Р Е
Ш Е Н
И Е № 565
гр. Стара Загора, 14.02.2024г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд, трети касационен състав, в
публично съдебно заседание на седемнадесети януари две хиляди двадесет и четвърта
година в състав:
Председател:
БОЙКА ТАБАКОВА
Членове: КРЕМЕНА
КОСТОВА- ГРОЗЕВА
ЗЛАТКО
МАЗНИКОВ
при
секретаря Албена Ангелова
и с
участието на прокурор Петя Драганова
като
разгледа докладваното от съдия Костова-Грозева КАНД № 311 по описа за 2023 г.,
за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл.63, ал.І, изр.2 от ЗАНН и глава
ХІІ, чл.208 и сл. от АПК.
Обжалваното решение
С
Решение № 370 от 02.10.2023 г., постановено по АНД № 1242/2023 г. Районен съд Стара Загора
потвърдил Наказателно постановление № 24-2300077 от
07.04.2023 г., издадено от Директор на дир. „Инспекция по труда“ гр. Стара Загора, с
което на „КЕРАСУС ЛОДЖИСТИК“ ОООД, ЕИК ********* за нарушение по чл.10, ал.1 от
Закона за трудова миграция и трудовата мобилност и на осн. чл.78, ал.1 от с.з.,
било наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2000
лева и дружеството било осъдено да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“,
гр. Стара Загора възнаграждение за юрисконсулт в размер на 100 лева.
Обстоятелства по обжалването
Недоволен от решението останал
административно наказаният,
който го обжалва в срок чрез процесуалния си представител адв. Д.. В жалбата се
съдържат оплаквания за постановяване на съдебното решение в нарушение и при
неправилно приложение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения
на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и
т.2 от НПК, във вр. с чл.63в от ЗАНН. Жалбоподателят оспорва като необоснован
направения от въззивния съд извод, че извършването на вмененото му нарушение е
установено и доказано по безспорен начин. Поддържа, че неправилно Съдът приел,
че при съставянето на акта за установяване на административно нарушение /АУАН/,
съотв. при издаването на наказателното постановление /НП/, не били допуснати
съществени нарушения на регламентираните в ЗАНН процесуални правила и формалните
изисквания досежно тяхното съдържание. Твърди, че в решението не били изложени
конкретни мотиви за липсата на основание нарушението да бъде квалифицирано като
маловажен случай с оглед прилагането на чл.28 от ЗАНН, като не била извършена и
преценка дали, и доколко наложената санкция не нарушавала принципа за
пропорционалност, регламентиран в чл.5, §4 от Договора за Европейския съюз и не
надхвърляла необходимото за постигане на законовите цели.
Касаторът, редовно призован в с.з.,
се представлява от пълномощника си адв. Д., който поддържа жалбата и моли за
отмяна на въззивното решение и за отмяна на процесното НП. В представено по
делото писмено становище, съдържащо съображения по наведените касационни
основания и допълнително в с.з. пледира обжалваното съдебно решение да бъде
отменено и вместо него да се постанови друго, с което да бъде отменено като
неправилно и незаконосъобразно Наказателно постановление № 24-2300108 от 11.05.2023г.
на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Стара Загора. Претендират се
деловодни разноски за пред двете инстанции.
Ответникът по касационната жалба – Директор
дир. „Инспекция по труда“ Стара Загора, редовно призован в с.з., се
представлява от юрк. Л., която оспорва жалбата и моли да се потвърди въззивното
решение.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Стара Загора дава заключение за неоснователност на касационната
жалба и за правилност на жаленото решение. Не били допуснати съществени
процесуални нарушения, а административното такова било доказано по място, време
и начин на извършване.
По същество на спора
Съдът, въз основа на събрания по делото доказателствен материал,
обсъден в неговата цялост и взаимна връзка, намира жалбата за процесуално допустима,
като подадена в срок и от надлежна страна, чрез надлежно упълномощен
процесуален представител. Разгледана същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА.
За да
потвърди процесното пред него НП № 24-2300077 от 07.04.2023г., Районен съд – Стара Загора приел, че
описаната от АНО фактическа обстановка, а именно, че „Керасус Лоджистик“ ООД не
уведомил териториалното поделение на ИА“ГИТ“ писмено в срок 7 дни от датата на
започване на работа на чужденеца, гражданин на трета държава /Р. Турция/ В.А.,
който работел по трудов договор № 88/13.09.2022г., изпълнявайки трудовите
функции на длъжността „Шофьор товарен автомобил“, с дата на действително
започване на работата – 15.09.2022г. и в нарушение на 24.09.2022г., за доказана
по несъмнен начин от показанията на разпитаните свидетели и приетите писмени
доказателства.
От правна
страна Съдът посочил, че наказаният имал качеството на „работодател“ по см. на
КТ. Също било безспорно, че лицето В.А. предоставяло работната си сила на
дружеството чрез сключен между тези лица трудов договор, който бил регистриран
в НАП. РС мотивира, че тъй като г-н А. бил чужд гражданин по см. на §1, т.4 от
ДР на ЗТМТМ се налагало в седемдневен срок от постъпване на работа,
работодателят на това лице да уведоми писмено Д“ИТ“, гр. Стара Загора, но то
представения регистър, такова уведомление нямало от страна на наказаното
дружество. Съдът мотивира, че тъй като наказаният не съобразил това си
задължение, то той осъществил от обективна страна нарушение на чл.10, ал.1 от
ЗТМТМ. Нарушението било от категорията на формалните и било осъществено с
изтичането на изискуемия се 7 дневен срок. РС приел, че били налице всички
елементи от обективна страна на деянието и възприел за неоснователни
претенциите на жалбоподателя в тази насока, като мотивирал, че това обуславяло правилността
на наложеното на осн. чл.78, ал.1 от ЗТМТМ наказание в размер на 2000 лева,
като мотивирал и извод за правилното й индивидуализиране съобразно чл.27,
ал.2, вр. с чл.12 от ЗАНН. Съдът приел
извод и че нямало основания за прилагане на хипотезата на чл.28 от ЗАНН.
Мотивирал
и, че не установил допуснати съществени процесуални нарушения, спазени били
правилата на чл.40-43 от ЗАНН, АУАН бил съставен при спазване на процесуалните
правила, НП било издадено от компетентния административен орган. Съдът приел
още, че НП отговаряла на изискванията на чл.57 от ЗАНН и в частност и на
изискването по ал.1, т.5 за пълно описание на нарушението от обективна страна,
ясно били разграничени момента на установяване на нарушението, датата на самото
нарушение и мястото на извършването му. При извод за неоснователност на
жалбата, Съдът уважил искане на органа за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение и присъдил такова в полза на Дир. „ИТ“ Стара Загора в размер на
100 лева.
Касационната
инстанция намира въззивното решение за постановено при неправилно приложение на
закона и по отношение на него е налице, визирано касационно основание по
чл.248, ал.1, т.1 от НПК.
Не се
споделя изводът на въззивния съд, че по несъмнен начин е установено и доказано
наличието на съставомерно от обективна страна деяние, квалифицирано като административно нарушение по чл.78, ал.1, във
вр. с чл.10, ал.1 от ЗТМТМ. Разпоредбата на чл.78, ал.1 от ЗТМТМ е обща и
предвижда налагане на глоба или имуществена санкция в случаите, когато за нарушение
на този закон не е предвидено друго наказание. За да приложи посочения
административно-наказателен състав АНО се позовава на извършено нарушение на
чл.10, ал.1 от ЗТМТМ, въвеждащ задължение за работодателя в 7-дневен срок от
датата на действителното започване на работа на гражданин на трета държава, да
уведоми писмено за това Изпълнителна агенция "Главна инспекция по
труда". Установява се от представените и приети от
въззивния съд доказателства, че санкционираното дружество действително е приело
предоставянето на работна сила от турския гражданин В.А. и е сключил с него
трудов договор, с начало на изпълнение на работата - 15.09.2022г. На л.31
от въззивното дело е приложено писмо с характер на справка изх.№ 531700-141/ 12.01.2023г.,
издадено от началник група „Миграция“ при ОДМВР – Стара Загора във връзка с
постъпило писмено искане от Директора на Дирекция ИТ гр. Стара Загора, /л.30/ за
предоставяне на информация относно статута на пребиваване на чужденци, за които
„Керасус Лоджистик“ ООД е уведомило НАП, че има сключени с тези лица трудови
договори /по приложен списък/. В писмото на л.31 се сочи, че лицето А. В. с ЛНЧ
********** е със статут на продължително пребиваващ в страната чужденец по
чл.24, ал.1, т.10 от ЗЧРБ, което е със срок до 17.01.2023г.
Т.е., към датата на сключването на посочения в НП
трудов договор № 00000088 от 13.09.2022г.,
вкл. и към датата, приета от АНО като такава на извършване на нарушението – 24.09.2022г.,
чужденецът А. В. е бил законно пребиваващо в страната лице по аргумент на
противното от §1, т.3б от ДР на ЗЧРБ. Съгласно обаче чл.8, ал.1, т.2 от ЗТМТМ,
такова лице няма право на достъп до пазара, освен ако не е лице по чл.8, ал.2
от закона, като данни за това не са налице по АНП и пред въззивния съд. От своя
страна нормата на чл.10, ал.1 задължава работодателите да уведомяват Агенция по
заетостта, когато сключат договор с лице гражданин на трета държава, което
обаче не само трябва да е законно пребиваващо в Р. България, но и което трябва
да има установено в своя полза право на достъп до пазара на труда. Т.е., това,
че г-н А. е законно пребиваващо в Р. България лице не е
достатъчно, за да е налице задължение за наказаното дружество да изпрати
уведомлението по чл.10, ал.1 от ЗТМТМ, доколкото разрешението за пребиваване в
страната на г-г А. се установява да е издадено на осн. чл.24, ал.1, т.10 от
ЗЧРБ, което изключва по арг. на чл.8, ал.1, т.2 от ЗТМТМ правото на достъп до
пазара на труда на това лице. Т.е., с конкретното наемане
на работа на този чужденец, който е с разрешение за дългосрочно пребиваване на
осн. чл.24, ал.1, т.10 от ЗЧРБ в срок до 17.01.2023г., работодателят „Керасус
лоджистик“ ООД няма как да изпълни задължението по чл.10, ал.1 от ЗТМТМ,
знаейки, че наетото от него лице e без
право на достъп до пазара на труда в страната. С факта на наемане на такова
лице обаче дружеството извършва от обективна страна
нарушение на чл.8, ал.1, т.2 от ЗТМТМ, но то е наказуемо на осн. чл.75а, ал.5
от ЗТМТМ. Ето защо, обследваното наказателно постановление, с което по
административно обвинение, основано на допуснато от „Керасус Лоджистик“ ООД в
качеството му на работодател нарушение на чл. 10, ал.1 от ЗТМТМ, е наложена
имуществена санкция на основание чл.78, ал.1 от същия закон, се явява
незаконосъобразно. Като го е потвърдил, Старозагорският районен съд е
постановил своя съдебен акт също в нарушение на закона и е налице визирано от
касатора отменително касационно основание по см. на чл.348, ал.1, т.1 НПК във
вр. с 63в от ЗАНН. С оглед на изложеното
обжалваното решение следва да се отмени, а вместо него да се постанови друго, с
което да се отмени Наказателно постановление № 24 - 2300077 от 07.04.2023г. като
незаконосъобразно. При извод за отмяна на въззивното решение в частта му, с
която потвърждава процесното НП, то на отмяна подлежи и решението в частта му
на присъденото в полза на ответника по касацията възнаграждение за юрисконсулт,
доколкото същото е в зависимост от изхода на правния спор относно
законосъобразността или незаконосъобразността на НП.
При изхода
на това делото, а именно изцяло отмяна на въззивното решение, своевременно
направеното искане на касатора за присъждане на разноски за адвокат и за двете
съдебни инстанции, следва да се уважи, като на основание чл.63д от ЗАНН,
Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Стара Загора бъде осъдена да заплати на
„КЕРАСУС ЛОДЖИСТИК“, ЕИК *********,
сумата от 960 лева, представляваща разноски за договорено и заплатено
адвокатско възнаграждение за изготвяне на жалби /въззивна и касационна/ и
процесуално представителство за двете съдебни инстанции.
Водим от горното и на осн. чл. 221, ал.2,
предл. второ от АПК, Съдът
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ Решение
№ 370 от 02.10.2023 г., постановено по АНД № 1242/2023 г. по описа на Районен съд Стара
Загора, с което е потвърдил Наказателно постановление № 24-2300077 от 07.04.2023 г., издадено от
Директор на дир. „Инспекция
по труда“ гр. Стара Загора, с което на „КЕРАСУС ЛОДЖИСТИК“ ОООД, ЕИК *********
за нарушение по чл.10, ал.1 от Закона за трудова миграция и трудовата мобилност
и на осн. чл.78, ал.1 от с.з., е наложено административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на 2000 лева и дружеството е осъдено да заплати
на Дирекция „Инспекция по труда“, гр. Стара Загора възнаграждение за
юрисконсулт в размер на 100 лева и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ като
незаконосъобразно Наказателно постановление № 24-2300077 от 07.04.2023 г., издадено от
Директор на дир. „Инспекция
по труда“ гр. Стара Загора, с което на „КЕРАСУС ЛОДЖИСТИК“ ОООД, ЕИК *********
за нарушение по чл.10, ал.1 от Закона за трудова миграция и трудовата мобилност
и на осн. чл.78, ал.1 от с.з., е наложено административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на 2000 лева.
ОСЪЖДА Дирекция
„Инспекция по труда“ гр. Стара Загора да заплати на „КЕРАСУС ЛОДЖИСТИК“ ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, ЕИК
*********, сумата от 960 лв. /деветстотин и шестдесет лева/, представляваща
разноски за адвокатско възнаграждение за двете съдебни инстанции.
Решението
не подлежи на обжалване и/или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.