Р Е
Ш Е Н
И E
№ 260024
гр. Айтос, 30.10.2020 година
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Айтоският районен съд - наказателна
колегия, ІІ състав, в публично заседание на двадесет и седми октомври две
хиляди и двадесета година, в състав :
Председател : Мария Джанкова
Съдебни заседатели :
.…….....…………
Членове : ........……………..
при секретаря Яна Петкова и в присъствието на
прокурора…................. като разгледа докладваното от съдията М.Джанкова АН дело № 366 по описа
за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е образувано по жалба
на П.Х.М., ЕГН **********,***, действащ
чрез адв.Д.В. - БАК против Наказателно постановление № 16-104/06.07.2020 год. на Началника на Районно
управление - Р., с което за нарушение на чл. 28, ал. 1 от Закона
за Националната система за спешни повиквания с единен европейски номер 112 (ЗНССПЕЕН) и на основание и чл.37 от ЗНССПЕЕН, на жалбоподателя е наложено
административно наказание глоба в размер 500,00 (петстотин) лева. Жалбоподателят
М., чрез пълномощника си моли обжалваното
постановление да бъде отменено изцяло като се позовава на неправилност при установяване на фактическата
обстановка и при наличие на съществени процесуални нарушения, допуснати в хода
на административнонаказателното производство. Чрез
процесуалния си представител адв.Д.В. *** поддържа пред съда направените
оплаквания досежно неизяснена в цялост фактическа
обстановка, включително за липсата на доказателства за извършено от страна на М.
административно нарушение. Жалбоподателят претендира заплащане на направените
съдебно-деловодни разноски. Не ангажира доказателства.
Въззиваемата страна, не изпраща представител
в съдебно заседание. Не излага становище
по основателността на жалбата. Не сочи доказателства, извън събраните по
административно наказателната преписка, приложена към жалбата.
Производството е по чл. 59 и сл.
от Закона за административните нарушения и наказания.
Съдът намира, че жалбата е процесуално допустима като подадена в законоустановения срок, от надлежна
страна, имаща право и интерес от обжалване на
накателното постановление. Разгледана по същество
жалбата е и основателна, поради следните съображения :
С обжалваното наказателно
постановление № 16-104/06.07.2020
на Началника на
РУ - Р. на основание чл.37 от
Закона за Националната система за спешни повиквания
с единен европейски номер 112 на П.М. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500,00 лева, за нарушение
на чл.28, ал.1 от Закона за Националната
система за спешни повиквания с единен европейски номер 112 (ЗНССПЕЕН-112). В обстоятелствената
част на НП е посочено,
че в периода от 16.03.2020г. до 14.04.2020г.
от мобилен телефон с № *** са генерирани 312
бр. повиквания на единен европейски номер (ЕЕН) – 112, като нито едно от тях не е по предназначение. Фактическите констатации
в НП са идентични със съдържанието на АУАН, съставен и предявен на жалбоподателя
на 22.06.2020 г.
Съгласно чл.28, ал.1 от ЗНССПЕЕН-112 „Забранява се ползването на
ЕЕН 112 не по предназначение, автоматичното му избиране от
електронни устройства и пускане на предварително
записани съобщения, както и за предаване
на неверни и заблуждаващи съобщения и сигнали за помощ“.
При нарушаване
на тези забрани,
гражданите носят административнонаказателна отговорност
по вид и в размери, определени в закона. В нормата на чл.37 от същия закон,
е предвидено, че който
ползва не по предназначение ЕЕН 112, се наказва с глоба
от 200 до 1000 лева, а в чл.38, ал.1 е възприето, че който предава чрез
ЕЕН 112 неверни или заблуждаващи съобщения и сигнали за помощ,
се наказва с глоба от 2000 до
5000 лв., ако не подлежи на
по-тежко наказание.
Почти дословно в НП и АУАН е възпроизведен
текста на нарушената законова разпоредба, без обаче да има
никакво конкретно описание на съобщението, предадено чрез телефонното обаждане, а е отразено единствено, че нито едно от генерираните от посочения
телефон 312 бр.повиквания не е по предназначение. За съставомерността
на деянието е релевантно съдържанието на подаденото съобщение, но нито в акта,
нито в наказателното постановление са изложени някакви конкретни фактически обстоятелства в нарушение на изискването на чл.42, т.4 от ЗАНН и чл.57,
ал.1, т.5 от ЗАНН.
Отделно от
изложеното, за да е съставомерно едно деяние като
нарушение по чл. 37 от ЗННССПЕЕН е необходимо деецът чрез използване на ЕЕН
112, съзнателно да предаде съобщения или сигнал, несъответстващ на
предназначението
на Националната система за спешни
повиквания. От обективна страна подаденото съобщение
или сигнал за помощ по своето съдържание следва да е невярно, т.е. изложените
факти да не отговарят на действително осъществилите се такива, или същите по
естеството си да могат да създадат погрешни представи у получателя на
съобщението или да се такива, които да не изискват и/или предполагат спешност
на намеса. От субективна страна този тип съобщения се предават чрез ЕЕН 112 съзнателно с цел неправомерно
ангажиране на службите за спешно реагиране. В настоящия случай от събраните по
делото доказателства дори се установява, че именно жалбоподателят П.М. в
посочения в АУАН времеви период е ползвал ЕЕН 112. Нещо повече - в АУАН и
издаденото въз основа на него НП дори липсва твърдение, че от телефона, с
посочен номер е подаден сигнал именно от лицето П.М.. Проверка относно това
обстоятелство не е извършена дори след възражението в акта, че жалбоподателят
не е ползвал ЕЕН 112. Липсват данни да е изследван и въпроса дали подадените сигнали са било по предназначението,
предвидено по закон.
При тези факти,
независимо от множеството на брой чрез ЕЕН съобщения, подаването им не може да
бъде вменено във вина на жалбоподателя.
За изчерпателност следва да се
отбележи, при служебната проверка на съставения АУАН и обжалваното НП, се установи, че в хода на
административно-наказателното производство е допуснато нарушение и на
разпоредбата на чл.43, ал.2 от ЗАНН,. За
да достигне до този извод, съдът съобрази следното: Процесуалният закон –
ЗАНН урежда четири категории свидетели,
които е допустимо да присъстват при съставяне на акта и да го подпишат. Първата
- свидетели, присъствали при извършване на нарушението, а именно лицата,
възприели пряко и непосредствено един или повече елементи от състава на
нарушението и/или личността на нарушителя, и които в най-голяма степен биха
могли да допринесат за изясняване на обективната фактическа обстановка. Втората - свидетели, присъствали при
установяване на нарушението, а именно лицата, възприели факти и обстоятелства относими към датата, мястото и условията, при които
съответния контролен орган е възприел елементи от състава на нарушението или
данни за неговия извършител и чиито показания биха могли да дадат ясна
представа за това, дали възприетите факти и обстоятелства са надлежно обективирани в акта.
Третата - свидетели,
присъствали при съставяне на акта, а именно това са лица както от посочените по - горе две групи, така и лица,
които не са възприели нито факта на извършване на нарушението, нито условията,
при които то е било установено, а единствено обстоятелствата, свързани с реда
на изготвяне на акта. Четвъртата -
свидетели на отказа на нарушителя да подпише акта, а именно това са лица, чието
участие се налага, само в случай, че лицето, посочено като нарушител, се
възползва от процесуалната възможност по чл.43, ал.2 от ЗАНН.
Видно от изложеното, тези четири категории свидетели, удостоверяват
различни факти и обстоятелства, като съдът намира, че следва да посочи, че
съгласно трайно установената съдебна
практика, при установяване на
административни нарушения, АУАН може да
бъде съставен в присъствието само на един свидетел, ако той е полицейски
служител и е очевидец на нарушението
посочено в акта. Във връзка с изложеното
и при служебната проверка на АУАН съдът констатира, че същият е съставен въз основа на полицейска проверка на РУ - Р., както и че нито актосъставителят
З.Х.М., нито св.М.Н.М. се явяват свидетели - очевидци на извършване на
нарушението. АУАН е съставен в присъствието само на едно лице – свидетел при
съставянето на акта, а именно М. Н.М.,
което лице въпреки, че е полицейски служител, не се явява очевидец,
което обстоятелство е надлежно отразено и в съставения АУАН. Предвид изложеното
съдът намира, че в конкретния случай е нарушена процедурата по чл.40, ал.3 от ЗАНН – досежно
необходимостта от присъствието и подписването на акта от двама свидетели, т.е. допуснато е процесуално
нарушение, което налага отмяна на спорното НП. Административно наказателното производство въвежда строги правила за
осъществяването му, както в основния закон - ЗАНН, така и в специализираните закони,
които определят различните видове административни нарушения и наказанията за
тях. Основателно е и направеното възражение за съставяне на АУАН след изтичане
на срока по чл.34 от ЗАНН, което съставлява самостоятелно процесуално
нарушение.
По изложените съображения съдът намира, че обжалваното
постановление следва да бъде изцяло отменено, като постановено при
гореизложените процесуални нарушения, неизяснена в цялост фактическа
обстановка, която по категоричен начин да обоснове виновност на нарушителя.
Като последица от отмяната на обжалваното постановление и
на осн. чл.63, ал.3 от ЗАНН въззиваемата
страна следва да понесе деловодните разноски на жалбоподателя, направени за
заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 150,00 лева.
Мотивиран от гореизложеното и на
основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Айтоският районен съд
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 16-104/06.07.2020 год. на Началника
на Районно управление - Р., с което на П.Х.М., ЕГН **********,***, за нарушение на чл. 28, ал. 1 от Закона
за Националната система за спешни повиквания с единен европейски номер 112 (ЗНССПЕЕН) и на основание и чл.37 от ЗНССПЕЕН, е наложено административно наказание глоба в размер 500,00 (петстотин) лева.
ОСЪЖДА ОД на МВР – Бургасда заплати на П.Х.М., ЕГН **********,*** направените
съдебно-деловодни разноски в размер на 150,00 (сто и петдесет) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението на
страните пред Бургаския административен съд по реда на
Административнопроцесуалния кодекс.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: