Р Е
Ш Е Н И Е
№260000
гр.Кюстендил,
06.01.2022г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Кюстендилският окръжен съд, гражданско отделение,
първи състав, в открито заседание на шестнадесети ноември, две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: ВЕСЕЛИНА ДЖОНЕВА
при секретаря: Мая Стойнева,
след като
разгледа докладваното от съдия В.Джонева търг.д.№98/2019г.
по описа на ОС-Кюстендил, и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на Глава
Тридесет и втора – „Производство по
търговски спорове“, чл.365 и сл. от ГПК.
Делото е
образувано по исковата молба на М.К.К., с ЕГН ********** и В.И.К., с ЕГН **********,
двамата с постоянен адрес ***, подадена чрез пълномощника им адв.И.А., против
Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление в гр.*** ***,
Столична община, район ***, ул.„***“ №**, ет**.
Предявени са
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.282 ал.5 във вр. с
ал.3 от Кодекса за застраховането /отм./ във вр. с чл.45 и чл.86 от ЗЗД, за
осъждане на ответника Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни
застрахователи“, в качеството му на представително национално бюро за Република
България, да заплати на всеки от ищците М.К. и В.К. сума в размер на по 150 000 лева, представляваща
обезщетение за претърпени от всеки от тях неимуществени вреди от смъртта на И. Р.
К., съпруг на първата ищца и баща на втория ищец, настъпила при ПТП,
реализирано на територията на Република България, в гр.***, на 25.10.2015г.,
виновно причинено при допуснати нарушения на правилата за движение от водач на
товарен автомобил марка „***“, с турски рег***, застрахован за гражданската му
отговорност по международната система за автомобилна застраховка на
гражданската отговорност - „Зелена карта“, при застрахователно дружество „***“ – Турция, ведно със законната лихва
върху всяка от търсените суми, считано от 05.11.2019г. до окончателното
изплащане. Претендирано е присъждане и на сторените по делото разноски.
Така се
поддържат исковите претенции, които се основават на следните твърдения: 1/ на
25.10.2015г. в гр.***, на ул.„***“, срещу №155, между товарен автомобил ТИР,
марка „***“, с турска регистрация - рег***, и пешеходеца И. Р. К. е настъпило
пътно – транспортно произшествие (ПТП), при което е причинена смъртта на И. Р. К.;
2/ виновен за настъпването на ПТП е водачът на товарния автомобил М.З., който е
нарушил правилата за движения по пътищата, а именно – предприел е маневра
заобикаляне на спряло пътно превозоно средство (ППС) – ТИР в условията на
ограничена видимост; движил се е с несъобразена с пътните условия скорост; не е
контролирал непрекъснато управляваното от него моторно превозно средство (МПС);
управлявал е такова с неизправна кормилна и спирачна система и не е изпълнил
задължението си да бъде внимателен и предпазлив към особено уязвимите участници
в движението, каквито са пешеходците; 3/ гражданската отговорност на водача на
турския ТИР, причинил смъртта на И.К. е била застрахована по застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите при застрахователно дружество „***“ в Турция; 4/ ищцата М.К. е съпруга
на починалия, а ищецът В.К. – негов син, като същите са претърпели
неимуществени вреди, в следствие на внезапната и нелепа смърт на И.К. –
загубили са своя любящ съпруг и баща, своята опора и закрила; преживели са
силен емоционален шок и стрес, последвани от апатия, загуба на вяра, безсъние,
потиснатост, безпокойство, чувство за вътрешна опустошеност и безнадежност; 5/ М.
и В. К. на 05.09.2019г. подали заявление до Сдружение „Национално бюро на
българските автомобилни застрахователи“ с искане за изплащане на обезщетения за
претърпените от тях неимуществени вреди в размери от по 150 000 лева,
претърпени в резултат на виновно причиненото от водача на турския товарен
автомобил ПТП, довело до смъртта на И.К., по което било отказано плащане, с
довод за липса на установена вина на водача на МПС с турска регистрация.
