№ 1006
гр. Перник, 18.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Борислава П. Борисова-Здравкова
при участието на секретаря Десислава Ст. Дрехарска
като разгледа докладваното от Борислава П. Борисова-Здравкова Гражданско
дело № 20241720104284 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са от „Водоснабдяване и канализация” ООД ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление - гр. Перник, ул. "Средец” № 11, чрез адв. М., срещу В. В. Г., ЕГН
**********, с адрес: ***, искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД да
бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата 625,73 лв. – главница за доставена и
отведена вода за периода 31.10.2022 г. – 31.05.2024 г. в жилище на адрес: ***, с абонатен №
***, ведно със законната лихва върху главницата от датата на исковата молба – 23.07.2024
г. до окончателното й изплащане, и сумата 55,28 лв. – обезщетение за забава върху
месечните плащания за периода от 09.01.2023 г. до 10.07.2024 г.
Ищецът твърди, че между водоснабдителното дружество и ответника е налице
облигационна връзка, създадена по повод продажба на питейна вода по силата на договор,
който урежда отношенията на страните по начина, установен в Общите Условия и Наредба
4/14.09.2004 г. на МРРБ за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните услуги /ДВ бр.88 ог 2004г., изм. и дои./
Съществуващото правоотношение е възникнало още с присъединяването на потребителя
към водоснабдителната и канализационна система и откриването на партида с абонатен
номер. В качеството си на потребител на "ВиК" услуги абонатът е задължен да заплаща
същите в предвиденият в закона срок. Съгласно чл. 8 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г.
продажбата на "ВиК" услуги се извършва при публично известни общи условия,
предложени от оператора и одобрени от съответен регулаторен орган, създаден със закон.
1
На основание чл. 8, ал. 2 и ал.З одобрените от ДКЕВР Общи условия за предоставяне на „В
и К” услуги на потребителите от „ВиК” оператор са публикувани и са влезли в сила. Към
настоящия момент в дружеството няма данни за несъгласие на ответната страна с
публикуваните общи условия или предложени от същата други различни условия за
уреждане отношенията между страните. От посоченото може да направи обоснован извод,
че като потребител, ответникът е запознат с обстоятелството, че всеки месец дължи
погасяване на формираното към "ВиК" ООД парично задължение за изразходвано
количество вода. С оглед изложеното моли за уважаване на предявените искове и осъждане
на ответника да заплати на ищеца сторените по делото разноски.
Ответникът в законоустановения едномесечен срок от получаване на съобщението е
депозирал отговор, с който представя вносна бележка за плащане на главницата и лихвата по
предявените исковете. Възразява за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
ищцовата страна. Моли за задължаване на ищеца да посочи банкова сметка, по която да
бъдат платени разноските.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно, кумулативно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
В тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД е да установи
наличието на облигационна връзка за предоставяне на ВиК услуги до процесния имот, както
и че е изпълнил задължението си за реално доставяне на ВиК услуги.
По акцесорния иск за обезщетение за забава е необходимо да бъде установено
изпадането на ответника в забава и размера на търсеното във връзка с това обезщетение.
Отношенията между водоснабдителните предприятия и потребителите се уреждат с
Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи. Съгласно разпоредбата на чл.
3, ал. 1, т. 1 от приложимата към процесната хипотеза Наредба № 4/14.09.2004 г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на В и К системи,
потребители на водоснабдителни и канализационни услуги са собствениците и лицата, на
които е учредено вещно право на строеж или право на ползване, включително чрез концесия,
на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни
води.
Същевременно съгласно нормата на чл. 8, ал. 1 от Наредбата получаването на тези
услуги се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и
одобрени от собственика (собствениците) на водоснабдителните и канализационните
системи или от оправомощени от него (тях) лица и от съответния регулаторен орган. Тези
общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник и
влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в централния ежедневник – арг. чл. 8,
2
ал. 2 и ал. 3 от Наредбата). Следователно, при придобиване на правото на
собственост/ползване върху водоснабден имот по силата на закона и без да е необходимо
изрично волеизявление, собственикът/ползвателят на имота става страна по продажбеното
правоотношение. В този смисъл е и клаузата на чл. 2, ал. 1 от процесните Общи условия за
предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор, приложими от ищеца
„Водоснабдяване и канализация“ ООД – гр. Перник, одобрени от ДКЕВР с решение №
ОУ[1]09/11.08.2014 г.
С отговора на исковата молба ответникът е оспорил исковете с единствения аргумент,
че задълженията са заплатени и представя вносна бележка от 16.09.2024 г. за сумата в общ
размер 681,01 лв.
С писмена молба ищецът признава неизгодния факт на извършено от ответника
погасяване на задълженията чрез плащане на вземанията, предмет на исковете. Моли за
присъждане на разноските за производството.
Извършеното след подаване на исковата молба плащане е факт, който следва да бъде
съобразен на основание чл. 235, ал. 3 ГПК, поради което предявените искове следва да бъдат
отхвърлени като неоснователни.
По разноските:
Видно от представената по делото вносна бележка, че плащането на сумите, предмет
на исковете, е извършено след подаване на исковата молба /23.07.2024 г./, поради което
ищецът има право да му бъдат присъдени сторените разноски за производството по делото.
Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. по тълк.д. № 6/2012 г. на
ОСГТК на ВКС с договора за адвокатска услуга се удостоверява, както че разноските са
заплатени, така и че само са договорени. От граматическото тълкуване на хипотезите,
очертани в чл. 78 ГПК се извежда, че само когато е доказано извършването на разноски в
производството, те могат да се присъдят по правилата на чл. 78 ГПК. Ето защо, в договора
за правна помощ следва да бъде указан вида на плащане, освен когато по силата на
нормативен акт е задължително заплащането да се осъществи по определен начин –
например по банков път. Тогава, както и в случаите, при които е договорено такова
заплащане, то следва да бъде документално установено със съответните банкови
документи, удостоверяващи плащането. Когато възнаграждението е заплатено в брой,
този факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ, а самият договор да е
приложен по делото. В този случай той има характер на разписка, с която се удостоверява,
че страната не само е договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение.
В случая в представения по делото договор за правна помощ и съдействие е отразено,
че между ищеца и адвоката е договорено възнаграждение в размер 400,00 лв., платимо по
банков път, но не е представен банков документ, удостоверяващ извършеното плащане. С
оглед изложеното, съдът приема, че по делото не е доказано извършването на разноски за
адвокатско възнаграждение от ищеца, поради което такива не следва да му бъдат присъдени
3
на.
По горните съображения на ищеца следва да се присъдят единствено разноски за
платена държавна такса за производството по делото в размер на 50,00 лв.
По изложените съображения, Съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Водоснабдяване и канализация” ООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр. Перник, ул. Средец № 11, срещу В. В. Г., ЕГН
**********, с адрес: ***, искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД
да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата 625,73 лв. – главница за доставена и
отведена вода за периода 31.10.2022 г. – 31.05.2024 г. в жилище на адрес: ***, с абонатен №
***, ведно със законната лихва върху главницата от датата на исковата молба – 23.07.2024
г. до окончателното й изплащане, и сумата 55,28 лв. – обезщетение за забава върху
месечните плащания за периода от 09.01.2023 г. до 10.07.2024 г., поради извършено в хода
на делото плащане.
ОСЪЖДА В. В. Г., ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ НА
"Водоснабдяване и канализация” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.
Перник, ул. Средец № 11, сумата 50,00 лв. /петдесет лева/ - разноски за производството по
делото.
Присъдената сума може да бъде платена по банкова сметка с IBAN:
BG86SOMB91301039493101, BIC SOMBBGSF, титуляр „ВИК“ ООД-гр. Перник.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Перник в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
4