Р Е
Ш Е Н И Е № 227
Гр. Пловдив, 23.10.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателна колегия, в открито заседание на
двадесет и четвърти септември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Михаела Добрева
ЧЛЕНОВЕ: Станислава Бозева
Светослав
Узунов
при секретар Пенка Стоянова,
при участието на прокурора Марин Пелтеков,
като разгледа докладваното от мл. съдия Узунов в.н.о.х.д.
№ 1393 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
С присъда № 127 от 24.04.2019г. по н.о.х.д. №
890/2019г. РС-Пловдив е признал подсъдимия Ж.Х.А. - роден на *** ***, ***
гражданин със статут на постоянно пребиваващ в Република България, с основно
образование, безработен, неженен, осъждан, постоянен адрес съгласно разрешение
за пребиваване: гр.П., ул. „М.В.“ №*** ет.***, ап.****, живущ *** с ЕГН ********** за
ВИНОВЕН в това, че за времето от **** г. до края на месец *** *** г. в гр. П.,
при условията на продължавано престъпление, с цел да набави за себе си имотна
облага е възбудил и поддържал у Д.С.М., ЕГН ********** заблуждение, че е
собственик на гаражна клетка и с това му е причинил имотна вреда в размер на
400 лева, като случаят е маловажен - престъпление по чл. 209, ал.3,
вр. с ал.1, вр. чл. 26, ал.1 от НК, поради което и на основание чл. 209,
ал.3, вр. с ал.1, вр. чл. 26, ал.1 от НК вр. чл.58а, ал.5 вр. с чл. 54 от НК му е наложил наказание
пробация със следната съвкупност от пробационни мерки: по чл.42А ал.2 т.1 от НК
- „Задължителна регистрация по настоящ
адрес“*** с периодичност два пъти седмично за срок от ДВАНАДЕСЕТ МЕСЕЦА и по
чл.42А ал.2 т.2 от НК – „Задължителни периодични срещи с пробационен служител“
за срок от ДВАНАДЕСЕТ МЕСЕЦА.
Със същата присъда
ПдРС е осъдил подс. Ж.Х.А. да заплати на гражданския ищец Д.С.М. сумата от 400
/четиристотин/ лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди
от края на месец *** ***г., ведно със
законната лихва върху тази сума до окончателното ѝ изплащане.
Срещу присъдата е постъпила
жалба от подсъдимия Ж.Х.А., чрез защитника му
адв. С.Я.. В жалбата е посочено, че подсъдимият не е доволен
единствено от размера на определенето му наказание, тъй като го счита за
несправедливо. Моли да бъде изменено наложеното наказание само по размер, като
бъде намалено до предвидения в закона минимум.
Въззивният съд,
след като се запозна с оплакванията на жалбоподателя, при направената служебна
проверка установи следното:
Жалбата е подадена
в законния срок, от лице, което има право да обжалва присъдата и е процесуално
допустима.
За да
постанови атакуваната присъда ПРС е приел за установено от фактическа страна,
че:
С
Разрешение № 512001 от 07.07.2015 г. на основание разпоредбите на чл. 56 от ЗУТ
и чл. 12, във връзка с чл.2 от Наредбата за разполагане на преместваеми обекти
за търговски и други обслужващи дейности и елементите на градското обзавеждане
на територията на Община Пловдив от Община Пловдив- район „Южен” било разрешено
на Ф. В. К., с ЕГН **********,*** да ползва общински имот - преместваем обект
за местодомуване на МПС, находящ се в гр. П. в кв. ***, по плана на ж.к. „Х. Б.”
- север при заплащане на месечна такса в размер на 29.00 лева с включен ДДС,
платима в срок до 20-то число на текущия месец. Разрешението важало от *** г.
до *** г. Преместваемият обект за домуване на МПС- гаражна клетка се използвал
от семейството на Ф. В. К. - нейният съпруг, св. И. Ю. К. и синът й, св. Ш. И.
К.. Св. И.К. познавал подсъдимия Ж.А.,
тъй като подсъдимият бил съсед на брата на свидетеля К.. В края на месец август
св. И. К. решил да замине в Република Франция, за да работи. В разговор с
подсъдимия, свидетелят К.споменал, че смята да даде гаражната клетка за ползване
до месец ****** г. на някого, като това лице си плаща наемната цена пред
Общината. Подсъдимият Ж.А. изявил желание да ползва той гаражната клетка. Тъй
като св. И. К. не бил заплатил наемната такса за месец август *** г., той предоставил
на подсъдимия А. сумата от 30 лева и
ключа от катинара, с който св.К.заключвал гаража. В края на август свидетелите
И. и Ш.К. заминали за Република Франция.
Св. Д.С.М. и подсъдимият А. също
били познати и съседи. През 2015 г. – 2016 г. св. М. си закупил лек автомобил
марка „Мерцедес” и тъй като автомобилът бил луксозен и скъп, свидетелят М.
търсел гараж за домуване на МПС-то в близост до местоживеенето му. Подсъдимият А.
решил да си набави парични средства, като отдаде под наем предоставения му от
св. К. гараж и вземе за това наемна цена и така да получи имотна облага за себе
си. В изпълнение на замисленото подсъдимият А. се срещнал със св. М., казал му,
че е разбрал за желанието му да наеме гараж и му предложил да наеме неговия за
сумата от 50 лева на месец. Подсъдимият не казал на свидетеля, че този гараж не
бил негова лична собственост и така възбудил заблуждение у св. М., че отдава
под наем вещ, която е негова собственост. Поддържайки заблуждението, че е
собственик на гаражната клетка на 01.09.2016 г. подсъдимият А. сключил договор
за наем на гаража, като на мястото на наемодател били записани трите имена на
подсъдимия Ж.Х.А., а като наемател трите си имена записал свидетелят Д.С.М..
Подсъдимият предоставил бланка за сключване на договор за наем със свидетеля М.
според изискванията на закона. Договорът за наем на гаража бил сключен за
времето от *** г. до *** г., макар че подсъдимият знаел, че собственикът на
гаража - св. И.К. щял да се върне през месец юли *** г. и ще трябва да върне
предоставения му от св. К.ключ за гаража и да го освободи, за да се използва от
св.К.. По молба на подсъдимия А. за заплащане на наемната цена за целия период
на договора на датата на сключването на договора за наем св. М. заплатил на
подсъдимия първоначално сумата от 600 лева, а на следващия ден свидетелят дал
на подсъдимия още 300 лева, т.е. общо 900 лева. Свидетелят М. започнал да
използва гаража според клаузите на сключения договор за наем, убеден, че е
сключен договор със собственика на гаражната клетка. Четири месеца по-късно
приятел на св. Ш. И. К. го уведомил, че в гаража на семейството влиза чужд лек
автомобил. Св. И. К. изпратил в Република България сина си, за да разбере какво
се случва. Св. Ш.К. се срещнал със св. Д.М. и в този момент св. М. разбрал, че
собственик на гаражната клетка не бил подсъдимият А., както той се заблуждавал
от *** г. , а св. К.. Освен това св. Ш. К. установил, че не бил заплащан
месечният наем на гаража според издаденото разрешение от Община Пловдив, район
Южен. Св. Ш.К. се свързал с подсъдимия, който му казал, че ще се „оправи” с
наемателя. След това св. Ш. К.се върнал в Република Франция. Като разбрал за
случилото се в края на месец юли *** г. от Република Франция се завърнал св. И.К..
Той също се срещнал със свидетеля М., от когото разбрал, че св. М. е платил за
ползване на гаража на подсъдимия до *** г., т.е. оставала сума по договора в
размер на 400 лева, представляващи вноски по сключения с подсъдимия договор за
наем от юли *** г. до *** г. На св. К. свидетелят М. заявил, че, ако знаел, че
подсъдимият А. не е бил собственик на гаража, никога не би сключил с него
договор. Св. М. извадил лекия си автомобил от гаражната клетка, за да може тя
да се ползва от св.К.. По - късно св. К.сменил катинара на вратата на гаражната
клетка. Свидетелят Д.М. поискал от подсъдимия А. да му върне сумата от 400
лева, причинената му имотна вреда поради невъзможността да ползва гаражната
клетка от юли *** г. до ***г., като подсъдимият първоначално обещавал
неколкократно, че ще възстанови парите, но така и не сторил това.
Така описаната фактическа
обстановка съдът е установил въз основа на събраните в хода на досъдебното
производство доказателства – показанията на св. Д.С.М., И. Ю.К., Ш. И.К.; както
и от писмените доказателства – разрешение № 512001 от 07.07.2015 г. на
основание разпоредбите на чл. 56 от ЗУТ и чл. 12, във връзка с чл.2 от
Наредбата за разполагане на преместваеми обекти за търговски и други обслужващи
дейности и елементите на градското обзавеждане на територията на Община Пловдив
от Община Пловдив- район „Южен” на името на Ф. В. К.; договор за наем от *** г.
със страни Ж.Х.А. –наемодател и Д.С.М. като наемател; справка за платени такси
от Община Пловдив за ползваната гаражна клетка; справка за съдимост на името на
подсъдимия.
Съдът е кредитирал изцяло
показанията на свидетелите М., Ш. К. и И. К., приемайки, че кореспондират както
помежду си, така и с направеното самопризнание от страна на подс. А..
Съдът е счел, че се установявало от
показанията на св. И. Ю. К., че в края на м. август *** г. му се налагало да
замине за Франция със сина му Ш.И.К., както и че свидетелят И. К. споделил това
свое намерение пред подсъдимия и че възнамерява да отдаде гаража под наем,
докато трае престоят му в чужбина. На подсъдимия свидетелят изрично пояснил, че щял да се върне от чужбина м. юли ***г. и че след това възнамерява
отново да ползва гаража. От показанията на св. К., според първоинстанционния
съд, се установявало и че подсъдимият изявил желание да ползва гаража, докато св. К. е в чужбина, както и че поел
ангажимент да плати неплатените до тогава наемни вноски, за което свидетелят му
дал сумата от 30,00 лв , а също и че
подсъдимият поел задължение да заплаща месечните вноски към общината, за
времето на ползването му и до завръщане на св. К.. Съдът е възприел, че в
съответствие с показанията на св. И.К. са и показанията на св. Ш.И. К..
