Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 4599 02.12.2019 година град Пловдив
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, гражданско
отделение, ІI граждански състав, в публично заседание на тридесет и първи
октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ДИЛЯНА СЛАВОВА
при участието на секретаря Десислава Кръстева,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело
№ 12698 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правна квалификация по чл. 422
от ГПК, вр. чл. 240 и чл. 86 от ЗЗД от „Агенция
за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК ********* против К.В.Д. с ЕГН: ********** ***.
Ищецът твърди, че на *******. е подписан индивидуален
рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания, ведно с Приложение № 1 от
същата дата, сключен на основание чл. 2.1 от Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от 20.12.2016г., сключени между „УниКредит
Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, по силата на
които вземането срещу ответника К.В.Д. произтичащо от Договор за потребителски
паричен кредит № ******* било прехвърлено на ищеца, ведно с всички привилегии,
обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви, такси, комисионни и
други разноски на дружеството – кредитор, което вземане било индивидуализирано
в Приложение № 1 от *******. към индивидуален договор за продажба и прехвърляне
на вземания /цесия/ от *******.
В изпълнение на изискванията на закона на ответника
било изпратено по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД уведомление за извършената цесия
от страна на „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД с изх. № от ***** с известие
за доставяне посредством Български пощи ЕАД.
Към исковата молба ищецът представя заверено копие от
уведомление за извършената цесия, като към съда е отправено искане същото да се
връчи на ответника позовавайки се на съдебната практика в този смисъл.
Твърди се в исковата молба, че процесното вземане
произтича от одобрен на 16.01.2017г. и подписан на 21.01.2017г. Договор за
потребителски паричен кредит № ***** сключен при спазване на разпоредбите от
Закона за потребителския кредит и на основание Общите условия, при които
„УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД предоставяло потребителски кредити. С
подписване на договора, неразделна част от който били и Общите условия, кредитополучателят
удостоверявал, че му е предоставен целия обем информация от страна на кредитора
и безусловно е приел общите условия.
При условията на договора кредиторът предоставил на
кредитополучателя потребителски паричен кредит в общ размер на 1242,63 лева,
която сума се явявала чистата стойност на кредита и същата била преведена по
банкова сметка *****
Ищецът твърди, че съгласно чл. 7, ал. 1 от ОУ към
договора усвоената парична сума по кредита се олихвявала с възнаградителна
лихва, месечния размер на която бил фиксиран за целия срок на договора, считано
от датата на отпускане на кредита, като страните договорили годишен лихвен
процент в размер на 31%. Така подписвайки договора за кредит, страните са
постигнали съгласие възнаградителната лихва да бъде в общ размер на 414,57
лева.
Ответникът се задължил да върне отпуснатия кредит
ведно с начислените лихви и разноски, в сроковете и при условията, предвидени в
договора, на вноски, чиито брой падежи и размер били посочени в погасителния
план. Съгласно същия общата сума, дължима от ответната страна възлизала на
1657,18 лева, която следвало да бъде възстановена на 24 анюитетни месечни
вноски в размер на 69,05 лева всяка, освен последната изравнителна вноска.
Първата погасителна вноска била дължима на 01.02.2017г., а последната била с
падежна 01.01.2019г., съгласно погасителния план, неразделна част от договора.
Ищецът твърди, че кредитополучателят не заплатил изцяло дължимия паричен заем,
като до момента на подаване на исковата молба била заплатена сумата от 282,40
лева. Съгласно ОУ – чл. 13, ал. 1, при забава в плащането кредитополучателят
дължал и обезщетение за забава в размер на годишната законна лихва, разделена
на 360 дни, за всеки ден на просрочие върху главницата. На посоченото основание
на длъжника било начислено и обезщетение за забава върху дължимите суми в
размер на общо 64,84 лева за периода от 01.06.2017г. до подаване на заявлението
в съда.
Крайният срок за издължаване на всички суми по
договора изтичал на 01.01.2019г., но предвид обстоятелството, че
кредитополучателят не изпълнявал задължението си за заплащане в срок на
погасителните вноски, кредитът бил обявен за предсрочно изискуем на основание
чл. 13, ал. 2, б. „а“ от ОУ към договора. За това ответникът бил уведомен
посредством уведомлението за цесията, получено от ответника на 03.01.2018г., в
което било изрично посочено и че целият кредит е обявен за предсрочно изискуем.
Поради липсата на плащане от страна на ответника
ищецът инициирал образуването на ч.гр.д. № 5415/2018г. по описа на ПРС, 21-ви
гр. състав, по което била издадена Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК за сумите, чието установяване е предмет на настоящия иск по чл. 422 от ГПК.
Въз основа на гореизложените твърдения съдът е сезиран с искане да постанови Решение,
с което да признае за установено спрямо ответната страна, че дължи на ищеца
следните суми, за които е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по
ч.гр.д. № 5415/2018г. по описа на ПРС: 1063,61 лева главница по неплатени
погасителни вноски за периода от 01.06.2017г. до 01.01.2019г., 182,29 лева
договорна лихва начислена за периода от 01.06.2017г. до *******., 59,17 лева
обезщетение за забава за периода от 01.06.2017г. до подаване на заявлението в
съда, ведно със законната лихва върху главницата считано от подаване на
заявлението в съда до окончателното изплащане. В условията на евентуалност, в
случай че съдът не уважи кумулативно предявените установителни искове съдът
е сезиран с искане за осъждане на
ответната страна да заплати претендираните суми на ищеца.
Претендира се и присъждане на направените в
заповедното и в настоящото производство разноски.
В законоустановения срок по чл.131, ал.1 ГПК е
постъпил писмен отговор от назначения за особен представител на ответника –
адв. К.Д., която оспорва исковете по основание
и размер. Твърди се на първо място, че ответната страна не е надлежно
уведомена за извършената цесия по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, доколкото не е
получила пощенската пратка. Твърди се, че не може в случая да се приеме за
редовно уведомяване и връчването на препис от исковата молба, доколкото ищецът
не бил упълномощен от предишния кредитор да съобщи по този ред за цесията,
поради което и моли за отхвърляне на исковете на това основание.
Съдът, след като обсъди събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на
страните, намира следното:
Видно от
приложеното ч. гр. д. № 5415/2018 г. по описа на Районен съд - Пловдив, ХXI гр. с., в полза на
ищеца е издадена заповед № 3203 от 04.04.2018 г. за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК за следните суми: 1063,61 лева /хиляда
шестдесет и три лева и шестдесет и една стотинки/, представляваща дължима
главница по 20 броя погасителни вноски за периода 01.06.2017 г. – 01.01.2019
г., по отношение на които, на основание чл. 13, ал. 2, б. „а” от ОУ, е обявена
предсрочна изискуемост от 18.12.2017 г., по договор за потребителски паричен
кредит № ***** от 16.01.2017 г., сключен с „УниКредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД,
вземанията по който са прехвърлени на 18.12.2017 г. с индивидуален договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ към рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от 20.12.2016 г. на „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД; възнаградителна лихва в размер на 182,89 лева /сто осемдесет и
два лева и осемдесет и девет стотинки/ за периода 01.06.2017 г. – 18.12.2017
г.; обезщетение за забава в размер на 59,17 лева /петдесет и девет лева и
седемнадесет стотинки/ за периода
01.06.2017 г. – 01.04.2018 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 02.04.2018
г. до окончателното погасяване. Заповедта е връчена на
длъжника по реда на чл.47, ал. 5 ГПК. Исковете, по които е образуван настоящият
процес, са предявени в едномесечния срок по чл. 415, ал.1 ГПК. Същите са
допустими и подлежат на разглеждане по същество.
По делото е
представен договор за потребителски паричен кредит № *****, сключен между
„Уникредит късюмър Файненсинг“ ЕАД и К.В.Д., с чиста стойност на кредита
1242,63 лева, при ГЛП 31%, ГПР 35,81%, като кредитът следвало да бъде върнат на
24 бр. месечни вноски, при месечна сума от 69,05 лева, с падежна дата първо
число на месеца, с първа вноска на 01.02.2017г. Представени са Общи условия за отпускане на
потребителски кредит от „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД, погасителен план от 21.01.2017г., видно от
който падежът на последната погасителна вноска е на 01.01.2019г.
С рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 20.12.2016г. „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД се
е задължило ежемесечно, чрез отделни договори за цесия, да прехвърля на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД възмездно срещу възнаграждение портфейл от свои просрочени и изискуеми
вземания, произтичащи от договори за потребителски парични и стокови кредити по
Приложение № 1 към всеки договор за цесия. Представен е и индивидуален договор
за цесия от 18.12.2017 г., ведно с Приложение № 1 към
него, част от което представлява и вземането на цедента против К.В.Д. по договор № *****. По силата на представеното пълномощно, „Агенция за събиране на вземания” ЕАД е упълномощено да
уведомява съгласно разпоредбата на чл.99, ал.3 ЗЗД от името на „Уникредит
Кънсюмър Файненсинг” ЕАД всички длъжници за прехвърлянето на вземанията срещу
тях. По делото е представено уведомително писмо от 22.12.2017 г. до К.В.Д.,
с адрес: *** за извършеното прехвърляне на вземания. Видно от изричното
отбелязване в известието за доставяне писмото не е достигнало до получателя и е
върнато като непотърсено.
Прието е заключение на изготвената
съдебно-счетоводна експертиза, според което сумата по сключения между страните договор е усвоена
от кредитополучателя на 23.01.2017г., а размерът на чистата стойност на кредита е 1242,63 лв. По кредита били изцяло погасени 4 вноски по
69,05 лв., общо 276,20 лв., включващи възнаградителна лихва и главница.
Погaceните вноски били от вноска № 1 до вноска №4, с дата на падеж
01.02.2017г.- 01.05.2017г. На 01.08.2017г. било извършено последното погасяване
на вноски по кредита, с което е погасена част от възнаградителната лихва от
вноска № 5 с падеж 01.06.2017г., в размер на 0,53 лв. Първата вноска, която не
била погасена в пълен размер била вноска № 5 с дата на падеж 01.06.2017г. и от
тази дата кредитополучателят бил изпаднал в забава. Процесният кредит бил
обявен за предсрочно изискуем, считано от *******. Към *******. задължението по кредита било
1305,67 лв., както следва: главница 1063,61 лв., възнаградителна лихва 182,89
лв., лихва /обезщетение/ за забава 59,17 лв. (върху главница 1063,61 лв. за
периода от 01.06.2017г. до *******. Към 04.02.2018г. - датата на входиране на
Заявлението по чл.410 от ГПК, задължението по кредита било 1336,91 лв. както
следва: Главница 1063,61 лв., възнаградителна лихва- 182,89 лв. и лихва /обезщетение/ за забава 90,41 лв. върху
главница 1063,61 лв. за периода от 01.06.2017г. до 04.02.2018г. Размерът на
непогасеното задължение по процесния договор от датата на забава на плащанията
до изтичане на срока на договора - главница, договорна лихва и лихва за забава,
съгласно клаузите на Договора към датата на изготвянето на съдебно-счетоводната
експертиза 13.09.2019г. – било в размер от 1526,83 лв. както следва: главница
1063,61 лв., възнаградителна лихва 316,84 лв. (от дата на падеж 01.06.2017г. до
дата на падеж 01.01.2019г.), лихва за забава 146,38 лв. (върху всяка падежирала
главница от съответната дата на падеж, за вноски от 01.06.2017г. до дата
13.09.2019г.).
При така установената фактическа обстановка, от
правна страна съдът намира следното:
Не е спорно между страните по делото,
установява се и от приложеното ч.гр.дело № 5415 по описа на Пловдивски районен
съд за 2018 г., че издадената заповед за изпълнение № 428 от 11.01.2018г. е
връчена при условията на чл.47 ГПК, като
в рамките на дадения от съда едномесечен срок, са предявени настоящите искове,
поради което същите са процесуално допустими, като подадени при наличие на
съответните процесуални предпоставки.
Досежно възражението на ответника, че
цесията не му е била съобщена, съдът го намира за неоснователно. Изходящото от
цедента (или упълномощения цесионер) уведомление, приложено към исковата молба
на цесионера и достигнало до длъжника с нея, съставлява надлежно съобщаване на
цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, пр. 1 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането
поражда действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Като факт от
значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска, извършеното по
този начин уведомление следва да бъде съобразено от съда по силата на чл. 235,
ал. 3 ГПК при разглеждане на иска на цесионера срещу длъжника /виж решение №
123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. състав на ВКС, ІІ т. о., решение №
3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г. на ВКС, І т. о. и решение № 78 от 09.07.2014
г., т. д. № 2352/2013 г. на ВКС, ІІ т. о./. Действително, назначеният от съда
особен представител на ответника притежава особено процесуално качество да
защитава интересите на длъжника в хода на съдебното производство, но до
конституирането му се е стигнало след като съдът е приел, че съобщението до
ответника е редовно връчено. Установената в нормата на чл. 47, ал. 5 от ГПК
фикция, съгласно която съобщението се смята за връчено с изтичането на срока за
получаването му от канцеларията на съда или общината, се прилага, когато
ответникът не може да бъде намерен на посочения по делото адрес и не се намери
лице, което е съгласно да получи съобщението, но при всички положения в тази
хипотеза съобщението и книжата до ответника се смятат за редовно връчени. Съгласно
чл. 47, ал. 5 ГПК при връчване на съдебни книжа чрез залепване на уведомление
ответникът се счита призован и уведомен за образуваното срещу него производство
с изтичането на предвидения в чл. 47, ал. 2 ГПК двуседмичен срок и неявяването
му в съда в рамките на този срок за получаване на книжата. Затова и по силата
на визираната разпоредба в процесния случай преписите от исковата молба с
приложенията към нея, в частност изявлението, обективирано в уведомителното
писмо за извършената цесия, се презумира да са получени от ответника, а не от
назначения му особен представител. Уведомлението, представено с исковата молба
на ищеца-цесионер и достигнало до ответника с извършеното по реда на чл. 47 ГПК
връчване на съдебните книжа, съставлява надлежно съобщаване на цесията съгласно
чл. 99, ал. 3 ЗЗД, с което осъщественото прехвърляне на вземането поражда
действие и за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Следователно от датата
на връчване исковата молба и приложенията на ответника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК е изпълнена разпоредбата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД и извършеното прехвърляне на
вземането е съобщено на длъжника. Следва
да се посочи само за пълнота, че актуалната съдебна практика стига
по-далеч, като намира, че уведомяването за настъпила предсрочна изискуемост
/уведомяването за прехвърляне на вземането/ може да се съобщи редовно и на
назначения по делото особен представител /виж решение № 198 от 18.01.2019 г. по
т. д. № 193/2018 г. на I т. о. на ВКС/. В уведомително писмо от 22.12.2017 е
посочен цедентът, цесионерът, датата на договора за цесия, индивидуализирано е
и правоотношението вземанията, по което са прехвърлени на „Агенция за събиране
на вземания“ ЕАД. Ето защо съдът намира, че най-късно в хода на настоящия
процес по реда на чл. 235, ал. 3 ГПК ответникът е редовно уведомен за
извършената цесия. Ето защо, съдът приема, че ищецът е материалноправно
легитимиран да претендира всички вземания по договора за паричен кредит.
По делото се установи, че между К.В.Д. и „Уникредит
Кънсюмър Файненсинг” ЕАД е сключен процесният договор за потребителски паричен
кредит № ***** от м. януари 2017 г. Според клаузата на чл.13, ал.2, б. „а” от
Общите условия, приложими към процесния договор за кредит кредиторът има право
да обяви всичките си вземания по предоставения кредит, в т.ч. изтекли и
непогасителни вноски, остатъчна главница и остатъчни лихви, лихви за забава,
такси и комисионни за предсрочно изискуеми в пълен размер при неплащане на две
последователни погасителни вноски по кредита. Предсрочната изискуемост
представлява изменение на договора, което настъпва при наличието на две
предпоставки: обективен факт, уговорен като основание за едностранно изменение
на договора, и упражнено от кредитора право да обяви кредита за предсрочно
изискуем с изявление, достигнало до длъжника. По делото се установи наличието
на договореност между страните съобразно цитираната клауза от ОУ, въз основа на
която кредиторът черпи правото си да направи кредита предсрочно изискуем при
настъпването на определени обстоятелства – неплащане на две последователни
погасителни вноски по кредита. Съобразно изготвената по делото
съдебно-счетоводна експертиза се установява наличието на обективния факт, уговорен
като основание за едностранно изменение на договора- а именно наличието на две
и повече последователни непогасени вноски по договора за кредит. По делото е представено уведомление /л. 38-39
д./, в което е обективирано волеизявление от страна на кредитора за обявяване
на вземанията по договора за предсрочно изискуеми. Съобразно изложените в
предходния абзац съображения връчването на всички книжа по делото на ответника
е надлежно, ако е направено на особения представител и от този момент се
пораждат, свързаните с факта на връчване правни последици. Няма пречка
предсрочната изискуемост да бъде обявена на длъжника от цесионер, а не от
първоначалния кредитор, тъй като съгласно чл. 99, ал. 2 ЗЗД прехвърленото
вземане преминава върху новия кредитор с привилегиите, обезпеченията и другите
му принадлежности. Правото на кредитора
да обяви вземането за предсрочно изискуемо е принадлежност към вземането, която
преминава върху новия кредитор, ведно със самото вземане. Моментът, в който
настъпва предсрочната изискуемост на кредита, е датата, на която
волеизявлението на кредитора/цесионера, че счита кредита за предсрочно
изискуем, е достигнало до длъжника – кредитополучател, респективно до особения
представител. От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се
установява, че неплатените суми по процесния договор за кредит възлизат на
главница 1063,61 лв. и възнаградителна лихва в размер от 182,89 лв. На осн. чл.
13, ал. 1 от ОУ към Договора на длъжникът следва да заплати и обезщетение за
забава, размерът на който се установява от приетата по делото
съдебно-счетоводна експертиза и възлиза на 59,17 лв. (върху главница 1063,61
лв. за периода от 01.06.2017г. до *******. По изложените съображения предявените
главни искове като доказани по основание и размер следва да бъде уважени изцяло.
С оглед изхода на делото и предвид
направеното искане, на ищеца следва да се присъдят разноски на осн. чл. 78, ал.
1 ГПК. Предвид разясненията по т. 12 от ТР № 4/18.06.2014г. на ВКС, ОСГТК,
съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.422, респ. чл. 415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в
заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели
отговорността за разноските, както в исковото, така и в заповедното
производство. По исковото производство са разноските възлизат на 123,89 лева-
ДТ /л. 48 д./, 100 лева – юрисконсултско възнаграждение, 321,39 лева /л. 72 д./
и 200 лева /л. 126 д./– за особен
представител, 120 лева – депозит за вещо лице /л. 86 д./ В заповедното
производство реализираните разноски са в размер от 26,11 лева – ДТ и 50 лева –
юрисконсултско възнаграждение. При тези
данни в тежест на ответника следва да се възложат разноски в размер на 865,28
лв. по исковото производство и 76,11 лв. по заповедното производство.
По изложените съображения съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, че К.В.Д., ЕГН **********, с адрес: *** дължи на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Д- р Петър
Дертлиев” № 25, офис- сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от изпълнителните ****
Н. Т. С. и М. Д. Д., следните
суми: 1063,61 лева /хиляда шестдесет
и три лева и шестдесет и една стотинки/, представляваща дължима главница по
договор за потребителски паричен кредит № ***** от
16.01.2017 г., сключен с „УниКредит Кънсюмър Файненсинг”
ЕАД, вземанията по който са прехвърлени на 18.12.2017 г. с индивидуален договор
за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ към рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от 20.12.2016 г. на „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД; възнаградителна лихва в размер на 182,89 лева /сто осемдесет и два лева и осемдесет и девет стотинки/
за периода 01.06.2017 г. – 18.12.2017 г.; обезщетение за забава в размер на 59,17 лева /петдесет и девет лева и
седемнадесет стотинки/ за периода
01.06.2017 г. – 01.04.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 02.04.2018 г. до
окончателното погасяване.
ОСЪЖДА К.В.Д., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.
„Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано
от изпълнителните **** Н. Т. С. и М. Д. Д. сумата от 865,28 лв. /осемстотин
шестдесет и пет лева и двадесет и осем стотинки/- разноски по настоящото дело и 76,11 лв. /седемдесет
и шест лева и единадесет стотинки/ разноски за производството по частно гр.
дело № 5415 от 2018г по описа на Районен съд Пловдив.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ Диляна Славова
Вярно с оригинала!
Д. К.