Р Е Ш Е Н И Е
№………
гр.Пирдоп,
11.02.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД-ПИРДОП, ІII-ти
състав, в публично съдебно заседание, проведено на
двадесет и трети януари две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОНКА ПАРАЛЕЕВА
при секретаря Петя Александрова, като разгледа докладваното от съдия
Паралеева гр.д. № 589 по
описа на съда за 2019
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.124 и сл. ГПК.
Делото
е образувано по искова молба, подадена първоначално Районен
съд-Панагюрище и изпратена впоследствие на Районен съд-Пирдоп по компетентност,
от И.Л.Л., ЕГН: ********** чрез адв.Ц.Ч. срещу „Чавдарска гора“ ЕООД, ЕИК:
*********,
с
която се иска отмяна като
незаконосъобразна Заповед №33/03.06.2019г., с която И.Л.Л. е наказан с дисциплинарно наказание „предупреждение за
уволнение“. Претендират се и разноски.
Ищецът твърди в исковата молба,
че Заповед №33/03.06.2019г., с която е наказан с предупреждение за уволнение е
незаконосъобразна. Счита, че в заповедта липсват данни за длъжностното лице,
което я е издало, липсват мотиви, от които да е видно спазването на сроковете и
съответните процедури за налагане на дисциплинарно наказание по реда на КТ.
Сочи се, че ако се приеме, че наказанието е във връзка с описаните в заповедта
КП и АУАН, то драстично е нарушен чл.194, ал.1 КТ. Нито от заповедта, нито от
КП и АУАН ставало ясно кога е извършено нарушението, с което се счита, че е
накърнено правото на защита на ищеца. Сочи се, че ако заповедта е издадена и
подписана от управителя на дружеството-работодател, то заповедта е
незаконосъобразна, доколкото Ц.Г., като управител на „Чавдарска гора“ ЕООД, е
бил свидетел по АУАН, при което той е формирал убеждение за виновността на Л.,
изпреварвайки решението на административнонаказващия орган по образуваната с
АУАН №121/20.03.2019г. преписка. Сочи се, че дисциплинарните производства по КТ
са особен вид административни производства и участието в тях на едно и също
лице в различни качества – като свидетел и наказващ орган, е недопустимо.
Въобще не била извършена проверка на обстоятелствата, описани от Л. като обяснение и въобще не била съобразена
фактическата невъзможност той да е извършил вмененото му нарушение.
В срока по чл. 131, ал.1 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответната страна „Чавдарска гора“ ЕООД,
представлявана от управителя Ц.Г.. Исковата молба бива оспорена изцяло по
основание и размер като неоснователна, необоснована и недоказана и се иска от
съда да я отхвърли, ведно с произтичащите от това последици. В отговора на
исковата молба е направено възражение за местна подсъдност, което е било
уважено от РС-Панагюрище. Изложени са в отговора на исковата молба и съображения
по съществото на делото. Твърди се, че както е посочено в оспорената Заповед №33/03.06.2019г., служителят не изпълнява трудовите
си задължения по опазване на поверените му горски територии, като е допуснал
сеч на немаркирани и без позволително за сеч 28 броя дървета в местността „Kьой
дере“, в землището на с.Ч.. Действията на служителя се твърди, че са основание
за налагане на дисциплинарно наказание, защото по същността си нарушават
трудовата дисциплина съгласно чл.186, ал.1, т.10 КТ, като същите са в разрез с
разпоредбите на чл.187, ал.1 и чл.190 ЗГ, чл.18, ал.1 и 2 от Наредбата за
контрола и опазването на горските територии. Сочи се, че при налагане на
дисциплинарното наказание „Предупреждение за уволнение“ работодателят е спазил
всички законови изисквания, касаещи процедурата по налагането и конкретно
чл.193 КТ – изискване на обяснения. Сочи се още, че заповедта съдържа
задължителните реквизити по чл.195, ал.1 КТ.
Ищецът И.Л. се явява лично
в съдебно заседание, като се представлява и от упълномощения адв. Ц.Ч. и
двамата заедно поддържат исковата молба. Ищецът уточнява, че към момента няма
издадено наказателно постановление /НП/ по Акта за установяване на
административно нарушение /АУАН/, приложен по делото и ползван като основание
за налагане и на дисциплинарното наказание. В хода по същество на делото адв. Ч.
моли съда да се произнесе с решение, с което да отмени Заповед №33/03.06.2019г., с която И.Л. е наказан с
„предупреждение за уволнение“. Моли съда при постановяване на решението да
вземе предвид изложеното в исковата молба, като изрично навежда довод, че не е
спазен преклузивният срок по чл.194, ал.1 КТ, тъй като от откриване на
нарушението на 20.03.2019г. до връчване на процесната заповед на 18.06.2019г. са
изтекли близо 3 месеца. Процесуалният представител цитира практика на ВКС,
според която с изтичане на преклузивния срок по чл.194, ал.1 КТ се прекратява
възможността за търсене на дисциплинарна отговорност. Адв.Ч. счита, че
процесната заповед следва да бъде отменена само на това формално основание.
Добавя още, че от представената по делото дисциплинарна преписка не се установява
времето на извършване на нарушението, а времето е основен индивидуализиращ
признак на деянието от обективна страна и неустановяване на времето изцяло
препятства възможността за защита на нейния доверител. Сочи, че нарушението,
което е „уж“ констатирано на 20.03.2019г. и неясно кога е извършено, не може да
бъде свързано с вина на И.Л., тъй като е видно от представените доказателства,
че за периода от 2 март до 18 март той не е бил на работа и е бил в болничен.
Не ставало ясно още кой е издал обжалваната заповед и ако това е управителят на
дружеството-работодател Ц.Г., то той е бил свидетел и по АУАН и е формирал
убеждение за виновност на ищеца и е издал оспорваната заповед, изпреварвайки
решението на административнонаказващия орган по образуваната с АУАН преписка.
Така предубеден, представляващият дружеството не бил счел за необходимо да
извърши проверка на обстоятелствата, описани в обясненията на И.Л.. Сочи се и материална незаконосъобразност на
обжалваната заповед. Адв. Ч. моли съда да постанови своя съдебен акт,
съобразявайки горното и на доверителя и да бъдат присъдени разноски.
Ответникът „Чавдарска гора“ ЕООД в съдебно заседание се
представлява от упълномощения адв.Ч.П., който оспорва исковата молба и моли
съда да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан. Претендира също
разноски, като възразява за прекомерност на адвокатски хонорар на насрещната
страна.
Съдът, след
като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, намира следното
от фактическа страна:
Между
И.Л.Л. и „Чавдарска гора“
ЕООД /ОП „ОЛ Чавдарска гора“ към 2013г./ е налице
възникнало трудово правоотношение, по силата на което ищецът заема длъжността “горски стражар”, което се установява от
приложения по делото Трудов договор №4/31.10.2013г.,
сключен между страните.
Видно е от искане изх. №23/04.04.2019г. от управителя на „Чавдарска гора“ ЕООД – Ц.Г., адресирано
до И.Л.Л., че на последния е предоставен 3-дневен срок от получаване на
искането да даде писмени обяснения за неизпълнение на функциите му по опазване
на поверените горски територии и конкретно допусната незаконна сеч в подотдел
401 „ж“, където са отсечни 28 бр. дървета, с обща кубатура 10,20 куб м3,
отразени в КП серия Р014, №0002502 от
20.03.2019г. и АУАН серия Р014 №0000121 от 20.03.2019г.
от служители на РДГ- София. Искането за предоставяне на обяснения е получено от
И.Л. на 04.04.2019г., за което той е положил подпис. На следващия ден, с писмо
вх. №107/05.04.2019г. И.Л. е депозирал обяснение до управителя на „Чавдарска
гора“ ЕООД, в което се твърди, че се касае за организирано нарушение, с което
се цели да бъде той дискредитиран и че нарушението е извършено от трети лица по
време, когато той самият не е бил на работа и физически не е бил в състояние да
изпълнява служебните си задължения по опазване на горските територии.
Видно от служебно изготвена справка от Търговския
регистър „Чавдарска гора“ е еднолично дружество с ограничена отговорност, чийто
управител е Ц.Х.Г..
Установява
се от заповед № 33/03.06.2019
г., подписана от „работодател“, без да се сочи името на
подписващия се за работодател, че със същата
на И.Л.Л. е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение” за
нарушение на чл.18, ал.1 и ал.2 от Наредбата а контрола и опазване на горските
територии и чл.187, ал.1 и чл.190 от Закона за горите. Като словесно описание на фактическото основание за налагане на
дисциплинарната мярка е посочено следното нарушение на трудовата дисциплина:
„не изпълнява трудовите си задължения по опазване на поверените му горски
територии, като е допуснал сеч на немаркирани дървета и без позволително за сеч
на 28 броя дървета от следните видове: цер; зимен дъб, габър, представляващи
общо 10.20 кубични метра лежаща дървесина, в отдел 401, подотдел Ж, в
местността „Кьой дере“, в землището на с.Ч.,***. Посочено е, че заповедта се
издава на основание чл.186 КТ във вр. чл.188, чл.189 и чл.195 КТ и по повод КП №0002502/20.03.2019г. и АУАН №0000121/20.03.2019г.
на РДГ-София и на база взети обяснения по реда на чл.193 КТ с вх. №107/05.04.2019г., които са обсъдени и преценени. Заповедта е връчена на
адресата И.Л. на 18.06.2019г. в с.Ч., за което той е положил подпис.
Цитираните в заповедта за налагане на дисциплинарно
наказание констативен протокол /КП/ №0002502/20.03.2019г.
и Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ №0000121/20.03.2019г. на служители на РДГ-София са приложени по делото.
Видно е от тях, че на 20.03.2019г. е била извършена проверка на терен от
служители на РДГ-София в землището на с.Ч.,***, подотдел „Ж“ и е установена сеч
на немаркирани дървета, които са описани, за което нарушение е издаден
цитираният АУАН №0000121/20.03.2019г., с
актосъставител Трифон Делов Грозев – горски инспектор при РДГ-София срещу И.Л.Л.
за нарушение на чл.190, ал.2, т.1 във вр. чл.257, ал.1, т.1 от Закона за
горите. Като дата на извършване на нарушението и като дата на установяване на
нарушението е посочена една и съща дата – 20.07.2019г. В проверката е участвал
инж. Ц.Х.Г. – управител на „Чавдарска гора“ ЕООД и същият е вписан и като
свидетел на установяване на нарушението в АУАН. И в самия АУАН И.Л. е вписал
собственоръчно възражение, посочвайки, че за периода от 02.03.2019г. до
18.03.2019г. е бил в отпуск по болест. Не се установява да има издадено и
влязло в сила НП на основание АУАН №0000121/20.03.2019г.,
съставен от Трифон Грозев.
Представено е като доказателство възражение от И.Л. с вх. №198/18.06.2019г., адресирано до Управителя на „Чавдарска гора“ ЕООД, с
което Л. възразява срещу Заповед №33/03.06.2019г.,
връчена му на 18.06.2019г. поради това, че: 1) на основание чл.194, ал.1 КТ не
са спазени законно установените срокове и 2) не е взето предвид това, че
нарушението е извършено през време, когато е бил в отпуск по болест, удостоверен
с болничен лист №20196504062. Цитираният
болничен лист също е представен, като видно от него същият е издаден на
06.03.2019г. и позволява ползването на 11 дни отпуск поради временна
неработоспособност на И.Л.Л. за периода от 05.03.2019г. до 15.03.2019г.
Болничният лист е подписан от д-р Еничеров.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира за
установено от правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 357, ал. 1
във вр. с чл. 188 т. 2
КТ – за
отмяна на дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“.
Ищецът И.Л. е доказал фактите, които са разпределени в
негова доказателствена тежест, а именно: че е работил по трудово правоотношение
с ответника към датата на налагане на дисциплинарното наказание по
смисъла на чл. 188 във вр. с чл. 187 КТ и че такова наказание – в случая
„предупреждение за уволнение“, му е било наложено. Тези факти се доказват
посредством приложените писмени доказателства – трудов договор и заповед за
налагане на дисциплинарно наказание, а и не се оспорват от ответника.
В тежест на работодателя е да
докаже законосъобразността на оспорената заповед за налагане на дисциплинарно
наказание „предупреждение за уволенение“.
При преценката за законосъобразност на наложеното дисциплинарно наказание /независимо в кой от
видовете му, изброени в чл.188 КТ/ съдът
първо проверява спазването на установената процедура за налагане на дисциплинарно наказание,
а след това решава спора по същество, като съобразно установените по делото
факти решава дали е налице състава на посоченото от работодателя основание за за налагане на дисциплинарно наказание – в случая
„предупреждение за уволнение“ /така Определение
№ 385 от 29.03.2011 г. по гр. д. № 1594/2010 г. на Върховен касационен съд /.
Изискванията
на закона, заложени в разпоредбите на чл.192-195 КТ за компетентните органи, които
налагат наказанието, за съдържание на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, за
необходимост от предварително поискване обяснения от нарушилия трудовата
дисциплина служител, за спазване сроковете за налагане на дисциплинарно
наказание, са свързани с изпълнението на императивна процедура, поради което
съдът е задължен да се занимае с прилагането им. В процесния случай част от
тези изисквания, наложени от закона и съдебната практика, са спазени, но част
от тях съдът намира, че са били пренебрегнати от наказващия орган, което е
опорочило процедурата по налагане на дисциплинарно наказание.
Няколко са процедурните нарушения, които се
открояват при предприетите от работодателя действия, за които в исковата молба
е наведен довод. На първо място, не е посочено име и длъжност на лицето с
дисциплинарни правомощия, подписало заповедта за дисциплинарно наказване. Ако
се приеме обаче, че това е управителят на „Чавдарска гора“ ЕООД – Ц.Х.Г., като
представител на работодателя и лице с ръководни функции /както повелява чл.192,
ал.1 КТ/, то в действителност съдът се солидаризира с довода на процесуалния
представител на ищеца, че това лице, към датата на издаване на заповедта за
дисциплинарно наказване, вече е имало формирана обвинителна позиция, предвид
участието му като свидетел по установяване на нарушението на 20.03.2019г. Така
работодателят вместо да се яви независим арбитър, който да прецени всички
доказателства и да събере относимите такива, е действал напълно формално. Това
се потвърждава от липсата на обсъждане в заповедта на пространните обяснения на
дисциплинарно санкционираното лице. На второ място, в действителност липсва в
заповедта посочване на датата на извършване на нарушението. Този недостатък
може да се счете за саниран обаче с факта, че са цитирани КП и АУАН, издадени
от служители на РДГ-София, в които е посочена като дата на нарушението
20.03.2019г., макар и да не е ясно как е установена именно тази дата като време
на извършване на нарушението. Заповедта за налагане на дисциплинарно
наказание може да се мотивира и чрез изрично препращане към други документи, в
които са посочени нарушителят, извършеното нарушение и моментът на извършването
му, и тези документи са доведени до знанието на наказвания работник/служител
преди издаване на заповедта (решение № 6 от 26.09.2011 г. на ВКС по гр. д.
11/2011 г., III г. о., ГК, решение № 83 от 24.07.2015 г. на ВКС по гр. д. №
5585/2014 г., III г. о., ГК). В случая такова препращане в заповедта е налице към КП и АУАН, в които е посочено време на извършване на нарушението, като
правилността на посоченото в АУАН и КП съдът не е компетентен да обсъжда в
настоящото производство, доколкото не се обжалва административно наказване. На
трето място, не е посочено коя хипотеза на нарушение на трудовата дисциплина от
изброените в чл.187, ал.1 КТ, важи за нарушението на ищеца И.Л.. Макар този
пропуск да съществува, от фактическото описание става
ясно по безспорен начин, че се твърди именно нарушението „неизпълнение на възложената работа” /чл.187, ал.1, т.3,
предл.1 КТ/.
Дори горните недостатъци на оспорваната заповед за
налагане на дисциплинарно наказание да се счетат за несъществени, налице е един
особено съществен порок, който не може да бъде саниран по никакъв начин и води
до единствения възможен правен извод – за незаконосъобразност на наложеното дисциплинарно
наказване. Този порок е нарушаването на императивната правна норма на
чл.194, ал.1 КТ, уреждаща преклузивни срокове, в които дисциплинарно наказване би могло да бъде
реализирано. В настоящия случай, както вече бе установено от писмените КП и АУАН на
РДГ-София, нарушението е било открито на 20.03.2019г., като тогава същото е
станало известно и на работодателя, тъй като неговият управител е участвал в
проверката и е бил свидетел по съставяне на АУАН за това нарушение. Същият е
разполагал с двумесечен срок, както предвижда чл.194, ал.1 КТ, от откриване на
нарушението, да реализира дисциплинарното наказване, което обаче не е сторил
своевременно. Заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е издадена на
03.06.2019г. и е връчена на 18.06.2019г., а крайният срок за издаването и е бил
20.05.2019г., тъй като броенето на срока е започнало от откриване на
нарушението на 20.03.2020г. Обясненията по реда на чл.193, ал.1 КТ са изискани от ищеца с
уведомително писмо, получено от него на 04.04.2019г. и това, че дадените от него писмени
такива са входирани от ответника на 05.04.2019г. не рефлектира върху срока по чл.194, ал.1
КТ, тъй като този срок изисква цялата процедура по налагане
на дисциплинарно наказание да е завършена в двумесечен срок, а не само да е
започната. Ето защо налагането на дисциплинарно
наказание „Предупреждение
за уволнение“ на ищеца, след изтичането на
двумесечния срок по чл.194, ал.1
КТ, т. е. след като вече е
било преклудирано правото на ответника - работодател за налагане на такова, е достатъчно,
за да обуслови извод за незаконосъобразност на заповедта и за основателност на
иска за отмяната й, без да е необходимо да се изследва по същество дали ищецът
е извършил дисциплинарното нарушение, за което е наказан.
Въпреки това, за пълнота на изложението, съдът следва да
посочи и че не намира за доказано ищецът да е извършил вмененото му нарушение.
Това е така, доколкото не са представени никакви други доказателства за
нарушението, освен цитираните по-горе КП и АУАН, издадени от служители на
РДГ-София, по които обаче няма крайно произнасяне на административнонаказващ
орган с наказателно постановление, което да е влязло в сила. Дисциплинарнонаказващият орган е приел за установено извършване на
дисциплинарното нарушение, с оглед допуснато нарушение на разпоредби на Закона
за горите /ЗГ/,
което осъществява състав на административно нарушение по чл.190, ал.2, т.1 вр. чл.257, ал.1, т.1 ЗГ, т.е. с едно и също деяние служителят И.Л. се предполага, че е осъществил едновременно
състав на административно нарушение и състав на дисциплинарно нарушение. Или
казано по друг начин, елемент от фактическия състав на конкретното
дисциплинарно нарушение (така както са описани фактите в заповедта) е
извършването от страна на служителя на нарушение на чл.190, ал.2, т.1 вр. чл.257, ал.1, т.1 ЗГ. Когато с едно и също деяние едновременно се осъществява състав на
дисциплинарно нарушение и състав на административно нарушение или когато
извършването на административно нарушение е част от състава на дисциплинарното
нарушение, то в тези случаи няма пречка да се търси както наказателна, така и
дисциплинарна отговорност на служителите, но дисциплинарната отговорност се
поставя в зависимост от установяването на факта на извършеното административно
нарушение, което може да стане единствено с влязло в сила НП. В случая няма влязло в сила НП, което да послужи като
доказателство за фактите, които се твърдят, поради което работодателят следваше
да ангажира други надлежни доказателства за извършване от страна на Л. на
вмененото му дисциплинарно нарушение – напр. свидетелски показания, каквито
въобще не бяха поискани като доказателствено средство. Не бе представена дори
длъжностна характеристика за длъжността „горски стражар“, за да се установи
какви точно са били функциите на И.Л.. Не е възможно за надлежно доказателство
да се счете фактът, че управителят на дружеството „Чавдарска гора“ ЕООД е присъствал при установяване на нарушението, тъй като
той не може, както правилно отбелязва адв.Ч., да съвместява две качества в
процедурата – на свидетел и наказващ орган. В този смисъл, относно извършването
на дисциплинарното нарушение от страна на И.Л., за което е бил санкциониран,
работодателят-ответник не е провел главно и пълно доказване, което също е
основание за отмяна на дисциплинарната санкция от страна на съда.
При този изход на спора в полза на ищеца следва де
се присъдят направените деловодни разноски в размер на 500 лв.,
съгласно приложен списък по чл.80 ГПК, а в полза на РС-Пирдоп, предвид
характера на производството и съгласно разпоредбата на чл.359 КТ, дължимата държавна такса за
предявяване на иска следва
да се възложи в тежест на ответника. Съдът не намира за основателно възражението за прекомерност на адвокатския
хонорар, заплатено на адв.Ч.. Макар същото да надвишава минималния размер за
такъв вид дела, съобразно чл.7, ал.1, т.1 от Наредба №1/09.07.2014г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, то е
съобразено с правната сложност на делото и е близко до адвокатския хонорар,
който и другата страна е заплатила.
Воден
от горното, Съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ, на
основание чл. 357, ал.
1 вр. чл. 188, т. 2 КТ, Заповед № 33/03.06.2019г., издадена от управителя на работодателя „Чавдарска гора“ ЕООД – с.Ч., с която на И.Л.Л., ЕГН: ********** е
наложено дисциплинарно наказание „Предупреждение за уволнение“, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, „Чавдарска гора“ ЕООД, с
ЕИК:********* , със седалище и адрес на управление: с.Ч.,***, представлявано от
управителя Ц.Х.Г. ДА ЗАПЛАТИ на И.Л.Л., с ЕГН: **********, адрес: ***
направените разноски за адвокатска защита в размер на 500.00 лв. /петстотин лева/.
ОСЪЖДА, на основание
чл.78, ал.6 ГПК, „Чавдарска гора“ ЕООД, с ЕИК:********* , със седалище и адрес на управление: с.Ч.,***
ДА ЗАПЛАТИ в полза на
бюджета на съдебната власт и по сметка на Районен съд - Пирдоп
държавна такса по предявения иск в размер на 50.00 лв. /петдесет лева/.
Решението
може да бъде обжалвано с въззивна жалба в 2-седмичен срок от съобщаването му
на страните
пред Софийски окръжен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: