Р Е Ш Е Н
И Е
№ ________
В., ______________
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненският административен съд,
VІІІ-ми състав, в публичното заседание
на четвърти юни две хиляди и деветнадесета
година в състав:
|
Административен съдия: |
ИСКРЕНА
ДИМИТРОВА |
|
||
|
при секретаря |
Ангелина Георгиева |
и с участието |
||
|
на прокурора |
Силвиян Иванов |
изслуша докладваното |
||
|
от съдията |
Искрена Димитрова |
|
||
|
адм. дело № 1095/2019г. |
||||
Производството е по реда на чл.203, ал.1 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.
Образувано е по искова молба с правно основание чл.1,
ал.1 от ЗОДОВ на Д.С.Д., ЕГН: **********, чрез адв.П.Р.,***, за присъждане на обезщетение
за претърпени имуществени вреди от незаконосъобразно наказателно постановление
№ 167/28.05.2018г. на зам.кмета на Община-В., в размер на 300,00лв. за заплатен
адвокатски хонорар по НАХД № 3180/2018г. по описа на РС-В.,
32-ри състав, ведно със законната лихва върху главницата от деня на завеждане
на иска до окончателното ѝ изплащане.
Ищцата
твърди, че посоченото наказателно постановление е отменено с Решение № 1796/06.11.2018г.
по НАХД № 3180/2018г. на ВРС, ХХХІІ-ри състав, което е не обжалвано и е влязло
в сила. Твърди, че са налице всички кумулативно предвидени предпоставки,
обосноваващи основателността на иска по чл.1 от ЗОДОВ, а именно: съгласно ТП №
2/19.05.2015г. на ОСГК на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС и ТР №
1/15.03.2017г. на ВАС, е налице отменен незаконосъобразен властнически акт на
административен орган, претърпени са имуществени вреди в размер на изплатеното
адвокатско възнаграждение, които са пряка и непосредствена последица от
отмененото наказателно постановление по смисъла на чл.4 от ЗОДОВ. Моли искът да
бъде уважен, ведно със законната лихва върху главницата, считано от завеждане
на иска до окончателното изплащане. Претендира разноски, съгласно представен
списък по чл.80 от ГПК.
Ответната страна – Община-В., редовно призована, не изразява становище по исковата молба.
Представителят на Окръжна прокуратура - В. дава заключение за основателност на исковата претенция. Счита, че от събраните доказателства се установяват предпоставките по чл.1 от ЗОДОВ, а именно незаконосъобразен административен акт – отменено наказателно постановление на ответната страна, във връзка с обжалването на което ищцата е сторила разноски под формата на адвокатско възнаграждение. Доказателства за тяхното плащане се съдържат по НАХД № 3180/2018г. По смисъла на чл.4 от ЗОДОВ и ТР № 1/2017г., направените разноски представляват вреди, които са пряка и непосредствена последица от издадения и отменен, като незаконосъобразен административен акт. Счита, че претенцията следва да бъде уважена.
След преценка на събраните доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна, следното:
С Наказателно постановление № 167/28.05.2018г. на зам.кмета на Община-В., за нарушение на чл.98, ал.1, т.1 от ЗДвП и на основание чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП, на Д.С. У била наложена глоба в размер на 20лв.
Наказателното постановление било обжалвано пред Районен съд - В. като в тази връзка е образувано НАХД № 3180/2018г. С Решение № 1796/06.11.2018г., ВРС, ХХХІІ-ри състав е отменил НП № №167/28.05.2017г., по съображения за допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в това, че наказателното постановление не съдържа надлежно описание на нарушението, както и яснота относно правното основание за ангажиране на административнонаказателната отговорност.
Решението не е обжалвано и е влязло в сила на 28.11.2018г.
В производството пред Районен съд-В. ищцата е представлявана от адв.П.Р., по силата на пълномощно на л.7 от делото. Видно от представения по НАХД № 3180/2018г. договор за правна защита и съдействие от 06.07.2018г. – л.8, ищцата е направила разноски за адвокатски хонорар в размер на 300,00лв., изплатени авансово и в брой съгласно изричното отбелязване в договора.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Искът е предявен от лице, претендиращо присъждането на обезщетение за претърпени от него имуществени вреди причинени от отменено наказателно постановление, срещу юридическото лице, в чиято структура се намира органът издал незаконосъобразното наказателно постановление, поради което е ДОПУСТИМ.
Разгледан по същество, искът е ОСНОВАТЕЛЕН.
Съгласно чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност.
За да се реализира безвиновната отговорност на държавата по реда на ЗОДОВ, трябва да са изпълнени кумулативно предвидените в чл.1, ал.1 на закона предпоставки: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт, действие или бездействие; причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на някой от елементите от посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата.
В конкретния случай елементите от фактическия състав на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ са безспорно установени по делото.
Дейността по административно наказване по естеството си е дейност на администрацията, насочена към разрешаване на правен спор, възникнал по повод на конкретно сезиране, при спазване на състезателно производство в условията на независимост и самостоятелност на решаването. Тази дейност е свързана със защитата на реда в областта на държавното управление и представлява санкционираща управленска дейност. Наказателното постановление се издава от административен орган, в изпълнение на нормативно възложени задължения, при упражняване на административно-наказателна компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност.
ЗАНН и НПК не предвиждат ред за присъждане на „разноски“ в производствата по обжалване на наказателни постановления. Съгласно ТР № 2/03.06.2009г. постановено по т.д. № 7/2008г., на ОСС от І и ІІ колегии на ВАС, административните съдилища – разглеждащи тези производства като касационна инстанция по реда на глава дванадесета от АПК – също не присъждат разноски в производствата по касационни жалби срещу решенията на районните съдилища.
Липсата на уредба в ЗАНН, АПК и НПК за присъждане на направените разноски при обжалване и отмяна на НП не изключва отговорността на държавата за репариране на тези разноски. След като едно от условията на АПК за образуване на производството по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е актът да е отменен по административен и/или съдебен ред и след като в тези производства е ползвана адвокатска защита, то хонорарът, платен на адвокат за осъществяване на тази защита, не е нищо друго освен имуществена вреда, която е в пряка причинна връзка с отменения като незаконосъобразен административен акт (в настоящия случай наказателно постановление) и е непосредствена последица от него.
Съгласно Тълкувателно Решение № 1 от 15.03.2017г., постановено т.д. № 2 от 2016г. на ОС на І и ІІ колегии на ВАС, при предявени пред административните съдилища искове по чл.1, ал.1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл.4 от този закон.
За основателността на претенцията за репариране на адвокатското възнаграждение не е достатъчно в производството по обжалване на наказателното постановление да е осъществено процесуално представителство от адвокат, а следва да бъде безспорно установено, че в тази връзка на същия е изплатено възнаграждение, като тежестта за това лежи върху ищеца.
Видно от приобщеното НАХД № 3180/2018г. на Районен съд-В., адв.Р. е осъществил реално процесуално представителство и защита на ищцата в производството по обжалване на наказателното постановление пред ВРС.
Безспорно е установено и заплащането на договореното адвокатско възнаграждение.
Съгласно т.1 Тълкувателно
решение № 6 от 6.11.2013г. на ОСГТК на ВКС, постановено по т.д. №
6/2012г., съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато
страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на
плащане – ако е по банков път, задължително се представят доказателства за
това, а ако е в брой, то тогава
вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има
характера на разписка.
Приложения по НАХД № 3180/2018г. на ВРС договор за правна защита и съдействие от 06.07.2018г. отговаря на посочените изисквания. В същия изрично е посочено, че се отнася за „Оказване на правна защита и съдействие, и процесуално представителство пред първа инстанция по повод обжалване на Наказателно постановление № 167/28.05.2018г. издадено от зам.кмета на Община-В.“, както и че договореното адвокатско възнаграждение е изплатено авансово и в брой. Така оформен договора има характер на разписка и удостоверява факта на извършеното плащане в брой.
По така изложените съображения претенцията за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди, представляващи заплатеното адвокатско възнаграждение във връзка с обжалването на НП № 167/28.05.2018г. на зам.кмета на Община-В., като доказана по основание и размер следва да се уважи изцяло.
При този изход на спора на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ в полза на ищцата следва да се присъдят сторените в производството разноски, които съгласно представен списък по чл.80 от ГПК са общо в размер на 310 (триста и десет) лева, от които 10,00лв. за държавна такса и 300лв. адвокатско възнаграждение, изплатено в брой съгласно договор за правна защита и съдействие от 14.01.2019г.
Водим от горното Варненският административен съд, VІІІ-ми състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА Община-В. да заплати на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ на Д.С.Д., ЕГН: **********, обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 300 (триста) лева, представляващи изплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 06.07.2018г., причинени от незаконосъобразно наказателно постановление № 167/28.05.2018г. на зам.кмета на Община-В., отменено с влязло в сила Решение № 1796/06.11.2018г. по НАХД № 3180/2018г. на Районен съд-В., ХХХІІ-ри състав, ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на завеждане на иска до окончателното изплащане.
ОСЪДЖА Община-В. да заплати на Д.С.Д., ЕГН: **********, разноски за производството в размер на 310 (триста и десет) лева.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Върховния административен съд на РБ в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Административен съдия: