Р Е
Ш Е Н
И Е
27.08.2020година, град Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, ДЕВЕТНАДЕСЕТИ СЪСТАВ в публично съдебно заседание на двадесет и седми юли две
хиляди и двадесета година в следния състав
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА ПЕТКОВА
при секретаря Галина Христова, като
разгледа докладваното от
районния съдия гр.д. № 1250/2019 г. по описа на ДРС и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е образувано по искова молба, подадена от Ж.Г.А. с ЕГН **********, В.М.Г. с ЕГН
**********, Г.М.Г. с ЕГН **********, Г.К.Г. с ЕГН ********** и М.К.Г. с ЕГН **********,
всички чрез упълномощения адвокат М.К. – ДАК, с която срещу Д.Д.М. с ЕГН **********
са предявени кумулативно съединени искове за признаване за установено, че
ищците са съсобственици на недвижим имот с идентификатор №* по КККР на с. С*,
обл. Добрич, както следва – Ж.А. – 2/6 ид.ч., а останалите ищци – всеки по 1/6
ид.ч. на основание съдебна делба и наследствено правоприемство от техния
наследодател В*Ж*А*; да се осъди
ответницата да предаде владението на имота и да заплати на ищците обща сума от
2240 лева. – обезщетение за пропуснат наем (аренда) в размер на по 468,16 лв. (по 80 лв. на дка)
за всяка една от стопанските 2013/2914г., 2014/2015г., 2015/2016г., 2016/2017г.
и 2017/2018г., от която сума: 746,68 лева – на Ж.А. и по 373,33 лева на всички
останали ищци.
В исковата молба са изложени
следните обстоятелства:
Ищците са наследници по закон на
В*Ж*А*, б.ж. на с. Н*, общ. К*. Съгласно протокол от 19.03.2003г. по гр. д.
№670/1997г. по описа на ДРС, вписан в СВ гр. Добрич под №76, т. XXIX, вх.рег.
№12459/28.11.202003г., след теглене на жребий, имот №027055 в землището на с. С*
е възложен в дял на наследниците на В*Ж*А*: Ж.Г.А. и Д.Д.М..
Към
ИМ е представено удостоверение за наследници на В*Ж*А*, в което Д.Д.М. не е
включена. Следователно ответницата няма собственически права по отношение на
имота. Същата владее имота към датата на подаване на исковата молба без
основание. Имотът се отдава под аренда от ответницата, която неоснователно се е
обогатила с полученото арендно възнаграждение в общ размер от 2240 лева - по 468,16 лв. (по 80 лв. на дка)
за всяка една от стопанските 2013/2914г., 2014/2015г., 2015/2016г., 2016/2017г.
и 2017/2018г., което подлежи на връщане.
В
срока по чл. 131 от ГПК ответницата Д.Д.М. /Д.Д.К., съобразно представено от
страната удостоверение за идентичност на имена/, чрез упълномощения адв. М.И. -
ДАК, е подала писмен отговор, с който оспорва предявените искове като
неоснователни и моли за отхвърлянето им по следните съображения – представеното
към исковата молба удостоверение за наследници е неистински документ, по
отношение на който следва да се открие производтсво по чл. 193 от ГПК.
Ответницата е дъщеря на общия наследодател В*Ж*А*, б.ж. на с. Н*, общ. Каварна;
ответницата се легитимира като собственик на ½ от процесния имот, като
останалата ½ ид. ч. принадлежи на ищеца Ж. А. /нейн брат/; признава, че
получава уговореното арендно възнаграждение за имота, но твърди да е изплатила
част от същото на ищеца Ж. А.; оспорва качеството на съсобственици на ищците В.М.Г., Г.М.Г., Г.К.Г. и М.К.Г., тъй
като по силата на съдебно решение имотът е възложен в нейн дял и в дял на
ответника Ж. А..
В съдебно заседание ищците чрез
процесуален представител, заявяват, че не поддържат твърдението си, че
ответницата Д.Д.М. не е пряк наследник на В*Ж*А*, като заявяват, че няма да се
ползват от представеното към исковата молба удостоверение за наследници от
10.01.2019 г., лист 9 от делото, като признават, че Д.Д.М. е пряк наследник на
своята майка В*Ж*А*. Поддържат ревандикационните
искове по чл. 108 от ЗС, но считат, че ищецът Ж.Г.А. притежава 2/8 ид. части от
процесния имот, а останалите ищци В.М.Г., Г.М.Г., Г.К.Г. и М.К.Г. по 1/8 ид.
част.
Според
тях ответницата Д.Д.М. притежава в съсобственост 2/8 ид. части от имота.
Основанието, въз основа на което е възникнала съсобствеността, е от
наследствено правоприемство от общия наследодател В*Ж*А*. В първо съдебно
заседание относно исковете по чл. 59 от ЗЗД ищците изрично заявяват, че
поддържат същите в заявените размери, на заявените основания и за заявените
периоди.
Ответницата
в първото съдебно заседание чрез процесуален представител поддържа отговора,
като поддържа и твърдението си, че съсобственици на имота са единствено Ж.Г.А.
и Д.Д.М., при квоти от по ½ ид. част въз основа на съдебна делба.
Според
ответницата ищците В.М.Г., Г.М.Г., Г.К.Г. и М.К.Г. нямат собственически права
по отношение на имота. Ответницата оспорва за всяка една от процесните
стопански години дължимата рента, получавана от нея, да е в размер на по 80 лв.
на декар. Наред с това твърди, че за стопанската 2016/17г., без да може да
посочи конкретен размер, половината от тази рента е предадена на ищеца Ж.Г.А..
Съдът,
след като взе предвид представените по делото доказателства - по отделно и в
тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Предявените главни искове черпят
правното си основание от разпоредбата на
чл. 108 от ЗС.
Ищците следва да установят при
условията на пълно и главно доказване, че са станали собственици на процесния
имот на основание наследствено правоприемство и съдебна делба. Наред с това в
тежест на ищците е да установят, че ответницата упражнява фактическа власт
върху процесния имот /което обстоятелство е отделено като безспорно на
основание чл. 146, ал.3 от ГПК/.
Ответницата следва да докаже
правопрекратяващи правото на ищците факти и такива, обуславящи нейните права
върху процесния недвижим имот.
При
служебна проверка съдът е установил, че с влязло в сила на 17.12.2002г. решение
№ *г. на ДРС, е обявен за окончателен разделителният протокол относно имот №
027021 с площ от 28,002 дка по плана за земеразделяне на землището на с.
Смолница, общ. Добричка, съгласно който са обособени Дялове I, II, III и IV, съставляващи имот с №№ от *
вкл. С влязло в сила определение от 19.03.3003г. по посоченото дело чрез
теглене на жребий в дял на Ж.Г.А. и Д.Д.М. е възложен процесния имот с номер по
предходен план *, с идентификатор №* по действащите КККР на с. С* /видно от
скица №**г./
Ищците
не оспорили действителността на делбата на
процесния имот. В съдебно заседание признават, че
ответницата е пряк наследник на В*Ж*А* /нейна майка/. Ищците В.М.Г., Г.М.Г., Г.К.Г. и М.К.Г. не представят доказателства, установяващи правото
им на собственост на твърдяните основания – наследствено правоприемство и
съдебна делба. Липсата на каквито и да е било възражения относно
действителността на делбата на процесния имот и установеното по делото
обстоятелство, че първият ищец Ж.Г.А. и ответница В*Ж*А* са преки наследници на
В*Ж*А* задължават съда да реши спора при фактическо установяване, че първият
ищец Ж.Г.А. и ответница В*Ж*А* се
легитимират като собственици на процесния имот при квоти равни квоти от по
½ ид. част.
Съдът е отделил като безспорно и
ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че ответницата владее и полва
процесния имот.
Въз
основа на гореустановените факти съдът достига до правния извод, че първият
ищец установи чрез пълно и главно доказване, че притежава активна материална
легитимация, т. е. че е носител на ½ ид. част от правото на собственост
върху процесния имот въз основа на наследствено правоприемство и съдебна делба.
Не се представиха никакви доказателства за материалната легитимация на
останалите ищци по отношение на правото на собственост върху имота. Ето защо
предявеният иск за ревандикация с правно основание по чл. 108 от ЗС се явява
основателен и доказан по отношение на ищеца Ж.Г.А. за ½ ид. част от
процесния имот. По отношение на останалите ищци главният иск по чл. 108 от ЗС. подлежи
на отхвърляне.
Исковете
по чл. 59 от ЗЗД се основават на изложените в исковата молба твърдения, че
ответницата не е собственик на процесния имот и
неоснователно се е обогатила с полученото арендно възнаграждение в общ
размер от 2240 лева - по 468,16 лв. (по
80 лв. на дка) за всяка една от стопанските 2013/2914г., 2014/2015г.,
2015/2016г., 2016/2017г. и 2017/2018г., което подлежи на връщане. От
предоставена от ЗКПУ справка с изх. рег.
№23/15.07.2020г. по делото се установи, че за процесните стопански години
ответницата е получила по силата на договор за наем наемна цена в общ размер от
1686,20 лева.
В
първото по делото съдебно заседание ищците признават, че ответницата има
собственически права по отношение на имота, но считат, че тя притежава 2/8 ид.
части.
Исковете
са квалифицирани като такива по чл.59 от ЗЗД, доколкото първоначално изложените
твърдения са за липса на съсобственост между ищците и ответниците. Ищците в
съдебно заседание поддържат предявените искове по чл. 59 от ЗЗД, въпреки че признават,
че ответницата е съсобственик.
Искът
по чл. 59 от ЗЗД за възстановяване на имуществено разместване въз основа на
неоснователно обогатяване, е субсидиарен иск. Правото да се предяви такъв иск
възниква само и единствено когато страната няма друг път на защита. В случая ищците /съобразно твърденията си за съсобственост между тях и
ответницата/ разполагат с друг иск за защита на правата си - този по чл. 31,
ал. 2 от ЗС, според която разпоредба, когато общата вещ се използува лично само
от някои от съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за ползата, от
която са лишени, от деня на писменото поискване. След като на разположение на ищцовата
страна е налице друг иск за защита, не е налице хипотезата на неоснователно
обогатяване. Според Постановление №1/28.05.1979 г. по гр.д.№1/1979 г. на
Пленума на ВС, "...искът по чл.59, ал.1 от ЗЗД е поставен на разположение
на неоснователно обеднелия във всички случаи, когато той не може да се защити
нито с исковете по чл.55, ал.1 от ЗЗД, нито въобще с друг иск. По този начин се
осуетява чрез законна норма всяко неоснователно преминаване на блага от едно
имущество в друго, макар да не съществува конкретно уредена възможност в други
текстове на закона...". Възможността да бъде предявен
друг иск не води обаче до недопустимост на претенцията по чл.59, ал.1 от ЗЗД.
Преценката дали ищецът може да се позовава на цитираната норма за защита на
своите права представлява въпрос по съществото на спора, а не - по неговата
допустимост, тъй като изисква произнасяне на съда по отношение съществуването
на самото материално право и юридическия факт, от който то е породено /Решение
№ 148 от 28.02.2006 г. на ВКС по т. д. № 703/2005 г., ТК, II о./ Съставът на
иска по чл. 59 от ЗЗД е общ и субсидиарен, като за основателността му
императивно се изисква установяване по делото на обстоятелството, че
обогатяването на ответника е в резултат на получено за сметка на ищеца именно
без основание, каквото доказване не бе успешно проведено.
По
изложените съображения и предвид субсидиарния характер на исковете по чл. 59 от ЗЗД, ищцовата претенция ответницата да бъде осъдена да заплати обща сума от
2240 лева. – обезщетение за пропуснат наем (аренда) в размер на по 468,16 лв. (по 80 лв. на дка)
за всяка една от стопанските 2013/2914г., 2014/2015г., 2015/2016г., 2016/2017г.
и 2017/2018г., от която сума: 746,68 лева – на Ж.А. и по 373,33 лева на всички
останали ищци, подлежи на отвхърляне в цялост.
Други
доказателства и възражения от значение
за правния спор не са представени, а необсъдените съдът намира за неотносими
към предмета на спора.
Така
мотивиран, Добричкият районен съд :
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответницата
Д.Д.М. с ЕГН **********
***, че ищецът Ж.Г.А. с ЕГН ********** *** , е собственик на ½ ид. част
от следния недвижим имот с идентификатор №*** по КККР на с. С*, обл. Д* с площ
от 5600 кв.м., находящ се в с. С*, местност Х* ниви, с номер по предходен план
027055, при съседи: *** , на основание на основание наследствено правоприемство
от общия наследодател В*Ж*А*, съдебна делба и окончателен разделителен протокол
по гр. 670/1997г. на ДРС.
ОСЪЖДА
ответницата Д.Д.М. с ЕГН ********** ***, ДА ПРЕДАДЕ НА ищеца Ж.Г.А. с ЕГН **********
*** , ВЛАДЕНИЕТО на ½ ид. част от следния недвижим имот с идентификатор
№* по КККР на с. С*, обл. Д* с площ от * кв.м., находящ се в с. С*, местност Х*
ниви, с номер по предходен план *, при съседи: ***
ОТХВЪРЛЯ
предявените от В.М.Г. с ЕГН ********** ***, Г.М.Г. с ЕГН ********** *** , Г.К.Г.
с ЕГН ********** *** и М.К.Г. с ЕГН **********
*** срещу Д.Д.М. с ЕГН ********** ***,
искове по чл. 108 от ЗС, за признаване за установено, че всеки от посочените
ищци притежава по 1/8 ид. части от недвижим имот с идентификатор №* по КККР на
с. С*, обл. Добрич с площ от 5600 кв.м., находящ се в с. С*, местност Х* ниви,
с номер по предходен план *, при съседи: ***на основание наследствено
правоприемство от техния наследодател В*Ж*А* и за осъждане на ответницата Д.Д.М. да предаде на посочените ищци
владението върху описания имот в посочените ид. части.
ОТХВЪРЛЯ
предявените от Ж.Г.А. с ЕГН ********** *** , В.М.Г.
с ЕГН ********** ***, Г.М.Г. с ЕГН ********** *** , Г.К.Г. с ЕГН ********** *** и М.К.Г. с ЕГН ********** *** срещу Д.Д.М. с
ЕГН ********** *** осъдителни искове ответницата да
заплати на ищците обща сума от 2240 лева. – обезщетение за пропуснат наем
(аренда) в размер на по 468,16 лв. (по
80 лв. на дка) за гореописания имот за всяка една от стопанските 2013/2014г.,
2014/2015г., 2015/2016г., 2016/2017г. и 2017/2018г., от която сума: 746,68 лева
– на Ж.А. и по 373,33 лева на всички останали ищци.
Решението
подлежи на обжалване пред Добричкия окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: