Р Е
Ш Е Н
И Е №91
19.03.2017г.,
гр.Исперих
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД -
ИСПЕРИХ
На седми февруари
през 2018 година,
в публично
заседание, в състав:
Председател: ДИМИТРИНКА
КУПРИНДЖИЙСКА
Секретар: Детелина Витанова,
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 811 по описа за 2017 година и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е с правно основание
чл.49, ал.1 от СК.
Постъпила е искова молба вх.№3550/18.09.2017г. от Н.Б.М.,
ЕГН:**********, действаща чрез адв.П.З. ***, против Х.Х.М. ***, ЕГН:**********,
с която моли съда да бъде прекратен брака им като дълбоко и непоправимо
разстроен, без да се произнася по въпроса за вината. Претендира родителските
права по отношение на роденото от брака непълнолетно дете Жесмин Х.Х., ЕГН:**********,
да бъдат предоставени на ищцата като нейна майка майка и при нея да бъда
постановено местоживеенето й; да бъде осъден ответника да плаща ежемесечна
издръжка на детето Жесмин в размер на 200.00лв. по лична банкова сметка ***,
като плащането се извършва на всяко 1-то число на месеца, ведно със законната
лихва за всяка просрочена вноска, до настъпване на законовите предпоставки за
нейното изменяване или прекратяване; претендира и издръжка за детето за минало
време – една година преди предявяване на иска, в размер на 180.00лв. месечно
или 2160.00лв., ведно със законната лихва; да се определи справедлив режим на
лични отношения между бащата и детето. След прекратяване на брака желае да носи
предбрачното си фамилно име Реджеб. Претендира и за сторените в производството
разноски.
Твърди, че с
ответника са сключили граждански брак на 12.09.1993 година,когато тя е била още
непълнолетна. От брака имали родени две деца – пълнолетния Гюнай Х.Х., ЕГН: **********
и непълнолетната Жесмин Х.Х., ЕГН: **********.*** родителите на съпруга й, като
основно се занимавали със земеделие и отглеждане на животни. Тъй като финансово
били зли, през 2003г. ищцата взела решение да работи в Турция. От тогава до
настоящия момент тя работела в Истанбул. Съвместния живот между съпрузите още
от самото начало не бил лесен, но след заминаването на ищцата за Турция,
отношенията им се влошили много. Появили се несходства в характерите и
съществени различия в интереси и мироглед. Това накарало ищцата да вземе
категорично решение за раздяла, като от месец януари 2013г. съпрузите се
разделили окончателно. От тогава до настоящия момент не живеели заедно, не
поддържали връзка помежду си и всеки бил устроил живота според собствената си
преценка и желание.
Междувременно, докато работела в Турция, ищцата
издържала изцяло сина им, докато завършил средното си образование. Нейна грижа
била и издръжката на дъщеря им Жесмин, която към настоящия момент учела и
живеела в гр.Разград. Ответникът не им помагал нито финансово, нито морално, не
се интересувал от развитието и бъдещето на детето.
Предвид изложеното счита, че в брака й с ответника е
настъпило дълбоко и непоправимо разстройство, съществува само формално и е
изпразнен от съдържание.
В съдебно заседание ищцата се явява лично и с
упълномощения адв.П.З. ***, която поддържа изцяло исковата молба и излага
подробни съображения.
В срока по чл.131, ал1 от ГПК за депозиране на писмен
отговор ответникът представя такъв, чрез особен представител адв.Н.М. ***, като
счита исковете за допустими и частично основателни. Не възразява да бъде
прекратен брака между страните, без произнасяне по въпроса за вината, както и
да се предостави упражняването на родителските права по отношение на детето
Жесмин на неговата майка, като на бащата се определи подходящ режим на лични
отношения с детето. По отношение на размера на издръжката счита същия за
завишен. Не възразява да се уважи иска в тази му част до размера на 115.00лв.
Претенцията за издръжка за минало време счита, че следва да бъде отхвърлена
изцяло, тъй като самата ищца в исковата си молба била заявила, че тя живеела в
Турция от 2003г. и на практика не се грижела лично за детето, а това правели
майка й и сестра й. По отношение на претендираните разноски, счита че същите не
се дължат предвид факта, че не се иска произнасяне по въпроса за вината.
В съдебно заседание ответникът не се явява. Назначения
особен представител адв.Н.М. поддържа писмения отговор.
Съдът, като взе предвид събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: Видно от
представеното по делото Удостоверение за сключен граждански брак, страните по
делото са сключили граждански брак с Акт № 7/12.09.1993г. на Община Исперих.
Същото удостоверява, че след сключването на брака съпругата ще носи фамилното
име М.. От общото си съжителство страните имат родени две деца – пълнолетния
Гюнай Х.Х., ЕГН: ********** и непълнолетната Жесмин Х.Х., ЕГН:**********, родена
на 208053.2001г., видно от представеното удостоверение за раждане.
В началото на съвместното им съжителство отношенията
им били добри, живеели в дома на родителите на съпруга в с.Старо селище. Поради
финансови затруднения през 2003г. ищцата заминала да работи в Р Турция, като се
връщала периодично в България. Изпращала пари на съпруга си и се грижела за
издръжката на децата, които живеели в дома на баба си и дядо си по бащина
линия. Въпреки това отношенията им постепенно се влошили и се отчуждили напълно.
В началото на 2013г. ищцата взела решение и се разделила със съпруга си. От
тогава и до настоящия момент не поддържали връзка помежду си. Междувременно
синът на страните завършил средното си образование, а непълнолетната Жесмин
продължила образованието си в гр.Разград. За нейната издръжка продължила да се
грижи майка й, която й наела квартира и изпращала пари. Брат й и сестра й
контролирали детето в отсъствието на майката.
От около една година ищцата се завърнала в България и живеела заедно с
дъщеря си в гр.Разград.
Бащата първоначално бил безработен, а след раздялата с
ищцата заминал да работи в чужбина. Към настоящия момент работел като шофьор на
тир, но въпреки това не давал никакви средства за издръжка на дъщеря си. Рядко
контактувал с нея, предимно по телефона, но не се интересувал от нейните нужди,
а разпитвал детето за съпругата си. След като разбрал за воденото срещу него
дело, започнал да изпраща на дъщеря си по 100.00лв. на месец.
От показанията на свидетеля Рейхан Мюстеджеб, познат
на страните, се установява, че страните се разделили преди близо 5-6 години,
като преди това често се карали, не се разбирали. От тогава ищцата била поела
изцяло издръжката на децата, като работела в Турция и изпращала пари на свекъра
и свекървата си, при които живеели децата. Тези обстоятелства му били известни
от бащата на ответника, с когото свидетеля бил близък. Междувременно ответникът
заминал да работи в чужбина. Към настоящия момент Жесмин учела и живеела в
гр.Разград с майка си.
Приложения социален доклад посочва, че
жилищно-битовите условия, при които се отглежда Жасмин са много добри – двете с
майката ползвали приземен етаж на триетажна къща в гр.Разград. За детето е
осигурено всичко необходимо като храна, дрехи и пособия за училище. Отношенията
между майка и дъщеря били много добри, момичето показвало силна привързаност
към ищцата. Била спокойно и общително дете. Общувала с брат си, с когото били
много близки и който работел в Англия. С баща си се чували рядко по телефона,
но той не проявявал интерес към нейните потребности и желания. Към настоящия
момент Жесмин била ученичка в 10-ти клас в ПГО “Станка Николица Спасо- Еленина“
гр.Разград. Посещавала редовно учебни занятия.
Майката била безработна и двете се издържали от
спестяванията й. Имала и подкрепата на брат си и двете си сестри.
За бащата социалният доклад съобщава, че не може да
предостави информация, тъй като същият не е открит на постоянния му адрес и по
данни на близки работел в чужбина.
Самата ищца, изслушана в съдебно заседание по реда на
чл.59 ал.6 от СК, потвърждава установеното с писмените и гласни доказателства,
като допълва, че имала намерение отново да отиде да работи в чужбина, за да
продължи да плаща издръжката на дъщеря си. В тази връзка разчитала на брат си и
сестрите си, за да контролират детето
Жесмин, които й оказвали пълно съдействие.
Детето Жесмин е изслушана в с.з. по реда на чл. 15 ал.
1 ЗЗкрД, като заявява категорично, че желае да продължи да живее с майка си и
тя да се грижи за нея. Чувствала се добре с нея. За баща си посочва, че не се
интересувал от нейните желания, а я разпитвал за майка й. Твърди, че от скоро,
от както разбрал за делото, й изпращал по 100.00лв. на месец, като общо до сега
й бил дал три пъти по 100лв.
Горната фактическа обстановка се установява от
показанията на разпитаните в с.з. свидетели, от изслушването на страната по
реда на чл.59 ал.6 от СК и от изслушването на детето, от социалния доклад на
ДСП – Разград, както и от представените писмени доказателства по делото.
Въз основа на така изложеното от
фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: Налице са предвидените
в закона предпоставки за прекратяване на гражданския брак между страните, при
условията на чл.49, ал.1 от СК поради настъпилото в него дълбоко и непоправимо
разстройство. Предвид изричното посочване в исковата молба, че ищцата не желае
произнасяне по въпроса за вината, а
ответникът не е изразила становище в тази насока, съдът не дължи произнасяне по
този въпрос.
От 5 години съпрузите не живеят вече
заедно, прекъснали са отношенията помежду си, не са правили опит да заздравят
връзката си. Ищцата живеела в Турция, а ответникът в неустановена държава. Очевидно
е, че при това положение е немислимо възстановяване на брачните отношения.
При така установените фактически
обстоятелства, съдът приема, че съпрузите са изгубили уважението, вниманието и
чувствата си един към друг,
отчуждили се, изгубили интерес към съвместния им начин на живот като семейство.
По този начин съдът приема, че необратимо са се разрушили доверието между
съпрузите, отношенията на взаимопомощ и разбирателство, зачитане на личността,
грижа и подкрепа между съпрузите. При тези обстоятелства няма изгледи бракът им
да бъде заздравен и в този смисъл следва да бъде прекратен. Очевидно, двамата
съпрузи нямат желание да живеят заедно като семейство. Бракът им съществува
само формално, лишен от съдържанието, което влагат в него закона и морала, и в
тази връзка се явява ненужен както за страните, така и за обществото.
Не са предявени претенции за
издръжка между съпрузите.
Относно родителските права по
отношение на детето Жесмин, съдът прецени, че същите следва да бъдат
предоставени на майката. По делото не са установени рискови фактори при
оставане на детето при майката и данни за неблагоприятно влияние от нейна
страна при отглеждането и възпитанието й. Определящите критерии са от една
страна пола на детето, а от друга -
възрастта на момичето, като именно в този период тя има необходимост от
сигурност, добри условия за живот и отговорно отношение към нея. На този етап и
от събраните по делото доказателства, се установи, че именно майката е тази, която
е полагала непосредствени грижи за детето от раждането му и до настоящия момент.
Действително за известен период от време майката е отсъствала от страна, но
дори и тогава бащата не е проявявал интерес към дъщеря си и тя е била оставена
на грижите на баба си и дядо си. Въпреки това ищцата е изпращала през целия
период на отсъствието си пари за издръжка и на двете си деца и не е спирала да
се интересува и да се грижи за тяхното образование. Освен това дори и към
настоящия момент детето живее при майката, която отново е поела изцяло грижите
за отглеждането и възпитанието й. Същевременно стана ясно от гласните
доказателства по делото, че бащата е разбрал за воденото срещу него дело, но
въпреки това не е изразил становището си по предявените искове, включително и
за родителските права. От друга страна следва да се има предвид и категорично
изразеното желание на Жесмин да живее именно с майка си.
На бащата, като родител се следва
законното право на лични отношения с детето, като следва да му бъде определен
подходящ режим за това. Ищцата е предоставила на съда да определи такъв. Като
се вземат предвид събраните по делото доказателства за добрите отношения между
баща и дъщеря и необходимостта да се заздрави връзката между родител и дете,
съдът счита, че следва да бъде определен обичайния за съдебната практи режим на
лични отношения, а имено: право на ответника да вижда и взема при себе си
детето Жесмин всяка
първа и трета събота и неделя от месеца с
преспиване,
от 10.00ч. в събота до 17.00ч.
в неделя и 15 дни през лятото, които не съвпадат с
платения годишен отпуск на майката.
Като родители на ненавършило
пълнолетие дете, страните му дължат издръжка. За удовлетворяване на
ежемесечните потребности на детето Жесмин съобразено с възрастта му, нуждите му
от храна, облекло и други обичайни нужди, както и съобразено с възможностите на
родителите от една страна и от друга страна - съобразно въведения с чл.50 ал.3
т.2 от ППЗЗД диференциран подход съобразно възрастта на детето за определяне на
минималния размер на издръжката, съдът приема, че необходимата и нормална сума
за отглеждане при обикновени условия е съответно в размер на 300.00 лева. От тази
сума бащата би следвало да поеме по-голямата тежест от тях, тъй като майката
поема непосредствените грижи за отглеждането и възпитанието на детето. Освен
това детето е в ученическа възраст, в гимназиален курс, което е свързано с
увеличаване на разходите за нея във връзка с подготовката й- за училище.
Ищецът е поискал да бъде определена издръжка в размер на 200.00лв. Съдът
приема, че е във възможностите на бащата да заплаща издръжка в по-голям размер
от минималния законово определен такъв, като съобрази, че същият е в
трудоспособна възраст, от събраните по делото писмени и гласни доказателства се
установи, че работи като шофьор на тир, реализира достатъчно високи доходи и не
плаща издръжка на друго лице. Следва да бъде осъден ищецът да изплаща издръжка
на детето Жесмин в размер на 200.00лв. месечно. Издръжката следва да се изплаща
на детето Жесмин по нейна лична банкова сметка, ***-то число на месеца, ведно с
лихвите за забава върху сумата, считано от всяко 11-то число на месеца до
окончателното заплащане на дължимото. Издръжката се дължи от датата на подаване
на исковата молба до настъпването на законови предпоставки за нейното
изменяване или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка
просрочена вноска до окончателното й издължаване.
По отношение на претенцията на ищцата да бъде осъден ответникът да заплати
на дедето издръжка за минал период, считано за една година назад от завеждане
на исковата молба, съдът намира същата за частично основателна. По делото се
установи, че ответникът действителност се е дезинтересирал от семейството си и
детето си не само през последната една година, като не й е изпращал издръжка и рядко контактувал с
нея по телефона. Едва след като е разбрал за воденото срещу него дело, той е
започнал да дава пари на дъщеря си – по 100.00лв. месечно. Видно е, че това е
станало в периода след завеждане на исковата молба, а не в периода, за който
ищцата претендира издръжка за минало време, но предвид обстоятелството, че
същата желае да бъде зачетено това плащане на издръжка от страна на ответника,
съдът е длъжен да се съобрази с така направеното искане на страната. От друга
страна следва да се имат предвид изложените вече от съда съображения при
определяне на размера на дължимата от бащата издръжка. Ищцата е поискала да
бъде осъден ответникът да заплати сумата от 2160.00лв. /12 месеца х 180.00лв./.
От тази сума следва да се приспаднат 300.00лв. – плащана издръжка от страна на
ответника според гласните доказателства /изявленията на Жесмин и ищцата в
с.з./. Поради изложеното следва да се уважи иска до размера на 1860.00лв. За
разликата над посочения размер до първоначално претендирания такъв от 2160.00лв. месечно, искът следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
Ищцата не е заявила желание за промяна на фамилно си име след прекратяване
на брака, поради което съдът приема, че тя желае да продължи да носи брачното
си фамилно име. Промяната на фамилното име след развода, съгласно разпоредбата
на чл. 53 СК, е лично право на всяко лице и без изрично искане в тази насока
съдът не може да постановява промяна.
При горния изход на делото и на основание чл.329, ал.1 от ГПК, страните следва
да бъдат осъдени да заплатят по сметка на РС-Исперих сумата от 50.00 лева, или
по 25.00лв. за всеки един от тях - дължима окончателна ДТ по производството, а разноските остават в тежест
на страните, така както са ги направили /чл.329 ал.1, изр.последно от ГПК/. Ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на
РС – Исперих държавна такса върху присъдената издръжка в размер на 288.00лв.,
както и държавна такса върху издръжката за минал период – 74.40лв.
Воден от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ПРЕКРАТЯВА,
на основание чл.49, ал.1 от СК,
сключения с Акт №7/12.09.1993г.
на Община - Исперих, ГРАЖДАНСКИ БРАК между Н.Б.М.,
ЕГН:**********,*** и Х.Х.М., ЕГН:**********,***, поради настъпилото в него дълбоко и непоправимо разстройство.
ПОСТАНОВЯВА, на основание чл.326 от ГПК, че след прекратяването на
брака и занапред ищцата ще носи брачното си фамилно име М..
ОПРЕДЕЛЯ местоживеене на роденото от брака ненавършило пълнолетие дете Жесмин Х.Х., ЕГН:********** при нейната майка
Н.Б.М., ЕГН:********** и на нея ПРЕДОСТАВЯ
упражняването на родителските права по отношение на детето.
ОПРЕДЕЛЯ на бащата Х.Х.М., ЕГН:**********,
режим на лични отношения с детето Жесмин Х.Х.,
ЕГН:**********, както следва – право
на ответника да вижда и взема при себе си детето Жесмин всяка
първа и трета събота и неделя от месеца с преспиване, от 10.00ч. в събота
до 17.00ч. в неделя и
15 дни през лятото, които не съвпадат с платения годишен отпуск на майката.
ОСЪЖДА бащата
Х.Х.М., ЕГН:**********, ДА ЗАПЛАЩА на детето Жесмин Х.Х.,
ЕГН:**********, ЕЖЕМЕСЕЧНА ИЗДРЪЖКА в размер на 200.00/двеста/ лева, платима
по лична банкова сметка ***, като заплащането да се извършва до 10-то число на
месеца, ведно с лихвите за забава върху сумата, считано от всяко 11-то число на
месеца до окончателното заплащане на дължимото. Издръжката се дължи от датата
на подаване на исковата молба – 18.09.2017г. до настъпването на законови
предпоставки за нейното изменяване или прекратяване.
ОСЪЖДА бащата Х.Х.М.,
ЕГН:**********, ДА ЗАПЛАТИ на детето
Жесмин Х.Х., ЕГН:**********, издръжка за минал период – от
18.09.2016г. до 18.09.2017г. в размер на 1860.00/хиляда осемстотин и шестдесет/ лева,
като ОТХВЪРЛЯ иска за издръжка до първоначално предявения размер от 2160.00лв.,
като неоснователни и недоказани.
ДОПУСКА, на основание чл.242, ал.1 от ГПК, ПРЕДВАРИТЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ на решението в
частта за дължимата издръжка на детето.
ОСЪЖДА Х.Х.М.,
ЕГН:**********, да заплати по сметка на РС-Исперих сумата от 25.00 /двадесет и пет/
лева - дължима окончателна ДТ по производството и сумата от 288.00/двеста
осемдесет и осем/ лева - дължима ДТ върху присъдения размер на
издръжката и 74.40
/седемдесет и четири лв. и 40ст./ лева - ДТ
върху присъдената
издръжка за минало време.
ОСЪЖДА Н.Б.М.,
ЕГН:**********, да заплати по сметка на РС-Исперих сумата от 25.00 /двадесет и пет/
лева - дължима окончателна ДТ по производството.
Решението подлежи на обжалване пред Разградски окръжен съд в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: