Р Е Ш Е Н И Е
№ ……….…/21.10.2021 г.
гр. София
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР ТЕОДОСИЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ГЕОРГИЕВА
СВЕТОСЛАВ ВАСИЛЕВ
като разгледа докладваното от съдия
Василев ч.гр.дело №3294 по
описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по чл. 435 и сл. от
Гражданския процесуален кодекс.
В
жалбата се твърди, че приемането на адвокатския хонорар е незаконосъобразно,
тъй като няма доказателства същият да е платен. Отделно - не съответства на
извършената работа по изпълнителното дело. Счита, че реално по изпълнителното
дело не са извършени никакви действия, затова е дължимо евентуално адвокатско
възнаграждение само за образуване.
Изтъква се, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, а
единствените действия относно удовлетворяване на вземанията на взискателя се
ограничават до подаване на молба за образуване на изпълнително дело и посочване
на банкова сметка. ***. 26 за недължима. Останалите такси към ЧСИ счита за
недължими, тъй като по изпълнителното дело не е изготвена сметка, оспорва ги и
по размер като неправилно определени. Счита и че неправилно е определен размера
на законната лихва, тъй като за периода 13.03.2020 г – 09.04.2020 г. Такава не
е дължима с оглед действието на първоначалната редакция на разпоредбата на чл.
6 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение (ЗМДВИП).
В срока по чл. 435, ал. 2 от ГПК,
взискателят е депозирал възражение, с което моли жалбата да се остави без
уважение, като е изложил подробни аргументи.
Съдебния изпълнител мотивира действията си.
Съдът като обсъди доводите на
страните и се запозна с доказателствата по делото, намира за установено
следното:
По
допустимостта на жалбата
Жалбата е подадена в
законоустановения срок по чл. 436, ал. 1 ГПК от легитимирана страна - длъжник
по изпълнителното производство, имаща правен интерес от обжалване срещу валидни
и подлежащи на обжалване действия, сред изрично изброените в разпоредбата на
чл. 435, ал. 2 от ГПК (т. 7 разноските по изпълнението), поради което е
допустима. Жалбата се подава против акт на съдебния изпълнител, с който се е
произнесъл по искане на длъжника за изменение на акт на съдебния изпълнител, в
който се определя размера на разноските за адвокатско възнаграждение и таксата
по т. 26 ТТЗЧСИ и той е предмет на съдебен контрол.
Разгледана по същество съдът я намира за
неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 79 от ГПК,
таксите и разноските в хода на изпълнителното производство са за сметка на
длъжника, освен когато изпълнението бъде изоставено, делото се прекрати по реда
на чл. 433 от ГПК поради плащане, извършено преди неговото образувано, или са
направени за изпълнителни способи, които не са приложени, когато те са за
сметка на взискателя. В случая не са налице основания длъжникът да бъде
освободен от отговорността си за разноски, тъй като не се установява
осъществяване на нито едно от изключенията предвидени в чл. 79, ал.1 от ГПК.
За неоснователно съдът намира възражението
на жалбоподателя за неправилно определяне/изчисляване на законната лихва,
поради несъобразяването на разпоредбата на чл. 6 от
ЗМДВИП. Видно от обжалваното постановление законната лихва е определена
до 01.02.2021г, т.е. последната изобщо не включва лихви в посочения от
жалбоподателя период, поради което и цитираната разпоредба е неприложима.
На взискателя се дължи възнаграждение не
само за образуване на изпълнителното дело съгласно чл. 10, т. 1 от Наредба №
1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а и за
извършване на процесуално представителство, защита и съдействие по
изпълнителното дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на паричните
вземания съгласно чл. 10, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. Това е така, защото двете
разпоредби на наредбата следва да се тълкуват в условия на кумулативност, а не
на алтернативност/евентуалност. Минималният размер на възнаграждението
определен по посочения в Наредбата начин за дълг е в размер на 1856,00 лева.
Претендираното от взискателя адвокатско възнаграждение е в същия размер, за
което е представен договор за правна защита и съдействие, в който е отразено
плащането, т.е. на договора е придаден характер на разписка и е достатъчно
основание да се приеме, че разноската е направена (така ТР06/2012 на ОСГТ на
ВКС). Възнаграждението не е прекомерно с оглед на фактическата и правна
сложност на делото, тъй като е уговорено и платено в минималния съгласно
Наредбата размер и не следва да бъде намалявано.
След образуване на изпълнителното
производство всички такси и разноски по изпълнителното дело са за сметка на
длъжника. Това включва и таксата по т. 26 от Тарифата за таксите и разноските
към Закона за частните съдебни изпълнители, независимо дали длъжникът е
извършил плащането пряко на взискателя или сумата е постъпила по изпълнителното
дело. Събраната сума по аргумент за обратното от т.4 на забележката към т. 26
от Тарифата включва и адвокатското възнаграждение за процесуалната защита на
взискателя, въпреки това последното не е взето предвид в процесния случай и е
начислена такса в по-малък размер, но и положението на жалбоподателя не може да
бъде влошавано. Изключвайки адвокатското възнаграждение от размера на дълга нейния
размер възлиза на 5905,63лева с ДДС. В тежест на длъжника и са и разноските за
образуване на изпълнителното производство, изпращане на покана за доброволно
изпълнение, налага и вдигане на запор, изготвяне на сметка. За тези разноски по
изпълнителното дело има изготвени и приложени сметки, с оглед на което няма
основание да се приеме, че последните не се дължат от жалбоподателя.
Неоснователно е и възражението за
неправилно определяне на При така
даденото разяснение т. 26 ТТРЗЧСИ. Приетия размер на таксата на ЧСИ е 618,96
лева с ДДС. Следователно таксата е определена правилно от съдебния изпълнител.
С оглед изложеното жалбата се явява
неоснователна, поради което следва да се остави без уважение.
При тези мотиви, съдът
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ
жалбата наЗ.А.Д. „А.“ АД срещу Постановление
от 29.01.2021 г., с изх. № 351/02.02.2021 г. по изп.д. № 20218590400030 по
описа на ЧСИ С.С., рег. № 859 на камарата на ЧСИ.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.