 ал. 1 от ОУ на ответника не предвижда заплащане на допълнителни
такси за възстановяване на захранването.
Направено
е искане за уважаване на предявения иск.
Претендира
се присъждането на съдебно - деловодни разноски, за която е представен списък
по чл. 80 от ГПК.
В законоустановения срок по чл.
131 ал. 1 от ГПК ответникът е направил признание на предявения иск, като
поддържа, че не е дал повод за завеждане на делото, поради което счита, че
разноските следва да бъдат възложени в тежест на ищеца. Твърди се, че
ответникът е узнал за извършената цесия едва с получаване на препис от исковата
молба, ведно с приложеното към нея уведомление за прехвърляне на процесното вземане.
Претендира
се присъждането на съдебно - деловодни разноски, за която е представен списък
по чл. 80 от ГПК.
В съдебното заседание, чрез процесуалния представител,
ищецът поддържа исковата молба, като заявява, че разноските следва да бъдат
възложени на ответника, тъй като последния е дал повод за завеждане на делото.
В съдебното заседание, чрез процесуалния си представител,
ответникът потвърждава направеното с отговора на исковата молба признание на
иска, като заявява, че с поведението си не е дал повод за завеждане на делото,
поради което счита, че претенцията на ищеца за съдебно - деловодни разноски е
неоснователна.
След съвкупна преценка на доказателствата
по делото и съобразявайки становището
на страните, съдът приема за
установено следното от фактическа
и правна страна:
Предявен е иск с правно
основание чл. 55 ал. 1 предл. 1 от ЗЗД.
По делото не се спори,
че ищецът е придобил по силата на договор за цесия от 08.10.2020 г. вземане в
размер от 19 лева, представляващо заплатена на 10.07.2017 г. без основание
стойност за възстановяване на електрозахранване на обект с абонатен №
********** и клиентски № **********, за което от ответника е издадена фактура от
10.07.2017 г.
Страните не спорят и че
ответникът е уведомен за извършената цесия с връчването на препис от искова
молба № 271910/09.10.2020 г., ведно с приложено уведомление за извършената
цесия, редовно връчени на 15.10.2020 г. В хода на настоящото производство, след
узнаване за извършената цесия, ответникът е заплатил претендираната
от ищеца сума в размер от 19 лева, видно от представеното по делото платежно
нареждане от 16.11.2020 г.
Предвид направеното с
отговора на исковата молба признание на иска, последният се явява основателен,
но подлежи на отхвърляне, поради осъществено в хода на процеса, удовлетворяване
на исковата претенция от страна на ответника.
Спорен по делото остава
въпросът, в чия тежест следва да бъдат възложени съдебно - деловодните
разноски, отговорът на който е поставен в зависимост от това дали ответникът е
дал повод за завеждане на делото или не, съобразно правилото на чл. 78 ал. 2 от ГПК, според което ако ответникът с поведението си
не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се
възлагат върху ищеца.
Вземането, предмет на предявения иск се претендира на основание чл. 55 ал.
1 предл. 1 от ЗЗД. При неоснователното обогатяване в
тази хипотеза, изискуемостта за връщане на даденото без основание настъпва от
момента на даването на нещо без основание – в случая на 10.07.2017 г. Задължението за връщане на
даденото без основание обаче възниква като безсрочно, поради което длъжникът
изпада в забава след покана – чл. 84 ал. 2 от ЗЗД. По делото не са ангажирани
доказателства длъжникът да е бил поканен да изпълни преди подаване на исковата
молба, а и ищецът не навежда подобни твърдения. Обратно в исковата молба
изрично е направено искане за уведомяване на ответника за договора за цесия с
връчването на препис от искова молба № 271910/09.10.2020 г., ведно с приложено
уведомление за прехвърляне на процесното вземане.
Препис от исковата молба заедно с уведомлението са получени от ответника на 15.10.2020 г. – след завеждане на делото, като това е
първият момент, в който същият узнава, както за извършената цесия, така и за
претенцията на ищеца за връщане на даденото без основание. Получаването на
препис от исковата молба играе роля на покана по смисъла на чл. 84 ал. 2 от ЗЗД, поради което настоящият състав приема, че ответникът е поставен в забава
за процесното задължение на 15.10.2020 г. Посоченото обуславя извода, че ответникът не е дал повод за завеждане на
делото, тъй като не е поставен в забава към момента на подаване на исковата
молба в съда.
Предвид наличието на предпоставките визирани в чл. 78 ал. 2 от ГПК,
разноските по делото следва да бъдат възложени в тежест на ищеца. Направеният
извод, налага да бъде разгледано своевременно направеното от ищеца възражение
за прекомерност на адвокатското възнаграждение претендирано
от ответника. Като съобрази интереса по делото и размера на претендираното
от ответника адвокатско възнаграждение, съдът приема възражението за
неоснователно, доколкото същото се претендира в минималния размер установен в
чл. 7 ал. 2 т. 1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. По тези съображения, ищецът следва да бъде осъден
да заплати на ответника сумата от 360 лева /с вкл. ДДС/, представляваща
заплатено адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство
по настоящото дело.
Воден от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВРЛЯ предявения от „М.д.”
ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление *** срещу „Енерго - Про Продажби” АД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление *** за осъждане на ответника да
заплати на ищеца, сумата от 19 лева, представляваща платена без основание сума
за възстановяване на електрическото захранване в обект с аб.
№ ********** кл. № ********** по Фактура № **********/10.07.2017
г., която сума е прехвърлена от В.К.И.в полза на ищеца чрез договор за цесия от
08.10.2020 г., ведно със законна лихва от подаване на исковата молба в съда –
09.10.2020 г. до окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 55 ал. 1 предл. 1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА „М.д.” ЕООД,
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление *** да заплати на „Енерго - Про Продажби” АД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление *** сумата от 360 лева с вкл. ДДС
/триста и шестдесет лева с ДДС/, представляваща заплатено адвокатско
възнаграждение, на основание чл. 78 ал. 2 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред
Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
СЪДИЯ В РАЙОНЕН СЪД :