О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 260004
гр.
Шумен, 05.01.2021г.
Шуменски
окръжен съд, в закрито заседание на пети януари, през две
хиляди двадесет и първа година, в
състав:
Председател: А.Карагьозян
Членове: 1. З.Иванова
2. мл.с. С.
Стефанова
като разгледа докладваното от окръжния съдия З.Иванова в. ч. гр.
д. №446 по описа за 2020 г. на ОС - Шумен, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 413, ал. 2
от ГПК.
Делото
е образувано по частна жалба с рег. №261166/23.10.2020г. , подадена от
„Адресгаз“ЕАД, ЕИК ... срещу
Разпореждане №260278/07.10.2020г., с което е отхвърлено искането за присъждане
на разноски в размер на 300 лева в полза
на заявителя по ч.гр.д.№1027/2020г. по описа на НПРС, образувано въз основа на
Заявление по чл.410 от ГПК срещу длъжника Ч.Х.Ч.. В частната жалба е посочено,
че от „Адресгаз“ ЕАД, е подадено Заявление по чл.410 от ГПК срещу длъжника Ч.Х.Ч.
,с искане съдът да издаде Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за следните
суми : 506 лева – главница , както и направените по делото разноски – държавни
такси и адвокатски хонорар. По образуваното ч.гр.д.№1027/2020г. по описа на НПРС
била издадена Заповед №260063/07.10.2020г. за изпълнение по чл.410 от ГПК , с
която е разпоредено на длъжника да заплати на заявителя главницата в размер на
506 лева и разноски в размер на 25 лева- представляващи заплатената държавна
такса. Било постановено и обжалваното
Разпореждане №260278/07.10.2020г., с
което заявлението по чл.410 от ГПК е
отхвърлено частично, за сумата 300 лева, представляваща направени разноски за
адвокатско възнаграждение. Жалбоподателят твърди, че не са налице основания за
отхвърляне на заявлението относно разноските в размер на 300 лева. Посочената
сума била уговорена като адвокатско възнаграждение, платимо по банков път. Не
оспорва факта, че в заповедното производство не са представени доказателства за
извършено плащане на уговореното адвокатско възнаграждение, но счита, че съдът
е следвало да даде указания на заявителя да ги представи. Към частната жалба
представя документ, удостоверяващ извършен банков превод за посочената по-горе
сума. Поради посоченото моли обжалваното разпореждане да бъде отменено и
въззивният съд да разпореди издаването
на заповед за изпълнение за претендираната сума.
Жалбата е подадена от легитимирана
страна, в законоустановения за това срок и при спазване на изискванията за
редовност по чл.
260 - 261
от ГПК, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е
неоснователна.
Въз
основа на подадено от „Адресгаз“ЕАД, Заявление по чл.410 от ГПК е образувано
ч.гр.д.№1027/2020г. по описа на НПРС. Издадена е Заповед №260063/07.10.2020г.
за изпълнение по чл.410 от ГПК, с която е разпоредено на длъжника да заплати на
заявителя главница в размер на 506 лева и разноски в размер на 25 лева-
представляващи заплатената държавна такса.
Постановено и обжалваното Разпореждане №260278/07.10.2020г., с което
заявлението по чл.410 от ГПК е отхвърлено частично, за сумата 300 лева,
представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение.
От
материалите по делото е видно, че за исканите разноски в размер на 300 лева-
адвокатско възнаграждение, пред първоинстанционния съд е представен Договор за правна защита и
съдействие подписан между заявителя и
адв.Л.М., в който е договорено, че адвокатското възнаграждение в посочения
по-горе размер ще бъде заплатено по
сметка. Жалбоподателят не оспорва факта, че пред заповедния съд не е представен
документ удостоверяващ извършването на банков превод за договореното адвокатско
възнаграждение, но счита, че е налице нередовно процесуално действие, поради
което заповедният съд е следвало да приложи разпоредбата на чл.101 и чл.146,
ал.2 от ГПК, като даде указания на заявителя да извърши съответните процесуални
действия. Съдът не споделя горното становище, липсата на представени
доказателства не представлява нередовност на заявлението по чл.410 от ГПК.
Представянето на списък на разноските, съответно доказателства за извършването
им не е въведено като задължително условие за разглеждане на Заявлението по
чл.410 от ГПК. Императивно изискуемото съдържание на Заявлението по чл.410 от ГПК и приложенията към него са
изчерпателно посочени в закона – чл.410, ал.2 и 3 от ГПК . Само при липса на
тези документи съдът е длъжен да изпълни процедурата по чл.411,ал.2,т.1 от ГПК
– да предостави три дневен срок за
отстраняване на констатираните нередовности. Поради горното намира за
неоснователни възраженията на жалбоподателя, че районният съд е имал задължение
да даде указания за представяне на доказателства за извършени разноски.
Към
частната жалба е приложен документ, удовлетворяващ изискването въведено с т.1
от ТР № 6 от 06.11.2013г. на ВКС, според
което съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, само
когато страната е заплатила възнаграждението, като в договора следва да бъде
вписан начина на плащане, и ако е по банков път задължително се представят
доказателства за това. Документът потвърждава твърденията на жалбоподателя, че
адвокатското възнаграждение действително е заплатено по банков път преди
подаване на Заявлението по чл.410 от ГПК. Това обстоятелство обаче не променя
извода на въззивния съд, че обжалваното разпореждане е правилно.
Доказателствата за извършено плащане на адвокатското възнаграждение са
представени несвоевременно, едва с частната жалба. Съгласно установената
съдебна практика, залегнала и в ТР № 6 от 06.11.2013г. на ВКС, в тежест на
страната, която претендира разноски е да представи списък с такива, както и
доказателства за заплащането им и това следва да стане най – късно в последното
заседание пред първата инстанция. В случая, доколкото се касае за заповедно
производство, представянето на доказателства за извършените разноски е
допустимо да стане до постановяване на съответния съдебен акт от заповедния съд
, което в настоящият случай не е сторено.
Предвид
изложеното въззивният съд намира, че обжалваният съдебен акт е правилен и
законосъобразен и следва да бъде потвърден.
Водим
от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л
И:
ПОТВЪРЖДАВА
Разпореждане№260278/07.10.2020г., постановено по ч.гр.д.№1027/ 2020г. по описа
на НПРС, с което е отхвърлено подаденото от „Адресгаз“ ЕАД, ЕИК ..., Заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, срещу Ч.Х.Ч., в частта относно разноските в размер на 300 лева –
представляващи адвокатско възнаграждение .
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.