№ 1178
гр. София, 08.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-3, в заседание при закрити врати
на четвърти август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Венета Цветкова
при участието на секретаря Румяна Люб. Аврамова
като разгледа докладваното от Венета Цветкова Търговско дело №
20251100900156 по описа за 2025 година
Производството е образувано по молба на ЕМ ЕМ ТИ ИНТЕРНЕШАНЪЛ ЕООД,
ЕИК: *********, с искане за откриване на производство по несъстоятелност, подадена по
реда на чл. 625 ТЗ, на основание неплатежоспособност на дружеството.
На установяване в производството подлежат следните факти и обстоятелства:
неплатежоспособността на дружеството и началната дата, вкл. финансово-икономическото
състояние на дружеството в периода преди подаване на молбата на база на структурата на
активите и пасивите му и показателите за ликвидност и задлъжнялост, стойността на
наличното имущество и паричните задължения.
Съдът, като прецени събраните доказателства, намира от фактическа и правна страна
следното:
На първо място, молителят, като търговец, е сред лицата, спрямо които може да се
открие производство по несъстоятелност. Същият е извършвал дейност, свързана с
довършителни строителни дейности, вътрешна и външна търговия, предоставяне на услуги,
вътрешен и международен транспорт и др., както е констатирало вещото лице при
извършената от него проверка, която дейност е и в обхвата на предмета на дейност на
дружеството, съгласно вписаните в търговския регистър обстоятелства.
Молителят е посочил в молбата си и като основание за откриване производството по
несъстоятелност- настъпила неплатежоспособност.
Според чл. 608, ал. 1 ТЗ, неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да
изпълни изискуемо парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка,
публичноправно задължение на държавата или общините, свързано с търговската му
дейност или задължение по частно държавно вземане, или задължение за изплащане на
трудови възнаграждения към най-малко една трета от работниците и служителите, което не е
изпълнено повече от два месеца. Едновременно с това, за наличието на
неплатежоспособност, предвид нормата на чл. 631 ТЗ, следва да се установи и че липсата на
изпълнение се дължи на влошено финансово състояние на длъжника, което освен това има
1
траен характер, тоест, затрудненията на длъжника не са временни /и именно те са в
причинна връзка с неизпълнението/ и че той не разполага с имущество, достатъчно за
покриване на задълженията, без опасност за интересите на кредиторите. Следователно,
неплатежоспособността е обективно съществуващо имуществено състояние на длъжника,
характеризиращо се с трайна невъзможност на същия да изпълни посочено в чл. 608, ал. 1
ТЗ изискуемо парично задължение чрез наличните си парични и други реално ликвидни
активи и липсата на изпълнение сама по себе си не сочи на състояние на
неплатежоспособност – то е налице, само ако неизпълнението се дължи на влошеното
финансово състояние на длъжника, което освен това има траен характер. Изводът за
съществуване на състоянието на неплатежоспособност се прави въз основа на анализ на
цялостното икономическо състояние на дружество в определен период от време, като
основни фактори при определяне на наличието или липсата му са коефициентите за
ликвидност, събираемост и финансова автономност, след установяване на обстоятелството
дали длъжникът пригежава достатъчно краткотрайни активи /такива, които участват
еднократно в производствения процес и могат в кратък период от време да се превърнат в
парични средства/, с които да погасява своите текущи или краткосрочни задължения или
коефициентите за обща ликвидност.
Съгласно презумпцията на чл. 608, ал. 3 ТЗ, неплатежоспособността се предполага,
когато търговецът е спрял плащанията на задължения от посочения в чл. 608 ТЗ вид.
Спиране на плащанията е налице и когато длъжникът е платил изцяло или частично
вземания на определени кредитори. В настоящия случай, еднозначно е установено, че
длъжникът е спрял плащанията по падежирали публичноправни вземания още в първата
половина на 2023 година /които към края на изследвания период са в общ размер от 1 343
985,40 лева, а именно - за изискуеми публични задължения към НАП за данъци и
осигурителни и здравни вноски вноски и лихви върху тях /Таблица 6 от съдебно –
счетоводната експертиза/. Според установеното от вещото лице, тези непогасени
задължения на молителя са за данъци и задължителни осигурителни вноски и следователно
същите имат характер на публични задължения /по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 1 ДОПК/ към
Национална агенция по приходите, които обективно са свързани с търговската дейност на
дружеството и са изискуеми /изискуемостта настъпва след датата, на която изтича срокът за
доброволното плащане на тези задължения, посочен конкретно в Приложение 1 от
заключението/. От посоченото следва извод, че търговецът е спрял плащанията по своите
публичноправни задължения и предположението по чл. 608, ал. 3 ТЗ е приложимо в
конкретната хипотеза.
За да установи релевантните факти, свързани с финансовото състояние на ответното
дружество, съдът взима предвид данните от съставените оборотни ведомости и и годишните
счетоводни баланси на дружеството, както и заключението на вещото лице по приетата
съдебно-счетоводна експертиза при определяне стойностите на коефициентите за
ликвидност в отчетните години от анализирания период. Вещото лице е изготвило
заключението, съобразно данните от баланса на дружеството, съобразно доказателствата по
делото и счетоводните документи и данни, предоставени от НАП и длъжника при
извършената проверка в счетоводството на молителя в периода 01.01.2019 г. до 10.06.2025 г.
За периода се констатира, че единствено през 2023 година дружеството е отчело приходи и
разходи и е формирало финансов резултат – загуба. Установява се, че до 31.12.2022 година
активът на дружеството е 100 лева и няма задължения, а след това липсват, каквито и да е
активи, но са отчетен задължения към НАП от 1 099 хил. лева. По делото се установиха
обстоятелства във връзка с осчетоводяването на краткосрочните задължения на дружеството
в посочените години от периода, които да налагат изключване на такива от общата стойност
на задълженията, нито пък има доказателства да са били налице и други бързоликвидни
активи, които не са взети предвид от вещото лице. Следователно финансовият анализ на
вещото лице не се нуждае от корекции на балансовите стойности по предоставените отчети
2
и вещото лице правилно е определило структурата на пасивните и активите на дружеството
в периода.
При тези данни вещото лице сочи, че коефициентите за ликвидност не могат да бъдат
изчислени, както и тези за финансова автономност, като единствената година, в която
дружеството е осъществявало дейност е 2023 година, в която е отчетена загуба от 1099 хил.
лева, от които 1089 103,55 лева – задължения за ДДС, а на 24.10.2023 година дружеството е
дерегистрирано по ЗДДС.
Констатира се тенденция на увеличаване на задълженията на дружеството във всеки
следващ отчетен период, следващ 2023 година, тъй като се натрупват и задължения от
лихви. Посочените факти ясно очертават извода за това, че дружеството няма ликвидност,
автономност и способност да посреща своите задължения, при коефициенти за ликвидност
на нулева стойност за целия период.
Допълнително се установи в процеса, че дружеството не разполага с активи, налични
парични средства, недвижими имоти, регистрирани МПС, като същото е разполагало с един
нает по трудов договор служител, чието правоотношение е прекратено 14.02.2024 година.
Следователно, горното сочи на трайно влошено финансово състояние на търговеца и
необратимо изпадане в пълна зависимост от кредиторите и липса на финансова автономност
и невъзможност за дружеството да покрива своите краткосрочни задължения или доказа се
състояние на неплатежоспособност за продължителен период от време, което е и
обективният фактор търговецът да спре своите плащания – липса на средства.
По делото няма доказателства за това до края на устните състезания дружеството да е
придобило някакви бързо ликвидни активи или да е намалило своите краткосрочни
задължения. Обстоятелствата, че дружеството не осъществява стопанска дейност, че няма
наети по трудов договор лица, че не разполага с парични средства в банкови сметки или в
брой и дългосрочни активи обосновано водят до извода, че влошеното финансово състояние
на дружеството не е временно и не е обратимо.
Спиране на плащанията по аргумент от нормата на чл. 608, ал. 1 от ТЗ е израз на
обективната невъзможност на ответника да покрие краткосрочните си задължения по
търговската сделка. Забавата на длъжника, проявена чрез спиране на плащанията към всички
кредитори, предполага състояние на неплатежоспособност, съгласно законовата презумпция
на чл. 608, ал. 3 от ТЗ. Тежестта да обори тази презумпция се носи от длъжника, който не
стори това в настоящото производство. Същият не ангажира в производството по
несъстоятелност доказателства, обуславящи извод, че затрудненията му за извършване на
плащанията са временни или че разполага с достатъчно имущество за покриване на
задълженията, без опасност за интересите на кредиторите (по аргумент от чл. 631 от ТЗ).
Напротив, няма никакви данни към датата на устните състезания дружеството да участва в
стопанския оборот и да извършва, каквато и да е дейност и това доказва необратимостта на
състоянието на неплатежпособност, в което е изпаднало.
В обобщение може да се заключи, че са налице всички изискуеми от закона
предпоставки за откриване на производство по несъстоятелност поради
неплатежоспособност.
Следва, съответно, да се определи началната дата на неплатежоспособността.
В установената практика на ВКС, по реда на чл. 290 ГПК, е възприето, че началната
дата съвпада с най-ранния момент, когато длъжникът е спрял да погасява своите задължения
по причина на настъпилата обективна невъзможност за това с оглед цялостното му
икономическо състояние. Тоест, началната дата е най-ранната, установена по делото дата,
към която са налице всички елементи от фактическия състав на неплатежоспособността/
неплатежоспособността. Допълнително, практиката е възприела и подхода, при определяне
на най-ранната дата да се държи сметка за момента, когато е спряно плащането на
3
изискуемите парични задължения не към един конкретен кредитор, а към всички кредитори
/Решение № 220/07.02.2018 година по т. д. № 758/2017 година, ВКС, ТО и др./. С тези
уточнения, тя се определя според най-ранния падеж на изискуемо непогасено парично
задължение, при условие, че към този момент са налице и останалите предпоставки на чл.
608, ал. 1 ТЗ с оглед общото икономическо състояние на длъжника. От заключението на
вещото лице е видно, че само през 2023 година длъжникът е осъществявал дейност, но към
края вече е имал изискуеми парични задължения в значителен размер, които не е погасил в
срок. Тоест през тази отчетна година се разкрива трайна невъзможност за търговеца да
покрива краткосрочните си задължения със своите активи, при липса на стопанска дейност и
действия с цел подобряване финансовото състояние. Именно поради това съдът приема, че
началната дата на неплатежоспособността е настъпила през 2023 година, но тъй като
липсват данни точно в кой точно момент се е случило това, съдът приема, че предпоставките
са установени към 31.12.2023 година, когато вече са налице изискуеми и непогасени
задължения и обективна невъзможност за погасяването им.
По приложението на чл. 632, ал. 1 ТЗ.
Както беше посочено, по делото липсват данни за налични активи на търговеца-
краткотрайни и бързоликвидни, тоест, длъжникът не разполага с налично имущество, което
да е достатъчно да покрие разноските по производството по несъстоятелност. Тези факти
също се установяват от заключението на вещото лице. Не се установява, каквото и да е
имущество на длъжника, което да бъде реализирано посредством възможността за
предварително осребряване и предпоставките на чл. 639б ТЗ. Отделно, предвид нормите на
чл. 193 ДОПК и чл. 43 ЗОЗ налично не може да е и това имущество, което е запорирано по
реда на ДОПК или е заложено по реда на ЗОЗ /тъй като изпълнението срещу него не се
спира с откриване на производството по несъстоятелност/.
На основание чл. 629б от ТЗ съдът е дал срок на заинтересованите лица /сред които и
длъжника/ да предплатят сума за началните разноски, като им е указал последиците по чл.
632, ал. 1 от ТЗ. В определения от съда срок тази сума не е предплатена от кредиторите,
поради което съдът счита, че са налице предпоставките и на чл. 632, ал. 1 от ТЗ.
Така мотивиран и на основание чл. 632, ал. 1 ТЗ, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОБЯВЯВА неплатежоспособността на ЕМ ЕМ ТИ ИНТЕРНЕШАНЪЛ ЕООД, ЕИК:
********* и ОПРЕДЕЛЯ началната й дата - 31.12.2023 г.
ОТКРИВА производство по несъстоятелност по отношение на ЕМ ЕМ ТИ
ИНТЕРНЕШАНЪЛ ЕООД, ЕИК: *********.
ПОСТАНОВЯВА прекратяване на дейността на предприятието на ЕМ ЕМ ТИ
ИНТЕРНЕШАНЪЛ ЕООД, ЕИК: *********.
ПОСТАНОВЯВА обща възбрана и запор върху имуществото на ЕМ ЕМ ТИ
ИНТЕРНЕШАНЪЛ ЕООД, ЕИК: *********.
ОБЯВЯВА В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ ЕМ ЕМ ТИ ИНТЕРНЕШАНЪЛ ЕООД, ЕИК:
*********.
СПИРА производството по т.д. № 156/2025 г. по описа на СГС, VI-3 състав.
УКАЗВА на заинтересованите лица, че на основание чл. 632, ал. 2 от ТЗ, спряното
производство по несъстоятелност на посоченото по-горе основание, може да бъде
възобновено в едногодишен срок от вписване на решение по чл. 632, ал. 1 от ТЗ по молба на
4
длъжник или кредитор и при съответно удостоверяване наличието на достатъчно имущество
или при депозиране необходимата сума за предплащане началните разноски по чл. 629б от
ТЗ.
УКАЗВА на кредиторите и на длъжника, че ако в едногодишен срок от вписване на
настоящото решение в Търговския регистър при Агенция по вписванията не поискат
възобновяване на производството по реда на чл. 632, ал. 2 ТЗ, същото ще бъде прекратено, а
длъжникът – заличен, като спиране на делото на основание недостатъчно налично
имущество се допуска само веднъж в производството.
ОСЪЖДА ЕМ ЕМ ТИ ИНТЕРНЕШАНЪЛ ЕООД, ЕИК: ********* да заплати по
сметка на Софийски градски съд сумата от 250 лева- държавна такса.
УКАЗВА на длъжника, че в едномесечен срок от вписване на настоящото решение в
Търговския регистър следва да изпълни задълженията си по чл. 632, ал. 6 от ТЗ, както и в
двумесечен срок от вписване на настоящото решение в Търговския регистър да представи по
делото удостоверение по чл. 5, ал. 10 от КСО.
ДА СЕ ИЗИСКА справка от ТП на НОИ – София-град дали по отношение на ЕМ ЕМ
ТИ ИНТЕРНЕШАНЪЛ ЕООД, ЕИК: ********* е издадено удостоверение по чл. 5, ал. 10 от
КСО, като се изпрати на ТП на НОИ – София-град препис от настоящото решение. Ако е
издадено такова, препис от същото да се изпрати по настоящото дело в едномесечен срок от
получаване на искането.
РЕШЕНИЕТО подлежи на вписване в търговския регистър и може да се обжалва в
седемдневен срок от вписването му в търговския регистър пред Софийския апелативен съд.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на Агенцията по вписванията за вписване на
решението в търговския регистър на основание чл. 622 ТЗ.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
5