Р Е Ш Е Н И Е
№ ……………
гр.Русе, 18.05.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД – VІ-ти
наказателен състав в публично заседание на ….. осемнадесети май ……. две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: ПЛАМЕН ЧЕНДЖИЕВ
при секретаря Е.Г. и прокурора ………………...Велина П.……………..…,
като разгледа
докладваното от съдията АНД № 813/2016 г., съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА
обв. Ж.М.К., родена на *** г. в гр. Т., живуща ***, български гражданин, със
средно образование, работи, неосъждана, разведена, ЕГН ********** за
ВИНОВНА в това, че на 20.05.2015 г. в
гр. Русе, при управление на моторно превозно средство- лек автомобил- марка „Опел
Зафира” с рег. № СС 8450 РВ, нарушила правилата за движение по пътищата - чл. 20,
ал. 1 от ЗДвП, чл.20 ал.2 от ЗДвП и чл.116 от ЗДвП и по непредпазливост
причинила средна телесна повреда на С. С. М. от гр. Р., изразяваща се в счупване
на лява лъчева кост, счупване на четвърта и пета метатарзални кости в дясно,
довели до трайно затрудняване на движенията на ляв горен крайник и десен долен
крайник за повече от тридесет дни, поради което и на основание чл. 343 ал.1 б."б" пр.2 вр. чл. 342 ал.1 пр.3 от НК и чл.78а от НК я
ОСВОБОЖДАВА
от наказателна отговорност и й НАЛАГА
административно наказание ГЛОБА в размер на 1000 (хиляда) лева и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВОТО да управлява МПС
за срок от ТРИ МЕСЕЦА.
ОСЪЖДА обв. Ж.М.К. с горната самоличност да
заплати по сметка на ОД МВР Русе сумата от 326,76 лв. разноски на досъдебното
производство.
Решението подлежи на обжалване и
протестиране в 15-дневен срок пред РОС, считано от днес.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :
За да се произнесе, съдът съобрази следното: Производството
е по реда на глава XXVІІІ от НПК.
Русенска районна прокуратура е обвинила Ж.М.К. ***
в това, че на 20.05.2015 г. в гр. Русе, при
управление на моторно превозно средство- лек автомобил- марка „Опел Зафира” с
рег. № СС 8450 РВ, нарушила правилата за движение по пътищата: чл. 20 ал.1 от ЗДвП – Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни
средства, които управляват;
чл. 20, ал.2 от ЗДвП – Водачите на
пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се
съобразяват с ... характера и интензивността на движението с конкретните
условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост
да спрат, когато възникне опасност за движението;
чл.116 от ЗДвП – Водачът на пътно
превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците, особено
... към престарелите хора и
по непредпазливост причинила средна
телесна повреда на С. С. М. от гр. Русе, изразяваща се в счупване на лява
лъчева кост, счупване на четвърта и пета метатарзални кости в дясно, довели до трайно
затрудняване на движенията на ляв горен крайник и десен долен крайник за повече
от тридесет дни.
След преценка на събраните по
делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Обвиняемата К. е родена на *** г. в гр. Т.. Български
гражданин е. Има завършено средно образование. Разведена е и не е осъждана. Обвиняемата е правоспособен водач на МПС, категория “В” и “М” и няма
налагани административни наказания за нарушения на ЗДвП.
Обв. К. управлява собствения си л.а. „Опел Зафира” с рег. № СС 8450 РВ.
На 20.05.2015 г. преди обяд обв. К. привежда в движение лекия автомобил и го управлява по улиците на гр. Русе. Времето е ясно,
пътната настилка е влажна. Около 11,00 часа се движи по ул. “Райко
Даскалов”, посока хотел Рига. Тази улица е еднопосочна, а ширината на платното 6,20 м. Когато
се приближава до кръстовището ул.
“Духовно възраждане” спира, тъй като се движи по път без предимство и изчаква
идващите от ляво автомобили. По същото време по
тротоара вдясно от нея се движи пострадалата заедно със свид. М. В.. Спират
малко след това кръстовище, като имат намерение да пресекат на левия тротоар по
посоката на движение. Обвиняемата ги възприема още в момента докато се движат.
След като един от водачите спира, за да изчака обвиняемата да продължи
движението си, без да се огледа тя потегля със скорост около 15 км/ч, като вниманието
ъ е насочено към пътя, без да отчита движение на пешеходци по пътното платно. Поради това не забелязва, че в
същото време свид. С.М. е започнала да пресича улицата. В момента, в който я
забелязва М. се намира вече от лявата страна на автомобила. К. не спира веднага,
а с жест пита жената къде отива, вследствие на което я удря с предна лява част
на автомобила си и пострадалата пада на земята. При падането удря ръката си, а
гумата на автомобила минава през крака й.
Обвиняемата спира веднага автомобила и отива
до пострадалата. Свид. С. С. и А. А., които не са очевидци на инцидента, подават
сигнал на тел.112. На място пристига екип на Бърза помощ и откарва пострадалата
в МБАЛ Русе, а по – късно е изпратен и екип на Сектор ПП.
При прегледа на свид. С. М. се установява,че в
следствие на произшествието е получила разкъсно-контузна рана с травматично
отлепяне на кожата на лява подбедрица и счупване на лява лъчева кост. Настанена
е на лечение в отделение по Ортопедия и травматология, където няколко дни по –
късно констатират и счупване на четвърта и пета метатарзални кости вдясно. Изготвена е съдебномедицинска
експертиза, според която пострадалата е получила счупване на лява лъчева кост,
счупване на четвърта и пета метатарзални кости вдясно и разкъсно-контузна
рана с травматично отлепяне на кожата на лява подбедрица, довели до трайно
затрудняване на движенията на ляв горен
и десен долен крайник за повече от тридесет дни.
Приетата за установена фактическа
обстановка се установява от следните доказателства: събраните в хода на
досъдебното производство показания на свидетелите И. Ш., М. В., С. С., А. А.
както и от приложените към делото писмени доказателства и доказателствени
средства – свидетелство за съдимост, декларация за семейно и материално
положение и имотно състояние, автобиография.Факти от предмета на доказване се
установяват и от заключенията на съдебномедицинската експертиза и авто-техническата експертиза.
Приетата
за установена фактическа обстановка се налага от следните доказателствени
средства:
Свидетелството
за съдимост дава основание да се приеме,че обвиняемата не е осъждана и
освобождавана от наказателна отговорност.
От справката от ПП КАТ се
установява обстоятелството,че обвиняемата е правоспособен водач на МПС,
квалификацията и липсата на минали нарушения по ЗДвП.
От показанията
на свид. В., С. и А. се установява времето на произшествието.
Показанията
на свид. М. и обясненията на обвиняемата дават отговор на въпроса относно посоката
на движение на обвиняемата.От същите доказателствени средства и от протокола за
оглед се установява,че удара между автомобила, управляван от обвиняемата и пострадалата
е станал изцяло в лентата за движение на ул. “Райко Даскалов”, както и че
пострадалата се е движела, пресичайки пътното платно.
От
обясненията на обв. К. е видно, че тя е управлявал лекия автомобил Опел и посоката
на движението му.
От
заключението автотехническата експертиза се установява скоростта на движение на
автомобила, управляван от обвиняемата непосредствено преди възникване на инцидента.
От
заключенията на съдебния медик се установява получените от пострадалата наранявания
и техните медико-биологични признаци.
Всички ценени
по делото доказателства сочен единствения категоричен и несъмнен извод относно
деяние и вина:
От обективна страна обв. К. е
осъществила признаците на състава на престъплението по чл. 343 ал.1
б."б" пр.2 вр. чл. 342 ал.1 пр.3 от НК, тъй като на 20.05.2015
г. в гр. Русе, при управление на моторно превозно средство- лек автомобил-
марка „Опел Зафира” с рег. № СС 8450 РВ, нарушила правилата за движение по
пътищата - чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, чл.20 ал.2 от ЗДвП и чл.116 от ЗДвП и по
непредпазливост причинила средна телесна повреда на С. С. М. от гр. Русе,
изразяваща се в счупване на лява лъчева кост, счупване на четвърта и пета
метатарзални кости в дясно, довели до трайно затрудняване на движенията на ляв
горен крайник и десен долен крайник за повече от тридесет дни.
На първо място
К. е нарушила
задължението вменено му от разпоредбите на чл. 20, ал.1 от ЗДвП,тъй като в качеството си на
водач временно е отклонила вниманието си и известен период от време не е
контролирала превозното средство.
Освен горното нарушение обвиняемата е нарушила и
правилата за движение по чл.20 ал.2 от ЗДвП,тъй като безспорно се установява,че не е изпълнила задълженията си да намали скоростта и да
спре при възникнала опасност за движението.
Доказателствата по делото сочат, че К.
е нарушила и правилата за движение по чл.116 от ЗДвП, тъй като не е изпълнила
задължението си да бъде предпазлива към уязвимите участници в движението,
каквито са престарелите хора, за които обвиняемата твърди, че е забелязала.
Всяко едно от извършените от К.
нарушения на правилата за движение стои в пряка причинноследствена връзка с
настъпилото произшествие,а взети заедно са довели до настъпване на вредоносния
резултат.Полученото
от М. увреждане – счупване на лява лъчева кост, счупване на четвърта и пета метатарзални
кости в дясно, довели до трайно затрудняване на движенията на ляв горен крайник
и десен долен крайник за повече от тридесет дни – са медикобиологични признаци за
средна телесна повреда съобразно разпоредбата на чл.129 ал.2 от НК.
След произшествието обвиняемата е извършила
действия по оказване помощ на пострадалата,които не се обхващат от обективните
признаци на състава на престъплението по чл.343 ал.3 от НК и следва да се
отчетат единствено при индивидуализацията на наказанието.
От субективна страна деянието е
осъществено при непредпазливост. Обвиняемата не е предвиждала настъпването на
общественоопасните последици,но с оглед правоспособността и квалификацията си
на водач на МПС е била длъжна и е могла да го стори.
Съдът
след като взема предвид, че за извършеното престъпление се предвижда наказание
“ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок до ТРИ ГОДИНИ” или “ПРОБАЦИЯ”, деянието е непредпазливо,
деецът не представлява голяма обществена опасност, не е освобождаван от
наказателна отговорност по реда на глава VIII от НК, съставът на престъплението,което е извършил не е свързан с причиняване
на имуществени вреди, подлежащи на възстановяване,деецът не е бил в пияно
състояние и не се касае за множество деяния,както и че целите на наказанието
могат да се постигнат по този начин, прие, че са налице формалните предпоставки
на чл.78а от НК за освобождаване на обв. К. от наказателна отговорност и
налагане на административно наказание.
При
индивидуализацията на наложеното наказание, съдът отчете като смекчаващи
отговорността обстоятелства – чистото съдебно минало,оказаната адекватна и
незабавна помощ извън хипотезата на чл.343а от НК и липсата на нарушения по ЗДвП.Отегчаващи липсват. При наличието на тези обстоятелства, наказанието
следва да се определи на минимума на предвиденото, за да съответства на
извършеното.
При наличието на същите
обстоятелства следва да се определи и наказанието лишаване от право да се
управлява МПС за срок от три месеца.
Предвид
обстоятелството,че обвиняемата е призната за виновна следва да заплати и
направените в хода на досъдебното производство разноски възлизащи на сумата от 326,76
лв.
Мотивиран така и на основание чл. 378 ал.4 от НПК съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :