Р
Е Ш Е Н И Е
гр. София, 21.04.2021 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19
състав, в публично заседание на двадесет и втори март две хиляди двадесет и
първа година в състав:
Съдия: Невена Чеуз
при
секретаря Радослава Манолова, разгледа докладваното от съдия Чеуз гр. д. № 591 по описа за 2020 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Искове с правно основание чл. 432 ал.1 КЗ за сумата от 60 182,
15 лв.
В исковата молба на Р.И.А., починал в хода на съдебното производство и
заместен по реда на чл. 227 от ГПК от неговата наследница по закон Р.И.А., низходяща
от втора степен, се твърди, че на 25.04.2019 г., около 14.15 часа, в гр. София
е настъпило ПТП между лек автомобил „Шкода Октавия“ с
рег. № ******, лек автомобил „Фолксваген Поло“, с рег. № ******, управляван от
първоначалния ищец и лек автомобил „Фолксваген Кадди“
с рег. № ******, при което пострадал първоначалния ищец. Твърди се, че водачът
на лек автомобил „Шкода“ се ударил пред спрелия пред него автомобил „Фолксваген
Поло“ като вследствие на удара лек автомобил „Шкода“ се отклонил надясно и се
ударил в мантинелата, а лек автомобил „Фолксваген
Поло“ се отклонил вляво и ударил попътно движещия се от лявата страна лек
автомобил „Фолксваген Кадди“. При пътния инцидент,
първоначалният ищец получил тежки увреди и бил откаран по спешност в УМБАЛ
„Света Анна“ АД – София, Клиника по хирургия, където бил приет с оплакване от
силна болка в гръдния кош и затруднено дишане. На същия му била поставена
диагноза: contusion thorаcis et abdominis. Fractura costarum II – VII. Pneumothorax dex.
Commotio cerebri. На 25.04.2019 г. му била направена инфилтрационна
анестезия с лидокаин по предна аксиларна
линия на ниво VI-VII междуребие
и разрез на кожа и подкожие. Била отворена фасция торакалис и проникнато в
гръдната кухина, евакуиран бил газ под налягане и въведен тръбен дрен, обшин и фиксиран за кожата.
Твърди се, че следоперативният период протекъл гладко. Твърди се, че
пострадалият имал и други оплаквания, които започнали след ПТП-то и изразяващи
се в болки и ограничена подвижност на дясна ръка. Увредите му причинили болки и
страдания, сторил и имуществени разходи.
Предвид тези фактически твърдения е мотивиран правен интерес от предявяване
на иска и иска от съда да постанови решение, с което да осъди ответното
дружество, като застраховател по риска „ГО” на водача на лек автомобил „Шкода“,
да му заплати сумата от 60 000 лв. – обезщетение за причинени
неимуществени вреди, вследствие нанесените му травматични увреждания и сумата
от 182, 15 лв. – обезщетение за имуществени вреди за медицински разходи. Претендират
се законна лихва и сторените разноски.
Ответникът З. „Б.И.“
АД, редовно уведомен, е депозирал писмен отговор, в който са наведени
твърдения за неоснователност на предявените искове респ. оспорен е механизмът
на ПТП. Претендират се разноски.
Исковете се поддържат в открито съдебно заседание от адв. Ч..
Възраженията на ответното дружество се поддържат от адв.
М..
Съдът, след като обсъди доводите
на страните и прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност с оглед нормата на чл. 235 ал.2 и
ал.3 от ГПК и съобразно приетият доклад по делото, прие
за установено следното от фактическа и правна страна:
Нормата на чл. 429 ал.1 от КЗ установява,
че с договора за застраховка
"Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие в
границите на определената в договора сума отговорността на застрахования за
причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са
пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие, а разпоредбата на чл. 432 ал.1 от КЗ предоставя
право на увредения, спрямо който застрахованият е отговорен да иска
обезщетението пряко от застрахователя. За да се породи това право следва да
бъдат изпълнени изискванията на нормата на чл. 380 от КЗ, а именно отправена
писмена претенция до застрахователя по риска „ГО” и изтичане на срока за
окончателно произнасяне от страна на застрахователя, визиран в разпоредбата на
чл. 496 ал.1 от КЗ – 3 месечен срок, считано от предявяване на претенцията пред
застрахователя.
В настоящото
производство са ангажирани доказателства за заявена писмена претенция пред
застрахователя – ответник на 20.06.2019 г., като предвиденият тримесечен срок е
изтекъл към датата на депозиране на исковата молба в съда, поради което
настоящият съдебен състав намира предявените искове за допустими.
Правно релевантните факти по отношение на
предявения иск са установяване на договорно правоотношение
по договор за застраховка, покриващ риска «Гражданска отговорност», сключен
между деликвента и ответното дружество, противоправно деяние на деликвента,
от което са настъпили вредни последици, които са в причинно-следствена връзка с деянието, техният вид респ. размер за имуществените вреди. Същите, съобразно правилата за
разпределяне на доказателствената тежест, подлежат на установяване от ищеца. В
тежест на ответника е да обори законоустановената презумпция за виновност,
залегнала в нормата на чл. 45 ал.2 от ЗЗД.
Страните по делото не са формирали спор относно
обстоятелството, че ответникът – застраховател е в застрахователно
правоотношение, покриващо риска «гражданска отговорност» с деликвента.
Страните не са формирали спор относно факта на осъществяване на ПТП-то и
неговите участници.
Вината като
субективен елемент от фактическия състав на деянието от страна на извършителя
е установена при съвкупна преценка на
ангажираните по делото писмени и гласни доказателства – констативен протокол №
К-238/25.04.2019 г. на СДВР, изслушаната по делото САТЕ и свидетелските
показания на Б.П.И., водач на лек автомобил „Шкода Октавия“
в съдебно заседание от 12.10.2020 г. Съобразно изводите на вещото лице инж. В.Д.
причините за ПТП не са от технически характер, а са с оглед субективните
действия на водача на лек автомобил „Шкода Октавия“ с
органите на управление на автомобила. Посочено в заключението е, че водачът е
имал техническата възможност да възприеме спрелият в дясната лента лек
автомобил „Фолксваген Поло“ на разстояние, не по-малко от около 100 метра и при
своевременна реакция за маневра за аварийно спиране да спре преди мястото на
удара.
Настъпилите вреди за първоначалния ищец, както и причинно-следствената
връзка между деянието и вредите се установяват от изслушаните по делото СМЕ. В
комплексната СМЕ, изготвена от вещите лица д-р А.Т.М. и д-р К.А.С. е посочено,
че Р.А. при процесното ПТП е получил контузия на
гърдите и корема, счупване на ребра от 2-ро до 7-мо вдясно, пневмоторакс
вдясно и сътресение на мозъка. Посочено в заключението е, че на десетия
следоперативен ден е установен кръвоизлив от язви на дванадесетопръстника,
което наложило превеждането му в Хирургична клиника, където е проведено
консервативно лечение. Обоснован е и извод за наличие на причинна връзка на
тези язви с процесното ПТП. Вещите лица са посочили,
че е наличен и оперативен белег с напречен ход в дясна гръдна половина аксиларно. Обоснован е извод, че срокът на интензивните
болки при счупвания на ребра е около 30 дни, а срока на интензивните болки от
получените пневмоторакс и сътресение на мозъка е
около 10 дни. Вещите лица са обективирали извод, че
възстановителният период при А. е продължил около 4 месеца и не се установяват
трайни функционални последици от получените увреждания при ПТП-то. В
заключението е посочено, че в периода на възстановяването си лицето е имало
затруднения в ежедневното си обслужване. Посочено е, че приложените разходни
документи за лекарства са в пряка причинна връзка с уврежданията, получени при процесното ПТП. По делото е изслушана и СМЕ, изготвена от
вещото лице д-р Ю.Г.Й., който в заключението си е посочил, че най-вероятно при
първоначалния ищец се касае за т.на. стрес-улкус
/стрес-язва/, съпроводена с остро кървене от нея, която е провокирана от
тежката травма, получена при процесното ПТП.
Претърпените неблагоприятни последици за първоначалния ищец се установяват
и от събраните по делото гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Р.Т.В.,
бивша съпруга, в съдебно заседание от 12.10.2020 г., които настоящият съдебен
състав кредитира.
Доколкото понесените от първоначалния ищец неимуществени вреди, изразяващи
се в болки и страдания от нанесените му травматични увреждания, които са довели
до болки и страдания се явяват пряка и непосредствена последица от деянието, то
те подлежат на репарация, като обезщетението следва да се определи от съда по
справедливост по арг. от чл.52 от ЗЗД. При определяне на размера на
обезщетението съдът следва да има
предвид възрастта на ищеца, степента и вида на увредите, продължителността
на възстановителния период, с оглед на които критерии, настоящият съдебен
състав намира, че справедливо би било да се присъди сума от 25 000
лв. като за горницата до пълния предявен размер от 60 000 лв. искът следва да
се отхвърли като неоснователен.
С оглед изводите на СМЕ, настоящият
съдебен състав намира, че заявеният иск за репарация на имуществени вреди е
изцяло основателен.
По отношение претенцията за заплащане на
мораторна лихва съдът намира следното: Нормата на чл.
497 ал. 1 от КЗ предвиди, че лихвата
за забава върху застрахователно обезщетение се следва от по-ранната
от двете дати – изтичането на 15 работни дни
от представянето на всички изискуеми
по чл. 106 ал.3 от КЗ доказателства или изтичането на срока по
чл. 496 ал.1 от ГПК. Следва да си
има предвид обаче, че в хипотезата
на пряк иск
от увреденото лице срещу застрахователя
по застраховка „ГО“ в застрахователната сума по чл. 429 от
КЗ се включва дължимото от застрахования
спрямо увреденото лица обезщетение за забава за
периода от момента на уведомяване
на застрахователя респ. предявяване на претенцията от увреденото лице
пред застрахователя / в този смисъл решение
128/04.02.2020 г. по дело
2466/2018 г. на Първо ТО на ВКС, решение 167/30.01.2020 г.
по дело 2273/2018 г. на Второ ТО на
ВКС/ т.е. обезщетението за забава за неимуществените вреди се следва от 20.06.2019
г.
По разноските: На основание чл. 38 ал.1 т. 2 от ЗА на процесуалния
представител на ищеца доколкото по делото са установени предпоставките на
сочената разпоредба, с оглед представения договор за правна защита /стр.11/ се
следва адвокатско възнаграждение в размер на 1 270, 83 лв., съобразно уважената част от исковете. На
основание чл. 78 ал.1 от ГПК на ищеца се следва сумата от 229, 17 лв. –
разноски в тяхната припадаща се част, съобразно степента на уважаване на
исковете.
На основание чл. 78 ал.3 от ГПК на ответника се следва припадащата се част
от разноските, посочени в списъка по чл. 80 от ГПК, съразмерно отхвърлената
част от исковете. Своевременно е заявено възражение по смисъла на чл. 78 ал.5
от ГПК от процесуалния представител на ищцовата
страна. Настоящият съдебен състав като взе предвид фактическата и правна
сложност на делото, извършените процесуални действия по него, цената на
заявените искове и размерите на минималните адвокатски възнаграждения, посочени
в Наредба 1/2004 г. възприема същото за основателно. Като адекватния размер на
същото възлиза на сума в размер на 3 156 лв. с включен ДДС, предвид
данните, че адвокатът е лице, регистрирано по ЗДДС. Припадащата се част от
разноските, съобразно отхвърлената част от исковете възлиза на сума в размер на
1 718, 50 лв.
На основание чл. 78 ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
по сметка на СГС сумата от 1 007, 28 лв. – дължима ДТ, съразмерно с
уважената част от иска.
Въз основа на изложените
съображения, Софийски градски съд, I-19 състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД, ЕИК ******, със съдебен адрес:*** на основание чл. 432 ал.1 от КЗ да заплати на Р.И.А., ЕГН **********, конституирана по реда на чл. 227 от ГПК на мястото на починалия в хода на съдебното производство Р.И.А., ЕГН **********,
със съдебен адрес: *** – адв. Г.Ч. сумата от 25 000 /двадесет и пет хиляди/ лв. - обезщетение
за неимуществени вреди, претърпени в резултат на ПТП, реализирано на 25.04.2019
г. в гр. София, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 20.06.2019
год. до окончателното й изплащане като отхвърля иска за горница до пълния
предявен размер от 60 000 лв. като неоснователен, както и сумата от 182, 15 лв. – обезщетение за
имуществени вреди, изразяващи се в закупени медицински изделия, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 20.06.2019 г. до окончателното
изплащане на задължението, както и на основание чл. 78 ал.1 от ГПК сумата от 229, 17 лв. – съдебни разноски.
ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД, ЕИК ******, със съдебен адрес:*** на
основание чл. 38 ал.1 т.2 от ЗА да заплати на адв. Г.Ч.
сумата от 1 270, 83 лв. – адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА Р.И.А., ЕГН **********, конституирана по реда на чл. 227 от ГПК на мястото
на починалия в хода на съдебното производство Р.И.А., ЕГН **********, със
съдебен адрес: *** – адв. Г.Ч. да заплати на
основание чл. 78 ал.3 от ГПК на З. „Б.И.“ АД, ЕИК ******, със съдебен адрес:*** 718,
50 лв. - разноски.
ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД, ЕИК ******, със съдебен адрес:*** да заплати на основание
чл. 78 ал.6 от ГПК по сметка на СГС сумата от 1 007, 28 лв. – ДТ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС, в двуседмичен
срок от съобщението до страните, че е изготвено.
СЪДИЯ: