№ 111
гр. Варна, 25.03.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Павлина Г. Димитрова
Членове:Ангелина Й. Лазарова
Георги Н. Грънчев
при участието на секретаря Геновева Хр. Ненчева
и прокурора М. Н. Г.
Сложи за разглеждане докладваното от Ангелина Й. Лазарова Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20223000600046 по описа за 2022
година.
На именното повикване в 10:10 часа се явиха:
За Апелативна прокуратура – Варна се явява прокурор Г..
Жалбоподател-подсъдим Ш. АР. Ш., редовно призован, явява се лично и
с адв.Н. В. Ф. от АК – Търговище, редовно упълномощена от преди.
Явява се резервен защитник адв.ИВ. ИВ. ИВ. от АК – Търговище.
Гражданският ищец В. СТ. М., редовно призован, уведомен по телефона
на 02.03.2022 година, не се явява, не се представлява.
ПРОКУРОРЪТ: – Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства.
Нямам искания за отводи.
АДВ.Ф.: – Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства. Нямам
искания за отводи. Представям писмено становище, след запознаване с
мотивите на първоинстанционния съд, в подкрепа на депозираната жалба.
АДВ.И.: – Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства. Нямам
искания за отводи.
СЪДЪТ намира, че няма процесуални пречки по хода на делото, следва
да се приеме представеното писмено становище, поради което и
О П Р Е Д Е Л И:
1
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ПРИЕМА И ПРИЛАГА писмено становище, представено от адв.Ф..
ДЕЛОТО СЕ ДОКЛАДВА ОТ СЪДИЯ ЛАЗАРОВА
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО:
ПРОКУРОРЪТ: – Уважаеми Апелативни съдии, поддържам протеста на
ОП – Търговище. Фактите от предмета на доказване очертан от рамките на
обстоятелствата на обвинението са установени от доказателствената
съвкупност. Установена е и групата от фактически данни, които са относими
към допълнителните признаци на субективната страна на деянието като
причини и подбуди за извършването му от дееца, които макар и доказани от
първоинстанционния съд, считам, че не са намерили, не са получили вярна
правна оценка при квалифициране на отговорността на подсъдимия.
Първоинстанционния съд макар да е приел, че наличието на личен мотив
сам по себе си не изключва възможността деянието да е извършено по
хулигански подбуди, считам, че доста декларативно е отхвърлил тази
квалификация като е посочил, че поведението на подсъдимия, условията и
начина на извършване на убийството не покриват елементите на този
утежняващ квалифициращ признак убийството да е извършено по хулигански
подбуди.
Аз считам, че е необходимо да бъде извършена една по-задълбочена
оценка на подбудите и мотивите за извършване на престъплението и на
цялостното поведение на подсъдимия, изразяващо се в едно демонстративно
незачитане на обществените ценности и проява на агресивно и дръзко
поведение.
В този смисъл следва да бъде отчетена с по-голяма задълбоченост
появата на подсъдимия и свидетелите Хасан и Ниязи Ахмедови в с.Априлово,
появата им в питейното заведение, появата на подсъдимия и нахлуването с
шут в тоалетната на заведението където по това време се е намирал свидетеля
Т.С., вербалното отношение към него, последвалото поведение на замахване с
носения от него нож, отправените заплахи, оттеглянето на подсъдимия и
свидетелите от заведението и връщането с мотив, че трябва да намерят тази
метална тръба, с която е било подходено към единия от свидетелите и
съответно отново наличието на така наречена саморазправа на площадчето
2
пред заведението, отново подгонване на част от младежите, които са се
намирали там и в крайна сметка нанасянето на този един единствен и много
силен и брутален удар с нож в пострадалия, който всъщност е причинил и
неговата смърт.
Аз считам, че всички тези действия, освен проява на пряк умисъл за
умъртвяване на жертвата налагат извод и за умисъла на подсъдимия да заяви
себе си, да привлече вниманието и да пренебрегне обществените ценности,
една от които е човешкия живот.
Съдебната практика на ВС и ВКС е последователна в тълкуването на
признака „хулигански подбуди“, с Постановление № 2/1957 година на
Пленума на ВС, изменено и допълнено с Постановление № 7/1987 година е
прието, че отговорността на дееца бележи този квалифициращ признак на
деянието когато убийството е предшествано или съпроводено от хулигански
действия, които са подтикнали дееца да го извърши.
В настоящия случай считам, че квалификацията по чл.116, т.11,
предишна точка 10 по време на извършване на деянието от НК по време на
извършване на деянието е напълно обоснована, с оглед етапността от
развитието на случая.
Дори и да се приеме, че възникналия в началото между подсъдимия и
свидетеля Т.С. конфликт е бил от чисто личен характер, в последствие той е
придобил съвсем други размери. Вместо навреме да преустанови спора със
свидетеля, каквато възможност подсъдимия всъщност е имал доколкото той и
свидетелите Ахмедови са се оттеглили от питейното заведение, качили са се в
автомобила, но в крайна сметка са решили повторно и публично да
демонстрират, конкретно подсъдимия да демонстрира криворазбраната си
представа за справедливост.
Считам, че в случая в желанието му да покаже личната си значимост,
надмощие и сила е имало водеща роля в поведението му, като първоначалния
спор за изречените от свидетеля Стоянов думи по отношение на дъщеря му
бързо е загубил своето значение.
След пристигането на подсъдимия и неговите шуреи братята Хасан и
Ниязи Ахмедови, съзнавайки наличието на множество събрали се хора
подсъдимия всъщност е бил ръководен от желанието си да постави на
мястото си свидетеля Стоянов, да покаже величието и безстрашността си, но
3
това е ескалирало в едно агресивно поведение, демонстриращо грубо
неуважение към социалните норми и ценности.
В случая считам, че проявеното от подсъдимия в отношенията му със
свидетеля Т.С., грубо незачитане на установените обществени и хуманни
ценности следва да се оцени при индивидуализацията на отговорността му.
Но доколкото обаче такива елементи характеризират и самото изпълнение на
деянието спрямо пострадалия, те са специални признаци от субективната
страна на състава, осъществен срещу личността на пострадалия М., поради
това намираме, че правилната правна квалификация в случая е съгласно
първоначалното обвинение по чл.116, т.11 от НК.
В този смисъл Ви моля да уважите подадения протест, да отмените
първоинстанционната присъда и да постановите нова, с която да признаете
подсъдимия за виновен по обвинението, за което е предаден на съд.
С оглед изключително дългия период от време, който е изтекъл от
извършване на деянието до момента, считам, че е налице предпоставката на
чл.55 от НК, за това Ви моля да наложите справедливо наказание.
По отношение жалбата на подсъдимия считам същата за изцяло
неоснователна. Категорично по делото е доказано по безспорен начин
престъплението и вината на подсъдимия, участието му в него.
Считам, че първоинстанционния съд е подходил достатъчно убедително
в оценката на доказателствата, които сочат на извършеното деяние убийство и
затова не намирам каквито и да е основания за неговото оправдаване.
В този смисъл Ви моля да се произнесете.
АДВ.Ф.: – Уважаеми Апелативни съдии, аз ще Ви помоля да уважите
жалбата, която сме депозирали от името на подзащитния ми.
Както и в мотивите си първоинстанционния съд е приел, че присъдата,
която е постановил, почива на косвени доказателства, т.е. няма нито едно
пряко доказателство, нито очевидци на деянието, нито дактилоскопни следи,
нито ВД – ножа, с който е извършено самото престъпление. Т.е. според мен
той е направил един прочит на свидетелски показания и е достигнал до един
свой извод.
Считам, че една присъда не може да почива на предположения, а следва
да бъде безспорно доказана, т.е. да бъде доказан извършителя на самото
4
деяние.
В случая в самия инцидент в с.Априлово, който е станал в далечната
1996 година, са били налице два етапа като първият етап е, подсъдимия с
двамата си шуреи Ниязи и Хасан и още един човек А. отиват в Априлово да
се почерпят. Същата вечер действително от събраните по делото
доказателства се доказа, че свидетеля Т.А. се е обаждал на дъщерята на
подсъдимия като я обиждал с много неприлични думи. Свидетелите всички те
казаха, че пострадалия М. по никакъв начин не е имал такова поведение с
което да обижда. Само и единствено свидетеля Т.А. пред съда заяви, че и
пострадалото момче се е обаждало и е обиждало дъщерята на подсъдимия.
Първоинстанционния съд дава вяра на част от показанията на свидетеля
Т.А., а друга част не ги кредитира като достоверни.
Освен това самото деяние е извършено в къщата на свидетелката А. и
нейното семейство. От огледа, който е направен в първоинстанционното
разглеждане на делото самото деяние се установи, че е извършено на около
20-22 м от сайванта на самия имот и съдът е приел, че подсъдимия се е
снабдил със селскостопанско сечиво – мотика, като обаче по думите на
свидетелските показания на свидетелката А. селскостопанските сечива са се
намирали в селскостопанската сграда, която е на 20-22 м от мястото където е
намерено убитото лице.
Т.е. считам, че няма как дори един човек, който познава къщата,
разположението да отиде в тъмното, това се е случило вече в късната част на
денонощието и да вземе някакво селскостопанско сечиво и да се върне
обратно към къщата при положение, че примерно бяга от някого.
Отделно от това съдът не дава вяра на показанията на М.М., но считам,
че неговите показания в цялостното разглеждане на всичките производства на
това настоящо дело са едни и същи. Още в първоначалните си показания,
дори и през далечната 1996 година, но и в последващите негови разпити
същия заявява, че още при първото спречкване в с.Априлово той отнел ножа
на подсъдимия Ш.. Тези негови показания са непроменени през целия ход на
самото производство.
Така че, считам, че първоинстанционния съд е направил свой прочит на
показанията на свидетелите като е кредитирал показанията на част от някои,
други не е кредитирал и е достигнал до този извод, че следва подсъдимия да
5
бъде осъден за това престъпление. Но аз считам, че самата присъда не може
да почива на предположения, а трябва да бъде обоснована и доказана по един
несъмнен начин.
Относно протеста на прокуратурата в мотивите си първоинстанционния
съд считам, че е изложил достатъчно ясни, пълни и подробни анализи защо е
приел, че хулиганските подбуди следва да отпаднат, поради което се
придържам изцяло към това, което е споделил първоинстанционния съд.
Въз основа на изложеното ще Ви помоля да постановите оправдателна
присъда и оставите протеста на прокуратурата без уважение.
АДВ.И.: – Уважаеми Апелативни съдии, по протеста допълвам
колежката с обстоятелството, че при анализа на квалифициращите
обстоятелства съдът е подходил правилно в две насоки:
Първо като е разделил мотивите и подбудите, относно действията на
двамата други бивши подсъдими и подсъдимия по днешното дело и второ е
разделил действията във времето. По този начин добре е обективирал и
мотивирал своето решение и воля в този смисъл. Наистина касае се за
действия, които не са уговорени предварително, подсъдимия и другите двама
бивши подсъдими са действали по различен начин, в различно време.
По отношение на втората част, когато те се завръщат, безспорно е
установено по делото от свидетелите, че пререканията са започнали и тримата
са били предизвикани именно от групата на селото, която е отправяла
словесни закани към тях, обиди, псувни, отново псувни от свидетеля Т.С.,
който бил псувал от името и на Д., което възприема и съда. Т.е. от тази гледна
точка и при пълното очевидно доказване в процеса за наличието на личен
мотив считам, че хулиганския мотив отсъства.
Съдът е изразил и други мотиви в тази насока, а именно общественото
мнение и незачитането на обществения ред следва да се поставят не
абстрактно, не както ние седим днес и го мислим, а в конкретната обстановка.
Става въпрос за една кръчма, където всяка вечер стават разправии и
скандали, където дори и лекарят, когато е извикан не идва там, защо, защото
знае, че е станало нещо, както всяка друга вечер и не си заслужава да се
придвижи до там. Т.е. не е налице и това ангажиране на общественото
мнение, което да не възприема тези действия.
6
По жалбата против присъдата колежката даде своя прочит, който аз няма
да повтарям.
Ще си позволя само да кажа, че съдът е направил много подробен и
обстоен анализ на свидетелските показания, но четейки този анализ аз не мога
да се освободя от чувството, че съдът предварително е взел едно решение и се
е стремил да мотивира това свое решение като приема или не приема тази
част от свидетелските показания, които обслужват неговата теза и не приема
съответно тази част от показанията, които не обслужват неговата теза.
За мен непонятно е обстоятелството, защо съдът не приема показанията
на Т.С., който твърди, че не само той се е обаждал, а, че и Д. се е обаждал
същата вечер и че Д. също е псувал, заканвал се е, наричал е дъщерята на
подсъдимия черна и т.н. Тези показания кореспондират безспорно със
показанията на неговата дъщеря, която доведохме и разпитахме в съдебно
заседание. Съдът, за да не даде вяра на тези взаимно покриващи се показания,
е възприел тезата, че се разминават в това на какъв език се е водил разговора.
Но сам съдът когато говори за други обстоятелства по делото казва, че е
минало много време от тогава, че всеки от свидетелите е възприел по
различен начин съответните тогава случаи.
Особено, считам за празнота в мотивите на съда, обстоятелството, с
което мотивира това, че именно подсъдимият е извършител на това деяние.
Там съдът, за да изгради своята теза и за да каже, че въз основа на косвени
доказателства, но при липса на всяка друга възможност е приел, че в двора
присъстват три лица, подсъдимия, другите двама бивши подсъдими, другите
двама са постоянно под наблюдение и понеже той в един момент не е под
постоянно наблюдение той е единственият, който би могъл да го извърши.
Да, но ВС казва, че не само косвените доказателства трябва да са
проверени по безспорен начин и да няма някакво съмнения в тях, но те трябва
да са от такъв характер, че да липсва всяка друга възможност.
Съдът приема, че подсъдимият се оттегля през друга врата в двора, защо
да не приемем, че през тази врата е влязъл някой друг. Къде се намира през
това време свидетеля А.. Този човек, който дори по-късно избягва без никой
да разбере през цялото време е с групичката от тримата, които обаче са по-
забележими, защото хората от селото ги познават. А. през това време
отсъства. Един от свидетелите, мисля, че синът на собственичката на къщата,
7
казва, че в двора е влязъл и друг човек различен от подсъдимия, възможно е
този А. да е бил там.
Къде се намира свидетеля Тодор през това време, също не знаем къде се
намира свидетеля Тодор през това време. Да, те са тичали заедно, но само по
думите на Тодор пострадалия е влязъл в къщата, а той продължил да бяга.
Дали е влязъл в къщата ние не знаем
Това са все едни възможности, които ги изказвам като едно
предположение.
Вярно, че присъдата не може да почива на предположения и се приема,
че и оправдателната не може, макар, че заглавието на текста е именно
„признаване на подсъдимия за виновен“, т.е. само в този случай присъдата не
може да почива на предположения. Но ако искаме да изпълним целия
критерий, а именно да липсва всякаква друга възможност, то ние трябва да
обсъждаме и тези неща.
Аз считам, че този протест намери един завършек, който удовлетворява и
всички, основно правосъдието.
Но ако Вие намерите основания да обсъждате за основателност на
протеста на прокурора то тогава ще Ви помоля да се върнем към едно друго
обстоятелство, е ли е било възможно, е ли е следвало Окръжният съд да
разглежда това дело.
Тази теза съм изложил в предното разглеждане пред Апелативен съд
само схематично. Налице е присъда от 1997 година, кое прави присъдата
факт. Аз смятам, че това е нейното обявяване, основния въпрос е, има обявена
присъда и това е заложено в срочната книга. Ако тази присъда не е
подписана, задаваме този въпрос, какво става ако съдът обяви неподписана
присъда. Тя пак е факт, какво трябва да направим - да отменим тази присъда и
тогава да разглеждаме делото.
Тази първоначална присъда стои в правния мир и не е отменяна. Съдът се
е мотивирал по-късно с това, че наистина Апелативен съд не се е произнесъл
по този въпрос и не му го е върнал за това, мотивирал се е с друго, че
евентуално би се утежнило положението на подсъдимия, но по този въпрос
можем доста да се спори дали се утежнява, дали не се утежнява.
Т.е. моля Ви за решение, в което съобразно искането на подсъдимия или
8
уважите неговата жалба, оставяйки протеста без уважение и евентуално,
потвърдите присъдата.
ПОДС.Ш.: – Аз искам да кажа, че виж колко години все по съдилищата,
разболях се, не мога да си гледам семейството и бабичката ми е болна. Искам
някак си, както го решиха делото в Търговище така да си остане.
ПОСЛЕДНА ДУМА:
ПОДС.Ш.: – Желая присъдата от Търговищки съд да си остане в сила.
СЪДЪТ се оттегля на тайно съвещание.
СЪДЪТ след тайно съвещание обяви, че ще се произнесе със съдебен акт
в законния срок, за изготвянето на който страните ще бъдат уведомени
писмено.
ПРОТОКОЛЪТ изготвен в съдебно заседание, което приключи в 10:55
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
9