№ 100
гр. Стара Загора , 09.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VI-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на първи юли, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Златко Мазников
при участието на секретаря Светла Хр. Иванова
като разгледа докладваното от Златко Мазников Административно
наказателно дело № 20215530201363 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съобрази:
Обжалвано е НП (наказателно постановление) № 11-01-386/2020 от 21.01.2021 г. на
директора на АДФИ (Агенция за държавна финансова инспекция) гр.София.
Жалбоподателят Р. Т. Р. твърди, че НП е незаконосъобразно, и моли същото да бъде
отменено. Претендира за направените по делото разноски.
Въззиваемата страна АДФИ гр.София счита, че НП е законосъобразно, и моли същото
да бъде потвърдено. Претендира за юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните доказателства и служебно провери изцяло
законосъобразността на НП, намери за установено следното:
С обжалваното НП, издадено въз основа на АУАН (акт за установяване на
административно нарушение) № 11-01-386 от 24.07.2020 г., на жалбоподателя е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 10 000 лева:
1
на основание чл.256, ал.1 от ЗОП – Закон за обществените поръчки („Възложител,
който възложи обществена поръчка, като сключи договор или извърши разходи или поеме
задължение за извършване на разходи, с което се достига или надвишава минималния
стойностен праг по чл.20, ал. 1 или 2, без да приложи процедура по чл.18, ал.1 съобразно
стойността на поръчката при наличие на основания за това, се наказва с глоба в размер 2 на
сто от стойността на сключения договор с включен ДДС, а когато няма писмен договор – от
извършения разход или от поетото задължение за извършване на разход, но не повече от
10000 лв.” – в редакцията към датата на извършване нанарушението, а според
действащата към момента редакция: „Възложител, който възложи обществена поръчка,
като сключи договор или извърши разходи или поеме задължение за извършване на разходи,
с което се достига или надвишава минималния стойностен праг по чл. 20, ал. 1 или 2, без да
приложи процедура по чл. 18, ал. 1 съобразно стойността на поръчката при наличие на
основания за това, се наказва с глоба в размер 2 на сто от стойността на сключения договор с
включен ДДС, а когато няма писмен договор – от извършения разход или от поетото
задължение за извършване на разход, но не повече от 50 000 лв.“);
за нарушение на чл.17, ал.1 („Възложителите са длъжни да приложат предвидения в
закона ред за възлагане на обществена поръчка, когато са налице основанията за това”) във
връзка с чл.176 („Разпоредбите на тази глава /Глава двадесет и пета – Публично
състезание. Пряко договаряне/ се прилагат при възлагане на обществени поръчки на
стойност по чл.20, ал.2”) във връзка с чл.20, ал.2, т.2 от ЗОП („Възложителите прилагат
процедурите по чл.18, ал.1, т. 12 /публично състезание/ или 13 /пряко договаряне/, когато
обществените поръчки имат прогнозна стойност при доставки и услуги, включително и
услугите по приложение № 2 – от 70 000 лв. до съответния праг по ал.1 в зависимост от вида
на възложителя и предмета на поръчката”), изразяващо се в това, че на 01.05.2019 г. във
„Водоснабдяване и канализация“ ЕООД гр.Стара Загора в качеството си на управител на
дружеството и секторен възложител по смисъла на чл.5, ал.4, т.2 от ЗОП („Секторни
възложители са представляващите търговците или други лица, които не са публични
предприятия, когато въз основа на специални или изключителни права извършват една или
няколко секторни дейности”) на основание фактура № ********** от 01.05.2019 г. на
стойност 436 036,08 лв. без ДДС, издадена от „МОСТ ЕНЕРДЖИ“ АД гр.София, е поел
задължение за извършване на разход за доставка на електрическа енергия средно
напрежение и балансираща енергия за целите на секторната дейност на дружеството, с което
се надвишава минималният стойностен праг по чл.20, ал.2, т.2 от ЗОП, без преди това да е
приложил процедура по чл.18, ал.1, т. 12 или 13 – публично състезание или пряко
договаряне, въпреки наличието на законови основания за това.
Административнонаказващият орган, видно от обстоятелствената част на НП, е приел
също така, че поетото от жалбоподателя задължение за разходи, които впоследствие е
извършил с платежни нареждания, не е само за стойността на доставката по фактура №
2
********** от 01.05.2019 г. , но за общата стойност на доставената през м.април и м.май
2019 г. електрическа енергия средно напрежение и балансираща енергия за целите на
секторната дейност на представляваното от него дружество –745 000,38 лв. без ДДС
(894 000,47 лв. с ДДС), съответно при определяне на размера на наказанието е изхождал
именно от последната (макар това обстоятелство на практика да не е довело до по-тежко за
жалбоподателя наказание, доколкото в редакцията на закона към датата на извършване на
нарушението, явяваща се по-благоприятна за него, е предвиден максимум от 10 000 лева, то
същото е от значение за преценката на съда за обхвата на нарушението според
обективираната в НП воля на административнонаказващия орган – за кой период за отнасят
разходите, за които жалбоподателят е поел задължение и впоследствие е извършил, и на
каква стойност възлизат).
Между страните няма спор, а и от данните, вписани в Търговския регистър, достъпът
до който е публичен, и доказателствата по делото се установява, че:
„Водоснабдяване и канализация“ ЕООД гр.Стара Загора е юридическо лице със 100%
държавен капитал и с предмет на дейност водоснабдяване, канализация, пречистване на
водите и инженерингови услуги в страната и чужбина, вписано в Регистъра на търговските
дружества през 1991 г., респективно – попада в обхвата на държавната финансова
инспекция, като търговско дружество с блокираща квота държавно участие в капитала по
смисъла на чл.4, т.3 от ЗДФИ – Закон за държавната финансова инспекция („Държавната
финансова инспекция се осъществява във търговските дружества с блокираща квота
държавно или общинско участие в капитала“) във връзка с пар.1, т.2 от ДР на същия закон
(„Блокираща квота“ е участие на държавата или общината в капитала на търговско
дружество в размер не по-малко от 34 на сто или такова участие, което им осигурява
възможността да осуетят вземането на едно от следните решения: за увеличаване или за
намаляване на капитала, за преобразуване или за прекратяване на дружеството, за изменение
или за допълнение на устава или учредителния договор“);
от 08.08.2014 г. до момента жалбоподателят е управител, представляващ
„Водоснабдяване и канализация“ ЕООД гр.Стара Загора, и като такъв – секторен
възложител по смисъла на чл.5, ал.4, т.2 от ЗОП във връзка с чл.123, т.3 от същия закон
(„Секторни дейности са дейности, свързани със: водоснабдяване“);
за 2018 г. „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД гр.Стара Загора е изплатило разходи
по фактури за доставки на електрическа енергия средно напрежение и балансираща енергия
за целите на секторната дейност на дружеството на обща стойност 4 023 543,91 лв. без ДДС
(л.98 от делото);
в периода 01.04.2019 г. – 31.05.2019 г. във „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД
гр.Стара Загора са извършени доставки на електрическа енергия средно напрежение и
3
балансираща енергия за целите на секторната дейност на дружеството на обща стойност
745 000,38 лв. без ДДС (894 000,47 лв. с ДДС), за които от доставчика „МОСТ ЕНЕРДЖИ“
АД гр.София са били издадени четири фактури (л. 84 –88 от делото) – № ********** от
01.05.2019 г. на стойност 436 036,08 лв. без ДДС (523 275,70 лв. с ДДС), № ********** от
01.05.2019 г. на стойност 28,88 лв. без ДДС (34,66 лв. с ДДС), № ********** от 01.06.2019 г.
на стойност 308 833,59 лв. без ДДС (370 600,31 лв. с ДДС) и № ********** от 01.06-2019 г.
на стойност 74,83 лв. без ДДС (89,80 лв. с ДДС), които впоследствие са били заплатени
(според обстоятелствената част на АУАН и НП – с 15 броя платежни нареждания през
периода 02.07.2019 г. до 06.08.2019 г., които обаче не са описани в АУАН и НП като
доказателства, потвърждаващи нарушението, съответно не са приложени към
административно-наказателната преписка), без проведена процедура по чл.18, ал.1, т. 12 или
13 от ЗОП – публично състезание или пряко договаряне.
При тези данни съдът намира, че:
изпълнителното деяние на конкретното нарушение не е описано в НП по недвусмислен
начин, щото жалбоподателят да може да разбере за какво точно е бил санкциониран – за
поемане на задължение за извършване на разходи, доколкото се сочи, че с първата от
издадените му фактури (№ ********** от 01.05.2019 г.) той е поел такова задължение, или
за извършването им, доколкото от една страна е посочено, че сумите по процесните фактури
са били изплатени на издателя им, т.е на доставчика, с платежни нареждания, а от друга
страна на стр. 4 от НП административнонаказващият орган изрично е посочил в скоби какво
е имал предвид под „поети задължения за извършване на разход“, а именно – „реално
извършени разходи за доставка…“;
дори да се приеме, че съдържанието на НП обуславя извод, че жалбоподателят е бил
санкциониран именно за поемане на задължение за извършване на разходи, доколкото
датата на извършване на нарушението е била изведена от датата на издаване на първата от
процесните четири фактури, а не от датите на извършените впоследствие плащания по тях,
не става ясно защо административнонаказващият орган е приел, че това е станало именно на
датата на издаване на първата фактура – № ********** от 01.05.2019 г., която действително
удостоверява извършена доставка, но не и кога фактурата е била получена и подписана от
жалбоподателя (ако се приеме, че подписът в долния ляв ъгъл е негов, доколкото визуално
прилича на подписа, с който е била подписана жалбата), съответно – осчетоводена от
получателя на доставката, а именно този момент е релевантен за това, че получателят на
доставката не оспорва не само извършването й, но и нейната стойност, респективно – поел е
задължение да изплати фактурираната сума (тези обстоятелства обаче, ако и да са от
съществено значение за определяне на датата на извършване на нарушението в хипотезата
„поемане на задължение за разход“, не само не са посочени в НП, но и не са изследвани в
хода на проверката, нито бяха ангажирани доказателства за тях в хода на съдебното
следствие);
4
от съдържанието на НП не става ясно също така защо административнонаказващият
орган е приел, че на 01.05.2019 г. жалбоподателят е поел задължение да извърши разходи не
само за стойността на изрично цитираната като основание за това фактура – № **********
от същата дата, но и за общата стойност на доставената през м.април и м.май 2019 г.
електрическа енергия средно напрежение и балансираща енергия за целите на секторната
дейност на представляваното от него дружество, именно от която (894 000,47 лв. с ДДС) е
изхождано при определяне на размера на наказанието, при условие, че последната е била
фактурирана с четири фактури, издадени на две различни дати – на 01.05.2019 г. и на
01.06.2019 г., респективно – защо административнонаказващият орган е приел, че става
въпрос за едно нарушение, извършено на 01.05.2019 г., а не за четири (две, извършени на
01.05.2019 г., и още две, извършени на 01.06.2019 г., според броя и вида на доставките, за
които е било поето задължение за извършване на разходи) или най-малкото за две
(извършени на 01.05.2019 г. и 01.06.2019 г., ако не се изхожда от вида на доставките според
вида на доставената енергия, а само от периода, за който се отнасят – м.април и м.май 2019
г.) – вярно е, че налице функционална свързаност между доставките, но доколкото
последните не са били извършени на договорно основание, в частност – проведена
процедура за обществена поръчка, не би могло да се приеме, че става въпрос за една
доставка, извършена и съответно фактурирана на етапи (дори да беше така, нарушението не
би било извършено на една дата, а в период време, лимитиран поне от датите на издаване на
четирите фактурите, доколкото не са налице данни кога те са били получени и
осчетоводени, т.е. неоспорени и приети за изпълнение).
Изложеното означава, че НП от една страна не отговаря на императивните изисквания
на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН (Закон за административните нарушения и наказания), а от друга
страна е било издадено в нарушение на чл.18 от същия закон, поради което, като
незаконосъобразно, следва бъде отменено.
Предвид изхода от делото и липсата на искане по чл.63, ал.4 от ЗАНН, въззиавемата
страна на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН следва да бъде осъдена да заплати на
жалбоподателя направените от него разноски за адвокатско възнаграждение на
представлявалия го по делото упълномощен защитник в размер на 996 лева съобразно
представените договор за правна защита и съдействие и списък на разноските, приложени на
л.126-127 от делото.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
5
ОТМЕНЯВА наказателно постановление № 11-01-386/2020 от 21.01.2021 г. на
директора на Агенцията за държавна финансова инспекция гр.София.
ОСЪЖДА АГЕНЦИЯ ЗА ДЪРЖАВНА ФИНАНСОВА ИНСПЕКЦИЯ гр.София да
заплати на Р. Т. Р. от гр.Стара Загора, ул. ....., ЕГН **********, сумата от 996 (деветстотин
деветдесет и шест) лева, представляваща направени разноски по а.н.дело № 1363/2021 г. на
Старозагорския районен съд.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено, пред Административен съд Стара Загора.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
6