РЕШЕНИЕ
№ 814
гр. Пловдив , 15.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на петнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Божидар Ив. Кърпачев
при участието на секретаря Станка Т. Деведжиева
като разгледа докладваното от Божидар Ив. Кърпачев Административно
наказателно дело № 20215330202897 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалван е Електронен фиш серия К, № 3898925, издаден от ОДМВР-
ПЛОВДИВ, с който на Г. Д. Г. е наложена глоба в размер на 100 лева за
нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
В жалбата се излагат конкретни съображения за незаконосъобразност
на ЕФ се и моли за неговата отмяна. Претендират се разноски.
Въззиваемата страна взема писмено становище за неоснователност на
жалбата.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред,
поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
Само за пълнота на изложението следва да се отбележи, че от
представения от въззиваемата страна списък с намерени фишове е видно, че
процесния ЕФ е връчен на 29.03.2021г. Жалбата е входирана на 1.04.2021.,
което индикира, че същата не е просрочена.
Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди
1
доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на
атакувания ЕФ намери, че са налице основания за неговата отмяна по
следните съображения:
ПО ФАКТИТЕ И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА
Електронният фиш е издаден за това, че на 22.08.2020 г . в 00:34 часа в
гр. Пловдив, на ул. „Пловдив-Юг“ до номер 382-К, при максимална
разрешена скорост за движение в населено място - 50 км/ч, лек автомобил с
рег. № ..., при отчетен толеранс от минус 3 км/ч. в полза на водача, се
движел с установена наказуема скорост 73 км/ч., тоест с превишение на
скоростта от 23 км/ч.
Изложената в Електронния фиш фактическа обстановка се доказва от
приложеното по административната преписка статично изображение №
19226, което съгласно чл. 16, ал. 3 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. е
годно доказателствено средство за обстоятелствата свързани с упражнения с
АТСС видеоконтрол.
По делото е приложена и Справка за регистрация на МПС, от която е
видно, че регистриран собственик на процесното МПС е именно Г. Д. Г..
ПО ОСНОВАНИЯТА ЗА ОТМЯНА НА ЕФ
При правилно установена фактическа обстановка, ЕФ е издаден при
съществено нарушение на процесуалните правила.
С ТР 1/2014г. на ВАС се потвърди принципното положение, че
поставянето на технически средства, които автоматично да записват
административни нарушения, трябва да се извършва по определена
процедура и с оглед спазването на определени изисквания (арг. чл. 32, ал.
2 от Конституцията). Правилата трябва да бъдат достатъчно ясни и подробни,
за да дадат на гражданите съответно указание за условията и обстоятелствата,
при които контролните органи имат право да ги използват.
Тези правила бяха законодателно уредени с приемането на Наредба №
8121з-532/12.05.2015г, като по конкретно, за да е законосъобразно
използването на мобилно средство за видео контрол, съгласно приложимата
към датата на нарушението редакция на Наредбата /след изменението с ДВ.
бр.6 от 16 Януари 2018г/ следва да са налице следните условия:
2
- използваното техническо средство да е от одобрен тип;
- техническото средство да е вписано в Българския институт по
метрология;
- техническото средство да е преминало през първоначална и
последваща метрологична проверка;
- автоматизираното техническо средство да е използвано съгласно
инструкцията на производителя и изискванията, посочени в
удостоверението за одобрен тип
- при контрол на въведено с пътен знак ограничение на скоростта
мястото за разполагане на АТСС се определя така, че АТСС да извършва
измерване след навлизане на превозното средство в зоната с ограничение на
скоростта- чл. 8 от Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015
г.;
- да са спазени изискванията на чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015г. като за всяка употреба на мобилно АТСС надлежно да е
попълнен Протокол за използване на Автоматизирано техническо
средство или система.
С оглед духа на ТР 1/2014г. на ВАС съдебната практика трайно приема,
че всяко едно от гореизброените изисквания е императивно, като само
при кумулативната им наличност, използването на АТСС е законно , а
липсата на което и да е от изискванията опорочава процедурата и предпоставя
отмяна на наложената санкция.
В процесния случай нарушението е установено с АТСС TFR-1M.
Видно от представеното по делото удостоверение за одобрен тип, то
представлява мобилна система за видеоконтрол на скоростта.
Според т.65 от ДР на ЗДВП Автоматизирани технически средства и
системи" са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно
свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които
установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие
на контролен орган и могат да бъдат:
а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от
контролен орган;
б) мобилни - прикрепени към превозно средство или временно
разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на
3
контролен орган, който поставя начало и край на работния процес.
От дадената легална дефиниция е видно, че процесното АТСС
представлява мобилно такова, в първата му алтернатива.
Поради това съставянето на протокол по чл. 10 от Наредбата за
конкретното използване на АТСС, при което е било констатирано
нарушението, е било безусловно задължително.
В конкретния случай по делото чисто формално е приложен протокол
по чл. 10, но удостоверяващ използване на АТСС от съвсем различна
дата. В изпълнение на служебното начало съдът двукратно е изискал
представянето на Протокол за надлежната дата, посочена в ЕФ-
22.08.2020г, веднъж с разпореждането за насрочване на делото и веднъж с
протоколно определение от 21.05.2021г.
Така Решение № 15 от 05.01.2021 г. по к. адм. н. д. № 2895 / 2020 г. на
XXIV състав на Административен съд - Пловдив.
В отговор са получени две писма от въззиваемата страна от
21.05.2021г и от 04.06.2021г. с отбелязване че протокол по чл. 10 за дата
22.08.2020г. не е наличен и не може да бъде представен.
Несъставянето на Протокол по чл. 10 от Наредбата за конкретното
използване на АТСС, при което е констатирано нарушението на режима на
скоростта, представлява особено съществен порок, доколкото:
-само по себе си представлява нарушение на едно от
императивните изисквания, обуславящи законосъобразност на
използването на АТСС;
-освен това съгласно трайната съдебна практика Протокола по чл. 10
от Наредбата представлява официален свидетелстващ документ, който
удостоверява мястото, времето и начина на осъществявания контрол за
движение на скоростта, както и използването на АТСС съобразно
нормативните и техническите изисквания.
Така изрично Решение № 15 от 05.01.2021 г. по к. адм. н. д. № 2895 /
2020 г. на XXIV състав на Административен съд - Пловдив , Решение № 2049
от 13.11.2020 г. по к. адм. н. д. № 2089 / 2020 г. на XX състав на
Административен съд – Пловдив, Решение № 1945 от 29.10.2020 г. по к. адм.
н. д. № 1795 / 2020 г. на XXI състав на Административен съд - Пловдив,
Решение № 1349 от 23.07.2020 г. по к. адм. н. д. № 1314 / 2020 г. на XXI
4
състав на Административен съд - Пловдив Решение № 848 от 15.04.2019 г. по
к. адм. н. д. № 156 / 2019 г. на XIX състав на Административен съд - Пловдив.
При липса на надлежно попълнен протокол само може да се
предполага, че са спазени императивите на чл. 6 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015г. и АТСС е използвано съобразно приложимите нормативни
и технологични изисквания, а както е добре известно административно-
наказателната отговорност не може да почива на предположения.
В тази връзка следва да се отбележи, че чл. 53, ал.2 ЗАНН допуска
издаване на НП и ако при съставяне на АУАН са допуснати нарушения на
процесуалните правила, които обаче не са ограничили съществено
процесуалните права на наказваното лице. Доколкото обаче в случая е
издаден ЕФ, който съчетава функциите, както на АУАН, така и на НП,
тоест той представлява едновременно процесуалния документ, с който се
повдига административното обвинение и акта, с който се налага наказанието,
този ред за саниране на пороците в административния процес е неприложим.
В този смисъл е и трайната практика на административен съд Пловдив,
приемаща че несъставянето на протокол по чл. 10 при възникнало
задължение за това е безусловно основание за отмяна на ЕФ.
Така изрично Решение № 825 от 19.04.2021 г. по к. адм. н. д. № 3237 /
2020 г. на XXVI състав на Административен съд - Пловдив Решение № 1979
от 04.11.2020 г. по к. адм. н. д. № 2214 / 2020 г. на XXIII състав на
Административен съд – Пловдив, Решение № 658 от 02.04.2021 г. по к. адм.
н. д. № 64 / 2021 г. на XIX състав на Административен съд – Пловдив,
Решение № 1120 от 03.06.2021 г. по к. адм. н. д. № 1113 / 2021 г. на XXIII
състав на Административен съд – Пловдив.
По изложените съображения ЕФ следва да се отмени.
ПО РАЗНОСКИТЕ
При този изход на спора на основание новелата на чл. 63, ал.3 ЗАНН
жалбоподателят има право на разноски.
Особеност на процесното производство се състои в това, че
адвокатското възнаграждение не е реално заплатено, а е предоставена
безплатна адвокатска помощ на основание чл. 38, ал.1, т.3 от ЗА, доколкото
5
жалбоподателят е материално затруднено лице.
От конституционно установените принципи за равенство на гражданите,
забрана за дискриминация и отговорност на държавата за незаконосъобразно
издадени актове (включително и наказателни постановления) следва, че
адвокатския труд и в този случай следва да бъде заплатен.
Затова в чл. 38, ал.2 от ЗА изрично е предвидено, че ако в съответното
производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право
на адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер
не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗА и осъжда
другата страна да го заплати.
В този специален случай легитимиран да получи присъдената от
съда сума е не защитаваната страна, а самия адвокат.
Така Решение № 8011 от 23.06.2020 г. по адм. д. № 2450/2020 на
Върховния административен съд, Определение № 5716 от 18.05.2020 г. по
адм. д. № 13722/2019 на Върховния административен съд, Определение №
5326 от 05.05.2020 г. по адм. д. № 2563/2020 на Върховния административен
съд, Решение № 5246 от 30.04.2020 г. по адм. д. № 8497/2018 на Върховния
административен съд и много други др.
В същия смисъл и Решение № 202 от 01.02.2021 г. по адм. д. № 3051 /
2020 г. на XXIX състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 950
от 08.06.2020 г. по адм. д. № 304 / 2020 г. на X състав на Административен
съд – Пловдив, Решение № 362 от 11.02.2020 г. по адм. д. № 1699 / 2019 г. на
XXIX състав на Административен съд – Пловдив.
Съгласно чл. 36, ал.2 от ЗА размерът на адвокатското възнаграждение
следва да бъде справедлив и обоснован. За определяне на конкретно
дължимия размер съдът съобрази по-конкретно:
- действителната фактическа и правна сложност на делото, която не е
висока и не се отличава от типичната за подобен вид нарушения;
- имуществения интерес от водене на делото – глоба в общ размер от
100 лева, като на жалбоподателя не е налагано наказание лишаване от права;
- вида на осъществената адвокатска защита и съдействие, а именно
изготвяне на жалбата и процесуално представителство в открито заседание
като намери, че следва да се присъди минималния размер съгласно
чл. 18, ал.2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения за адвокатска защита и съдействие, изразила се не само в
6
изготвяне на жалбата, но и реално процесуално представителство, а
именно 300 лева.
Мотивиран от горното Пловдивският районен съд, І н. с
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш серия К, № 3898925, издаден от ОДМВР-
ПЛОВДИВ, с който на Г. Д. Г. е наложена глоба в размер на 100 лева за
нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
ОСЪЖДА ОДМВР-Пловдив да заплати на адвокат С.Ж. П., с номер на
адвокат ... сумата 300 лева, представляваща адвокатско възнаграждение пред
Районен съд- Пловдив.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен
съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
7