ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 7284
гр. София, 15.02.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ СТ. ТАНЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ СТ. ТАНЕВА Гражданско дело №
20231110146134 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК, образувано е по молба на Л. П.
П.. Длъжникът в заповедното производство е претендирал присъждане на
направените в заповедното производство разноски за подаване на възражение
по чл. 414 ГПК в размер на 100 лв.
Ищецът е посочил, че молбата по чл. 248 ГПК е неоснователна и моли
съдът да я остави без уважение.
Съдът намира следното от фактическа и правна страна:
След неизпълнение на дадени указания от страна на ищеца, съдът е
прекратил образуваното по иск по чл. 422 ГПК исково производство,
предшествано от заповедно производство, в което длъжникът е подал
възражение по чл. 414 ГПК и се е представлявал от адвокат.
Нормата на чл. 248, ал. 1 ГПК овластява съда, постановил решение, да
го измени или допълни сам в частта за разноските. Молбата е подадена в
преклузивния срок по същата норма.
Разгледани по същество, молбата е основателна, доколкото по делото
има направено искане за присъждане на адвокатско възнаграждение по
заповедното, а делото е прекратено по вина на заявителя, то същия дължи
разноски в пълен размер на ответника 78, ал. 4 ГПК, съответно на длъжника в
заповедното производство.
На адвоката на длъжника в заповедното следва да бъде присъдено
възнаграждение на основание чл. 78, ал. 3 ГПК за подаване на възражение по
чл. 414 ГПК в заповедното производство.
Съобразно ниската фактическата и правна сложност на заповедното
дело и извършените от адвоката процесуални действия /които се изчерпват с
възражение срещу издадената на заповед за изпълнение/, съдът намира, че
възнаграждението следва да бъде определено на 200 лева, който е
1
минималният размер, предвиден в чл. 6, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, доколкото това
действие не е сред изрично предвидените в Наредбата случаи, поради което
то следва да бъде определено съгласно пар. 1 от допълнителните разпоредби -
по аналогия. В този смисъл задължителната съдебна практика - Определение
№ 102 от 14.03.2022 г. на ВКС по ч. т. д. № 2481/2021 г., I т. о.
Въпреки това, предвид принципа на диспозитивното начало и
обстоятелството, че се претендира възнаграждение в размер на 100 лв. и в
такъв размер е заплатено съгласно договора за правна защита и съдействие,
то съдът ще присъди на длъжника в заповедното производство тази сума.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА на основание чл. 248 ГПК Разпореждане №
152354/04.12.2023 г. поправено с Определение № 1581/11.01.2024 г., в частта
с разноските, със следното:
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „..............., ЕИК ..............., ДА
ЗАПЛАТИ на Л. П. П., ЕГН **********, сторените разноски в заповедното
производство по ч.гр.д.№ 11419/2023 г. по описа на СРС, част от настоящото
гр.д.№46134/2023 г. на СРС, в размер на 100 лв. – адвокатско възнаграждение.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен
срок от получаване на съобщението пред СГС.
Препис от акта на да сложи и в кориците на ч.гр.д.№ 11419/2023 г. по
описа на СРС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2