Съдът е приел за установено от
показанията на св.Д.С.М., дадени в хода на досъдебното производство, че същият
бил закупил автомобил и имал нужда от
гараж, в който да го държи. Съдът е счел, че в същия период, непосредствено
след закупуване на автомобила, пред блока на св. М. се появил подсъдимият,
който му предложил да отдаде наетия от него гараж под наем за сумата от 50,00
лв., като при срещата подсъдимият не
казал на св. М., че гаражът е нает от него от К.и подсъдимият създал
впечатление у свидетеля М., че гаражът е собственост на подсъдимия А..
Съдът е приел, че се установявало
от приложения към досъдебното производство договор за наем от *** г., че
подсъдимият А. и св. М. се уговорили гаражът да бъде ползван за периода от ***
г. до *** г. срещу заплащане на наемна цена от 50,00 лв. месечно, като цялата
наемна цена била изплатена изцяло преди изтичане срока на договора от страна на
св. М. на подсъдимия А..
Въз основа на така обсъдените
доказателства и възприетата фактическа обстановка, първоинстанционният съд е
приел от правна страна, че за обвинението срещу подсъдимия Ж.Х.А. са събрани
достатъчно и категорични доказателства и го е признал за виновен, като го е
осъдил за престъплението по чл. 209, ал.3, вр. с ал.1, вр. чл. 26, ал.1 от НК с
наказание „пробация“ за срок от една година с двете задължителни пробационни
мерки.
Въз основа на тази си преценка в
наказателната част, първоинстанционният съд е уважил изцяло предявения срещу
подсъдимия граждански иск за имуществени вреди от престъплението.
Настоящата инстанция, при проверка в съотвествие с правомощията по чл. 314,
ал.1 от НПК на присъдата, намира, че в хода на наказателното производство е
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, довело до съществено
нарушаване правата на подсъдимия. Същото е отстранимо, но следва делото да бъде
върнато на първата инстанция за отстраняването му. Касае се до това, че в
обстоятелствената част на обвинителния акт никъде не е посочено въз основа на
кои активни действия на подсъдимия прокурорът е приел, че пострадалият е бил
въведен в заблуждение от подсъдимия. Посочено е единствено, че подс. А. не
казал на свидетеля М., че гаражът не бил негова лична собственост, с което,
според държавното обвинение, било възбудено заблуждение у св. М., че подсъдимият
отдава под наем вещ, която е негова собственост, а оттам е последвало и
твърдяното поддържане на заблуждението. С оглед на горното въззивната инстанция
констатира, че съгласно описаното в обстоятелствената част на обвинителния акт е
било невъзможно за подсъдимия А. да разбере кои са активните действия, които са
довели до формирането на невярна представа у пострадалия, че подсъдимият е бил
собственик на гаража и съответно да проведе защитата си за тези факти.
Стореното нарушава правата на
предаденото на съд лице и независимо от неговото принципно съгласие да не се
събират доказателства за фактите, посочени в обвинителния акт и самопризнание
по обстоятелствата, е основание за отмяна на първоинстанционната присъда и връщане
на делото на първоинстанционния съд на друг докладчик с оглед преценка
разпоредбата на чл. 249, ал.1 вр. с чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК.
Съществено е било затруднено
правото на защита на подсъдимото лице, тъй като е била препятствана възможността
да разбере обвинението за престъплението чл. 209, ал.3, вр. с ал.1, вр. чл. 26,
ал.1 от НК в неговата цялост, в какво се изразява престъпната му деятелност,
поради което се явява и съществено нарушение на процесуалните правила съгласно
чл. 249, ал. 4, т. 1, предл. 1 от НПК. Съдията - докладчик от първата инстанция
е бил длъжен да провери според задължението си по чл. 248, ал.1, т.3 от НПК
дали е допуснато на досъдебното производство отстранимо съществено нарушение на
процесуалните правила, защото при всяко положение конкретно посоченото води до
ограничаване правата на подсъдимия в наказателното производство. Така
изложеното процесуално нарушение още в обвинителния акт не може да бъде
отстранено от въззивната инстанция. От друга страна, препятства възможността на
въззивната инстанция да провери правилността на атакуваната присъда и да се
произнесе със законосъобразен, обоснован и справедлив съдебен акт.
По изложените доводи съдът
намира, че не следва да обсъжда доводите на страната, свързани с размера на
наложеното на подсъдимия наказание.
По изложените съображения и на
основание чл. 334, т. 1 вр. с чл. 335, ал.2 вр. с чл. 348, ал.3, т.1 вр. с
ал.1, т.2 от НПК, Пловдивският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ изцяло присъда № 127 от 24.04.2019г. по н.о.х.д. №
890/2019г. РС-Пловдив И ВРЪЩА делото на ПРС за ново разглеждане от друг
състав на съда.
Решението не подлежи на обжалване
и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.