МОТИВИ по
АНД № 1985/2018г. по описа на Районен
съд - Русе, ІХ н.с.
Производството е по реда на
чл. 375 и сл. НПК.
Районна прокуратура - Русе е
внесла постановление, с което предлага обвиняемия Р.П.Б., роден на ***г***, български гражданин,
българин, живущ ***, със средно образование, женен, работи, ЕГН:**********,
неосъждан, да
бъде освободен от наказателна отговорност, за извършено от него престъпление по чл. 325б, ал. 2, т. 2, вр. ал. 1 НК, а именно за това, че на 03.04.2017
г. в село Пиргово, област Русе, като проявил жестокост към гръбначно животно –
мъжко куче, порода болонка/пудел, на 3 години, собственост на И.К.М.,***, му
причинил противозаконно тежки увреждания – фрактури на трети и четвърти
метатарзални/пръстни/ кости и на трети пръст на десен заден крак и фрактура
първа метатарзална/пръстна/ кост на заден ляв крайник, и трайно увреждане –
трайна форма на лекостепенна куцота, съпроводена с болева реакция при движение
и при пипане на десен заден крайник със средство – огнестрелно оръжие-ловен
автомат „Stoger-Wood MCH“, кал. 12х76, №024902, опасно за живота на хора и
животни като му бъде наложено административно наказание по
реда на чл. 78а НК.
В проведеното съдебно
заседание, представителят на държавното обвинение пледира за доказаност на
обвинителната теза. Счита, че същата напълно кореспондира и се подкрепя от
доказателствената съвкупност по делото. По отношение вида и размера на
наказанието поддържа тезата, че са налице всички предпоставки, визирани в чл.
78а НК за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание, като не са налице отегчаващи и смекчаващи
отговорността обстоятелства, поради и което предлага на обвиняемия да му бъде
определено наказание „Глоба“ от минимума към средата, както и да бъде отнето в
полза на държавата средството, с което е извършено престъплението.
Защитникът
на обвиняемия, в хода и по реда на съдебните прения, моли обвиняемият да бъде
оправдан, поради недоказаност на обвинението. В подкрепа на тази си своя теза
релевира доводи, че изложената в постановлението фактическа обстановка е
изградена изцяло върху разказа на К.М. и същевременно липсват самопризнания от
страна на обвиняемия, че е стрелял по тяхното куче. Твърди се, че обвиняемият
действително е стрелял по куче в неговия двор, но кафяво и за да го сплаши, и
ако е искал да го убие е щял да го направи. Инвокират се доводи, че никой не е
видял обвиняемия да стреля по куче, както и да е излизал на улицата и да е
вървял след куче, във връзка с който факт е налице разнопосочност в
свидетелските показания. Твърди се, че сачмите извадени от кучето и приложени
по делото са за сърни, а обвиняемият е стрелял със сачми за фазани. На последно
място се релевират доводи, че обвиняемият е виждал и впоследствие кучето до
къщата си, въз основа на който факт се обосновава извод, че не е стрелял по
това куче, а по друго, тъй като иначе същото не би се върнало там.
Упражнявайки
правото си на лична защита и на последна дума обвиняемият заявява, че не е
виновен, тъй като е стрелял по кафяво куче.
Съдът,
след като взе предвид събраните по делото доказателства и след като извърши
оценка на същите, съобразно изискванията на чл. 14 и чл. 18 НПК, по отделно и в
тяхната взаимна връзка и зависимост, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Обвиняемият Р.П.Б. е роден на ***г***, български гражданин, българин, живущ ***,
със средно образование, женен, работи, ЕГН:**********, неосъждан.
Свидетелят И.К.М. бил собственик на мъжко куче, порода
болонка/пудел. Същото имало регистрация и притежавало всички изискуеми от
закона документи.
Обвиняемият Р.П.Б. ***, на съседната улица. Същият
притежавал огнестрелно оръжие-ловен автомат „Stoger-Wood
MCH“, кал. 12х76, № 024902, за което имал издадено Разрешение № 20160190227 за
съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси за тях,
валидно до 28.03.2021г.
На 03.04.2017 г., около 09,00 часа, кучето
излязло от двора на къщата на свидетеля И.М. и влязло в имота на обвиняемия Б..
Последният след като видял кучето да рови насажденията в двора му, взел ловния си
автомат „Stoger-WoodMCH“ и възпроизвел изстрел по кучето. Вследствие на
произведения изстрел, животното било уцелено в областта на задните крака, при
което то силно изквичало и излязло от двора на обвиняемия влачейки задните си
крака. В същото време свидетелят К.М., баща на свидетеля И.К.М., бил излязъл да
търси кучето, когато чул изстрела и видял кучето да излиза от двора на къщата,
в която живеел обвиняемия, като влачело задните си крака. Свидетелят К.М.
видял, че от задните крака на кучето тече кръв, взел го на ръце и го занесъл до
домът си, след което се обадил на сина си - свидетеля И.М.. Когато последният се
прибрал, отишъл при обвиняемия Б., за да разбере, защо е стрелял по кучето му,
при което обвиняемият му обяснил, че не е знаел, че кучето е негово, а си
мислел, че било на друг комшия, както и че кучето му вадело репичките от
градината. След проведения разговор свидетелят И.М. се свързал със свидетеля Б.М.Т.,
ветеринарен лекар, който обслужвал село Пиргово и му съобщил, че кучето му е
било простреляно. При прегледа свидетеля Тончев установил три входно - изходни
рани на задните крака, от които две на единия крак и една на другия крак. Установил
и фрактури на метатарзалните кости и предписал лечение с антибиотици. След два
дни свидетелят И.М. занесъл кучето на преглед при ветеринарен лекар във
ветеринарна лечебница в град Русе, където било извършено ретгеново изследване.
Установило се, че метатарзалните кости на задните крака са счупени и има
останала сачма в единия крак.
Лечението на животното продължило повече
от месец, а двигателните способности на задните му крайници останали затруднени
- кучето изпитвало болка при пипане на задните крайници и куцало.
В хода на досъдебното производство била
назначена и изготвена съдебно ветеринарно-медицинска експертиза, чието
заключение съдът кредитира като компетентно и обосновано, от която се
установява, че съгласно таксономичната класификация, кучето (смесена порода
болонка/пудел, собственост на И.М.), е гръбначно животно. По същото са били
констатирани тежки увреждания – фрактури на трети и четвърти
метатарзални/пръстни/ кости и на трети пръст на десен заден крак и фрактура на
първа метатарзална/пръстна/ кост на заден ляв крайник и трайно увреждане–
трайна форма на лекостепенна куцота съпроводена с болева реакция при движение и
при пипане на десен заден крайник.
Така изложената фактическа обстановка съдът приема за
безспорно установена, въз основа на извършената оценка на събраните в хода на
производството по делото гласни доказателства, приобщени посредством
обясненията на обвиняемия Р.П.Б. и показанията на свидетелите И.К.М., К.И.М., Б.М.Т.
и Г.Н.С., а така също и от писмените доказателства и писмените
доказателствени средства, приобщени в хода на производството по делото.
Съдът, като взе предвид, че
по делото са събрани две групи противоречиви помежду си гласни доказателства и
в изпълнение на задълженията си, произтичащи от разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК, да изложи съображения защо едни от тях се приемат, а други се отхвърлят и
след внимателен анализ, и оценка на доказателствената съвкупност по делото,
съдът намира следното:
По делото не са налице преки доказателства в подкрепа
на обвинителната теза. Косвени доказателства, досежно фактите включени в
предмета на доказване в настоящото производство, съгласно разпоредбата на чл.
102 НПК, се съдържат в показанията на свидетелите И.К.М., К.И.М., Б.М.Т. и Г.Н.С.
и в заключението на назначената и изготвена съдебно
ветеринарно-медицинска експертиза.
На тези доказателства противостоят обясненията на
обвиняемия Р.П.Б..
За да прецени достоверността
на събраните в хода на производството гласни доказателства, съдът оцени
изнесеното от всеки един от свидетелите, с оглед обективната и темпорална
възможност, на всеки един от тях да възприеме фактите, за които свидетелства,
възможната заинтересованост на всеки един от свидетелите, вътрешната логическа
убедителност и обективна интерпретация на очертаните от свидетелите факти, а
така също и съществуващата корелация между изнесеното от всеки един от
свидетелите, съпоставено с останалите ангажирани от по делото доказателствени
източници, формиращи цялостната доказателствена съвкупност по делото.
Съдът кредитира показанията на свидетелите И.К.М., К.И.М.,
Б.М.Т. и Г.Н.С. като депозирани от лица, които непосредствено са възприели
фактите от обективната действителност, за които свидетелстват. Показанията на
тези свидетели са вътрешно единни и без в същите да се съдържат съществени
противоречия по отношение на възприетите от всеки един от свидетелите факти.
Налице е и единство, при съпоставяне изнесеното от всеки един от тях, с
показанията депозирани от останалите свидетели и с писмените доказателства, и
доказателствени средства.
Съдът не кредитира единствено показанията на свидетеля
К.И.М., в частта им, че кучето впоследствие е починало, тъй като в тази им част
показанията на този свидетел се опровергават от останалите гласни и писмени
доказателства по делото. Това противоречие обаче, само по себе си не е в
състояние да дискредитира изцяло показанията на този свидетел, тъй като в
останалата им част – обективното състояние, в което е възприел кучето и чутият
от този свидетел изстрел, както и това от къде е дошъл същият, напълно се
подкрепят от заключението на вещото лице, изготвило съдебно
ветеринарно-медицинска експертиза. По отношение факта на стрелбата с
огнестрелното оръжие, показанията на този свидетел кореспондират и с
обясненията дадени от обвиняемия.
Всеки един от свидетелите добросъвестно изнася пред
съда само и единствено неговите непосредствени възприятия, без да има за цел,
дадените показания да бъдат изцяло в подкрепа на обвинителната теза, което от
своя страна е и критерий за тяхната непредубеденост и обективност.
При оценката на гласните доказателства, съдът подложи
показанията на свидетелите И.К.М. и К.И.М. на критична оценка, с оглед тяхната
възможна заинтересованост, предвид факта, че кучето е било собственост на
свидетеля И.М., а свидетеля К.М. е негов баща и заедно са се грижили за кучето,
поради и което същите са засегнати от действията на обвиняемия. Въпреки
възможната им заинтересованост, съдът кредитира показанията на тези свидетели,
доколкото същите се намират в корелативно единство и напълно се подкрепят от
показанията на останалите свидетели и с заключението на изготвената съдебно ветеринарно-медицинска експертиза.
На тези доказателства, противостоят обясненията на
обвиняемия Р.П.Б., в частта им, че е стрелял по друго куче и с различни сачми.
При оценката на обясненията
на обвиняемия, съдът взе предвид специфичния им характер и доказателствена
природа на същите, които освен важен източник на доказателства са и средство на
защита, като не дава вяра на обясненията на обвиняемия, в частта им, че е
стрелял по друго куче, което не е уцелил, като намира в тази им част,
обясненията на обвиняемия единствено за защитна теза.
Внимателният анализ на всички доказателства, прякото
им съотнасяне едни спрямо други формира единна верига от факти, изграждащи без
всякакво противоречие и в синхронично единство, всеки един от основните
пунктове свързани с предмета на доказване по делото и допринася в пълна степен
за формиране на убеждението на настоящия съдебен състав относно доказаността на
възприетата от съда доказателствено обезпечена фактология по делото, която
обосновава и следните изводи.
ОТ ПРАВНА
СТРАНА:
Въз основа на
така установеното от фактическа страна и повдигнатото от страна на
прокуратурата обвинение, съдът намира, че следва да бъде изведен единственият
възможен извод от правна страна, а именно, че обвиняемият е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 325б, ал. 2, т. 2, вр. ал.1 НК.
От обективна страна на 03.04.2017
г. в село Пиргово, област Русе, като проявил жестокост към гръбначно животно –
мъжко куче, порода болонка/пудел, на 3 години, собственост на И.К.М.,***, му
причинил противозаконно тежки увреждания – фрактури на трети и четвърти
метатарзални/пръстни/ кости и на трети пръст на десен заден крак и фрактура
първа метатарзална/пръстна/ кост на заден ляв крайник, и трайно увреждане –
трайна форма на лекостепенна куцота, съпроводена с болева реакция при движение
и при пипане на десен заден крайник със средство – огнестрелно оръжие-ловен
автомат „Stoger-Wood MCH“, кал. 12х76, № 024902, опасно за живота на хора и
животни.
От субективна страна
деянието е извършено от обвиняемия при форма на вината пряк умисъл. В
съзнанието на дееца са намерили отражение представи, досежно всички обективни признаци
на състава на престъплението, а във волево отношение, обвиняемият пряко е целял
настъпването на общественоопасните последици от извършеното от него деяние.
Съдът намира за неоснователни доводите на
защитата, за недоказаност на обвинението.
Въпреки, че по делото липсват преки
доказателства, налице са множество косвени такива, които образуват такава
доказателствена пътека, която обосновава единственият възможен извод, а именно,
че обвиняемият е осъществил състава на престъплението, за което е предаден на
съд.
По вида и размера на наказанието:
Съдът намира, че са налице всички,
предвидени от закона, предпоставки, за да бъде приложен чл. 78а НК по отношение
на този обвиняем. Същият е пълнолетно лице, което към датата на извършване на
престъплението не е било осъждано и не е било освобождавано от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание към него момент, като
едновременно с това, престъплението, за което е предаден на съд обвиняемия
предвижда наказание „Лишаване от свобода“ за срок от една до три години и глоба
от 2000 до 5000 лева и от деянието не са настъпили съставомерни имуществени
вреди, които да подлежат на репариране.
При индивидуализация размера на
административното наказанието, което следва да бъде наложено на обвиняемия,
съдът съобрази обстоятелствата по чл. 27, ал. 2 ЗАНН, с оглед задължителното за
съдилищата разрешение, съдържащо се в т. 6 от Постановление № 7 от 4.XI.1985 г.
по н. д. № 4/85 г., Пленум на ВС, съгласно което след освобождаването от
наказателна отговорност, когато съдът ще налага административно наказание по чл. 78а НК, се прилагат разпоредбите на Закона за
административни нарушения и наказания, включително и чл. 27 ЗАНН и съобрази тежестта на нарушението, подбудите за
неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства,
както и имотното състояние на нарушителя.
Извършената от обвиняемия престъпна
проява, с оглед правната квалификация на деянието и конкретните особености,
които разкрива изпълнителното деяние, сочи на типичната за този вид
престъпления обществена опасност.
Обществената опасност на дееца, следва да
бъде отчетена като завишена, с оглед наложеното на същия административно
наказание по реда на чл. 78а НК за престъпление по чл. 237, ал. 1 НК, извършено
на 11.07.2017г., наложеното наказание по което е влязло в сила на 31.05.2018г.
Отегчаващи отговорността на обвиняемия
обстоятелства не бяха констатирани.
Не бяха установени и отчетени, и
смекчаващи отговорността обстоятелства.
При отчитане на всички тези релевантни за
индивидуализацията на наказанието обстоятелства, съдът намира, че размерът на
административното наказание „Глоба“, което следва да бъде наложено на
обвиняемия следва да бъде определен, в минималния предвиден в разпоредбата на
чл. 78а НК размер, а именно 1000 лева, като именно един такъв размер на
административното наказание, се явява напълно съобразен с всички
обстоятелствата, имащи отношение при индивидуализацията на наказанието и в
най-пълна степен би постигнал целите на наказанието по чл. 36 НК, както по
отношение на личната, така и по отношение на генералната превантивна функция на
наказанието. Към момента на извършване на настоящото деяние по отношение на
обвиняемия не са били прилагани, каквито и да било форми на наказателно правно
въздействие и с оглед данните за личността на обвиняемия, следва да бъде
обоснован извод, че дори и минималното предвидено в закона наказание би въздействало
възпитателно и предупредително върху обвиняемия и би способствало за
най-пълното постигане на целите на наказанието по отношение на него.
На основание чл. 53, ал. 1,
б. „а“ НК бяха отнети в полза на държавата, като вещи послужили за
извършване на умишлено престъпление 1 бр. ловен автомат „Stoger-Wood MCH“, кал.
12х76, № 024902, който се намира на съхранение в Служба „КОС“ при РУ Две могили
при ОДМВР - Русе и 1 бр. сачма, приложена по делото, която след влизане в сила
на решението следва да бъде унищожена като вещ без стойност.
С оглед изхода на делото и на основание
чл. 189, ал. 3 НПК, в тежест на обвиняемия бяха възложени и направените в хода
на досъдебното разноски, в общ размер на 160,00 (сто и шестдесет) лева.
По гореизложените мотиви, съдът постанови
своето решение
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: