Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Плевен, 08.06.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
ІV граждански състав в
открито заседание, на двадесет и
девети май през две хиляди и двадесета година в състав :
РАЙОНЕН
СЪДИЯ : МИЛЕНА ТОМОВА
При
секретаря : Анета Христова
като разгледа
докладваното от съдия Томова гражданско дело № 8092 по описа на съда за 2019г., за да се
произнесе взе предвид следното :
Производството по
гр.д.№8092/2019г. по описа на ПлРС е образувано
въз основа на постъпила искова
молба от „Т.П.” ЕАД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление
***, представлявано от *** против С.Д.М. с ЕГН **********, с която
са предявени обективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, за следните суми: 199,27лв. – главница за ползвана и незаплатена
топлинна енергия за периода от
01.04.2017г. до 30.04.2019г. и лихва
за забава върху главницата в размер на 18,64 лв. за периода
от 02.06.2017г. до
03.09.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението по ч.гр.д.№ *** на ПлРС до
окончателното изплащане на сумата.
Твърди се, че ответника като
собственик на топлоснабден имот: апартамент, находящ се в ***, е клиент на топлинна енергия
за битови нужди по смисъла
на чл.153, ал.1 от Закона за енергетиката
и че за периода
от 01.04.2017г. до
30.04.2019г. не е погасил своите задължения към ищцовото дружество
за процесния топлоснабден имот – апартамент с абонатен номер ***, възлизащи на сума в общ
размер на 199,27лв. Пояснява се, че
главницата била сформирана единствено от стойност на
топлинна енергия, отдадена от сградна
инсталация в размер на 166,25лв. за процесния период и сума за услуга
дялово разпределение в размер на 33,02лв. Навеждат се доводи,
че съгласно предвиденото в раздел VII от приложимите Общи условия дължимите
месечни суми за ТЕ следвало да се заплащат
в 30-дневен срок след изтичане на периода,
за който се отнасят. Поради
неплащане на датите на падеж,
ответника дължал и лихва за забава,
изчислявана в размер на 18,64 лв. за
периода от 02.06.2017г. до 03.09.2019г.
Излага се, че процесните
суми били претендирани по реда на чл.410 от ГПК в
производството по ч.гр.д.№*** по описа на ПлРС, в
което била издадена заповед за изпълнение за претендираните
суми, но при условията на чл.415, ал.1 т.2 от ГПК били дадени указания на ищеца
за предявяване на иск за установяване съществуването н вземанията му.
Като
следствие от изложеното се отправя искане за постановяване на решение, с което
да се признае за установено вземането на ищеца срещу ответника за сумата от 199,27 лв., представляваща
главница за ползвана и незаплатена топлинна енергия за периода от 01.04.2017г.
до 30.04.2019г. и сумата от 18,64лв, представляваща мораторна
лихва за периода от 02.06.2017г. до 03.09.2019г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по ч.гр.д. ***
на ПлРС до окончателното изплащане на сумата.
Ответникът С.М., чрез особения представител адв.А.В., е депозирал писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК, с който оспорва
исковите претенции. Оспорва твърдения факт, че той е собственик и/или титуляр
на вещно право на ползване, както и претенциите по размер.
Съдът,
след като се съобрази със становищата на страните и събраните по делото
доказателства, прие за установено от фактическа страна следното :
Искът е
предявен в законоустановения едномесечен срок по
чл.415, ал.4 от ГПК след връчване на дадените указания от заповедния съд по
ч.гр.д.№*** по описа на ПлРС, поради което се явява
допустим и следва да се разгледа по същество.
От
приложения препис на нот.акт за прехвърляне на
недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, ***, справка по лице от
СВ-***и удостоверение за идентичност на лице с различни имена се установява, че
ответника С.Д.М. е собственик на процесния имот, находящ се в ***, който е придобил на 04.02.1994г.
Видно е от
приложения препис на заявление, изходящо от ответника на 14.08.2017г. и адресирано
до ответното дружество, че на посочената дата е заявил искане за откриване на
партида за плащане на отопление и топла вода за процесния
имот, представяйки копие от отписания по-горе нот.акт.
Безспорно е, че такава партида е открита с аб.№***.
Безспорно
е и това се установява от приложения Договор от 20.09.2002г. за индивидуално
отчитане и топлоразпределение, че „Х.и Р.“ ЕООД е
дружеството, извършващо дялово разпределение на ТЕ, доставена до сградата
етажна собственост, в която се намира процесния имот.
Между
страните не е налице спор също така, че през процесния
период от време в процесния имот не е имало отоплителни тела с индивидуални
разпределителни уреди и не се е ползвала топла вода.
Установява се от приложените счетоводни извлечения от ***“, фактури,
издадени от ищеца за процесния период от време и подробни
месечни справки от дружеството, извършващо дялово разпределение - „Х.и Р.“ ЕООД,
че през периода от 01.04.2017г. до 30.04.2019г. по партидата за процесния имот с абонатен №*** е била начислена сума в общ
размер на 199,27лв. за консумирана топлоенергия, от която 166,25лв. за ТЕ,
отдадена от сградна инсталация и 33,02лв. за услуга
дялово разпределение.
При
съобразяване разпоредбата на чл.31, ал.1 от Общите условия, предвиждаща, че
купувачите са длъжни да заплащат дължимите месечни суми за топлинна енергия в
30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят и на основание
нормата на чл.40 от ОУ, предвиждаща начисляване на законната лихва за периода
на забава, ***-***е начислила върху дължимите главници и лихва за забавеното им
плащане, възлизаща в общ размер на 18,64лв. за периода от 02.06.2017г. до 03.09.2019г.,
видно от приложеното счетоводно извлечение.
При така
установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното :
Установи
се безспорно в настоящото производство, че ответника С.М. е собственик на процесния имот, представляващ ***.
Установи
се също така, че този имот се намира в топлоснабдена
сграда, където топлинна енергия безспорно се доставя по искане на етажните
собственици. В съответствие с разпоредбата на чл.133, ал.2 от ЗЕ присъединяване към топлопреносната мрежа на етажни
собствености става само по искане на етажните собственици,
формиращи квалифицирано мнозинство от 2/3. При това, всички лица,
притежаващи имоти в етажната собственост са задължени да се съобразят с това
решение на квалифицираното мнозинство.
С оглед на
това, че имота на ответника се намира в топлоснабдена
сграда, присъединена към топлопреносната мрежа, тя
има качеството на клиент на топлинна енергия по смисъла на чл.153 от ЗЕ.
Съгласно сочената разпоредба, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия.
Правоотношението по продажба на топлинна енергия между топлопреносното
предприятие и потребителя възниква по силата на закона (чл.150 от ЗЕ) при публично известни общи условия, без да
необходимо изричното им приемане от потребителя. Писмена форма се предвижда
само за допълнителни споразумения, установяващи конкретните уговорки с абоната,
различни от тези в общите условия.
Дори и в
случаите, когато са демонтирани отоплителните тела в жилището, собственика или
носителя на право на ползване остава задължен за цената на топлинната енергия,
отдадена от сградната инсталация, съгласно
разпоредбата на чл. 153, ал.6 от ЗЕ. Сградната
инсталация в една топлоснабдена сграда представлява обща част и всички етажни
собственици са задължени (след като по решение на мнозинството от тях се
доставя до сградата топлинна енергия) да участват в общите разходи, свързани с
ползването на тази обща част.
Поради
горното, съдът счита, че ответника С.М. дължи на ищеца заплащане на цената на
доставената топлинна енергия до процесния имот през процесния период от 01.04.2017г. до 30.04.2019г.
Потребителят се явява задължен в случая
единствено за топлинната енергия, отдадена от сградна
инсталация.
Предвид
на това, че главниците не са били заплащани в определения с разпоредбата на
чл.31, ал.1 от ОУ - 30 дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят, потребителя дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва
по правилото на чл.86, ал.1 от ЗЗД. Установи се от счетоводното извлечение, че
тази лихва се изчислява в общ размер на 18,64лв. за процесния
период от 02.06.2017г. до 03.09.2019г.
Предвид
горното, съдът счита, че предявените искове се явяват изцяло основателни и
доказани и следва да бъдат уважени като такива.
По
въпроса за разноските. С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК съдът следва да се произнесе по направените разноски в заповедното и
исковото производство, при съобразяване приетото в т.12 от Тълкувателно решение
от 18.06.2014г. по т.д.№4/2013г. на ОСГТК. В заповедното
производство са били сторени разноски за държавна такса в размер на 25лв., а
разноските за юрисконсултско възнаграждение се
определят от съда на 50лв. по правилото на чл.78, ал.8 от ГПК, изм. ДВ бр.8 от
2017г., във вр. с чл.37, ал.1 от Закона за правната
помощ, във вр. с чл.26 от Наредбата за заплащане на
правната помощ или общо разноски в размер на 75лв. В исковото производство
ищеца е направил разноски за държавна такса в размер на 25лв., за юрисконсултско възнаграждение, определено по правилото на
чл.78, ал.8 от ГПК, във вр. с чл.25, ал.1 от НПП в размер на 100лв. и за особен представител
на ответника в размер на 300лв. или общо 425лв. Така сторените в заповедното и
исковото производство са изцяло дължими от ответника, с оглед изхода на спора.
Воден
от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание
чл.422, ал.1 от ГПК, че С.Д.М. с ЕГН **********,***, ДЪЛЖИ на “***-ПЛЕВЕН” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,
следните суми: сумата от 199,27 лв.,
представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода от 01.04.2017г.
до 30.04.2019г. и сумата от 18,64 лв.,
представляваща обезщетение за забава за периода от 02.06.2017г. до 03.09.2019г.,
ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК
– 10.09.2019г. до окончателното й изплащане, за които вземания е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение №***по ч.гр.д.№*** по описа на ПлРС,.
ОСЪЖДА С.Д.М. с ЕГН **********,*** ДА
ЗАПЛАТИ на “***-ПЛЕВЕН” ЕАД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 75лв., представляваща деловодни разноски в заповедното
производство и сумата от 425лв., представляваща деловодни разноски в исковото
производство.
решението
подлежи на обжалване пред плевенски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните, с въззивна жалба.
районен съдия: