№ 1787
гр. София, 12.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 129-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА
при участието на секретаря ИВЕЛИНА ОГН. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА Административно
наказателно дело № 20241110202966 по описа за 2024 година
За да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, вр. чл. 59 и
следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на П. М. Д. срещу електронен фиш серия К №
8527807 от 09.11.2023 година, с който на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл.182,
ал.1, т.3 ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на
100,00 /сто/ лева, за нарушение на член 21, ал. 1 от ЗДвП.
Жалбоподателят поддържа, че обжалваният ЕФ е издаден при допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, изразили се в неясно
посочване на мястото на твърдяното нарушение и липса на ясно, точно и
пълно описание на нарушението. Сочи се, че е налице неяснота и относно
санкционирания субект, доколкото е било посочено, че извършителят е
„собственик, на когото е регистрирано МПС ползвател“. С оглед на
изложените съображения се моли за отмяна на обжалвания ЕФ, като
незаконосъобразен. Моли се за изискване на доказателства за техническата
изправност на използвания радар, както и протокол за проверката му.
В съдебно заседание, жалбоподателят не се явява и не се представлява.
Въззиваемата страна също не изпраща представител, като по делото са
1
представени писмени бележки от юрк. Х.ХР в качеството на пълномощник на
СДВР, в които поддържа становище за законосъобразност и правилност на
обжалвания ЕФ и моли за неговото потвърждаване. Иска присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като взе предвид събраните доказателства по делото, намира
за установена следната фактическа обстановка:
Видно от справка от АИС на КАТ лек автомобил "*************, е
собственост на „Еднолично адвокатско дружество ****************.
На 09.11.2023 година, около 10.11 часа преносима видео-радарна
система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения с вградено
разпознаване на регистрационни номера и комуникации тип ”Cordon М2” с
№MD 1192, заснела лек автомобил марка/модел "*************, движещ се
в с. Долни Богров, по бул.“Ботевградско шосе“ на кръстовището с ул. „40-та“
с посока от с. Горни Богров към гр. София, с превишена скорост – 78 км/ч
(след приспаднат толеранс от 3 км./ч. от реално измерената скорост от 81
км./ч.), при максимално разрешена скорост за населено място от 50 км./ч.,
въведено с общото ограничение, предвидено в разпоредбата на чл.21, ал.1 от
ЗДвП. Приложен е снимков материал като веществено док. средство, от
който са видни марката и регистрационния номер на процесното МПС.
Въз основа на тези данни и проверка за собственост на заснетото МПС с
рег. № ********* , било установено, че същото е регистрирано на името на
„Еднолично адвокатско дружество ****************, представлявано от
*************, поради което за извършено нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП
срещу А. в качеството на законен представител на ЮЛ – собственик на МПС,
с което е извършено нарушението е издаден ЕФ серия К №8377947.
Издаденият ЕФ е връчен на А. и на 04.12.2023 г. в декларация по чл.189, ал.5
ЗДвП тя е посочила, че въпросното МПС на 09.11.2023 г. към 10:11 часа е
било ползвано от лицето П. М. Д., като представила и копие на СУМПС на Д..
С оглед на това, издаденият ЕФ бил анулиран и бил издаден обжалваният в
настоящето производство ЕФ серия К №8527807 срещу П. М. Д..
Описаната фактическа обстановка се установява по категоричен начин
от събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства,
които преценени поотделно и в тяхната съвкупност те не водят до различни
фактически изводи.
2
Съдът кредитира изцяло приложените по делото писмени доказателства,
приобщени на основание чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 283 НПК, тъй като същите са
пряко относими към предмета на доказване по делото. От приложената
справка от Български институт по метрология, ведно с писмените
доказателства към нея, се установява, че процесното автоматизирано
техническо средство, с което е констатирано и заснето процесното нарушение
е одобрено съобразно нормативните изисквания, като към датата на
констатиране на нарушението е минало периодична техническа проверка.
Съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП "Изготвените с технически
средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на
нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство,
снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в
административнонаказателния процес". С оглед на изложеното съдът
кредитира изцяло приложения снимков материал към процесния електронен
фиш като годно веществено доказателствено средство. От същите се
установява видът, марката и регистрационният номер на управлявания
автомобил, както и измерената скорост – 78 км/ч (след приспадане на 3 км/ч
толеранс в полза на нарушителя като възможна техническа грешка).
Представен е и снимков материал относно местонахождението на
АТСС в момента на установяване на нарушението, съгласно член 10, ал. 3 от
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година за условията и реда за използване
на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата на
движение по пътищата. Следователно мястото на контрол и мястото на
извършване на нарушението са категорично установени, включително и с
оглед на посочените GPS координати на снимката, представляваща
веществено док. средство по смисъла на чл.189, ал.15 ЗДвП.
Съдът намира приложените по делото доказателства за
безпротиворечиви, обективни и необорени от други доказателства, поради
което ги кредитира изцяло. Въз основа на тях по безсъмнен начин се
установява възприетата от съда фактическа обстановка.
При така установената фактическа обстановка настоящият съдебен
състав намира от правна страна следното:
В процесния случай, нарушението е заснето с годно автоматизирано
техническо средство, съгласно разпоредбите на чл. 189, ал. 4 ЗДвП.
3
Съгласно справката на Български институт по метрология и
техническата документация на стационарната система за видеоконтрол, в
електронния фиш е приспаднат в полза на нарушителя толеранс от 3 км/ч
(допустимата грешка при измерване на скоростта с процесната стационарна
система за видеоконтрол е +/- 3 км/ч при скорост до 100 км/ч и +/- 3 % при
скорост над 100 км/ч), като е посочена скорост на движение от 78 км/ч, което
е повече от максимално позволената скорост от 50 км/ч в населено място.
Обобщавайки гореизложеното, съдът счита, че доколкото стриктно е
спазена процедурата, предвидена в чл.189, ал.4 и ал.5 от ЗДвП, следва да се
приеме, че жалбоподателят е осъществил от обективна страна състава на
вмененото му административно нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП, като е
управлявал процесния лек автомобил със скорост от 78 км/ч при ограничение
50 км/ч за населено място.
Извършеното деяние е съставомерно и от субективна страна, като
същото е извършено при форма на вина пряк умисъл.
Неоснователно е възражението за неясно посочване на място на
нарушението и на обстоятелствата по извършването му.
Съгласно член 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП „Водач, който превиши
разрешената максимална скорост в населено място, се наказва, както следва:
за превишаване от 21 до 30 km/h - с глоба 100 лв.“ Тъй като превишаването на
максимално допустимата скорост е с 28 км./ч. именно това е приложимата
санкционна разпоредба в конкретния случай.
Съгласно изричната разпоредба на член 189з от ЗДвП, в сила от
23.12.2021 година, член 28 от ЗАНН не се прилага за нарушения на ЗДвП.
Предвид гореизложените съображения, обжалваният ЕФ следва да
бъде потвърден като законосъобразен и праивлен.
С оглед изхода на делото и направеното изрично искане за това, в
полза на въззиваемата страна следва да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80,00 лева, на осн. чл. 63д, ал.4 от ЗАНН, вр.
чл.37 от Закона за правната помощ, вр. чл.27е от Наредбата за заплащане на
правната помощ, който минимален размер според съда представлява
справедлив и съответстващ на фактическата и правна сложност на делото,
както и на факта, че представителството е осъществено само с писмени
4
бележки – без реално участие на процесуалния представител на АНО в
съдебното заседание, проведено по делото.
Мотивиран от изложените фактически и правни съображения и на
основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, Софийски районен съд, НО, 129 състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш Серия № 8527807, издаден от
СДВР, с който на П. М. Д., с ЕГН: ********** за нарушение на чл. 21, ал. 1 от
ЗДвП и на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП е наложено
административно наказание "Глоба" в размер на 100,00 /сто/ лева.
ОСЪЖДА П. М. Д., с ЕГН: ********** ДА ЗАПЛАТИ на Столична
дирекция на вътрешните работи /СДВР/, сумата в размер на 80.00 /осемдесет/
лева, представляваща присъдено юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване от страните пред
Административен съд, град София в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5