РЕШЕНИЕ
№ 47
гр. Монтана, 12.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на шестнадесети
януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Елизабета Кралева
при участието на секретаря СИЛВИЯ Л. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от Елизабета Кралева Гражданско дело №
20241600100282 по описа за 2024 година
Настоящото производство е образувано по предявен пряк иск от И. Р.
А. с ЕГН **********, срещу ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ АД с ЕИК
*********,гр.Схххх
Искът е предявен в качеството на увредено лице срещу застрахователя
на прекия причинител за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания от непозволено увреждане по застраховка
„гражданска отговорност на автомобилистите“ и е с правно основание чл.432
от КЗ и чл.86 от ЗЗД.
Искът е с цена в размер на 75500 лева от които 50000 за претърпените
неимуществени вреди и 25500лева лихва за забава.
Основанието на исковата претенция, с оглед твърдените обстоятелства, е
наличието на договор за задължителна застраховка „ГО“ на
автомобилистите. Предявеният иск е допустим. Съгласно чл.498, ал.3 от КЗ
вр. чл.496 от КЗ вр. чл.380 от КЗ допълнителна специална предпоставка за
допустимост на прекия иск срещу дружеството, застраховало „ГО“ на
виновния водач на МПС, е изтичането на тримесечен рекламационен срок от
сезиране на застрахователя по реда на чл.380 от КЗ за доброволно уреждане на
отношенията между увреденото лице и застрахователя по повод плащане на
застрахователно обезщетение. Съгласно чл.498, ал.3 от КЗ увреденото лице
може да предяви претенцията си за плащане пред съда, само ако
застрахователят не е платил в срока по чл.496 от КЗ, откаже да плати
обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното
или изплатеното обезщетение.
В конкретния случай няма спор, че застрахователят е бил своевременно
1
сезиран от ищеца на 20.10.2021година., но предявената претенцията не е
уважена в претендирания размер. Съобразно това процедурата за доброволно
уреждане на спора е приключила без търсения резултат, което прави прекия
иск по чл. 432 от КЗ допустим.
Ответното дружество, ДЗИ Общо застраховане АД гр.С в с рока по
чл.131 от ГПК е подало отговор на исковата молба, с който оспорва иска по
основание и размер, с подробно изложени в тази насока доводи.
Ответникът прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат.
Оспорва се и акцесорната претенция за лихви поради неоснователност на
главния иск.
В исковата си молба ищата твърди, че на 03.08.2021 г. в гр. М , около
10.35 часа, на ул. „хххх № ххх настъпва ПТП при следните обстоятелства: л.а.
марка ххх, ДК №ххххобственост и управлявано от Г Их Г ЕГН **********,
не осигурява достатъчно странично разстояние при заобикаляне, като удря
паркирано МПС марка С К с ДКН М ххххх, собственост на Р А Ах От удара
л.а. С се премества напред и с дясната си странична част странично удря
/зажулва/ лява страна на паркиран на тротоара л.а. хххА 3, с ДК № М х. След
тхххози удар л.а. Ситроен продължава своя ход напред и удря стоящия извън
пътното платно негов собственик, а именно - Р А А ЕГН **********, който
вследствие на получените от ПТП травми в 19.30 часа умира, в МБАЛ хххх"
гр. М
За ПТП е съставен Констативен Протокол за ПТП № 1023-402 от 03.08.2021
г. изд. от ОД на МВР М Образувно е ДГ № 874/2021 г, пр.пр. № 1192/2021 г.
по описа на Окръжна поркуратура Монтана. Към настоящия момент по ДП е
изготвена единствено АТЕ, която прилага, но СМЕ все още не е изготвен.
Ищцата И. Р. А. е дъщеря на починалия вследствие на ПТП Р А А
Контактите между баща и дъщеря са били изключителни и много интензивни,
а именно ежедневни. Двамата са имали изключителни взаимоотношения,
отношения на обич и уважение. Ищцата няма свое семейство, като
единственото й семейство са именно майка й, баща й и брат й. Шокът от
неочакваната и нелепа смърт на баща си ищацата все още не е преодоляла,
същата е емоционално съсипана от трагедията. Животът й е излязъл от
нормалния си ритъм, а мислите за трагедията сполетяла цялото семейството са
непрестанни.Ищата споделя; Загубихме опората в нашето семейство. Тати
беше много силна личност и искаше и ние - неговото семейство да сме такива.
Вземаше важни решения с лекота или на мен така ми изглеждаше, защото аз
самата не съм решителен човек, чудя се. колебая се. Възхищавах му се. Исках
и аз да съм като него - силна, борбена, казваща. Не обичаше думата „дано”.
Вярваше, че от нас зависи да се случи нещото. Винаги съм се чувствала
обичана и обгрижвана като „малкото момиче на тати". Често ми разказваше,
как съм била най-красивото дете на площадката пред блока. Много се гордееш
с моите успехи в училище, впоследствие и в университета. Беше строг към
мен и брат ми. Oържеше да имаме отличен успех. Насочват ме е в решението
за избор на училище/ университет. Винаги знаех, че той ще измисли решение
на всеки проблем. Сам се справяше с трудностите и проблемите, които се
случваха, като ни спестяваше на нас тези тревоги, като на малки деца. Беше
2
личността, която ни събираше около себе си. Живеейки в С пъjувах с брат ми
уикендите, за да ги видя с мама. Посрещаше ме с целувка по челото и така ме
изпращаше. Имахме си задачи за почивните дни, измислени от него. Списъкът
със задачи беше нешо. на което се смеехме..,.но и изпълнявахме. Брането на
лозето и слагане на вино беше задачата, в която се включваха и семейството на
чичо ми. Обичаше да пием вино заедно. Говорехме. Беше забавен. Смеехме се
много. На празниците винаги бяхме заедно цялото семейство, включително с
баба ми и дядо ми. със семейството на чичо ми. Учеше ни да работим, да се
грижим за овошки, за лозе, за растенията в градината. Трудолюбието му не ни
даваше право да бездействаме около него. Започна строителство на нова
къща. за порасналото ни семейство. Беше много натоварен - делничните дни
със служебни ангажименти, уикендите - с градина, лозе, къща. Така живя.
много работейки, за да има за нас. Много ни обичаше и ние него също. Две
години и половина след смъртта му продължава да ни липсва много. Без него
е трудно и често тревожно. Освен огромната тъга, че него вече го няма, се
появи и страхът как ще се справим с всичко, което той правеше - строителна
фирма с поети ангажименти към клиенти, доставчици, персонал: семейна
къща в строеж.
За да се ангажира отговорността по застраховка „Гражданска отговорност”
на автомобилистите, следва да е налице виновно и противоправно деяние на
водач на застраховано моторно превозно средство, при което на трети лица да
са нанесени вреди, пряка и непосредствена последица от деянието.
Ответникът е Дружеството застраховател по риска ГО на автомобилистите на
увреждащото МПС, а именно: л.а. марка хххххх, ДК № М2401АН,
собственост и управлявано от Ге И Г . ЕГН **********, видно от полица №
ВО 1061122000066707. със срок на валидност от 03.01.2021 г. до
02.10.2023година .
На 20.10.2021 г. ищцата сезира Ответното Дружество със
застрахователна претенция за заплащане на обезщетение за търпените от нея
неимуществени вреди, в следствие загубата на баща му. Във вр. с претенцията
при ЗК е образувана щета № 43072952100241.
На 02.10.2023 г. ответното Дружество изплаща на ищцата сума в размер
на 90 000 /деветдесет хиляди/ лева, представляващи обезщетение за
неимуществени вреди. Това се случва по решение на ответното дружество, без
между страните да е постигана спогодба. Така изплатеният размер на
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 90 000 /деветдесет хиляди/
лева не е справедлив по смисъла на чл. 52 от ЗЗД и ищцата го намира за силно
занижен и не е съгласна с него.По отношение на горният изплатен размер на
обезщетение твърди, че ответникът е изпаднал в забава за периода от
20.10.2021 г. /датата на сезиране на дружеството/ до 02.10.2023 г. /датата на
изплащане на обезщетението/. В този смисъл твърди, че ответникът дължи на
ищеца изплащане на лихва за забава в размер на 25500 /двадесет и пет хиляди
и петстотин/ лева върху сумата от 90 000 /деветдесет хиляди/ лева - главинца.
доброволно изплатена.
Така изплатеният размер на обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 90 000 /деветдесет хиляди/ лева не е справедлив по смисъла на чл.
3
52 от ЗЗД и ищцата го намира за силно занижен и не е съгласна с него.
Страданията на ищцата не могат да бъдат преодолени и компенсирани, но с
оглед изискванията на закона за определяне на справедливо обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, както и с оглед на установената съдебна
практика, счита че обезщетение в размер на сумата от общо 140 000 /сто и
четиридесет хиляди/ лева за ищеца би било справедливо. Т.е. претендира
ответника да заплати допълнително сумата от още 50 000 /петдесет хиляди/
лева представляваща разликата между изплатеният размер от 90 000 лева и
онзи размер, които намираме за справедлив- 140 000 лева.
Паричното обезщетение не може да замести накърнените морални
блага.Ищцата претендира заплащане на допълнително сумата от още 50 000
/петдесет хиляди/ лева, представляваща разликата между изплатеният размер
от 90 000 лева и онзи. които намираме за справедлив - 140 000 лева. ведно със
законната лихва, считано от дата 20.10.2021 г., датата на депозиране на
застрахователната претенция пред ответното застрахователно Дружество.
Моли съда да призове страните на съд и след като се убеди в
основателността на ищцовата претенция да постановите решение, с което да
осъди „ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД, ЕИК *********, да заплати на
ищцата И. Р. А. с ЕГН ********** сума в размер на 50 000 /петдесет хиляди/
лева. обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие смъртта
на баща й Р А А ведно със законната лихва, считано от 20.10. 2021 г. и
представляваща разликата между изплатеният размер на обезщетение от 90
000 лева и считания за справедлив, а именно сумата от 140 000 лева,сума в
размер на 25 500 /двадесет и пет хиляди и петстотин/ лева, представляваща
лихва за забава върху доброволно изплатената главница от 90 000 /деветдесет
хиляди/ за периода от 20.10.2021 г. до 02.10.2023година.
Моли, да й бъдат присъдени и направените по делото разноски,
включително и такива за адвокатско възнаграждение на осн. чл. 38, ал.2 от
Закона за адвокатурата.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника ДЗИ
ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ ЕАД, с който се оспорват претенциите по основание
и размер.Намира иска за процесуално допустим, но неоснователен, поради
което го оспорваме изцяло по основание и размер.
Не оспорва наличието на валиден към датата на процесното ПТП договор
за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите,
сключен в „ДЗИ-ОЗ" ЕАД относно л.а. ххххс рег. № хххх
Въз основа на посочения застрахователен договор и предявена от
пострадалото лице извънсъдебна претенция, регистрирана под №
43072952100241 „ДЗИ-ОЗ“ ЕАД изплатило на ищцата сумата от 90 000 лева,
представляваща застрахователно обезщетение за причинените от ПТП
неимуществени вреди, вследствие смъртта на нейня баща Р А А .Счита, че по
делото не са ангажирани доказателства, установяващи по безспорен начин
извършването на описания в исковата молба механизъм на ПТП, конкретните
причини и обстоятелства за настъпването му, които да са довели до
вредоносните последици за ищецът.На следващо място, оспорва вида и
4
характера на описаните в исковата молба телесни увреждания, механизма на
причиняването им и пряката им причинно-следствената връзка със
събитието.Представените от медицински документи удостоверяват
единствено наличието на травматични увреждания. От тях не може да се
заключи какъв е действителният механизъм на възникване на увреждането,
както и дали то се намира в причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП.
Оспорва твърденията за наличие на дълбоко емоционално разстройство и
силен психологически стрес. В тежест на ищцата е да докаже наличието на
факти и обстоятелства, от чиято достоверност черпи права. Сред
представените от ищцовата страна документи, липсват доказателства в
подкрепа на това твърдение.
Оспорва размера на претенцията, доколкото считаме, че същият е силно
завишен и не съответства на обичайно присъжданите суми за обезщетения.
Отделно, в условията на евентуалност, счита, че предявеният размер не е
редуциран с приноса на ищеца за настъпването на процесното ПТП и
уврежданията, които е получил.
В случай, че ищецът докаже наличието на твърдените вреди и че
същите са причинени вследствие на виновното поведение на застрахования в
„ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД водач, то твърди, че видът и интензитетът им
в никакъв случай не могат да имат за паричен еквивалент претендирания от
ищеца размер. Счита, че обезщетението трябва да е достатъчно, но не следва
да е прекомерно - да е в размер, които деморализира и ненужно обогатява
ищците.
В съдебно заседание ищцата, чрез своя процесуален представител,
поддържат исковата молба, като счита, че искът е доказан, при което моли
съда да го уважи изцяло.
Ответникът чрез процесуалния си представител поддържа депозирания
отговор и моли съда да отхвърли иска. Прави и възражение за прекомерност
на адвокатско възнаграждение.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства и са назначени и
изслушани експертизи – съдебно-автотехническа и съдебно-медицинска.
При така изложеното, след като обсъди доказателствата по делото,
съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Обстоятелствата от които произтичат претендираните права и задължения
са свързани с настъпило ПТП на 03.08.2021година в гр.Монтана причинено от
л.а. фолксваген пасат хххххх застрахован при ответника.
От заключението на вещото лице Олег В. по изпълнената съдебно-
автотехническата експертиза (САТЕ) се установява следния механизъм на
ПТП:
На 03.08.2021 г. около 10.35 ч. в гр. Монтана на улица хххх№ 46 срещу
магазин хххх е настъпило пътнотранспортно произшествие с участието на л.а.
„х“ с peг. № М 2401 ххххАН, управляван от Г И Г , л.а. „хххх“ с peг. № М
ххххВК, л.а. ххх“ с peг. № М ххх ВК и пешеходецът Р А А . Лекият
автомобил „ххххх е бил в движение по посока от ЖП гара М към фирма „х В
5
дяснатаххх пътна лента със същата посока и насоченост е бил паркиран л.а
„х“, а вдяснххххххо от платното за движение (извън платното за движение) с
насоченост, обратна на посоката на движение, е бил паркиран лекият
автомобил „хххххх
Поради неупражнен непрекъснат контрол при управление на л.а. хххх“
водачът му не преценил реалната пътна ситуация, в резултат на което се
блъснал с предната си дясна част в задната лява част л.а.х, който от свояхх
страна блъснал странично паркирания от дясната му страна л.а. х и
ххнамиращия се пред л.а. х“ пешеходец – Рххумен Ах Ах
Експертизата установява, че при процесното произшествие са
настъпили три удара: инициалният удар е настъпил при блъскане на движещия
се л.а. „хххххх“ в паркирания в дясната пътна лента л.а. „х вторият удар е
хххнастъпил при блъскане на паркирания л.а. „хххх“, отхвърлен от първия
удар, в паркирания л.а. х и блъскахххне на намиращия се пред л.а. „хххх“
пешеходец, който вследствие на удара е отхвърлен в посока напред на
разстояние 7,30 метра.
В условията на произшествието водачът на л.а. „хххх“ е управлявал със
скорост от 42 км/ч, която е под допустимата скорост за движение в населено
място. Експертизата установява, че скоростта на движение на автомобила не е
в причинна връзка с настъпилото произшествие. В участъка на
произшествието не са намерени пътни знаци, които допълнително да
ограничават скоростта на движение от нормативно предвидената, която е до
50 км/ч, нито други пътни знаци за въвеждане на други забрани в
организацията на движението.
Видно от САТЕ причина за настъпване на ПТП са субективните действия от
страна на водача на л.а. „х х х х, който в условията на произшествието не е
упражнявал непрекъснат и адекватен контрол върху управлението на
автомобила си в конкретната пътна ситуация и при възникналата опасност за
движението не е реагирал своевременно. Установява се още, че л.а „ххххх“ не
е създавал опасност за движението на автомобилите по пътя. Настъпилият
страничен удар между л.а х и л.а. х не ххе дхховел до промяна в траекторията
на движение на л.а. „х съответно странихххчния удар между двата автомобила
не е в причинно-следствена връзка с блъскането на пешеходеца.МОС
възприема заключението на вещото лице като обективно и компетентно
дадено.
От назначената автотехническа експертиза, която съдът кредитира като
обоснована и компетентно изготвена, се установява, че процесното ПТП е
причинено от противоправното поведение на водача – Г Иванов Г , който
управлявал лекия автомобил х с peг. № хххххххАН. Същият, поради
неупражнен непрекъснат контрол на автомобила и несъобразяване с
възникналата опасност за движението, не реагирал своевременно и причинил
настъпването на ПТП. От така установеното съдът намира, че Г Г е нарушил
разпоредбата на чл.20, ал.1 ЗДвП, съгласно която водачите са длъжни да
контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват.
Освен това чл.20, ал.2, изр.2 ЗДвП изрично сочи, че водачите са длъжни да
6
намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне
опасност за движението. В настоящия случай САТЕ установи, че причина за
настъпването на ПТП не е скоростта на движение на л.а. „ххххх, а такава са
субективните действия от страна на водача му, който не е упражнил
непрекъснат контрол над автомобила си в конкретната пътна ситуация.
Изложеното води до извод за противоправност на деянието на водача Г И Г
Съдът не споделя доводите на ответника, че липсват доказателства,
установяващи виновността на водача на лекия автомобил хххх“. В тази връзка
следва да се посочи, че Констативния протокол за ПТП в настоящия случай
няма обвързваща доказателствена сила досежно механизма на ПТП, но
същият се цени наред с останалия доказателствен материал, вкл. с приетата
съдебно-автотехническа експертиза, която несъмнено установява механизма
на произшествието. Именно въз основа на експертизата, съдът прави извод, че
деянието на водача е виновно и противоправно.
От съдебно-медицинската експертиза (СМЕ), изготвена от вещото лице
д-р П. Г., се установява, че в резултат на произшествието Р А А е
транспортиран в условията на спешност в поделение на „Спешна помощ“,
като след проведени изследвания е настанен в болнично отделение за
наблюдение, изследвания, и лечение. СМЕ установява, че А е починал с
картина на Остра сърдечно-съдова и дихателна недостатъчност, няколко часа
след своето постъпване. Причина за настъпването на смъртта на Р А е тежка
черепно-мозъчна травма, изразяваща се с нарушение целостта на черепните
кости (счупване на основа на черепа), засягане на мозъчни структури:
пръснати множество субарахноидални (под меката мозъчна обвивка)
кръвоизливи; множество вътремозъчни кръвоизливи, със засягане и на
мозъчните стомахчета; кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка и мозъчен
оток. Вещото лице посочва, че при наличие на такива тежки засягания на
централната нервна система се затруднява функционирането както на
мозъчните центрове, така и на сърдечно-съдова, дихателна и нервна системи.
Експертизата установява, че причината за смъртта на Р А е в тясна,
пряка и директна връзка с настъпилия инцидент - ПТП при удар на пешеходец
от движещ се лек автомобил с последващо падане на пътното платно. В
заключението е посочено също, че описаните външни наранявания в
медицинската документация сами по себе си не е възможно да причинят
опасност за живота на пострадалия, но са в пряка връзка с настъпилото
ПТП.МОС възприема заклячението като обективно и компетентно дадено,
неоспорено от страните по делото.
От съдебно-медицинската експертиза, която съдът кредитира като
компетентно изготвена, се установява и причинната връзка между деянието на
Георгиев и вредоносния резултат - настъпилата смърт на Р А Последният не
е починал на мястото на инцидента, а на по-късен етап в болничното
заведение, като заключението на вещото лице сочи, че причината за смъртта е
в тясна, пряка и директна връзка с настъпилия инцидент. Следователно, от
всичко гореизложено следва да се приеме, че е налице фактическият състав на
непозволено увреждане.
От показанията на разпитаната в съдебно заседание от
7
05.12.2024година С.ка Д А.-майка на ищцата и съпруга на починалия Р се
установява, че последният е бил изключително грижовен баща и е възпитавал
в труд своята дъщеря.Внезапната смъртта на баща й бил изключително голям
шок за неговата дъщеря.Връзката между тях е била изключителна силна.И. е
била много обгрижвана от баща си, който се стремял за нея всичко да бъде
най- доброто.Дори и след като станала студентка и заживяла в С същата
непрекъснато се прибирала при родителите си, помагала им.За 60-тия рожден
ден на баща си през 2020година, който бил и последния от живота му
устроила невероятна изненада с украса и любима торта, с което го
изненадала и той останал възхитен.Помагала му във всички дейности, които
той вършел, дори и при прибиране и редене на дърва на село.От баща си И.
възприела много положителни качества като грижовност, внимание към
другите и уважение.След смъртта на баща си засадила цветя на гроба му и
често ходила там сякащ разговаря с него и споделя случващото се.Мъката и е
безкрайна.
Горното се потвърждава и от показанията на св.А Р -брат на
ищцата и син на починалия Р А .Той споделя, че баща им бил изключително
грижовен и към двамата,а дори когато сестра му пораснала той продължавал
да я нарича галено „ххххх“.Техните отношение на баща и дъщеря го научили в
по-късен момент от живота му да показва любовта и към своите три
дъщери.Същият е категоричен, че смъртта на баща им оказала съкрушителен
ефект върху сестра му , която била изключително в близки отношения с него.
МОС възприема показанията на С.ите като обективни и дадени въз
основа на най преките и непосредствени впечатления.
При така изложената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи:
Предмет на разглеждане в настоящото производство са искове с
правно основание чл.432 КЗ във вр. чл.45 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
За да бъде уважен искът по чл.432 КЗ, е необходимо да се установи
кумулативното наличие на предвидените пет законови предпоставки за
наличие на отговорност, а именно: извършено деяние, противоправност на
същото, настъпили вреди, причинна връзка между противоправното деяние и
вредоносния резултат и вина. Също така следва да е налице валидно
застрахователно правоотношение между ответника-застраховател и
делинквента по договор за застраховка „Гражданска отговорност“.
По отношение на последното с доклада по делото съдът обяви за
безспорен фактът, че л.а. „хххх“ с ДК № хъм датата нхха ПТП е разполагал с
валидна застраховка „Гражданска отговорност“ сключена с ответника, поради
което в случая следва да се прецени единствено дали е налице фактическия
състав на чл.45 ЗЗД.
Съгласно чл.432 ал. 1 КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е
отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по
застраховка "Г ражданска отговорност" при спазване на изискванията на
чл.380 КЗ.
По силата на сключения договор, застрахователят се задължава да
8
покрие в границите на застрахователната сума отговорността на
застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди. Фактът на тяхното настъпване, вината на причинителя,
както и обстоятелството, че те са в резултат от покрит риск по застраховката
"Гражданска отговорност", са безспорно установени. Непосредствената
причина за настъпване на произшествието е единствено в субективното
поведение на водача, който въпреки движение с разрешена скорост, не е
контролирал непрекъснато управляваното от него МПС, за да избегне и
заобиколи паркирания отдясно л.а., при положение, че е можел да направи
това, в резултат на което е настъпил верижен удар между две паркирани МПС
и краен удар в намиращия се прав на тротоара пешеходец.
На второ място, това противоправно и виновно поведение се намира в
пряка причинна връзка с претърпяните травми.
Недоказано пълно и главно остава възражението за съпричиняване,
релевирано от застрахователя. Липсва пряка причинно следствена връзка
между удара в паркирания л.а. и намиращия се прав до него пешеходец.
Изрично в т.1.5 от заключението на вещото е записано, че ул. „ххххх е с
достатъчна ширина, която позволява безопасно заобикаляне на паркирания
л.а., както и безопасно разминаване с насрещно движещите се автомобили.
Установи се, че страничния удар между л.а. „ххх и л.а. „х 3“ не ехх довел до
промяна в траекторията на движение на първия, респ. страничния удар между
двата автомобила не е в причинно-следствена връзка с блъскането на
пешеходеца.На следващо място, съдът намира за неоснователни релевираните
от ответника възражения за съпричиняване, тъй като съдебно-
автотехническата експертиза установи, че паркираният л.а. „ххххх не е
създавал опасност за движението на автомобилите по пътя. Причините за
настъпване на процесното ПТП, както се спомена горе, са неупражняването на
непрекъснат и адекватен контрол върху управлението на л.а. „х“ от страна
неговиххя водач Г И Г Ако последният е упражнявал непрекъснат контрол
върху автомобила си, е щял да има възможност да възприеме реалната пътна
ситуация в участъка на произшествието (да възприеме паркирания вдясно на
платното за движение л.а. хххх и намиращия се пред този автомобил
пешеходец) и да предприеме действия по аварийно спиране преди мястото на
удара.
С оглед пълнота, следва да се посочи, че съпричиняване, по смисъла на
чл.51, ал.2 ЗЗД, е налице когато с действието или бездействието си
пострадалият обективно е способствал за настъпване на вредоносния резултат
или за увеличаване размера на вредоносните последици, т.е. когато приносът
му в настъпването на увреждането е конкретен, независимо дали поведението
му като цяло е било противоправно. Следователно, дори да се приеме, че е
налице нарушение на Закона за движение по пътищата, същото само по себе
си не обуславя наличие на съпричиняване, ако бъде установено, че
поведението на пострадалия не е в причинна връзка с вредоносния резултат. В
настоящия случай без всякакво съмнение се установи, че паркирането на л.а.
„ххх“ не е в причинна връзка с настъпилото ПТП.
Гореизложените правни констатации обосновават извода за наличието
9
на предпоставките на чл. 45 и чл. 52 от ЗЗД по отношение на причинителя на
вредата, а именно: вреди, виновно противоправно деяние от страна на
причинителя на вредата, причинна връзка между това деяние и причинените
вреди. При това положение ищецът има право да получи обезщетение за
причинените вреди - неимуществени и имуществени .
Ищцата попада в кръга на легитимираните лица, които имат право да
получат застрахователно обезщетение за неимуществени вреди. Съгласно
Постановление №ххот 30.11.1984г. по гр.д.№2/84г. на Пленума на ВС при
смърт на пострадалия, поради непозволено увреждане не се дължи
обезщетение за неимуществени вреди на други лица, извън кръга на тези,
посочени в Постановления №4/61г. и №5/69г. на Пленума на ВС. Съгласно
Постановление №4 от 25.05.1961г. на Пленума на ВС и Постановление №5 от
24.11.1969г. на Пленума на ВС „Кръгът на лицата, които имат право на
неимуществени вреди, се определя от съда по справедливост и обхваща най-
близките роднини като низходящите, възходящите и съпруга.
Досежно размера на обезщетението, съдът съобрази следните
обстоятелства:
В процесния случай на 02.10.2023 г. ответното Дружество доброволно
изплаща на ищцата сума в размер на 90 000 /деветдесет хиляди/ лева,
представляващи обезщетение за неимуществени вреди.Ищцата смята, че този
размер не е справедлив и като такъв определя сумата от 140000лева, във
връзка с което като претедира сумата от 50000лева до пълния размер .
Съдът отчита разпоредата на чл.52 ЗЗД, която гласи, че обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Понятието
„справедливост“ не е абстрактно, а е свързано с цялостна преценка на
конкретни обективни обстоятелства. За да се определи справедлив размер на
обезщетението за търпени от деликт страдания при смърт на близък, от
значение са възрастта на увредения, съществуващите приживе отношения
между пострадалия и претендиращия обезщетение, интензитета и
продължителността на психическите страдания, както и икономическото
състояние в страната към момента на увреждането.
Във връзка с гореизложените критерии, съдът намира за безспорно
установено, че починалия баща на ищеца е бил на 61 години. За
съществуващите приживе отношения между ищцата и баща й С.стват
разпитаните в хода на делото С.и , от които се установява, че отношенията им
се градели на любов, разбирателство и уважение. Съдът кредитира С.ските
показания, тъй като същите са преки, последователни и допълващи се.
Несъмнено между ищцата и починалия Р приживе е била налице връзка
между баща и дъщеря, която е изградена на базата на любов, уважение и
взаимопомощ. Видно е, че ищцата е разчитала на своя баща, който ежедневно
и е помагал. От С.ските показания се установи, че вследствие смъртта на
Рхищцата се е сринала психически. Страдала е много от загубата на своя
баща и подължава и към момента.
Съдът, като взе предвид гореизброените обстоятелства, както и
икономическото състояние в страната към момента на увреждането, приема че
10
справедливо обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди е
сумата от 140 000,00 лева. Определеният размер е базиран на установените
топли отношения между ищцата и баща й, както и липсата на опора за нея,
вследствие нещастния инцидент, тъй като тя няма друго семейство освен
родителите си.. Съдът отчита също, че ищцата приживе е имала нужда от
помощ в осъществяване на ежедневните си проекти от своя баща, която
помощ неминуемо след смъртта на последния и се е отразила в негативен
аспект.
Вземайки предвид възрастта на починалия (61 г.), както и че по делото не
бяха доказани други негативни последици за ищеца, съдът намира, че на
последния следва да се присъди обезщетението в размер – на 50000лева, така
както се претендира и в исковата молба.По преценка на съда сумата от
140000.00лева общо с така вече изплатеното в размер на 90000леваще бъде в
справедлив размер да компенсира неимуществените вреди на ищеца, макар и
сумата никога да не замести липсата на неговия баща.
Предвид основателността на исковата претенция по основния иск,
основателна е и претенцията по акцесорния иск за лихви за забава с правно
основание чл.86 от ЗЗД. Това се приема по следните съображения:
Ищцата е заявила писмена претенция пред застрахователя на 20.10.2021
г., като към нея са представени заверени копия на Констативен протокол за
ПТП, протокол за оглед на местопроизшествие, както и други документи,
удостоверяващи родствените отношения на ищеца с пострадалия. Именно от
тази дата следва да се присъди обезщетение за забава върху изплатената
главница от 90000лева считанодо 02.10.2023година.В тази връзка по делото
ищът не е искал назначаване на счетоводна експертиза, но съдът с помощща
на електронен калкулатор установи, че нейния размер е 19200,75лева в
какъвто и размер се уважи предявения иск, а над този размер до
претендирания от 25500.00лева исковата претенция е неоснователна и следва
да се отхвърли.
По разноските:
Предвид изхода на спора и съобразно чл.38, ал.2 от Закона за
адвокатурата във вр. чл.7, ал. 2, т.5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения съдът намира, че
ответникът следва да плати на адв. К. Л.и адв. Я. С. общо сумата от 6 186,00
лева, представляваща възнаграждение за оказана безплатна адвокатска
помощ, което съдът присъжда в минимален размер, съобразно цитираната
законова разпоредба. В случая възражениението за прекомерност се явява
неоснователно, тъй като съдът определи минималното адвокатско
възнаграждение, което нормативният акт допуска.
На основание чл.78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 3385,20 лв.,
съразмерно с уважената част от иска.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК ответникът има право на разноски в
размер на 60,00 лв., както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 300
лв. на основание чл.78, ал.8 ГПК във вр. чл.37 ЗПП във вр. чл.25, ал.2 от
11
Наредбата за правна помощ, съразмерно с отхвърлената част от иска.
Водим от гореизложеното, Окръжен съд-Монтана
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” EАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.С р-н „х, бул. „х №ххБ дхх заплати на
сумата от 50 000,00 лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществни вреди в резултат на ПТП на 03.08.2021 г., настъпило по вина на
Г И Г с ЕГН **********, при управление на лек автомобил „хххх с рег. № М
2401 АН, за който към момента на ПТП има сключена валидна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответното дружество,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 20.10.2021 г. до
окончателното й изплащане, като и сумата от 19200,75лева представляваща
лихва за забава върху доброволно изплатената главница от 90 000 /деветдесет
хиляди/ за периода от 20.10.2021 г. до 02.10.2023година като за разликата до
претендираните 25 500,00 лева ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен.
ОСЪЖДА „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” EАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.С , р-н „Т , бул. „ххх“ № хх, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК, да заплати на И. Р. А. с ЕГН **********
сумата от 3385,20 лв –разноски в производството , съразмерно с уважената
част от иска.
ОСЪЖДА „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” EАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.С р-н „ххх“, бул. „ххх“ № хххБ, на
основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата да заплати на адв. К. Л. и адв.
Я. С., и двамата от САК, със съдебен адрес: гр. Со жк. „ххх-Б“, бл. 64, вх. „хх“,
партер, офис № Б-ххх общо сумата от 6186,00 лева, представляваща
адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ.
ОСЪЖДА И. Р. А. с ЕГН ********** на основание чл.78, ал.3 ГПК, да
заплати на „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” EАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.Сх р-н „ххх, бул. х №хх 89Б сумата от 60
лева, представляваща направени в производството разноски, както и
юрисконсулстко възнаграждение в размер на 300.00лева, съразмерно с
отхвърлената част от иска.
На основание чл.7,ал.2 от ГПК препис от решението да се връчи на
странитие.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд-София в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Монтана: _______________________
12