№ 901
гр. Велико Търново , 29.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VI СЪСТАВ в публично
заседание на седми декември, през две хиляди и двадесета година в следния
състав:
Председател:ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ
Секретар:МИЛЕНА И. РАДКОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20204110101776 по описа за 2020 година
Производството е образувано по искова молба на Р. И. Т. против „Д. З.” АД, с която се
иска осъждането на ответника за сумата от 13 124.80 лева - обезщетение за имуществени
вреди от реализирал се на 16.8.2019 г. застрахователен риск, покрит по силата на
имуществена застраховка „Пълно Каско”, по повод на която е издадена застрахователна
полица № 0312180420015001/3.8.2018 г., ведно със законната лихва от датата на
увреждането до окончателното изплащане на обезщетението.
Ищцата твърди, че между страните е сключена имуществена застраховка „Пълно
Каско” за лек автомобил „Мерцедес ЦЛС 350”, рег. № ВТ 3773 КМ, като на 16.8.2019 г. - в
срока на застрахователното покритие, е настъпило застрахователно събитие (ПТП),
представляващо покрит риск. Заявява, че в резултат на настъпилото ПТП по автомобила са
причинени увреждания, които са отстранени за нейна сметка, като стойността на
извършения ремонт възлиза на 13 124.80 лева. Сочи, че по направеното от нея искане за
заплащане на застрахователно обезщетение е постановен отказ от застрахователя.
Ответникът не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по
договор за имуществена застраховка „Каско” за лек автомобил „Мерцедес ЦЛС 350”, рег. №
ВТ 3773 КМ, но заявява, че ищцата не е изпълнила задълженията си по ЗДвП и ППЗДвП - не
е заявила или не е завила коректно пред органите на МВР твърдяното събитие и
последиците от него, което е довело до непосещаването му от служители на МВР и
констатирането му по официален ред. Твърди, че застрахованото превозно средство е
получило увреждания, непозволяващи му да се движи нормално на собствен ход и този факт
1
е бил видим за водача с просто око, поради което ищцата е имала задължение коректно да
уведоми и да изчака пристигането на органите на МВР, което не е сторено. Заявява, че освен
неизпълнение на ЗДвП и ППЗДвП, поведението на ищцата представлява неизпълнение на
съществени задължения по Общите условия (ОУ) към застрахователния договор, което
обосновава и постановения отказ за изплащане на обезщетение. При условията на
евентуалност оспорва размера на обезщетението като силно завишен и несъответстващ на
претърпените вреди по автомобила, а доколкото щетата е заявена само декларативно, счита,
че е налице хипотезата на т. 58, вр. т. 58.1 от Общите условия и размерът на обезщетението
не може да надхвърля 15 % от застрахователната сума или абсолютната стойност от 4 000.00
лева.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните доказателства, намира
за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявен е осъдителен иск с правно основание по чл. 405 КЗ, за основателността на
който ищцата следваше да установи настъпването на застрахователно събитие,
представляващо покрит риск, наличието на причинно-следствена връзка между събитието и
причинените вреди по лекия автомобил, както и размера на вредите към момента на
настъпване на застрахователното събитие. На свой ред, ответникът следваше да докаже
възраженията си - да установи, че ищцата не е изпълнила свои съществени задължения по
ОУ към застрахователния договор, което неизпълнение да е причина за отказ от заплащане
на обезщетение.
По делото е отделено като безспорно обстоятелството, че между страните е сключена
имуществена застраховка „Пълно Каско” за лек автомобил „Мерцедес ЦЛС 350”, рег. № ВТ
3773 КМ, както и че на 16.8.2019 г. - в срока на застрахователното покритие, е настъпило
ПТП, в резултат на което по застрахования автомобил за настъпили увреждания.
По повод настъпилото ПТП при ответника е образувана преписка по щета №
*********/2019 г., в рамките на която е постановен отказ за изплащане на обезщетение (л.
32-22).
От материалите по преписката се установява, че на 16.8.2019 г. (деня на инцидента) е
извършен оглед на автомобил и изготвен опис на вреди (л. 64), според който по автомобила
са налице увреждания на преден десен калник, преден капак, предна броня, преден десен фар
и предна дясна джанта, като е посочено, че всички детайли са за подмяна. В описа е отразено
също, че е необходим допълнителен оглед – след разглобяване на предната дясна част на
автомобила. Впоследствие са извършени два допълнителни огледа (л. 65-67), като според
опис-заключенията са налице увреждания по още двадесет и девет детайла - всички
отбелязани за подмяна. На 20.8.2019 г. комисия от експерти на застрахователя е извършила
и оглед (л. 41) на посоченото от ищцата място на инцидента, при който действително са
установени следи от ПТП – счупени части от автомобилна джанта, лайсна на броня, част от
фар, счупен бордюр, следи от удар по електрически стълб и пр.
2
Според заключението по изготвената в настоящото производство авто-техническа
експертиза, пазарната стойност на щетите по автомобила възлиза на 9 120.40 лева, а
средната пазарна цена на щетите с включена цена на нови части и вложен труд възлиза на
13 075.33 лева. Посочено е, че с оглед получените увреждания на основни части от
трансмисията и окачването на предно дясно колело автомобилът не е можел да се движи на
собствен ход.
В съдебно заседание вещото лице посочва, че механизмът на ПТП е в причинно-
следствена връзка с получените увреждания по автомобила. Заявява, че повредата на носача
и полуоската е видима и за лице, което не е технически грамотно, като счита, че дори такова
лице би трябвало да може да прецени дали автомобилът може да се движи.
Както беше посочено, по делото не е спорно, че между страните е съществувало
валидно застрахователно правоотношение по договор за имуществено застраховане с
предмет лек автомобил „Мерцедес ЦЛС 350”, рег. № ВТ 3773 КМ. Застрахователният
договор е сключен при общи условия, чието приемане от застрахования е удостоверено в
полицата. Безспорно е също така, че застраховката е сключена при клауза „Пълно Каско”, по
която застрахователят носи риска от настъпване увреждане на автомобила.
В случая щетите по автомобила се установяват от представените фактури за
извършения ремонт и от заключението на изготвената автотехническа експертиза.
С оглед на горното, съдът приема за доказано настъпването на застрахователно събитие
в срока на застрахователно покритие, наличието на причинно-следствена връзка между
възникналото застрахователно събитие и причинените вреди по застрахованото имущество,
както и вида на вредите и размера на дължимото обезщетение.
Възражението на ответника, че ищцата не е изпълнила свои съществени задължения по
ОУ към застрахователния договор, което неизпълнение да е причина за отказ от заплащане
на обезщетение, съдът намира за неоснователно по следните съображения:
Не може да бъде споделено твърдението, че ищцата не е изпълнила задължението си да
заяви коректно настъпилото ПТП и в частност – че доколкото повредите по превозното
средство не са позволявали същото да се придвижва на собствен ход, е следвало да се изчака
пристигането на органите на МВР. На първо място, сочената от ответника разпоредба на чл.
201, т. 1 от ППЗДвП касае хипотеза на ПТП с повече от едно МПС – „Всеки участник в
пътнотранспортно произшествие е длъжен да остане на местопроизшествието до
идването на компетентните органи ..., когато: т. 1. има пострадали лица или повредите
на едно от моторните превозни средства не позволяват то да се придвижи на собствен
ход”. В случая се касае за хипотеза на ПТП с едно МПС, т.е. чл. 201, т. 1 от ППЗДвП не е
приложим. На следващо място, след възпроизвеждане на представения от Дирекция
„Национална система 112” електронен носител се установява, че ищцата коректно е заявила
3
настъпилото ПТП, но по причина, че се касае за самокатастрофирал автомобил, от страна на
оператора й е заявено, че сигналът не следва да се отправя към МВР, а към застрахователя.
Именно затова ищцата е отправила сигнал на телефона на застрахователя, в който е заявила
за настъпилото ПТП и ясно е посочила, че на тел. 112 са й обяснили, че тъй като се касае за
самокатастрофирал автомобил, произшествието няма да бъде обработено от органите на
МВР. Действително, разпоредбата на чл. 125, т. 8 от ЗДвП сочи, че „Службите за контрол
на Министерството на вътрешните работи посещават задължително мястото на
пътнотранспортното произшествие, когато: т. 8 произшествието е с един участник и
моторното превозно средство не е в състояние да се придвижи на собствен ход поради
причинените му от произшествието вреди”. В случая обаче, неизпълнението на
задължението на службите за контрол на МВР да посетят мястото на ПТП (макар и по
обективни причини, тъй като сигналът въобще не е предаден на местното полицейско
управление), не може да се вмени във вина на ищцата, доколкото последната е изпълнила
добросъвестно своето задължение да уведоми коректно за настъпилото ПТП и поведението
й не е оказало влияние на преценката на оператора на тел. 112 (правилна или неправилна)
дали да предаде сигнала към службите за контрол. По този повод съдът намира за
основателен аргумента на ищцата, че при позвъняването на тел. 112 тя не е имала
задължение да заяви изрично, че автомобилът не е в състояние да се придвижва на собствен
ход, тъй като преценката за релевантните факти относно сигнализираното ПТП е на
съответното длъжностно лице, а не на заявителя на сигнала.
Съдът намира за неоснователно и възражението, че доколкото щетата е заявена само
декларативно, е налице хипотезата на т. 58, вр. т. 58.1 от Общите условия към
застрахователния договор и размерът на обезщетението не може да надхвърля 15 % от
застрахователната сума или абсолютната стойност от 4 000.00 лева. Мотивите на съда в тази
връзка се коренят в горепосоченото обстоятелство, а именно – че липсата на представен
документ/и, издаден от органите за контрол на МВР не се дължи на причина, за която
ищцата отговаря.
Предвид на горното, съдът намира, че ответникът дължи плащане, като по отношение
вида на щетите и разходите за отстраняването им, намира следното:
Тук намира приложение принципът, че обезщетението трябва да бъде равно на размера
на вредата към деня на настъпване на застрахователното събитие, като същото не може да
надвишава действителната стойност на застрахованото имущество, т.е. стойността, срещу
която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество, като не
може да надвишава и възстановителната му стойност, необходима за възстановяване на
имуществото в същия вид. В заключението си вещото лице по автотехническата експертиза
е дало отговор на поставената му задача в два варианта - с приложен и без приложен
коефициент на овехтяване на детайлите, като съдът намира, че обезщетението следва да се
определи без да бъде прилаган такъв коефициент, тъй като възстановяваните части следва
да бъдат заплатени по действителната им стойност - средната пазарна цена, за която биха
4
могли да бъдат закупени. В настоящия случай ответникът би могъл да възразява с
твърдението за овехтяване на автомобила, но единствено, че в хода процеса беше доказал, че
към датата на застрахователното събитие е съществувал пазар на стари оригинални части
със съответното качество и цени, отговарящи на определения коефициент на овехтяване.
Такива доказателства и твърдения не бяха ангажирани, предвид на което съдът приема, че
искът следва да се уважи до сумата от 13 075.33 лева.
По исковете за мораторна лихва:
Съгласно чл. 405, ал. 1 от КЗ, при настъпване на застрахователно събитие
застрахователят е длъжен да плати обезщетение в уговорения срок, който не може да бъде
по-дълъг от 15 дни от представянето на всички изискуеми документи. В т. 49.6 от Общите
условия е предвидено, че застрахователят се произнася по претенцията в срок до 15 работни
дни от представяне на всички изискани документи. В случая не е спорно, а и се установява
от представените доказателства, че на 16.8.2019 г. ответникът е бил уведомен за
настъпилото събитие и спрямо него е предявена претенция за изплащане на обезщетение. Не
се твърди и липсват данни застрахователят да е поискал допълнително представяне на
документи, поради което срокът за заплащане на обезщетението е започнал да тече от деня,
следващ уведомяването, т.е. на 17.8.2018 г. и изтекъл на 6.9.2019 г. Предвид това,
ответникът е изпаднал в забава и дължи обезщетение в размер на законната лихва, считано
от деня, следващ посочената дата, т.е. от 7.9.2019 г.
По разноските:
Ищцата има право на сторените от нея разноски в общ размер от 1 768.31 лева
съразмерно с уважената част от иска.
Ответникът има право на разноски съразмерно с отхвърлената част от иска в размер от
1.13 лева при определено от съда юрисконсултско възнаграждение в размер от 200.00 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Д. З.” АД, ЕИК ********* да заплати на Р. И. Т., ЕГН ********** сумата
от 13 075.33 (тринадесет хиляди и седемдесет и пет лева и тридесет и три ст.) лева -
обезщетение за имуществени вреди от реализирал се на 16.8.2019 г. застрахователен риск,
покрит по силата на имуществена застраховка „Пълно Каско”, по повод на която е издадена
застрахователна полица № 0312180420015001/3.8.2018 г., ведно със законната лихва от
7.9.2019 г. до окончателното изплащане на обезщетението, както и сумата от 1 768.31
(хиляда седемстотин шестдесет и осем лева и тридесет и една ст.) лева – разноски за
производството съразмерно с уважената част от иска, като отхвърля последния за разликата
над уважения размер до пълния предявен от 13 124.80 лева.
5
ОСЪЖДА Р. И. Т., ЕГН ********** да заплати на „Д. З.” АД, ЕИК ********* сумата
от 1.13 (един лев и тринадесет) лева – разноски за производството съразмерно с
отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Велико Търново в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
6