РЕШЕНИЕ
№ 295
гр. Пловдив, 08.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Румяна Ив. Андреева
Бранимир В. Василев
при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева
като разгледа докладваното от Бранимир В. Василев Въззивно гражданско
дело № 20215300501504 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „В**************срещу решение №
260098/05.03.2021г. по гр.д. № 504/2020г. на РС Асеновград, с което е
отхвърлен предявения от „В**********иск за признаване за установено
вземането му по отношение на Р. А. К. ЕГН **********, от гр.
А************в размер на 1346,73 лева, представляваща стойността на
потребените услуги по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода
за периода 02.06.2009г до 31.05.2018г, ведно с обезщетение за забава върху
главницата в размер на 286,84 лева за периода от 31.07.2009г до 30.09.2019г,
ведно със законната лихва от депозиране на заявлението за издаване заповед
за изпълнение до окончателното плащане.
Решението се обжалва като неправилно, тъй като съдът е приел за
доказано качеството потребител на ответника, отказан е достъпа до водомера
от същия, като основанието за отхвърляне на исковата претенция е недоказан
по размер. Ето защо сочи нарушение на разпоредбата на чл. 162 ГПК. Иска се
1
отмяна на решението и уважаване на предявените искове. Претендират се
разноските по делото.
Постъпил е писмен отговор от въззиваемия Р. К., чрез пълномощника
адв. И.М., в който сочи, че решението е правилно. Иска се неговото
потвърждаване. Претендират се разноските по делото.
Пловдивският окръжен съд, Х-ти граждански състав, след като прецени
данните по делото въз основа на доводите на страните и при дължимата
служебна проверка, намира следното:
Въззивната жалба е допустима, като подадена в законния срок от
легитимирани страни, внесена е дължимата държавна такса за въззивно
обжалване и е изпълнена процедурата за отговор. Жалбата отговаря на
изискванията на закона по форма, съдържание и приложения.
Обжалваното решение не е недопустимо или нищожно при
постановяването му не е нарушена императивна материалноправна норма.
По делото пред РС Пловдив е доказано, че ответникът Р.К. е собственик
на водоснабден имот от ищеца „В*********** от къща. Доказано е че
потребителят Р.К. не осигурява достъп на длъжностното лице на оператора
повече от една година. От представената карнета за отчитанията на водомер
№ *********** на адрес ул „П**** се установява, че последното отчитане
на водомера на адреса на ответника е от 01.02.2010г.
Основателно е възражението на жалбоподателя, че съдът е приел за
доказано качеството потребител на ответника, отказан е достъпа до водомера
от същия, като основанието за отхвърляне на исковата претенция е недоказан
по размер, което сочи на нарушение на разпоредбата на чл. 162 ГПК. РС
Асеновград е приел, че от показанията на св Т., които съдът кредитира като
безпротиворечиви и базирани на лични впечатления се установява, че в имота
живее ответника. Ето защо РС Пловдив приема, че ответникът има качеството
потребител по смисъла на чл.2 ал.1 от ОУ. Изводът на съда е правилен по
общите условия на „В****“ ЕООД Пловдив, не се изисква потребителите на
услуги да са задължително и собственици на имотите, които са водоснабдени
и канализирани.
РС Асеновград е приел за доказано от писмените и гласни
доказателства, че ответникът е препятствал достъпа до измервателното
устройство за доставената вода в обекта му в продължение на една година. В
2
тази насока са както отбелязванията на карнетите, извършено от инкасатора,
така и съставените протоколи и показанията на св Т.
По делото са приобщени общите условия на „В****“ ЕООД Пловдив
действали в процесния период и одобрени от ДКЕВР от 09.06.2006г. и от
11.08.2014г. Правилно АРС е установил, че потребителят Р.К. не е изпълнил
задължението си по чл. 22 ал.3 (респ чл. 24 ал.3) от ОУ да уговори с ВиК
оператора удобно и за двете страни време за отчитане на водомера. Ето защо
е възникнало правото на ВиК оператора по чл. 22 ал.4 (респ. чл.24 ал.4) да
изчисли изразходваното количество вода по реда на чл. 46 (респ чл.49) от ОУ.
По силата на чл.49 от ОУ от 11.08.2014г. при процесната хипотеза при отказ
на потребителя да осигури достъп на длъжностното лице за отчитане на
показанията на водомера разхода на вода се изчислява по пропускателната
способност на водопроводната инсталация непосредствено преди водомера
при 6 часа потребление в денонощието и изтичане на водата със скорост от 1
м/с, за периода до предишен реален отчет, но за срок не по дълъг от 6 месеца.
В казуса предишният реален отчет е преди много години от предявяване на
иска, така че в казуса следва да се изчисли водоползването за срок от 6
месеца и тази сума подлежи на плащане на В и К оператора. Видно от
приетата по въззивното дело ССЕ за срок от 6 месеца назад от последната
издадена фактура за периода 01.12.2017г. до 31.05.2018г., който е последния
срок посочен в заповедта по чл.410 от ГПК, съобразно нормата на чл.49 от
ОУ се дължат 790,73 лева. Неоснователно е възражението на пълномощника
на ответника, че вещото лице не е ходило на място да се запознае с
характеристиките на водопреносната мрежа в процесния имот. Вещото лице е
посочило в своето заключение при какви допускания е изчислило сумата по
чл.49 от ОУ, като не е имало за задача да посети обекта на място за
извършване на експертизата. Характеристиките на водопреносната мрежа са
такива каквито са в страната и то за най-малкия възможен размер на входната
тръба за питейна вода за обектите на битово потребление, какъвто е и
настоящия. Възражението на ответника за настъпила погасителна давност на
вземането е неоснователно, защото искът е предявен на 10.02.2020г., тоест
преди да е изтекла кратката давност за дължими периодични плащания. Ето
защо за тази сума от 790,73 лева искът следва да се уважи, а за останалата
сума искът следва да се отхвърли като недоказан и неоснователен. Дължи се и
законната лихва върху тази сума от 01.06.2018г. до датата претендирана в
3
заявлението по чл.410 от ГПК 30.09.2019г., която се изчислява от съда на
106,97 лева. За тази сума искът по чл.86 ал.1 от ЗЗД следва да се уважи, а за
останалата сума до пълния предявен размер на иска от 286,84 лева иска
следва да се отхвърли.
Решението следва да се отмени и в частта относно разноските като се
присъдят същите съобразно новия резултат от изхода на делото. Искът като
сбор от главница и лихва е уважен на 54,95%, а е отхвърлен на 45,05%. В
рамките на тези пропорции следва да се присъдят разноските по това дело. На
ответника Р.К. на основание чл.78 ал.3 от ГПК се дължат от сторените от тях
разноски за първата инстанция 400 лева /л.51/ 45,05% или 180,20 лв. За
втората инстанция 400 лева /л.68/ 45,05% или 180,20 лв. или общо 360,40
лева. На ищеца „В*****“ ЕООД Пловдив на основание чл.78 ал.1 от ГПК се
дължат от сторените от тях разноски за първата инстанция 71,19 лева
държавна такса /л.10/, 200 лева за депозити за експертиза и свидетел /л.65/ и
150 лв. за юрисконсултско възнаграждение определено по реда на чл.25 ал.1
Наредбата за заплащането на правната помощ, във вр. с чл.37 ал.1 от Закона
за правната помощ и чл.78 ал.8 от ГПК. Общо за първата инстанция 421,19
лв., от тях се присъждат 54,95% или 231,44 лева. За втората инстанция „ВиК“
ЕООД Пловдив е платил 51,93 лв. за държавна такса /л.24/, 150 лв. за
експертиза /л.42/ и 150 лв. за юрисконсултско възнаграждение определено по
реда на чл.25 ал.1 Наредбата за заплащането на правната помощ, във вр. с
чл.37 ал.1 от Закона за правната помощ и чл.78 ал.8 от ГПК. Общо за
инстанцията 351,93 лв. от тях се присъждат 54,95% или 193,38 лева. Общо за
двете инстанции се дължат 424,82 лева. Разноски направени в заповедното
производство 32,67 лв. за държавна такса и 50 лв. за юрисконсултско
възнаграждение. Общо 82,67 лв. от тях се дължат съразмерно 45,42 лева от
Р.К..
Мотивиран така съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло решение № 260098/05.03.2021г. по гр.д. № 504/2020г.
на РС Асеновград, като вместо това реши:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО че Р. А. К. ЕГН **********, от
гр.************** дължи на „В*********** сумата от 790,73 лева за
4
неплатена, но консумирана питейна и отведена канална вода за обект
гр.************ за периода 01.12.2017г. до 31.05.2018г. и 106,97 лева лихва
за периода 01.06.2018г. до 30.09.2019г., ведно със законната лихва върху
сумата от деня на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 08.11.2019г. до
окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ ИСКОВЕТЕ в останалите им
части за сумата над 790,73 лева до 1 346,73 лева за главницата и за сумата над
106,97 лева до 286,84 лева за лихвата върху нея, като неоснователни.
ОСЪЖДА Р. А. К. ЕГН **********, от гр.************** да плати на
„В************ сумата от от 424,82 лева за разноски пред първата инстанция
и въззивния съд и 45,42 лева за разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА „В************** да плати на Р. А. К. ЕГН **********, от
гр.А******* сумата от от 360,40 лева за разноски пред първата инстанция и
въззивния съд.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5