Ответникът
Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“, чрез
пълномощника си адв.Р.Ц. от АК-София, изразява становище за допустимост, но
неоснователност на исковите претенции. Не оспорва пасивната си процесуална
легитимация да отговаря по предявените искове за изплащане на обезщетения за
вреди, настъпили от ПТП, реализирано на територията на Реп.България от МПС с
чуждестранна регистрация от държава – членка на системата „Зелена карта“ –
Турция, за което се твърди, че отговорността относно същото е застрахована от
чуждестранен застраховател от държава-членка на системата „Зелена карта“, в
случая – Турция. Ответникът не оспорва: 1/ настъпването на ПТП на 25.10.2015г.
в гр.***, РБ с участници – МПС товарен автомобил марка „***“, с турски рег***,
управляван от водача М.З. и И. Р. К.; 2/ факта, че при настъпилото ПТП И. Р. К.
е починал, както и 3/ че към датата на ПТП за управлявания от турския водач
товарен автомобил с рег*** е имало сключен договор за застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите при застрахователно дружество „***“ – Турция, по полица №3524072 със
срок на валидност от 23.02.2015г. до 23.02.2016г. При все това, ответникът
счита, че исковете са неоснователни и претендира да се отхвърлят, като прави
възражение, че доколкото отговорността на НББАЗ произтича от отговорността на
застрахования водач, то в случая същата не следва да бъде ангажирана, тъй като
водачът на МПС – турски ТИР не е извършил сочените в исковата молба нарушения
на правилата за движение и няма вина за настъпилата смърт на И.К.. Счита, че
липсват доказателства водачът на МПС да е бил в състояние да предотврати
настъпването на ПТП и се позовава на
обстоятелството, че образуваното по случая ДП №1053/2015г. по описа на РУ на
МВР – *** за престъпление по чл.343 ал.1 б.„в“ във вр. с чл.342 ал.1 от НК е
било прекратено, поради липса на престъпление от общ характер, като в мотивите
на постановлението за прекратяване на ОП-***, споделени и в определение на САС
№228/17.05.2019г. по ВЧНД №550/2019г. по описа на САС, изрично било посочено,
че водачът на товарния автомобил не е бил длъжен и не е могъл да предвиди
общественоопасните последици, нито е могъл да ги предотврати и в конкретния
случай се касае за случайно деяние по смисъла на чл.15 от НК. В случай, че тези
доводи не бъдат споделени, при условията на евентуалност, ответникът прави
възражение за съпричиняване от страна на пострадалия на вредоносния резултат,
който: 1/ е нарушил правилото на чл.113 ал.1 т.2 от ЗДвП, забраняващо му да
спира без необходимост на платното за движение, като е стоял в дясната лента за
движение по посока на движение на товарния автомобил с турска регистрация,
межди два спрели в същата лента товарни автомобила, с гръб към лявата лента за
движение и не е бил водим за преминаващите по пътното платно и в същата посока
автомобили; 2/ е нарушил правилото на чл.114 т.1 от ЗДвП като е навлязъл
внезапно на платното за движение и 3/ е могъл да избегне ПТП, ако е съобразил,
че с предприетите действия по пресичане до другата страна на пътното платно;
оставането на същото между два спрели товарни автомобила, без видимост за
останалите участници в движението и с гръб към лявата лента за движение; без да
може да възприеме случващото се зад него на пътното платно ; проявеното
агресивно поведение спрямо другия пешеходец, което би предизвикало ответна
реакция, която може да доведе до внезапно навлизане в лява лента за движение и
като краен резултат до сблъсъка му с товарния автомобил и до настъпване на
смърт. Наред с посоченото се оспорва вида и размера на претърпените от ищците
неимуществени вреди, както и се възразява срещу размера на предявените искове,
които се считат за завишени и несъответни на принципа за справедливост по чл.52
от ЗЗД. Претендира се присъждане на сторените по делото разноски.
Окръжен
съд-Кюстендил, след като се запозна с доказателствата по делото и след като
прецени същите поотделно и в тяхната съвкупност, при условията на чл.235 ал.2
от ГПК, намери за установено следното от фактическа страна:
На
25.10.2015г. И. Р. К. се е намирал в гр.***, управлявайки товарен автомобил –
седлови влекач марка „М.З.“ с ДК №***, с прикачено полуремарке към него. Същият
спрял на бул.„***“ в посока от гр.Лом към гр.***. Платното за движение на бул.„***“
е включвало общо четири пътни ленти – по две в посока. На отсрещната страна на
пътното платно в насрещната посока за движение – от гр.*** към гр.Лом - в
крайната дясна по посоката на движение пътна лента спрял друг ТИР на фирма „Discordia“ – седлови влекач марка „***“ рег М.З., с прикачено
полуремарке. Последното МПС било управлявано от Г.З., който спрял, след като
забелязал, че И.К., когото не познавал, му ръкомахал да спре. От показания на
Г.З., разпитан като свидетел (л.229-л.230 от делото), става ясно, че преди гр.***
е имало рискова пътна ситуация с участието на управляваните от двамата
тежкотоварни автомобили. След като З. спрял и слязъл, И.К. предприел пресичане
на пътното платно. От показанията на свидетелката Д.Д. (л.230 от делото),
очевидец на случая, се установява, че още докато пресичал пътя в посока спрелия
ТИР на „Discordia“, К. викал и ръкомахал, на което З.
отвръщал със същото; двамата си крещели. Докато К. пресичал, зад първия ТИР на „Discordia“ спрял друг на същата фирма – седлови влекач марка „***“
с регМ.З., с прикачено полуремарке, управляван от колега на З. – М. Х..
Както от
разпита на свидетелите З. и Д., така и от приетите заключения по назначени
съдебно-автотехнически експертизи (САТЕ) се установява, че след като К.
пресякъл пътното платно, двамата мъже – К. и З. – се намирали в пространството
между двата спрели товарни автомобили на „Discordia“ и се карали. Според свидетелката Д., двамата се
спречкали, шофьорът на „Discordia“ (Г.З.) замахнал към другия (К.),
като в този момент минал управлявания от М.З.
товарен автомобил марка „***“, с турски рег***, след което се видяло, че
К. лежи на пътното платно. Свидетелят З. също твърди, че двамата с К. се
намирали в пространството между двата камиона на „Discordia“, като сочи, че двамата почти не провели диалог,
помежду им не е имало никакъв физически контакт, но в един момент К. загубил
равновесие, в този момент много близо минал турският ТИР, К. се завъртял и се
свлякъл на земята. В показанията си З. сочи, че камионът минал много близо,
рисково за човешки живот и заявява, че не си спомня страничните огледала на
камионите на „Discordia“ да са били повредени при близкото
преминаване на турския ТИР.
От
заключение с вх.№262101/16.03.2021г. по назначената САТЕ, изготвено от в.л.инж.Ф.К.,
се установява следния механизъм на настъпилото ПТП:
Разстоянието,
на което са спрели в гр.*** на бул.„***“ в крайната дясна лента в посока гр.Лом
двата товарни автомобила на „Discordia“ е било около 16 метра. Когато З. и
К. са застанали в пространството между тези два автомобила, К. се е намирал на
около 2 метра пред влекача с регМ.З.. В този момент товарният автомобил с
турски рег*** е предприел маневра заобикаляне на спрелите два автомобила на „Discordia“ като е навлязъл в лявата лента за движение, движейки
се по същия булевард в посока гр.Лом. Спрямо него по широчината на пътя И.К. се
е намирал вдясно, в дясната пътна лента, на около 1 метър от траекторията на
дясната му страна, с гръб. Дали е бил бутнат или е залитнал, но внезапно тялото
на К. е извършило движение назад към лявата пътна лента на платното за движение,
по която лента се е движил управлявания от М.З. ТИР. При това движение, между
превозното средство и К. е възникнал удар, който е бил реализиран между дясната
страна на полуремаркето или – на около 7.40 метра назад от предната част на
влекача, и дясната задна страна на пешеходеца. След удара тялото на К. се е
завъртяло и паднало напред, а товарният автомобил с турски рег*** е продължил
напред и след като водачът е чул вик е спрял след като е подминал спрения от З.
ТИР.
От заключение
с вх.№ 261046/08.02.2021г. по назначената съдебномедицинска експертиза,
изготвено от в.л.д-р В.Н. се установява, че така реализираното ПТП е настъпила
смъртта на И.К.. Същата е в пряка причинно-следствена връзка с инцидента, като
причината за смъртта е тежка черепно-мозъчна травма с фрактури на черепната
основа, субарахноидални кръвоизливи, контузии на главния мозък, с последващ
бързо развил се мозъчен оток, довел до остро потискане и спиране на съдовата и
дихателната дейност.
От горепосоченото
заключение на в.л.инж.Ф.К. се установяват още и следните обстоятелства:
В началото
на удара между пешеходеца и превозното средство И.К. се е намирал спрямо
дължината на товарния автомобил на около 7.40 метра назад от предната част на влекача.
Скоростта на движение на товарния автомобил непосредствено преди и по време на
удара е била около 47 км/ч, а тази на пешеходеца– около 6.6 км/ч. При тази
скорост на движение и с оглед мястото, на което се е намирал пешеходецът,
водачът на турския ТИР е имал възможност да го забележи от разстояние 28.40
метра или около 2.17 секунди преди предната част на влекача да достигне
мястото, на което се е намирал пешеходецът. От момента, в който пешеходецът е
започнал да се движи към лявата лента до мястото на удара същият е изминал 1
метър за време 0.55 секунди. За това време турският автомобил изминава 7.18
метра разстояние и предвид факта, че към началото на удара предната част на
влекача е била на 7.40 метра след мястото на удара, следва, че: 1/ в момента, в
който пешеходецът е започнал да се движи към лявата лента, предната част на
турския автомобил е била на 0.22 м след мястото на удара по дължина на пътя и
2/ в момента, в който пешеходецът е навлязъл в лявата лента, предната част на
автомобила е била на 4.53 м след мястото на удара. При тези разстояния и
предвид това, че при движение със скорост от 47 км/ч опасната зона за спиране
на автомобила е била 38.40 метра, то водачът на турския ТИР от момента, в който
е могъл да види пешеходеца не е имал възможност да спре преди мястото на удара,
а от момента на започване движението на пешеходеца към лявата пътна лента или
от момента на навлизането му в нея водачът не е разполагал с необходимото време
да започне спиране, т.е. произшествието е било непредотвратимо чрез спиране. За
пешеходеца произшествието е било предотвратимо ако не навлезе в лявата лента
или ако навлезе със скорост от 2.72 км/ч или по-ниска от нея. Ширината на
лентите за движение е позволявала турският ТИР да премине покрай спрелите
автомобили на „Discordia“, като ако същият се е движил
непосредствено до двойната непрекъсната линия вляво от него, то разстоянието
между неговата дясна страна и предната лява страна на седловия влекач с рег М.З.
би било 0.51 м, без отчитане широчината на огледалата, която на тези автомобили
е 0.25 м.
Горепосочените
констатации и изводи на в.л.инж.Ф.К. са потвърдени и в заключение с вх.№
264510/22.06.2021г. и допълнението към него по назначената разширена САТЕ на
в.л.инж.Г.И., инж.Й.П. и инж.М.Й.. В това заключение са изведени и изводи, че
липсата на спирачен път е обяснима с факта, че водачът не е възприел пешеходеца
като опасност за движението, както и, че със скоростта, с която се е движил
водачът е бил в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие, но в
конкретния случай не е била налице такава ситуация. Както в.л.К. (вж.л.322),
така и вещите лица по тройната експертиза (вж.л.366 отзад) сочат, че при
движението му назад към лявата лента пешеходецът се удря в преминаващия
автомобил и според тройната експертиза причина за настъпилото ПТП е внезапното
навлизане на пешеходеца в лявата пътна лента. Също така, и в двете заключения
експертите са категорични, че удар на пешеходеца в предната част на влекача не
е имало, а единственият такъв е в дясната страна на полуремаркето, тъй като при
първичен фронтален удар положението на тялото не би било такова, каквото е било
намерено. Вещите лица не намират данни, обосноваващи извод за липса на
техническа изправност на турския ТИР, като сочат, че същият е преминал
съответния периодичен технически преглед, а вещото лице инж.К. счита, че липсва
връзка между настъпилото ПТП и техническата изправност на автомобила.
Отговорите
на останалите въпроси, възложени на вещите лица за изследване, съдът намира за
неотносими към предмета на делото и въз основа на същите не формира фактически
изводи по спора.
Прието е по
делото заключение по назначена съдебна видеотехническа експертиза – заключение
с вх.№ 265959/04.11.2021г., изпълнено на вещо лице В.П.,***, с което са
свалени, материализирани на хартиен носител кадри от охранителни камери 03, 04
и 05, на които се намират видеофайлове. Кадрите са цветни, с вкодирани в
изображението дата и часово време. Вещото лице е установило, че скоростта на
записите е добра, но резолюцията е ниска, а обектите са заснети от далечно
разстояние, поради което лицево идентификационно изследване е изключено. На
материализираните от експерта кадри се вижда, че на 25.10.2015г., в 12:01:37
часа в обсега на камера 05 влиза жълт ТИР „Discordia“; в 12:01:47 часа – спира; в 12:02:07 часа в обсега
на същата камера виза втори жълт ТИР „Discordia“, като към
спрелия ТИР се вижда силует на човек, движещ се срещу движението и друг човешки
силует, движещ се срещу него; в 12:02:10 часа двата силуета се доближават,
вторият жълт ТИР „Discordia“ спира, като същевременно в обсега
на камерата влиза син ТИР: в 12:02:11 часа се вижда, че двата човешки силуета
са в близост един до друг, като се вижда вдигане на ръце от тях, като в един
момент силуетът със светлата връхна дреха сякаш е хванал през врата другия
силует и леко прикляка; в същия момент синият ТИР закрива двата човешки
силуета; в 12:02:13 часа е отминал и на асфалта се вижда тъмно петно, вероятно
тялото на единия от силуетите, а другият силует е пред жълтия ТИР; в 12:02:15
часа синият ТИР се отдалечава: в 12:02:21 часа синият ТИР излиза от обсега на
камерата, а хора от Търговския център се насочват към пътното платно.
Експертите
по назначените технически експертизи не установяват промяна в траекторията на
движение на турския ТИР преди, по време или след удара, каквото „кривване“
твърди да е видяла свидетелката Д.Д..
От
материалите по изисканото ДП се установява, че по повод настъпилата смърт на И.К.
е било образувано ДП №1053/2015г. по описа на РУ на МВР – ***,
пр.пр.№1159/2015г. по описа на ОП-***. Същото е било прекратено изцяло с
постановление на окръжния прокурор на ОП-*** от 21.12.2018г., в което постановление
са били обсъдени няколко евентуално извършени престъпни деяния – по чл.124 ал.1
от НК (за причиняване смърт по непредпазливост вследствие на умишлено нанесена
телесна повреда), чл.122 ал.1 от НК (убийство по непредпазливост) и чл.343 ал.1
б.„в“ във вр. с чл.342 ал.1 от НК (причинена смърт по непредпазливост
вследствие на извършено ПТП). По отношение на последното престъпление
прокурорът е приел, че е налице случайно деяние, тъй като от момента, в който
пешеходецът действително е представлявал опасност, навлизайки в откритото пътно
платно, шофьорът на турския ТИР не е могъл да спре и да предотврати удара. По
повод жалба от М.К., пред ОС-*** е било образувано ч.н.д.№6/2019г., по което с
определение от 25.01.2019г. постановлението на ОП-*** е било отменено и делото
– върнато на ОП-*** за ново произнасяне. По повод протест, с определение с №228
от 17.05.2019г. по ВНЧД №550/2019г., неподлежащо на обжалване, САС е отменил
определението на ОС-*** и е потвърдил постановлението на прокурора от
21.12.2018г., в частта, в която е било прекратено ДП №1053/2015г. по описа на
РУ на МВР – *** за престъпленията по чл.343 ал.1 б.„в“ във вр. с чл.342 от НК и
чл.124 ал.1 от НК, а по отношение на престъплението по чл.122 от НК
постановлението е отменено, с указание от ОП-***, че следва да изпрати делото
на Районна прокуратура-*** за произнасяне относно това престъпление.
От
показанията на разпитаните свидетели А. К. и Р. П. се установява, че
семейството на И., М. и В. К. е било задружно и сплотено, без свади и конфликти
помежду им. И.К. се грижел всеотдайно за сина си и за съпругата си; осигурявал
им добър стандарт на живот. Внезапната му смърт предизвикала у ищците шок и
силен стрес, сълзи, безсънни нощи, страдание, безпокойство, нервност и
тревожност. Загубили своята опора и болката от тази загуба преживявали все още
и в момента.
При така
установените по делото факти, съдът прави следните правни изводи:
Уважаването
на исковите претенции предполага установяването на следните факти: 1/ ищците да
са претърпели вреди от емоционално естество с конкретните описани в исковата
молба проявления; 2/ тези вреди да са настъпили в резултат на смъртта на техния
съответно съпруг и баща И.К.; 3/ смъртта на И.К. да е следствие от ПТП, описано
в исковата молба; 4/ ПТП да е било причинено в резултат на противоправно и
виновно поведение на водача на товарния автомобил с турска регистрация М.З.; 5/
по отношение на последния към датата на инцидента да е имало действащ договор
по задължителна застраховка „Гражданска отховорност“ на автомобилистите по
договор с чуждестранен застраховател от държава-членка на системата „Зелена
карта“. В случай, че тези факти бъдат доказани, на разглеждане подлежат направените
от ответника възражения, в това число – за съпричиняване на вредоносния
резултат от пострадалия.
По делото са
категорично установени и на практика – в по-голямата им част безспорни, няколко
значими за основателността на исковете факти. Така, несъмнено е доказано, че на
25.10.2015г. в гр.*** е настъпило ПТП с участници – пешеходец И.К. и товарен
автомобил – ТИР с турска регистрация рег***, управляван от М.З.. Установено е
също така, че при реализираното ПТП е настъпила смъртта на И.К.. От показанията
на разпитаните свидетели К. и П. се установиха претърпените от ищците вреди,
които имат неимуществен характер и се намират в причинно-следствена връзка със
смъртта на И.К.. Не се спори – и двете страни го твърдят, че към датата на ПТП
за управлявания от турския водач товарен автомобил с рег*** е имало сключен
договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при
застрахователно дружество „***“ – Турция, по
полица №3524072 със срок на валидност от 23.02.2015г. до 23.02.2016г., като
Турция е държава-членка на системата „Зелена карта“. Последното, по силата на
чл.282 ал.5 във вр. с ал.3 от КЗ (отм.) би могло да съставлява предпоставка за
ангажиране отговорността на ответника Сдружение „Национално бюро на българските
автомобилни застрахователи“ като представително национално бюро за Република
България за вреди от ПТП, настъпили на територията на страната, чрез
предявяване на пряк иск на увредените лица. Несъмнено е обаче, че отговорността
на ответника е функционално обвързана от отговорността на застрахования водач.
С други думи – съществено за основателността на исковите претенции, насочени
срещу представителното национално бюро, е доказване наличието на противоправно
и виновно поведение на водача на моторното превозно средство, участник в ПТП.
Именно този елемент от фактическия състав на отговорността е спорен по делото и
налага потребността съда да даде отговор на въпроса дали ПТП, при което е
настъпила смъртта на К. е било причинено в резултат на противоправно и виновно
поведение на водача на товарния автомобил с турска регистрация М.З.. Настоящият
съд счита, че отговора на този въпрос следва да бъде отрицателен.
Приетото от
прокурора или от съда при проверка правилността на прокурорското постановление
за прекратяване на наказателното производство няма обвързваща гражданския съд
сила, тъй като макар и финализиращ акт никой от посочените не представлява
влязла в сила присъда и няма задължителната сила на такава по смисъла на чл.300
от ГПК. В този смисъл, на самостоятелно основание, съобразно доказателствата по
делото и вътрешното си убеждение съдът ще следва да преценява наличието или
липсата на осъществен деликт.
Съдът счита,
че събраните по делото доказателства не само, че не установяват противоправност
на поведението на водача на товарния автомобил, но и обосновават категоричен
извод за липса на такова. Твърденията в исковата молба са за допуснати няколко
нарушения на правилата за движение по пътищата, които нарушения се счита, че са
довели до настъпване на процесното ПТП. На първо място се твърди, че водачът на
турския ТИР е предприел маневра „заобикаляне“ на ППС при наличие на ограничена
видимост. Според чл.25 ал.1 от ЗДвП, водач на пътно превозно средство, който ще
предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно
средство, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде
опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или
минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното
положение, посока и скорост на движение. Установи се, че в случая М.З. е
предприел такава маневра, тъй като в дясната пътна лента са били спрели двата
товарни автомобила на фирмата „Discordia“, което е наложило същият да
премине в лявата пътна лента, за да продължи движението си. С това му действие
водачът е спазил изискването на цитираната разпоредба, тъй като преди да я
започне се е съобразил с всички участници в движението. Пешеходецът И.К. преди
това е пресякъл платното за движение и видимо за водача е завършил пресичането
като се е скрил от зрителното му поле, с което същият е престанал да бъде
участник в движението, с чието положение, посока и скорост на движение водачът
да има задължение да се съобразява. Правилата за извършване на маневрата,
според съда, са спазени и нарушение на същите не е довело до настъпване на ПТП.
На следващо
място, ищците твърдят, че причина за произшествието е движението на турския
товарен автомобил с несъобразена с пътните условия скорост, както и
обстоятелството, че водачът му не е изпълнил задължението си да контролира
непрекъснато ППС, което е управлявал. На практика се твърди нарушение на чл.20
ал.1 и ал.2 от ЗДвП, според които: водачите са длъжни да контролират непрекъснато
пътните превозни средства, които управляват (ал.1) и водачите на пътни превозни
средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат
пред всяко предвидимо препятствие; водачите са длъжни да намалят скоростта и в
случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението (ал.2).
Събраните по делото доказателства не могат да мотивират у съда извод за
допуснати нарушения на така посочените правила. Категорично не може да се
приеме, че водачът на турския ТИР е изгубил контрол върху управляваното от него
превозно средство – въобще в никой момент при преминаването покрай спрелите
камиони в дясната пътна лента, още по-малко – да е извършил такова нарушение и
то да се намира в причинна връзка с инцидента. Този извод произтича от
установените по делото факти, съдържащи се в показанията на свидетелите З. и Д.
и от констатациите и изводите на всички експерти по назначените технически
експертизи.
Доказа се,
че товарният автомобил се е движил със скорост, която не е превишавала
максимално допустимата за населено място, съгласно чл.21 ал.1 от ЗДвП– 47 км/ч,
но също така е била и съобразена с всички фактори, които законодателят е
посочил като значими при избора на скорост на движение в чл.20 ал.2 от ЗДвП,
тъй като от данните е видно, че инцидентът е станал в светлата част на
денонощието, при добра видимост, на сух асфалт, равен път, на прав пътен
участък, при ниска интензивност на движението. Този извод не се опровергава от
обстоятелството, че водачът на товарния автомобил не е спрял при възникване на
опасността за движението. ЗДвП поставя изискване ППС да се движат с такава
скорост, че да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие и
водачите - да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато
възникне опасност за движението. В случая, от приетите заключения по
назначените САТЕ може да се обоснове извод, че пешеходецът И.К. не е
представлявал препятствие, което водачът на турския ТИР да може да предвиди и с
което последният да съобрази скоростта си на движение и въобще поведението си
на пътя. К. е пресякъл пътното платно, след което се е скрил от зрителното поле
на водача. От заключението на в.л.инж.Ф.К. се установи, че последният е могъл
отново да го види, когато се е намирал на разстояние 28.40 метра от него или на
2.17 секунди. Но това не е моментът, в който водачът го е възприел като
опасност, тъй като макар и да е бил на платното за движение, К. не се е намирал
в лента с трафик, бил е в участък между две спрени ППС, разговарял е и видимо
не е давал признаци да възнамерява да навлиза в лявата пътна лента – за водача
той не е представлявал предвидимо препятствие. От момента, в който К. е
започнал движение към лявата лента, политайки внезапно с гръб към нея и вече е
представлявал опасност, предната част на автомобила е била на 0.22 метра след
мястото на удара по дължина на пътя, а когато е навлязъл в нея предната част е
била на 4.53 метра след мястото на удара (вж.л.279), но ударът - от момента на
възникване на опасността – вече е бил непредотвратим чрез спиране (вж.л.280).
ПТП е настъпило вследствие на внезапното движение на К. назад и навлизането му
в лявата пътна лента, при което същият се е ударил в преминаващия ТИР, чиито водач не е допуснал нарушение на
правилата за движение и не е могъл, нито е бил длъжен да предвиди изненадващото
движение на К., което е имало внезапен и непредвидим характер и за него самия.
Показателно е, че ударът е в полуремаркето, което е на около 7.40 метра назад
от предната част на влекача. Водачите на ППС са длъжни да бъдат внимателни и
предпазливи към пешеходците (чл.116 ал.1 от ЗДвП), но в случая дори и от
момента, в който на разстояние от 28.40 метра водачът е забелязал К. в
пространството между спрелите товарни автомобили, при опасна зона за спиране от
38.40 метра, същият не е имал възможност да спре, предотвратявайки удара (така
заключенията по САТЕ).
Твърденията
за техническа неизправност на турския товарен автомобил не се доказаха, а и
въобще подобно нарушение не би се намерило в причинно-следствена връзка с
настъпилото ПТП, предвид установения механизъм на същото.
По така
изложените съображения съдът приема, че липсва противоправно и виновно
поведение на водача на МПС, което да обуслови и отговорността на ответника по
исковете. Същите се явяват неоснователни и подлежат на отхвърляне изцяло, ведно
с акцесорните претенции за лихви.
С оглед така
формирания извод, не се налага да бъде разглеждано направеното от ответника
възражение за съпричиняване.
По
разноските:
Сторените от
ищците разноски остават за тяхна сметка. Ответникът не дължи заплащане на
възнаграждения на процесуалния им представител по реда на чл.38 от ЗА.
На основание
чл.78 ал.3 от ГПК, на общо основание ищците дължат да заплатят на ответника
направените от последния разноски в производството по делото, а именно –
11 397 лева общо, в това число: 10 872 лева – за адвокатско
възнаграждение, с включен ДДС (вж.л.192) и 525.00 лева – за вещи лица.
Воден от
горното, съдът
Р
Е Ш И:
О Т Х В Ъ Р Л Я, като
неоснователни, предявените от М.К.К., с ЕГН ********** и В.И.К., с ЕГН **********,
двамата с постоянен адрес ***, против Сдружение „Национално бюро на българските
автомобилни застрахователи“, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в
гр.*** ***, Столична община, район *** ул.„**“ №***, ет.***, обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл.282 ал.5 във вр. с ал.3 от
Кодекса за застраховането /отм./ във вр. с чл.45 и чл.86 от ЗЗД, за осъждане на
ответника Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни
застрахователи“, в качеството му на представително национално бюро за Република
България, да заплати на всеки от ищците М.К. и В.К. сума в размер на по
150 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от всеки от тях
неимуществени вреди от смъртта на И. Р. К., съпруг на първата ищца и баща на
втория ищец, настъпила при ПТП, реализирано на територията на Република
България, в гр.***, на 25.10.2015г., виновно причинено при допуснати нарушения
на правилата за движение от водач на товарен автомобил марка „***“, с турски
рег***, застрахован за гражданската му отговорност по международната система за
автомобилна застраховка на гражданската отговорност - „Зелена карта“, при
застрахователно дружество „***“ – Турция,
ведно със законната лихва върху всяка от търсените суми, считано от
05.11.2019г. до окончателното изплащане.
О С Ъ Ж Д А М.К.К., с ЕГН ********** и В.И.К., с ЕГН **********,
двамата с постоянен адрес ***, да заплатят на Сдружение „Национално бюро на
българските автомобилни застрахователи“, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление в гр.****, Столична община, район ****, ул.„***“ №***, ет***
сумата от 11 397 лева
(единадесет хиляди триста деветдесет и седем лева), представляваща сторени в
производството по делото разноски, в това число: 10 872 лева – за
адвокатско възнаграждение, с включен ДДС и 525.00 лева – за вещи лица.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Апелативен съд-София в 2-седмичен
срок, считано от датата на получаване на препис.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: