Р Е Ш Е Н И Е
№378/16.11.2022 г., град Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в публично заседание на двадесет
и пети октомври две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВИЯ
САНДЕВА НЕЛИ КАМЕНСКА
при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА САНДЕВА и прокурора при
Окръжна прокуратура – Добрич ВЕСЕЛИН ВИЧЕВ разгледа докладваното от съдия Сандева
к.а.х.н.д. № 390 по описа на съда за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на Глава ХІІ от АПК.
Образувано е по касационна жалба на „Водоснабдяване и
канализация - Добрич“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.
Добрич, бул. “***” № 59, представлявано от изпълнителния директор - инж. Т.Г.,
срещу решение № 213 от 17.06.2022 г. по нахд № 1415/2021 г. по описа на Районен
съд – Добрич, с което е потвърдено наказателно постановление № МН – СИБ – 21 –
126/26.11.2021 г., издадено от началника на РО МН СИБ на ГД МН при ДАМТН, с
което на касатора е наложена имуществена санкция в размер на 200 лева на
основание чл. 85, ал. 2, във вр. ал. 1 от Закона за измерванията (ЗИ) за
извършено нарушение на чл. 44, т. 4, във вр. чл. 43, ал. 1 от ЗИ. Счита се, че
решението на въззивния съд е неправилно, необосновано, постановено в
противоречие с процесуалния и материалния закон. Сочи се, че твърдяното
нарушение не е установено по несъмнен начин, като не са доказани всички
елементи от неговия обективен и субективен състав. Твърди се, че в административнонаказателното производство
са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, обуславящи отмяната на
наказателното постановление. Сочи се, че не са спазени изискванията на чл. 42,
ал. 1, т. 3 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, тъй като липсва дата на извършване
на нарушението. Твърди се, че неправилно в АУАН и НП е посочена като дата на
нарушението датата на извършената проверка. Излагат се
доводи и за приложимост на чл. 28 от ЗАНН. Твърди се, че нарушението е
отстранено непосредствено след установяването му и от извършването му не са
настъпили вредни последици, поради което са налице предпоставките за
квалифицирането му като маловажно. Иска се отмяна на обжалваното решение и
постановяване на друго по същество, с което да се отмени наказателното
постановление. Претендира се присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Ответникът по касационната жалба - Регионален отдел „МН СИБ“
в ГД „Метрологичен надзор“ при ДАМТН, чрез процесуалния си представител,
оспорва основателността й по съображения, подробно изложени в писмен отговор по
делото. Иска решението на ДРС да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.
Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение на основание
чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН.
Представителят на Окръжна прокуратура – Добрич дава
заключение за неоснователност на касационната жалба. Твърди, че събраните по
преписката доказателства са обективни и сочат по безспорен начин на извършено
административно нарушение. Намира, че законосъобразно е ангажирана административнонаказателната
отговорност на дружеството и правилно е индивидуализиран размерът на имуществената
санкция. Счита, че извършеното нарушение не представлява маловажен случай по смисъла
на чл. 28 от ЗАНН. Настоява въззивното решение да бъде оставено в сила като
правилно и законосъобразно.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните
по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна :
Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна,
поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, тя е неоснователна.
Районният съд е приел за установено, че на 29.07.2021 г. е
извършена надзорна проверка на използвано от “****” АД средство за измерване – водомер,
монтиран във водопроводно отклонение с водомерен възел в шахта в двор, намиращ
се в град Генерал Тошево, ул. „***“ № 46. По време на проверката е констатирано,
че водомерът е в употреба, като върху него липсва поставен знак, удостоверяващ
извършена последваща проверка на измервателното средство, с валиден срок на
проверката в съответствие с чл. 43, ал. 3 от ЗИ. С оглед на това районният съд
е приел, че експлоатационното дружество използва монтирания водомер за
непрекъснато измерване на обема на доставената вода с цел осъществяване на
търговски плащания по смисъла на чл. 5 от ЗИ без знак за последваща проверка.
За извършеното нарушение е съставен АУАН, въз основа на
който е издадено процесното наказателно постановление. В мотивите към него е посочено,
че съгласно заповед на председателя на ДАМТН по чл. 43, ал. 3 от ЗИ за
процесния вид водомер е предвиден петгодишен срок за провеждане на последваща
проверка. При надзорната проверка е констатирано, че върху водомера е поставен
знак за последваща проверка, извършена през 2015 г. Прието е, че последващата
проверка за водомери от този тип се извършва на пет години, като периодичността
на проверките е определена със заповеди на председателя на ДАМТН от 2010 г. и
2018 г. Направен е извод, че петгодишният период е изтекъл на 31.12.2020 г.,
поради което преди тази дата на водомера, намиращ се в употреба, е следвало да
бъде извършена последваща проверка, която да се удостовери със знак за
последваща проверка съгласно чл. 846, т. 5 от Наредбата за средствата за
измерване, които подлежат на метрологичен контрол. Деянието е квалифицирано
като нарушение по чл. 44, т. 4, във връзка с чл. 43, ал. 1 от ЗИ, което подлежи
на санкциониране при условията на чл. 85, ал. 2 от ЗИ. За дата на извършване на
нарушението е посочена датата на проверката, когато е констатирано използването
на водомера без знак за последваща проверка.
За да потвърди НП, районният съд е приел, че процесното нарушение
е осъществено, тъй като дружеството е използвало средство за измерване без знак
за последваща проверка противно на разпоредбата на чл. 44, т. 4 от ЗИ, която задължава
лицата, ползващи средства за измерване, да не използват такива без знак за извършена
последваща проверка по чл. 43, ал. 1 от ЗИ. Обсъдил е относимите правни норми,
като е изложил мотиви за неприложимост на чл. 28 от ЗАНН.
Решението на РС – Добрич е валидно, допустимо и правилно.
Приетите за установени факти съответстват на събраните по делото доказателства.
Изводите на районния съд са мотивирани и обосновани. Съобразени са с данните по
делото и с приложимите правни норми.
Имуществената отговорност на касатора е ангажирана за това,
че в качеството му на ВиК оператор на територията на гр. Генерал Тошево е
използвал водомер за измерване на изразходваното количество вода с цел
осъществяване на търговски плащания по смисъла на чл. 5 от ЗИ, без измервателното
средство да има поставен знак за последваща проверка съгласно изискването на
чл. 43, ал. 1 от ЗИ.
Използването на средства за измерване без знаци за
последваща проверка е забранено по силата на чл. 44, т. 4 от ЗИ. „ВиК Добрич“
АД е ползвател на средство за измерване с цел отчитане на търговски плащания,
поради което и по аргумент от чл. 85 от ЗИ е адресат на задължението по чл. 44,
т. 4 от ЗИ, във вр. чл. 43, ал. 1 от ЗИ. В настоящия случай е безспорно
установено, че дружеството е използвало средство за измерване, което не е имало
знак по чл. 43, ал. 1 от ЗИ, т.е. без да е преминало последваща проверка в
определения съобразно чл. 43, ал. 3 от ЗИ срок. При това положение ВиК
операторът е осъществил състава на нарушение по чл. 44, т. 4 от ЗИ, за което
правилно е санкциониран по реда на чл. 85, ал. 2 от ЗИ. Нарушението е описано
ясно и точно както в АУАН, така и в НП, като подробно е отразено кога и как е
установено и кои са доказателствата, които го потвърждават, с което са спазени
изискванията на чл. 42, ал. 1, т. 3 и т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Доколкото изпълнителното
деяние е продължавало и към момента на проверката, то правилно наказващият
орган е приел, че това е и датата на неговото извършване.
Неоснователно е възражението в касационната жалба за
допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административнонаказателното
производство. Нарушението на процесуалните правила е съществено само тогава,
когато е повлияло или би могло да повлияе върху съдържанието на крайния акт по
същество, което в случая не е налице. Жалбоподателят не е оспорил фактическите констатации
в АУАН и НП, нито е представил доказателства, които да ги оборват, поради което
правилно и законосъобразно наказващият орган е стигнал до извода, че ВиК
операторът не е изпълнил задължението си по чл. 44, т. 4 от ЗИ.
Не се споделя възражението на жалбоподателя, че АНО не е
изпълнил задължението си по чл. 43, ал. 5, изр. второ от ЗАНН, защото тази
норма е влязла в сила след издаване на НП и е неприложима в конкретния случай.
Неоснователно е и възражението в касационната жалба, че са
налице законовите предпоставки за квалифициране на нарушението като маловажен
случай. Правилно е становището на районния съд, че деянието не се отличава с
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
административни нарушения от същия вид. Мотивите му за това се споделят изцяло
от касационната инстанция, поради което не е необходимо да се преповтарят. Действително
от представените от жалбоподателя доказателства се установява, че няколко дни
след надзорната проверка е демонтиран старият водомер и на негово място е
монтиран водомер с изискуемия знак за контрол, но това обстоятелство не е
достатъчно, за да обоснове маловажност на случая, защото от данните по делото е
видно, че експлоатационното дружество е използвало средството за измерване без
знак за последваща проверка повече от половин година, считано от датата на
изтичане на 5-годишният срок за последваща проверка. Липсват категорични
доказателства за това, че не са настъпили вредни последици от изпълнителното
деяние, а и този факт не е от решаващо значение за приложението на чл. 28 от ЗАНН с оглед на формалния характер на нарушението. Ползването на водомер без
преминала последваща проверка може да компрометира отчитането на реалното
количество доставена вода, поради което не е ясно дали през процесния период
измерените стойности и заплатените от потребителя суми са съответствали на
действителното потребление на вода от негова страна. Нарушението е извършено от
дружество, което масово използва средства за измервания, свързани с търговски
плащания при продажба на вода, т.е. не може да се приеме, че деянието има признаците
на маловажност по чл. 93, т. 9 от НК. Затова, като е отказал да приложи
разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, районният съд е тълкувал и приложил правилно материалния
закон.
С оглед на изложеното настоящият касационен състав счита,
че не са налице основания за отмяна на обжалваното решение, поради което следва
да го остави в сила.
При този изход на спора и на основание чл. 63д, ал. 1 и ал.
4 от ЗАНН на ответника следва да се присъдят разноски за юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер съгласно чл. 27е от НЗПП, във вр. с чл. 37 от ЗПП.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК,
Административният съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 213 от 17.06.2022 г., постановено
по нахд № 1415/2021 г. по описа на Районен съд – Добрич.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация - Добрич“ АД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: гр. Добрич, бул. “***” № 59, представлявано
от изпълнителния директор - инж. Т.Г., да заплати на ДАМТН сумата от 80,00
лева, съставляващи разноски за касационната инстанция.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: