РЕШЕНИЕ№ 260046
гр. Перник 07.08.2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Пернишкият окръжен съд, гражданска
колегия в публичното заседание на двадесет и девети юли през две хиляди и двадесета
година в състав :
Председател: Милена Даскалова
Членове : Роман Николов
Маринела Стоева
при секретаря Емилия Павлова като
разгледа докладваното от съдия Даскалова възз.гр. дело № 329
по описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:
С решение № 558/10.03.2020г.,
постановено по гр.д. № 3742/2019г. по описа на Пернишкия районен съд е признато
за установено, че В.А.А. дължи на „Топлофикация Перник“ АД, гр. П., сумата от
общо: 2010.85 лева, представляваща стойността на доставена и ползвана, но
незаплатена топлинна енергия, за имот – апартамент № **, находящ се в ***, от
които главница в размер на 1817.73 лв. за периода 01.05.2017 г. - 30.04.2018
г., и 193.12 лв. – обезщетение за забава за периода 09.07.2017 г.- 25.01.2019
г., както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 06.02.2019 г. до
окончателното плащане на сумата, за които вземания е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 854/2019г. по
описа на Пернишкия РС.
В срок е постъпила въззивна жалба от
адв. П. – особен представител на В.А.А., в която се поддържа, че решението е
незаконосъобразно и същото следва да бъде отменено. Твърди се, че не са били налице
предпоставките за ангажиране отговорността на ответницата по иска, като не е
доказано, че същата е била клиент на топлинна енергия през исковия период. В
условията на алтернативност е поискано решението да бъде отменено в частта му,
с която искът е уважен за над 1/3 от общия размер на претендираното вземане.
„Топлофикация – Перник” АД, гр. П.
изразява становище за неоснователност на жалбата.
Пернишкият окръжен съд, след като
прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Пред районния съд е предявен
установителен иск по чл.422, вр. чл.124 ГПК.
Ищецът „Топлофикация – Перник” АД,
гр. П. твърди, че ответницата дължи сумата от 2010.85 лева, представляваща
стойността на доставена и ползвана, но незаплатена топлинна енергия, за имот –
апартамент № **, находящ се в ***, от които главница в размер на 1817.73 лева
за периода 01.05.2017 г.- 30.04.2018 г., и 193.12 лв.– обезщетение за забава на
месечните плащания за периода 09.07.2017 г. -25.01.2019 г., както и законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – 06.02.2019 г. до окончателното плащане на
сумата, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 854/2019г. по описа на Пернишкия РС.
В срок е постъпил отговор на исковата
молба, с който ответницата е оспорила иска, твърдейки ,че между нея и ответното
дружество липсва облигационно правоотношение, както и че стойността на
евентуално доставената топлинна енергия е равна на посочената в исковата молба.
С обжалваното решение районният съд е
приел за доказано, че ответницата е клиент на топлинна енергия, защото по
надлежния ред й е учредено вещно право на ползване и не е изпълнила
задължението си да заплати стойността на доставената й топлинна енергия.
Решението на ПРС е валидно и допустимо,
а по отношение законосъобразността му, въззивният съд, на основание чл.269 ГПК,
е ограничен от посоченото в жалбата.
Жалбоподателката твърди, че съдът не
е обсъдил представената по делото декларация по ЗМДТ и не е съобразил, че броят
обитатели на имота е трима и отговорността им е разделна.
Понятието клиент на топлинна енергия
е дефинирано в чл. 153 ЗЕ и това са всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение. Същевременно по силата на
чл.150, ал.1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди
се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Съобразно пар.1 т.2а от ДР на
ЗЕ / в сила от 17.07.2012 г.) битов клиент е клиент, който купува електрическа
или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови
нужди. Съгласно чл. 3, ал.1 от ОУ за продажба на топлинна енергия за битови
нужди от „Топлофикация – Перник”, ЕАД , купувач на топлинна енергия може да
бъде всяко физическо лице, което е собственик или титуляр на вещно право на
ползване в имот в топлоснабдена сграда. От всички тези разпоредби следва, че потребител
на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я използва за
собствени нужди като ползва топлоснабдения имот по силата вещно право на
ползване.
За установяване обстоятелството, че
ответницата е потребител на топлинна енергия, по делото са събрани писмени
доказателства.
От нотариален акт за покупко-продажба
на недвижим имот № **, том ***, дело № 2130/98г. на нотариуса при ПРС, се
установява, че жалбоподателката е прехвърлила притежаваните от нея идеални
части от топлоснабдения имот, запазвайки правото си на ползване върху същия.
Въз основа на този нотариален акт несъмнено се установява, че същата има
качеството на купувач на топлинна енергия по смисъла на ЗЕ, защото е титуляр на
вещното право на ползване. Обстоятелството, че относно имота е подадена
декларация по ЗМДТ и видно от нея, собственици на имота са Л. Х. И. и И. А. И.,
както и че разходът за ползвана топла вода поради неосигуряване достъп до имота,
е начисляван съобразно броя обитатели на имота – три лица, не променя този
извод. Това е така, защото разпоредбата на чл. 57, ал.1 ЗС,
предвижда ,че ползвателят на имота е длъжен да плаща разноските,
свързани с ползването му. Т.е. по силата на закона ползвателят следва да понесе
цялата тежест във връзка с ползването на имота, тъй като той извлича ползите от
вещта, а собственикът не може да владее и ползва вещта си. Следователно в
хипотеза, при която върху имота е учредено вещно право на ползване, то
ползвателят е потребител на топлинна енергия, защото собственикът е лишен от
правомощието да ползва имота. В закона не е предвидена солидарна отговорност на
собственика и ползвателя.
Предвид горното, съдът намира за
доказано наличието на облигационно правоотношение между страните по делото.
За установяване размера на задължението по делото е
приета комплексна съдебно- техническа и съдебно – икономическа експертиза.
Видно от заключението в имота има монтирани два уреда
за измерване разхода на количеството топла вода, като поради неосигурен достъп
не е извършван годишен отчет и разходът е определен по изчислителен път,
съобразно броя на обитатели в имота – три лица. Посочено е, че всички отоплителни
тела в стаите са демонтирани и за тях не е начислявана топлинна енергия, като
такава е начислена само за банята където има щранг лира. Направен е извод, че
начислените суми са пресметнати съобразно методологията, утвърдена и действаща
през процесния период и против изготвените изравнителни сметки не са подавани
възражения. Вещите лица са посочили, че дължимите се
за исковия период суми са равни на тези, за които е предявен искът, като няма
данни за извършени плащания.
При така установеното, съдът намира,
че искът е доказан и по размер.
Неоснователни са и доводите в
жалбата, за неоснователност на иска, поради това, че вещите лица са
констатирали че общият топломер не е бил на периодична проверка. Действително в
обстоятелствената част на лист четвърти от заключението е посочено, че
топломерът не е бил на проверка през процесния период, но на същия този лист
четвърти, както и в заключителната си част, експертите са констатирали, че
топломерът, монтиран в абонатната станция, е преминавал задължителните
метрологични проверки и съответства на одобрения тип, годен е да се използва за
търговско измерване и показанията му могат да се считат за достоверни. Т.е.
обстоятелството, че през исковия период уредът не е бил на периодична проверка,
не е основание да се направи извод, че същият не може да се използва за
търговско измерване, защото на този уред са извършвани метрологични проверки.
Няма изискване уредите да са преминали през такъв контрол през съответния
спорен период, а е от значение дали са преминали периодичния такъв, което в
случая е сторено.
Погрешното изписване на едно място в
обстоятелствената част на експертизата на друг спорен период, също не основание
да се направи извод за неоснователност на иска. Видно от стр. 2 от заключението,
вещите лица са посочили кой е процесният период и той съвпада със спорния такъв.
В изготвените от експертите таблици относно количеството и стойността на
доставената топлинна енергия също вярно е описан периода, за който е предявен
иска. В този смисъл изписването на лист осми на друг период, не е основание да
се приеме, че предмет на изследването е бил този неправилно изписан период, още
повече, че непосредствено след това е изготвена таблица, където е отразено
задължението за главница и лихви и са посочени данни, касаещи месеците, за
които е предявен искът.
По изложените съображения обжалваното
решение следва да се потвърди, като жалбоподателят дължи на въззиваемото
дружество заплащане на разноски по делото в размер на 100 лв.
Водим от гореизложеното, Пернишкият
окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №
558/10.03.2020г., постановено по гр.д. № 3742/2019г. по описа на Пернишкия
районен.
Осъжда В.А.А. с ЕГН ********** и
адрес *** да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЕРНИК” АД, гр. П. сумата от 100 лв.,
представляващи юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ:1.
2.