РЕШЕНИЕ
№ 1630
гр. Пловдив, 21.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Величка П. Белева
Членове:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева
като разгледа докладваното от Величка П. Белева Въззивно гражданско дело
№ 20235300501901 по описа за 2023 година
Производство по чл. 258 и следв. от ГПК, образувано по жалба на ищеца по спора
Агенция за събиране на вземания „ ЕАД, ЕИК *** срещу Решение № 1831/25.04.2023 г. по
гр.д. № 17 807/2022 г. на РС – Пловдив , с което е отхвърлен предявеният от въззивника
срещу въззиваемата Б. В. М., ЕГН – ********** иск с правно основание чл. 422 от ГПК – за
признаване за установено, че М. дължи на дружеството в качеството му на цесионер на
основание сключен между нея и „ Микро Кредит АД „ Договор за заем *** от *** г.
следните вземания: сумата 906, 43 лв. – главница по договора за заем, ведно със законната
лихва, считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК / 28.07.2022 г. / до
окончателното й изплащане; сумата 113, 79 лв. – договорна лихва за периода 27.12.2019 г. –
27.09.2020 г.; сумата 990 лв. – застрахователна премия за периода 27.12.2019 г. – 27.09.2020
г. и сумата 212,24 лв. - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата
за периода 28.12.2019 г. - 27.07.2022 г. – за които вземания издадена по ч.гр.д. № 11 966/2022
г. на РС – Пловдив Заповед № 6339/12.09.2022 г. по чл. 410 от ГПК.
Въззивникът поддържа оплаквания за неправилност на решението и искане за
неговата отмяна и уважаване на иска. Претендира направените за двете инстанции разноски.
Въззиваемата М. не е депозирала отговор по чл. 263 от ГПК.
Съдът установи следното:
Производството пред районния съд е образувано по предявен от Агенция за
събиране на вземания „ ЕАД, ЕИК *** в качеството му на цесионер с цедент „ Микро
Кредит АД „ срещу Б. В. М., ЕГН – ********** иск с правно основание чл. 422 от ГПК – за
1
признаване за установено, че М. дължи на дружеството в качеството му на цесионер на
основание сключен между нея и „ Микро Кредит АД „ Договор за заем *** от *** г.
следните вземания: сумата 906, 43 лв. – главница по договора за заем, ведно със законната
лихва, считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК / 28.07.2022 г. / до
окончателното й изплащане; сумата 113, 79 лв. – договорна лихва за периода 27.12.2019 г. –
27.09.2020 г.; сумата 990 лв. – застрахователна премия за периода 27.12.2019 г. – 27.09.2020
г. и сумата 212,24 лв. - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата
за периода 28.12.2019 г. - 27.07.2022 г. – за които вземания издадена по ч.гр.д. № 11 966/2022
г. на РС – Пловдив Заповед № 6339/12.09.2022 г. по чл. 410 от ГПК.
Ищецът твърди, че до крайния падеж на договора и понастоящем ответницата е
престирала частични плащания по кредита и процесните задължения са останали
незаплатени.
Ответницата е депозирала отговор за неоснователност на иска. Поддържа възражения
за недействителност на договора на основание чл. 22 от ЗПК. Поддържа, че в същия не са
посочени разходите, включени в ГПР и определящи неговия размер – посочения в договора
49,80%. Поддържа че този размер не е действителния, тъй като в разходите, формиращи
ГПР не е включена застрахователната премия, както и че при включването й в ГПР същият
надхвърля императивно установения максимален размер – чл. 19 ал. 4 от ГПК. Поддържа че
това нарушение влече недействителност на договора като цяло. Поддържа клаузата за
заплащане на застрахователната премия от заемодателя на застрахователя и връщането й от
потребителя на заемодателя да е на самостоятелно основание – чл. 10 ал. 1 от ЗПК,
нищожна - договорът за застраховка съставлява неразделна част от договора за кредит, но
шрифтът на текста / на договора за застраховка / е с размер под 12. Поддържа още, че
уговорената застрахователна премия в размер на 1 782 лв. противоречи на добрите нрави и е
неравноправна, тъй като води до значителна нееквивалентност на насрещните престации и
съставлява скрито оскъпяване на кредита. Поддържа възражение и че тази застрахователна
премия не е платена от заемодателя на застрахователя, съответно не е налице основанието
заемодателят да я претендира от заемополучателя.
Представен е процесният договор за заем, с който е договорено предоставянето от
Микро Кредит АД на ответницата Б. В. М. заемни средства в размер на 1 500 лв. за срок от
18 месеца, подлежащи на връщане, ведно с фиксирана за целия срок на договора
възнаградителна лихва посредством 18 равни месечни вноски / всяка от 102, 19 лв. / с краен
падеж 27.09.2020 г. – обща сума за погасяване 1 839, 42 лв. съгласно изготвения към
договора погасителен план за подлежащата на връщане сума от 1 839, 42 лв. – главница и
договорната лихва. В договора са посочени ГЛП 26,90% и ГПР 49,80%. В раздел 3 от
договора, именуван допълнителни услуги, страните са се съгласили, че потребителят ще
ползва и допълнителната услуга „ финансиране и разсрочено връщане на застрахователната
премия по сключен от него договор за застраховка „ , като ще върне на дружество –
заемодател платената от него вместо заемополучателя премия на 18 равни месечни вноски в
размер от 99 лева всяка.
Представени са Общите условия на Микро Кредит АД към индивидуалния договор за
заем – подписани от страните по договора. В същите е изрично посочено, че сключването на
договор за застраховка, обезпечаващ вземанията на дружеството към заемополучателя,
както и сключването на клаузата на раздел 3 от индивидуалния договор / казаната
допълнителната услуга „ финансиране и разсрочено връщане на застрахователната премия“ /
не са задължителни условия за разрешаването на заема и предоставянето на заемните
средства.
Представена е застрахователната полица между ответницата – заемополучател и
третото лице ЗК „ Уника Живот „ АД, в която е посочено, че е застрахована сумата 1 500 лв.
по процесния договор за заем, ползващо се по застраховката лице е Микро Кредит АД,
2
посочени са застрахователните покрития, периода – срока на договора за заем, размера на
застрахователната премия - 1 782 лв., платима еднократно на датата на отпускането на
заема.
Представен е договора за цесия между ищцовото дружество и Микро Кредит АД и
Приложение 1 към него – от който се установява че процесното вземане е прехвърлено на
ищеца.
Прието е заключение на ССчЕ, от която се установява размера на съответната част от
главницата и на съответната част от договорната / възнаградителна /, формиращи всяка
анюитетна месечна вноска от 102, 19 лв. ; извършените от ответницата плащания по кредита
и тяхното отнасяне към всяко отделно задължение по договора / главница, лихва, застр.
премия /; изчислен е размера на ГПР с включена в него застрахователна премия – 270, 50%.
При така установеното районния съд е приел договорът да е недействителен поради
това, че в него не са посочени разходите, на база които е изчислен ГПР; поради
невключването в ГПР на застрахователната премия, съставляваща според районния съд
задължителен разход по кредита. В тази насока е изложил мотиви, че сключването на
договора за застраховка в полза на заемодателя е задължително условие да се усвои кредита
от потребителя - въпреки клаузите в противна насока в Общите условия, тъй като
застраховката е в полза на кредитора, сключена е в деня на сключването на договора за заем
и застрахователната премия е включена в месечните вноски по погасителния план. Освен
това, клаузата за заплащане на застраховка била неравноправна като уговорена във вреда на
потребителя, с цена, по голяма от размера на предоставените заемни средства и като така
води до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца и
потребителя. По така изложените доводи претенциите са отхвърлени изцяло като
неоснователни.
Въззивникът поддържа оплаквания горните изводи на районния съд да са
неправилни. Настоява, че видно от разпоредбите в Общите условия сключването на
застрахователния договор между потребителя – заемополучател и третото лице –
застраховател, както и уговорката застрахователната премия да се плати от заемодателя и да
се издължава от заемополучателя на платилия я заемодател чрез месечни вноски не са
задължително условие за сключването на договора за кредит, съответно не са основание да
бъде отказано сключването на договора и предаването на заемната сума, отказа на
потребителя да сключи договора за застраховка или да ползва услугата по раздел 3 от
индивидуалния договор не води до по неблагоприятни за него финансови условия по
кредита в сравнение с кредитополучателите, сключили такива договори. Застрахователната
премия се връща от заемополучателя в размера й по договора за застраховка, без да се
оскъпява с допълнителни плащания извън този й размер. Следователно клаузата на раздел 3
от индивидуалния договор не е неравноправна, същата не създава допълнителни задължения
за потребителя, а застрахователната премия правилно не е включена в посочения в
облигацията годишен процент на разходите / ГПР /, тъй като не е задължителен разход за
получаването на кредита. Съответно посочения в договора ГПР е действителния такъв и не
е налице нарушение на императивни материално правни норми - чл. 11 ал.1 т. 10 от ЗПК, чл.
19 ал. 4 от ЗПК, чрез невярно заблуждаващо потребителя посочване на размера на ГПР,
както и действителния негов размер не е над законоустановения максимум. Поддържа също
така, че ЗПК не изисква изрично посочване в договора на разходите на база които е
изчислен ГПР – като същите са и пределно ясни от неговото съдържание, а само взетите
предвид допускания, като в случая това са само и единствено базовото допускане по б. „а „
от Приложение 1 към ЗПК, а именно че договорът ще е валиден за срока, за който е сключен
и страните ще изпълняват поетите задълженията си по него пълно и точно. Развива доводи и
в насока, че всички изисквания на ЗПК за форма и съдържание на договора за кредит,
относими към неговата действителност съгласно чл. 22 от ЗПК са спазени, в т. и относно
3
големината на шрифта, като последното изискване е неприложимо за застрахователния
договор, който договор - макар и във връзка с този за кредит, е самостоятелен договор
между заемополучателя и третото лице – застраховател.
Жалбата е частично основателна.
ЗПК не изисква в договора за кредит да са посочени разходите, на база които е
формиран ГПР, а да бъдат посочени допусканията, използвани при неговото изчисляване,
които допускания са в смисъл предвиждания за бъдещето, а не разходите по кредита,
включващи се в ГПР – чл. 11 т. 10 от ЗПК. Тези допускания/предвиждания са изчерпателно
изброени в чл. 19 от Директива 2008/48 на Европейския Парламент и на Съвета относно
договорите за потребителски кредит, съответно в издадения в нейно изпълнение ЗПК и
конкретно в т.3 от Приложение № 1 към чл. 19 ал. 2 от ЗПК. Допусканията са две групи: 1/
Базовите допускания по чл. 19 т.3. и т. 4 от Директивата – съответно т. 3 , б. „а“ и б. „б“ от
Приложение № 1, които са значение за всеки вид потребителски кредит и 2/
Допълнителните допускания по чл. 19 т. 5 от Директивата – съответно т.3, букви в, г, д, е,
ж,з, и, к, л, м от Приложение № 1, които касаят специални видове кредити, чиито специфики
препятстват възможността ГПР да се определени при сключването на договора, поради
което се налага да се правят допускания за бъдещето с цел неговото определяне с точност
по т.2 б. „г „ от Приложение № 1. В случая за процесния кредит втората група допускания са
неприложими, а от базовите допускания е приложимо единствено базовото допускане по б. „
а „ на т. 3 от Приложение № 1, а именно – да се допусне че договорът ще е валиден за срока,
за който е сключен и страните ще изпълняват задълженията си по него – което условие не е
необходимо да бъде изрично записвано в договора за кредит, тъй като наличието му се
презумира от самия договор. Поради фиксиран в облигацията размер на лихвения процент
за целия срок на действие на договора второто базово допускане / касаещо договори, при
които са уговорени променливи лихвени проценти / е неприложимо в случая. Следователно
неправилен е извода на първоинстанционния съд за недействителност на договора поради
непосочването в същия на взетите предвид разходи при изчисляване на ГПР.
Неправилен е и извода на районния съд за недействителност на договора поради
нарушение нормата на чл. 19 ал.ал. 1 и 4 от ЗПК, изразяващи се в невключването в ГПР на
разходите на потребителя за застрахователните премии, съответно недействително посочен
ГПР, чийто действителен размер е над пет пъти законната лихва. Съгласно разпоредбата на
чл. 19 ал. 1 от ЗПК годишния процент на разходите изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи / лихви, други преки или косвени разходи, комисионни,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. и тези, дължими на посредници за сключването на
договора /, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, а
съгласно § 1 т. 1 от ДР на ЗПК „ общ разход по кредита за потребителя „ са всички разходи
по кредита, вкл. лихви, комисионни, такси, възнаграждения за кредитни посредници и
всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят следва да заплати, вкл. разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по специално застрахователните
премии – в случаите, когато сключването на застрахователния договор е задължително
условие за получаването на кредита. В случая – видно от Общите условия на кредитора,
сключеният от потребителя с третото лице - застраховател договор в полза на заемодателя,
както и уговорката в раздел 3 от договора за заем относно плащането на застрахователната
премия не са били задължително условие за получаване на исканото финансиране.
Противното не се установява – не се и твърди, от ответницата – заемополучател. Изводът на
съда в противна насока е неправилен. Нормално е този вид застраховка да е в полза на
кредитодателя и да е сключена в деня на сключването на договора за заем, тези факти сами
по себе си не обосновават извод тя да е задължително условия по смисъла на § 1 т. 1 от ДР
на ЗПК. Връщане на застрахователната премия от заемополучателя на заемодателя поради
4
плащането й от последния на застрахователя не е неравноправна и/или клауза. Съгласно
тази уговорка потребителят дължи връщане на точния размер на застрахователната премия,
без към същата да се начисляват лихви и/или други плащания, като е невярна констатацията
на съда, че тя била включена в погасителния план по кредита – същият включва само
предоставените заемни средства и договорената възнаградителна лихва. Следователно с нея
не се цели и не се постига скрито оскъпяване на кредита и неоснователно обогатяване на
кредитора за сметка на потребителя в противоречие с добрите нрави.
С оглед изложеното невключването на застрахователната премия в ГПР не
съставлява нарушение на казаната императивна законова норма и размерът на ГПР не е над
допустимия от закона максимален размер.
Неоснователно е възражението текстът на договорът за кредит да е с изпълнен с
шрифт под 10, както и че това императивно изискване на чл.10 ал. 1 от ЗПК е приложимо и
към застрахователния договор, още по малко че ако то не е изпълнено по отношение на
последния, това неизпълнение влече недействителност на договора за заем като цяло, в т.ч.
и дължимите се по него главница и възнаградителна лихва.
В заключение нито договорът за кредит като цяло , нито отделни негови клаузи са
недействителен на възведените от въззиваемата страна – ответник по иска, основания.
Възражения за недействителност/нищожност на договора на други основания не са
възведени от въззиваемия и не се констатират от съда при дължимата се служебна проверка
в тази насока.
С оглед изложеното по договора за заем се дължи връщане на непогасените главница
и възнаградителна лихва, дължи се и обезщетение за забава върху главницата в размер на
законната лихва. Връщане на застрахователната премия не се дължи от потребителя поради
основателност на неговото възражение, че премията не е платена от заемодателя на третото
лице - застраховател. По това възражение въззивникът – ищец не е ангажирал доказателства
за така твърдяното плащане на застрахователната премия – при лежаща върху него
доказателствена тежест. Следователно не доказва да е възникнало основанието на раздел 3
от договора за кредит да я претендира от заемополучателя.
Относно размера
–––––––––––––––
При определяне на размера на непогасените главница и възнаградителна лихва съдът
съобразява извършените от въззиваемата плащания, установени от заключението на ССчЕ.
Вещото лице е посочило престираните от ответницата плащания – които са в общ размер на
1 611, 20 лв., като последното плащане в размер на 200 лв. е на дата 17.12.2019 г., посочено
е за погасяване на кои задължения са отнасяни тези плащания от кредитора – 792 лв. за
застрахователната премия, 225, 63 лв. възнаградителна лихва и 593, 57 лв. главница.
Предвид недължимостта на застрахователната премия по изложените по горе доводи, цялата
платена сума от 1 611, 20 лв. следва да се отнесе за погасяване на задължението за
възнаградителна лихва и главница. В заключението са посочени дължимите се главница и
договорна лихва на всеки месечен падеж, както и на крайния падеж – 1 500 лв. главница и
339, 42 лв. лихва. Така се установява че посредством платените от длъжника по кредита
1 611, 20 лв. задължението за възнаградителна лихва е изцяло платено, а непогасения
остатък от главницата е в размер на 228,22 лв., обезщетението за забава върху нея в размер
на законната лихва за претендирания период 28.12.2019 г. – 27.07.2022 г. е 59,78 лева. За
тези вземания и до така посочения техен размер искът е основателен и се уважава – след
отмяна на първоинстанционното решение за отхвърлянето им. В останалата обжалваната
част – с която искът е отхвърлен до пълните предявени размери на тези вземания и изцяло
по отношение на вземанията за възнаградителната лихва и застрахователната премия,
решението е като краен резултат правилно, поради което се потвърждава.
5
Предвид този резултат на въззивника за настоящата инстанция се присъждат
разноски в размер на 5, 78 лв. – от платената ДТ в размер на 100 лв., 46, 22 лв. – направени
за първоинстанционното производство разноски от 355, 55 лв. и 5,78 лв. от платената за
заповедното производство ДТ в размер на 44,45 лева. Юрисконсултско възнаграждение се
определя в размер от по 150 лв. за първоинстанционното и въззивното производство и в
размер на 100 лв. – за заповедното. Съответно се присъжда в размери от по 19, 50 лв. и 13
лева.
На адвоката на въззиваемата страна се присъжда на основание чл. 38 ал. 2 вр. ал. 1 т.
2 от ЗА възнаграждение в размер на 454 лв. – от определено от съда възнаграждение в
размер на 532 лева / минимума по чл. 7 ал. 2 от наредбата по чл. 36 от ЗА /.
Предвид изложеното съдът
РЕШИ:
Отменя Решение № 1831/25.04.2023 г. по гр.д. № 17 807/2022 г. на РС – Пловдив в
частта, с която е отхвърлен предявеният от „ Агенция за събиране на вземания „ ЕАД, ЕИК
*** срещу Б. В. М., ЕГН – ********** иск с правно основание чл. 422 от ГПК – за
признаване за установено, че Б. В. М. дължи на „ Агенция за събиране на вземания „ ЕАД
сумата 228, 22 лв. , съставляваща главница по Договор за заем *** № *** от *** г., сключен
между Б. В. М. и Микро Кредит АД, вземанията по който договор са цедирани на „ Агенция
за събиране на вземания „ ЕАД съгласно Приложение № *** от *** г. към Рамков договор за
цесия от *** г., сключен между „ Агенция за събиране на вземания „ ЕАД и Микро Кредит „
АД и сумата 59,78 лв. - обезщетение за забава в размер на законна лихва върху главницата за
период 28.12.2019 г. – 27.07.2020 г. – за които вземания издадена по ч.гр.д.№ 11 966/2022 г.
на РС – Пловдив Заповед № 6339/12.09.2022 г. по чл. 410 от ГПК, вместо което
Постановява:
Признава за установено че Б. В. М., EГН - ********** дължи на „ Агенция за
събиране на вземания „ ЕАД, ЕИК *** сумата 228, 22 лева / двеста двадесет и осем лева и
двадесет и две стотинки / , съставляваща главница по Договор за заем *** № *** от *** г.,
сключен между Б. В. М. и Микро Кредит АД, вземанията по който договор са цедирани на „
Агенция за събиране на вземания „ ЕАД съгласно Приложение № *** от *** г. към Рамков
договор за цесия от *** г., сключен между „ Агенция за събиране на вземания „ ЕАД и
Микро Кредит „ АД, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 28.07.2022 г. до
окончателното изплащане и сумата 59, 78 лева / петдесет и девет лева и седемдесет и осем
стотинки - обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 28.12.2019 г. –
27.07.2020 г. – за които вземания издадена по ч.гр.д.№ 11 966/2022 г. на РС – Пловдив
Заповед № 6339/12.09.2022 г. по чл. 410 от ГПК.
Потвърждава Решение № 1831/25.04.2023 г. по гр.д. № 17 807/2022 г. на РС –
Пловдив в останалата обжалвана част - с която е отхвърлен предявеният от „ Агенция за
събиране на вземания „ ЕАД, ЕИК *** срещу Б. В. М., ЕГН – ********** иск с правно
основание чл. 422 от ГПК – за признаване за установено, че Б. В. М. дължи на „ Агенция за
събиране на вземания „ ЕАД сумата 678, 21 лв. / разликата между 228,22 лв. до 906,43 лв. /, -
главница, сумата 113, 79 лв. – възнаградителна лихва, сумата 152, 46 лв. / разликата между
59, 78 лв. до 212,24 лв. / - обезщетение за забава върху главницата за период 28.12.2019 г. –
27.07.2022 г. и сумата 900 лв. – застрахователна премия – всички те произтичащи от
Договор за заем *** № *** от *** г., сключен между Б. В. М. и Микро Кредит АД,
вземанията по който договор са цедирани на „ Агенция за събиране на вземания „ ЕАД
съгласно Приложение № *** от *** г. към Рамков договор за цесия от *** г., сключен между
„ Агенция за събиране на вземания „ ЕАД и Микро Кредит „ АД – за които вземания
6
издадена по ч.гр.д.№ 11 966/2022 г. на РС – Пловдив Заповед № 6339/12.09.2022 г. по чл.
410 от ГПК.
Отменя Решение № 1831/25.04.2023 г. по гр.д. № 17 807/2022 г. на РС – Пловдив в
частта, с която „ Агенция за събиране на вземания „ ЕАД, ЕИК *** е осъдена да заплати на
адвокат Д. В. М., АК – *** възнаграждение на основание чл. 38 ал. 2 вр. ал. 1 т. 2 от ЗА за
разликата от 454 лв. до 532 лева.
Осъжда „ Агенция за събиране на вземания „ ЕАД, ЕИК *** да заплати на адвокат Д.
В. М., АК – *** възнаграждение на основание чл. 38 ал. 2 вр. ал. 1 т. 2 от ЗА за въззивното
производство в размер на 454 / четиристотин петдесет и четири / лева.
Осъжда Б. В. М., ЕГН – ********** да заплати на „ Агенция за събиране на вземания
„ ЕАД, ЕИК *** деловодни разноски за заповедното производство в размер на 5,78 лв. / пет
лева и седемдесет и осем стотинки /, за първоинстанционното исково производство - в
размер на 46, 22 лв. / четиридесет и пет лева и двадесет и две стотинки / и за въззивното
производство - в размер на 5, 78 лв. / пет лева и седемдесет и осем стотинки /.
Осъжда Б. В. М., ЕГН – ********** да заплати на „ Агенция за събиране на вземания
„ ЕАД, ЕИК *** юрисконсултско възнаграждение в размер на 13 / тринадесет / лева за
заповедното производство, в размер на 19,50 лв. / деветнадесет лева и петдесет стотинки / за
първоинстанционното исково производство и в размер на 19, 50 лв. / деветнадесет лева и
петдесет стотинки / – за въззивното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7