Мотиви към
присъда по НОХД №792 по описа за 2016г. на ШРС
Подсъдимият Д.С.Д. е предаден на
съд за извършено престъпление по чл.210 ал.1 т.5 вр. чл.209 ал.1 вр. чл.26 ал.1
НК.
Преди началото на съдебното следствие, М.Д.М. е
конституиран като частен обвинител и граждански ищец и е приет за съвместно
разглеждане в наказателното производство предявеният от него граждански иск за
причинените му имуществени вреди в размер на 32160лв. срещу подсъдимият Д. в резултат на
извършеното от последния престъпление.
В съдебно заседание
представителят на ШРП поддържа възведеното с обвинителния акт/внесен от Районна
прокуратура гр.Каварна/ обвинение и предлага на съда да наложи на подс. Д. наказание „лишаване от свобода“ в размер
около две години, чието изпълнение да бъде отложено за срок от четири години, а
по отношение на предявеният граждански
иск излага становище за частично уважаване.
Частният обвинител и съответно гражданският
ищец се придържа към становището на държавното обвинение.
Подсъдимитят Д. признава своята
вина и съжалява за извършеното.
След преценка на събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното: Подсъдимият Д. от 2009 г. бил
управител на фирма „Давос ТД“ ООД гр. Стара Загора, като предмета на дейност
била всяка, която не е забранена със закона, а когато се изисква лиценз или
разрешителен режим след издаване на лиценз или съответно разрешение. В сайт за
изграждане н сглобяеми къщи имало обявен телефон за контакт за услуга предоставена
от фирма относно изграждане на сглобяеми къщи под името „Комфорт“, като на
посочения телефон 0889 705505 отговарял именно подсъдимият Д.. През месец март
2012 г. частният обвинител и граждански ищец М. и съпругата му К. М. решили да
си построят сглобяема къща в недвижим имот собственост на родителите на М.,
находящ се в местността „Св. Никола“ край гр. Варна. При направена справка в интернет за
възможностите за изграждането ѝ попаднали на обява в сайта за сглобяеми
къщи „Комфорт“, като по този начин се свързали с подсъдимия. Първоначално
провели разговор по телефона, а след това в началото на месец април 2012 г. М.
и Д. се срещнали в гр. Варна, като с подсъдимия бил и свидетелят Е. И.
представен като съдружник на последния. Посетили и мястото където следвало да
се изгради къщата и постигнали договорки по изпълнение на проекта, срока и
цената, като на тази среща Д. се държал изключително професионално и
демонстрирал познания свързани с конкретната работа, предлагайки много изгодни
условия за изграждане на сглобяемата къща. Веднага след това М. предприел
осигуряване на необходимите финансови средства като договорил кредит от Банка
ДСК – Варна, а договорките между Д. и М. били в устен вид, като според тях
стойността на изградената и довършена сглобяема къща следвало да се изчислява
по 450 лева на кв.м. до ключ, като проекта следвало да бъде изпълнен в рамките
на два месеца /такива по принцип били условията на фирмата обявени в техния
сайт/. На 12.06.2012 г. подсъдимият Д. се обадил на М. като поискал от него да
му осигури сумата от 16000 лева, за да закупи и достави дървен материал за
изграждане на къщата, като му обяснил, че материала щял да бъде закупен от гр.
Велинград. С оглед изградените до този момент отношения на доверие по сделката,
М. веднага изтеглил необходимата сума и на 13.06.2012 г. я е предал на Д. в гр.
Варна, като по искане на гр. ищец била издадена квитанция към приходен ордер №
13 от името на „Давос ТД“ ООД гр. Стара Загора от 13.06.2012 г., като още
тогава на М. му направило впечатление различното наименование на фирмите. Тогава Д. му обяснил, че „Комфорт“
било търговската наименование, а реално фирмата изпълнител била „Давос ТД“ ООД.
Изграждането на постамента на къщата било приключило от страна на М. и следвало
вече подсъдимият да започне изграждането на сглобяемата къща, като в периода
24-25.07.2012 г. започнали да пристигат строителни материали, като подсъдимият
осигурил двама майстори строители от гр. Стара Загора – свид. П. и неговия син.
На 26.07.2012 г. Д. поискал от М. да му предостави допълнително сумата от 28000
лева, като мотивирал искането си с факта, че иска до осигури всички необходими
материали, за да може до края на месец август 2012 г. къщата да бъде готова.
Тогава двамата отишли до банка ДСК гр. Варна, като М. изтеглил посочената
по-горе сума и я дал на Д., за което му бил издаден касов ордер издаден от
„Давос ТД“ ООД. От началото на месец
август 2012 г. до 12.08.2012 г. Д. избягвал всякакъв контакт с пострадалия ,не
отговарял на телефонните обаждания, не се е явявал на уговорените срещи в гр. Варна,
като постоянно изтъквал различни причини, за да не се срещне с М. и да му
обясни причините поради които не е продължил ангажимента за изграждане на
къщата, както и да му обясни за какво са използвани дадените му пари в размер
на 44000 лева. От приобщената по делото строително-оценъчна експертиза, пазарната
стойност на вложените материали и извършените дейности в обекта през 2012 г. от
Д. е на стойност 11840 лева. По-късно М. се свързал със свид. И. от когото
разбрал, че Д. въобще не го е уведомил, че се е ангажирал с поръчката на М. и
че въобще липсва някаква съпричастност от страна на Д. с дейността на фирма „Комфорт“.
Впоследствие М. разбрал също така, че Д. не е платил на работниците положения
труд изтъквайки, че самия М. не му е предоставил необходимите парични средства.
Изложената фактическа обстановка съдът счита за установена въз основа на
показанията на свидетелите
разпитани в съдебно заседание – М.М., К. М., Н. Б., Е. И., Т. П., М. П. заключението
по назначената в досъдебната фаза съдебно-оценителна експертиза, както и приобщените по реда на чл.283 от НПК
писмени доказателства, събрани в хода на досъдебното производство и тези
представени в съдебно заседание, като по този начин събраните по делото
доказателства се явяват безпротиворечиви и взаимнодопълващи се и обосновават
решението на съда по следните правни съображения:
Съдът като прецени всички доказателства, релевантни за
делото съгласно чл.14 от НПК поотделно и в тяхната съвкупност, приема, че с описаното
по горе , подсъдимият Д.Д. при условията на продължавано престъпление с цел да
набави за себе си или за другиго имотна облага, възбудил и поддържал у М.
заблуждение и с това му причинил имотна вреда в размер на 32160 лева,
представляваща големи размери, с което е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението от общ характер, наказуемо по чл.210 ал.1 т.5вр. чл.209 ал.1 вр.
чл.26 ал.1 НК, като за съда не съществува никакво съмнение,
че Д. не е имал никакво намерение да изпълни поетото задължение да изгради
договорената къща, тъй като въпреки, че е получил парични средства, не ги е
вложил в материали и в труд, а ги е изразходвал по неустановен за съда начин.
От субективна страна, подсъдимият е извършил
престъплението с пряк умисъл
Причините за извършване на
престъплението се свеждат до
незачитането от страна на подсъдимият на чуждата собственост, стремеж към набавяне на
имотни облаги по неправомерен начин.
При определяне на наказанието на
подс. Д., съдът прецени високата степен на обществена опасност на деянието,
както и невисоката такава на самият А., отчете смекчаващите отговорността
обстоятелства / чисто съдебно минало към
датата на извършване на деянието, възстановяване на голяма част от причинената
вреда/, липсата на отегчаващи такива ,
поради което и намира, че в процесния
случай е адекватно на подсъдимият да се
наложи наказание в размер близък до
предвиденият в разпоредбата на чл.210 ал.1 НК минимум, а именно „лишаване
от свобода” за срок от една година и шест месеца. Съдът споделя становището на
представителя на държавното и частното обвинение, че така наложеното наказание
следва да бъде отложено при условията на чл.66 ал.1 НК, поради което и приложи
посоченият по горе текст, като отложи изпълнението на определеното
наказание за срок от четири години.
Съобразявайки се с разпоредбата
на чл.23-25 НК определи общо наказание на подсъдимият Д.
между наложените му с настоящата присъда и с присъда по
НОХД №3474/2014г. по описа на РС Пловдив, влязла в законна сила на 09.04.2015г.
до размера на най-тежкото от тях, а именно „лишаване от свобода“ за срок от
една година и осем месеца , като на основание чл. 66 от НК, отложи
изпълнението на определеното общо наказание за срок от четири години.
Така определения размер на
наказанието , съдът счита за справедлив и съответстващ
на тежестта, обществената опасност и моралната укоримост на престъплението и подходящи да повлияят поправително и
превъзпитателно към спазване на законите и добрите нрави от страна на осъденото лице. Освен това съдът счита, че така определеното наказание ще
въздейства предупредително върху Д. и ще и се отнеме възможността да върши и други престъпления, а освен това ще въздейства
възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.
По
този начин и с тези наказания съдът счита, че ще бъдат постигнати целите на
генералната и специалната превенция.
По отношение на предявеният от
пострадалrият М.М. граждански
иск за претърпените от последнаият имуществени вреди в резултат на деянието
по чл.210 ал.1 т.5 вр. чл.209 ал.1 вр. чл.26 ал.1 НК , извършено от подс.Д.. Съдът счита, че предявената претенция
в размер на 32160 лева следва да бъде уважена частично, а именно до сумата от
9410 лева/която следва да бъде заплатена от
подсъдимия, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането
до окончателното заплащане на присъдената сума/, тъй като в хода на досъдебнто
производство, както и в хода на съдебното следствие се събраха доказателства,
от които се установява, че Д. е възстановил
на пострадалия М. сумата от 22750 лева. По изложените съображения
предявения от М. граждански иск в пълния му размер, следва да бъде отхвърлен,
като неоснователен и недоказан.
Съдът възложи на подс.Д.
направените деловодни разноски в съответствие с чл.189 от НПК направени, както в хода на досъдебното производство, така и по време на съдебното
следствие., както и да заплати държавната
такса върху уваженият размер на гражданският иск за имуществени вреди..
Водим от горното съдът постанови
присъдата си.
Районен съдия: