Р Е Ш Е Н И Е № 51
04.06.2020г., град Средец
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД –
СРЕДЕЦ, IІ граждански състав, след проведено открито съдебно заседание на двадесет и първи май през две
хиляди и двадесета година, в следния състав:
Районен съдия:
Сирануш Артинян
При участието на
секретаря Маринка Маринчева, като разгледа докладваното от съдията Артинян
гр.дело № 752 по описа на съда за 2019 година, по описа на Районен съд –
Средец, за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по искова молба на А.Й.К.,
ЕГН **********, с адрес: *** чрез пълномощника адв.Ж.Б., против „Лозиня“ ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: село Зорница, Западен
стопански двор, община Средец, област Бургас, представлявано от управителя Р.Т.Л..
Ищцата твърди, че започнала работа в
„Лозиня“ ООД на длъжност „Счетоводител - оперативен“ при пълен работен ден по
силата на трудов договор. Длъжността била изпълнявана до 30.09.2019г., когато
трудовото правоотношение било прекратено на основание чл.328, ал.1, т.3 от КТ.
Ищцата релевира, че не ѝ е заплатено цялото дължимо и полагащо ѝ се
възнаграждение. Излага се, че с ответника били уговорили месечното трудово
възнаграждение да е платимо през месеца, следващ месеца, за който се дължи. К.
твърди, че неизплатената част от дължимото ѝ се трудово
възнаграждание за месец септември 2019г.
била в размер на 857,38 лева. За месеца общото дължимо трудово възнаграждение
било в размер на 1857,38, като ѝ била платена само сумата от 1000 лева.
За неизплатеното ѝ трудово възнаграждение се дължало и законна лихва за
забава, съобразно чл.245, ал.2 от КТ. Счита, че ѝ се дължи и обезщетение
за оставането ѝ без работа на основание чл.222, ал.1 от КТ в размер на
едно брутно трудово възнаграждение, което възлизало в размер на 1987,12 лева,
дължимо при прекратяване на трудовия договор поради намаляване обема на
работата, на каквото основание бил прекратен и трудовия договор на ищцата.
Излага, че от датата на уволнението ѝ е без работа, което било видно от
трудовата ѝ книжка. Ищцата отправя искане ответното дружество „Лозиня“
ООД да ѝ заплати следните суми: 857,38 лева, представляваща част от
цялото дължимо за месец септември трудово възнаграждение в размер на 1857,38
лева, ведно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на
исковата молба в съда, до нейното окончателно изплащане, както и сумата от
1987,12 лева, ведно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане
на исковата молба в съда, до нейното окончателно изплащане, представляваща
обезщетение за оставане без работа по чл.222, ал.1 от КТ в размер на едно
брутно трудово възнаграждение. Претендира разноски.
Постъпил е отговор на исковата молба в срока по чл.131 от ГПК от
ответника „Лозиня“ ООД, чрез пълномощника адв.Д.Ч., в който релевира, че искът е
допустим, но неоснователен. Не оспорва обстоятелството, че до месец септември
ответното дружество било в трудово правоотношение с ищцата, както и че дължи
сумите, претендирани с исковата молба. Счита, че е възможно да са забавили
малко плащането на трудовото възнаграждение, но това не било основание за
завеждане на делото. Твърди, че афектът на дружеството към г-жа К. ескалирал,
когато през средата на октомври 2019г. отказвала достъп до счетоводните
документи на дружеството, като в тази връзка бил подаден сигнал в Районна прокуратура
– Средец. Ответникът не отрича и не оспорва дължимите суми на ищцата, като
заявява желание да ѝ бъдат изплатени най – късно в деня на първото
заседание по настоящото дело. Предоставя на съда да постанови своя съдебен акт
по справедливост и съобразно представените по делото доказателства.
Предявените
искове са с материалноправно основание чл.128, ал.1, т.2 от КТ и чл.222, ал.1
от КТ
Уважаването
на иска за трудово възнаграждение е обусловено от установяване на следните материалноправни
предпоставки: наличието на трудово правоотношение между страните по делото,
размера на уговореното трудово възнаграждение, както и изпълнение на
задължението на работника да престира работната си сила в полза на работодателя
през релевантния период, за който се твърди дължимостта на претенцията. За
основателността на претенцията за заплащане на обезщетението за прекратяване на
трудовото правоотношение, следва да се докажат следното: основанието, на което
е прекратено трудовото правоотношение, размера на брутното трудово
възнаграждение, получавано от ищцата и оставането ѝ без работа едни месец
след прекратяване на трудовото ѝ правоотношение.
Процесуалният представител на
ищеца адв.Ж.Б. в открито съдебно заседание поддържа исковата молба.
В открито съдебно заседание
пълномощникът на ответното дружество адв.Д.Ч. излага, че поддържа отговора, не
оспорва задължението като размер, но желае да го изплати изцяло на четири равни
вноски и в този смисъл отправя искане за разсрочване на вземането.
Съдът намира,
че са налице всички предпоставки за постановяване на решение по реда на чл. 237
от ГПК, основано на признанието на исковете от пълномощника на ответника.
По делото не се
спори относно обстоятелството, че между страните е било налице трудово правоотношение,
като ищцата е заемала длъжността „счетоводител оперативен“ при ответното
дружество. Това обстоятелство се установява и от приложеното в материалите по
делото уведомление по чл.62, ал.5 от КТ, като в същото се сочи датата на
сключване на трудовия договор – 25.04.2008г., размера на основаното трудово
възнаграждение – 2200 лева, както и датата на прекратяване на трудовия договор
– 30.09.2019г. Видно от представената Заповед от 27.09.2019г. процесното
трудово правоотношение е било прекратено на основание чл.328, ал.1, т.3 от КТ –
поради намаляване обема на работа, като заповедта е връчена на К. на
30.09.2019г. Приета е като доказателство по делото и платежна ведомост за месец
август 2019г., от която се установява, че облагаемото трудово възнаграждение за
съответния месец е в размер на 2675,20 лева, а сумата която следва да бъде
изплатена като възнаграждение – 2075,90 лева. Представена е и трудова книжка,
видно от която след прекратяване на трудовото правоотношение с „Лозиня“ ООД,
ищцата не е започнала работа при друг работодател.
От своя страна
ответникът не оспорва дължимостта на претендираните суми в размера, заявен от
ищеца, като в тази връзка е налице изрично волеизявление от негова страна.
Освен това по делото не са ангажирани доказателства претендираните суми за
трудово възнаграждение и обезщетение за оставане без работа, да са били
заплатени, което ведно с изложеното до тук прави претенциите на ищеца
основателни.
Съобразно
нормата на чл.270, ал.2 от КТ трудовото възнаграждение се изплаща авансово или
окончателно всеки месец на два пъти, доколкото не е уговорено друго. Наличието
на трудово правоотношение между страните и полагането на труд от страна на
ищцата, обуславя основателността на претенцията за заплащане трудовото
възнаграждение, като с оглед липсата на оспорване от страна на ответника за
неговия размер, същият дължи на К. сумата от 857,38 лева, представляваща част от трудовото
ѝ възнаграждение в размер на 1857,38 лева, за месец септември 2019г.
В разпоредбата
на чл.222, ал.1 от КТ е предвидено, че при уволнение поради намаляване обема на
работа, работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя в
размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал
без работа, но за не повече от един месец. Действително от представените в
настоящото производство доказателства се установи, че трудовото правоотношение
между страните е прекратено на основание чл.328, ал.1, т.3 от КТ – поради
намаляване обема на работа, както и че за месеца след прекратяването му на дата
27.09.2019г., ищцата не е постъпила на работа при друг работодател. По
отношение на въпросното обезщетение също от страна на ответника не е налице
оспорване на неговия размер, като същият се установява и от приложената
платежна ведомост за месец август 2019г. Предвид това е дължимо и обезщетението
за оставане на ищцата без работа за един месец в заявения размер от 1987,12
лева.
Основателността
на претенцията за главници, обуславя дължимостта и на акцесорната претенция за
лихва, която в настоящото производство се претендира считано от подаване на
исковата молба – т.е. от 05.12.2019г., до окончателното изплащане на
задължението.
Във връзка
изложеното, настоящият състав намира, че така признатото право не противоречи
на закона или на добрите нрави, че ответникът, представляван от упълномощеният
адвокат Д.Ч. разполага с представителна власт за извършените от него
процесуални действия, както и че признанието е извършено с одобрението на съда,
поради което са налице предпоставките на горецитираната разпоредба и настоящото
решение се постановява при признание на предявените
искове.
Въпреки
наличието на признание на иска, ответникът с поведението си, като не е заплатил
дължимите суми в определения срок, както и в рамките на съдебното производство
до приключване на съдебното дирене, е дал повод за завеждане на делото, поради
което дължи на ищеца направените разноски и следва да бъде осъден да ги
заплати. Предвид това на основание чл.78,
ал.1 от ГПК, на ищцовата страна се следват деловодните разноски за настоящото
производство, възлизащи на 420.00 лева за заплатено адвокатско възнаграждение,
уговорено между К. и адв.Б. в договор за правна защита и съдействие от 29.11.2019г.
/л.11/, изплатено в брой.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК на ответника
следва да бъдат възложени и всички дължащи се такси и разноски по делото –
държавна такса в размер на 50,00 лева за предявения иск за трудово
възнаграждение и 79,49 лева за предявения иск за обезщетение оставане без
работа, както и държавна такса от 5,00 лева в случай на издаване на
изпълнителен лист.
Относно искането за разсрочване заплащането на
сумите на четири равни вноски, предмет на настоящото производство, заявено от
ответника, съдът намира следното:
Съобразно нормата чл.241, ал.1 от ГПК при
постановяване на решението съдът може да отсрочи или да разсрочи неговото
изпълнение с оглед имотното състояние на страната или други обстоятелства. В
настоящото производство ответникът не е заявил твърдение относно финансово
затруднение, не е ангажирал
доказателства в тази връзка, както и други данни относно имотното си състояние.
От друга страна исковата претенция е за трудово възнаграждение, дължимо още към
септември месец 2019г. и обезщетение за оставане без работа за месеца след
прекратяване на трудовото правоотношение, което вземане е възникнало и дължимо
след изтичане на октомври месец 2019г., като изрично с оглед характера на
вземанията за възнаграждение и обезщетение за работа, както и необходимостта
същите да бъдат изплащани своевременно, законодателят в чл. 242, ал.1 от ГПК е
предвидил предварително изпълнение, което не подлежи на преценка от съда и
неговото постановяване е задължително. Предвид това не са налице законовите
предпоставки за отсрочване или разсрочване изпълнението на решението.
Така мотивиран,
съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „Лозиня“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: село Зорница, Западен стопански двор, община
Средец, област Бургас, представлявано от управителя Р.Т.Л. да заплати на А.Й.К., ЕГН **********, с адрес: ***, по иска с
правно основание чл.128, ал.1,т. 2 от КТ сумата от 857,38 лева, /осемстотин петдесет и седем лева и
тридесет и осем стотинки/, представляваща част от трудовото ѝ
възнаграждение в размер на 1857,38 лева, дължимо за месец септември 2019г., ведно със законната лихва върху
тази сума от 05.12.2019 г. до окончателното ѝ изплащане, по иска с правно основание чл.222, ал.1 от КТ сумата от 1987,12 лева /хиляда деветстотин
осемдесет и седем лева и дванадесет стотинки/, представляващо
обезщетението за оставанто ѝ без работа за един месец, поради
прекратяване на трудовото парвоотношение на основание намаляване обема на
работата, ведно със законната
лихва върху
тази сума от 05.12.2019 г. до окончателното ѝ изплащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК направените по делото
разноски в размер на 420,00 лева /четиристотин
и двадесет лева/, представляваща адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „Лозиня“
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: село Зорница, Западен
стопански двор, община Средец, област Бургас, представлявано от управителя Р.Т.Л., да заплати по сметката на
Районен съд – Средец държавна такса в размер на 129,49 лева /сто и двадесети девет лева четиридесет и девет
стотинки/, както и държавна такса от 5,00
лева /пет лева/ в случай на издаване на изпълнителен лист.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението за
присъденото възнаграждение и обезщетение за работа на основание чл. 242, ал.1
от ГПК
Решението да се
връчи на страните по делото. Същото подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен
съд – Бургас в двуседмичен срок от 04.06.2020 г. /съгласно чл. 315, ал. 2 от ГПК/.
Районен съдия:…………………….