Решение по дело №390/2022 на Административен съд - Добрич

Номер на акта: 378
Дата: 16 ноември 2022 г. (в сила от 16 ноември 2022 г.)
Съдия: Силвия Минкова Сандева-Иванова
Дело: 20227100700390
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 18 юли 2022 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№378/16.11.2022 г., град Добрич

 

 В ИМЕТО НА НАРОДА

                                                                                  

ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в публично заседание на двадесет и пети октомври две хиляди двадесет и втора година, в състав:

 

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА 

                                                             ЧЛЕНОВЕ: СИЛВИЯ САНДЕВА                                                                                            НЕЛИ КАМЕНСКА        

 

при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА САНДЕВА и прокурора при Окръжна прокуратура – Добрич ВЕСЕЛИН ВИЧЕВ разгледа докладваното от съдия Сандева к.а.х.н.д. № 390 по описа на съда за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на Глава ХІІ от АПК.  

Образувано е по касационна жалба на „Водоснабдяване и канализация - Добрич“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Добрич, бул. “***” № 59, представлявано от изпълнителния директор - инж. Т.Г., срещу решение № 213 от 17.06.2022 г. по нахд № 1415/2021 г. по описа на Районен съд – Добрич, с което е потвърдено наказателно постановление № МН – СИБ – 21 – 126/26.11.2021 г., издадено от началника на РО МН СИБ на ГД МН при ДАМТН, с което на касатора е наложена имуществена санкция в размер на 200 лева на основание чл. 85, ал. 2, във вр. ал. 1 от Закона за измерванията (ЗИ) за извършено нарушение на чл. 44, т. 4, във вр. чл. 43, ал. 1 от ЗИ. Счита се, че решението на въззивния съд е неправилно, необосновано, постановено в противоречие с процесуалния и материалния закон. Сочи се, че твърдяното нарушение не е установено по несъмнен начин, като не са доказани всички елементи от неговия обективен и субективен състав. Твърди се, че в административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, обуславящи отмяната на наказателното постановление. Сочи се, че не са спазени изискванията на чл. 42, ал. 1, т. 3 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, тъй като липсва дата на извършване на нарушението. Твърди се, че неправилно в АУАН и НП е посочена като дата на нарушението датата на извършената проверка. Излагат се доводи и за приложимост на чл. 28 от ЗАНН. Твърди се, че нарушението е отстранено непосредствено след установяването му и от извършването му не са настъпили вредни последици, поради което са налице предпоставките за квалифицирането му като маловажно. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по същество, с което да се отмени наказателното постановление. Претендира се присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.     

Ответникът по касационната жалба - Регионален отдел „МН СИБ“ в ГД „Метрологичен надзор“ при ДАМТН, чрез процесуалния си представител, оспорва основателността й по съображения, подробно изложени в писмен отговор по делото. Иска решението на ДРС да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН.

Представителят на Окръжна прокуратура – Добрич дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Твърди, че събраните по преписката доказателства са обективни и сочат по безспорен начин на извършено административно нарушение. Намира, че законосъобразно е ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството и правилно е индивидуализиран размерът на имуществената санкция. Счита, че извършеното нарушение не представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Настоява въззивното решение да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна :

Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, тя е неоснователна.

Районният съд е приел за установено, че на 29.07.2021 г. е извършена надзорна проверка на използвано от “****” АД средство за измерване – водомер, монтиран във водопроводно отклонение с водомерен възел в шахта в двор, намиращ се в град Генерал Тошево, ул. „***“ № 46. По време на проверката е констатирано, че водомерът е в употреба, като върху него липсва поставен знак, удостоверяващ извършена последваща проверка на измервателното средство, с валиден срок на проверката в съответствие с чл. 43, ал. 3 от ЗИ. С оглед на това районният съд е приел, че експлоатационното дружество използва монтирания водомер за непрекъснато измерване на обема на доставената вода с цел осъществяване на търговски плащания по смисъла на чл. 5 от ЗИ без знак за последваща проверка.    

За извършеното нарушение е съставен АУАН, въз основа на който е издадено процесното наказателно постановление. В мотивите към него е посочено, че съгласно заповед на председателя на ДАМТН по чл. 43, ал. 3 от ЗИ за процесния вид водомер е предвиден петгодишен срок за провеждане на последваща проверка. При надзорната проверка е констатирано, че върху водомера е поставен знак за последваща проверка, извършена през 2015 г. Прието е, че последващата проверка за водомери от този тип се извършва на пет години, като периодичността на проверките е определена със заповеди на председателя на ДАМТН от 2010 г. и 2018 г. Направен е извод, че петгодишният период е изтекъл на 31.12.2020 г., поради което преди тази дата на водомера, намиращ се в употреба, е следвало да бъде извършена последваща проверка, която да се удостовери със знак за последваща проверка съгласно чл. 846, т. 5 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол. Деянието е квалифицирано като нарушение по чл. 44, т. 4, във връзка с чл. 43, ал. 1 от ЗИ, което подлежи на санкциониране при условията на чл. 85, ал. 2 от ЗИ. За дата на извършване на нарушението е посочена датата на проверката, когато е констатирано използването на водомера без знак за последваща проверка.

За да потвърди НП, районният съд е приел, че процесното нарушение е осъществено, тъй като дружеството е използвало средство за измерване без знак за последваща проверка противно на разпоредбата на чл. 44, т. 4 от ЗИ, която задължава лицата, ползващи средства за измерване, да не използват такива без знак за извършена последваща проверка по чл. 43, ал. 1 от ЗИ. Обсъдил е относимите правни норми, като е изложил мотиви за неприложимост на чл. 28 от ЗАНН.

Решението на РС – Добрич е валидно, допустимо и правилно. Приетите за установени факти съответстват на събраните по делото доказателства. Изводите на районния съд са мотивирани и обосновани. Съобразени са с данните по делото и с приложимите правни норми.  

Имуществената отговорност на касатора е ангажирана за това, че в качеството му на ВиК оператор на територията на гр. Генерал Тошево е използвал водомер за измерване на изразходваното количество вода с цел осъществяване на търговски плащания по смисъла на чл. 5 от ЗИ, без измервателното средство да има поставен знак за последваща проверка съгласно изискването на чл. 43, ал. 1 от ЗИ.

Използването на средства за измерване без знаци за последваща проверка е забранено по силата на чл. 44, т. 4 от ЗИ. „ВиК Добрич“ АД е ползвател на средство за измерване с цел отчитане на търговски плащания, поради което и по аргумент от чл. 85 от ЗИ е адресат на задължението по чл. 44, т. 4 от ЗИ, във вр. чл. 43, ал. 1 от ЗИ. В настоящия случай е безспорно установено, че дружеството е използвало средство за измерване, което не е имало знак по чл. 43, ал. 1 от ЗИ, т.е. без да е преминало последваща проверка в определения съобразно чл. 43, ал. 3 от ЗИ срок. При това положение ВиК операторът е осъществил състава на нарушение по чл. 44, т. 4 от ЗИ, за което правилно е санкциониран по реда на чл. 85, ал. 2 от ЗИ. Нарушението е описано ясно и точно както в АУАН, така и в НП, като подробно е отразено кога и как е установено и кои са доказателствата, които го потвърждават, с което са спазени изискванията на чл. 42, ал. 1, т. 3 и т. 4 и  чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Доколкото изпълнителното деяние е продължавало и към момента на проверката, то правилно наказващият орган е приел, че това е и датата на неговото извършване.   

Неоснователно е възражението в касационната жалба за допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административнонаказателното производство. Нарушението на процесуалните правила е съществено само тогава, когато е повлияло или би могло да повлияе върху съдържанието на крайния акт по същество, което в случая не е налице. Жалбоподателят не е оспорил фактическите констатации в АУАН и НП, нито е представил доказателства, които да ги оборват, поради което правилно и законосъобразно наказващият орган е стигнал до извода, че ВиК операторът не е изпълнил задължението си по чл. 44, т. 4 от ЗИ.          

Не се споделя възражението на жалбоподателя, че АНО не е изпълнил задължението си по чл. 43, ал. 5, изр. второ от ЗАНН, защото тази норма е влязла в сила след издаване на НП и е неприложима в конкретния случай.  

Неоснователно е и възражението в касационната жалба, че са налице законовите предпоставки за квалифициране на нарушението като маловажен случай. Правилно е становището на районния съд, че деянието не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на административни нарушения от същия вид. Мотивите му за това се споделят изцяло от касационната инстанция, поради което не е необходимо да се преповтарят. Действително от представените от жалбоподателя доказателства се установява, че няколко дни след надзорната проверка е демонтиран старият водомер и на негово място е монтиран водомер с изискуемия знак за контрол, но това обстоятелство не е достатъчно, за да обоснове маловажност на случая, защото от данните по делото е видно, че експлоатационното дружество е използвало средството за измерване без знак за последваща проверка повече от половин година, считано от датата на изтичане на 5-годишният срок за последваща проверка. Липсват категорични доказателства за това, че не са настъпили вредни последици от изпълнителното деяние, а и този факт не е от решаващо значение за приложението на чл. 28 от ЗАНН с оглед на формалния характер на нарушението. Ползването на водомер без преминала последваща проверка може да компрометира отчитането на реалното количество доставена вода, поради което не е ясно дали през процесния период измерените стойности и заплатените от потребителя суми са съответствали на действителното потребление на вода от негова страна. Нарушението е извършено от дружество, което масово използва средства за измервания, свързани с търговски плащания при продажба на вода, т.е. не може да се приеме, че деянието има признаците на маловажност по чл. 93, т. 9 от НК. Затова, като е отказал да приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, районният съд е тълкувал и приложил правилно материалния закон.    

С оглед на изложеното настоящият касационен състав счита, че не са налице основания за отмяна на обжалваното решение, поради което следва да го остави в сила.     

При този изход на спора и на основание чл. 63д, ал. 1 и ал. 4 от ЗАНН на ответника следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в минимален размер съгласно чл. 27е от НЗПП, във вр. с чл. 37 от ЗПП. 

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Административният съд

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 213 от 17.06.2022 г., постановено по нахд № 1415/2021 г. по описа на Районен съд – Добрич.

ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация - Добрич“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Добрич, бул. “***” № 59, представлявано от изпълнителния директор - инж. Т.Г., да заплати на ДАМТН сумата от 80,00 лева, съставляващи разноски за касационната инстанция.

Решението е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ: