06.07.20210 г., гр. Стара
Загора
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Административен
съд Стара Загора, седми състав, в открито съдебно заседание на тридесет и първи
май през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА
КОСТОВА-ГРОЗЕВА
при
секретаря Албена А.а
и в
присъствието на прокурора
изслуша
докладваното от съдията КОСТОВА-ГРОЗЕВА адм. д. №636 по описа на съда за 2020 г.
Производството е по реда на чл.156 и
сл. от ДОПК и чл. 145 и сл. от АПК във връзка с §2 от ДР на ДОПК.
Образувано е по жалбата на Г.С.К.
против Ревизионен акт №Р-16002419007871-091-001/23.07.2020г., издаден от С. П. П.–
Началник сектор, възложил ревизията и В. Г. на длъжност главен инспектор по
приходите – ръководител на ревизията, на основание чл.119, ал.2 от ДОПК и по
реда на чл.122-124 от ДОПК, потвърден с Решение №455/16.09.2020г на Директор
дирекция „ОДОП“ Пловдив в частите
относно установен данък по чл.17 от ЗДДФЛ за 2013г. в размер на 6 303,90лв.
главница и 3 988.17лв. лихва; данък по чл.17 от ЗДДФЛ за 2017г. в размер на 3016,50лв.
главница и 682,96 лихви; вноски за ДОО за 2013г. в размер на 2 374.08лв. и
лихва в размер на 1501.96лв.; вноски за ЗО за 2013г. в размер на
1 708.80лв. и лихва 1081.07лв.; вноски за ДЗПО –УПФ за 2013г. в размер на
1068.00лв. и лихва 675.67лв.
С жалбата пред съда се излагат
следните съображения:
На първо място се твърди, че
ревизиращия орган /РО/ допуснал законови нарушения при извършване на ревизията,
като в нарушение на чл.117, ал.1, т.6 от ДОПК направените фактически и правни
изводи били необосновани и нямало материални основания за тях. Не бил спазен
двумесечният срок, с който бил продължен ревизията и ревизионният доклад /РЗ/
бил издаден 14 дни, след като този срок изтекъл. РД бил връчен в нарушение на
чл.117, ал.4 от ДОПК, която разпоредба задължава връчването на РД ведно с
приложенията му да става в три дневен срок от съставянето му, което било поредно процесуално нарушение. Така сочените такива
били от категорията на съществените.
На второ място се претендира, че
неправилно РО претендирал
наличие на обстоятелствата по чл.122, ал.1,
т.2 и т.7 от ДОПК. Презумпцията в чл.124, ал.2 от ДОПК била оборима, като
тежестта била за жалбоподателя. В хода на ревизионното производство обаче били
игнорирани представени от оспорващата документи, както и това, че същата
нееднократно декларирала по реда на ДОПК пред НАП, наличието на парични суми в
брой към дата 01.01.2013г., като бил деклариран произходоизточникът им, както и
годините на реализиране. Според оспорващата съмненията на РО за укрити
приходи/доходи почивали единствено на косвени доказателства, а не на анализ на
събраните преки такива. Щом не били установени обективно обстоятелства по
чл.122, ал.1 от ДОПК и наличието им не било доказано с допустими
доказателствени средства, провеждане на ревизионно производство по този ред
било лишено от основание, т.е. било недопустимо, а от там и незаконосъобразно.
В п. III
от жалбата се мотивират и доводи за неправилно непризнаване на налични парични
средства, като получени в резултат на сключени договори за заем от оспорващата
и съпругът й. Претендира се, че в РД и РА нямало обстоен доклад по движението
на паричния поток, в резултат на което неправилно било определено от
ревизиращите начално салдо от 5000 лева към 01.01.2013г. този размер нямал
опора в събраните в ревизионното производство доказателства, вкл. и писмени
такива, както и такива за финансовото и имуществено състояние на ревизираното
лице преди 01.01.2013г.
На следващо място се мотивира, че
неправилно бил използван подхода за определяне на задълженията. Следвало за
всеки следващ данъчен период да се вземали в предвид наличните и не разходвани
средства, съобразно на размера на определените за укрити приходи от предходен
период. Излагат се съображения и за неправилно прилагане на материалния закон и
в частност на чл.35, т.6 от ЗДДФЛ, като се претендира, че ревизиращите
неправилно определили, отрицателните разлики като доходи от други източници по
см. на тази норма, доколкото „превишението
на разходите над приходите не представлявало „доход от други източник“,
изискващ посочване на конкретен източник на средства, защото по определение в
този случай липсвал такъв източник. Освен това законът изисквал
несъответствието да било явно и значително, каквото в този случай не се
установявало. Невъзможно било едновременно да бил налице „доход от всички други
източници, не посочени в ЗДДФЛ и този доход да бил с недоказан/неустановен
източник.
Мотивира се и довод за неправилно
определяне на годишната данъчна основа на задълженията по реда на чл.17 от ЗДДФЛ и само въз основа на приетите от органа като укрити доходи от други
източници по см. на чл.35, т.6 от ЗДДФЛ. Така било допуснато смесване на две
производства – това по общия ред и това по „особения“ по чл.122 от ДОПК. Спорът
бил дали цитираните от данъчния орган суми следвало да се определят като „доход
от друг източник“ с оглед включването им в годишната данъчна основа /ГДО/.
Излагат се конкретни тълкувания на понятията „доход“, „облагаем доход“, „приход
на предприятие“, „източник на доходи“. Заключава се, че оспорващата представила
пред органите писмени доказателства за получените от нея доходи, които обаче
доказателства не били възприети от данъчните органи, които даже не проверили
тези доказателства, а ги възприели за недостоверни, непроверени и не обсъдени.
Тъй като имало представени писмени доказателства за основанието за получаване
на парични суми, ДО в нарушение на закона презумирали, че същите били доход от
друг източник.
По тези доводи и съображения в
заключение се претендира, че органът не бил установил и доказал по надлежен ред
недекларирани от ревизираното лице облагаеми доходи, които следвало да се
включат в облагаемата основа и за това РА бил незаконосъобразен и следвало да
бъде отменен в обжалваната му част.
Оспорващата, редовно призована се
явява лично и с пълномощници адв. М. и адв. Р., поддържа жалбата си. Прилага
подробна писмена защита, в която излага
фактическите си доводи и направените въз основа на тях фактически и правни
изводи. Претендира разноски.
Касаторът, редовно призован, се
представлява от пълномощник, който оспорва жалбата и счита същата, че следва да
се отхвърли като неоснователна. Претендират се разноски по чл.161, ал.1 от ДОПК.
Съдът, въз основа на събраните по
делото писмени доказателства и заключенията по изслушаните две съдебни
експертизи, приема за установено следното от фактическа страна по
административно-правния спор:
От С. П. П. на длъжност Началник на
сектор била издадена резолюция за извършване на проверка, подписана от нея с
електронен подпис /л.557/ от 26.08.2019г. по отношение на Г.С.К., ЕГН **********
за установяване на съпоставка на имуществото и доходите на ФЛ за периода
01.01.2013г. -31.12.2018г., която била възложена на В. Г. - главен инспектор по
приходите /ръководител на ревизията/ и Т. В. С. – инспектор по приходите и със
срок на проверката до 09.11.2019г., който срок бил продължен до 04.12.2019г.
въз основа на издадена на 01.11.2019г. резолюция №ПФ-1600241900931-0РП-002
/л.556/ и въз основа на молба на Г.К. /л.553/. Във връзка с тази проверка от К.
били давани писмени обяснения и приложени писмени доказателства за твърдени
факти / вж. л.219, л. 273, т.1 до л.431,т.2, л. 462-540, т.2/. С искане за
представяне на документи и писмени
обяснения от задължено лице № ПФ-16002419000931-040-002/05.11.2020г. и във
връзка с възложената проверка с резолюцията от 26.08.2019г. от К. били изискани
доказателства относно произхода и източника на средства, влагани в банкови
сметки в Алианц Банк България АД през проверявания период, ведно с данни за
налични парични средства към 01.01.2013г. по спестовна левова сметка в размер
на 11 071,72лв., ведно с данни за внесени парични средства пред 2014г. в
касата на В.-777 ООД с ПКО в общ размер на 67000лв., както и доказателства
за посочените в искането по т.4 до
т.4.8 обстоятелства. /л.442-444, т.2/.
На 29.11.2019г. К. подала под вх. № 5022 допълнителни писмени обяснения, към
които приложила и писмени доказателства / л.448-454, т.2, /. С Протокол
№1640665/24.11.2019г., издаден от Т. С. инспектор /л.154 -155/ било извършено
приобщаване на доказателства, събрани с ПСИДФЛ на С.М.К., възложена с Резолюция
от 22.08.2019г. С Протокол
№ПФ-16002419000931-073-001 от 04.12.2019г. /л. 134-151, т.1/ били обобщени
данни относно събрани доказателства за установяване на липса или наличие на
несъответствие между получени доходи/приходи и извършени разходи, свързани с Г.К.,
като против него били подадени писмени възражения рег. № 5189/13.12.2019г. /л.
131-132, т.1/.
Със Заповед за възлагане на ревизия
/ЗВР/ № Р-16002419007871-020-001 от 04.12.2019г. /л.411-412, т.1/, подписана с
електронен подпис от С. П. П. на длъжност Началник на сектор, на основание
чл.112 и чл.113 от ДОПК, било възложено извършване на ревизия на Г.С.К. ***,
ЕГН ***********, с регистрация като самоосигуряващо се лице, „В.-Г.К.“ ЕИК
*********, с обхват на ревизията по видове задължения и по периоди, както
следва: Данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за периода от
01.01.2013г. до 31.12.2017г. ДОО – за самоосигуряващи се - за периода от
01.01.2013г. до 31.12.2017г.; Здравно осигуряване – за самоосигуряващи се - за
периода от 01.01.2013г. до 31.12.2017г. и Универсален пенсионен фонд за
самоосигуряващи се - за периода от 01.01.2013г. до 31.12.2017г. Извършването на
ревизията било възложено на В. Г. - главен инспектор по приходите /ръководител
на ревизията/ и Т. В. С. – инспектор по приходите. Определен бил срок от три
месеца от връчване на ЗВР за извършване на ревизията. Заповедта била връчена на г-жа К. на 16.12.2019г., чрез
съпруга й, видно от л.412, т.1 от делото. Със Заповед за изменение на заповед
възлагане на ревизия /ЗИЗВР/ №Р-16002419007871-020-002 от 13.03.2020г. /л.408,
т.1/ на Началник сектор при ТД на НАП С. П. П. бил определен нов срок на
завършването й - до 15.05.2020г., като
тази заповед била връчена на К. по електронен път на електронен адрес valdor777@abv.bg
на дата 13.03.2020г., чрез активиране на електронното съобщение от IP 109.121.215.182 /л.410, т.1/. По делото не се повдига
спор относно валидността на КЕП на издателя на ЗВР и ЗИЗВР към датите на
полагането му, като в тази насока по делото се представя и писмено доказателство
за удостоверяване валидността на подписа на служителя на НАП, към датите на
издаване на двете заповеди.
С цел установяване на факти и
обстоятелства от значение за данъчното облагане, в хода на ревизията, били
предприети действия по събиране на доказателства, вкл. въз основа на отправени
искания за представяне на документи и писмени обяснения от данъчно задълженото
лице и от трети лица; извършени били справки и били съставени протоколи за
извършени насрещни проверки; присъединени били доказателства и били предприети
действия по налагане на предварителни обезпечителни мерки. Извършените
процесуални действия и събраните в хода на производството доказателства,
намират подробно описание в издадения РД.
Така с Протокол
№ПФ-16002419000931-073-001/04.12.2019г., във връзка с установени данни от
приключената с посочения протокол проверка за съпоставка на имуществото и
доходите на ФЛ до Г.К. било отправено искане за представяне на документи и
писмени обяснения от задълженото лице № Р-16002419007871-040-001/30.01.2020г.
/л.646-647, т.2/, във връзка с което от К. били подадени писмени обяснения вх.
№ 1205 от 28.02.2020г. /л.651 и сл., т.2/. До К. било изпратено ново искане за
представяне на документи и писмени обяснения от задълженото лице №
Р-16002419007871-040-002/30.01.2020г. /л.638-639, т.2/, по които от нея били
дадени такива с вх. № 1605/27.03.2020г. /л.641 и и сл./. До К. било отправено
трето по ред искане № Р-16002419007871-040-003 от 23.04.2020г., в което същата
била уведомена за установени обстоятелства по чл.122, ал.1, т.2 и т.7 от ДОПК и
била поканена за представи декларации относно имуществото, вида и размер на
направените разходи, източници на доходи и пр. за периода 2013-2017г., каквито
се удостоверява да са подадени от К. /л.608-637, т.2/. До К. било подадено на
същата дата /23.04.2020г./ и Уведомление по чл.124, ал.1 от ДОПК за установени
обстоятелства по чл.122, ал.1, т.2 и т.7 /л. 123/, връчен електронно на
25.04.2020г., както и Уведомление на осн. чл.17, ал.1, т.2 от ДОПК /л.120-121/,
също връчено електронно на 25.04.2020г.
На 29.05.2020г. бил съставен и
издаден чрез ИС”Контрол” РД № Р-16002419007871-092-01 на осн. чл.117 ДОПК от
екип В. Г., ръководител на ревизията и Т. С. инспектор по приходите /л.72-110/
и подписан от издателите с електронен подпис и връчен електронно на
30.05.2020г. /л.111-116/, ведно с приложенията към РД. На 12.06.2020г. К.
подала молба за удължаване на срока за подаване на възражения против РД /Л.68/,
като с Уведомление /л.65/ срокът бил продължен до 10.07.2020г. На 08.07.2020г.
по пощата К. подала писмени възражения против РД /л.51-60/. На 23.07.2020г. от С. П. и В. Г. бил издаден РА
№ Р-16002419007871-091-001, с който на Г.К. били установени задължения по ЗДДФЛ,
ДОО за самоосигуряващи се, ЗЗО и УПФ за 2013г.-2017г. в общ размер на 14 813,77лв.
и прилежащи лихви в размер на 8042,10лв. РА бил връчен по електронен път чрез
ИС Контрол на адрес valdor@abv.bg на 25.07.2020г.,
ведно с лихвен лист /л.48/. На 10.08.2020г. в ТД на НАП Пловдив, офис Хасково
била регистрирана под вх. № 3410 жалба от Г.К. против РА, подадена чрез
куриерска служба Спиди на 07.08.2020г. /л.738, гръб/. Същата била изпратена и
входирана в НАП, ДОДОП Пловдив на 17.08.2020г. /л.33-39, л.23/. С Решение №
455/16.09.2020г. Директорът на ДОДОП Пловдив потвърдил РА в частта на
установени задължения за ДДФЛ, ДОО, ЗЗО, ДЗПО-УПФ за 2013г. и 2017г. и отменен
в частта на допълнително установени задължения за ДДФЛ по чл.17 от ЗДДФЛ за
2016г. Решението било съобщено чрез ИС Контрол по електронен път на
17.09.2020г. /л.12/. Жалбата до съда била подадена по пощата на 01.10.2020г.
/л.11/ чрез органа и заведена под вх. № 94-00-129 на 02.10.2020г.
Част
от приобщените към ревизионната преписка доказателства са : заповед
№РД-09-2433/16.12.2019г. /л.24 и сл./; заповед №РД-09-1801/29.08.2018г. /л.28 и
сл./; копие от сертификат /л.30-32/; справка за ФЛ, ЮЛ, ЕТ /л.659-666, т.2/,
всичките от 28.02.2020г.; разписка за получена сума /л.669, л.668, л.667, т.2/.
По искане на оспорващата, Съдът
допусна събиране на гласни доказателствени средства. Така чрез показанията на
св. И.Й. се установява, че познавал
жалбоподателката и мъжът й от 1997-98 година, били клиенти в бюрото, където
работел, валутно бюро „Център” в гр. Стара Загора, срещу хотел „Верея”. К. били
приятели на един от колегите му и често идвали да сменят пари. Давали левове и
купували валута – германска марка и американски долар. Не помнел в какви
количества, но идвали всяка седмица. По 2-3 хиляди валутни единици сменяли за
седмица средно. Това било през 1998г., като поне 4-5 години било така, в
периода, когато имало криза, спрели да идват. До към 2005-2006г. идвали
по-често, а после по-редичко. Два три пъти идвали за по-големи суми, но нямал
спомен какви. Посещенията продължили до
към 2005-2006 г., след това престанали. По закон 10 г. се пазели документите,
издавани от бюрото. Винаги се изготвяли документи за извършените сделки. В НАП
му искали писмени обяснения.
Св. П.П. сочи, че познавал
жалбоподателката, от 1993г., съпругата му била първа братовчедка на Г.. Преди
2000 г., решил да купи на внучетата за украшения златни монети. Г. и съпругът й
му предложили и взел към 5-6 монети, изследвал ги дали били златни, ти били
златни. Не се сещал на каква стойност ги закупи. Не бил питал Г. откъде ги имала.
Имала различни размери и по-малки, и малко по-големи.
Св. Ж.Ж. сочи, че познавал Г.К., както и С.
/съпругът й/, от 2008г. насам. Работил при тях, в техния склад за перилни и
почистващи препарати в Индустриална зона, гр. Стара Загора. Около 2018-2019г. и
през това време складът функционирал. Станали близки. Искал да си купи по-нова
кола, имал отделени пари, но исках да пътувам до Германия. Това било в края на
2011г. и тогава ги питал дали могат да му услужат с пари. Те му услужиха с 5100
евро в заем без лихва. Подписали ръкописен договор, бележки и трябвало да ги
връща, както му удобно за мен, нямаше
определени вноски. Свидетелят сочи, че в първите години бизнесът вървял, докато
през 2010г. започнали да спадат нещата. Сега този склад не работел. Той бил общ
работник. К. му споделяли, че имали добри приходи, но имало и не толкова добри периоди. Не знаел
какви били приходите, оборотите. При тях получавал заплата, като процент от
оборота и твърдо възнаграждение, но не помня колко била, минимална, но не
помнел точно колко.
Въпросните 5100 евро опитал да ги вкара в
бизнес, не се получило и не купил кола. Върнал ги в новата година на 2013г. на
части. Върнах ги в левовата им равностойност, такава възможност имал. Няколко
месеца, след като върнал тези пари, К. поискали да им услужи с някакви пари в
лева, понеже им трябвали левове, а имали валута, която не искали да развалят.
През 2013г. имал към 10 000 лв. събрани, услужих им с тях. Подписали разписка. В
средата на 2016г. си оправили задълженията.
Св. И.Г. сочи, че познавал С. и Г. от 2007г. Тогава съпругата му
пазарувала на едро от техния склад перилни и почистващи препарати. Складът им
бил в индустриалната зона на града. Свидетелят работел в ТЕЦ Марица-изток-2 от
доста години и в момента вземал над 3000 лв. заплата на месец. През 2007г.
по-малка била основната му заплата, но
тогава имал много извънреден труд и доходите му били по-големи отколкото сега.
С тях си помагали много често парично, те давали на неговото семейство, а те на
тях. Не знае какви били сумите, с които си помагали, но най-голямата била тази
през 2012г. Г. го помолила спешно за пари, точно на 31.12.2012г., в брой им
трябвали. Свидетелят имал 9900 лв. към оня момент и само тази сума им дал. Не искал
разписка. Другите заеми били примерно по 1000 лв., по 2000 лв., няколко пъти,
не често. Може би от 2009г. насам било така. Последно била тази сума от 9900 лв., която му върнали след
три години, върнали цялата сума. Преди 31.12.2015 г. ми върната сумата напълно.
Давал обяснения на НАП в тази насока. Подписали някаква разписка, че са му
върнали парите. Те пожелали да подпише разписка, че са му върнали парите.
Когато ги давал, му предложиха да напишат споразумение, но той не пожелал
тогава, лихви не искал. Не пазел своята разписка.
Св. Л.М. сочи, че познавала Г. от 25 г., семейни
приятели били от дълги години, но сега била разведена и по-скоро тя поддържала
контакти с Г.. Чувала била от нея, че имала от прадядо си и от дядо си златни
монети. Не разпитвала за подробности, но купувала от нея монети. Решила да си
изработи бижута и купила общо 10 монети за периода от 2000 г. до 2008/2009г.
Когато имала доходи, си купувала монетите. Г. казвала цената според грамажа на
монетите. Имало такава пари, на които пишело Наполеон ІІІ, те били малки
парички. Били с френски инициали, имало и други, на които надписът било
неразпознаваем, но тя ги купувала за бижута. Около 18 карата били, но не била
много сигурна. Носела ги на златар, те ги проверявали. Почти всички били малки
– около 6 грама, а голямата била към 14 грама. Не зная по каква причина ги
продавала Г.. Монетите били в класьор, но били малко, не обръщала никакво
внимание, не ги избирала. Това, което си спомняла било, че видяла монетите и
просто си взела. Не помни какво количество видяла по онова време. Мъничките
монети били по 500 лв., а голямата – 900 или 1000 лв. Твърдо Г. искала 500 лв.
за малките и 1000 лв. за по-големите. По това време с нейния съпруг работили и
имали добри доходи. Работили във фирма за перилни и почистващи препарати на
съпруга на Г.. Работили в склада. Там работела от 2000г. до сега. През тези
години сочи, че получавала минимална работна заплата за съответните години.
Монетите ги купувала с пари на родители си, които те й давали по определени
поводи. Те винаги били работели, гледали животни на село и имали средства от
това. Бившият й съпруг по това време работел в магазини за техника като продавач-консултант
и имал втора работа в радиото като тонрежисьор. Тогава получавал две
възнаграждения. Свидетелката потвърждава, че тези суми от по 500 и 900 лв. били
от средства, давани й от родители й, за да й помагат и аз тя си купувала с тях
нещо, което имало стойност във времето. Нямала представа Г. за какво ползвала
тези суми. От НАП и били искали обяснения. За тези монети не била искала
документ.
Св. Г.М. сочи, че познавал Г. и съпруга й
от 1993/94 г. тъй като брат му бил счетоводител на фирмата, бил на хонорар. Свидетелят
му помагал в счетоводството. К. се занимавали се с търговия на едро и дребно,
имали склад за перилни препарати, но не можел да кажа със сигурност какви били
търговските им приходи в годините. Неговите взаимоотношения с тях били свързани
със закупуване на златни пари. В периода между 2000г. до 2006/2007 г., когато
започнала кризата в България, закупувал златни пари от Г. и съпруга й. Тогава
имал някакви средства. Г. му показала златни пари, различни размери. Предлагала
ги на грамаж. Цената плащал на грам злато към момента на покупката. Помни, че цената
била между 500 и 1000 лв. за пара. Почти бил сигурен, че през този период взел
6 златни паси. Г. казвала, че ги имала по семейно наследство – дядо, прадядо.
Имало изображение на всичките пари. Подредени били в албум, може би 20-на
имало. За всяка една плащал между 500-1000 лв. Не питал какво щели да ги правят
парите от продажбата. Давал бил обяснения писмени пред НАП. Не съставяли
разписки за покупките.
Св. Д.Р. сочи, че познавал Г.К. над 15
години, между 2001-2002г. се запознали. Неговия познат М. П., който бил приятел
с Г. и семейството й, го насочил към нея, защото имали за продаване златни
монети. Свидетелят купувал от тях златни монети. Първите две били по-големи
около 1000 лв. на бройка, а след това между 500-600 лв. за по-малките монети.
Имало различни по грамаж. На грам ги заплащал. Първия път може би 2004/2005г.
закупил първите, след няколко месеца и останалите – още три четири. Около 4-5 000 лв. дал. По онова време
работил по трудов договор и се занимавал със земеделие, имал допълнителни
доходи. Закупил според възможностите си и не го интересувало откъде ги имали.
Не са му искали обяснения от НАП.
Св. М. Б. сочи, че познавала Г.К. от много
години, работили заедно в складовата база. Били съседни складове и оттам се
познавали от преди 20 г. Купувала злато от сем. К.. Златото на Г. представлявало
монети /златна пара/. Тя носела подредени монетите в едно, като папчица, като
класьорче. Минумум имало към 10 монети. Имало различни –някои по-малки, някои
по-големи. Това било към края на 2012г.
Купила 4 монети. Платила по 1000 лв. за всяка. Платили ги на твърда
цена, общо 4000 лв. за 4 броя. Като се върнахме от САЩ юни месец на 2013г.,
купили пак 4 монетки. Платили по-малка сума – към 3000 лв. Свидетелката била собственик
на склада и оттам били средствата за закупуване на това злато. Не била
коментирала с Г. какво щяла да прави с тези средства от златото. Г. й казала,
че тези монети били от нейния дядо, който се бил върнал от някъде извън
страната. Този неин дядо донесъл тези пари и тя ги имала от него. Г. не коментирала
дали предлагала злато и на други.
Св. С.К. сочи, че с Г. били женени от
1988г. През годините на техния брак от 1994г. работили активно, имали частен
бизнес с търговия на перилни и почистващи препарати в склад на едро в гр. Стара
Загора, база „И.”. Преди 1 година приключили с тази дейност. От 2009г. се
занимавали и с търговия на хранителни стоки, имали магазин в гр. Стара Загора,
който работел в момента. Познавал П.П. – съпруг на братовчедка на Г., И.Й.
познавал от много години, работел в чейнч-бюро, Ж.Ж. бил шофьор-доставчик,
работник в съседен склад, И.Г. бил съпруг на тяхна служителка в хранителния
магазин, Л.М. им била кумица, Г.Т. им бил счетоводител, Д.Д. също работел в
Търговия на едро, сега се занимавал със земеделие, работел като шофьор,
познавам и него, имали чисто колегиални отношения както с него, така и с М. Б.,
която имала съседен на техния склад и още работела там.
В самото начало търговските маржове били големи,
това преди 2000 г. и имали много добри продажби, като приходите от началото на
бизнеса до 2000 г. били големи, след 2000 г. имало промяна в тези приходи. До
към 2005/2006г. продължили да имат добри приходи от дейността си. След 2006г.,
когато навлезли големите търговски вериги, намалял оборота. С приходите от тези
дейности до 2006г. купили собствено жилище. През 1999г. сключили договор за
покупка на зелено и 2001г. вече се нанесли в жилището. Изплатили го и трябвало
да го обзаведат. Договорът бил предоставил на НАП, както и част от фактурите.
Това бяха само собствени средства. След 2006г. продължавали да имат фирма, но
след това доходите намалели. Искали да емигрират в САЩ. Сумите, които съхранявали,
не били само от търговската дейност. Имало едни монети в наследство на
съпругата ми. Тя ги имала от преди брака и след това й били дали още след
брака. Имала общо около 70 златни монети. Те били продадени в период от над 10
г. От 2002г. до към 2015г. Натрупаните към 2016г. средства били от търговска дейност
и от монетите на съпругата му.
Към 2013 г. имали спестени около 250 000
долара, 250 000 лв. и 140 000 евро. Съхранявали ги в брой, в семейни
имоти, не само тяхна собственост, но и на роднини. Пръснали сме сумите да се
съхраняват у роднини. Не ползвали банки. Нашите роднини, при които се съхранявали
сумите, знаели за това. Сумите вече били по-малко, но част от тях си били там.
С продажбата на златото основно се занимавала Г., това било нейно наследство и
не смятал за необходимо да се меся. Били недоволни от цените в златарските
ателиета в София, за това решили да правят продажби на частни лица. Обикновено техни познати и близки.
Останали им 3 монети. В периода 2002-2015г. продали монетите и от приходите
отделяли за спестявания. Вземали заеми от други физически лица. Причините били
различни. Сумите били до 10 000 лв.
Някъде около 2011г. започнали да вземат
пари в заем. Вземали пари в заем и ги
връщали, в повечето случаи наведнъж, а имало случаи и на части. Свидетелят сочи
,че давал заем пари на Ж.С. около 9500 лв., според него било през 2013г. Тази
сума била от оборота на магазина и същата година към края била върната.
Валутата била закупувана главно от чейнч-бюрата в Стара Загора, в Бургас и
Свиленград. Купували различни суми, стигнали до 8-9 000 долара на покупка,
когато доларът бил скъп. След 2000 г. сумите били по-малко, защото нямало такова
движение на курса на валутата, а след 2006/2007г. се обезсмислило закупуването
на валута, заради Валутния борд. След 2006г. купували валута за лични нужди, за
да запазят стойността на имуществото. След 2006г. не били заделяли повече.
Такова било и налично към 2013г. Правили
сме разходи и след разходите били тези суми, които декларирали. След 1995 г.
всичко, което придобивали от продажби, всеки ден обръщаше от левове. В
зависимост от курса, отивали извън Стара Загора, за да сменят валута, ако
курсът бил по-добър. Понякога им издавали документи, но в тия „тъмни времена”
не се издавали. Не пазил нищо от документите, които тогава му издавали, а тези,
които били съхранени, вече били с избледнели букви, не се четяло нищо от тях и не
ги съхранили. От самите чейнджбюра им казали, че отдавна не пазели документи.
И. /св. И.Й./, работел в чейнч-бюрото
„Централ”, с което основно те работили. Ходили и в Бургас, и в Свиленград. Свидетелят
имал по наследство парични средства от лихвоточки от жилищно-спестовен влог на времето,
подарък за сватбата му, като през 1995г. успели да ги осребрят. От ДСК ги
превели и представили документ от там. През 2005г. починал вуйчо му, който нямал
деца, аз свидетелят бил единствен внук-мъж от негова страна. Майка му отишла да
прибере багажа на починалия си брат и намерила кутия, в която били парични
средства, към 212 000 лв., спестени и сложени в кутията. Оказало се, че
желанието на вуйчо му било тези пари да бъдели дадени на свидетеля. Това
станало ясно от разговор преди смъртта му, между него и майка му. Направили
договор и парите ги използвали в бизнеса. Не бил ги поставял в банка. След
1997г. и фалита на банките в страната, се отказал да влага парични средства
там. В момента оборотните им пари били в банка, а другите се съхранявали, както
посочил по-рано.
Това, което знаел от семейната история на
съпругата му било, че нейният прадядо работил в Унгария, от където имал тези
монети и които оставил в наследство. Съпругата му бела единствен наследник и ги
придобила изцяло. Нейната моминска фамилия била У.. Получената като наследство
от вуйчо му чрез майка му сума останала в лева, но те веднага я инвестирали в
бизнеса. Първата им фирма била открита през 1994г. като ЕТ. След това направили
на името на съпругата му, пак ЕТ, през 1998г. И двете фирми били активни до
2008г. В момента работили като ЕООД, имали
два магазина – един в кв. К. Г., другият на ул. От. Паисий.
През 2017г. закупили имот в кв. К. Г. по
необходимост, защото били под наем там. Това било къща на 2 етажа – първи етаж
- магазин, втори етаж - жилищен. Този имот купили, като изнесен на публична
продан и платили около 217 000 лв., като документите били представени на
органа. Част от тази сума била платена с банков заем. Купувач на имота била фирмата
/ООД/. Имали отделно и свой апартамент, с два гаража, който решили след 2017г.
да продадат. Продали и трите неща, а останали да живеят в къщата в кв. К. Г..
Апартаментът всъщност бил обединение на два малки апартамента, закупени през
2000 г. с лични средства, но не си спомнял на каква сума. През 2017г. продали
трите неща, като получили от продажбите 56 000 евра за единия апартамент и 68 000
за другия. Гаражите – единия за 15 000 евро и другия – 10 000 евро.
Всички документи били представени на ревизиращия. Апартаментът го продали като два отделни, както си и били реално.
Родителите на Г. имали апартамент, който продали след 2000 г. към 2002 г./2003г. за около 35 000 лв.
Тези пари те ги дали на К. и те пак ги включили като оборотни в техния бизнес.
По искане на оспорващата съдът
допусна и съдебно –счетоводна експертиза.
Ответникът
оспорва заключението. В констативната част по т.1 експертът сочи сумите, които
според данните по делото са налични към 01.01.2013г. за семейството на
оспорващата, като на същата се следва ½ от тях или 595 075.73лв. в брой
и 11 890,13 лв. банков влог или общо 606 965,86 лв. По втора задача ВЛ в
табличен вид дава данни за вида доходи и разходи на Г.К. за процесния период и
данни в табличен вид за движението на паричния поток за същия период. Констатациите
по задача трета от експертизата сочат в табличен вид данни за движение на
средства по два банкови влога притежавани от Г.К.. По задача пета от
експертизата ВЛ определя съгласно приетите от него данни за приходи и разходи
за процесния период на оспорващата определя за същия период и данъка по чл.17
от ЗДДФЛ, ведно с дължими лихви.
В с.з. ВЛ сочи допълнително, че дори и да не
се отчита сумата от 25 000 лв. /1/2 от сумата 50 000лв./, възприета като обща
стойност на продадените златни пари, тя не би оказала значение за крайния
резултат, както и, че при определяне на началното салдо тази сума не би имала
значение за крайния резултат, тъй като установеното начално салдо било голяма и
тези 25 000 лева нямало да имат значение.
При така установеното от фактическа
страна от правна Съдът намира следното:
По допустимостта на жалбата – същата
е процесуално допустима, като направена от лице притежаващо активната
легитимация да води настоящото дело, против годен за съдебен контрол
административен акт, след проведено задължително производство пред горестоящия
административен орган, в преклузивния срок и пред местно компетентния
административен съд. Не са налице други обстоятелства, които да обосновават
извод за недопустимостта на жалбата.
Разгледана по същество, Съдът намира следното:
Съгласно чл. 160, ал. 2 от ДОПК, Съдът преценява законосъобразността и обосноваността на
ревизионния акт, като преценява дали е издаден от компетентен орган и в
съответната форма, спазени ли са процесуалните и материално-правните разпоредби
по издаването му.
При извършената проверка на оспорения РА, Съдът приема
извод, че същият е валиден административен акт, издаден след провеждане на
ревизионно производство, образувано въз основа на акт на надлежно оправомощен с
това правомощие административен орган и приключено в определения в ЗВР/ЗИЗВР
срок. РД и РА са издадени от компетентни органи, като с последният се определят
данъчни задължения за периода, за който е възложена ревизията, същите са
издадени в установените срокове. Възложената ревизия е извършена от
определените в ЗВР органи по приходите – В. Г.ева Г. - главен инспектор по
приходите /ръководител на ревизията/ и Т. В. С. –инспектор по приходите, които
с оглед на заеманата длъжност и определянето им за ревизиращи органи по чл.113,
ал.1, т.2 от ДОПК със ЗВР, разполагат с необходимата материална компетентност
за провеждането на ревизията и за
съставянето на Ревизионен доклад. Издателите на РА също удостоверяват, че
разполагат с материална компетентност и такава по степен, налице е и
териториална компетентност на същите, тъй като са част от териториалната
дирекция на НАП гр. Пловдив, която е компетентна териториална дирекция по
критериите на чл.8, ал.1, т.1 от ДОПК. В съдържанието на ревизионния акт, както и на РД се отразява, че се
издават чрез информационна система "Контрол" като електронен
документ, подписани с електронен подпис. Представянето на електронните
документи на хартиен носител, като заверен от страната препис се явява
допустимо, по силата на чл. 184, ал. 1 от ГПК, вр. § 2 от ДРДОПК.
По делото се представят и данни за валидността на КЕП на лицата, подписали РД,
РА и Решението на горестоящия орган. Ето защо, Съдът намира, че жаленият
ревизионен акт не страда от пороци, които да водят до неговата нищожност.
Оспореният ревизионен акт Съдът намира за
издаден в предвидената в чл.120 от ДОПК, във вр. с чл.3, ал.2 от Закона за
електронния документ и електронните удостоверителни услуги форма и при спазване
на изискванията за неговото съдържание, като съставеният Ревизионен доклад е
неразделна част от него. Не се установява при извършената служебна проверка да
има допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила
в хода на проведеното ревизионно производство. Ревизията е приключена в срока
по чл.114, ал.2 от ДОПК. РД е съставен от ревизиращите органи на 29.05.2020г.,
т.е. в срока по чл.117, ал.1 от ДОПК, като съдържа предвидените в чл.117, ал.2 ДОПК реквизити, при прилагане на събраните в хода на ревизионното производство
доказателства, на база на които е извършвана проверка на релевантните за
облагането на жалбоподателя обстоятелства. Съответно спазен е и срокът по
чл.119, ал.2 от ДОПК за издаването на ревизионния акт, писмените възражения
против РД са входирани на 09.07.2020г., а актът е издаден на 23.08.2020г.
Спазен е и срокът за подаване на жалба против РА пред Директорът на дир. ОДОП
Пловдив, РА е връчен електронно на 25.07.2020г. /л.48/, а жалбата е подадена по
пощата на 07.08.2020г. /л.738, гръб/.
Не се установява да има допуснати и
други процесуални нарушения, които да са с характер на съществени и съотв.
поради това да водят до нарушаване правото на защита на ревизираното лице.
Данните по делото сочат, че жалбоподателката е запознавана с всички действия и
актове на приходната администрация, на нея й е предоставяна няколкократно възможност
да реализира защитата си, като представя доказателства. От преписката не се
установява при извършването на ревизията, събирането и обсъждането на
доказателствата; при формирането на фактическите и правните изводи, да има
допуснати нарушения на принципите на данъчния процес от страна на ревизиращите
органи. Последните са събрали по надлежен ред предвидени в ДОПК доказателства,
като относимостта и значението им за установените публични държавни вземания, е
въпрос на материална законосъобразност на РА. Фактическите основания и правните изводи
от доклада представляват мотиви и за издаване на РА /чл.120, ал.2 ДОПК/. Налице
е конкретно препращане към РД и самостоятелно изложени мотиви по възражението против
него. РД съдържа Предложение за установяване размери на задълженията по видове
и периоди с лихви за просрочие към тях. Възражението против РД е обсъжано в
ревизионния акт, но е прието за неоснователно. Ето защо и в заключение, Съдът
приема извода, че правото на защита на данъчно задължения субект в конкретния
случай не е накърнявано.
Относно съответствието на оспорения
ревизионен акт с приложимия материален закон, Съдът приема следното:
Конкретното ревизионно производство,
приключено с издаването на обжалвания РА, е провеждано по особения ред на чл.
122 – 124а от ДОПК, които текстове дават възможност определеният в съответния
материален закон размер на данъка, съотв. на ЗОВ, да бъде приложен към
установена от органите по приходите по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК данъчна
основа /осигурителен доход/. Съгласно чл.122, ал.1, т.2 и т.7 от ДОПК /на които
хипотези в случая правно се основава ревизионното производство по реда на
чл.122 – чл.124а от ДОПК/, органът по приходите може да прилага установения от
съответния закон размер на данъка към определена от него по реда на ал. 2
основа, когато са налице данни за укрити приходи или доходи, респ. когато
декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на
собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на
ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние
за ревизирания период. В нормата на чл.124, ал.2 от ДОПК се регламентира, че в
производството по обжалване на РА при извършена ревизия по чл.122 от ДОПК,
фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното,
когато наличието на основанията по чл.122, ал.1 ДОПК се подкрепя от събраните
доказателства. Презумпцията за вярност на фактическите констатации е оборима,
като доказателствената тежест е изцяло за жалбоподателя, т.е. негова е тежестта
да установява при условията на пълно и насрещно доказване твърдените от него
факти и обстоятелства, с които се опровергават фактическите констатации в акта,
направени от страна на ревизиращите орган. Липсата на несъмнени данни за произхода на
средства, които конкретен данъчен субект е добил, налага необходимостта да се
прибегне до особения ред за извършване на данъчна ревизия предвиден в чл. 122 и
сл. от ДОПК, който е приложим във всеки случай, когато данъчната основа не
може да бъде определена по реда на съответния материален данъчен закон. РЛ
обаче не се ограничава в хода на ревизията, при административното обжалване и в
съдебна фаза, да представя доказателства за опровергаване на фактическата
установеност и произтеклите изводи на органа за прилагане на особения ред. За
да се прилага обаче презумпцията по чл.124 ал.2 от ДОПК, фактическите
констатации, на които се позовават органите по приходите, следва да бъдат
подкрепени от надлежно събрани и убедителни доказателства, в противен случай
тежестта за опровергаването им е недопустимо да се възлага на ревизирания
субект.
В този случай органите по приходите приемат, водени от събраните доказателства,
че ревизионното производство следва да се проведе по особения процесуален ред,
тъй като извеждат извод, че се констатират наличие на обстоятелствата по чл. 122, ал. 1, т.2
и т.7 от ДОПК, наличие на данни за укрити доходи и установени данни
за несъответствие на декларираните и обложени доходи, които да покриват
извършени от лицето разходи. Съдът установява, че органите по приходите извършват
анализ на относимите обстоятелства по чл. 122, ал. 2 ДОПК, за установяване на финансовия
резултат на жалбоподателката, подлежащ на облагане. До ревизираното лице има
изпратено уведомление чл. 124 от ДОПК,
с което то е известено, че данъчната основа, във връзка с определяне на
данъчните му задължения, ще се определя по реда на чл. 122 от ДОПК.
Удостоверява се, че ревизираното лице предоставя данните по чл.124, ал.3 от ДОПК /вж. подадените ГДД за годините 2013-2017/.
Процесни
пред съда са частите от РА, потвърдени с решението на горестоящия данъчен
орган, а именно тези, с които допълнително се определя данък върху годишната
данъчна основа по чл.17 от ЗДФЛ за 2013г. на осн. чл.122, ал.1, т.7 от ДОПК в размер на 6303,90лв. и прилежащи лихви в размер на 3988,17лв., данък
върху ГДО по чл.17 от ЗДДФЛ за 2017г. в размер на 3016,50лв. и прилежащи
лихви 682,96лв., ведно с вноски за ДОО, ЗО и ДЗПО-УПФ за 2013г., съотв.
в размери от 2374,08лв. главница и 1501,96лв. лихви; 1708,80лв. главница и
1081,07лв. лихви; 1068,00 главница и 675,67лв. лихви. Самата оспорваща възразява относно приложимостта
на специалния ред по чл.122 от ДОПК, като претендира, че изводът на органите по
приходите за наличие на предпоставки за прилагане на този ред се явява необоснован, тъй като
в хода на проведеното ревизионно производство, органите на приходната
администрация не доказват при условията на пълно главно доказване наличието на
обстоятелствата, сочещи съществуването на основание по см. на чл.122, ал.1 от ДОПК за определяне на основата за облагане за установяване на задължения за
данък по ЗДДФЛ, респ. на осигурителния доход за установяване на задълженията за
вноски за ДОО, за ЗО и за ДЗПО - УПФ за ревизирания период. Оспорващата претендира
и, че органите по приходите неправилно определят началното салдо в размер само
на 5000 лева, тъй като необосновано не кредитират представени от нея в
ревизионното производство доказателства за наличието на спестени в предходни на
01.01.2013г. периоди значителни суми във валута, в лева, спестявания от
лихвоточки, продажби на семейни ценности /златни пари/, дарения и получени парични
заеми, които са декларирани от нея и съпруга й по реда на чл.124, ал.3 от ДОПК.
От анализа на целокупния доказателствен
материал, Съдът приема, че по отношение на установения за 2013г. ДДФЛ не се
доказва наличие на обстоятелството по чл.122, ал.1, т.7 от ДОПК, каквото
процесното решение и РА обосновават правно. Данните от РД /вж. табл. на стр.
15/77/ и РА еднопосочно сочат, че 2013г. при извършената проверка РО претендира
превишение на разходите над приходите в размер на 69 850,24лв.,
като се пояснява, че установеното несъответствие е във връзка с внесени парични
средства от самата Г.К. по личната й банкова сметка ***,00лв. /посочени в
таблицата на стр. 13/77 от РД/.
Данъчният орган дължи установяване наличието на обстоятелството по
чл.122, ал.1, т.7 от ДОПК, което претендира, в противен случай те не могат да
пилагат особения рд по чл.122 от ДОПК, съотв. идадения по него РА се явява
незаконосъобразен и подлежи на отмяна. Установеното в чл.122, ал.1, т.7
обстоятелсто е: декларираните и/или
получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал
или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не
съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период.
Както сам сочи в своето решение
Директорът на ДОДОП Пловдив в т.2, определянето на данъчната основа в този
случай става чрез съпоставка на разходите с доказаните приходи и то върху
данъчна основа, определена по преценка на самия ревизиращ орган. От това се
следва, че за приложимостта на това правно основание, е необходимо установяване
чрез осъществената съпоставка на извършени през съотв. данъчен период разходи с
декларираните и/или получени приходи, доходи и др. източници, в следствие на
която съпоставка разходите надвишават установените и декларирани приходи. Едва
при установяване на такова, се прилага реда по чл.122 от ДОПК, като
установеният в закона размер на данъка се прилага върху определена от ДО основа.
Съдът, като посочва по-горе намира,
че необосновано органите по приходите претендират, че за 2013г. е налице
основанието п очл.122, ал.1, т.7 от ДОПК, както и неправилно и необосновано
определят начално салдо само в размер на 5000 лева на Г.К.. За да приемат, че
за данъчен период на 2013г. е налице обстоятелството по т.7, РО визира
установено превишение от 69 850,24 лв. /вж. табл. на стр. 15/77/, като изрично
сочи, че това несъответствие е във връзка с внесени парични средства по банкови
сметки в размер на 86 320,00 лева, като на стр.13/77 от РД изрично се
сочи, че това са средства, внасяни от самата Г.К. по нейна лична банкова сметка
***. Остава неясно, защо ДО приема, че сумата от 86 320,00 лева съставлява
разход за РЛ, а не приход. Чисто формално тези средства не напускат
патримониума на лицето, напротив те влизат в него и поради това не следва да се
определят като разход. През данъчен период 2013г. не се установяват от
данъчните данни за извършени други разходи от страна на Г.К., като напр.
закупуване на недвижими имоти, скъпи движими вещи и пр. Такива не се сочат от
РО, освен тези, които се визират в кол. 7 на таблицата на стр. 14/77 от РД,
които не се и възразяват от самата оспорваща. Дали е ясен източникът на тези
парични средства, които обаче се явяват приход за РЛ, е обстоятелство, което не
се визира в т.7 на чл.122, ал.1 ДОПК. При липса на обстоятелство, което да
налага извод за наличие на това по т.7 от чл.122, не следва да се процедира по
този особен ред.
На следващо място следва и да се
посочи, че неправилно РО приема, че К. не удостоверява наличие на приходи и
доходи, които да обосновават нейното имуществено и финансово състояние през
2013г., както и че то не такова, каквото се възприема от ДО. Съдът намира, че
РО напълно не обосновано определя началното салдо по чл.122, ал.1, вр. с ал.2
от ДОПК само в размер на 5 000 лева и необосновано не кредитира
представени още в ревизионното производство писмени данни /обяснения от трети
лица и др. писмени доказателства/, които сочат, че сем. К. имат спестени и налични
парични средства, в размери много над така определения от ответника размер на
начално салдо от 5 000 лева.
Според съдебния състав, единствено
правилно се приема от РО, че сочените като придобити средства от лихвоточки и
паричен превод в размер от над 200 000 лева, станал през 1995г. не следва
да се кредитират в този размер, предвид настъпила през 1999г. деноминация на
лева в съотношение 1000/1, или реално получената сума е в размер само на 246,00
лева. Неправилно обаче, според Съда, не се кредитира, като доказано, наличието
на спестени средства в долари, евро и лева в декларираните по реда на чл.124,
ал.3 от ДОПК размери към 01.01.2013г. Още в ревизионното производство са
изискани обяснения от трети лица, които са във връзка с твърденията на К., че
през 90-те години поради желанието са да заминат за САЩ спестявали всичко във
валута. Неясно по какви причини не се отчита обстоятелството, че сем. К. един
дълъг период преди 2013г. /още от 1994г./, вкл. и през ревизирания период, развиват
търговска дейност, като двамата съпрузи първоначално действат като ЕТ, а в
последствие и чрез семейната си фирма „В. 777”ООД, като несъмнено от тази дейност
се генерират приходи, за които пред съда
се събраха данни от свидетелските показания, че първоначално са в значителни
размери и едва след 2005-2006г. те спадат. Обстоятелството, което се
удостоверява и чрез показанията на други разпитани по делото свидетели /св. Ж.
и св. К./, като св. Ж. има лични наблюдения върху търговската дейност на
ревизираното лице и съпруга й, като те подкрепят данните от показанията на
съпруга на К., че до първоначалните приходи от тогавашната търговска дейност
били много добри и значителни.
Съдът също намира, че се установява
пред него и факта, че генерираните приходи и доходи от сем. К., последните
основно обръщали във валута, която закупували основно от бюро „Централ“ в град
Стара Загора. Това се удостоверява чрез обясненията на св. Й., дадени и пред
съда. Чрез тези показания се удостоверява факта на закупуване на валута през
един почти десетгодишен период /около 1997-2006г./.
Данните за 2013г. не установяват в периодите преди 2013г. от страна на
семейството на К. да са правени скъпи инвестиции/разходи, които да са налагали
използване на части от тези спестявания, освен закупуване на недвижими имот
през 1999 г. /л.670-672/ и закупуване на две МПС през 2006г. и през 2008г.
/л.534 и л.537/ съотв. за сумата от 3400 лв. и 4400лв. Неправилно според Съд,
органът сочи, че не следва да се приемат за удостоверени факта на натрупани
парични средства и валута в сочените от РЛ стойности, тъй като дейността по
покупко - продажба на валута е подчинена на регистрационен режим. Такъв
несъмнено се изисква, но това е по отношение на лицата, които по занятие
извършват тази дейност. Обмяната на българска валута в друга валута от ФЛ, според
нашия законодател не ангажира всяко ФЛ, което извършва такъв обмен чрез
лицензиран търговец, да се регистрира или да подлежи на регистрация. Както се
визира по-горе, от обясненията на св. Й. се установява, че К. и съпругът й регулярно
през 90 те години на миналия век до към 2006г. редовно обменят парични средства /лева в щ. д.
/евро/марки/. Следва да се приеме за достоверно и показанието на свидетеля, че
тъй като това става годините назад, то не са запазени надлежни писмени доказателства
за тези операции, предвид на изтеклия законов срок за тяхното съхранение.
На следващо място Съдът намира за неправилно,
че РО не кредитира и данните от обясненията на трети лица, че са давали, съотв.
получавали заеми от сем. К., които са връщани през проверявания период, както и
да не кредитира данните за предоставено от майката на съпруга й дарение на
средства в размер на 212 340 лева, явяващи се спестявания на починалия
вуйчо на г-н К. през 2005г. В преписката се съдържат писмени данни в тази
насока /л.451/, които са събрани още в ревизионното производство. Следва да се
посочи, че договорът за дарение е двустранна безвъзмездна сделка, която е
консенсуална, а не реална, както счита ревизиращия екип. Договорът за дарение е
частен, но диспозитивен документ, като е свидетелстващ в частта му относно
вписаното изявление за предаване на сумата и между роднини предаването никога
не може да се определя като достоверно, освен ако дарените средства бъдат
преведени по банков път. Следва обаче да се посочи, че тази практика е трайно
установена в нашето общество и е напълно обичайно дарение на парични средства
да не се извършва чрез превод на дарените средства по банков път, особено
когато дарител и надарен са родители и единствено дете, както е в този случай. Настоящият
състав счита, че независимо, че това дарение не е декларирано съгласно ЗМДТ, то
това не изключва сам по себе си факта на извършеното дарение, поради което
приема за установен факта, че въпросните средства са били налични през 2005г. и
те са дарени от майката на съпруга на К. през същата 2005г, което от своя
страна кореспондира на други данни относно възможността на съпрузите да
финансират дейността на собственото си търговско дружество, като му предоставят
финансови средства и да отделят спестявания, като обменят българска валута в
друга. Не следва да се игнорира и обстоятелството, че и двамата съпрузи К. са
единствени деца, те самите имат само едно дете, поради което твърдението на К.,
че регулярно получават средства от родителите си се явява житейски оправдано и
следва да се приема за достоверно в насока удостоверяване на спестени средства
в сочените от РЛ размери.
Съдът също така намира, че следва да
се кредитират и показанията на останалите разпитани по делото свидетели,
относно закупуваните от тях златни пари /наполеони и др./. От всички разпитани
пред съда свидетели за това обстоятелство са искани и давани писмени обяснения
и в ревизионното производство. Еднопосочни са техните показания, че К.
притежава едно значително количество /около 60-70 бр./ от тези пари, както и че
те са й дарени от нейните родители, съотв. наследени от техен предшественик.
Еднопосочни са показанията на свидетелите и относно това, че златните пари са
два вида, тъй като са с различни размери, съотв. различни по грамаж. Факт,
който се удостовери и по делото след извършения оглед на представени две златни
пари от двата вида. Органът не кредитира с доверие данните за този източник на
генериране на средства за К., като сочи, че за този вид дейност се следва да
има регистрация, а такава не се доказвала от РЗ, както и че тези пари следва да
се определят като „финансов актив” по см. на §1, т.3 от ДРЗКПО, като доходът от
продажбата на такъв, съгласно чл.13, ал.1, т.2 от ЗДДФЛ не е освободен от
облагане.
Следва обаче да се посочи, че
продажбите са с познати/роднини на ревизираното лице и основно инцидентно,
което сочи, че продажбите не са по занятие, а са извършвани с цел осребряването
им в парични средства. За съда обаче това, което не може по безспорен начин да
бъде установено от техните показания е какви парични средства са генерирани от
тези продажби, както и каква е стойността на закупуваната валута от
декларирания размер от продажбите. К. твърди генерирани средства от 45000 –
50 000лв, които са извършвани в един дълъг период от време, но предвид
липсата на други данни /особено писмени/ тези средства правилно не се
кредитират за доказани като налични преди 2013г. Ето защо, макар и да се явяват
достоверни показанията за закупено злато, те не могат да послужат за
установяване размера на спестените средства.
Следва и да се отчита
обстоятелството, че К. изрично и няколкократно
декларира факта на притежавани от нея значителни парични спестявания,
вкл. и с подадените декларации и по
чл.124, ал.3 от ДОПК, както и сочи източниците на тези доходи. От целокупния
анализ на данните чрез събраните писмени и гласни доказателствени средства не
може да се приема за обоснован и правилно изведен изводът на органа, че Г.К.,
към 01.01.2013г. разполага само с посочените в РД парични средства в брой в
размер на 5 000лв и 11 890.13лв в банкова сметка ***.01.2013г. При
това положение се изключва възможността сем. К. да са можели да финансират
дейността на семейното си търговско дружество /в каквито данни има събрани от
органа писмени доказателства/, които в последстие суми да й са върнати, в
каквато насока са и данните от таблицата на стр. 14/77 от РД за върнати от „В.
777“ ООД на К. 18 000 лева през 2013г. Дали преди тази дата К. и съпругът
й укриват приходи, които изразходват през 2013г. не се явява предмет на
ревизията и на настоящото производство, като следва да се посочи, че целта на
законодателя не е да се заобикаля установената в закона давността за
установяване на публичните задължения. За да се извършва финансиране на
дружеството преди и към началото на 2013г. и съответно след това то да връща
суми на съдружниците /които са РЛ и нейният съпруг/, несъмнено е необходимо тези
съдружници обективно да са разполагали със средства, които впоследствие дружеството
връща през 2013г. на К. в размер на 18 000лв.
На последно място не се споделят за
основателни и изводите на органа да изключи от патримониума на К. като налични
към 01.01.2013г. и за данъчен период 2013г. суми от получени от нея заем от
лицето И.Г. в размер в 9 900 лева, като за това обстоятелство са налични и
писмени данни по преписката, тъй като от това лице са искани и дадени
обяснения.
С оглед горното, Съдът кредитира и
възприема изчисленията на вещото лице, дадени в приетата съдебно-счетоводна
експертиза, при които към 01.01.2013г. се включват като налични сумите в размер
на декларирани спестявания в щ. долари, евро и лева, дохода от лихвоточки,
дарението в размер на 212 340 лв., заемите в размер на 9900лв., като с
оглед извода по-горе Съдът намира, че следва да се изключи единствено сумата от
50 000лева, дохода от продажбата на златните пари. В с.з. ВЛ обаче изрично
сочи, че дори и без ½ от тази сума, тъй като тя е придобита при режим на
СИО, крайният резултат няма търпи промяна и началното салдо остава значително,
дори и без сумата от 25 000 лева. При това положение и при съобразяване на
горните данни, следва, че К. удостоверява, че към 01.01.2013г. същата да има
налични 570 075,73лв., към които следва да се добавят и наличните банкови
средства в размер на 11 890,13лв. или всичко 581 965,86лв.
Съпоставено с данните за извършени през 2013г. разходи в размера, посочен в
таблицата на стр.5 от експертизата от 10 450,32лв., към установените
парични средства в края на този данъчен период от 99 240,05 лв., който не се
спори, не се получава превишение от - 69 850,25лв., а се установяват един
положителен финансов резултат от 500 237,99лв.
С оглед липсата на установено
несъответствие за данъчен период – 2013г., не са налице предпоставки за
определяне на задължения на ревизираното лице за данък по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ
върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2013г. и РА в тази му част
следва да бъде отменен изцяло. Съответно при оборване на извода, че за 2013г. е
налице данъчна основа по чл.17 от ДОПК в размер на 69 850,24 лв., тъй като се удостоверява,
че К. разполага със значителни доходи, които покриват въпросния „недостиг“ на
средства в този размер, то данъчната основа по чл.17 от ДОПК е равна на 0,00лв.
и съотв. на това в такъв размер ще се явяват дължимите вноски по КСО, ЗЗ и УПФ,
а не както се визират в РА, което налага отмяна и на тези част от него.
Жалбата в тази й част се явява
изцяло основателна.
Съдът приема за неоснователна жалбата
против РА в частта му, в която се установяват допълнителни задължения за данък
върху дохода по чл.33 от ЗДДФЛ в размер на 3016,50 лв. за извършени през
данъчен период 2017г. продажби на четири недвижими имота – два апартамента и
два гаража. Фактът на тези продажби не е спорен, както и не се спори, че те са
извършвани през 217г. Жалбоподателката поддържа, че де факто тогава продава
един апартамент, тъй като тя ползвала апартамента през годините като едно
жилище, предвид извършено още при построяването му техническо обединение на
предвидените в нот. акт два апартамента /№5 и № 6/ на ул. „Госп. М.“ 64 в град
Стара Загора. Това обаче не отговаря на обективно установената от данните по
делото действителност. С приложения договор за учредяване на право на строеж
№119/22.12.1999г. /л.670-672/ съпрузите К. закупуват право на строеж за три самостоятелни обекта,
а именно две жилища /ап. Б-II/B-II/ и гараж №5, т.е. три самостоятелни
обекта в бъдещата сграда на посочената по-горе улица, През 2017г. видно отново
от приложените н.актове, К. извършват продажба на три обекта, а именно
апартаменит №5 и 6 и гараж №5, находящи се на ул. Г.М.“64. Съгласно данните от
н. акт. за така учреденото им право на строеж К. заплащат сумата от
10 430лв. Другият продаден от К. гараж се намира на ул. „Г. М.“66 и е
придобит от К. въз основа на покупко-продажба, оформена с нот. акт №
165/12.10.2005г.
Съгласно чл.13 ал.1 т.1 буква „а“ и
буква „б“ ЗДДФЛ, физическите лица не дължат данъци върху доходи от продажбата
на един недвижим жилищен имот, ако е придобит преди повече от три години, но наред с дохода от продажбата му,
необлагаем е и дохода от продажбата и на до два недвижими имота, ако са минали
повече от пет години от придобиването му. Очевидната е въведената от
законодателя разлика между буква „а“ и буква „б“ и то е по отношение
предназначението на недвижимите имоти, които се отчуждават, а именно един
жилищен и до два недвижими имота, но с друго предназначение. Законодателя не
употребява израза „или“, за да се счита, че двете хипотези се установяват
алтернативно, а определя необлагаемия доход според предназначението на
недвижимите имоти. Извършеното от РО
тълкуване на тези норми е правилно, тъй като на облагане е подложен дохода само
от продажбата на апартамент №5 на ул. Г.М. 64, тъй като неговата продажба е
втората по ред за 2017г. Независимо, че фактически двата апартамента са
съществували в един предходен момент като една недвижима вещ до продажбата, то несъмнено
същата отново е превърната в две вещи към момента на продажба. През 2017г. има
реално продадени два жилищни имота,
поради което втората по ред сделка се явява фактически състав, пораждащ данъчно
задължение, съгласно чл.13, ал.1, т.“а“ ЗДДФЛ.
Съдът обаче не кредитира извършените
изчисления от ВЛ в неговата експертиза относно определената данъчна основа за
определяне на данъка. Експертът сочи, че продажната цена на ап. №5, съгласно н.
акт. е 69 867,49 лв. и тази стойност е идентична със сочената и от РО. Без
каквато й да е обосновка ВЛ сочи, че разходите на К. за закупуването на този
имот са в размер на 9576,96 лв., което обаче противоречи на данните от н.акт,
където се сочи, че К. заплащат за учредено право на строеж на два апартамента и
един гараж общо 10 430лв., което не подкрепя по никакъв начин изводите на
ВЛ в тази насока. Ето защо, Съдът намира за не опроверган изводът на РО, че за
2017г. К. генерира приход от продажба на
един жилищен имот, който подлежи на облагане по реда на чл.33 от ЗДДФЛ и той е
в размер на ½ от 67046,13лв. или 3352,07лв., който след приспадане на
10% разходи /по чл.33, ал.1 от ЗДДФЛ/ определя годишна данъчна основа от
продажба на недвижим имот в размер на 30 170,76лв. или обща годишна данъчна основа от
34 211,40 лв., съотв. дължимият данък по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ е в размер
на 3421,14лв., от който внесен 404,64, остава дължим 3016,50лв.
При извод за частична основателност,
частично основателни си явяват и своевременно направените искания на страните
за разноски. Оспорващата претендира, съгласно списъка по чл.80 от ГПК /л.799/
разноски в общ размер на 1898лв., като съобразно на уважената част, на страната
се следва възстановяване на 83,50% от разноските или 1584,83лв. На ответника се
следва присъждане на юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл.8,
ал.1, т.4 от Наредба №1/ 2004г. във вр. с чл.161, ал.1, изр. трето от ДОПК,
съразмерно на отхвърлената част на жалбата в размер на
198,34
/16,50% от 1202,03/ лева.
Мотивиран от изложеното Административен
съд Стара Загора
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на Г.С.К.
РА №Р-16002419007871-091-001/23.07.2020г издаден от ТД НАП Пловдив, издаден от С.
П. П. на длъжност Началник на сектор, възложил ревизията и М. Г. Г. на длъжност
главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията при ТД на НАП –
Пловдив, потвърден с Решение № 455/ 16.09.2020г. на Директора на Дирекция
„Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив при ЦУ на НАП, в частта, с която отношение на Г.К. са
установени данък по чл.17 от ЗДДФЛ за
2013г. в размер на 6 303,90лв. главница и 3 988.17лв. лихва; вноски за
ДОО за 2013г. в размер на 2 374.08лв. и лихва в размер на 1501.96лв.;
вноски за ЗО за 2013г. в размер на 1 708.80лв. и лихва 1081.07лв.; вноски
за ДЗПО –УПФ за 2013г. в размер на 1068.00лв. и лихва 675.67лв.
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на Г.С.К. против РА №Р-16002419007871-091-001/23.07.2020г., в частта на установен данък върху ГДО
по чл.17 от ЗДДФЛ за 2017г. в размер в размер на 3016,50лв. главница и 682,96 лихви.
ОСЪЖДА
Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив при ЦУ на
Националната агенция за приходите да заплати на Г.С.К. ЕГН:********** сумата от
1584.83 лв.
ОСЪЖДА
Г.С.К. ЕГН:********** да заплати на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна
практика“ – Пловдив при ЦУ на Националната агенция възнаграждение по чл.161,
ал.1 от ДОПК в размер на 198,34лв.
Решението подлежи на обжалване пред
ВАС на РБ в 14-дневен срок от връчването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: