ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр.София, 20.04.2017 г.
СГС, VI-4 състав, в закрито заседание на двадесети
април две
хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИЯ ВРАНЕСКУ
ЧЛЕНОВЕ: ПЛАМЕН КОЛЕВ
НИКОЛА ЧОМПАЛОВ
Като разгледа докладваното от съдия Чомпалов ч.гр.дело N 2253
по описа
за 2017 год., за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда чл.503 ал.3, вр.
с чл.435 ал.2 ГПК. Образувано е по жалба на Е. П. Т. срещу действията на
съдебния изпълнител по изп.дело N 20158510402185, изразяващи се в насочване на изпълнението върху
несеквестируемо имущество. Сочи се от жалбоподателя, че на 20.12.2016 г. е
узнала за насрочения за 05.01.2017 г. опис и оценка на недв.имот – апартамент N 22, находящ се в гр.********, със застроена площ от 152,92
кв.м., който имот е бил в СИО с длъжника по изпълнението А.Т.Т.. Поддържа се,
че с влязло в сила решение от 28.08.2015 г. по гр.дело N 459/15 г. на районен съд –гр.С. бракът е бил прекратен и
имотът възложен в собственост на жалбоподателя, поради което изпълнението е
насочено срещу несеквестируемо имущество – чл.503 ал.3, вр. с чл.435 ал.2 ГПК.
Иска се действията на съдебния изпълнител по насочване на изпълнението да се
отменят.
Взискателят „Т.-С.“ ЕАД е представил
възражение, с което оспорва жалбата.
Длъжниците А.Т.Т. и и ПФК „ЦСКА“ АД.
ЧСИ М.П. е представил писмено становище.
Изп.дело
N 20158510402185 на ЧСИ М.П. е образувано по молба на
„Т.-С.“ ЕАД въз основа на изп.лист от 08.06.2015 г. на СРС, 40 с-в, по
гр.дело N
27140/15 г., а длъжници по изпълнението
са А.Т.Т. и ПФК „ЦСКА“ АД. Към изп.дело е присъединено изп.дело изп.дело N 20158510402163, което е със същите страни.
По искане на взискателя е наложена от съдебния
изпълнител възбрана върху притежавана от длъжника А.Т.Т. ½ ид.част от апартамент N 22, находящ се в гр.********, със застроена площ от 152,92
кв.м., вписана на 27.07.2015 г.
Съдебният изпълнител на 02.12.2016 г. е
насрочил опис и оценка на апартамент N 22, находящ
се в гр.********, ½ ид. част от
който е предмет на изпълнението.
Представено
е влязло в сила на 28.08.2015 г. решение на районен съд-гр.С. по гр.дело N 459/15 г., с което е допуснат развод и е прекратен бракът
между Е. П. Т. и А.Т.Т..
Според съда подадената от Е. П. Т. жалба е
процесуално недопустима.
Жалбоподателят не е длъжник по изпълнението, а и не твърди да е длъжник,
поради което повдигнатите по реда на
чл.503 ал.3 ГПК възражения за несеквестируемост могат да се релевират само
досежно притежаваната от длъжника А.Т.Т.
½ ид.част от имота, върху която е насочено изпълнението. Именно върху
притежаваната от длъжника А.Т.Т. ½ ид.част от процесния имот е
насочено изпълнението с наложената на 27.07.2015 г. възбрана и с насрочения
опис по чл.500 ал.1 ГПК.
Нормата
на чл.503 ал.3 ГПК предвижда, че съпругът недлъжник може да оспори вземането на същите основания и
по същия ред, както съпругът длъжник, както и да обжалва изпълнителните
действия на същите основания като него.
Следователно съпругът недлъжник притежава
процесуалното право да подаде жалба срещу насочване на изпълнението върху несеквестируемото
имущество на неговия съпруг, който е длъжник по изпълнението. Приема се в този
случай, че съпругът недлъжник има
качеството на процесуален субституент, който от свое име упражнява
процесуалното право на своя съпруг длъжник /Сталев, Ж. и колектив „Българско
гражданско процесуално право“, 2012 г., стр.1078/.
В
случая обаче жалбоподателят Т. към подаване на жалбата на 21.12.2016 г. не е
съпруга на длъжника А.Т.Т.. Това е така, защото сключеният между тях брак е
прекратен с влязло в сила на 28.08.2015 г. решение на районен съд-гр.С. по
гр.дело N
459/15 г. След 28.08.2015 г. жалбоподателят Т. не е съпруга на длъжника, поради което не
притежава процесуалната легитимация по чл.503 ал.3 ГПК да обжалва действията по
насочване на изпълнението върху несеквестируемо имущество на длъжника –
½ ид.част от имота.
С прекратяването на брака отпада и възможността
за жалбоподателя да упражнява по реда на чл.503 ал.3 ГПК правото на жалба по
чл.435 ал.2 ГПК в качеството на процесуален субституент на длъжника. Бившият
съпруг на длъжника не попада сред кръга от лица, които могат да обжалват
действията по насочване на изпълнението върху несеквестируемо имущество на
длъжника – ½ от имота.
Доколкото жалбоподателят не е длъжник по
изпълнението, а и не твърди това, не може да релевира доводи, че върху неговото
несеквестируемо имущество е насочено изпълнението. Изпълнението е насочено
върху притежаваната от длъжника Томов ½ ид.част от имота.
Жалба срещу насочване на изпълнението върху
несеквестируемо имущество на длъжника може да се подаде само от длъжника, но не
и от трето лице. В случая жалбоподателят Е. П. Т. няма качеството на длъжник по изпълнението, не е и съпруга на
длъжника, поради което тя не притежава активна процесуална легитимация да
обжалва поради несеквестируемост действията на съдебния изпълнител по насочване
на изпълнението върху притежаваната от длъжника А.Т. ½ ид.част от апартамент
N 22, гр.********, която е възбранена. Важно е да се
отбележи, че изпълнението е насочено върху притежаваната от длъжника А.Т.Т. ½
ид.част от имота.
Длъжник по изпълнението е А.Т.Т., поради
което след прекратяване на брака само това лице има право да подаде жалба срещу
насочване на изпълнението върху неговото несеквестируемо имущество – ½
ид.част от имота.
Жалбоподателят не е страна в изпълнението,
а е „трето лице“, но нормата на чл.435 ал.4 ГПК предвижда, че „трето лице“ може да обжалва действията на съдебния изпълнител само
когато изпълнението е насочено върху вещи, които в деня на запора, възбраната
или предаването, ако се отнася за движима вещ, се намират във владение на това лице. В случая обаче жалбата не е основана на твърдения,
че в деня на вписване на възбраната жалбоподателят Т. е владяла имота. Жалбата
е основана на доводи за несеквестируемост, но само длъжникът Томов има право да
подава жалба по чл.435 ал.2 ГПК и по изключение неговата съпруга – чл.503 ал.3 ГПК.
Процесуалният закон не предоставя право на
„трето лице“, каквото е бившата съпруга, да обжалва действията на съдебния изпълнител
по насочване на изпълнение върху несеквестируемо имущество на длъжника – в
случая върху ½ ид.част от имота.
Жалбоподателят Т. е трето за изпълнението
лице, което не попада сред кръга от лица, които са активно легитимирани да
подадат жалба по чл.435 ал.2 ГПК с възражение за несеквестируемост на
имуществото, върху което е насочено изпълнението. Жалбата е основана на
възражението за несеквестируемост, а такова възражение може да се релевира само
от длъжника, респ. от неговата съпруга, каквато жалбоподателят към подаване на
жалбата на 21.12.2016 г. не е.
Наведеният в жалбата довод, че с бракоразводното решение имотът е
възложен в собственост на жалбоподателя, по същество представлява отричане на
правата на длъжника върху ½ ид.част от имота, върху която съдебният
изпълнител е насочил изпълнението. Възражения, че е насочено изпълнението върху
имот, който не е собственост на длъжника, могат да се релевират от трето лице само по
реда на чл.435 ал.4 ГПК с твърдения, че имотът е във владение на това трето
лице към налагане на възбраната, но жалбата не е основана на такива фактически
твърдения. Жалбоподателя разполага с правото да отрече по исков ред с иск по
чл.440 ГПК правата на длъжника върху ½ ид.част от имота, върху която е
насочено изпълнението.
Като краен
извод – жалбата срещу насочване на изпълнението върху несеквестируемо имущество
на длъжника Томов може да се подаде само него, защото с осребряването на това
имущество той ще се лиши от своето жилище и не може да удовлетворява жилищните
нужди. По изключение процесуалният закон в нормата на чл.503 ал.3 ГПК е
предоставил на съпруга недлъжник
правото да подаде жалба по чл.435 ал.2 ГПК с възражението за несеквестируемост
на имуществото на длъжника, върху което е насочено изпълнението. Към подаване на жалбата на 21.12.2016 г.
жалбоподателят няма качеството на съпруга
на длъжника Томов, поради което и не е активно легитимирана да обжалва
действията на съдебния изпълнител като процесуален субституент на длъжника.
Доколкото жалбоподателят Т. не е длъжник по изпълнението и върху
нейната ½ ид.част не е насочено изпълнението, не разполага с правото
да обжалва действията на съдебния изпълнител с възражения за несеквестируемост. Доводът, че целият имот е собственост на
жалбоподателя, включително и ½ ид.част, върху която е насочено
изпълнението срещу длъжника Томов, може да се релевира само по исков ред с иск
по чл.440 ал.1 ГПК.
С оглед на изложеното съдът намира, че
частната жалба следва да се остави без разглеждане като процесуално
недопустима.
Мотивиран съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Е. П. Т. срещу действията на ЧСИ М.П.
по изп.дело N 20158510402185, по което съдебният изпълнител е насочил
изпълнението върху притежаваната от длъжника А.Т.Т. ½ ид.част от апартамент
N 22, находящ се в гр.********, със застроена площ от 152,92
кв.м.
Остава без уважение искането по чл.438 ГПК за спиране.
Определението в частта, с която е оставена без
разглеждане жалбата, може да се обжалва пред САС в едноседмичен срок от
връчването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.