№ 264
гр. Перник, 14.03.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети март през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИВАЙЛО ХР. РОДОПСКИ
Членове:МАРИЯ В. МИЛУШЕВА
Диана Мл. Матеева
като разгледа докладваното от ИВАЙЛО ХР. РОДОПСКИ Въззивно
гражданско дело № 20231700500176 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по повод депозирана въззивна жалба от „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД с
ЕИК ********* чрез адв. П. В. В., със съдебен адрес: *** срещу решение № 133 от
19.10.2022 г., постановено по гр.д. № 190/2022 г. на Районен съд гр. Радомир. С решението
си Районен съд гр.Радомир признава за установено на осн. чл.439, вр.чл.124, ал. 1 от ГПК, че
ищецът в първоинстанционното производство не дължи на ответната страна по
изпълнителен лист от 18.10.2011 г. по ч.гр.д. № 1136/2011 г. на РС – Радомир, сумата от
10 943.07 лева – главница и сумата от 4 141.59 лева, представляваща лихва за периода
28.02.2010 г. до 12.10.2011 г., както и произтичащите от главницата лихви, такси и разноски,
тъй като същите били погасени по давност.
В установения от закона срок по чл. 259, ал.1 от ГПК е депозирана въззивна жалба от
„ЕОС МАТРИКС“ ЕООД с ЕИК *********, с която обжалва първоинстанционното
решението, като счита същото за неоснователно и незаконосъобразно. Намира за неясни
мотивите на съда, като сочи, че при постановяване на решението си, съда не се е съобразил
със задължителната съдебна практика на ВКС, че перемцията по изпълнителното дело е без
правно значение. В продължение твърди, че в мотивите към решението си, съдът
неправилно е приел, че погасителната давност на вземанията е тригодишна, като отбелязва,
че в процесния случай взискателят е изискал извършване на изпълнителни действия по
делото, като по този начин многократно е прекъсвал погасителната давност. В подкрепа на
изложеното, въззивникът сочи съдебна практика. Прави искане за постановяване на
решение, с което да бъде отменен акта на първата инстанция като неоснователен и
незаконосъобразен. Не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови
доказателства.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК С. И. Б. чрез адв. М. И. П. е подал отговор на жалбата, в
който излага подробни съображения за нейната неоснователност. Счита постановеното
решение за правилно, обосновано и законосъобразно, постановено и съобразено със
събраните доказателства по делото. Намира твърденията на ответната страна за
неоснователни. Сочи, че практиката, на която се позовава възивника е инцидентна,
1
самостоятелна и отделна, постановена в несъответствие на масовата съдебна практика, като
в подкрепа на изложеното сочи богата такава. Моли въззивната жалба да бъде отхвърлена
като неоснователна, а първоинстанционното решението да бъде потвърдено изцяло, като
правилно и законосъобразно. В условията на евентуалност моли да бъдат прогласени като
погасени по давност мораторните лихви по изп. лист от 18.10.2011 г., изтекли с кратка три
годишна давност. Прави искане за присъждане на сторените разноски, както и присъждане
на адвокатско възнаграждение, съгласно Договор за правна помощ и съдействие по чл. 38,
ал. 1, т. 2 от ЗА. Не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови
доказателства.
При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка, съдът
установява, че въззивната жалба е допустима и е съобразена с изискванията за редовност по
чл. 260 и 261 ГПК.
С въззивната жалба и отговора на жалбата страните не са поискали събиране на нови
доказателства във въззивното производство по смисъла на чл. 266, ал. 2 и ал. 3 ГПК, поради
което за въззивния съд не възниква задължение да се произнесе служебно в процедурата по
чл. 267 ГПК.
Доколкото във въззивната жалба и отговора по същата не се представят и не се сочи
необходимост от събирането на нови доказателства, въззивният съд намира, че преценката
за спазване на разпоредбите на чл. 146 ГПК и правилността на фактическите и правни
изводи на първоинстанционния съд относно релевантните за спорното право факти, касае
оценка по съществото на спора, която въззивната инстанция следва да даде с решението си.
Предвид изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ДОКЛАДВА делото така, както е посочено в мотивите на разпореждането.
УКАЗВА на страните, че мотивите на настоящото разпореждане имат характер на
окончателен доклад на жалбата и отговора по реда на чл. 268, ал. 1 от ГПК.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 27.04.2023 година от
11,00 часа, за когато да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото
разпореждане, а на жалбоподателя - и препис от отговора на въззиваемия.
Съдът УКАЗВА на страните, когато отсъстват повече от един месец от адреса, който
са съобщил по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, че са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес. Същото задължение има и законният представител,
попечителят и пълномощникът на страната. Съдът ПРЕДУПРЕЖДАВА страните, че при
неизпълнение на това задължение всички съобщения ще се прилагат към делото и ще се
смятат за редовно връчени.
Съдът ПРИКАНВА страните към постигане на спогодба, като им разяснява, че ако
използват способите за медиация по Закона за медиацията ще направят по-малко разноски
по производството, като ще уредят по-бързо правния спор, предмет на настоящото съдебно
производство. До спогодба може да се достигне и по време на процеса, като съдът може да я
одобри ако не противоречи на закона или добрите нрави, като с определение прекрати
съдебното производство. При постигане на спогодба, ищецът може да поиска да му бъде
възстановена половината от внесената държавна такса – чл. 78, ал. 9 от ГПК.
Съдът НАПЪТВА страните, че ако желаят могат да разрешат спора по доброволен
начин, чрез процедура по медиация.
За да поискате започването на медиация е достатъчно да се свържете с координатор
на Центъра за спогодби и медиация към Окръжен съд - Перник и Районен съд – Перник.
2
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3