Решение по дело №830/2020 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 260078
Дата: 1 септември 2021 г. (в сила от 14 февруари 2022 г.)
Съдия: Снежана Василева Стоянова
Дело: 20205220200830
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 11 юни 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр.Пазарджик, 01.09.2021 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд - Пазарджик, в публично  заседание на 30.08.2021 год. в състав:       

                                                            

                                        Председател: СНЕЖАНА СТОЯНОВА   

при секретаря Огняна Фурнаджиева, като разгледа докладваното от районен съдия  Снежана Стоянова  АНД830/20 год. по описа на Районен съд - Пазарджик, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на В.Х.Г. ***, ЕГН: ********** против НП № 0013229 от 21.05.2020 г. на началник отдел „Контрол и правоприлагане“ в Национално тол управление (НТУ)  към Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ), с което на жалбоподателя на основание  § 21 б, ал.1 ­­­от преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за движение по пътищата (ЗДвП), във връзка с  чл.139, ал.6 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 2 000 лв. (две хиляди лева) и е присъдено заплащането на такса по чл.10а, ал.2 от Закона за пътищата (ЗП) в размер на 87  лв. (осемдесет и седем лева) .

          Релевираните в жалбата оплаквания се свеждат до наличие на материална и процесуална незаконосъобрзност на атакуваното НП, чиято отмяна се иска.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с упълномощен процесуален представител – адв.К.У.  от ПАК, който излага съображения за незаконосъобразност на НП. Акцентира на допуснати съществени процесуални нарушения. Липсвало ясно описание на нарушението, и по-конкретно на мястото на неговото извършване, доколкото в НП не била указана посоката на движение на МПС. Липсвало дата  на получаване на АУАН. В НП било посочено че МПС, което управлявал жалбоподателя е над 12 тона, което било в противоречие с законовото разграничение до и над 3,5 тона. Това обстоятелство накърнявало правото на защита на жалбоподателя да разбере точно за какво нарушение е наказан.

Деянието, а именно че жалбоподателят е управлявал МПС, за което не е била заплатена винетна такса и че същият, доколкото не е собственик на автомобила е бил наясно с това обстоятелство, не се отрича.

          Ответникът по жалбата - АНО, изпраща процесуален представител, който оспорва жалбата, като излага съображения за неоснователност на същата. Иска издаденото  НП  да  бъде  потвърдено.

          Районният съд провери основателността на жалбата, след като съобрази становищата на страните, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и след като обсъди събраните по делото доказателства, при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за установено следното:

          Жалбоподателят В.Г.  е санкциониран за това, че на 25.12.2019 год., около 14,00 часа, по републикански път ІІ – 37 км.117 в посока село Гелеменово е управлявал товарен автомобил Даф ХВ с рег. № ***, за който не е заплатена винетна такса  съгласно чл.10, ал.1, т.1 от ЗП.

Нарушението било установено от св.Д.М. на длъжност инспектор в сектор „Контрол и правоприлагане“ – Пловдив в НТУ към АПИ.  

За констатираното нарушение, което не се отрича, св.М. съставил против жалбоподателя АУАН № 0013229 от 25.12.2019 година, след което му го предявил за подпис. Жалбоподателят  подписал акта без възражения.

Въз основа на АУАН било издадено атакуваното НП. Последното  било връчено на жалбоподателя на 27.05.2020 г. ( разписка на л.6 в делото) г.,  а  жалбата  против  него била  подадена директно в РС-Пазарджик  на  01.06.2020 г., т.е. в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, с оглед на което е процесуално допустима.

Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото писмени доказателства и показанията на св.Д.М., дадени пред друг състав на съда, прочетени в съдебно заседание на основание чл.84 от ЗАНН във връзка с чл.281, ал.1, т.5 от НПК и по този начин приобщени към доказателствения материал по делото.   

От показанията на св.М. се установява, че на 25.12.2019 год., около 14,00 часа, в изпълнение на служебните си задължения се намирал  на км.117 от  републикански път ІІ – 37 км. Бил позиционирал служебния автомобил преди  входа на село Гелеменово, като камерата била включена да следи трафика на автомобилите, които идват от град Пазарджик. Около 14,00 часа бил засечен товарния автомобил Даф ХВ с рег. № ***, управляван от жалбоподателя, като камерата индикирала, че за същия не е заплатена винетна такса. Колегата на св.М. подал сигнал за спиране, на който жалбоподателят се подчинил.  Св.М. му обяснил, че пред него стоят два варианта: да заплати компенсаторна такса с дебитна или кредитна карта на терминала, намиращ се в служебния автомобил на НТУ или да му бъде съставен АУАН. Жалбоподателят предпочел да му бъде съставен АУАН. Споделил, че знае че за автомобила не е закупена винетка, но го управлявал, защото го бил взел от сервиз. При това положение св.М. съставил против жалбоподателя АУАН, поднесъл му го за подпис и му го връчил.

Така установените от св.М. факти са безспорни, подкрепят се от приетите по делото писмени доказателства и не се оспорват от жалбоподателя.

При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема, че  жалбата е неоснователна.

Деянието е правилно квалифицирано. Управлението на МПС, за което не е заплатена винетна такса представлява неизпълнение на задължение по чл.139, ал.6 от ЗДП, повеляващ че водачът на пътно превозно средство е длъжен преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да заплати таксата по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата в случаите, когато такава е дължима според категорията на пътното превозно средство, освен когато таксата е заплатена от трето лице. С оглед техническите параметри на управляваното от жалбоподателя  МПС (видно е от справката на л.97 в делото процесното МПС е с допустима максимална маса 40 тона) административното нарушение попада  в хипотезата на санкционната норма на § 21 б, ал.1 ­­­от преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за движение по пътищата,  сила от 16.08.2019 г., която определя вида и размера на наказанието за неизпълнението на задължението по чл.139, ал.6 от ЗДП за ППС с обща техническа допустима максимална маса над 3,5 тона. Разпоредбата повелява следното: „Разпоредбата на чл. 179, ал. 3 не се прилага за пътните превозни средства с обща технически допустима максимална маса над 3,5 тона. До прилагането на таксуването с таксата по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата водач, който управлява пътно превозно средство с обща технически допустима максимална маса над 3,5 тона по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена винетна такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от същия закон, се наказва с глоба 2000 лв.“ Ето защо съдът намира, че нарушението е правилно квалифицирано, включително и по отношение на субекта на нарушението, доколкото жалбоподателят не е собственик на товарния автомобил Даф ХВ с рег. № ***, видно  от справката на л.97 в делото. Субект на нарушението е водачът, т.е. лицето което е управлявало МПС, като в случая не се оспорва знанието му че за автомобила не е заплатена винетна такса, а това се установява и от показанията на св.М., които съдът кредитира изцяло.

Съдът намира за неоснователни твърденията за допуснати процесуални нарушения, свързани с неяснота при описание на нарушението, и по-конкретно на мястото на неговото извършване. Голословно и невярно е твърдението, че в НП не била указана посоката на движение на МПС. Мястото е ясно индивидуализирано чрез посочване на километъра от републикански път ІІ – 37. Указана е и посоката – към село Гелеменово.

Действително в АУАН не е отразена датата  на получаване на АУАН, но този пропуск не е съществен, доколкото не се отрича че АУАН е съставен на място при установяване на нарушението и че е връчен на жалбоподателя.

Възражението че в НП било посочено че МПС, което управлявал жалбоподателя е над 12 тона, което било в противоречие с законовото разграничение до и над 3,5 тона, също е неоснователно. Действително законът прави разграничение досежно размера на глобата в зависимост от това дали МПС, за което не е заплатена винетна такса е под или над 3,5 тона, но е ясно че щом МПС е над 12 тона, то неизпълнението на задължението по чл.139, ал.6 от ЗДП  е скрепено със санкцията за автомобили над 3,5 тона. Това обстоятелство е отразено в НП по ясен и недвусмислен начин, при което правото на жалбоподателя да разбере в какво точно се обвинява не е било накърнено.

При това положение съдът намира, че административно наказателната отговорност на жалбоподателя е законосъобразно ангажирана.

Поведението на жалбоподателя не обуславя маловажност на случая, т.к. нарушението е с висока степен на обществена опасност. То пряко засяга обществените отношения свързани с фиска, а именно същинските приходи, предвидени и заложени в приходната част на държавния бюджет, идващи от държавни такси, които средства са предназначени за поддръжка на пътната инфраструктура.

          Съдът не намира за нужно да излага съображения дали при определяне размера на глобата наказващият орган се е съобразил с изискванията на чл.27 от ЗАНН за индивидуализация на административното наказание, доколкото глобата е във фиксиран размер. Достатъчно е да се посочи, че тя е определена законосъобразно, с което ще се постигнат целите на наказанието, визирани в чл.12 от ЗАНН.

При този изход на делото в полза  на Агенция „Пътна инфраструктура“ следва да се присъди претендираното от юрисконсулта възнаграждение, чийто размер съдът определя на 80 лева,  като взема предвид фактическата и правна сложност на делото.

По изложените горе съображения, РС –Пазарджик на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН ,

 

                                                            Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА НП № 0013229 от 21.05.2020 год. на началник отдел „Контрол и правоприлагане“ в Национално тол управление (НТУ)  към Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ),  с  което  на В.Х.Г. ***, ЕГН: **********, на основание  § 21 б, ал.1 ­­­от преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за движение по пътищата (ЗДвП), във връзка с чл.139, ал.6 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 2 000 лв. (две хиляди лева) и е присъдено заплащането на такса по чл.10а, ал.2 от Закона за пътищата (ЗП) в размер на 87  лв. (осемдесет и седем лева), като законосъобразно.

ОСЪЖДА В.Х.Г. с  ЕГН: **********, адрес: *** да заплати на    Агенция „Пътна инфраструктура“, адрес: ***, юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 (осемдесет) лева.

   Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението пред Пазарджишкия административен съд.

 

 

                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: