Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№

 

Гр. К., 24.04.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд – гр. К.,  ІI – ри състав  в публично заседание на първи април две хиляди и деветнадесета  година, в състав :

 

                                         Районен съдия : АКСИНИЯ АТАНАСОВА

 

При секретаря                       Д.М.                                        и в присъствието

на прокурора                                                                                         разгледа докладваното

от съдията                                   Атанасова                                           АНД № 51  по описа

за 2019 година, за да се произнесе, съдът взе предвид следното :

 

Производството е по реда на чл. 408д, ал. 3 от ЗСВ, връзка чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на П.Н.С., ЕГН ********** *** срещу Наказателно постановление № 30 от 01.11.2018 г., издадено от главния инспектор на Инспектората към Висшия съдебен съвет, с което на основание чл. 408а, ал. 1 и чл. 408д, ал. 3 от Закона за съдебната власт,  вр. чл. 53, ал. 1 и чл. 27 от Закона за административните нарушения и наказания на жалбоподателя П.Н.С., ЕГН ********** е наложена „Глоба“ в размер на 300.00  / триста / лева, за нарушение на чл. 175в, ал. 2, вр. чл. 175а, ал. 1 т. 2 / ред. ДВ бр. 7 от 2018 г. /, вр. чл. 175а, ал. 1, т. 1 от ЗСВ, вр. чл. 408а, ал. 1 от ЗСВ.

Недоволен от така издаденото Наказателно постановление е останал П.Н.С., ЕГН ********** ***, който го обжалва в срок. В жалбата се твърди, че обжалваното Наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно. Жалбоподателят сочи, че изцяло поддържа доводите изложени във възражението срещу АУАН № 30 / 02.08.2018 г., където твърди, че признава грешката си, но поради непредпазливост и голямата си натовареност в СРС / допълнително изпълнявал задължения, свързани с доклад в бюро съдимост и даване на разрешения по ЗЕС /, същият е депозирал декларацията по – късно. Също така същият сочи още в жалбата, че в обжалваното наказателно постановление е налице противоречива фактическа обстановка, а именно веднъж се твърдяло, че юридическия факт, от който се поражда задължението за деклариране, е настъпил на 12.02.2018 г. с частично погасяване на задължение, а след това се посочва, че срокът за подаване на декларацията по чл. 175а ал. 1 т. 2 от ЗСВ е изтекъл на 12.03.2017 г.   

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не изпраща представител

Въззиваемата страна се представлява пред РС – гр. К. от Директорът на дирекция „Правно обслужване, връзки с обществеността и човешки ресурси“ в ИВСС – Ф.М.Д.. Същият оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена, като се потвърди Наказателното постановление като правилно и законосъобразно. Процесуалният представител на Инспектората изтъква, че Актът и Наказателното постановление са издадени от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма и със съдържание съгласно изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, при предвидения за това процесуален ред и са връчени надлежно на жалбоподателя. Въз основа на тези съображения процесуалният представител на въззиваемата страна моли съдът да постанови решение, с което да потвърди обжалваното Наказателно постановление.

Районен съд – гр. К. намира, че жалбата е процесуално допустима, доколкото е подадена в законоустановения 7 – дневен срок от процесуално легитимирана страна и срещу акт подлежащ на съдебен контрол. 

Съдът като обсъди възраженията на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства намира за установено следното от фактическа страна:

С Акт от 02.12.2008 г. П.Н.С., ЕГН ********** е встъпил в длъжност „Съдия“ в  С.районен съд.

На 27.04.2018 г. с вх. № 4510 П.Н.С. е подал лично в Инспекторат към ВСС декларация по чл. 175а, ал. 1, т. 2 от ЗСВ, в която е декларирал извършено на 12.02.2018 г. частично предсрочно погасяване на задължението си към „Централна кооперативна банка“ АД.

Това обстоятелство е потвърдено с писмо изх. № 83334 / 16.05.2018 г. на „Централна кооперативна банка“ АД / вх. № 10348 / 21.05.2018 г. на ИВСС / в отговор на запитване на ИВСС изх. № 1754 от 08.05.2018 г. В случая срокът за подаване на декларацията по чл. 175а, ал. 1, т. 2 от ЗСВ е изтекъл на 12.03.2018 г. – присъствен ден,  / в акта е посочено 12.03.2017 г. /, а същата е подадена в ИВСС на 27.04.2018 г., т. е. един месец и петнадесет дни след изтичане на законоустановения срок. Нарушението е извършено на 13.03.2018 г. на мястото, където е следвало да бъде подадена декларацията по  чл. 175а, ал. 1, т. 2 от ЗСВ – Испекторат към ВСС.  Нарушението е установено на 21.05.2018 г., когато информацията от „Централна кооперативна банка“ АД е постъпила в ИВСС, като за констатираното нарушение е съставена докладна записка изх. № РЕГ. 02 – 346 / 19.07.2018 г. по описа на ИВСС от инспектор Игнат Георгиев до главния инспекторат на ИВСС, към която бил приложен списъка, изготвен от свидетелката И.В..

 До П.Н.С. била отправена покана с изх. № 9907 / 23.07.2018 г. от експерт П.М. от Инспектората, като същият е следвало да се яви на 02.08.2018 г. между 10.00 и 11.00 часа в Инспектората за съставяне на Акт за установяване на административно нарушение. Поканата с изх. № 9907 / 23.07.2018 г била връчена на П.Н.С. срещу подпис на дата 27.07.2018 г. и с писмо на СРС изх. № 9002089 / 27.07.2018 г. била върната на ИВСС.

На 02.08.2018 г. П.Н.С. не се явил в ИВСС. За отсъствието му на 02.08.2018 г. в 17.00 ч. бил съставен нарочен Протокол.

Въз основа на Докладната записка и списъка, изготвен от свидетелката И.В., свидетелката П.Р.М.  / определена със Заповед № З – 17 / 23.01.2018 г. да съставя Актове за установяване на административни нарушения по чл. 408а, чл. 408б, чл. 408в и чл. 408г от ЗСВ при отсъствие на З.Н. Н., която в периода от  20.07.2018 г. до 03.08.2018 г. била в отпуск /, в присъствието на свид. И.С.В. и свид. К.В.К., съставила срещу П.Н.С., ЕГН ********** АУАН № 30 от 02.08.2018 г. за това, че в качеството си на съдия не е подал в ИВСС декларация за промяна в декларирани обстоятелства в декларацията за имущество и интереси по чл. 175а, ал. 1, т. 1 от ЗСВ в частта за произхода на средствата при предсрочно погасяване на задължения и кредити в срока по чл. 175в, ал. 2 от ЗСВ – до 12.03.2018 г. / присъствен ден /, с което е нарушил чл. 175в, ал. 2, вр. чл. 175а, ал. 1, т. 2 / ред. ДВ бр. 7 от 2018 г. /, вр. чл. 175а, ал. 1, т. 1 от ЗСВ, вр. чл. 408а, ал. 1 от ЗСВ.

Актът бил изпратен за връчване чрез административния ръководител на СРС с писмо от ИВСС с изх. № 10068 / 02.08.2018 г. На 20.08.2018 г. АУАН бил подписан и връчен на нарушителя. С писмо изх. № 9002296 от същата дата административният ръководител на СРС връща в ИВСС този АУАН с разписка за връчването му.

Срещу АУАН № 30 / 02.08.2018 г. е постъпило възражение по смисъла на чл. 44 ал. 1 ЗАНН, приложено към писмо изх. № 9002296 / 20.08.2018 г., в което съдия С. оспорва фактите, а отправя искане да се приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, което е разгледано по същество и е прието за неоснователно, като се излагат подробно доводите.  

Въз основа на АУАН № 30 / 02.08.2018 г. и при същата фактология като описаната в него, е издадено атакуваното Наказателно постановление № 30 / 01.11.2018 г., с което Т. А. Т.– Главен Инспектор на Инспектората към Висшия съдебен съвет на основание чл. 408а, ал. 1 и чл. 408д, ал. 3 от ЗСВ, вр. чл. 53, ал. 1 и чл. 27 от ЗАНН за нарушение на чл. 175в, ал. 2, вр. чл. 175а ал. 1 т. 2 от ЗСВ / ред. ДВ бр. 7 от 19.01.2018 г. /, вр. чл. 408а, ал. 1 от ЗСВ е наложила на П.Н.С., ЕГН ********** ***, адрес по чл. 43, ал. 1 ЗАНН, посочен от нарушителя в АУАН : гр. С., бул. „Г.С.“ № 23 – С.районен съд, месторабота : С.районен съд, на длъжност съдия административно наказание „Глоба“ в размер на 300.00  / триста /  лева.

Наказателното постановление е изпратено на П.Н.С. за връчване отново чрез административния ръководител на СРС - с писмо от ИВСС с изх. № 12252 / 02.11.2018 г. същото е връчено на жалбоподателя срещу подпис на 14.11.2018 г. С писмо от същата дата административният ръководител на СРС е изпратил на ИВСС разписката, удостоверяваща връчването на НП на  П.Н.С..

Приетата от съда фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите И.С.В., К.В.К. и П.Р.М. - актосъставител, като и от събраните по делото писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 от НПК – АУАН № 30 / 02.08.2018 г., Заповед № З - 17 от 23.01.2018 г. и Заповед № ЧР - 482 от 17.07.2018 г. на Главен Инспектор при ИВСС, Акт за встъпване в длъжност, декларация с вх. № 4510 / 27.04.2018 г., списък на съдии, прокурори и следователи, които не са подали в срок декларация по чл. 175а, ал. 1, т. 2 ЗСВ за промяна в декларирани обстоятелства в декларацията по т. 1 в частта за интересите по чл. 175б, ал.1, т. 11 – 13 и за произхода на средствата при предсрочно погасяване на задължения и кредити, справка НБД „Население“, писма от ИВСС до административния ръководител на СРС с изх. № 10068 / 02.08.2018 г., с изх. № 12252 / 02.11.2018 г., с изх. № 9908 / 23.07.2018 г.  / с приложена покана с изх. № 9907 / 23.07.2018 г. /, писма от административния ръководител на СРС до ИВСС от 14.11.2018 г.  / с приложена разписка за връчване на НП на 14.11.2018 г. /, от 27.07.2018 г.  / с приложена покана с изх. № 9907 / 23.07.2018 г., подписана на 27.07.2018 г.,  Докладни записки рег. № РЕГ – 02 – 346 / 19.07.2018 г., рег. № РЕГ – 02 – 422 / 03.09.2018 г., Протокол от 02.08.2018 г., искане изх. № 1754 / 08.05.2018 г. от Игнат Георгиев – инспектор в ИВСС до „Централна кооперативна банка“ АД и писмо изх. № 83334 / 16.05.2018 г. на „Централна кооперативна банка“ АД.

 

 

 

Съдът дава вяра на показанията на свидетелите И.С.В., К.В.К. и П.Р.М. – актосъставител, тъй като думите им са вътрешно непротиворечиви, последователни, обективни, звучат достоверно и намират опора в приложените по делото писмени доказателства.

Анализираната по – горе доказателствена съвкупност, събрана по делото по реда на ЗАНН и НПК е еднопосочна, взаимно обусловена и достоверна. По аргумент от чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 305, ал. 3, изр. 2 НПК съдът намира, че не се налага по – подробен анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства.

Приложените по делото Заповеди на Главния Инспектор на ИВСС представляват официални документи, издадени от държавен орган и разполагащи с доказателствена сила за посочените в тях обстоятелства. От тях става ясно, че св. П.Р.М. заема длъжността експерт с юридическо образование от специализираната администрация на ИВСС и е била оправомощена от Главния Инспектор в ИВСС при отсъствие на З.Н.Н./ която в периода от 20.07.2018 г. до 03.08.2018 г. е била в разрешен платен отпуск / да издава АУАН за нарушения по чл. 408а, чл. 408б, чл. 408в и чл. 408г от ЗСВ. Поради това и на основание чл. 408д, ал. 1 от ЗСВ съдът приема, че конкретният АУАН е издаден от оправомощено лице.

Констатациите от Акта  / че П.Н.С., ЕГН ********** е съдия в СРС, който е подал лично на 27.04.2018 г. декларацията си по чл. 175а, ал. 2 от ЗСВ/ намират опора в приложената по делото декларация, Акта за встъпване от 02.12.2008 г., както и в показанията на разпитаните от съда свидетели. От съвкупната преценка на тези доказателства, с оглед достоверната дата, отразена в цитираните по - гори писмени документи, съдът приема за безспорно доказано, че от 02.12.2008 г. жалбоподателят П.Н.С., ЕГН ********** заема длъжността „Съдия“ в СРС и с вх. № 4510 от 27.04.2018 г. той лично е подал в ИВСС декларация за промяна в декларирани обстоятелства в декларацията за имущество и интереси по чл. 175а, ал. 1, т. 1 от ЗСВ в частта за произхода на средствата при предсрочно погасяване на задължения и кредити.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи :

Въз основа на извършената служебна проверка съдът намира, че при ангажиране на административно - наказателната отговорност на П.Н.С., ЕГН ********** не са допуснати съществени процесуални нарушения, основание за отмяна на Наказателното постановление на формално основание. В случая нарушението е извършено на 13.03.2018 г., констатирано е на 21.05.2018 г., АУАН е съставен на 02.08.2018 г., а Наказателното постановление е издадено на 01.11.2018 г. Спазени са сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН. Съгласно чл. 408д, ал. 1 от ЗСВ и направения по – горе анализ на приложените по делото Заповеди на Главния Инспектор в ИВСС конкретният АУАН е съставен от надлежно оправомощено лице. Общоизвестен е фактът, че Т. Т.е Главен Инспектор на ИВСС и съгласно чл. 408д, ал. 2 от ЗСВ съдът приема, че и Наказателното постановление е издадено от компетентно лице.

Според настоящия съдебен състав в случая са спазени всички законово установени реквизити на АУАН и НП. Не е допуснато нарушение на чл. 42 или чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. Изпълнени са правилно процедурите по чл. 40, чл. 43 и чл. 58 от ЗАНН. Налице е съответствие между цифровото и словесното описание на нарушението в Акта и в Наказателното постановление. Нарушението е ясно и разбираемо описано, поради което не е ограничено правото на нарушителя да разбере повдигнатото срещу него административно – наказателно обвинение и да организира адекватно защитата си.

Водим от изложеното по - горе съдът прие, че в хода на административно - наказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до опорочаване на същото или до отмяна на НП на формално основание. Поради това спорът следва да бъде решен по същество.

От събраните по делото доказателства по безспорен и категоричен начин се установи, че жалбоподателят П.Н.С., ЕГН ********** от 2008 г. е съдия в СРС. Поради това за него / в качеството му на съдия / съществува задължението да подава пред ИВСС декларация по чл. 175а, ал. 1, т. 2 ЗСВ / ред. ДВ бр. 7 от 2018 г. / за промяна в декларирани обстоятелства в декларацията за имущество и интереси по чл. 175а, ал. 1, т. 1 ЗСВ в частта за произхода на средствата при предсрочно погасяване на задължения и кредити в срока по чл. 175в, ал.2 ЗСВ, а именно в едномесечен срок от настъпване на промяната. От събраните доказателства е видно, че промяната е настъпила на 12.02.2018 г., т. е.  декларацията следва да бъде подадена пред ИВСС в срок до 12.03.2018 г.

От показанията на свидетелите И.С.В., К.В.К. и П.Р.М. – актосъставител, АУАН и най - вече от поставената дата на първата страница на декларацията става ясно, че съдия П.Н.С. е подал на 27.04.2018 г. в ИВСС своята декларация по чл. 175а, ал. 1, т. 2 ЗСВ / ред. ДВ бр. 7 от 2018 г. / за промяна в декларирани обстоятелства в декларацията за имущество и интереси по чл. 175а, ал. 1, т. 1 ЗСВ в частта за произхода на средствата при предсрочно погасяване на задължения и кредити. От тук съответно се налага изводът, че жалбоподателят е подал декларацията си със закъснение от един месец и петнадесет дни след изтичане на законоустановения срок.  

Нормата на чл. 408а, ал. 1 от ЗСВ предвижда за съдия, който не е подал в срок декларация по от ЗСВ административно наказание глоба в размер от 300 до 3000 лева.

Формално, когато съдия  / какъвто се явява и жалбоподателят /  не е подал декларация за промяна в декларирани обстоятелства в декларацията за имущество и интереси по чл. 175а, ал. 1, т. 1 от ЗСВ в частта за произхода на средствата при предсрочно погасяване на задължения и кредити в срока по чл. 175в, ал. 2 от ЗСВ – до 12.03.2018 г. / присъствен ден /, се приема, че е извършил административно нарушение по чл. 408а, ал. 1, вр. чл. 175в, ал. 2, вр. чл. 175а, ал. 1, т. 2 ЗСВ / ред. ДВ бр. 7 от 2018 г./. В случая срокът за подаване на декларацията по чл. 175а, ал. 1, т. 2 е един месец, т. е. до 12.03.2018 г. Поради това правилно е прието от страна на административно – наказващият орган, че нарушението е реализирано на дата 13.03.2018 г.

Съгласно чл. 408а, ал. 1, вр. чл. 175в, ал.2, вр. чл. 175а, ал. 1, т. 2чл. 175а, ал. 1, т. 2 ЗСВ / ред. ДВ бр. 7 от 2018 г./., вр. чл. 175а ал. 1 т. 1 от ЗСВ административно – наказателно отговорно лице в случая е П.Н.С., ЕГН ********** – с оглед качеството му на съдия и задължено лице по чл. 175а, ал. 1, т. 1 от ЗСВ.

Водим от всичко изложено по-горе съдът приема, че жалбоподателят формално е извършил от обективна страна вмененото му административно нарушение.

От субективна страна съдът приема, че нарушението е извършено при форма на вината – непредпазливост. Като юрист и лице, подавало декларации в предходни години, П.Н.С. е знаел за задължението си да подава декларация за имущество и интереси по чл. 175а, ал. 1, т. 1 от ЗСВ в частта за произхода на средствата при предсрочно погасяване на задължения и кредити в срока по чл. 175в, ал. 2 от ЗСВ -  до 12.03.2018 г., тъй като е извършил частично предсрочно погасяване на задължението на 12.02.2018 г.

 

 От тук следва, че жалбоподателят е предвиждал настъпването на конкретните обществено – опасни последици / че ако не подаде декларацията си до 12.03.2018 г. ще закъснее с подаването й /. Доколкото лицето е подало декларацията си един месец и петнадесет дни след крайния срок съдът приема, че от закъснението му не може да се направи извод, че това е сторено умишлено и явно нарушителят е мислил, че ще успее да подаде декларацията си в срок, т. е. че ще предотврати настъпването на обществено – опасните последици.

Вярно е, че нарушението е формално и за довършеността му не е необходимо да е настъпил какъвто и да било противоправен резултат. Въпреки това, обаче, настоящият съдебен състав счита, че в случая следва да се приложи нормата на чл. 28 от ЗАНН, тъй като осъщественото от П.Н.С., ЕГН ********** нарушение представлява маловажен случай.

Поначало, след като по законодателен път е установен запрет за осъществяване на определен вид деяние, то същото по дефиниция се явява обществено опасно, но следва да се отбележи, че се има предвид типичната за деяние от определен вид обществена опасност от гледна точка на нейния характер. Същата обуславя отрицателното въздействие на деянието върху нормалното развитие на обществените отношения. Има, обаче, случаи, при които поради маловажността на конкретно извършеното деяние или поради явната незначителност на обществената му опасност, това отрицателно въздействие не е в обичайната степен за деяния от подобен род или дори липсва. Именно заради това и за да се избегне неоправдано използване на наказателна, респ. административно – наказателна репресия, в разпоредбите на чл. 9, ал. 2 от НК, респ. чл. 28 от ЗАНН законодателят е предвидил възможност при формално осъществяване на признаците на състава на нарушението / в случая /, поради малозначителността на деянието, обуславяща липса на обществена опасност или наличие на незначителна такава, деянието да не се наказва. Разпоредбите на чл. 9, ал. 2 от НК и чл. 28 от ЗАНН не съдържат ограничения, касаещи приложението им по отношение на определен вид престъпление, респ. административно нарушение. Следователно посочените по-горе норми са принципно приложими по отношение на всички състави на нарушения по ЗСВ. Следва да се отбележи, че държавната репресия е оправдана само тогава, когато тя представлява реакция срещу засягането на обществени интереси така, че именно от гледна точка на последните да е нужно нейното използване. В противен случай, когато отрицателното въздействие на дадена проява върху действителността е незначително, използването на репресия на свой ред се явява обществено неоправдано. За това съдът преценява и дали е налице пропорционалност между конкретно извършеното деяние / действие или бездействие /, последиците от него и предвиденото за него / и наложено / наказание.

Въпросът дали извършеното от П.Н.С. деяние не е обществено опасно въобще или разкрива явно незначителна степен на обществена опасност следва да бъде разрешен при съвкупна преценка на всички елементи на състава. От значение е характерът на обекта на посегателство, степента, в която той може да бъде засегнат, характерът на конкретното деяние, с оглед конкретната възможност, която то създава за засягане на обекта, степента на застрашаване или увреждане на обекта, някои особени характеристики на дееца, които се отразяват на обществената опасност на неговата личност, обществено опасните последици от деянието, каквито може да има и при нарушенията на просто извършване и т. н. Поради това, че "малозначителността" на деянието представлява конкретно негово обществено качество, във всеки отделен случай е необходим внимателен и то комплексен анализ в указаните по - горе насоки, без да се допуска абсолютизирането на някой от тях. Изхождайки от характера на обществените отношения, обект на защита в ЗСВ, този съдебен състав приема, че в настоящия казус не се касае до такова деяние, което въобще не оказва отрицателно въздействие и по никакъв начин не застрашава съществуващите отношения. В такъв смисъл не е игнорирано същественото значение на обекта сам по себе си. Вярно е, че имуществената сфера на магистратите и нейната прозрачност се следи внимателно от обществото, но при преценката за приложението на чл. 9, ал. 2 от НК, респ. чл. 28 от ЗАНН следва да се обсъжда конкретното деяние и неговата конкретна обществена опасност. В ППВС № 6/1975 г. изрично е изтъкнато, че преценката дали престъплението е с голяма обществена опасност или не, се прави с оглед конкретната му тежест, последиците от него, отражението му в колектива и обществото и др., а не само с оглед на правната му квалификация. Макар посоченият акт на Върховния съд да касае деятелността на непълнолетните, той има общовалидно принципно значение, тъй като указва кои са основните критерии за преценка на обществената опасност на конкретните престъпления, а от там по аналогия / с оглед празнотата в ЗАНН / и за административните нарушения. Настоящият съдебен състав счита, че принципното наличие на обществена опасност на нарушенията на ЗСВ не може да бъде пречка за приложението на чл. 28 от ЗАНН щом от анализа на конкретно обсъжданото деяние категорично се разкрива неговата малозначителност - съществена незначителност на отрицателното въздействие върху защитените обществени отношения.

Обществената опасност на всяко деяние е негово конкретно обществено качество, което има обективна основа и то се изразява в отрицателното въздействие върху конкретния вид обществени отношения, обект на защита. За установяване на обществено опасния характер на деянията поначало следва да бъдат изяснени характерът, начинът и степента на засягане на обекта, специалните качества на дееца и субективните особености на неговата проява. Следвайки стриктно този подход, РС – гр. К. приема, че в случая следва да се приложи нормата на чл. 9, ал. 2 от НК, респ. чл. 28 от ЗАНН. За да достигне до този извод съдът съобрази следното: 1) в случая е налице подаване на декларация за промяна в декларирани обстоятелства в декларацията за имущество и интереси по чл. 175а, ал. 1, т. 1 от ЗСВ в частта за произхода на средствата при предсрочно погасяване на задължения и кредити, т. е. няма укриване на данни за имуществото и интересите на магистрата; 2) декларацията на П.Н.С. е подадена в ИВСС само един месец и петнадесет дни след крайния срок; 3) нарушението е констатирано след като вече е била представена декларацията в ИВСС; 4) реално не е настъпило засягане на обществения интерес, свързан с прозрачността на имуществото на магистрата, т. е. с конкретното поведение на жалбоподателя не са застрашени, нито пък са увредени каквито и да било обществени отношения; 5) липсват доказателства за други нарушения по ЗСВ от страна на съдия  П.Н.С., 6) възрастта на дееца и обстоятелството, че той е съдия от повече от 10 години; 7) деянието не е осъществено умишлено, а по непредпазливост.

Съдът не споделя доводите на жалбоподателя, че в обжалваното наказателно постановление е налице противоречива фактическа обстановка, като е посочено, че жалбоподателят е декларирал извършено на 12.02.2018 г. частично предсрочно погасяване на задължението си към „ЦКБ“ АД, а срокът за подаване на декларацията е изтекъл на 12.03.2017 г. / посочен в АУАН /. От показанията на свидетелите се установи, че се касае за срок 12.03.2018 г., т.е. допусната е техническа грешка в изписването на годината – 2018 г.

Всичко това дава основание на настоящия съдебен състав да приеме, че макар деянието на П.Н.С. да покрива от обективна и субективна страна състава на вмененото му нарушение - то следва да се приеме за маловажно такова и съответно да не се наказва.

Поради това РС – гр. К. счита, че в конкретния случай административно – наказващият орган, след като е констатирал фактите, е следвало да приеме, че става въпрос за маловажен случай и да не налага административно наказание, а само устно или писмено да предупреди нарушителя, че при повторно нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

Съгласно задължителното за съдилищата Тълкувателно решение № 1/12.12.2007 г. на ОСНК на ВКС когато деянието представлява "маловажен" случай на административно нарушение, административно – наказващият орган следва да приложи чл. 28 от ЗАНН. В случая става въпрос за особена компетентност на наказващия орган за произнасяне по специален, предвиден в закона ред, а именно - при наличие на основанията по чл. 28 от ЗАНН, да не наложи наказание и да отправи предупреждение, от което произтичат определени законови последици. Според върховните съдии преценката за "маловажност на случая" подлежи на съдебен контрол и когато съдът констатира, че предпоставките на чл. 28 от ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на Наказателното постановление поради издаването му в противоречие със закона.

В горния смисъл е и наложилата се съдебна практика: Решение № 6891/10.11.2015 г. на АССГ – V касационен състав по дело № 6891/2015 г.; Решение № 6683/15.11.2018 г. на АССГ – II касационен състав по дело № 5270/2018 г.; Решение № 6944/22.11.2018 г. на АССГ – V касационен състав по дело № 7531/2018 г.; Решение № 367841/22.03.2018 г. на СРС – 108 състав по НАХД № 80/2018 г.; Решение № 380612/10.04.2018 г. на СРС – 8 състав по НАХД № 21258/2017 г.; Решение № 493173/21.09.2018 г. на СРС – 12 състав по НАХД № 77/2018 г. и други.

Водим от изложеното и основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

Р    Е   Ш   И  :

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 30 от 01.11.2018 г., издадено от Т. А. Т.– Главен Инспектор на Инспектората към Висшия съдебен съвет, с което на основание чл. 408а, ал. 1 и чл. 408д, ал. 3 от Закона за съдебната власт, вр. чл. 53, ал. 1 и чл. 27 от Закона за административните нарушения и наказания на П.Н.С., ЕГН ********** ***, адрес по чл. 43, ал. 1 ЗАНН, посочен от нарушителя в АУАН : гр. С., бул. „Г.С.“ № 23 – С.районен съд, месторабота : С.районен съд, на длъжност съдия е наложена „Глоба“ в размер на 300.00 / триста / лева, за нарушение на чл. 175в, ал. 2, вр. чл. 175а, ал. 1, т. 2 от ЗСВ/ ред. ДВ бр. 7 от 2018 г. /, вр. чл. 408а, ал. 1 от Закона за съдебната власт.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване  пред Административен съд – С. област в 14 – дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

 

 

 

 

                                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ :