РЕШЕНИЕ
№ 1045
гр. София, 21.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Димитър Мирчев
Членове:Иванка И.
Петя Алексиева
при участието на секретаря Ваня Ил. Иванова
като разгледа докладваното от Петя Алексиева Въззивно гражданско дело №
20241000500535 по опИ. за 2024 година
Производството е по реда на чл.258-чл.273 от ГПК,
Ответникът в първоинстанционното производство И. М., украински
гражданин чрез назначения му особен представител адвокат А. И. и в срока по
чл.259, ал.1 от ГПК (препис от решението е връчен редовно на 04.09.2023 г., а
въззивната жалба е подадена чрез ЕПЕП на 15.09.2023 г.) обжалва с две
въззивни жалби с идентично съдържание, съответно вх.№ 285518/18.09.2023 г.
подпИ.на с невалиден КЕП, поради което нередовна и вх.№ 285526/18.09.2023
г. с валидно подпИ.н КЕП, в цялост Решение № 261057/07.08.2023 г.,
постановено по гр.д.№ 1005/2020 г. по опИ. на Софийски градски съд, Първо
гражданско отделение, 4 състав, с което съдът е уважил изцяло предявените
от КПКОНПИ срещу И. М. искове за отнемане в полза на държавата като
незаконно придобито имущество.
Въззивната жалба е подадена чрез особения процесуален представител
адвокат А. И., назначена по реда на чл.48, ал.2 от ГПК с акт на
първоинстанционния съд от 15.03.2019 г., с оглед на което и на този етап
държавна такса не се дължи-т.7 от Тълкувателно решение № 6/2012 от
1
06.11.2013 г., т.д. № 6/2012 г. ВКС, ОСГТК.
Предвид горното въззивната жалба е редовна.
Въззивникът-ответник чрез процесуалния си представител поддържа,
недопустимост на исковата претенция, възражение заявено още с отговора на
исковата молба, по което страната твърди, че първоинстанционният съд не се е
произнесъл. Недопустимостта се поддържа с твърдението, че ищецът не е
спазил срока за проверка на имуществото. Твърди се, че по делото липсва да
са ангажирани каквито и да е доказателства от страна на ищеца, въпреки
направеното с отговора на исковата молба оспорване, досежно невръчването и
въобще отсъствието на опит за връчване, незапознаването и непредоставянето
на полагащата му се възможност на ответника да се запознае с материалите от
проверката и анализа на комисията, което представлява съществен порок в
административното производство. Твърди, че не се установява значително
несъответствие дори и от приетата по делото ССчЕ.
Моли съда да постанови решение, с което да бъде отменено
обжалваното решение. Моли съда на адвокат И. да бъде определено
възнаграждение като особен представител на ответника за процесуалното му
представителство пред САС, което да бъде внесено от ищеца.
В законоустановения срок по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от
ответната жалбата страна-ищецът КОНПИ, правоприемник на КПКОНПИ
чрез процесуалния му представител старши инспектор в ТО Враца при ТД-
София И. Ц. с надлежно учредена по делото представителна власт с
пълномощно приложено на л.15 от том І на първоинстанционното дело.
Оспорва изцяло въззивната жалба като неоснователна и необоснована и
моли съда да я остави без уважение и да потвърди първоинстанционното
решение като правилно, законосъобразно и обосновано. Развива подробни
съображения, позовава се на съдебна практика ТР № 1/2018 от 04.06.2020 г. на
ВКС относно въведеното с въззивната жалба възражение за недопустимост.
Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Предмет на настоящото производство е и частна въззивна жалба на
ищеца КОНПИ срещу Определение № 265817/27.10.2023 г., гр.д.№ 1005/2020
г. на СГС, І-4 състав, с което съдът е уважил молбата с правно основание
чл.248 от ГПК на ответника чрез особения му представител. Поддържа се, че
формираният от СГС извод относно изменението на присъдените с решението
2
разноски е неправилен, необоснован и незаконосъобразен, поради което моли
съда да отмени обжалваното определение.
Ответната по жалбата страна представя отговор № 264810/26.02.2024 г.
подпИ.н с невалиден КЕП и отговор вх.№ 265342/01.03.2024 г., с който е
отстранена нередовността. Оспорва изцяло частната жалба и моли съда да я
остави без уважение.
По частната жалба въззивният съд ще се произнесе с оглед изхода на
производството по въззивната жалба.
С оглед на предмета на настоящото производство, Решение №
261057/07.08.2023 г., постановено по гр.д.№ 1005/2020 г. по опИ. на
Софийски градски съд, Първо гражданско отделение, 4 състав, се обжалва в
неговата цялост.
Въззивникът-ответник в съдебно заседание и чрез особения си
процесуален представител поддържа въззивна си жалба и моли съда да
постанови решение, с което да отмени обжалваното решение и вместо него
постанови друго, с което да отхвърли предявения от комисията иск. Оспорва
частната жалба на ищеца и моли съда да я отхвърли.
Въззиваемият-ищец и частен жалбоподател в съдебно заседание чрез
процесуалния си представител оспорва въззивната жалба и моли съда да
постанови решение, с което да потвърди първоинстанционното решение.
Моли съда да отмени обжалваното определение. Подробни съображения са
развити в представената по делото писмена защита.
Апелативен съд-София, 8-ми граждански състав, след преценка по реда
на въззивното производство на твърденията и доводите на страните и на
събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа
страна:
Софийски градски съд е бил сезиран с иск предявен по реда на чл.153,
ал.1 от ЗОНПИ (Обн., ДВ, бр. 7 от 19.01.2018 г.,) (Загл. изм. – ДВ, бр. 84 от
2023 г., в сила от 6.10.2023 г.) от Комисия за противодействие на корупцията и
за отнемане на незаконно придобито имущество, чийто правоприемник е
Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество (КОНПИ), с която са
предявени против И. М., роден на ******** г. в Република Казахстан,
гражданин на Република Украйна обективно кумулативно съединени искове с
правно основание, както следва:
3
1. Иск с правно основание чл.142, ал.2, т.1, във връзка с чл.141 от
ЗОНПИ за отнемане на сумата в размер на 90 863,70 евро с левова
равностойност в размер на 177 713,95 лв., представляваща входящ превод по
разплащателна сметка в евро с IBAN: **********в „Токуда Банк“ АД с
титуляр И. М. и
2.Иск с правно основание чл.151 във връзка с чл.142, ал.2, т.1, във
връзка с чл.141 от ЗОНПИ за отнемане на сума в размер на 15 лв.,
представляваща вноска на каса по разплащателна сметка в лева с IBAN:
**********в „Токуда Банк“ АД с титуляр И. М..
Или общата претенция на ищеца е за отнемане от ответника в полза на
държавата на имущество на обща стойност от 177 728,95 лв.
От събраните пред първоинстанционния съд доказателства, въззивният
съд приема за установени и доказани следните правнорелевантни факти и
обстоятелства:
С Протокол № ТД 10-СФ/УВ-4085/01.06.2018 г. е образувана проверка за
установяване на значително несъответствие в имуществото на ответника.
В хода на проверката е установено значително несъответствие в
имуществото на проверяваното лице над 150 000 лева за целия проверяван
период по смисъла на чл. 107, ал. 2 от ЗОНПИ във вр. с §1, т. 3 от ДР на
ЗОНПИ.
С Решение № 2412/16.10.2019 г. на КПКОНПИ (сега правоприемник
КОНПИ) е образувано производството за отнемане в полза на държавата на
незаконно придобито имущество въз основа на постъпило в ТД София
уведомление от Окръжна прокуратура гр. Варна с вх. № УВКПКОНПИ -
688/29.05.2018 г. за привличане в качеството на обвиняем по досъдебно
производство № 6/2017 г. по опИ. на ТС „БОП“-гр.Варна, пр.пр. № 9128/2017
г. по опИ. на Окръжна прокуратура-Варна на ответника И. М. за извършено
престъпление по чл.253, ал.4, във връзка с ал.1 НК.
По искане на прокурор от Окръжна прокуратура - Варна, с Определение
№ 749/07.07.2017 г. по ч.н.д. № 806/2017 г. по опИ. на Варненски окръжен съд
е допуснато обезпечение в полза на Държавата чрез налагане на
обезпечителна мярка „запор“ на банкова сметка с IBAN: ********** в „Токуда
Банк“ АД с титуляр И. М.. В изпълнение на Решение № 2412/16.10.2019 г. на
4
КПКОНПИ е внесено и искане за налагане на обезпечение на бъдещ иск в
СГС. Такова е допуснато.
С Решение № 95/22.01.2020 г. на КПКОНПИ е взето решение да се
предяви иск в СГС за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито
имущество срещу ответника.
Настоящите искове са предявени в съда на 24.01.2020 г.
Установява, се че през проверявания период 01.06.2008 г.-01.06.2018 г.
ответникът не е имал, няма и към момента регистриран постоянен или
настоящ адрес на територията на Република България, съответно не е
придобивал или отчуждавал недвижими имоти, няма и не е имал
регистрирани моторни превозни средства, няма подавани данъчни декларации
за доходи по чл.50 от ЗДДФЛ, няма данни за осигуряване, няма данни за
изплатени суми от фирми.
Установява се, че през посочения период ответникът е участвал в
управлението и собствеността на търговско дружество „Форвоод Технология“
ЕООД с капитал в размер на 2 лв., като дружеството е титуляр на четири
банкови сметки, закрити към края на проверявания период, както и в
качеството си на физическо лице е титуляр на две разплащателни сметки в
евро и лева, и двете открити в „Токуда Банк“ АД, съответно с IBAN:
********** и **********.
По разплащателна сметка **********, ответникът и на 07.06.2017 г. е
направил вноска на каса в размер на 15 лв., от която е удържана такса в размер
на 2 лв., като към 01.06.2018 г. крайното салдо е в размер на 13 лв.
По разплащателната сметка в евро с IBAN: ********** в периода от
12.06.2017 г.- 14.06.2017 г. са направени вноски на каса в общ размер на 12,74
евро, а на 13.06.2017 г. е постъпил входящ превод на сума в размер 90 863,70
евро с основание: „договор за заем“. Към 01.06.2018 г. сметката е с крайно
салдо 90 863,88 евро или 177 714,32 лв.
Установено е, че на 11.04.2017 г. по сметка на „Форвоод Технология“
ЕООД с управител и собственик-ответника, в „Банка ДСК“ ЕАД е постъпила
сума в размер на 91 000 евро, наредена от сметка в „Те Дже Зираат Банкасъ“ -
Турция с наредител турско дружество. От турската банка е поискано връщане
на превода, но поради липса на оторизация от страна „Те Дже Зираат Банкасъ“
–Турция, преводът не е върнат. На 12.06.2017 г. ответникът в качеството си на
5
управител и представляващ „Форвоод Технология“ ЕООД е извършил
прехвърляне на сумата в друга сметка на дружеството в „Банка ДСК“ ЕАД,
след което е превел сумата от 90 863,70 евро по личната си сметка в „Токуда
Банк“ АД.
От приетата по делото СИЕ се установява, че несъответствието между
нетните доходи и стойността на придобитото от ответника имущество и
внесените суми по банкови сметки за периода от 01.06.2008 г. до 01.06.2018 г.
е 178 215,24 лв.
При така безспорно установената по-горе фактическа обстановка, с
решението си първоинстанционния съд е уважил исковете на ищеца като
основателни.
При така установената фактическа обстановка въззивният съд
приема следното от правна страна:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от
легитимирана да обжалва страна-ответникът в първоинстанционното
производство и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт, подлежащ
на обжалване, съгласно чл.258, ал.1 ГПК. В този смисъл подадената въззивна
жалба е процесуално допустима.
На основание чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, а въззивната
жалба неоснователна по следните съображения:
По възражението за недопустимост на исковото производство, поради
неспазване срока за проверка на имуществото.
По този въпрос е налице задължителна съдебна практика, обективирана
в Тълкувателно решение № 1/2018 от 04.06.2020 г., постановено по т.д.№
1/2018 г. на ВКС, ОСГК, съобразно която: „Изтичането на срока за проверка
по чл.15 ал.2 ЗОПДИППД (отм.), съответно по чл.27 ал.1 и 2 ЗОДНПИ (отм.)
и чл.112 ал.1 и 2 ЗПКОНПИ, не е процесуална пречка за надлежното
упражняване и съществуването на правото на иск и на материалното право на
държавата за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност и на
незаконно придобито имущество, т.е. предвиденият в чл.15 ал.2 ЗОПДИППД
(отм.), съответно по чл.27 ал.1 и 2 ЗОДНПИ (отм.) и чл.112 ал.1 и 2
6
ЗПКОНПИ срок за извършване на проверки и събиране на доказателства
за установяване на произхода и местонахождението на имущество, за което
има данни, че е придобито пряко или косвено от престъпна дейност е
инструктивен, и е допустимо образуване на производство по чл.28
ЗОПДИППД /отм./, чл. 74 ЗОДНПИ/отм./ и чл.153 ЗПКОНПИ след изтичане
на този срок.“
По второто възражение за недопустимост, въведено с въззивната жалба.
Поддържа се, че е налице съществен порок в административното
производство-ищецът не е предоставил възможност на ответника да се
запознае с материалите, събрани по преписката, както и да подаде декларация
по чл.136 от ЗОНПИ, като така е лишил ответника от възможността да
направи своите възражения, да представи и ангажира доказателства.
Твърдените пороци не водят до недопустимост на исковото
производство, доколкото именно в последното правата на ответника са
гарантирани и защитени чрез предоставените му процесуални способи за
защита.
Решенията на КОНПИ не представляват индивидуални
административни актове, защото не се регулират отношения с властнически
метод и не пораждат права или задължения за гражданите. С тези решения се
сезира съда и се поставя началото на исково производство, съответно
производство по обезпечаване на бъдещи искове. Т.е. ако последват
неблагоприятни последици за гражданите, то те ще последват от съдебните
актове, които подлежат на обжалване, а не от решенията на комисията. Тези
решения сами по себе си не могат да породят правни последици, в случай, че
не са представени пред съответния съд. В този смисъл решенията, с които се
сезира съда, са свързани с осъществяване на правомощията на комисията по
закон и в този смисъл представляват административнопроизводствени актове,
а не индивидуални административни актове, поради което и на основание
чл.64 АПК не подлежат на самостоятелен съдебен контрол. Следователно и
пороците допуснати в това производство, не водят до недопустимост на
исковото производство, където ответникът разполага с всички процесуални
способи по ГПК да реализира своето право на защита срещу така предявеното
срещу него искане за отнемане на имущество.
По същество на исковата претенция:
7
Съгласно разпоредбата на чл. 156, ал. 4, т.2 и 3 от ЗОНПИ, на доказване
подлежи кумулативното наличие на две предпоставки: установяването на
наказателно-правната предпоставка по чл. 108 от същия закон, като е
достатъчно ответникът да е бил привлечен като обвиняем за престъпление по
изрично изброените в разпоредбата текстове от НК, както и констатиране на
значително несъответствие в имуществото на проверяваните лица. В тежест на
ответника е да установи произхода на средствата. Със ЗОНПИ не е въведено
като условие за отнемане на имущество наличието на връзка между неговото
придобиване и установената в наказателното производство престъпна
дейност, поради което и неговият изход няма значение за изхода на
гражданското производство по отнемане на незаконно придобито имущество.
Престъпната дейност е само повод за образуване на проверката от Комисията,
целта на която е установяване дали е налице значително несъответствие в
имуществото на проверяваното лице.
В случая, основанието Комисията да образува производството е било
налице – ответникът И. М. е бил привлечен като обвиняем за престъпление по
чл.253, ал.4 във връзка с ал.1 от НК, попадащо в предметния обхват на чл. 108,
ал.1, т.18 от ЗОНПИ, което е и първата предпоставка, съдържаща се в чл. 156,
ал.4, т.2 ЗОНПИ.
Образуваната проверка е за период от 01.06.2008 г. до 01.06.2018 г. и е
установила "значително несъответствие" над 150000 лева за целия проверяван
период по смисъла на чл. 107, ал. 2 от ЗОНПИ във вр. с §1, т. 3 от ДР на
ЗОНПИ, възлизащо на сумата от 178 213,88 лв., формиран като разлика между
получения от ответника нетен доход и размера на полученото от него
имущество, в което са включени и сумите от 15 лв. и от 90 863,70 евро или 177
713,95 лв.-облага от престъпна дейност.
По реда на ЗОНПИ се отнема в полза на държавата незаконно придобито
имущество като за незаконно придобито имущество според чл. 5, ал.1 от
същия закон се смята имуществото, за придобиването на което не е установен
законен източник. На изследване подлежи имуществото, с което
проверяваният е разполагал в началото и края на изследвания период,
увеличението му през същия период от законни източници (трудова дейност,
частно предприемачество, наследяване, сделки и пр.), направените през това
време разходи и възникналите задължения. Посочената категория факти и
8
обстоятелства могат да бъдат доказани в един състезателен граждански
процес. Ако на тази основа се установи значително несъответствие, което не
може да бъде оправдано със законните източници за забогатяване, остава
логичното заключение, че произходът на забогатяването е незаконен.
На второ място, следва да се установи незаконно придобито имущество
по смисъла на чл. 141 от ЗОНПИ и на чл. 5, ал.1 от същия закон, в който е
заложена презумпцията, че незаконно придобито имущество е имуществото,
за придобиването на което не е установен законен източник. Законни са
всички приходи, за които страната може да докаже основание за получаването
им, а това са конституционно признатите и законово регламентирани
източници/трудова дейност, частно предприемачество, наследяване, сделки и
т.н./. В случай, че се установи незаконно придобито имущество, следваща
предпоставка за отнемането му е наличие на значително несъответствие
между стойността на имуществото и нетния доход на проверяваното лице,
който надвишава 150000 лева за целия проверяван период съгласно § 1, т.3 от
ДР на ЗОНПИ.
Преценката за наличието на законен източник на придобитото
имущество следва да се направи на база съпоставката между имущество и
нетните доходи на ответника по смисъла на § 1, т.8 и т.9 от ДР на ЗОНПИ. В
тази връзка пред настоящата инстанция е прието, неоспорено от страните
заключение на СИЕ.
Установява се, че при варианта с включване на сумата, представляваща
облага от престъпна дейност, несъответствието между нетния доход на
ответника и имуществото за процесния период възлиза на сумата от 178
215,24 лв.
По смисъла на §, т.8 от ДР на ЗПКОНПИ , "Нетни доходи" са доходи,
приходи или източници на финансиране, намалени с размера на извършените
обичайни и извънредни разходи от проверяваното лице и членовете на
семейството му.
При ответника не са установени нетни доходи, включително и с оглед
обстоятелството, че същият не е български гражданин и в проверявания
период няма регистрирани постоянен и настоящ адрес на територията на
Република България.
Съобразно заключението на СИЕ обичайните и извънредни разходи на
9
проверяваното лице за процесния период възлизат на общата сума от 486,29
лв., определени по статистически данни на НСИ за Общ разход по група
„разходи и размер на домакинството“, за периода на пребиваването на И. М. в
Република България, съобразно предоставената информация от МВР -
Дирекция „Миграция“ с рег. № 536400-1744/28.01.2019 г., т.е. разходите
превишават получените от ответника приходи, поради което неговия нетен
доход за проверявания период е отрицателна величина, а именно: -486,29 лв.
Сумите от 15 лв. и от 90 863,70 евро или 177 713,95 лв. следва да се
включат в приходната част, защото са преминали през банковите сметки на
ответника, както и в стойността на имуществото му, тъй като и двете суми са
налични в края на проверявания период.
Горното решение е в съответствие със задължителната съдебна
практика, обективирана в Тълкувателно решение № 4/2021 от 18.05.2023 г. по
тълкувателно дело № 4/2021 г. по опИ. на ВКС, ОСГК, с което се прие, че не
представляват „имущество“ по смисъла на §1 т.4 от ДР на ЗПКОНПИ и не
участват при определяне размера на несъответствието съобразно нормата
на §1 т.3 от ДР на ЗПКОНПИ получените от проверяваното лице парични
средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и
впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен
източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в
патримониума на лицето в края на проверявания период.
По делото безспорно е установено, че двете суми са постъпили по
личните сметки на ищеца и са налични в патримониума му в края на
проверявания период.
С оглед на горното паричната стойност на притежаваното от ответника
имущество в края на проверявания период възлиза на сумата от 177 728,95 лв.
Предвид горното безспорно се установява несъответствие между
стойността на имуществото (177 728,95 лв.) и нетния доход на проверяваното
лице (-486,29 лв.) и то възлиза на отрицателна величина от 177 242,66 лв., и
това несъответствие надвишава законоопределената сума от 150 000 лева за
целия проверяван период.
Престъплението, в което ответника е обвинен - изпиране на пари, е
годно да генерира значителен доход, като размерът на наличните към края на
проверявания период по банковите му сметки пари, обосновава основателното
10
предположение, че тази възможност е реализирана в действителност. Налице е
причинно - следствена връзка между получената имуществена облага и
престъпно поведение, за което на ответника е повдигнато обвинение, като
обосновано може да се предположи, че наличните пари по банковите му
сметки, са придобити във връзка с фактическите обстоятелства, въз основа на
които проверяваното лице е обвинено в извършване на престъпление.
Налице е обосновано предположение, че имуществото, чието отнемане
се иска, е незаконно придобито, следователно искът като основателен следва
да бъде уважен изцяло.
При липсата на ангажирани от ответника доказателства на законен
източник за придобиването на паричните суми, те следва да бъдат отнети в
полза на държавата.
Поради съвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции,
обжалваното решение следва да бъде потвърдено като правилно, а въззивната
жалба оставена без уважение като неоснователна.
При този изход на делото пред настоящата съдебна инстанция, съдът
дължи произнасяне и по подадената частна въззивна жалба на ищеца КОНПИ
срещу Определение № 265817/27.10.2023 г., гр.д.№ 1005/2020 г. на СГС, І-4
състав, с което съдът е уважил молбата с правно основание чл.248 от ГПК на
ответника чрез особения му представител, намалявайки присъденото в полза
на ищеца адвокатско възнаграждение от 5 084,58 лв. на 520 лв.
Ищецът е представляван по делото, както пред първоинстанционния
съд, така и пред въззивния не от юрисконсулт, не от адвокат, а от инспектор,
като между страните не е спорно, че последният е служител с юридическо
образование при КОНПИ. Съгласно изричната разпоредба на чл. 32, т. 3 от
ГПК, държавните учреждения и другите юридически лица могат да бъдат
представлявани в съдебното производство по пълномощие както от
юрисконсулти, така и от други техни служители с юридическо образование.
Същественото за приложението на тази разпоредба, респ. - и на разпоредбата
на чл. 78, ал. 8 от ГПК е не наименованието на длъжността на служителя, а
качеството му на правоспособен юрист, което му дава възможност да
осъществява процесуалното представителство на юридическото лице, чиито е
служител е. Именно, тъй като юрисконсултите и другите служители с
юридическо образование работят по трудово или служебно правоотношение
11
към съответните юридически лица, последните им заплащат трудово
възнаграждение, респ. - заплата, а не уговорено за конкретното дело
адвокатско възнаграждение. Поради това, за разлика от общите разпоредби на
чл. 78, ал.1 и ал.3 от ГПК, които изрично изискват съответните разноски,
включително за адвокатско възнаграждение, да са заплатени (направени) от
страната, специалната разпоредба на чл. 78, ал.8 от ГПК изисква по делото да
е установено единствено, че страната - юридическо лице е била
представлявана (защитавана) в съдебното производството от юрисконсулт,
респ. - от друг неин служител с юридическо образование съгласно чл. 32, т. 3
от ГПК, като не е необходимо, а и не би било възможно, да се представят
доказателства за направени разноски за юрисконсултско възнаграждение,
което да е заплатено по конкретното дело. Също съгласно изрично
постановеното с разпоредбата на чл. 78, ал.8 от ГПК, размерът на разноските
за юрисконсултско възнаграждение се определя от съда, като този размер не
може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по
реда на чл. 37 от ЗПП. В този смисъл са и разясненията, дадени в мотивите
към тълкувателно решение № 3/13.05.2010 г. на ОСК на ВАС.
Горното е цитат от Решение № 163/24.06.2020 г., гр.д.№ 924/2019 г. на
ВКС, ІV г.о., което се споделя от настоящия състав.
Ето защо съдът намира, че частната жалба е неоснователна, а
обжалваното определение следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
По разноските в процеса:
Съобразно изхода на делото пред настоящата инстанция разноски се
дължат на въззиваемия ищец в размер на 5 085 лв.-разноски за заплащане на
възнаграждение на особен представител и 520 лв. за осъществено
процесуално представителство пред настоящата въззивна инстанция,
съобразно мотивите за този размер на възнаграждението, изложени по-горе.
Ето защо въззивникът ще следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия
разноски в общ размер на сумата от 5 605 лв.
На основание чл.154, ал.3 във връзка с чл.157, ал.2 от ЗОНПИ,
въззивникът ще следва да бъде осъден да внесе в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на САС държавна такса за въззивно обжалване в
размер на 3 554,56 лв., представляваща 2% върху обжалваемия интерес от 177
12
728,95 лв.
Водим от горното, Апелативен съд - София, 8-ми граждански състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖАВА изцяло Решение № 261057/07.08.2023 г., постановено по
гр.д.№ 1005/2020 г. по опИ. на Софийски градски съд, Първо гражданско
отделение, 4 състав.
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 265817/27.10.2023 г., гр.д.№ 1005/2020
г. на СГС, І-4 състав.
ОСЪЖДА И. М., роден на ******** г. в Република Казахстан, гражданин
на Република Украйна да заплати на основание чл.78, ал.3 от ГПК на Комисия
за отнемане на незаконно придобитото имущество, ЕИК *********, с адрес за
призоваване: гр. ***, ****, бул. „***“ № *, ет.* разноски пред настоящата
инстанция в размер на сумата от 5 605 лв. (пет хиляди шестстотин и пет лв.)
ОСЪЖДА И. М., роден на ******** г. в Република Казахстан, гражданин
на Република Украйна да внесе в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на САС държавна такса за въззивно обжалване в размер на 3 554,56 лв.
(три хиляди петстотин петдесет и четири и 0,56 лв.)
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните при
условията на чл.280, ал.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13