Р Е Ш Е Н И Е
№……
гр. Асеновград, 19.12.2014 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Районен съд
Асеновград, трети съдебен състав, в публично заседание на двадесет и четвърти
ноември през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
Районен съдия: Елена Калпачка
при секретаря Й.А.
като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 1404 по описа на съда за 2014 г.
за да се произнесе, взе предвид:
Иск на
основание чл. 127, ал. 2 от СК.
Ищецът А.Д.И.
твърди, че с ответника Д.Г.Д. са родители на детето Г.Д.Д., роден на *** г.
Твърди, че бащата е напуснал жилището, където са живеели, като от повече от
година не е осъществявал никакви грижи за детето, нито е давал средства за издръжката
му. Твърди, че освен обичайните нужди от храна, консумативи за дома, в който
живеят, дрехи, обувки, средства за посещение на детска градина и учебни
помагала, детето има нужда от средства за лечение и профилактика, тъй като
често боледува от възпаление на сливици и отити, като дори са се налагали и
оперативни намеси в тази връзка, за които всички средства е осигурявала
майката. Твърди, че ответникът работи, няма други задължения за издръжка.
Поради това моли да и бъдат предоставени за упражняване родителските права над
детето Г.Д., а на ответника да бъде определен режим на свиждане всяка втора
събота и неделя от месеца от 9 ч. в събота до 18 ч. в неделя, както и 30 дни
през лятото, които да не съвпадат с отпуска на майката, както и да бъде осъден ответника да и заплаща
месечна издръжка за детето, в размер на 150 лв., считано от 01.08.2013 г., една
година преди завеждане на иска, до настъпване на пълнолетие на детето или друга
законна причина за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със
законната лихва за всяка просрочена вноска до окончателното и изплащане.
Ответникът в не
оспорва иска за предоставяне на родителските права над роденото дете на ищеца.
Твърди, че искът за заплащане на издръжка е прекомерно завишен, тъй като същият
няма обективната възможност да заплаща претендирания размер на издръжката от
150 лева, като счита, че може да заплаща издръжка в размер на около 80 лева
месечно.
Съдът, като прецени
събраните доказателства, с оглед становището на страните и разпоредбите на чл.
235 от ГПК, намери за установено от фактическа и правна страна следното:
От съвместното съжителство на съпружески начала на
страните им се родило дете – Г.Д.Д., на *** г., видно от представеното копие от
удостоверение за раждане на детето. Когато детето било на около четири месеца бащата
напуснал майката, която останала с детето в дома на своите родители. След това
бащата не участвал със средства за издръжка на детето, нито полагал грижи за
него. Детето страдало от чести възпаления на сливиците и средното ухо, на
синусите, ринит, видно от представените амбулаторни листове. От представените
епикризи е видно, че от 18.10.2011 г. до 27.07.2014 г. детето е било подложено
на четири оперативни интервенции, във връзка с честите и остри оплаквания от
възпаления на средното ухо и сливиците, съпроводени с остри ринити. След това
боледуването на детето било по-рядко, но винаги при настинка се налагало
медикаментозно лечение, тъй като имало опасност състоянието му да се влоши.
Детето посещава детска градина „Н. В.“ – Асеновград,
видно от приетата служебна бележка, от която се установява, че заплаща такса 10
лв. на месец, плюс 1,60 лв. за всеки присъствен ден, като са представен
квитанции за заплатени такси в размер на 35,60 лв. за месец март и 38,80 лв. за
месец април 2014 г.
Съдът прие така установената фактическа обстановка, като
прие истинни свидетелските показания на разпитания свидетел Е.П..,
назаинтересована от изхода на делото, както и приетите и неоспорени писмени доказателства
по делото.
Няма спор между страните по отношение на това, къде живее
детето и кой се грижи за него. Това се установи както от свидетелските
показания, така и от приетия социален доклад. От последния се установи също, че
детето се отглежда при подходящи и съобразени с нуждите на възрастта на детето
условия, полагат се нужните грижи за детето, според възможностите на родителя.
При така установените по делото обстоятелства и становищата
на страните, съдът приема, че в интерес на детето е то да остане да живее при майка
си и да се отглежда от нея, както и до момента. Поради това следва майката да
упражнява родителските права над роденото от съвместното съжителство с ответника
дете, които да и бъдат предоставени с
решението, а като местоживеене на детето бъде определен адреса на майката.
Детето не
следва да бъде лишавано и от възможността да общува с другия родител, въпреки
събраните доказателства по делото със социалния доклад, че няма изградена
привързаност към бащата, най-вероятно с оглед редките му срещи с него. Ето защо
съдът следва да определи и подходящ режим на лични контакти с ответника, тъй
като в интерес на детето е да поддържа връзка и с него. Режимът на свиждане на
детето с бащата следва да бъде съобразен с възрастта му и с обстоятелството, че
няма изградена привързаност към бащата, но и с оглед необходимостта такава да
бъде изградена, като бъде осигурена възможност за по-чести срещи с родителя. Ето
защо няма пречка да бъде приет предложения с исковата молба режим на лични
контакти, който да бъде в интерес на двете страни и детето. Поради това следва
да бъде определен всяка втора събота и неделя от месеца от 9 ч. в събота до 18 ч.
в неделя и 30 дни през летния сезон в период, който не съвпада с отпуска на
майката.
Издръжката за детето следва да се определи от съда, като
се вземат предвид нуждите му и възможностите на неговите родители. Бащата
твърди, че е безработен. От изпратената от НАП П.. справка за трудовата заетост
на ответника е видно, че последният трудов договор по който е получавал доход е
бил прекратен на 21.08.2014 г. Не са представени доказателства за други доходи
и имущество на ответника, от което може да бъдат отделяни средства за
издръжката на детето.
Ищцата, видно от представеното по делото удостоверени за
доходи е видно, че за последните шест месеца е получила брутно трудово
възнаграждение в размер около 413 лв. на месец.
И двете страни са в трудоспособна възраст и имат
задължение да издържат ненавършилото пълнолетие свое дете, в изпълнение на
което са длъжни да работят и получават доходи поне около минималната за
страната работна заплата, или около 340 лева. Съгласно чл. 142 СК размерът на
издръжката се определя според нуждите на лицето, което има нужда от издръжка и
възможностите на лицето, което я дължи, като минималната издръжка за едно дете
е равна на ¼ от размера на минималната работна заплата за страната,
която от 01.01.2014 год. е 340 лева, или минималният размер на издръжка за дете
е 85 лева. Това са и обстоятелствата, които съдът следва да прецени, конкретно,
за всеки отделен случай – нуждите на детето от средства за издръжка и
възможностите на родителите, които я дължат.
При определянето на дължимата издръжка за детето Г. следва
да се отчете неговата възраст – пет години и осем месеца, за което са необходими
основно средства за заплащане на храна, дрехи, заплащане на консумативи за
домакинството, заплащане на такса за детска градина, както и за медикаменти при
честите му заболявания. Няма доказателства за средствата, които са били
необходими, ако такива са заплащани, при хирургическите интервенции на детето,
нито са представени доказателства за средствата, които са били изразходвани,
ако това е било за сметка на ищеца, за медикаментозното лечение след това и
посещенията за периодичните лекарски прегледи. Съдът обаче счита, че следва да
бъде взето предвид, че с оглед установеното от свидетелските показания често
боледуване на детето и необходимостта от медикаментозно лечение на същото,
както и средства за транспорт до гр. П.. и обратно при посещенията на лекар,
детето има необходимост от средства за посрещане на тези нужди, които следва да
бъдат предвидени в издръжката му. За издръжката му съдът намира, с оглед
свидетелските показания, че са необходими в пари и грижи месечно около 200
лева, които следва да бъдат поети от двамата родители по равно, тъй като и
двамата дължат издръжка на детето си. Независимо, че майката получава трудово
възнаграждение, а ответникът не се доказа да получава такова, това не го
освобождава от необходимостта да издържа детето си. Следва същият да заплаща
издръжка в размер на 100 лв., като останалата част поеме ищеца, който
осъществява и непосредствените грижи за отглеждане на детето. Ето защо искът
следва да бъде уважен до размер на 100 лв., а в останалата част до 150 лв. отхвърлен
като неоснователен и недоказан.
Установи се по делото, че страните са разделени от 2009 г.
Не се установи през времето от раздялата до приключване на съдебното дирене бащата
да е помагал с нещо или да е давал средства за издръжката на детето, освен подаръци
по празниците, което не е изпълнение на задължение за задоволяване на ежедневни
нужди на детето. Ето защо съдът счита, че искът за заплащане на издръжка за
минало време е основателен, до една година преди завеждане на иска, съгласно
чл. 149 от СК, до установения месечен размер – 100 лв., като в останалия размер
до 150 лв. месечно искът е неоснователен и недоказан и следва да бъде
отхвърлен.
Обезщетение за забава в размер на законната лихва е
последица от неизпълнение на парично задължение, което законът предвижда,
поради което и следва да бъде присъдено, доколкото е уважен искът за заплащане
на издръжка на детето.
Ответникът
следва да заплати държавна такса върху уважения размер на иска в размер на 4%
върху тригодишните платежи, или сумата от 144 лв.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати и направените
разноски по делото от ищцата за заплащане на държавна такса и адвокатско
възнаграждение, доколкото е уважен изцяло предявената главна претенция за
предоставяне на упражняване на родителските права над детето, а по останалите
въпроси съдът е длъжен да се произнесе, без да е обвързан от това дали е
направено искане от страната. Съгласно представения списък на разноските ищецът
е заплатила сумата от 680 лв. за заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение,
за което има представени доказателства по делото, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Водим от
горните съображения, съдът:
Р Е Ш И :
ПРЕДОСТАВЯ на А.Д.И.,
с ЕГН: **********,***, упражняването на родителските права над детето Г.Д.Д.,
с ЕГН: **********, като определя местоживеенето му при майката на адрес гр.
Асеновград, обл. П.., ул. „А.С.” № 81, ет. 3.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти на бащата Д.Г.Д., с ЕГН: **********,***, с детето
Г.Д.Д., с ЕГН: **********, както следва: всяка втора събота и неделя от месеца
от 9 ч. в събота до 18 ч. в неделя, както и 30 дни през летния сезон в период,
който не съвпада с отпуска на майката.
ОСЪЖДА Д.Г.Д., с ЕГН: **********,***, да
заплаща на Г.Д.Д., с ЕГН: **********, чрез неговата майка и законен
представител А.Д.И., с ЕГН: **********,***,
сумата от 100 лв. (сто лева) месечна издръжка, считано от 30.07.2013 г., до
настъпване на пълнолетие или друга причина за прекратяването или изменяването
й, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, начиная от падежа
до окончателно изплащане на задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалия
предявен размер до 150 лв. месечно.
ОСЪЖДА Д.Г.Д., с ЕГН: **********,***, да
заплати на А.Д.И., с ЕГН: **********,***,
сумата от 680 лв. (шестстотин и осемдесет лева) направени по делото разноски,
на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА Д.Г.Д., с ЕГН: **********,***, да заплати по сметка на РС Асеновград
сумата от 144 лв. (сто четиридесет и
четири лева) дължима държавна такса.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд П..,
в двуседмичен срок от съобщаването му чрез връчването му на страните.
Районен съдия: