№ 828
гр. Пловдив, 18.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Момчил Ал. Найденов
при участието на секретаря Илияна Й. Йорданова
като разгледа докладваното от Момчил Ал. Найденов Административно
наказателно дело № 20225330201158 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 21-1030-004290 от
17.05.2021г., издадено от М. В. М., на длъжност *** сектор „Пътна полиция“
на ОД МВР – гр.Пловдив, с което на П. С. А., ЕГН: **********, с адрес – ***,
на основание чл.181, т.1 от Закона за движението по пътищата е наложено
административно наказание – глоба в размер на 50 лв. /петдесет лева/, за
нарушение на чл.147, ал.1 от Закона за движението по пътищата;
В жалбата се посочва, че наказателното постановление е
незаконосъобразно и неправилно.
Ответната страна – ОД МВР – Пловдив, сектор „Пътна полиция“ не
изпраща представител, в молба-становище посочва, че не са налице
съществени процесуални нарушения на правото на защита на жалбоподателя,
нарушението е установено. Още посочва, че в административната преписка се
съдържат достатъчни по обем, категорични и безспорни доказателства, които
доказват вината на жалбоподателя и обуславят неговата отговорност.
Предлага жалбата да бъде оставена без уважение, а наказателното
постановление да бъде потвърдено.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно
1
и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в
преклузивния срок по ал. 2 от този текст, като препис от наказателното
постановление е връчен на 29.01.2022г., видно от приложената към
наказателното постановление разписка, а жалбата е подадена до РС –
Пловдив на 02.02.2022г., съгласно отразения входящ номер. Жалбата също
така е подадена от легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното
НП/ , при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд
/по местоизвършване на твърдяното нарушение/, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 13.03.2021г., около 14:35 часа, в община Марица, на път –
Автомагистрала № А-1 – АМ „Тракия“, км. 133 + 000, пътен възел –
с.Калековец, свидетелят И. Н. Н. в качеството му на *** в сектор „Пътна
полиция“ на ОД МВР – гр.Пловдив спрял за проверка движещо се на същото
място МПС – лек автомобил „БМВ 320“ с рег.№ „***“. При това свидетелят
Н. установил, че същото било управлявано от жалбоподателя П. С. А., ЕГН:
**********, както и че последното МПС, което било собственост на
жалбоподателя, не било представено в срок на технически преглед, което
било установено от стикер и знак за ГТП.
С оглед на горното, както и обстоятелството, че първоначално
жалбоподателят А. заявил, че желае да се възползва от реда за съставяне на
глоба с фиш, но в последствие възразил, на 19.04.2021г. свидетелят Н., в
присъствието на жалбоподателя Н., съставил срещу него АУАН с бланков №
969666 от 19.04.2021г. за нарушение на чл.147, ал.1 от Закона за движението
по пътищата, който АУАН жалбоподателят подписал, без да отрази
възражения. Въз основа същия акт било издадено обжалваното наказателно
постановление.
Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се
установява по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитания в
хода на съдебното следствие свидетел И. Н. Н.. Последният помнят случая и
2
подробно описват констатираната фактическа обстановка, включително, че
МПС не било представено на технически преглед и причините за това. Съдът
намира показанията на свидетеля И. Н. Н. за последователни, логични,
непротиворечиви и съответстващи на събраната по делото доказателствена
съвкупност и оценява последните като истинни. От същите показания се
установява начина на констатиране извършеното нарушенр, фактите по
същото, както и процедурата по съставяне на акта.
Следва да се съобразят и разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП,
съгласно която редовно съставените актове по този закон имат
доказателствена сила до доказване на противното. Противното в случая не се
установява, в светлината на горепосочената доказателствена съвкупност.
Относно приложението на процесуалните правила: С оглед
изложеното, съдът след запознаване с приложените по дело АУАН и НП
намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните
изисквания на ЗАНН, като издадени от компетентни органи притежаващи
нужните правомощия за тези действия, съгласно така представената Заповед
№ 8121з-515 от 14.05.2018г. на министъра на вътрешните работи. При
съставянето на АУАН и при издаването на НП не са налице съществени
нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на
административно - наказателното производство по налагане на наказание
санкция на жалбоподателя. АУАН е издаден при спазване на императивните
изисквания на чл.42 и чл.43 от ЗАНН и не създава неяснота относно
нарушението, която да ограничава право на защита на жалбоподателя и да
ограничава правото му по чл.44 от ЗАНН в три дневен срок от съставяне на
акта да направи и писмени възражения по него. Атакуваното НП съдържа
реквизитите по чл.57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци,
водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя. Спазени са и
сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
По отношение на правилността на наказателното постановление - в хода
на съдебното следствие, при преценка на цялата доказателствена съвкупност,
се установяват достатъчно данни за извършено деяние, с което
жалбоподателят П. С. А., ЕГН: **********, с адрес – *** виновно е нарушил
разпоредбата на чл.147, ал.1 от Закона за движението по пътищата – за това,
че на 13.03.2021г., около 14:35 часа, в община Марица, на път –
3
Автомагистрала № А-1 – АМ „Тракия“, км. 133 + 000, пътен възел –
с.Калековец е управлявал МПС – лек автомобил „БМВ 320“ с рег.№ „*** –
негова собственост, без същото да е представено на задължителен
периодичен преглед за проверка на техническата му изправност.
Съдът намери за неоснователни възраженията на жалбоподателя, че
наказателното постановление е незаконосъобразно и неправилно. В същите
възражения липсва конкретика, която да може да бъде обсъждана от съда.
Също така съдът намери, че в случая не се констатират основания за
приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Конкретното установеното
нарушение, както и обстоятелствата по същото разкриват една степен на
обществена опасност на деянието, типична за общия случай на нарушение
разпоредбата на чл.147, ал.1 от Закона за движението по пътищата, отчетена
от законодателя при въздигане на деянието в нарушение. Процесното
нарушение е такова на простото извършване и законодателят е предвидил
обществената опасност на подобни деяния, като последната не е необходимо
/и не е възможно/ да се установява във всеки отделен случай.
При разглеждане въпроса за съответствието на наложеното наказание с
тежестта на нарушението следва да се има предвид, че съгласно разпоредбата
на чл.181, т.1 от Закона за движението по пътищата – за нарушение на чл.147,
ал.1 от Закона за движението по пътищата е предвидено административно
наказание – глоба в размер на 50 лева. В случая законодателят е предвидил
наказание, без да предоставя възможност на наказващия орган да
индивидуализира същото в определени граници. Санкционната разпоредба е
приложена правилно, поради което следва неизбежният извод, че така
наложеното наказание отговаря на тежестта на установеното нарушение.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. първо, пред. първо от
ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 21-1030-004290 от
17.05.2021г., издадено от М. В. М., на длъжност *** сектор „Пътна полиция“
на ОД МВР – гр.Пловдив, с което на П. С. А., ЕГН: **********, с адрес – ***,
на основание чл.181, т.1 от Закона за движението по пътищата е наложено
4
административно наказание – глоба в размер на 50 лв. /петдесет лева/, за
нарушение на чл.147, ал.1 от Закона за движението по пътищата;
Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от получаване на
съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено, пред
Административен съд – гр.Пловдив, на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5