Р Е Ш Е Н И Е
№
/ 06.2020г. , гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 2-ри състав, в публично съдебно заседание, проведено на трети
юни през 2020г., в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Ирена ПЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
Наталия НЕДЕЛЧЕВА Насуф
ИСМАЛ -мл.с.
при
секретаря Галина Славова
като
разгледа докладваното от съдията Н.
Неделчева
въззивно
гр. дело №573 по описа за 2020 год.,
за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 ГПК, образувано по въззивна жалба на П.М.Х. ЕГН **********
срещу решение №5943/23.12.2019г. по гр. дело №7032/2019г. по описа на ВРС, с
което е отхвърлен предявения от него срещу Прокуратурата на РБ иск с правно основание чл. 2, ал.1, т.
6 от ЗОДОВ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 3000,00лв.,
претендирани като неимуществени вреди, изразяващи се в претърпяване на
негативни преживявания, изпадане в социална изолация и дискомфорт от нормалното
състояние и емоционален стрес, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на изтърпяване на срока на наложеното наказание „Лишаване от
право да управлява МПС“, а именно 04.12.2018г. до окончателното им изплащане,
вследствие на неупражнения контрол от страна на прокуратурата, която като не е
взела мерки е допуснала досъдебното производство да продължи от 04.06.2018г. до
19.04.2019г., което е довело до
неразумен срок на протичане на наказателното производство за извършено престъпление
от този вид, като по този начин ищецът изтърпял наказание „Лишаване от право да
управлява МПС“ с 5 месеца над определения срок, постановен със сключено и
влязло в сила споразумение. Според изложеното в жалбата, решението е
неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Жалбоподателят оспорва извода на
съда, че ако срокът му се е струвал твърде дълъг, не е следвало да подписва
споразумението. Не е съгласен и с интерпретацията му, че не е обжалвал
заповедта, с която му е отнето СУМПС. Счита, че не е могъл да обжалва нещо при
положение, че е признавал извършеното от него и е очаквал адекватно
правораздаване с готовност да поеме всички произтичащи от това последици.
Твърди, че от момента, в който е образувано досъдебното производство,
административнонаказващият орган не може да се произнесе по издадената ППАМ
относно срока на лишаването на СУМПС тъй като законът му забранява. Не споделя
доводите на съда, че не може да се установи реално настъпване на вредоносния
резултат, както и че социалната изолация да е в причинно-следствена връзка с
отнемането на СУМПС. По изложените съображения моли обжалваното решение да бъде
отменено, а на негово място да бъде постановено друго, с което предявеният от
него иск бъде уважен като основателен и доказан. В о.с.з. жалбата се поддържа.
Прокуратурата
на РБ не е депозирала писмен отговор, но в о.с.з. чрез прокурор при ВОП
изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита, че съдът е
установил фактическа обстановка, която кореспондира с доказателствата по делото
и въз основа на правилно установените факти е направил и законосъобразни правни
изводи. Излага, че не се касае за изпълнение на наказание над определения срок.
Видно от доказателствата по делото е, че още с влизането в сила на
определението, с което е одобрено споразумението и е наложено наказанието
лишаване от право да се управлява МПС, след съответното приспадане по реда на
чл. 59, ал.4 НК, на практика така наложеното наказание е било изтърпяно изцяло,
поради което и то въобще не е било привеждано в изпълнение. Поради това,
действително, СУМПС на въззивника е било отнето за един по- дълъг период от
време за тези шест месеца. Било е отнето между времето 04.06.2018г.-
19.04.2019г. Отнемането в рамките на този период, обаче е било в изпълнение на
приложена принудителна административна мярка, а не в изпълнение на присъда. На
следващо място, излага, че по делото не са били доказани претърпени от
въззивника вреди. Няма доказателства за това, че твърдените дискомфорт,
емоционален стрес, негативни преживявания, социална изолация въобще са били
претърпени от въззивника, съответно -че претърпяването им е в резултат именно
на отнемането на СУМПС за период повече от 6 месеца, а не на воденото срещу
него наказателно производство в рамките на същия този период, при това
наказателно производство, което е било образувано и водено е било за две
умишлени престъпления от общ характер, в извършването на които въззивникът е бил признат за виновен с влязъл
в сила съдебен акт. С оглед изложеното, Прокуратурата моли първоинстанционното
решение да бъде потвърдено.
За да се произнесе по спора, Варненският окръжен съд съобрази следното:
Производството е образувано по
иск с правно
основание чл.2, ал.1, т.6 от ЗОДОВ, предявен от П.М.Х., ЕГН ********** срещу Прокуратурата на Република България, за осъждането ѝ да му заплати сумата от 3000.00 лева, претендирани като
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпяване на негативни преживявания,
изпадане в социална изолация, дискомфорт
и емоционален стрес, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на изтърпяване на срока на наложеното наказание „Лишаване от право да
управлява МПС“, а именно 04.12.2018 г. до
окончателното им изплащане. Ищецът твърди, че е претърпял тези вреди вследствие на неупражнения от страна на
прокуратурата контрол, която като не е взела мерки, е допуснала досъдебното
производство да продължи от 04.06.2018 г. до 19.04.2019 г., което
е довело до неразумен срок на протичане на наказателното производство за
извършено престъпление от този вид, като по този начин ищецът изтърпял
наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ с 5 месеца над определения
срок, постановен със сключено и влязло в сила споразумение. Излага, че на 04.06.2018г.
около 03.50 часа в гр. Варна управлявал л.а. „Фиат Пунто“
с рег. № В 4418 РВ,
когато бил спрян от полицейски служители на Второ РУ-Варна и в последствие тестван
с техническо средство „DRUG TEST“ 5000
с фабричен № ARJM-0053,
който отчел наличие на наркотични вещества. Бил му съставен АУАН със Серия-Д с
бл. № 809856 от 04.06.2018 г.,
като с него му било иззето Свидетелството за Управление на Моторно Превозно
Средство с № *********
и била издадена ЗППАМ № 18-0819-001352
от 04.06.2018г., с която на основание чл. 171, т. 1,6. „б“ му била наложена санкция - временно отнемане на СУМПС до решаване на отговорността. Твърди, че на 04.06.2018г. било образувано
Бързо производство № 671/2018г.
по описа на Второ РУ-Варна. На 27.12.2018 г. му било повдигнато обвинение по чл. 343б, ал. 3 от
НК и чл. 354а, ал. 5
вр. ал. 3,
пр. 2, т. 1 от НК. На 19.04.2019 г. с наблюдаващия прокурор по делото от ВРП и упълномощения от ищеца адвокат
сключили и подписали Споразумение за решаване на наказателното производство по
реда на чл. 381,
ал. 1 от НПК, както следва: За престъплението по чл. 343б, ал. 3 от
НК подсъдимият се признал за виновен и приел да му бъде наложено наказание. На
основание чл. 23,
ал. 1 от НК съдът му наложил едно общо най-тежко
наказание от така наложените му наказания, а именно: „Лишаване от свобода“ за срок от 3 месеца, чието изтърпяване на основание чл. 66, ал. 1 от НК се отлага с изпитателен срок от 3 /три/ години считано от влизане на съдебния
акт в сила; На основание чл. 23,
ал. 3 от НК към така наложеното наказание се
присъединява и наказанието „ГЛОБА“ в размер на 500 лева; На основание чл. 23, ал. 2 от НК към така наложеното наказание се присъединява и наказанието „Лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 6 месеца, като
на основание чл. 59,
ал. 4 от НК да се зачете времето през което e бил лишен от това право по административен
ред. Така постигнатото споразумение било одобрено на 19.04.2019 г. с Протоколно oпределение по НОХД №960/2019 г. по описа на ВРС, като влязло в сила в момента на подписването
му, съгласно разпоредбите на чл. 383, ал. 1
от НПК. Ищецът излага, че по такъв начин е бил лишен от СУМПС за период от 11месеца, при влязло в законна
сила споразумение с наложено наказание от 6 месеца,
което според него дължало на бавното провеждане на досъдебното производство. По
изложените съображения счита, че предявеният иск е основателен и моли да бъде
уважен за сумата от 3000лв.
Ответникът- Прокуратурата на РБ чрез ВРП, с депозирания в
срок писмен отговор оспорва предявения иск по основание и размер. Счита, че не са налице основания за ангажиране обективната
отговорност на ответника, тъй като ЗППАМ №18-0819-001352 от 04.06.2018г., с
която е била наложена на ищеца санкция временно отнемане на СУМПС до решаване
въпроса за отговорността е издадена от Началник група към ОД на МВР-Варна при
сектор „ПП“-Варна. Следователно, Прокуратурата не е легитимирана и не следва да
отговаря за вредите, претендирани от ищеца, тъй като тези вреди са пряка
последица от заповед, издадена от трето за спора лице. Счита, че всички
действия на ответника до одобряването на споразумението от съда са
законосъобразни, а ЗОДОВ ангажира отговорността на държавата само за
незаконосъобразна дейност. Излага, че не е налице доказана причинно-следствена
връзка между твърдените действия на прокуратурата и вредоносния резултат. В евентуалност,
в случай, че предявеният иск бъде уважен, възразява срещу неговия размер, който
счита за завишен. Възразява и срещу началния момент, от който следва да се
присъди законна лихва върху главницата, като за такъв счита датата на
подписване на споразумението –19.04.2019 г., а не сочената в исковата молба за
начална дата - 04.12.2018г. – датата на налагане на ПАМ. По изложените
съображения моли предявеният иск да бъде отхвърлен.
Настоящият състав на Варненския
окръжен съд, като съобрази предметните предели на въззивното производство,
очертани в жалбата и отговора, установи следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1
от ГПК, от легитимирано лице, съдържа необходимите реквизити, не страда от
пороци, поради което съдът я намира за
допустима.
В
изпълнение на задълженията, вменени му с разпоредбата на чл. 269 ГПК,
въззивният съд счита, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, тъй
като е произнесено от компетентен съд, в рамките на неговите правомощия и по
предявените пред него искове.
След
съвкупна преценка на всички събрани по делото доказателства, с оглед
разпоредбата на чл. 235 от ГПК, Варненският окръжен съд приема за установено от
фактическа страна следното:
От
приетите по делото материали се установява, че на 04.06.2018 г. около 03.50 часа в
гр. Варна ищецът управлявал л.а. „Фиат Пунто“ с рег. №
В 4418 РВ, след употреба на наркотични вещества, установено „DRUG TEST“ 5000 с фабричен № ARJM-0053, за което е съставен АУАН със Серия-Д с бл. № 809856 от 04.06.2018г. Със същия акт като
доказателство му е иззето свидетелството за управление на МПС.
Със ЗППАМ №18-0819-001352 от 04.06.2018 г. на Началник група
към ОД-МВР-Варна - сектор Пътна Полиция – Варна на ищеца е наложена санкция „временно отнемане на СУМПС до решаване на отговорността, но не повече
от 18 месеца, на основание чл. 171, т. 1,6. „б“ от ЗДвП.”
На 04.06.2018 г. срещу ищеца е образувано Бързо производство №671/2018 г. по описа на Второ РУ-Варна за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК
и чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК.
На 04.06.2018 г. е съставен протокол за медицински изследване и вземане
на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни
аналози, съгласно който ищецът е отказал да даде кръвна проба. На 05.06.2018 г.
е предадена физико-химическа експертиза, на съдържанието на иззетата от ищеца
тревна маса. На 07.06.2018г. с постановление на наблюдаващия прокурор
производството по пр. пр №7037/2018г. е трансформирано от бързо в такова по общия ред. На 08.08.2018 г. е
удължен срокът за извършване на разследване с два месеца, считано от 04.08.2018
г. до 04.10.2018г., като в последствие
срокът е удължаван още 2 пъти с по два месеца.
На 27.12.2018
г. на П.Х. е повдигнато обвинение по чл.
343б, ал. 3 от НК и
чл. 354а, ал. 5 вр. ал. 3, пр. 2, т. 1 от НК, като на 22.02.2019 г. обвинителният акт е внесен в съда.
На 19.04.2019 г. с Протоколно Определение по НОХД №960/2019 г. по описа на ВРС,
НО в публично заседание съдът одобрява постигнато споразумение между
наблюдаващия прокурор по делото от Районна прокуратура - гр. Варна и
упълномощения от ищеца адвокат по реда на чл.
381, ал. 1 от
НПК, по силата на което ищецът се признава за виновен, като на основание чл. 23, ал. 1 от НК
съдът му налага едно общо най-тежко наказание, а именно: 1.„Лишаване от свобода“
за срок от 3 /три/ месеца, чието изтърпяване на основание чл. 66, ал. 1 от НК
се отлага с изпитателен срок от 3 /три/ години считано от влизане на съдебния акт в сила; 2.
присъединява и наказанието „ГЛОБА“ в размер на
500 лева;
3. На основание чл. 23, ал. 2 от НК към така наложеното наказание се присъединява и наказанието
„Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 /шест/ месеца, като на
основание чл. 59, ал. 4 от НК да се зачете времето през което е бил лишен от това право по
административен ред.
От показанията на разпитания в о.с.з., проведено на 21.11.2019г. свидетел Милен Тодоров Х. – баща на ищеца, чиито
показания съдът преценява с оглед на разпоредбата на чл. 172 от ГПК, се
установява, че за ищеца, невъзможността да кара не била голяма беда, но той бил
разочарован от срока на наказанието, тъй като бил доста дълъг. След делото
ищецът станал по-затворен, по-рядко се събирал с приятели. Завършил курсове за
барман, и му били обещали някаква работа, но после се оказало, че липсата на
автомобил е проблем, защото прибирането е много трудно в малките часове.
При така
установената фактическа обстановка и след като съобрази приложимия закон,
съставът на Варненски окръжен съд прави следните правни изводи:
Съгласно
разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 6 ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите,
причинени на граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата и
съда от незаконно обвинение в извършване на престъпление, при изпълнение на наложено наказание над
определения срок или размер.
Няма спор
по делото, че със споразумението влязло в сила на 19.04.2019г., на ищеца П.Х. е
било наложено наказание „лишаване от право да управлява МПС за срок от шест
месеца, като на осн. чл. 59, ал.4 НК със зачитане на времето, през което е бил лишен от това право
по административен ред.
Настоящият състав намира, че със Заповед №18-0819-001352 от 04.06.2018г. на Началник група към ОД-МВР-Варна
- сектор
Пътна Полиция – Варна на ищеца е наложена принудителна административна мярка „временно
отнемане на СУМПС до решаване на отговорността, но не повече от 18 месеца, на
основание чл. 171, т. 1,6. „б“ от ЗДвП.”, а не наказание.
В тази връзка съдът съобрази, че според константната практика на ВАС, е
налице разлика между административно наказание и принудителна административна
мярка /в този см. Решение № 6/5.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2630/2014 г.,
VII о., докладчик съдията Соня Янкулова/. Приема се, че и принудителната административна мярка, и
административното наказание безспорно са държавна принуда - налагане чрез
властта на държавата на конкретно поведение с неблагоприятни последици на
съответния правен субект, независимо от неговата воля. И в двата случая става
въпрос за административна принуда, тъй като се налага от административен орган
във връзка с осъществяваната от него административна дейност. Но двете форми на
административна принуда са подчинени на различен правен режим - различна е
целта им, различни са предпоставките, при които възникват, различни са правните
последици и компетентността на налагащия ги орган във връзка с тяхното
изпълнение. Административното наказание се налага за установено административно
нарушение. То, съгласно чл. 12 ЗАНН, цели да предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на
установения правен ред и да въздейства възпитателно и предупредително върху
останалите граждани. Принудителната административна мярка, съгласно чл. 22 ЗАНН, се налага с цел да се предотврати или преустанови административно
нарушение, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от
тях. Различни са видовете административни наказания и видовете принудителни административни
мерки. Налагането на административно наказание е приложение на санкцията на
правната норма. Налагането на принудителната административна мярка е прилагане
на нейната диспозиция, т. е. на правомерното и желано от правото правило за
поведение на правните субекти.
Предвид
изложеното, съдът счита, че всъщност ищецът не е изтърпял наказание над
определения срок, поради което не са налице основания за ангажиране
отговорността на прокуратурата на РБ, на осн. чл. 2, ал. 1, т. 6 ЗОДОВ.
В периода
от 04.06.2018г. до 19.04.2019г.
на ищеца е било наложено не административно наказание по см. на чл. 12 ЗАНН, а принудителна административна мярка на осн. чл. 22 от ЗАНН вр. чл. 171
ЗДВП, чиято цел да се предотврати или преустанови административно нарушение, а
именно осигуряване на безопасността на движението. Отделно от това мярката е
била изтърпяна в упоменатия в самата заповед период, а именно – до разрешаване
на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, като следва да се
отбележи, че в настоящия случай въпросът за отговорността е бил решен в срок от
около 11 месеца, т.е. по-малко от 18 месеца.
На следващо място трябва да се отбележи, че дори да се приеме, че
принудителната адм. мярка може да се приравни на адм. Наказание, то по делото
не се установява, че в резултат на така изтърпяното наказание над определения
срок за ищеца да са настъпили някакви неимуществени вреди. С така наложената
мярка не са засегнати жизненоважни права на ищеца, нито от събраните по делото
доказателства се установява, че лишаването му от право да управлява МПС по
някакъв начин се е отразило трайно негативно върху ежедневието на ищеца, или му
е причинило стрес или друг вид неимуществени вреди, които да се
обезщетяват.
Прокуратурата е надлежния държавен
орган, който отговаря пред съда в изпълнение на компетентност, възложена от
Конституцията и предвидена в законите. Отговорността
на правозащитните органи е обективна и възниква при наличие на изчерпателно
посочените в закона основания. Налагането на ПАМ е със заповед, издадена на Началник група към
ОД-МВР-Варна - сектор Пътна
Полиция, т.е. административно-наказващият орган е извън контролната юрисдикция
на Прокуратурата. След като не се установява нито настъпването на някакви вреди, нито
наличието на незаконно действие или бездействие от страна на Прокуратурата, то
предявеният иск за заплащане на сумата от 3000лв следва да се отхвърли като
неоснователен.
По
изложените съображения, съдът намира въззивната жалба на П.Х. за неоснователна.
Поради
изцяло съвпадащите изводи на настоящата инстанция с тези на първоинстанционния
съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено в обжалваните части.
Предвид
неоснователността въззивната жалба, на въззивника не се дължат разноски за
производството пред настоящата инстанция.
Воден от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №5943/23.12.2019год., постановено по гр.д.
№7032/2019г. по описа на ВРС, 30-ти състав.
Не
присъжда разноски.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.