Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 584
03.05.2022г. град
Б.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД–Б., първи състав, в публичното заседание на тридесети март две хиляди двадесет и
втора година, в
състав:
Съдия: Димитър Гальов
Секретар: Гергана Славова
като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 2798
по описа за 2021 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава деветнадесета от
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), във връзка с чл.9б и чл.4 ал.1
- 5 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ).
Образувано
е по жалба на П.Л.С., с постоянен адрес *** против Ревизионен акт № 1 от
21.08.2020 г., издаден от Р. И. – началник отдел „КПС“ и Соня Георгиева на
длъжност „главен експерт“, потвърден с решение № 94-01-31014 от 29.10.2020 г.
на Кмета на Община Б..
В жалбата
се излагат доводи за незаконосъобразност на целия ревизионен акт. Твърди се, че
решаващият орган неправилно е приел, че ревизионният акт е обжалван частично
при условие, че в жалбата по административен ред изрично е направено искане за
цялостната му отмяна. Посочена е разпоредбата на чл.11 от ЗМДТ, в която
изчерпателно са изброени лицата, които имат право и задължение да подават
декларация по чл.14 от ЗМДТ, както и, че е недопустимо общинската администрация
да декларира данни за имота от името на жалбоподателя и без никакво основание
служебно търговската сграда е приета като „производствена на два етажа“.
Изтъква се, че са налице основания за провеждане на ревизията по реда на чл.122
от ДОПК, тъй като, до започване на ревизията, за имота не е била подавана
декларация и като не е приложен реда, предвиден в закона, издателите са
определили данъчната основа неправилно. Заявява се, че търговската сграда не е
двуетажна, както е прието в хода на ревизията, а е едноетажна с „мазе/склад“,
както била нанесена в ККР на гр.Б., а това от своя страна води до промяна в
размера на данъка. В решението на административния орган бил посочен начинът за
изчисляване на данъчната оценка на сградата, но не и тази на правото на строеж
върху земята. Сочи се още, че част от доказателствата в ревизията не са събрани
по реда на ДОПК, а в съставения ревизионен доклад (РД) липсват част от
предвидените в закона реквизити, защото не са посочени извършените процесуални
действия, установените факти и обстоятелства, както и направените фактически и
правни изводи. Оспорва се извода на решаващия орган за дължимост на данъка за
2014 година предвид изтичането на
давността по закон. Жалбоподателят твърди, че съставеният РД му е връчен без
приложенията към него и позоваването на чл.32 от ДОПК от ответника не е
достатъчно, за да се приеме, че е налице надлежно уведомяване. Оспорва се и
размера на изчислените лихви по главниците на ДНИ и ТБО. Иска се отмяна на
целия РА.
В
съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя, поддържа
жалбата. Излага доводи, че данъчната оценка на имота следва да бъде изчислена
при прилагане на чл.5, ал.6, т.1 и чл.11, ал.2, т.2 от Приложение 2 от ЗМДТ.
Наред с това посочва, че незаконосъобразно с РА се начисляват лихви, тъй като
до неговото издаване задължения не са определяни. Ангажира доказателства.
Претендира разноски.
Ответникът-
Кмета на Община Б., чрез процесуален представител, оспорва жалбата. Излага
аргументи за нейната неоснователност, като сочи, че задълженията са правилно
определени. Представя административната преписка. Ангажира доказателства.
Претендира разноски.
Делото се
разглежда за втори път от настоящата инстанция, след като с Решение № 12629
от 10.12.2021г. по адм. дело № 4771 от 2021г. на ВАС на РБ е отменено решение №
372 от 10.03.2021г. по адм. дело № 2413 от 2020г. на Адм. съд-гр.Б. и делото е
върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. Дадени са задължителни
указания при новото разглеждане на делото да се назначи съдебно- техническа
експертиза, която да даде отговор на спорния въпрос за етажността на сградата,
т.е. дали се състои от един или от два етажа, какво представлява сутеренният
етаж и с какво предназначение е същия, след което съдът да се произнесе по
законосъобразността на оспорения РА.
Жалбата е
подадена срещу подлежащ на оспорване административен акт, от страна имаща
правен интерес от оспорването му и е подадена в срока по чл. 156, ал.1 от ДОПК,
поради което се явява ДОПУСТИМА.
Съдът
намира, че неправилно решаващият орган е приел, че подадената пред него жалба
от Спасов е насочена само срещу определените с РА задължения за ТБО и ДНИ по
отношение на притежаваната от Спасов търговска сграда с идентификатор
07079.651.296.1. Действително, в жалбата пред решаващия орган са изложени
конкретни доводи за незаконосъобразност на РА относно посочените задължения, но
наред с това в текста на жалбата, както и в петитума на същата жалбоподателят е
посочил, че иска РА да бъде отменен изцяло. Изложеното води до извод, че волята
на Спасов е за извършване на цялостна проверка на оспорения РА, която съдът
намира за недвусмислено изразена. От друга страна, действително решаващият
орган не е изложил конкретни мотиви за правомерността на облагането с ДНИ и
определянето на ТБО за останалите обекти – жилището в ж.к. „Меден рудник“,
наследствения имот на ул. „Мургаш“ и общинския терен, като се е
ограничил до разглеждане единствено на конкретно направените възражения, но с
диспозитива на решението си е потвърдил РА изцяло, доколкото липсва конкретно
описание на частта, която потвърждава. При тези данни, съдът намира, че РА е
потвърден от решаващия орган в неговата цялост – изрично и мълчаливо, поради
което в хода на съдебното производство следва да бъде извършена цялостна
проверка на РА, а не само относно данъка и таксата за търговската сграда.
При преценка на събраните доказателства, съдът приема
за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят
П.Л.С. е собственик на:
1.
½ идеална част от недвижим имот, находящ се в ж.к. „Меден рудник“,
бл.131, вх.Д, ет.5, придобит чрез покупка с договор № 883/23.03.1988г., който
имот представлява жилище на пети етаж от осем етажна сграда с площ от 105,47
м² и мазе с площ от 6,12 м². Имотът е деклариран от собственик, с
декларация по чл.14 от ЗМДТ през 1998г., като в декларацията е посочено
изрично, че този имот е основно жилище. Приходните органи са констатирали, че
за имота са заплатени следните задължения: за 2014 г. ДНИ в размер на 23.38
лева и ТБО в размер на 32.25 лева, за 2015 г. ДНИ в размер на 23.22 лева и ТБО
в размер на 32.03 лева, и за 2016 г. ДНИ в размер на 27.82 лева и ТБО в размер
на 31.80 лева. За 2017г. и 2018г. няма внесени ДНИ и ТБО. За констатираните
плащания не са представени доказателства, но доколкото фактът на плащането е в
интерес на жалбоподателя, твърди се от приходния орган и не е оспорено, то
съдът приема посочените в РД данни в тази посока за достоверни. За краткост в
настоящото изложение имотът ще се обозначи като „имот № 1“.
2. ½ идеална част от недвижим
имот, находящ се в гр.Б., ж.к. „Меден рудник“ с идентификатор 07079.651.296.1,
представляващ сграда за търговия, за която е издадено разрешение за ползване №
571/04.10.2001г. Сградата се намира в имот – УПИ V в кв.12,
представляващ частна общинска собственост, съгласно АЧОС № 5440 от 14.03.2009
г., с площ от 418 м² по плана на ж.к. „Меден рудник“, град Б.. Съгласно
договор от 05.01.2007 г. е учредено безсрочно и възмездно право на строеж в
описания имот от Община Б., за търговски обект „Кафе-аперитив“, представляващ
двуетажна сграда със застроена площ 180 кв.м. и РЗП 354 кв.м., построен по реда
на отменения чл.120, ал.4 от ППЗТСУ. Към момента на извършване на ревизията за
поземления имот и сградата не е подавана декларация по чл. 14 от ЗМДТ от
собственика. С АУЗД № 74027-1/04.11.2019 г. по реда на чл. 107, ал. 3 от ДОПК
на жалбоподателя са определени задължения за ДНИ и ТБО за периода 2014 г. –
2019 г., включително, за недвижим имот – сграда в гр. Б., ж.к. „Меден Рудник“,
представляваща „кафе-аперитив“ с РЗП 354 кв.м. Издаденият АУЗД е оспорен по
административен ред, като решаващият орган с решение № 94-01-38869/1/16.12.2019
г. е отменил същия и е върнал преписката на органа по приходите за започване на
ревизионно производство. Видно от посоченото върху декларацията – същата е
служебно подадена след справка в Агенция по вписванията. За краткост в
настоящото изложение търговската сграда се обозначава като „имот № 2“, а общинският
поземлен имот се обозначава като „имот № 3“.
За
определяне на задълженията за ДНИ и
ТБО на П.С., за периода 01.01.2014 – 31.12.2018г. е издадена заповед за
възлагане на ревизия (ЗВР) № 1 от 16.12.2019 г. от началник на отдел „Контрол и
принудително събиране“ (КПС) в Община Б., със срок на ревизията – три месеца от
връчването на ЗВР. За ръководител на ревизията е определена Соня Георгиева –
„главен експерт ревизии“ в отдел КПС. ЗВР е връчена на ревизираното лице, лично
и срещу подпис.
Със
заповед за изменение заповедта за възлагане на ревизия № 1/1/16.03.2020 г. (л.62-63)
е запазен предметният обхват на ревизията и е удължен срокът за нейното
извършване до 16.05.2020 г. Заповедта е връчена по реда на чл.32 от ДОПК чрез
поставяне на съобщение на таблото за обявления на общината и публикуване в
интернет – страницата на общинската администрация (л.37).
В хода на
ревизионното производство органът по приходите с отделни искания за представяне
на документи и книжа е изискал от Дирекция „Устройство на територията“ и
Дирекция „Управление на общинската собственост“ при Община Б. информация и
налична документация за сграда с
идентификатор 07079.651.296.1 по кадастралната карта на гр.Б..
В писмо
вх.№ 94-01-41994/5/ от 11.02.2020г. от Началник отдел „Устройствено планиране и
архитектура“ е посочено, че след оглед е установено, че търговската сграда
(имот № 2) е изградена от стоманобетонна конструкция, с външни и вътрешни
стени, изпълнени от тухлена зидария, монтирана РVC дограма
по фасадите на сградата и покрив от стоманобетонна конструкция. При тези
обстоятелства е направен извод, че сградата отговаря на код М3 от Таблица 3 на
Приложението към Декларацията по чл.14 от ЗМДТ. Към писмото са приложени и
строителни книжа, в това число:
-
удостоверение за въвеждане в експлоатация №571 от 04.10.2001г. на временен
търговски обект „кафе-аперитив“, от което се установява, че обектът е изпълнен
в съответствие с одобрените проекти, Разрешение за строеж № 78 от 08.09.1997г.
на Община Б., протокол за строителна линия и изискванията към строежите
съгласно чл.169, ал.1 от ЗУТ;
-
обяснителна записка за част: Архитектурна, обект „Кафе-аперитив“ в ж.к. „Меден
рудник“, гр.Б. към проект за изменение на одобрен проект, от която се
установява че обектът е на две нива, като в сутерена са предвидени складове за
продукти, напитки, амбалаж, помещение за персонала с
тоалетна и душ;
-
архитектурно-конструктивни детайли, установяващи, че стените са изградени с
тухлена зидария, покрива с бетонова плоча, пода над неотопляемото помещение е
стоманобетонна плоча;
-
обяснителна записка за част: Конструкции, фаза Работен проект, която
установява, че обектът ще се изпълнява монолитно;
-
„Вертикален разрез“ на обекта от който се установява, че строежът е разположен
на две нива – полуподземен етаж с височина 2,72 метра и надземен етаж с
височина 3,20 метра.
С писмо
№94-01-41994/4/ от 30.01.2020г. на директор на Дирекция „Управление на
общинската собственост“ при Община Б. към преписката са приобщени
договор от 05.01.2007 г. между Община Б. и физическото лице, съгласно който
общината учредява на жалбоподателя право на строеж за търговски обект –
двуетажна сграда със ЗП от 180 м² и РЗП от 354 м² в имот частна
общинска собственост и акт № 5440/14.03.2009г. за частна общинска собственост
за УПИ V, кв.12 по ПУП-ПРЗ на ж.к. „Меден рудник“, съответен на ПИ с
идентификатор 07079.651.296 по КККР на гр.Б..
Предвид
липсата на подадена от жалбоподателя декларация по чл. 14 от ЗМДТ за недвижим
имот с идентификатор 07079.651.296.1 по кадастралната карта на гр.Б., за целите
на ревизионното производство и изготвяне на данъчна оценка е изготвена служебна
декларация от Община Б. от 2020 г., в която е посочено, че сградата е на два надземни
етажа, със застроена площ от 176 кв.м., разгърната застроена площ (РЗП) от 354
м² и е построена в имот частна общинска собственост с площ от 418 кв.м.,
за който има учредено право на строеж на сградата от страна на Община Б., с
посочено предназначение – търговски обект и година на изграждане 2001 г., с
конструкция – М3. Въз основа на постъпилите служебни данни е изготвена справка
за съответните коефициент при изчисляване на данъчна оценка (л. 89), съгласно
която за сграда с идентификатор 07079.651.296.1 са определени следните
коефициенти: BS=18.7*KM=72.1*KL=0.98*KX=1.0*KB=1.0*KO=0.93*PL=354.0
и е определена данъчна оценка на сградата в размер на
434 999.90 лева, като при определяне на конкретните коефициенти е взето
предвид – конструкция М3, етаж-1, търговски обект и площ 354.00 кв.м.
Определена е и данъчна оценка на недвижимия имот, върху който е построена
сградата, в размер на 16 016.10 лева. При тези данни е издадена служебно и
данъчна оценка на посочената сграда и недвижим имот от 12.03.2020 г.
Изготвена
е и справка за калкулация на данъчна оценка на останалите имоти, собственост на
жалбоподателя (л.77-81), съгласно които: ДО на недвижим имот, находящ се в ж.к.
„Меден рудник“, бл.131, вх.Д, ет.5 (имот № 1) с площ от 105.47 кв.м. и мазе с
площ от 6.12 кв.м. е както следва: за 2014 г. – 64 495.80 лева, за 2015 г.
– 64 049.90 лева, за 2016 г. – 63 604.10 лева, за 2017 г. –
63 158.30 лева и за 2018 г. – 62 712.50 лева, като за всеки един
период е отразена корекция по реда на чл. 11, ал. 2, т. 1 от Приложение № 2 към
чл. 14 от ЗМДТ по отношение площта на прилежащото мазе с площ от 6.12 кв.м.
(или общата площ е в размер на 107.306 кв.м.);
Въз
основа на събраните данни е изготвен РД № 1 от 28.05.2020 г., с който е
направено предложение за определяне на следните задължения на П.С. за ДНИ и ТБО
за притежаваните от нея недвижими имоти:
За данък недвижими имоти:
-
за 2014
г. – за имот № 1 – 23.38 лева, от които цялата сума е платена; за имот № 2 – 315.37
лв., от които няма платена сума; за имот
№ 3 – 11.61 лева- неплатено или общо задължение в размер на 350.36 лв. главница,
от които са платени 23.38 лева и 190.53 лв. лихва към момента на РД;
-
за 2015
г. – за имот № 1 – 23.22 лева, от които цялата сума е платена; за имот № 2 – 315.37
лв., от които няма внесена сума; за имот № 3 – 11.61 лева- невнесени; общо
задължение в размер на 350.20 лв. главница,от които са внесени 23.22 лева и 157.15
лв. лихва към момента на РД;
-
за 2016
г. - за имот № 1 – 27.82 лева, от които цялата сума е платена; за имот № 2 – 380.62
лв., от които няма платена сума; за имот № 3 – 14.01 лева- неплатени; общо
задължение в размер на 422.45 лв. главница, от които са внесени 27.82 лева и 149.69
лв. лихва към момента на РД.
-
за 2017 г. – за имот № 1 – 27.63 лева-
невнесени; за имот № 2 – 380.62 лв.- невнесени; за имот № 3 – 14.01 лева-
невнесени; общо задължение в размер на 422.26 лв.- дължима главница и 117.24
лв. лихва към момента на РД;
-
за 2018
г. – за имот № 1 – 27.43 лева- невнесени; за имот № 2 – 380.62 лв.- невнесени;
за имот № 3 – 14.01 лева- невнесени; общо задължение в размер на 422.06 лв. –дължима
главница и 74.45 лв. лихва към момента на РД;
За такса за битови отпадъци (ТБО):
-
за 2014
г. – за имот № 1 – 32.25 лева, от които цялата сума е платена; за имот № 2 – 1718.25
лв.- невнесени; за имот № 3 – 63.26 лева- невнесени; общо задължение в размер
на 1813.76 лв. главница, от които са внесени 32.25 лева и 1038,05 лв. – лихва
към момента на РД;
-
за 2015
г. – за имот № 1 – 32.03 лева, от които цялата сума е платена; за имот № 2 – 1718.25
лв.- невнесени; за имот № 3 – 63.26 лева- невнесени; общо задължение в размер
на 1813.54 лв. главница, от които са внесени 32.03 лева и 856,68 лв. – лихва
към момента на РД;
-
за 2016
г. – за имот № 1 – 31.80 лева, от които цялата сума е платена; за имот № 2 – 1500.75
лв.- невнесени; за имот № 3 – 55.26 лева- невнесени; общо задължение в размер
на 1587.81 лв. главница, от които внесени са 31.80 лева и 590.20 лв. – лихва
към момента на РД;
-
за 2017
г. – за имот № 1 – 31.58 лева-невнесени; за имот № 2 – 1500.75 лв.-невнесени;
за имот № 3 – 55.26 лева- невнесени; общо задължение в размер на 1587.59 лв.
главница и 440.78 лева – лихва към момента на РД;
-
за 2018
г. – за имот № 1 – 31.36 лева- невнесени; за имот № 2 – 1500.75 лв.-невнесени;
за имот № 3 – 55.26 лева- невнесени; общо задължение в размер на 1587.37 лв.
главница и 280,00 лв. – лихва към момента на РД.
При
изчисляване на задълженията за ДНИ и ТБО от ревизиращия екип е отчетен обема на
правото на собственост на жалбоподателя върху описаните по-горе имоти, а именно
1/2. Относно сграда с идентификатор 07079.651.296.1 ревизиращият екип е приел,
че представлява двуетажна сграда за производствена дейност и при изчисляване на
ДО е взета предвид цялото РЗП на сградата от 354 кв.м. По отношение на недвижимия
имот с идентификатор 07079.651.296, представляващ частна общинска собственост,
е прието че П.С. е данъчно задължено лице за ДНИ и ТБО на основание чл.11, ал.2
от ЗМДТ, предвид учреденото право на строеж в имота. Размерът на ДНИ е
определен въз основа на данъчната оценка на имотите и при данъчна ставка за
2014 г. и 2015 г. от 1.45пром., а за 2016 г., 2017 г. и 2018 г. от 1.75пром.,
определени съгласно чл.18 от Наредбата за определяне размера на местните данъци
и такси (приета с решение на Общински съвет гр. Б., протокол № 5, т.30 от
24.01.2008 г. и последващи изменения). Относно ТБО ревизиращият екип е приел
следните данъчни ставки, определени въз основа решение на ОС Б. № 31/17.12.2013
г., протокол № 45/16.12.2014 г., протокол № 6/17.12.2015 г., протокол №
21/20.12.2016 г. и протокол № 36/19.12.2017 г. на ОС Б.: за жилищни имоти – за
сметосъбиране и сметоизвозване 0.60пром., за обезвреждане в депа 0.10пром., за
поддържане чистотата 0.30пром., или общо 1.0пром. за всички периоди; за нежилищни
имоти - за сметосъбиране и сметоизвозване 3.9пром. за 2014 г. и 2015 г. и
2.9пром. за 2016 г., 2017 г. и 2018 г., за обезвреждане в депа 0.5пром. за
всички периоди, за поддържане чистотата 3.5пром. за всички периоди, или общо
7.9пром. за 2014 г. и 2015 г. и 6.9пром. за 2016 г., 2017 г. и 2018 г.
Общинската
администрация е предприела действия по връчване на РД чрез посещения на адрес,
на който лицето не е открито. Връчването е извършено по реда на чл.32 от ДОПК
чрез поставяне на съобщение на таблото за обявления на общината и публикуване в интернет – страницата на
общинската администрация.
Срещу
изготвения ревизионен доклад жалбоподателят на 13.08.2020 г. е подала
възражение (л.27-28), в което е посочила, че сградата с идентификатор
07079.651.296.1 не е за производствени цели и не е двуетажна, както е прието в
ревизионния доклад. Заявено е, че органът не е извършил цялостна проверка, като
не се е запознал със строителната документация. Посочва, че на 11.08.2020г.е
извършено изменение на КККР и видно от представената скица № 15-727195 от
11.08.2020г. сградата е вписана като едноетажна сграда за търговия. На 13.08.2020
г.,
до общинската администрация е подадена „коригираща декларация“ по чл.14 от ЗМДТ, за „предеклариране на имота от двуетажна сграда в едноетажна, за което е
представен входящ номер, но не е представено копие от декларацията. В
заключение е поискано да се съобразят актуалните данни, да се преразгледа
случая, да се възложи нова ревизия и да се намалят задълженията и дължимите
лихви по тях. Към възражението е представено и конструктивно становище,
изготвено то инж. Живка Берова, в което е посочено, че сграда с идентификатор
07079.651.296.1 е извършена съобразно проекта и представлява стоманобетонна,
със скелетна конструкция, едноетажна сграда със сутерен и стоманобетонна
покривна плоча. Представена е и обяснителна записка, без да е посочено от кого
е издадена, в която е отразено, че височината на тавана над средната кота на
прилежащия терен 1.05м, поради което сграда следва да бъде отразена в КККР на гр. Б. като едноетажна.
Въз
основа на ревизионния доклад, на 21.08.2020 г., е издаден процесния ревизионен
акт № 1 от 21.08.2020г. от началника на отдел „КПС“ и ръководителя на
ревизионния екип (л.18-26), с който на жалбоподателя са определени задължения
за ДНИ и ТБО и лихва към датата на издаване на РА, след отчитане на
установените плащания през периодите, както следва:
-
за данък
върху недвижимите имоти (ДНИ): за 2014 г. – 326.98 лв. главница за
внасяне и 198.25 лв. лихва; за 2015
г. – 326.98 лв. главница за внасяне и 164.96 лв. лихва; за 2016 г. – 394.63 лв. главница за внасяне и 159 лв. лихва; за 2017 г. – 422.26 лв. главница за
внасяне и 127.20 лв. лихва; за 2018
г. – 422.06 лв. главница за внасяне и 84.41 лв. лихва.
-
за такса
за битови отпадъци (ТБО): за 2014 г. – 1781,51 лв. главница за
внасяне и 1080,11 лв. – лихва; за 2015
г. – 1781,51 лв. главница за внасяне и 898,75 лв. – лихва; за 2016 г. – 1556.01 лв. главница за
внасяне и 626.94 лв. – лихва; за 2017
г. – 1587.37 лв. главница за внасяне и 478.26 лв. – лихва; за 2018 г. – 1606,91 лв. главница и 324.48 лв. – лихва.
П.С. е
обжалвала ревизионния акт изцяло пред решаващия орган- кмета на общината. В
жалбата са изложени възражения за допуснати съществени процесуални нарушения в
ревизионното производство. Изложени са доводи за материална незаконосъобразност
на РА при определяне данъка за сграда с идентификатор 07079.651.296.1. В
заключение е направено искане за
цялостна отмяна на акта.
С решение
от 29.10.2020 г. ответната страна е приела, че с жалбата се иска отмяна на
ревизионния акт само в частта на задълженията, установени за търговска сграда с
идентификатор 07079.651.296.1. Решаващият орган е достигнал до извод за
неоснователност на жалбата. Същият е приел, че не са допуснати съществени процесуални
нарушения в хода на ревизията и правилно са приложени коефициентите за
определяне на данъчна оценка на сграда с идентификатор 07079.651.296.1. Въз
основа на тези констатации ревизионният акт, с който са установени публични
общински вземания за ДНИ и ТБО, дължими от П.С., е потвърден. Решението е
връчено на жалбоподателя.
В хода на
съдебното производство са представени и протоколи за извършена работа от
Консорциум „Титан- Б.“ за целия относим период от 01.01.2014 г. до 31.12.2018
г., касаещи услуги предоставени по почистване за кметство „Възраждане“, което
според представеното приложение към чл. 33, ал. 2 от УП на общинската
администрация в Община Б. включва к-с „Меден Рудник“, кв. Победа, кв. Акациите,
кв. Горно Езерово, м.с. Върли бряг; договори от 2009 г. и 2015 г., сключен
между Община Б. и Консорциум „Титан- Б.“ за осъществяване поддържането на
чистотата на територията на общината; документи удостоверяващи наличието и
ползването на депо за неопасни отпадъци – заповед № РД-147/24.09.2015 г.,
нотариален акт № 77, том ІІ, рег. № 4399, дело № 175/2009 г., справка 52-10 за
взето решение от ИК на ОНС- Б. от 1975 г.; заповеди за определяне на границите
и районите на територията на Община Б., включени в системата на организирано
поддържане на чистотата- з.№2961/29.10.2013 г., з.№2951/29.10.2014 г.,
з.№2952/29.10.2015 г., з.№3123/28.10.2016 г., з.№3025/30.10.2017 г., всички на
кмета на Община Б., в които са включени и кв. „Меден Рудник“ и кв. „Победа“.
При
новото разглеждане на делото и в изпълнение дадените задължителни указания на
касационната инстанция е допусната и приета съдебно-техническа експертиза.
Установено е от вещото лице, че конструкцията на сграда с идентификатор
07079.651.296.1 е монолитна, стоманобетонови колони, греди и плочи. Вещото лице
дава заключение, че сградата е масивна едноетажна, с полуподземен етаж.
Сутеренът, според вещото лице, представлява полуподземен етаж като се състои от
източна и западни части, свързани помежду си с врата. В източната част на сутерена
се включва стълбище, коридор, складови помещения отляво и отдясно на коридора,
асансьорна шахта, необорудвана с асансьор и тоалетна с две клетки. В западната
част се включва стълбище, предверие, тоалетна с две клетки, едно голямо
помещение, което от юг граничи с източната част на полуподземния етаж, а в
останалите посоки с външните стени на сградата. Монтирана е врата, посредством
която се осъществява връзка между двете части на полуподземния етаж- източна и
западна. Пространството под стълбите е обособено като малък склад, а голямото
помещение е празно /необорудвано/. Сочи се, че има складирани множество вещи.
Вещото лице уточнява, че предвид липсата на оборудване на голямото помещение
само по складираните вещи не би могло да се определи предназначението на
западната част на полуподземния етаж при функциониране на обекта. Заявява, че
поради наличието на една рамка с гише /пластмасова/, която се вижда като се
слиза по стълбите, най-вероятно тази част е обслужвала горната част.
В
съдебното производство е изготвена и съдебно-икономическа експертиза и допълнителна експертиза при новото
разглеждане, вещото лице по които е следвало по отношение на търговската сграда
да изчисли дължимите ДНИ и ТБО за относимите периоди при съобразяване на
различни критерии – с приложение на чл.11, ал.2, т.2 от приложение 2 към ЗМДТ
(корекция в базисната данъчна оценка приложима за складове в нежилищни обекти),
както и с едновременното приложение чл.5, ал. 6, т. 1 и чл. 11, ал. 2, т. 2
(корекция в площта при предназначение на обекта – мазе) от приложение 2 към
ЗМДТ, както и допълнителни изчисления в зависимост от различни площи на
полуподземния етаж, и са определени съответните данъчни оценки и респективно
дължими ДНИ и ТБО за различните периоди.
При
изчисляване на данъчната оценка вещото лице е ползвало следната формула: ДО =
БС х Км х Ки х Кх х Кв х Ко х Площ (където: ДО - Данъчна оценка в лева; БС -
Базисна данъчна стойност на 1м2 в лева; Км - Коефициент за местоположение; Ки -
Коефициент за инфраструктура; Кх - Коефициент за индивидуални характеристики;
Кв - Коефициент за височина; Ко - Коефициент за овехтяване; Площ - Площта в
кв.м.). Следва да се отбележи, че Км, Ки, Кх и Кв не са изменяни от вещото лице
и изцяло съвпадат с коефициентите ползвани при изготвяне на данъчната оценка на
имота в хода на ревизията. Относно Ко (коефициент на овехтяване) вещото лице,
за разлика от ДО в хода на ревизията, е приложило различни стойности за
различните периоди, които са еднакво приложени за всички варианти на
експертизата (за 2014 г. – 0.96, за 2015 г. – 0.955, за 2016 г. – 0.95, за 2017
г. – 0.945 и за 2018 г. – 0.94, а ползвания при изготвяне на ДО в хода на
ревизията коефициент на овехтяване е 0.93). Вещото лице е изчислило следните ДО
и респективно ДНИ и ТБО за сграда с идентификатор 07079.651.296.1 като е
съобразило и обема от правото на собственост на жалбоподателя:
-с приложение на чл.11, ал.2, т.2 от приложение 2 към ЗМДТ, при
което площта на надземния етаж е
определена на 176 кв.м., съобразно приложена по делото скица, като базисната
данъчна оценка на тази част е определена на 18.7 лева, а площта на
полуподземния етаж е определена на разликата до 354 кв.м., а именно 178 кв.м., съответно
е взета предвид 60% от квадратурата на мазето, при което са направени следните
изчисления: ДО за 2014 г. – за
½ ид.ч. – 179 359.17 лева), респективно ДНИ в размер на 260.07 лева
и ТБО – 1416.94 лева; ДО за 2015 г.
– 178 425.01 лева за ½ ид.ч., респективно ДНИ в размер на 258.72 лева
и ТБО – 1409.56 лева; ДО за 2016 г.
– 177 490.85 лева за ½ ид.ч., респективно ДНИ в размер на 310.61
лева и ТБО – 1224.69 лева; ДО за 2017
г. – 176 556.68 лева за ½ ид.ч., респективно ДНИ в размер на 308.97
лева и ТБО – 1218.24 лева; ДО за 2018
г. – 175 622.52 лева за ½ ид.ч., респективно ДНИ в размер на 307.34
лева и ТБО – 1211.80 лева, отговор № 1);
-с приложението на чл.5, ал.6, т.1 и чл.11, ал.2, т.2 от Приложение 2
към ЗМДТ, като вещото лице е взело предвид площ на полуподземния етаж от 178
кв.м. като се вземат двете корекции, т.е. базисната данъчна стойност на мазето
/склад/ в кв.м. да се пресметне на 80 %, а площта на мазето да се изчисли на 60
%, при което са определени следните стойности: ДО за 2014 г. – за ½ ид.ч. – 165 812.10 лева, респективно ДНИ
в размер на 240.43 лева и ТБО – 1309.92 лева; ДО за 2015 г. – за ½ ид.ч. – 164 948.50 лева, респективно ДНИ
в размер на 239.18 лева и ТБО – 1303.09 лева; ДО за 2016 г. – за ½ ид.ч. – 164 084.89 лева, респективно ДНИ
в размер на 287.15 лева и ТБО – 1132.19 лева; ДО за 2017 г. – за ½ ид.ч. –
163 221.29 лева, респективно ДНИ в размер на 285.64 лева и ТБО – 1126.22
лева; ДО за 2018 г. – за ½
ид.ч. – 162 357.68 лева, респективно ДНИ в размер на 284.13 лева и ТБО – 1120.27
лева (допълнително заключение, отговор № 2); Определени са и дължимите лихви за
ДНИ и ТБО, посочени в заключението.
При така изяснената фактическа обстановка, съдът
приема от правна страна следното:
Съгласно
нормата на чл.9б от ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на
местните такси по този закон се извършват по реда на събиране на задълженията
за местни данъци - чл.4 ал. 1 - 5 от същия закон. Съгласно чл.4, ал.3 от ЗМДТ в
производствата по ал.1 служителите на общинската администрация имат правата и
задълженията на органи по приходите, а в производствата по обезпечаване на
данъчни задължения - на публични изпълнители. Съгласно чл.4, ал.4 от ЗМДТ,
служителите по ал.3 се определят със заповед на кмета на общината. На
посочените основания, съдът намира, че оспореният РА е издаден от компетентни
служители на Община Б. въз основа на правомощията, които са им предоставени със
заповед № 08-00-56/13.02.2014 г. на директора на дирекция МПДТР в община Б., с
която е възложено на Румяна Иванова – началник на отдел „КРДПС“ правомощието да
възлага извършването на ревизии, както и със заповед 1681/01.07.2014 г. на
кмета на община Б., с която са определени служителите, имащи правомощия на
органи по приходите – сред тях и служителите в дирекция МПДТР, отдел КПС.
Служебното правоотношение между Община Б. и служителите, извършили ревизията,
се установява от представено удостоверение и служебна бележка от директора на
дирекция „Човешки ресурси“ в Община Б., според които и двамата ревизори са
назначени на длъжност „главен експерт ревизии“ в дирекция МПДТР.
Ревизионният
акт е издаден в указаната от закона писмена форма и съдържа реквизитите по чл.
120, ал. 1 от ДОПК, като неразделна част от него е и ревизионният доклад.
Самият доклад съдържа информация на притежаваните от П.С. имоти, уточнен е
обема на правото й на собственост, основанията да се приеме, че същата е
данъчно задължено лице за ДНИ и ТБО за тези имоти, отчетени са извършени
плащания, описан е механизма за определяне на размера на задълженията по
периоди, което дава достатъчна възможност на жалбоподателя да възприеме
характера и начина на определяне на задълженията му.
Съдът не
установи при издаването на РА да са допуснати съществени нарушения на
процесуалните разпоредби на закона. Производството е инициирано по повод
решение от 16.12.2019 г. на директора на дирекция МПДТР при Община Б., с което
е отменен АУЗД № 74027-2/04.11.2019 г. и преписката е върната на приходните
органи за провеждане на ревизия. Същото е започнало със заповед за възлагане на
ревизия (ЗВР) № 1 от 16.12.2019 г. на началник на отдел „Контрол и принудително
събиране“ (КПС) в Община Б., изменена със заповед за изменение заповедта за
възлагане на ревизия № 1/1/16.03.2020 г. (л.62), надлежно връчени на
жалбоподателя, втората по реда на чл.32 от ДОПК, за което са представени
необходимите доказателства. Надлежно по реда на чл.32 от ДОПК е връчен на С. и
изготвения РД, доколкото след като лицето не е установено от служители на
общинската администрация при две посещения на настоящия й адрес, съобщение за
неговото издаване е залепено на таблото за обявления на общината и е
публикувано в интернет страницата на общинската администрация. Още повече, че
процесуалните права на С. не са засегнати от начина на връчване на РД,
доколкото същата се е възползвала от възможността да подаде възражение срещу
доклада.
В хода на
ревизията са събрани относими доказателства по надлежния ред чрез изискана от
трети компетентни лица информация и писмени доказателства, каквато възможност е
въведена в чл.37 от ДОПК, както и е изискана информация от задълженото лице с
ИПДПОЗЛ с изх. № 94-01-41998/16.12.2019 г., получено от С., като в преписката
не се съдържат данни да са представени от задълженото лице обяснения и
доказателства. В случай, че последният е разполагал с такива е имал възможност да ги представи в хода на
ревизията, от която не се е възползвал. В тази връзка следва да се отбележи, че
в хода на ревизията не е допуснато нарушение при събиране на доказателствата, а
обстоятелството по какъв начин същите са възприети и кредитирани от органите
обуславя материалната законосъобразност на оспорения акт.
Не съставлява
съществено нарушение на производствените правила и обстоятелството, че в хода
на ревизията е изготвена и попълнена служебна декларация по чл.14 от ЗМДТ
относно търговска сграда с идентификатор 07079.651.296.1. Съдебният състав
счита, че така попълнената декларация не представлява деклариране на данни от
името на С., а е изготвена за служебни цели и улеснение. Същото представлява
обобщение на данни, установени чрез извършени служебни справки, с цел
установяване необходимите за целите на ревизионното производство параметри на
търговската сграда. По преписката са приложени доказателствата, въз основа на
които органът по приходите е попълнил информацията в изготвената служебна
декларация и въз основа на които е определена етажност на сградата
(установените строителни книжа на обекта), местоположение, площта на сградата и
площта на имота, годината на изграждане, предназначение, собственост и други,
необходими за изготвяне на данъчна оценка и респективно определяне на ДНИ и ТБО
за имота. Следва да се отбележи и, че липсата на подадена от лицето декларация
за имота е било едно от основанията да се предприемат действия по извършване на
ревизия, след като е бил отменен издадения АУЗД през 2019 г.
Неоснователно
е и възражението на жалбоподателя, че ревизията е следвало да бъде проведена по
реда на чл. 122 от ДОПК. Цитираната разпоредба дава възможност на ревизиращия
екип да проведе ревизията по особен ред при наличие на някоя от посочените в
нея предпоставки, а не го задължава. Процесуално нарушение в този смисъл би
било налице, ако отсъстват предпоставките по чл. 122 ал. 1 от ДОПК и въпреки
това ревизията се е развила по чл. 122 – 124 от ДОПК, като дори в този случай
допуснатото нарушение няма за правна последица отмяната на РА – само на това
основание. Следва да се отбележи, че провеждането на ревизия по общия ред,
представлява по-облекчен режим на установяване на задължения за ревизираното
лице от ревизията по особения ред, при която фактическите констатации в РА се
смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по
чл. 122, ал. 1 от ДОПК е подкрепено със събраните доказателства.
Несъстоятелен
е и доводът на жалбоподателя за изтекла погасителна давност относно
установените задължения за ДНИ и ТБО за 2014 г. Съгласно императивната норма на
чл. 109, ал.1 от ДОПК не се образува производство за установяване на задължения
за данъци по този кодекс, когато са изтекли 5 години от изтичането на годината,
в която е подадена декларация или е следвало да бъде подадена декларация, или
от изтичането на годината, в която са постъпили данни, получени от трети лица и
организации, в случаите, когато по този закон не е предвидено подаването на
декларация. При приложението на посоченото правило, следва да се има предвид,
че за определяне на задължения по ЗМДТ не се подава декларация за всеки данъчен
период (ежегодно или ежемесечно), а еднократно при придобиване на имот/МПС или
при промяна на обстоятелства, имащи значение за определяне на данъка. В случаят, налице са първите две хипотези от чл. 109,
ал. 1 от ДОПК – за част от имотите е подадена декларация, а за други –
търговска сграда с идент. 07079.651.296.1 и имотът върху който е построена не е
подадена декларация. Задължението на ревизираното лице да подаде декларация по
чл.14 от ЗМДТ за търговската сграда е възникнало с въвеждане на същата в
експлоатация, което според представеното разрешение за ползване №
571/04.10.2001 г. се е случило още през 2001 г. и такава декларация е подадена според
заявеното и от оспорващата страна след започване на ревизията. Предвид особеният
характер на задълженията – такива по ЗМДТ и определянето им на годишна база,
следва извод, че за задълженията за 2014 г. посочения в чл. 109, ал. 1 от ДОПК
срок започва да тече от следващата година, а именно 01.01.2015 г. и изтича към
31.12.2019 г. Ревизионното производство е започнало с връчването на заповедта
за възлагане на ревизия, а именно на 17.12.2019 г., т.е. преди изтичане на срока
по чл. 109, ал. 1 от ДОПК.
По приложението на материалния закон, съдът констатира
следното:
В
разпоредбата на чл.10, ал.1 от ЗМДТ е предвидено, че с данък върху недвижимите
имоти се облагат разположените на територията на страната сгради и самостоятелни
обекти в сгради, както и поземлените имоти, разположени в строителните граници
на населените места и селищните образувания, и поземлените имоти извън тях,
които според подробен устройствен план имат предназначението по чл.8, т.1 от
Закона за устройство на територията и след промяна на предназначението на
земята, когато това се изисква по реда на специален закон. Съгласно чл.62 от ЗМДТ, ТБО се заплаща за извършвани от общината услуги по събирането,
извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци,
както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в
населените места. Чл.63, ал.1 от ЗМДТ предвижда ТБО да се заплаща за
извършените от общината услуги по чл.62, като съгласно ал.2 на чл.63 видът на
услугите, както и честотата на събиране и транспортиране на битовите отпадъци,
се определят със заповед на кмета на общината и се обявяват публично до 31
октомври на предходната година. В чл. 71 от ЗМДТ е предвидено, че не се
заплащат услугите по чл. 62 от ЗМДТ, когато не се предоставя от общината
услугата по сметосъбиране и сметоизвозване или е подадена декларация, че имотът
няма да се ползва през годината, не се предоставя от общината услугата по
поддържане чистотата на териториите за обществено ползване, а относно услугата
по обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и
други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци - когато няма такива.
Съгласно
чл.11, ал.1 и ал.2 от ЗМДТ данъчно задължени лица са собствениците на облагаеми
с данък недвижими имоти, а собственикът на сграда, построена върху държавен или
общински поземлен имот, е данъчно задължен и за този имот или съответната част
от него. В чл. 64 от ЗМДТ е предвидено, че таксата битови отпадъци по чл.62 от ЗМДТ се заплаща от лицата по чл.11 за имотите на територията на общината.
Нормата
на чл.19 ал.1 от ЗМДТ постановява, че данъкът се определя върху данъчната
оценка на недвижимите имоти по чл.10, ал.1 към 1 януари на годината, за която
се дължи, и се съобщава на лицата до 1 март на същата година.
Не е
спорно, че жалбоподателят П.С. е собственик на ½ идеални части от
описаните по-горе недвижими имоти: жилище в гр. Б., ж.к. Меден Рудник, бл. 131,
вх. Д, ет. 5, ведно с прилежащото към него мазе, представляващ основно жилище
на жалбоподателя, както и търговска сграда с идентификатор 07079.651.296.1 –
представляваща „кафе-аперитив“ в гр. Б., ж.к. Меден Рудник. Не е спорно и, че
търговската сграда е изградена в поземлен имот с идентификатор 07079.651.296,
представляващ частна общинска собственост, въз основа на учредено право на
строеж от страна на Община Б. в полза на жалбоподателя. Не е спорно, а и се
установява от данните по делото, че описаните имоти се намират в урбанизирана
територия, т.е. в строителните граници на населеното място – гр. Б..
По делото
са представени редица доказателства, обосноваващи извод, че за ревизираните
периоди на териториите, в които се намират посочените имот са предоставяни
услуги по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения
на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за
обществено ползване в населените места.
Съобразно
изискването на чл.63, ал.2 от ЗМДТ, относно периода, обхващащ определените с РА
задължения за ТБО, са издадени заповеди на кмета на Община Б.-
з.№2961/29.10.2013 г., з.№2951/29.10.2014 г., з.№2952/29.10.2015 г.,
з.№3123/28.10.2016 г., з.№3025/30.10.2017 г., с които са определени границите
на районите и видът на услугите, както и честотата на събиране и транспортиране
на битовите отпадъци. Видно от съдържанието на тези заповеди кв. „Меден рудник“
и кв. „Победа“, където се намират процесните имоти, са включени в районите за
предоставяне на услугите по чл. 62 от ЗМДТ. Представените са множество
протоколи за извършена работа от Консорциум „Титан- Б.“ за целия относим период
от 01.01.2014 г. до 31.12.2018 г., касаещи услуги предоставени по почистване за
кметство „Възраждане“, което според представеното приложение към чл. 33, ал. 2
от УП на общинската администрация в Община Б. включва к-с „Меден Рудник“, кв.
„Победа“, кв. „Акациите“, кв. „Горно Езерово“, м.с. „Върли бряг“, както и
договори от 2009 г. и 2015 г., сключен между Община Б. и Консорциум „Титан- Б.“
за осъществяване поддържането на чистотата на територията на общината.
Протоколите са изготвени от представители на
Консорциум „Титан- Б.“ и са приети от директора на ТД „Възраждане“ към
Община Б.. В същите са посочени редица разходи за осъществени услуги, в това
число сметоизвозване с посочени конкретни номера на товарни автомобили и
вместимост, метене с автометачка, осигуряване на съдове за битови отпадъци,
миене, ръчно метене, почистване на шахти и др. Така представените
доказателства, макар и косвени, обосновават извод, че през ревизираните периоди
Община Б. е извършвала и предоставяла услугите по сметосъбиране,
сметоизвозване, почистване на обществените места. Не са налице данни,
жалбоподателят да е подавал декларация пред съответните органи, че някои от
процесните имоти няма да се ползва през отчетните периоди. Предвид изложеното,
следва извод, че правилно и законосъобразно на жалбоподателя са определени
задължения за ТБО за тези два компонента за ревизираните периоди.
Относно
таксата за обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци,
съдът намира, че също по делото са налични достатъчно доказателства, които да
обосноват извод, че Община Б. е предоставяла и тази услуга. За да се приеме, че
тази услуга се предоставя от съответната община е достатъчно да се докаже, че
общината разполага с депо за битови отпадъци или ползва такова. В случая са
представени заповед № РД-147/24.09.2015 г., нотариален акт № 77, том ІІ, рег. №
4399, дело № 175/2009 г., справка 52-10 за взето решение от ИК на ОНС- Б. от
1975 г., които водят до извод, че Община Б. разполага с депо в землището на
с.Полски извор - депо „Братово-запад“,
за което е издадено разрешение за ползване през 2015 г. от ДНСК. Видно обаче от
приложената по делото заповед за прилагане на принудителна административна
мярка № РД-147/24.09.2015 г., издадена от директора на РИОСВ- Б., след
обособяване на депо „Братово-запад“ е наредено преустановяване дейността на
общинско депо „Братово“, като е разпоредено обезвреждането на отпадъците от
територията на Община Б. да се осъществява на новосъздаденото регионално депо
„Братово-запад“. Представената заповед за прилагане на принудителна
административна мярка е достатъчна индиция, че преди създаване на регионалното
депо „Братово-запад“, Община Б. е осъществявала депониране на битови отпадъци
на общинско депо „Братово“. Следва извод, че за ревизирания период общината е
разполагала (притежавала или ползвала) с депо за битови отпадъци, поради което
съдът намира, че и за този компонент от ТБО се дължи съответната такса за
процесните имоти.
При тези
данни съдът, намира, че описаните имоти подлежат на облагане с ДНИ и заплащане
на ТБО, като данъчно задължено лице се явява именно жалбоподателя в обема на
припадащите му се идеални части от съответните имоти.
Съгласно
чл.1, ал.2 и ал.3 от ЗМДТ размерът на ДНИ се определя с наредба на общинския
съвет, а когато до края на предходната година общинският съвет не е определил
размера на местните данъци за текущата година, същите се събират на базата на
действащия размер към 31 декември на предходната година. Съгласно чл. 9 от ЗМДТ
размера на таксите за битови отпадъци също се определят с наредба на съответния
общински съвет. При извършена проверка на представените по делото извадки от
Наредби, приети от на Общински съвет – Б. и след извършена справка на следните
интернет страници:
https://2011-2015.burgascouncil.org/naredbi/arhiv-na-normativni-aktove (архив
нормативни актове за мандат 2011-2015 г.) и
https://2015-2019.burgascouncil.org/Arhiv-na-normativni-aktove/51 (архив нормативни
актове за мандат 2015-2019 г.), където се установява съдържанието на относимите
в случая наредби на Общински съвет Б. – Наредба за определяне размера на
местните данъци на територията на община Б. и Наредба за определяне и
администриране на местните такси и цени на услуги на територията на община Б.,
съдът констатира, че при определяне на задълженията на ревизираното лице за ДНИ
и ТБО за съответните периоди са приложени актуалните към този момент данъчни
ставки (промили, както са подробно описани по-горе в настоящото изложение), въз
основа на които е изчислена и дължимата от Спасов сума. В тази връзка следва да
се посочи, че ревизиращият екип правилно е определил предназначението на
имотите – за жилищни или нежилищни нужди, респективно е приложил съответната
ставка.
Съдът не
констатира, при определяне на задълженията за ДНИ и ТБО за следните имоти:
жилище в гр. Б., ж.к. Меден Рудник, бл. 131, вх. Д, ет. 5, ведно с прилежащото
към него мазе, представляващ основно жилище на жалбоподателя (имот № 1) и
поземлен имот с идентификатор 07079.651.296 (имот № 3), допуснати нарушения при
приложението на материалния закон, в частност определяне размера на дължимите
ДНИ и ТБО за съответните периоди. Видно от данните по делото при определяне на
посочените задължения са взети предвид данните от подадените декларации за
първите два имота, като не е налице несъответствие между декларираните данни и
установените в хода на ревизията. Още повече, че от страна на жалбоподателя не
са изложени конкретни възражения в тази посока. При определяне на задълженията
за ДНИ за жилището в ж.к. Меден Рудник надлежно е приложен чл. 25 от ЗМДТ,
редуциращ дължимия данък с 50% при деклариране, че обектът се ползва за основно
жилище. Надлежно при определяне на задълженията за имота в гр. Б., ж.к. Меден
Рудник, бл. 131, вх. Д, ет. 5 са извършени предвидените в чл.11 от Приложение 2
от ЗМДТ редукции относно прилежащите мазета, отразени са и извършени вноски за
2014 г.- 2016 г., както за ДНИ, така и за ТБО. По отношение на тези имоти не е
оспорена и определената данъчна оценка. Правилно са приложени и съответните
ставки (промили) за различните периоди. При тези данни, съдът намира, че
задълженията за ТБО и ДНИ за ревизираните периоди по отношение посочените
по-горе имоти са правилно и законосъобразно определени.
Основният
спор в настоящото производство се изразява в определяне задълженията за данъци
и такси, определени по отношение на търговска сграда с идентификатор
07079.651.296.1, и по-конкретно до размера на данъчната оценка на сградата и
нейните характеристики., като в случаят ревизиращият екип е приел, че се касае
за двуетажна сграда, с конструкция М3, с предназначение за търговски обект, и
РЗП от 354 кв.м., като въз основа на тези параметри е определена данъчната
оценка съобразно посочените в Приложение 2 към чл. 14 от ЗМДТ коефициенти.
Според
тезата на жалбоподателя, сградата следва да се приеме за едноетажна с прилежащо
мазе с
предназначение склад, като при определяне на данъчната оценка се приложат редукциите
на коефициентите по чл.5, ал.6, т.1 и чл.11, ал.2, т.2 от Приложение 2 към ЗМДТ
за мазето - склад.
Данъчната
оценка на имотите се определя по формула: ДО = БС х Км х Ки х Кх х Кв х Ко х
Площ (където: ДО - Данъчна оценка в лева; БС - Базисна данъчна стойност на 1м2
в лева; Км - Коефициент за местоположение; Ки - Коефициент за инфраструктура;
Кх - Коефициент за индивидуални характеристики; Кв - Коефициент за височина; Ко
- Коефициент за овехтяване; Площ – площта на обекта в кв.м.). Съгласно чл. 5,
ал. 1 от Приложение 2 към ЗМДТ базисната данъчна стойност (БС) на имота се
определя на квадратен метър в зависимост от конструкцията и вида на обекта.
От установените
факти по делото, по-конкретно изготвената и неоспорена от страните
съдебно-техническа експертиза, се установява по категоричен начин, че на
търговската сграда е едноетажна.
Именно таблица
№1 към чл. 5, ал. 2 от Приложение 2 към ЗМДТ за вид конструкция е ползвана от
органите по приходите при определяне размера на данъчната оценка, видно от
приложената по делото справка за коефициентите при изчисляване на данъчни
оценки. Установено е по делото и, че сградата представлява нежилищен обект,
т.е. базисната стойност следва да се определи на основание таблица 2 към чл.5,
ал.3 от Приложение 2 към ЗМДТ в размер на 18.70 лева/кв.м. Спорният момент в
случая се свежда до обстоятелството дали тази базисна данъчна стойност относно
РЗП на мазето-склад (според жалбоподателя) следва да бъде редуцирана по смисъла
на чл.5, ал.6, т.1 от Приложение 2 към ЗМДТ. Цитираната разпоредба предвижда,
че за нежилищни обекти – гаражи и складове, базисната данъчна стойност се
определя като 80 на сто от базисната данъчна стойност на нежилищните сгради.
Отделно от това жалбоподателят счита, че ДО следва да бъде определена като РЗП
на мазето-склад бъде редуцирана и на основание чл. 11, ал. 2, т. 2 от
Приложение 2 към ЗМДТ, която разпоредба предвижда площта на обектите да се
редуцира до 60% в случай, че същите са с предназначение мазе или таван и са
прилежащи към нежилищен обект.
От
данните по делото, в частност изготвената съдебно-техническа експертиза, се
установява, че процесната търговска сграда „кафе-аперитив“ е едноетажна масивна
сграда, с полуподземен етаж. Според констатациите на вещото лице сутеренът на
сградата, съставлява т.нар. полуподземен етаж, т.е. съобразно §5, т. 49 от ДР
на ЗУТ.Средната височина на пода на надземния етаж спрямо прилежащия терен е
1.17 м., което го определя като сутерен /полуподземен етаж/. При тези
неоспорени констатации на експертизата полуподземният етаж не следва да се брои
за етаж, а представлява изба (мазе), поради което определя сградата, като
едноетажна с изба. В този смисъл е и представеното по делото конструктивно
становище за наличие на основания за въвеждане на сградата в експлоатация,
изготвено от инж.Живка Берова (л.29), което описва сградата като едноетажна,
със сутерен. От описанието на полуподземния етаж, дадено от вещото лице, се
установява, че предназначението на същия има обслужваща дейност към надземния
етаж, доколкото съдържа обособени складови помещения и санитарен възел за
персонала. По делото не се установяват данни този етаж да е ползван от
жалбоподателя за основната търговска дейност на обособеното „кафе-аперитив“ – а
именно директно обслужване на клиенти. Подобен извод не може да се обоснове и
от представените строителни книжа по делото, напротив, в обяснителна записка
към изготвения проект е посочено, че проектът представлява преработка на вече
одобрен проект, като промените касаят пригаждане на основната сграда към вече
изграден и съществуващ сутерен. В обяснителната записка е посочено още, че в
стопанската част на обекта (в сутерена) се обособяват складови помещения и помещение за персонала с тоалетна и душ,
като зареждането на обекта се осъществява чрез подемник от сутерена към обекта.
Следва да се уточни, че е налице разлика между изба и мазе, като за първото е
необходимо обектът да е изцяло вкопан в земята с цел поддържане на конкретни
показатели на температурата и да няма прозорци (от приложения по делото снимков
материал се установява наличието на прозорци на полуподземния етаж), както и
предназначението на избата предполага осъществяване в нея на някакви
производствени дейности, какъвто не е настоящия случай. Изложеното води до
извод, че полуподземният етаж има спомагателна функция към основния обект,
който е разположен на надземния етаж, разположен е в по-голямата си височина
под земята, част от предназначение му е складиране на стоки, предназначението
му не е за осъществяване на основната търговска дейност, следователно същият
представлява мазе към търговската сграда.
В заключение,
съдът намира, че процесната търговска сграда „кафе-аперитив“ представлява
едноетажна сграда с полуподземен етаж– мазе (сутерен), пригодено за складови и
обслужващи нужди на търговския обект (предвид изградената в него тоалетна и
подемник). При това положение е основателно възражението на жалбоподателя, че
ДО на търговската сграда, в частност нейната площ, следва да бъде редуцирана на
основание чл.11, ал.2, т.2 от Приложение 2 към ЗМДТ, като площта на
полуподземния етаж – мазе бъде намалена до 60%, и на основание чл. 11, ал. 3 от
цитираното приложение същата бъде прибавена към площта на обекта към който
принадлежи.
Следва да
се уточни, че доколкото полуподземния етаж не е с единствено предназначение
складиране на стоки (в него има обособени и санитарни възли, както и не цялото
помещение, според експертизата, се ползва за склад, а отделни обособени части),
то същият не би могъл да се определи изцяло като склад. Доколкото не се
установява, че посоченото помещение изпълнява изцяло функциите на склад, то
съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателя, че ДО на
търговската сграда следва да бъде редуцирана в частта относно базисната данъчна
оценка относно площта на полуподземния етаж, т.е. неприложима в случая се явява
разпоредбата на чл.5, ал.6, т.1 от Приложение 2 към ЗМДТ. Следва да се има
предвид и, че разпоредбата не намира приложение в хипотезите при които
нежилищните обекти се намират в самата сграда, а касае случаи в които
посочените обекти се намират извън сградите, а в настоящата хипотеза тези
условия не са налице.
При така
констатираната необходимост от редуциране площта на мазето на търговската
сграда, за определяне на ДО е необходимо да се разграничи РЗП на самото мазе и
на надземния етаж. По делото са налице данни, че цялата сграда е с РЗП 354
кв.м. Съгласно сключеният договор за учредяване право на строеж от 2007 г. в
полза на жалбоподателя и неговата съпруга е учредено право на строеж на
търговски обект при застроена площ 180 кв.м. Съдът намира, че така посочената
застроена площ от 180 кв.м. представлява застроената площ на надземния етаж,
доколкото учреденото право на строеж обхваща вече съществуваща сграда,
изградена по реда на чл.120 от ППЗТСУ.
Въз
основа на направените констатации съдът приема, че ДО, респективно дължимите
ДНИ и ТБО за търговската сграда се явяват законосъобразно определени в
изготвеното допълнително заключение по съдебно-икономическа експертиза, в
частта с приложение на чл.11, ал.2, т.2 от Приложение № 2.
Следва да
се отбележи, че Км, Ки, Кх и Кв, представляващи коефициенти, включени в
описаната по-горе формула за изчисляване на ДО не са изменяни от вещото лице и
изцяло съвпадат с коефициентите ползвани при изготвяне на данъчната оценка на
имота в хода на ревизията. Относно Ко (коефициент на овехтяване) вещото лице,
за разлика от ДО в хода на ревизията, е приложило различни стойности за
различните периоди, които са еднакво приложени за всички варианти на
експертизата (за 2014 г. – 0.96, за 2015 г. – 0.955, за 2016 г. – 0.95, за 2017
г. – 0.945 и за 2018 г. – 0.94, а ползвания при изготвяне на ДО в хода на
ревизията коефициент на овехтяване е 0.93). Ползваният от вещото лице подход за
прилагане на коефициента за овехтяване отразява действителното положение на
сградите, съобразено с тяхната употреба, поради което съдът приема този подход
за правилен.
При тези констатации, следва извода, че
незаконосъобразно с РА са определени задължения за ТБО и ДНИ относно имота,
представляващ търговска сграда с идентификатор 07079.651.296.1, в размера над
определените от вещото лице задължения, посочени в отговор на въпрос № 1 от
допълнително заключение, а именно: ДО за 2014
г. – за ½ ид.ч. – 179 359.17 лева), респективно ДНИ в размер на 260.07
лева и ТБО – 1416.94 лева; ДО за 2015
г. – 178 425.01 лева за ½ ид.ч., респективно ДНИ в размер на 258.72
лева и ТБО – 1409.56 лева; ДО за 2016
г. – 177 490.85 лева за ½ ид.ч., респективно ДНИ в размер на 310.61
лева и ТБО – 1224.69 лева; ДО за 2017
г. – 176 556.68 лева за ½ ид.ч., респективно ДНИ в размер на 308.97
лева и ТБО – 1218.24 лева; ДО за 2018
г. – 175 622.52 лева за ½ ид.ч., респективно ДНИ в размер на 307.34
лева и ТБО – 1211.80 лева, отговор № 1);
Вещото
лице е определило и лихвите за забава върху така определените главници, като
заключението по допълнителната СИЕ е прието по делото, не е оспорено от
страните и се кредитира с доверие от съда, като професионално и безпристрастно.
В
този смисъл е и съдебната практика по аналогичен казус /по отношение съпруга на
жалбоподателя/, а именно Решение № 1425
от 15.02.2022г. по адм. дело № 10584 от 2021г. по описа на ВАС на РБ.
Следователно,
оспореният ревизионен акт следва да бъде отменен относно посочените стойности
за ДНИ и ТБО, ведно с определените за тях лихви за забава, както следва:
-за
данък върху недвижимите имоти (ДНИ):
за 2014г. – за разликата над 260.07 лева
до определения с РА общ размер от 350.36 лв. главница, както и за разликата над
151.62 лева лихви до посочените в РА 198.25 лихви;
за 2015г. – за разликата над 258.72 лева
до определения с РА размер от 350.20 лв. главница, както и за разликата над
124.55 лева лихви до определените в РА 164.96 лева лихви;
за 2016г. – за разликата над 310.61 лева
до определения с РА размер от 422.45 лв. главница, както и за разликата над
117.91 лева лихви до определените в РА 159.00 лева лихви;
за 2017г. – за разликата над 308.97 лева
до определения с РА размер от 422.26 лв. главница, както и за разликата над
85.96 лева лихви до определените в РА 127.20 лева лихви;
за 2018 г. – за разликата над 307.34 лева
до определения с РА общ размер от 422.06 лв. главница, както и за разликата над
54.35 лева лихви до определените в РА 84.41 лева лихви;
-за такса за битови отпадъци (ТБО):
за 2014 г. – за разликата над 1416.94 лева
до определения с РА размер от 1813.76 лв. главница, както и за разликата над
826.06 лева лихви до определените в РА 1080.11 лева лихви;
за 2015 г. – за разликата над 1409.56 лева
до определения с РА размер от 1813.54 лв. главница, както и за разликата над
678.57 лева лихви до определените в РА 898.75 лева лихви;
за 2016 г. – за разликата над 1224.69 лева
до определения с РА размер от 1587.81 лв. главница, както и за разликата над
464.91 лева лихви до определените в РА 626.94 лева лихви;
за 2017 г. – за разликата над 1218.24 лева
до определения с РА размер от 1587.59 лв. главница, както и за разликата над
338.93 лева лихви до определените в РА 478.26 лева лихви;
за 2018
г. – за разликата над 1211.80 лева до определения с РА размер от 1587.37
лв. главница, както и за разликата над 214.27 лева лихви до определените в РА
324.48 лева лихви;
За неплатените в срок задължения на
основание чл.175 от ДОПК се дължат лихви. Неприложимо е правилото на чл.17,
ал.3 от ДОПК, съгласно който когато задължено лице действа съобразно писмени указания
от министъра на финансите, орган по приходите или публичен изпълнител, които
впоследствие се окажат незаконосъобразни, начислените лихви вследствие на
действията съобразно дадените указания не се дължат, а определената от закона
санкция не се налага. В случаят, определените задължения за ДНИ и ТБО за
общинския имот и търговската сграда не са определени въз основа на подадена
декларация от собственик, респективно, такива не са били определяни през
годините, това обаче не е по вина на приходния орган, а вследствие неизпълнение
от страна на собственика на задължение да декларира придобития имот още през
2001 г. Относно жилището в ж.к. „Меден рудник“, бл.131, вх.Д, ет.5 (имот № 1),
от данните по делото се установи, че не се касае за разлика в определените и
заплатени задължения за 2014 г., 2015 г. и 2016 г., доколкото същите са приети
за заплатени, респективно за тях не е определена лихва, а относно 2017 г. и
2018 г. лихвата е начислена, поради непогасяване на задължения в срок, а не
поради предходно незаконосъобразно изчисляване на същите.
В
контекста на изложеното, жалбата е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА и следва да бъде
уважена съобразно посоченото по-горе, респективно в останалата част оспорването
е неоснователно и следва да се отхвърли в съответната част.
При този
изход на спора, следва да бъдат присъдени и разноските, като приложимата според
съда норма е разпоредбата на чл.161, ал.3 от ДОПК, според която разноските
следва да се присъдят съразмерно на уважената, респективно съразмерно на
отхвърлената част по отношение и на двете страни, с оглед своевременно
направени искания от процесуалните представители. В сумата на разноските по
делото доказани от жалбоподателя са включени, както следва: 10 лева платена
държавна такса за първото производство, 115.94 лева платена държавна такса за
касационното оспорване, 150 лева внесен депозит за вещо лице за първото
разглеждане пред настоящата инстанция, 500 лева общо внесен депозит за двете
вещи лица при новото разглеждане на делото или общо 765.94 лева разноски. При
положение, че РА се отменя частично, общо главница и лихви /ДНИ и ТБО/ за сума
в размер на 3515.69 лева, а се отхвърля оспорването в останалата част / за
сумата от 10 977.07 лева /общите
задължения по РА са 14492.76 лева/ следва в полза на жалбоподателя да бъдат
присъдени разноски съразмерно на посочената отменена част, а в полза на
ответника- дължимото юрисконсултско възнаграждение, според материалния интерес
по делото, съразмерно на отхвърлената част. При тези изчисления, в полза на
община Б. следва да се присъди сумата от 859.00 лева юрисконсултско
възнаграждение, на основание чл.8, ал.1, т.4 от Наредба № 1 от 09.07.2004
година за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В полза на
жалбоподателя П.С. следва да се присъди сумата от 185.82 лева разноски,
съобразно отменената част от РА. Следва да се посочи, че в полза на
жалбоподателя не се присъжда адвокатско възнаграждение, тъй като по делото
липсват доказателства от такова естество.
Мотивиран
от изложеното, Административен съд- гр.Б., първи състав
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба
на П.Л.С. ***, Ревизионен акт № 1 от 21.08.2020 г., издаден от Румяна Иванова –
началник отдел „КПС“ и Соня Георгиева на длъжност „главен експерт“, потвърден с
решение № 94-01-31014 от 29.10.2020 г. на Кмета на Община Б., В ЧАСТТА, в която са определени
задължения за ДНИ и ТБО на П.Л.С. ***, както следва: -за данък върху недвижимите имоти (ДНИ):
за 2014г. – за разликата над 260.07 лева
до определения с РА общ размер от 350.36 лв. главница, както и за разликата над
151.62 лева лихви до посочените в РА 198.25 лихви;
за 2015г. – за разликата над 258.72 лева
до определения с РА размер от 350.20 лв. главница, както и за разликата над
124.55 лева лихви до определените в РА 164.96 лева лихви;
за 2016г. – за разликата над 310.61 лева
до определения с РА размер от 422.45 лв. главница, както и за разликата над
117.91 лева лихви до определените в РА 159.00 лева лихви;
за 2017г. – за разликата над 308.97 лева
до определения с РА размер от 422.26 лв. главница, както и за разликата над
85.96 лева лихви до определените в РА 127.20 лева лихви;
за 2018 г. – за разликата над 307.34 лева
до определения с РА общ размер от 422.06 лв. главница, както и за разликата над
54.35 лева лихви до определените в РА 84.41 лева лихви;
-за такса за битови отпадъци (ТБО):
за 2014 г. – за разликата над 1416.94 лева
до определения с РА размер от 1813.76 лв. главница, както и за разликата над
826.06 лева лихви до определените в РА 1080.11 лева лихви;
за 2015 г. – за разликата над 1409.56 лева
до определения с РА размер от 1813.54 лв. главница, както и за разликата над
678.57 лева лихви до определените в РА 898.75 лева лихви;
за 2016 г. – за разликата над 1224.69 лева
до определения с РА размер от 1587.81 лв. главница, както и за разликата над
464.91 лева лихви до определените в РА 626.94 лева лихви;
за 2017 г. – за разликата над 1218.24 лева
до определения с РА размер от 1587.59 лв. главница, както и за разликата над
338.93 лева лихви до определените в РА 478.26 лева лихви;
за 2018
г. – за разликата над 1211.80 лева до определения с РА размер от 1587.37
лв. главница, както и за разликата над 214.27 лева лихви до определените в РА
324.48 лева лихви;
ОТХВЪРЛЯ оспорването на П.Л.С. ***, против Ревизионен акт №
1 от 21.08.2020 г., издаден от Румяна Иванова – началник отдел „КПС“ и Соня
Георгиева на длъжност „главен експерт“, потвърден с решение № 94-01-31014 от
29.10.2020 г. на Кмета на Община Б. в ОСТАНАЛАТА ЧАСТ, като НЕОСНОВАТЕЛНО в
съответната част.
ОСЪЖДА Община Б. да заплати на П.Л.С., ЕГН **********,
сумата от 185.82 лева, съставляваща разноски по
делото, съразмерно на уважената част от жалбата.
ОСЪЖДА П.Л.С., ЕГН **********,*** сумата от 859.00 лева, съставляваща разноски по
делото, съразмерно на отхвърлената част от оспорването.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от
страните, с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването, пред Върховния
административен съд на Република България.
СЪДИЯ: