Р Е Ш Е Н И Е
№1060
гр. Хасково, 13.01.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Хасково, в открито
съдебно заседание на тринадесети декември, през две хиляди и деветнадесета
година в състав :
СЪДИЯ: ПЕНКА КОСТОВА
при
секретаря Мария Койнова
като
разгледа докладваното от съдия П.Костова административно дело №1248/2019 г. и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и
сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.172, ал.5 от
Закона за движението по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по жалба от И.А.Д. ***,
подадена чрез адв. В.Ч. ***, с посочен адрес за кореспонденция: гр. Х., ул. „П.
Р. С.“ №.., офис.., против Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка №19-0271-000302 от 13.09.2019 г., издадена от ВПД Началник РУ към ОДМВР
Хасково, РУ Харманли, с правно основание чл.171, т.2, б. „а“ от Закона за
движението по пътищата (ЗДвП).
Оспорващата сочи, че обжалва като
незаконосъобразна и нищожна Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка №19-0271-000302 от 13.09.2019 г., като твърди, че при
връчването и издаването на заповедта не били отнети нито СРМПС, нито
регистрационен талон, т.е. ИАА бил без предмет. Нарушени били
административно-производствените правила – обжалваната ПАМ била издадена, без с
АУАН на основание чл.172, ал.3 от ЗДвП да било иззето СРМПС, нито
регистрационните номера, т.е. законово регламентираната предпоставка не била
изпълнена. Нарушени били материалноправните разпоредби – издаването на ПАМ,
като процедура, било приравнено на издаването на АУАН в отсъствие на нарушителя
и изпращането му по постоянен адрес за връчване. Налице било и несъответствие с
целта на закона. ПАМ се налагала, за да се предотврати възможност на нарушителя
да управлява МПС при отнети СРМПС и/или рег. табели и с отнемането за разлика
от спирането от движение, с факта на отнемане на СРМПС и/или рег. табели,
реално се считало, че автомобила бил без регистрация и не следвало да се движи
по републиканската пътна мрежа, но това не било наказание по смисъла на ЗАНН.
Твърди се, че обжалваната ПАМ била незаконосъобразна и недопустима, понеже била
издадена на лице, което не било собственик на МПС. Моли се за постановяване на
решение, с което да бъде прогласена нищожността или незаконосъобразността на
оспорената заповед. Претендира се присъждане на разноски – ДТ и адвокатски
хонорар.
Ответникът, ВПД Началник на РУ
Харманли към ОДМВР Хасково, не ангажира становище по жалбата.
Административен съд – Хасково, като
прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна
следното:
Със Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка (ЗППАМ) №19-0271-000302 от 13.09.2019 г.,
издадена от ВПД Началник РУ към ОДМВР Хасково, РУ Харманли, на И.А.Д. е
наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.2, б. „а“ от ЗДвП – временно
спиране от движение на моторно превозно средство до отстраняване на неизправността.
Заповедта е обоснована с това, че на 21.08.2019
г., около 18:30 часа в с. К., обл. Х. И.А.Д., управлява л.а. „Ф. Т.“ с рег. №Х…ВС,
собственост на Е. Ю. М. ЕГН **********, като: не представя контролен талон към
СУМПС, не представя свидетелство за регистрация част II, автомобила е регистриран като лек,
а е с изменена конструкция, като са му премахнати седалките и е натоварен, с
което е прието, че е извършила: 1) Не носи контролния талон от свидетелството
за управление, с което виновно е нарушила чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП; 2) Не носи
свидетелство за регистрация на МПС, което управлява, с което виновно е нарушила
чл.100 ал.1 т.2 от ЗДвП; 3) Без да спазва установения ред, комплектува с
основни агрегати от различни модели или изменя конструкцията на моторно
превозно средство, с което виновно е нарушила чл.146 ал.1 от ЗДвП.
Видно от разписката, инкорпорирана
под текста на ЗППАМ №19-0271-000302 от 13.09.2019г., препис от същата е връчен
на И.А.Д. на 30.10.2019г. Жалбата срещу тази заповед е подадена на 01.11.2019г.
По делото е представено заверено
копие от АУАН № 1367 от 21.08.2019г. (с бланков №300699), издаден против И.А.Д.
за това, че на 21.08.2019г. около 18.30 часа, в село К., област Х., управлява
лек автомобил „Ф… Т.“ с ДКН Х…..С, собственост на Е. Ю. М. ЕГН **********,
като: 1. не представя контролен талон към СУМПС, 2. не представя свидетелство
за регистрация част II,
3. автомобила е регистриран като лек, а е с изменена конструкция, като са му
премахнати седалките и е натоварен, с което е прието, че виновно е нарушила:
чл.100 ал.1 т.1, чл.100 ал.1 т.2 и чл.146 ал.1 от ЗДвП. Актът е подписан от
актосъставителя, свидетеля и нарушителя.
По делото като доказателства, наред с
оригинала на ЗППАМ №19-0271-000302 от 13.09.2019г. и завереното копие на АУАН №
1367 от 21.08.2019г. (с бланков №300699), са представени и: Заповед
№272з-906/20.03.2019г., издадена от Директор на ОДМВР – Хасково, относно
оправомощаване на длъжностни лица от ОДМВР – Хасково, които да прилагат с
мотивирана заповед принудителни административни мерки по чл.171, т.1, т.2,
т.2а, т.3, т.4, т.5, т.6, т.7 и т.8 от ЗДвП; както и Наказателно постановление
№19-0271-001367 от 13.09.2019г., издадено от ВПД Началник РУ към ОДМВР Хасково,
РУ Харманли.
При така установената по делото
фактическа обстановка и при извършената, на основание чл.168, ал.1 от АПК,
проверка за законосъобразност на оспорения административен акт на всички
основания по чл.146 от АПК, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима,
подадена е в преклузивния срок за обжалване, срещу годен за оспорване
административен акт и от надлежна страна, за която е налице правен интерес от
търсената защита.
Разгледана по същество, жалбата е
основателна.
Съгласно разпоредбата на чл.171 от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване
на административните нарушения се прилагат следните принудителни
административни мерки: 2. временно спиране от
движение на пътно превозно средство: а) до отстраняване на неизправността,
когато пътното превозно средство е технически неизправно, включително и когато
съдържанието на вредни вещества в изгорелите газове или шумът са над
установените норми или конструкцията му е изменена без съответното разрешение.
Видно от цитираната разпоредба, доколкото принудителната административна мярка
временно спиране от движение на пътно превозно средство се налага до
отстраняване на неизправността, когато пътното превозно средство е
технически неизправно, включително и когато съдържанието на вредни вещества в
изгорелите газове или шумът са над установените норми или конструкцията му е
изменена без съответното разрешение, очевидно е, че
административният орган не е имал предвид описаното в т.1 и т.2 от заповедта, с
оглед на което съдът приема, че описаните в тези точки (т.1 и т.2)
обстоятелства не са основание за прилагане на процесната ПАМ, а по-скоро отразяват
установени при проверката факти и съответно не следва да бъдат предмет на обсъждане
в настоящото производство.
Съгласно разпоредбата на чл.172, ал.1
от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.171, т.1, 2, 2а, 4, т.5,
буква „а”, т.6 и 7, се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на
службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от
оправомощени от тях длъжностни лица. Определянето на тези служби е в
правомощията на министъра на вътрешните работи с оглед разпоредбата на чл.165,
ал.1 от Закона за движение по пътищата, което и е направено със Заповед №
8121з-1524 от 09.12.2016 г. на министъра на вътрешните работи / служебно
известна на съда/, с която са определени да осъществяват контрол по Закона за
движението по пътищата няколко основни структури на Министерство на вътрешните
работи, като изрично са посочени областните дирекции на Министерство на
вътрешните работи.
По делото е представена и приета като
доказателство Заповед №272з-906 от 20.03.2019 г. на Директора на Областна
дирекция на МВР – Хасково, за оправомощаване на длъжностни лица да прилагат ПАМ
по чл.171, т.1, т.2, т.2а, т.3, т.4, т.5, т.6, т.7 и т.8 от ЗДвП, като сред
оправомощените лица са и Началниците на РУ в ОДМВР Хасково. В случая, съдът
приема, че обжалваният административен акт е издаден от оправомощен материално
и териториално компетентен орган.
Не са допуснати съществени нарушения
на административнопроизводствените правила по смисъла на чл.146, ал.1, т.3 от АПК и е спазена изискуемата от закона форма.
Наред с горното, съдът намира
оспорения индивидуален административен акт за издаден в противоречие с
материалноправни разпоредби. Не се установява наличие на фактическото основание
за издаването му, представляващо предвидена в хипотезиса на приложимата
материалноправна норма предпоставка.
Понятието „изменение в конструкцията“
е дефинирано в чл.3, ал.1 от Наредба №Н-3 от 18.02.2013г. за изменение в
конструкцията на регистрираните пътни превозни средства и индивидуално
одобряване на пътни превозни средства, регистрирани извън държавите-членки на
Европейския съюз, или друга държава-страна по Споразумението за Европейското икономическо
пространство, издадена от Министъра на транспорта, информационните технологии и
съобщенията. Съгласно посочената разпоредба, изменение
в конструкцията на ППС е: 1. всяка процедура по промяна в техническите данни на
ППС, посочени в свидетелството му за регистрация или
в конструктивни или технически характеристики на ППС, които са заложени от
производителя по време на неговото производство или които са били одобрени по
реда на наредбата; 2. добавянето на системи, компоненти, отделни технически
възли и оборудване.
От доказателствата по
делото не се установява, че след регистрацията на лекия автомобил са налице
конструктивни изменения, които да са в противоречие с придружаващата техническа
документация на автомобила по време на неговия регистрационен режим, както и не
са настъпили конструктивни изменения, свързани с конструктивната част на леката
кола. Премахването на седалки не следва да се приема за промяна на
конструкцията на автомобила, която по някакъв начин да застрашава безопасността
на водача и на другите участници в движението.
Следователно не може да се направи извод, че
жалбоподателката е извършила промяна в техническите данни на лекия автомобил,
които са посочени в свидетелството за регистрация или в конструктивните и
технически характеристика на автомобила, които са заложени от производителя по
неговото производство.
По делото не е представено доказателство от
ответника за възможностите на процесния л.а. и конкретно за броя на пасажерите,
които могат да бъдат превозвани в него. Доколкото в заповедта се сочи, че
автомобилът е регистриран като лек, съдът предполага, че се касае за 4+1
пасажери.
В оспорената ПАМ не са изложени мотиви
относно твърдяната „изменена конструкция“. Вероятно АНО е имал предвид, че в свидетелството
за регистрация е посочена възможност за превоз на пътници. Същевременно съдът
счита, че горната възможност не задължава водача да се движи винаги с още
пасажери. Неизлагането на мотиви относно това в какво се състои посочената в
заповедта „изменена конструкция“ в случая и непосочването на нарушената правна
норма по Наредба №Н-3 от 18.02.2013г. налага отмяната на оспорената ПАМ само на
това основание.
На второ място, следва да се изследва дали
жалбоподателката е осъществила втората хипотеза на чл.3, ал.1 от Наредба №Н-3
от 18.02.2013г. - добавянето на системи, компоненти, отделни технически възли и
оборудване. От доказателствата по делото не е видно да се касае за добавени
системи, компоненти или технически възли и оборудване извън параметрите на
придружаващата автомобила техническа документация от завода производител.
Следователно жалбоподателката не е извършила изменения в конструкцията на лекия
автомобил по смисъла на чл.171, т.2, б.“а“ ЗДвП във вр. с чл.3, ал.1 от Наредба
№Н-3/2013г., поради което не са налице материалните предпоставки за налагането
на процесната принудителна административна мярка.
Въз основа на гореизложеното съдът намира,
че жалбата е основателна и оспорената заповед следва да се отмени като
постановена в нарушение на закона.
С оглед изхода по делото,
основателна се явява претенцията на оспорващата да бъдат присъдени сторените по
делото разноски. Същите са в размер на 510.00 лева, от които 10.00 лева внесена
държавна такса и 500.00 лева заплатени разноски за възнаграждение на един
адвокат, съгласно Договор за правна защита и съдействие №118 от 31.10.2019г.
Водим от изложеното и на
основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка №19-0271-000302 от 13.09.2019 г.,
издадена от ВПД Началник РУ към ОДМВР Хасково, РУ Харманли.
ОСЪЖДА ОДМВР – Хасково да заплати на И.А.Д. ЕГН ********** *** разноски
по делото в размер на 510.00 (петстотин и десет) лева.
Решението на основание
чл.172, ал.5 от ЗДвП е
окончателно и не подлежи на касационно оспорване.
СЪДИЯ: