Р Е Ш Е Н И Е
№........
гр.София, 18.12.2019год.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 14 състав в открито съдебно заседание
проведено на двадесет и първи октомври през
две хиляди и деветнадесета година в състав :
СЪДИЯ: Маргарита
Апостолова
при участието на секретаря Вероника Димитрова като разгледа
докладваното от съдия М.Апостолова, гр.дело №13900 по описа за 2018год,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.235 и сл. от ГПК.
Образувано е по предявен от Д.И.М., И. Ж. М. и М.
Ж.М. срещу „ДЗИ Ж.ЕАД иск с
пр.кв. чл. 199а от КЗ /отм./, вр.чл.233 КЗ /отм./ и чл.134 от ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати на „О.Б.б.“АД /правоприемник на „Стопанска и инвестиционна банка“АД/ сума в размер на 35216,45лева, представляваща застрахователно обезщетение по договор
за кредитна застраховка „Живот“/застрахователен сертификат №2629028/19,08,2015год./ за настъпил риск
„смърт“ на кредитополучателя Ж.М. М.,
представляваща остатък от задължение по договор за кредит от 24,03,2008год., /34946,40лв.-
остатък от главница, 83,29лв.- дължима главница и лихва в размер на 186,76лв./, иск с
пр.осн.чл.86, ал.1 от ЗЗД сума в размер на 1809,73лв.-обезщетение за забава, за периода от 28,03,2018год. до
19,10,2018год., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
исковата молба-19,10,2018год. до
изплащане на вземането.
Релевират се доводи, че на
24,03,2008год. между Ж.М.М., в качеството на кредитополучател, Д.И. М., в качеството на съдлъжник и
Стопанска и инвестиционна банка
АД /Банката/ е сключен договор за предоставяне на кредит в размер на
40000лева, със срок на издължаване 360месеца. Кредитополучателят е сключил
групова застраховка „Живот“ към застрахователен договор за групова рискова
застраховка Живот №50/21,07,2014год. с ответното дружество, за което е
подписан сертификат №2629028/19,08,2015год., с ползващо се лице Банката. Твърди
се в срока на действие на договора да е настъпило застрахователно събитие-
смърт на застрахования кредитополучател на 07,03,2018год. Поддържа се, че ответното дружество
неоснователно е отказало да заплати застрахователно обезщетение, поради наличие на
изключен риск, тъй като е приело смъртта да е настъпила в резултат на диагностицирани заболявания преди
подписване на застрахователната полица.
Ищците поддържат да имат
качеството на кредитор към „О.б.б.“АД, в качеството на наследници на починалия
кредитополучател- насочени към избягване на
риска да се засегнат
интересите на длъжника от намаляване на
имуществото му, до което би се стигнало ако бъдат преустановени плащания по
договора за кредит. Поддържа да е налице бездействие на банката да получи
застрахователното обезщетение от ответника. Бездействието на банката създава
риск да се намали имуществото на ищците, както и се обосновава вземане към банката за плащане на недължимо платени от Д. М. погасителни
вноски/ молба от 22,11,2018год./. Ето защо твърди да е налице хипотезата на
чл.134 от ЗЗД.
Съобразно
изложеното моли исковата претенция да бъде уважена. Претендира разноски.
Ответникът-„Д.“ЕАД в указания
законоустановен срок за отговор по реда на чл.131 от ГПК излага становище за
недопустимост, евентуално неоснователност на исковата претенция. Не се спори, че между ответното
дружество и банката е била сключена Групова
кредитна застраховка „Живот“ като в застрахователното покритие на застраховката
са включени покрити рискове, сред които
и смърт на кредитополучател. Издаден е застрахователен сертификат №2629028/19,08,2015. Поддържа
се ответното дружество законосъобразно да е отказало плащане на застрахователно
обезщетение на Банката /като ползващо се лице/, тъй като е налице изключен от
застрахователното покритие риск. Твърди се смъртта на застрахования да е в
причинно-следствена връзка с предшестващи датата на сключване на
застрахователния договор заболявания-захарен диабет и чернодробна цироза,
поради което е налице основание за отказ по чл.189, ал.4 от КЗ/отм./. При условията на евентуалност сочи
да е недоказан размерът на остатъчното задължение по договор за кредит.
Съобразно
изложеното моли предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.
Конституираният
съищец-„О.Б.б.“АД, /правоприемник на С.АД/ излага становище за неоснователност
на исковата претенция по съображения
ищците да нямат качеството кредитори на банката. Не претендира разноски.
При така изложеното съдът намира за установено от фактическа
страна следното:
Безспорно
между страните е установено, че на 24.03.2008г. между Стопанска инвестиционна банка АД и Ж.М. М. е сключен договор за кредит, обезпечен с
ипотека с № РК08140030/24,03,2008год. Предмет на договора е предоставяне на сума в
размер на 40000.00лева-чл.1. Погасяването е уговорено да се извърши на
месечни, анюитетни погасителни вноски с краен срок за издължаване на вземанията-360 месеца
от датата на усвояване.
Съгласно чл.9 от анекс към договор за кредит, сключен на 24,03,2008год. длъжникът
се задължава да сключи застраховка Живот към ДЗИ. В изпълнение на поетото
задължение е издаден сертификат за застраховка Живот, който ответното дружество
не оспорва да е сключен на 19,08,2015год. със страни по застрахователното
правоотношение- застраховащ –С.ЕАД, застраховател –ДЗИ Ж.ЕАД и застрахован –Ж.М. М.. Застраховано е физическо лице, което е подписало
договор за ипотечен кредит, а със
застрахователя застрахователен сертификат за определени рискови покрития и е
заплатило дължимата застрахователна
премия. Застрахователното покритие касае
задълженията на застрахования по договор за
кредит като периодът, за който застрахователят покрива застрахованите рискове е равен на срока на действие на договора за кредит подписан между застрахования и договорителя, но не повече от
360 месеца като влиза в сила от датата
на подписване на сертификата и приключва в 24,00часа на последния ден от срока на действие на
договора за кредит или с изплащането на дължимата застрахователна сума
при застрахователно събитие.
Не
е спорно наличието на дадено писмено съгласие на кредитополучателят -М., във
връзка с отпуснатия кредит от 24,03,2008год. да бъде сключена застраховка Живот
по договор за групова застраховка на кредитополучатели сключен между банката и
ответника.
Съгласно
чл.5 от сертификата покритите
рискове са смърт от злополука и/или заболяване, трайно загубена или намалена работоспособност или
определен вид и степен на увреждане над 75%, вследствие на злополука и/или заболяване, временна неработоспособност вследствие на злополука. В
чл.8,1, раздел „Изключения“, е посочено
застрахователят да не покрива
застрахователни събития, възникнали вследствие физически недъг или
заболяване, регистрирано преди
подписване на застрахователния
сертификат. В приложения кратък здравен въпросник,
кредитополучателят Ж.М. е дал отрицателен отговор на всички въпроси.
Не
е спорно в срока на действие на застрахователния договор да е настъпил покрит
застрахователен риск-смърт на кредитополучателя-видно от съобщение за смърт №П003-127/08,03,2018год.
като смъртта на Ж.М. М. е настъпила на 07,03,2018год.
С
уведомление за настъпило застрахователно събитие от 13,03,2018год. ответникът е уведомен за настъпилото застрахователно
събитие на 07,03,2018год.
С
писмо изх.№О-92-9651/29,05,2018год. ответното дружество е отказало да заплати
обезщетение на основание чл.8,1 от сертификат №2629028/19,08,2015год., тъй като
въз основа на извършена проверка се установява
да се касае за смърт настъпила от
общо заболяване чернодробна цироза, диагностицирано в МБАЛ Токуда през периода от 20,07-23,07,2015год. и в МБАЛ
Сливен, в периода от 29,05-02,06,2015год., т.е. преди подписване на
застрахователен сертификат към договор №50/21,07,2014год.
Видно от удостоверение за наследници №87/12,03,2018год. ищците са законни
правоприемници на Ж.М. М.-съпруга, дъщеря и син.
Видно от молба на ОББ АД от 14,06,2019год. към 07,03,2018год.
задължението по договор за кредит е 35146,19лева,
от които 35029,69лв.-главница, 62,91лв.-просрочена главница, 53,36лв.- текуща
лихва върху редовна главница и
0,23лв.-лихва върху просрочена главница.
В периода от 07,03,2018год.
до 25,10,2018год. са представени доказателства за погасяване на задължения по договора за кредит.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира за
установено от правна страна следното:
По исковата
претенция с пр.осн.чл.199а от КЗ/отм./, вр.чл.134 от ЗЗД;
Релевантните факти, обуславящи основателност на исковата претенция са
свързани с установяване по безспорен начин на следните предпоставки: 1.валидно възникнало
договорно правоотношение по сключен между кредитополучателят-Ж.М. и „Сибанк“АД
/с правоприемник ОББ АД-кредитодател/договор за кредит; 2.валидно възникнало
застрахователно правоотношение между кредитодателя, в качеството на застраховащ и ответното дружество по договор
за застраховка за обезпечение на задължение по договор за кредит, с ползващо се
лице – Банката, с предмет смърт/неработоспособност /трайна или временна/
на кредитополучателя; 3.настъпил в срока
на действие на договора покрит застрахователен риск- смърт на
кредитополучателя; 4.размер на останалия непогасен кредит /главница, лихви,
такси/ към датата на застрахователното събитие, 5. установяване от ищцовата
страна/ процесуален субституент/ качеството
на кредитор спрямо определено
лице /банката/, 6. че неговият длъжник/банката/
и титуляр на правата, които се защитават с предявения иск, бездейства и не
упражнява имуществените си права; 7.
неупражняването на правата на длъжника/банката/ застрашава удовлетворяването
на ищеца, в качеството му на кредитор, т. е. с бездействието си длъжникът рискува да намали
имуществото си;
Кредитополучателят, в качеството на застрахован, по
групова застраховка, сключена за обезпечение на кредитор относно вземането по
договор за кредит, респективно неговите наследници имат правен интерес и активна процесуална легитимация
да предявят иск против застрахователното дружество в защита на имуществените
права на банката като искат осъждането на застрахователното дружество да заплати
на ползващото се лице по застрахователния договор – банката дължимата
застрахователна сума при осъществяване на застрахователното събитие, ако
твърдят наличие на предпоставките на разпоредбата на чл. 134 ЗЗД, които съдът намира да са
изложени. Дали процесуалната легитимация на ищеца съответства на материално
правното положение на страните е въпрос по основателност на исковата претенция.
Безспорно от
доказателствата по делото се установява, а и между страните не се спори, че
между съищеца "ОББ"АД/ като правоприемник на С.АД/ и ответника е сключен договор по
смисъла на 199а от
КЗ/отм./, а
именно групов договор за застраховка "Живот" на кредитополучателите по сключени договори за кредит. Предвид изрично даденото от кредитополучателя писмено
съгласие съобразно чл.199а, ал.2 от КЗ/отм./ е налице валидно възникнало
застрахователно правоотношение.
Процесната
групова застраховка е била такава по чл.199а, ал.1 от КЗ/отм./, в полза на кредитор /търговска
банка/ за обезпечение задължение на физическо лице. В това застрахователно
правоотношение Банката е имала едновременно качествата и на застраховащ, и на
ползващо се от сключената застраховката лице, докато всеки един кредитополучател, представлява застраховано лице. Страни по този договор са банката
и застрахователя. Застрахования кредитополучател, няма качеството ползващо се
от застраховката лице, а е лице, чийто живот, здраве и телесна цялост са
предмет на застраховката, сключена в полза на банката кредитор. В този смисъл това не е типичен договор в полза на трето
лице /Решение № 99/28.07.2011 г. по т.д. № 542/10 г. на І т.о., постановено по
реда на чл. 290 от ГПК/.
Съдът намира ищците като наследници на починалият
кредитополучател по сключен договора за
кредит да се легитимират като кредитори на банката/ползващо/ се лице по
застрахователния договор, произтичащо от
неизпълнение на
извъндоговорно задължение на
банката да упражни своето право на иск спрямо застраховател при реализиран риск
–смърт на кредитополучателя, за да получи дължимото застрахователно
обезщетение, представляващо остатък на задължението по договора. С оглед
характера на застрахователния договор, обезпечаващ имуществено благо на
кредитора да получи плащане по договора,
съдът намира при реализиран
застрахователен риск за банката да
съществува не само възможност, а и задължение да упражни правата по
застрахователния договор, в който смисъл са и
последващите изменения, предвидени в чл.382, ал.1 от КЗ. В случай на
покрит застрахователен риск „смърт“, безспорно съгласието на застрахования
кредитополучател е да се гарантира имуществения интерес на наследниците на
същия като задължени по пасива на наследството лица. Договор сключен в
полза на кредитор, е договор в интерес, както на кредитора/банка/, чието
вземане се обезпечава, така и в полза на длъжника, чието благо се застрахова
и чието задължение към кредитора се намалява с получената от последния
застрахователна сума. Не се установява банката да е инициирала претенция срещу
застрахователя, поради което е налице
бездействие да реализира притезателното право по застрахователния договор.
Посоченото
бездействие застрашава удовлетворяване на
правата на ищците, чрез
увеличаване на пасива на наследството.
Ищците като законни наследници на починалият кредитополучател са предприели при наличие на правен интерес плащане на задълженията по договора за
кредит. По делото не се спори между страните и не са релевирани възражения от
ответника да липсва усвояване на
кредита, както и относно плащанията, извършвани след смъртта на кредитополучателя.
Спорно по делото е
обстоятелството дали законосъобразно е постановен отказ от страна на ответника да заплати
застрахователното обезщетение, основан на разпоредбата на чл. 189, ал. 4 КЗ(отм.), съгласно която застрахователят се освобождава от
задълженията си по договора, ако съществено за риска обстоятелство съзнателно е
обявено неточно или е премълчано от застрахования и то е в причинно-следствена
връзка с настъпването на покрития риск.
Задължението
на застрахования да обяви конкретни
обстоятелства е относимо към преценка
на риска от страна на застрахователя да
сключи конкретния договор. В този смисъл съществени за оценка на риска са
обстоятелства, за които застрахователят писмено е поставил въпроси-чл.188, ал.2 от КЗ/отм./. Значително би било недеклариране
на обстоятелство, при което застрахователят не би сключил договора и сключването
би било при различни от договорените условия.
Нормата на чл.189 и
чл.190 от КЗ/отм./ сочи на разграничение
при необявяване на обстоятелствата
от страна на застрахования в смисъл на съзнателно неточно обявяване или
премълчаване и несъзнателно
неточно обявяване. Чл. 189, ал. (1) от КЗ/отм./ сочи на възможност, ако застрахованият
съзнателно е обявил неточно или е премълчал обстоятелство, при наличието на
което застрахователят не би сключил договора, ако е знаел за това
обстоятелство, застрахователят да може
да прекрати договора. В случаите на съзнателно неточно обявяване на обстоятелства при липса на
прекратяване и настъпване на застрахователното
събитие, застрахователят може да откаже изцяло или частично плащане на
застрахователно обезщетение или сума само ако неточно обявеното или
премълчаното обстоятелство е оказало въздействие за настъпването на събитието-чл.189, ал.4, вр.ал.1 от КЗ/отм./, докато в хипотезата на несъзнателно неточно обявяване на
обстоятелствата при настъпване на застрахователното събитие преди
изменението или прекратяването на договора застрахователят не може да откаже
плащане на застрахователно обезщетение или сума, но може да ги намали съобразно
съотношението между размера на платената премия и на премията, която трябва да
се плати според реалния застрахователен риск.
Доказателствената
тежест за установяване, че конкретно необявените обстоятелства са оказали
влияние за реализиране на риска е за застрахователят съобразно нормата на чл.154 от ГПК.
В конкретната
хипотеза, безспорно видно от приложените документи кредитополучателят е отговорил отрицателно на всички поставени
въпроси, вкл. „казано ли ви е някога от
лекар, че трябва да се лекувате или сте бил лекувани от някое от следните
заболявания, сред които по т.2-захарен диабет и по т.3 -заболяване на черния
дроб, стомаха или бъбреците; Имате ли установено заболяване през последните пет години,
изискващо болнично оперативно и или
продължително медикаментозно или друго лечение“.
Действително са
налице данни за хоспитализиране на кредитополучателя
в болнично заведение, в периода от 15,06,2015
до 18,06,2015год., но в епикриза от 18,06,2015год. се сочи на извършени
изследвания спрямо М. със съмнения за
чернодробна цироза, във връзка с което е извършена чернодробна биопсия, а към придружаващи заболявания на
пациента се сочи-състояние след
хематемаза и мелана. Към този
момент не може да се приеме лицето да е
бил със съзнание за диагностицирано чернодробно заболяване. За такова може да
се говори към датата на издадена на
23,07,2015год. епикриза от МБАЛ Токуда, в която относно болничен престой в
периода от 20,07,2015-23,07,2015год. е посочена диагноза варици на хранопровода, ендоскопско връзково
лигиране, портална гастропатия, чернодробна цироза. Не е
спорно лицето да е диагностицирано
с неинсулинозависим захарен диабет, още
през м.06,2014год. Въпреки това не може да се
приеме да е налице съзнателно неточно обявяване, по смисъла на чл.189 от КЗ/отм./. Дори да не са декларирани проведени оперативни интервенции и проведено
лечение, то от декларацията не е видно
кредитополучателят да е уведомен за значението на тези факти за
застрахователното дружество при оценка на риска относно сключването на
договора. Съзнателно неточно обявяване би било налице, в случай, че деклариращото
лице съзнава освен наличието на недекларирани факти, значението им за
сключване на застрахователния договор и умишлено затаяване на същите при
съзнание, че в противен случай би се осуетило сключването на договора. В
декларацията се съдържа декларирано
уведомление единствено за „съзнателно
неточно обявени или укрити
обстоятелства“.
Дори да бъде прието
кредитополучателят съзнателно неточно да е обявил определени обстоятелства, то
от ответното дружество не са ангажирани доказателства /заключение на СМЕ/,
от които да се установи смъртта на
застрахованото лице да е в резултат от
диагностицираните заболявания захарен
диабет и чернодробна цироза. Видно от епикриза издадена от МБАЛ Д-р И. С.АД се сочи на клинична картина на задълбочаваща се сърдечно
съдова –дихателна недостатъчност като не налице категорично установена
причинна връзка леталния изход да е настъпил именно от диагностицираните заболявания захарен диабет
и цироза на черен дроб. В този смисъл
причинната връзка подлежи на доказване и не може да се презумира в
договора за застраховка. / в този смисъл Решение №
167/2017 г. по т. д. № 1655/2015 г. по описа на ВКС, ТК, II т. о./
Предвид
изложеното се обосновава извод да е налице
хипотезата на чл.190, ал.1 от КЗ/отм./.
Доколкото липсват данни за прекратяване
или изменение на договора, то съобразно чл.190, ал.4 от КЗ/отм./ при
настъпване на застрахователното събитие преди изменението или прекратяването на
договора застрахователят не може да откаже плащане на застрахователно
обезщетение или сума, но може да ги намали съобразно съотношението между
размера на платената премия и на премията, която трябва да се плати според
реалния застрахователен риск. От ответното дружество не се установи, че договор за
застраховка би бил сключен при различна
застрахователна премия.
Поради изложените мотиви не се установява наличие на изключен застрахователен риск от ответника
и същият
е пасивно материалноправно легитимиран по заявената искова претенция за
заплащане на застрахователно обезщетение, в размер на остатъка
по
кредита към датата на застрахователното
събитие-07,03,2018год. Задължението по договор за кредит към датата на смъртта е 35146,19лева, от които
35029,69лв.-главница и 53,59лв.-лихва, в който размер исковата претенция е основателна и искът
следва да се отхвърли до предявения размер до 35216,45лв.
Ищцата Д.М. е
подписала договора, в качеството на
„съдлъжник“. Задълженията на съдлъжника са коментирани единствено в
приложения анекс към договора, в контекста
на задължения по чл.10 и чл.11- сочещи на задължения за актуализация
на оценки на предоставен за обезпечение
имот и подновяване на застраховка на
ипотекиран имот. Въпреки това доколкото е видно кредитополучателят да отговаря
за цялото задължение по договор за кредит, то застрахователното обезщетение се
следва за задълженията към датата на
застрахователното събитие в пълен
размер.
Претендира
се обезщетение за забава в размер на 1809,73лв., за периода от 28,03,2018год.
до 19,10,2018год.
Задължението на
застрахователя не е скрепено със срок за изпълнение, поради което и на
основание чл. 84, ал. 2 от ЗЗД същият
изпада в забава след покана. По делото липсват доказателства кредиторът/Банката/,
чието право упражняват ищците да е отправил покана до застрахователното дружество относно
процесните суми. Приложена е
единствено „претенция“ за изплащане на суми по договори със Сибанк, в която липсват
конкретни задължения, а от друга страна релевантна за поставяне на ответника в
забава е само покана от кредитора, а не и от ищците, предвид което
признанието Д.М. да е уведомила
ответното дружество за настъпило
застрахователно събитие/ признато в отговора на ИМ/ е ирелевантно. Ето защо претенцията е
неоснователна.
Като
последица от основателността на главната искова претенция се дължи законна
лихва от датата на исковата молба-19,10,2018год.
до изплащане на вземането.
По разноските:
С оглед изхода от
спора на осн.чл.78, ал.1 от ГПК на ищците И.М. и Даяна М. се дължат разноски,
които съдът намира за доказани в размер на 1188,00лв., от общо 1200,00лв.-адв.възнаграждение/
по договор за правна помощ и съдействие
№740706/26,07,2018год.; по договор за правна помощ
№740717/27,07,2018год. няма данни за платено адв. възнаграждение от М. М./. На ищците се дължат разноски за д.т. в
размер на 1466,22лв. от общо 1481,04лв.
Съобразно чл.78,
ал.3 от ГПК, с оглед отхвърлената част
от иска на ответника се дължат разноски в размер на 0,19лв. от общо
100,00лв.-юрк. възнаграждение.
Мотивиран от горното
СГС
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА „ДЗИ ж.“ЕАД, с ЕИК ******, със седалище и адрес *** да заплати на „О.б.б.“ АД /правоприемник на Стопанска
и инвестиционна банка АД/ по предявен от Д.И.
М., с ЕГН **********, И.Ж.М., с ЕГН ********** и М.Ж.М., с ЕГН **********, всички със
съд.адрес ***, офис 9 срещу „ДЗИ ж.“ЕАД иск
с пр.кв. чл.199а, от КЗ/отм./, вр.чл.233
от КЗ/отм./, вр.чл.134 от ЗЗД сума в
размер на 35146,19лв. - застрахователно обезщетение по договор за застраховка
„Живот“ /застрахователен сертификат
№2629028/19,08,2015год./ за настъпил риск „смърт“ на кредитополучателя Ж.М. М., представляваща остатък от задължение по
договор за кредит сключен на 24,03,2008год., за периода от настъпване на застрахователното събитие-07,03,2018год. до
крайния срок на договора, ведно със
законната лихва от датата на исковата молба -19,10,2018год. до изплащане
на вземането като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция
за разликата над 35146,19лв. до предявения размер от 35216,45лв., както и иск с
пр.осн.чл.86 от ЗЗД за сума в размер на
1809,73лв.-обезщетение за забава, за периода от 28,03,2018год. до 19,10,2018год. като неоснователна.
ОСЪЖДА „ДЗИ ж.“ЕАД, с ЕИК ******, със седалище
и адрес *** да заплати на Д.И. М., с ЕГН
**********, И.Ж.М., с ЕГН **********, М.Ж.М.,
с ЕГН **********, всички със съд.адрес ***, офис 9 на осн.чл.78, ал.1 от ГПК
сума в размер на 1466,22лв.-разноски по делото.
ОСЪЖДА „ДЗИ ж.“ЕАД, с ЕИК ******, със седалище
и адрес *** да заплати на Д.И. М., с ЕГН
********** и И.Ж.М., с ЕГН **********,
на
осн.чл.78, ал.1 от ГПК сума в размер на 1188,00лв.-разноски
за адв. възнаграждение.
ОСЪЖДА Д.И. М., с ЕГН **********, И.Ж.М., с ЕГН **********
и М.Ж.М., с ЕГН **********, всички със
съд.адрес ***, офис 9 да заплатят на „ДЗИ ж.“ЕАД, с ЕИК ******, със седалище
и адрес *** на осн.чл.78, ал.3 от ГПК сума в размер на 0,19лв.-разноски.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред САС в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: