Решение по дело №3464/2017 на Районен съд - Перник

           

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 1047

 

гр. П., 06.02.2018г.

 

В     И М Е Т О     Н А    Н А Р О Д А

 

Районен съд – гр. П., Гражданска колегия, VІІІ-ми състав, в открито съдебно заседание на шестнадесети ноември две хиляди и седемнадесета година, в състав

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Яна Филипова

 

при секретаря Антоанета Василева, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 3464 по описа за 2017г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 415, ал. 1 вр. чл. 124 и сл. ГПК

Образувано е по искова молба от “ТОПЛОФИКАЦИЯ П.” АД против К.С.М. с искане да бъде признато за установено по отношение на ищеца, че ответникът дължи на топлофикационното дружество сумата в размер на 1905.91 лева, представляваща незаплатена цена на доставена топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден апартамент № 16, находящ се в гр. ****** за периода от 01.05.2014г. до 30.04.2016г., ведно със законна лихва за забава върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на 12.04.2017г. до окончателно изплащане на вземането и сумата в размер на 321.64 лева, представляваща законна лихва за забава върху месечните задължения за периода от 08.07.2014г. до 29.03.2017г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение № ***. по ч. гр. д. № 1898/2017г. по описа на Районен съд – гр. П..

В законоустановения срок за отговор ответникът поддържа, че образуваното от „ТОПЛОФИКАЦИЯ П.“ АД производство за установяване на дължимостта на вземания, за които в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение е частично недопустимо, тъй като длъжникът е оспорил единственото сумата в размер на 20 лева, представляваща част от вземането за цена на доставена от топлофикационното дружество топлинна енергия за процесния имот на стойност общо 1905.91 лева. К.С.М. излага твърдения, че вземането, за което длъжникът е подал възражение в срока по чл. 414 ГПК е погасено, като в подкрепа на наведените доводи е представен заверен от страната препис от преводно нареждане.

С влязло в сила определение от 13.07.2017г. образуваното от „ТОПЛОФИКАЦИЯ П.“ АД против К.С.М. производство по реда на чл. 415 ГПК за разликата над 20 лева до пълния заявен размер от 1905.91 лева, представляваща незаплатена цена на доставена топлинна енергия за битови нужди и за сумата в размер на 321.64 лева, представляваща законна лихва за забава върху месечните задължения за периода от 08.07.2014г. до 29.03.2017г. е прекратено като недопустимо.

Районен съд – гр. П., след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема от фактическа и правна страна следното:

По предявения иск с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ:

В доказателствена тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение с ответника, както и че в изпълнение на задълженията си по него за процесния период е доставил топлинна енергия за отопление и битово горещо водоснабдяване в претендираните размери и качество, както и че ответникът притежава качество на собственик или титуляр на вещно право на ползване върху топлоснабдявания имот, респ. качество на потребител /клиент след изменението на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, в сила от 17.07.2012 г./ на топлинна енергия.

Договорът за търговска продажба на топлоенергия се счита за сключен с конклудентни действия – арг. чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ), а топлопреносното предприятие задължително публикува одобрените от комисията общи условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване, като общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите, извод който се налага от разпоредбата на чл. 150, ал. 2 ЗЕ. Общите условия на ищцовото дружество са публикувани в местния ежедневник вестник “СъП.”, бр. 82/29.04.2008г. ( лист 6 и 7 от делото), както и в един централен ежедневник ( вестник “Новинар”, бр. 101/30.04.2008г.), обстоятелство което е служебно известно на съда предвид множеството разглеждани в Районен съд – гр. П. дела с предмет установяване на дължимостта на вземания за цена на доставена от „ТОПЛОФИКАЦИЯ П.” АД топлинна енергия. 

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ "потребители на топлинна енергия" са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Следователно, купувач /страна/ по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респективно то е встъпило в облигационни правоотношения с ищцовото дружество. Страните не спорят, че в процесния период са били в договорно правоотношение, по силата на което топлофикационното дружество е доставило до процесния имот топлинна енергия за периода от 01.05.2014г. до 30.04.2016г. на стойност 1905.91 лева. Спорът по делото се съсредоточава върху обстоятелството дали ответникът е погасил сумата в размер на 20 лева, представляваща част от стойността на доставената топлинна енергия, за което К.С.М. е подала възражение по чл. 414 ГПК срещу издадената Заповед за изпълнение № ***. по ч. гр. д. № 1898/2017г. по описа на Районен съд – гр. П..

С Решение № 111/27.10.2009 г. по т. д. № 296/2009г. по описа на ВКС, I TO, постановено по реда на чл. 290 ГПК, постановено по реда на чл. 290 ГПК / в редакцията на процесуалния закон преди измененията обнародвани с ДВ бр. 86/27.10.2017г./  е прието, че основанието, на което е извършено едно плащане е от съществено значение в отношенията между длъжника и кредитора, като меродавна за това е волята на платеца. Видно от представената по делото вносна бележка ответникът е заплатил на ищцовото дружество сумата в размер на 20 лева, като в графа „основание за внасяне“ е посочено, че плащането е за главница за топлинна енергия за периода от 01.05.2013г. до 30.04.2014г., а не за исковия период от 01.05.2014г. до 30.04.2016г. От приетото по делото заключение по допусната съдебно – счетоводна експертиза, което съдът цени като обективно и компетентно дадено, се установява, че цената на доставената от „ТОПЛОФИКАЦИЯ П.“ АД топлинна енергия до топлоснабдения имот за процесния период възлиза общо на 1905.51 лева, като по партидата на ответника няма постъпили плащания в погашение на дълга.

От изложеното следва, че предявеният иск с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ е основателен.

Съгласно указанията дадени в т.12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014г. по тълк. д. № 4/2013г. на ОСГТК, постановено по някои спорни въпроси на заповедното производство, съдът по предявения по реда на чл. 415 ГПК иск, съобразявайки изхода на спора разпределя отговорността за разноските както в заповедното, така и в исковото производство.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на ответника следва да бъдат възложени сторените от ищеца съдебни разноски в заповедното производство за установяване на вземането по заповедта за изпълнение, против което е подадено възражение, в размер на 0.84 лева, представляващи заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение на процесуалния представител на „ТОПЛОФИКАЦИЯ П.“ АД.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на ответника следва да бъдат възложени направените от „ТОПЛОФИКАЦИЯ П.“ АД съдебни разноски в настоящото производство в размер общо на 180.73 лева, от които сумата в размер на 0.73 лева, представляваща дължима държавна такса, 80 лева внесен депозит по допусната съдебно – счетоводна експертиза и сумата в размер на 100 лева юрисконсултско възнаграждение на процесуалния представител на страната, изчислено съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Предвид основателността на предявения иск на ответника не се следват съдебни разноски.

На основание чл. 78, ал. 4 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т.2 вр. чл. 36, ал. 2 ЗА вр. чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения ищецът следва да заплати на адвокат К.И.Б. сумата в размер на 382.53 лева, представляваща възнаграждение за предоставена от процесуалния представител на ответника безплатна правна помощ и съдействие по делото в прекратената с влязло в сила определение от 13.07.2017г. част.

Така мотивиран, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявен иск по реда на чл. 415 ГПК от „ТОПЛОФИКАЦИЯ П.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. П., кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република“ против К.С.М., ЕГН **********,***, че ответникът дължи на топлофикационното дружество на основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ сумата в размер на 20 лева, представляваща част от сумата общо в размер на 1905.91 лева, представляваща незаплатена цена на доставена топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден апартамент № ***, находящ се в гр. ****** за периода от 01.05.2014г. до 30.04.2016г., ведно със законна лихва за забава върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на 12.04.2017г. до окончателно изплащане на вземането, за която сума е издадена Заповед за изпълнение № ***. по ч. гр. д. № 1898/2017г. по описа на Районен съд – гр. П..

ОСЪЖДА К.С.М., ЕГН **********,*** да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ П.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. П., кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република“ на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 0.84 лева, представляваща сторени съдебни разноски в заповедното производство.

ОСЪЖДА К.С.М., ЕГН **********,*** да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ П.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. П., кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република“ на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 180.73 лева, представляваща сторени съдебни разноски в исковото производство.

ОСЪЖДА „ТОПЛОФИКАЦИЯ П.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. П., кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република“ да заплати на адвокат К.И.Б., с адрес *** на чл. 78, ал. 4 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т.2 вр. чл. 36, ал. 2 ЗА вр. чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения сумата в размер на 382.53 лева, представляваща възнаграждение за предоставена от процесуалния представител на ответника безплатна правна помощ и съдействие по делото в прекратената с влязло в сила определение от 13.07.2017г. част.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – гр. П. в двуседмичен срок от връчването му на страните.

ПРИ ВЛИЗАНЕ В СИЛА на решението, ч.гр.д. № 4227/2017г. по описа на Районен съд – гр. П., да се върне на съответния състав, като се приложи заверен препис от настоящия съдебен акт.

 

Районен съдия:

Дата на обявяване на Решението: 06.02.2018г.

Съдебен деловодител: