№ 6
гр. Сливница , 02.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, I-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на втори февруари, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Николай С. Василев
при участието на секретаря Ивана Б. Петрова
като разгледа докладваното от Николай С. Василев Административно
наказателно дело № 20201890200473 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от М. А. Г., с която на основание чл. 59, ал. 1 и
ал. 2 ЗАНН се обжалва наказателно постановление № *******/06.10.2020 г.,
издадено от Е.С.С. – началник на РУ – Сливница, ОДМВР - София, с което на
жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 200
лева за нарушение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП.
В жалбата се оспорва компетентността на органа, издал наказателното
постановление. Оспорват се фактическите констатации в наказателното
постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят, се явява, поддържа жалбата и
оспорва НП.
Въззиваемата страна – РУ - Сливница като наказващ орган, редовно
уведомена, не изпраща свой процесуален представител и не взема становище
по жалбата.
Съдът, като изслуша доводите на страните, провери изцяло атакуваното
наказателно постановление, обсъди събраните по делото доказателствени
материали – по отделно и в съвкупност, съобразно законовите разпоредби,
намира следното:
По фактическите обстоятелства и доказателствените материали:
На 23.09.2020 г., около 11:20 часа, жалбоподателката управлявала
1
собствения си лек автомобил „Т.А.“ с рег. № ******** в гр. Д. по ул. „Я.“ с
посока от ул. „П.Б.“към с. Ч. когато реализирала ПТП, изразяващо се в
попадане в дупка на пътя. Жалбоподателката подала сигнал и на място
пристигнал свидетелят Х. В. И. – полицейски служител на длъжност мл.
автоконтрольор при ОДМВР – София, РУ- Сливница и .
Свидетелят И. преценил, че е извършено административно нарушение и
затова съставил на жалбоподателката акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) серия GA № ***** от 23.09.2020 г., в
който били отразени обстоятелствата по извършването на нарушението,
неговите фактически елементи и правната му квалификация – чл.20, ал. 2 от
ЗДвП. АУАН бил подписан от актосъставителя и свидетеля при съставянето
на акта и бил връчен на жалбоподателя, като същият го подписал и в графата
за възражения посочил, че има възражения.
Писмени възражения в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не са постъпили.
Въз основа на съставения АУАН началникът на РУ - Сливница издал и
атакуваното НП № ******* от 06.10.2020 г., в което било описано
нарушението и е наложено административно наказание глоба в размер на 200
лева.
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по
делото доказателствени материали: гласните доказателства, съдържащи се в
показанията на разпитания в хода на съдебното следствие свидетел Х. В. И., и
от приобщените към доказателствения материал по реда на чл.283 от НПК
писмени доказателства.
Съдът извърши преценка на показанията на служителя на контролния
орган – свидетеля И., и приема, че тези показания са последователни и
безпротиворечиви, като същите изясняват фактическата обстановка по делото,
и затова ги кредитира. Свидетелят е очевидец на нарушението и пред съда
излага възприетите от него и релевантни за нарушението факти относно
датата, мястото, приблизителния час, и констатираното при проверката
нарушение. Показанията на свидетеля кореспондират с писмените
доказателства по делото, в частност – със съставения АУАН, където са
описани всички релевантни обстоятелства по твърдяното нарушение. Затова и
съдът основа фактическите си изводи въз основа на тези показания.
За разкриване на обективната истина по делото способстват и
писмените доказателства по делото и в частност съставения АУАН, който
съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП има доказателствена сила до доказване на
противното. Същите са надлежно приобщени към доказателствените
материали по делото, затова съдебният състав ги кредитира, доколкото
същите допълват събраните от съда гласни доказателства. Цялостният анализ
на всички доказателствени материали според съдебния състав води до
еднозначен и категоричен извод относно фактическата обстановка по
конкретния случай. Релевантните по делото факти са установени с
2
достатъчно, при това валидни и категорични доказателства по делото.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните
правни изводи:
Жалбата е подадена от легитимирано лице (наказаният нарушител), в
срока за обжалване по чл.59, ал.2 от ЗАНН, и срещу обжалваем (подлежащ на
съдебен контрол) административно-наказателен акт, и затова се явява
процесуално допустима.
По същество жалбата е основателна.
Административнонаказателното производство е строго формално,
засягащо в голяма степен правата и интересите на физическите и юридически
лица. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от
административните органи наказателни постановления е за
законосъобразност. От тази гледна точка, съдът не е обвързан нито от
твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в АУАН
или наказателното постановление, а е длъжен служебно да издири
обективната истина и приложимия по делото закон, като в този смисъл на
контрол подлежи и самият АУАН.
Съдът извърши служебна проверка на съставения АУАН и на
издаденото НП с оглед на компетентността на лицата, които са ги съставили,
респ. издали. В разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от ЗАНН е посочено кои лица
могат да съставят АУАН. Това са длъжностните лица посочени изрично в
съответните нормативни актове или определени от ръководителите на
ведомствата, организациите, областните управители и кметовете на
общините, на които е възложено приложението или контрола по
приложението на съответните нормативни актове. В конкретния случай
съгласно чл. 189, ал. 1 от ЗДвП актовете, с които се установяват нарушенията
по този закон, се съставят от длъжностните лица на службите за контрол,
предвидени в този закон. В случая актосъставителят е заемал длъжност мл.
автоконтрольор в РУ – Сливница към датата на съставяне на акта, което се
установява от представените по делото заповед № ******/20.05.2016 г. и акт
за встъпване в длъжност от същата дата. Ето защо се установява неговата
компетентност за издаване на процесния АУАН.
В разпоредбата на чл. 47, ал. 1 от ЗАНН е определено кои лица имат
правомощията да налагат административни наказания. Това са
ръководителите на ведомствата и организациите, областните управители и
кметовете на общините, на които е възложено да прилагат съответните
нормативни актове или да контролират тяхното изпълнение; длъжностните
лица и органите, овластени от съответния закон или указ; съдебните и
прокурорските органи в предвидените от закон или указ случаи. Съгласно чл.
47, ал. 2 от ЗАНН ръководителите могат да възлагат правата си на наказващи
органи на определени от тях длъжностни лица, когато това е предвидено в
съответния закон, указ или постановление на Министерския съвет. В
3
настоящия случай правомощието да налага административни наказания по
ЗДвП съгласно чл. 189, ал. 12 от ЗДвП и да издава наказателни постановления
има министъра на вътрешните работи, министъра на отбраната, министъра на
транспорта, информационните технологии и съобщенията и кметовете на
общините или от определени от тях длъжностни лица съобразно тяхната
компетентност. Видно от представените по делото заповед №
******/14.05.2018 г., заповед № ******4/04.01.2018 г. и акт за встъпване в
длъжност от 09.01.2018 г. се установява, че издателят на НП е имал
съответната компетентност.
Съгласно разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗАНН наказателното
постановление трябва да съдържа - датата на акта, възоснова на който се
издава, и името, длъжността и местослуженето на актосъставителя. Съдът
счита, че в случая са спазени изискванията на горепосочената разпоредба за
посочване на необходимите данни в НП. В допълнение, в издаденото НП
също ясно и недвусмислено е отразено къде е извършено нарушението и кога,
като настоящата инстанция счита, че в процесното НП се съдържат
изискуемите съгласно чл.57, ал.1 от ЗАНН реквизити: посочени са
индивидуализиращите данни на наказващия орган; номера на НП и датата на
издаването му; индивидуализиращите данни и адрес на нарушителя;
времето (дата, място и часа) на извършване на нарушението, както и
обстоятелствата, при които е извършено; законовият текст, който е нарушен,
както и вида на наложеното наказание и неговият размер.
Съгласно чл. 20, ал. 2 от ЗДвП водачите на пътни превозни средства са
длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да
спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят
скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за
движението. В разпоредбата на чл. 179, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП е предвидено
наказание глоба за водачите на пътни превозни средства в случай, че
причинят пътнотранспортно произшествие поради движение с несъобразане
скорост. По смисъла на т. 30, § 6 от ДР към ЗДвП пътнотранспортно
произшествие е събитие, възникнало в процеса на движението на пътно
превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на
пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други
материални щети.
От доказателствата по делото се установи, че жалбоподателката е
реализирала ПТП при попадането си в дупка на пътното платно и с това
формално е реализирала състава на нарушението по чл. 179, ал. 2, пр. 1 от
ЗДвП, вр . чл. 20, ал. 2 от ЗДвП.
Съдът счита, обаче, че в настоящата хипотеза е налице „маловажен
случай“ на нарушение по смисъла на чл. 11 и чл. 28 ЗАНН, вр. чл. 93, т. 9 от
4
НК. Извършеното нарушение е резултатно такова. Настъпилите вредни
последици са малозначителни доколкото същите са единствено по собствения
на жалбоподателката лек автомобил. По делото не се установи, а и това не се
твърди, да са причинени вреди по автомобили на други участници в
движението или на път или пътно съоръжение. Не е била създадена опасност
от настъпването на вредни последици - увреждане живота, здравето и
имуществото на други лица. При това положение съдът счита, че
извършеното нарушение представлява „маловажен случай“ по смисъла на чл.
28 ЗАНН, вр. чл. 93, т. 9 НК, доколкото се характеризира с по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от
този вид. При това с оглед маловажността на деянието, наказващия орган е
следвало да издаде предупреждение, и като вместо това е санкционирал
жалбоподателката е приложил материалния закон неправилно, което се явява
основание за отмяна на наказателното постановление.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, предл. 1-во от ЗАНН,
Районен съд- Сливница
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло № *******/06.10.2020 г., издадено от Е.С.С. –
началник на РУ – Сливница, ОДМВР - София, с което на жалбоподателката
М. А. Г., ЕГН:********** е наложено административно наказание глоба в
размер на 200 лева за нарушение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава ХІІ от
АПК пред Административния съд – София-област в четиринадесетдневен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливница: _______________________
5