Р Е Ш Е Н И Е № 260244
гр.Пловдив, 29.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, Търговско отделение, XII-ти състав, в открито заседание на
двадесет и осми ноември две хиляди двадесет и втора година в състав:
СЪДИЯ:
СИМЕОН ЗАХАРИЕВ
при секретаря Илияна Куцева-Гичева, като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 339 по описа за 2020
година, намери за установено следното:
I.
Предявен е иск с правно основание чл. 125, ал.3 от ТЗ.
М.И.Д. ****, съдебен адрес:***, твърди че е бил съдружник в ответното „Къпфи“ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление:
град Пловдив, ул. Копривщица № 45, ет.3, ап.7, до 21.06.2017 г., когато с
решение на общото събрание на съдружниците, е бил изключен. Твърди също, че до
момента не е получил полагащия му се ликвидационен дял от имуществото на
дружеството, който оценява към края на месец юни 2017 г. на сумата 563 334.94
лв. Моли да бъде осъдено дружеството да му заплати посочената сума, на
основание чл. 125, ал.3 от ТЗ, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 21.06.2017 г. до окончателното й изплащане, както и разноските по
делото.
Излага твърдения също, че към момента на прекратяване
на членството му, дружеството е било собственик на обект на индустриална
собственост: действащ полезен модел /ПМ/ с наименование: „**“ с дата на
заявката **г., дата на регистрация ** г., номер на заявка **, защитен
номер **, който следва да бъде оценен като нематериален актив
на дружеството при изчисляване стойността на притежаваните от него дружествени
дялове.
В отговор на исковата молба, „Къпфи“
ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул.
Копривщица № 45, ет.3, ап.7, съдебен адрес:***, оспорва иска като
неоснователен. Не оспорва факта, че ищецът е бил съдружник в дружеството, както
и че до момента на предявяване на иска не му е изплатена каквато и да е част от
дружествения му дял. Оспорва датата на прекратяване на членството му поради
изключване като счита, че правилната дата е 11.07.2017 г., когато решението за
неговото изключване е вписано в ТР под № 20170711171649. Ето защо, счита, че
имуществените претенции на ищеца следва да се преценят съобразно баланс,
изготвен към края на м.07.2017 г., а не към края на м.06.2017 г. По отношение
на описания обект на индустриална собственост, твърди, че с договор от ** г., дружеството се е разпоредило с правата си върху него в полза на
трето лице – „Норд Стар Инженеринг“ ЕООД, поради
което същият не е собственост на дружеството към момента на прекратяване на
членството на ищеца. Впоследствие, с договор от ** г. дружеството придобива обратно правата върху посочения обект, но
счита, че предвид обстоятелството, че това е станало след изключване на
съдружника, посоченият факт е неотносим към настоящия
спор. Твърди, че към края на м.07.2017 г., собственият капитал на дружеството е
отрицателно число, поради което искът е неоснователен.
В допълнителна искова молба, ищецът поддържа
твърденията си. Твърди, че в Патентното ведомство не е направено отбелязване за
прехвърляне собствеността на посочения обект, а двата договора, представени от
ищеца с дата ** г. и от ** г., претендира да бъдат обявени за нищожни, поради накърняване на
добрите нрави, както и поради заобикаляне на закона.
В допълнителен отговор, „Къпфи“
ООД оспорва твърденията на ищеца. Представя удостоверение от ** г., съгласно което на ** г. е
вписано прехвърляне на цитирания обект на индустриална собственост по искане № ** г. Същото твърди, че се отнася и до т.нар. втора продажба, оспорена от
ищеца, с дата ** г.
Страните ангажират писмени и гласни доказателства.
Претендират разноски.
II.
Предявен е инцидентен установителен иск с
правно основание чл. 124 от ГПК, във вр. с чл.26,
ал.1, предл.3 от ЗЗД, а при условията на евентуалност
- чл.26, ал.1, предл.2-ро от ЗЗД.
Ищецът М.И.Д. ***, съдебен адрес:***, е предявил
инцидентен установителен иск, с който иска да се
признае за установено спрямо „КЪПФИ“ ООД, М.А.З. *** и „Норд
Стар Инженеринг“ ЕООД, че договор за прехвърляне права върху обекти на
индустриална и интелектуална собственост, сключен на ** г., е нищожен, на основание чл.26, ал.1, предл.3
от ЗЗД, поради накърняване на добрите нрави, изразяващо се в нееквивалентност
на насрещните престации по него, както и в целта му –
цитираният полезен модел да бъде изваден от имуществото на дружеството към момента
на изключване на ищеца М.Д..
На второ място, при условията на евентуалност, ищецът
твърди, че така сключеният договор е нищожен, на основание чл.26, ал.1, предл.2-ро от ЗЗД, поради заобикаляне на закона. То, според
ищеца се изразява в това, че с посочената сделка се постига забранен от закона
резултат, а именно незаконосъобразно намаляване на имуществото на дружеството,
респ. намаляване дружествения дял на ищеца.
Ответното дружество „Къпфи“
ООД, продавач по договора, оспорва предявения инцидентен установителен
иск. Твърди, че с договора от ** г.,
дружеството и М.З., в качеството им на продавачи, са се разпоредили с цитирания
полезен модел в полза на „Норд Стар Инженеринг“ ЕООД,
в качеството му на купувач, поради нужда от парични средства и липсата на
конкретни перспективи за развитие на бизнеса, свързани с него. Не оспорва
факта, че продавачът и купувачът са свързани лица, но счита че управителят
М.З., е положил дължимата грижа, за да обезпечи сключване на сделката при
справедливи пазарни условия, израз на която е възлагане на пазарна оценка на
полезния модел на независим, външен оценител – Р.К.. Твърди още, че към датата
на сключване на цитирания договор не се установява намерение за изключване на
съдружника М.Д., както и че капиталът на дружеството е с отрицателна стойност
към момента на изключването. Твърди, че не е налице симулативност
при сключване на цитирания договор, както и че същият не противоречи на добрите
нрави и не заобикаля закона. В случай на уважаване на инцидентния установителен иск, оспорва размера на предявения иск по чл.
125, ал.3 от ТЗ. Ангажира писмени и гласни доказателства. Претендира разноски.
Останалите двама ответници
по този иск - „Норд Стар Инженеринг“ ЕООД и М.А.З., с
идентични мотиви, оспорват предявения инцидентен установителен
иск. Твърдят, че не е налице накърняване на добрите нрави със сключване на процесния договор за продажба на полезен модел, нито е
налице заобикаляне на закона.
Съдът, като взе предвид събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Не се спори между страните, че ищецът М.И.Д. ***, е
бил съдружник в ответното „Къпфи“ ООД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул. Копривщица № 45, ет.3, ап.7.
Не се спори също, че ищецът е притежавал 40 дяла,
равняващи се на 40 % от капитала на дружеството; съдружникът М.А.З. е
притежавал 47 дяла, равняващи се на 47 %, а съдружникът С.К.Г.е притежавал 13
дяла, равняващи се на 13 % от капитала на дружеството. Управител на „Къпфи“ ООД, и към момента на прекратяване членството на
ищеца, и към настоящия момент, е М.А.З..
Няма спор между страните, че с решение на Общото
събрание на дружеството от 21.06.2017 г., на което ищецът не е присъствал, той
е бил изключен като съдружник, както и че Решението е вписано в ТРРЮЛНЦ по
партидата на дружеството на 11.07.2017 г. под № 20170711171649. Изключеният
съдружник не е обжалвал така взетото решение.
По отношение на така изложените факти, съдът намира,
че се налагат следните правни изводи:
Участието на съдружника М.И.Д. в ответното „Къпфи“ ООД е прекратено на основание чл. 125, ал.1, т.2 от ТЗ, а именно – поради изключването му. В този случай, съгласно чл.125, ал.3 от ТЗ, имуществените последици се уреждат въз основа на счетоводен баланс към края
на месеца, през който е настъпило прекратяването.
Първият спорен между страните по делото въпрос е, кога
е настъпило прекратяване членството на съдружника, респ. към кой момент следва
да се прецени имуществото на дружеството – края на м.06.2017 г., предвид факта,
че решението на общото събрание на съдружниците е взето на 21.06.2017 г., или
към края на м.07.2017 г., тъй като решението е вписано в ТРРЮЛНЦ по партидата
на дружеството на 11.07.2017 г.
Отговорът на този въпрос е, че стойността на дела, подлежащ на изплащане на
изключения съдружник, следва да бъде определена въз основа на счетоводния
баланс към края на месеца, през който е настъпило прекратяването, а именно към
датата на решението на общото събрание за изключване на съдружника. Тълкуването
на разпоредбата на чл. 125, ал. 3 ТЗ във връзка с чл. 125, ал. 1, т. 2 и чл.
140, ал. 4 ТЗ, налага извода, че месецът, през който е настъпило прекратяване
на участието в дружеството на изключения съдружник, е месеца, през който общото
събрание е взело решение за изключване на този съдружник. Правновалидният за търговското дружество и съдружниците момент на
настъпване на подлежащите на вписване и произтичащи от взетото от общото
събрание решение промени /изключване на съдружника/, е моментът на постигане на
необходимото съгласие, формиращо волята на общото събрание /в случая решението
за изключване на ищеца като съдружник на ответното дружество/. В този смисъл
решенията на общото събрание относно промяна в персоналния състав на
съдружниците пораждат незабавно действие във вътрешните отношения между
дружеството и неговите съдружници, а предвиденият в чл. 140, ал. 4 ТЗ конститутивен ефект на вписването има действие за третите
лица.
Ето защо, правнорелевантен
за настоящия спор е въпросът за счетоводния баланс на ответното дружество към
края на месец юни 2017 г.
На второ място, съдът намира за неотносим
към настоящото дело въпроса защо изключеният съдружник не е обжалвал решението
на Общото събрание на съдружниците за изключването му. От посочения факт не
могат да се направят каквито и да е преки или косвени изводи с отношение към
въпроса за основателност на иска с правно основание чл. 125, ал.3 от ТЗ, като
наведените доводи в тази насока от страна на „Къпфи“
ООД, съдът намира за неотносими.
Следва да се отговори на въпроса какво е имущественото
състояние на ответното дружество към посочената дата. Делът на прекратилия
участието си съдружник се определя съобразно баланс на наличното имущество на
дружеството към момента на прекратяване на членството като съразмерна на
участието на съдружника част от паричната оценка на чистото имущество (актив),
притежавано от дружеството към този момент. В решение № 10 от 10.09.2012 г. по
т. д. № 502/2010 г. на ВКС, ТК, II т. о. е прието, че този дял се формира само
при превишаване на сумата на активите над тези на пасивите. По делото не бяха ангажирани доказателства за изготвен
междинен счетоводен баланс на „Къпфи“ ООД към
30.06.2017 г. Същевременно, ищецът е оспорил в исковата молба съставения
счетоводен баланс на дружеството за 2017 г., което по същество е оспорване
верността на воденото от дружеството счетоводство.
В този случай, съгласно съдебната практика съдът
следва да допусне и изслуша съдебно-счетоводна експертиза, която да изготви
такъв баланс въз основа на счетоводните записвания на дружеството. Доколкото равностойността
на дела се определя именно съгласно баланса към момента на напускане на
съдружника, то съдът следва да отговори на въпроса и за редовността на воденото
счетоводство.
В тази насока, по делото бяха допуснати и изслушани
съдебно-счетоводна и съдебно-оценителска експертизи с
различни варианти на изслушаните заключения.
Съдебно-счетоводната експертиза е с изслушани основно
и допълнителни заключения, изготвени от в.л. Д.Ж.С.. Съгласно основното
заключение, при изготвяне на междинен счетоводен баланс на „Къпфи“
ООД към края на м.06.2017 г. на основание счетоводните записвания на
дружеството, се установява, че стойността на пасива надвишава стойността на
актива, поради което не следва да се извършва разпределяне и изплащане
равностойността на дружествените дялове на изключения съдружник. Този извод е
оспорен от ищеца.
Относно фактите:
Безспорно е между страните, че ответното дружество „Къпфи“ ООД е било собственик на „**“, с номер и дата на
заявка в Патентното ведомство ** г.; дата на регистрация ** г., свидетелство за
регистрация на полезен модел № **, с автор М.А.З..
Според ищеца, посоченият полезен модел, в качеството
му на обект на индустриална собственост, е нематериален актив, собственост на
дружеството, който следва да бъде оценен и взет предвид при изготвяне на
междинен счетоводен баланс към 30.06.2017 г.
Според ответното дружество, на първо място, такъв
актив към посочения меродавен момент, в патримониума
на дружеството не е налице.
Представен е договор № 1 за прехвърляне на права върху
обекти на индустриална собственост /л.102 и сл., том 1 от делото/, сключен на
28.03.2017 г. Съгласно чл.1, ал.1 от договора, „Къпфи“
ООД, е прехвърлило възмездно в полза на „Норд Стар
Инженеринг“ ЕООД, правата на индустриална собственост върху полезен модел „**“,
с номер и дата на заявка в Патентното ведомство ** г.; дата на регистрация **
г., свидетелство за регистрация на полезен модел № **, с автор М.А.З.“.
Съгласно б.“Б“ от същия текст, М.А.З., прехвърля
безвъзмездно в полза на „Норд Стар Инженеринг“ ЕООД
„**““ с автор М.А.З., рег. № **, издаден от **.
Продажната цена на посочения в чл.1, л.1 от договора
полезен модел е 9 200 лв. с ДДС. Тази сума, според „Къпфи“
ООД, е определена на основание представен оценителски
доклад от 27.03.2017 г. /л.93 и сл., том 1/, изготвен от сертифициран оценител
Р.К.. Представена е фактура № 1/29.03.2017 г. за сумата 6 500 лв. с ДДС и
фактура № 2/29.03.2017 г. за сумата 2 700 лв. с ДДС, или общо 9 200
лв. /л.114/ Представени са платежни нареждания за извършени банкови преводи,
съответно за 6500 лв. и 2700 лв., двете от 29.03.2017 г. На основание сключения
договор, „Норд Стар Инженеринг“ ЕООД е депозирало
искане за вписване на прехвърляне на изключителното право върху регистрация на
полезен модел при Патентно ведомство с вх. № ** г. /л.108-110/. С допълнителен
отговор на исковата молба, ответното дружество е представило и по делото е
прието като доказателство /л.189, том 1 от делото/ удостоверение, издадено от
ПВ на РБ, съгласно което на 20.04.2017 г. е вписано прехвърлянето на посочения
полезен модел от „КЪПФИ“ ООД на „Норд Стар
Инженеринг“ ЕООД, което е направено по искане с вх. № ** г.
Безспорно е между страните, че управител на
дружеството-продавач „Къпфи“ ООД, както и едноличен
собственик и управител на дружеството-купувач „Норд Стар
Инженеринг“ ЕООД, са едно и също лице - М.А.З..
С отговора на исковата молба е представен като
доказателство и договор от ** г. /л.116, том 1 от делото/, съгласно чл.1, ал.1
на който „Норд Стар Инженеринг“ ЕООД прехвърля
обратно на „Къпфи“ ООД същия полезен модел и
сертификат, срещу сумата ** лв. с ДДС. И двете страни са представлявани отново
от едно и също лице – М.А.З.. Представено е искане за вписване на посоченото
прехвърляне до Патентно ведомство на РБ с вх. № ** г. /л.122, том 1/, както и
уведомление от ПВ за вписване на прехвърлянето, считано от ** г.
В допълнителната искова молба ищецът е оспорил
посочените писмени доказателства като поддържа, че представените договори са антидатирани и съставени за целите на настоящото
производство. Оспорването е мотивирано с фактите, че:
- съставените договори са между свързани лица;
- че сумата ** лв., посочена като продажна цена, е с
цел вземане на решение за продажба за сума под 10 000 лв., за която
съгласно дружествения договор, е необходимо решение на общото събрание на
съдружниците;
- че договорът от ** г. няма действие по отношение на
трети лица, както и че
- представените фактури не кореспондират със същия
договор, а се отнасят до други договори и правоотношения.
В подкрепа на оспорването, ищецът представя справка от
портал за електронни услуги на ПВ, от който е видно, че на името на „Къпфи“ ООД не е вписана промяна относно цитирания полезен
модел.
По тези доводи и възражения на страните, съдът намира
следното:
Правото на собственост върху патент /респ.полезен
модел/, който представлява оценимо в пари имущество,
може да бъде предмет на гражданския оборот. Само носителят му има правата по
чл. 19 от ЗПРПМ - да използва изобретението, да забранява на трети лица да го
използват без съгласието му и да се разпорежда с него. Качеството "патентопритежател", респ. „притежател на полезния
модел“, се придобива с факта на прехвърлянето на правото на собственост по
някой от предвидените в закона гражданско-правни способи, а не от вписването на
това обстоятелство в Патентното ведомство. Това вписване, с оглед разпоредбите
на чл. 12, ал.2 и ал.3 от ЗПРПМ, има обвързваща функция само спрямо третите
лица, като от този момент същите са длъжни да се въздържат от действия,
представляващи нарушение по смисъла на чл. 27 от ЗПРПМ, които биха довели до
причиняване на вреди за вписания патентопритежател. В
отношенията между страните по прехвърлителната
сделка, респ. продажбата в настоящия случай, промяната на собствеността
възниква от момента на осъществяването й – ** г. Ищецът има качеството на трето
лице относно оповестителното действие на вписването
пред ПВ, тъй като не е страна в сключената продажба. Преминаването на правата
върху полезния модел обаче е осъществено с факта на вписване на прехвърлянето в
държавния регистър на полезните модели към ПВ на ** г. Ето защо, съдът намира
възражението на ищеца за неосъществен фактически състав на посочената прехвърлителна сделка, за неоснователно.
Съдът намира, че от представените от ищеца писмени и
гласни доказателства не се установява основателност на възражението за антидатиране на представените договори за продажба и
фактури за плащане. Датите на сключените договори кореспондират с входящите
номера и датите на исканията за вписване, отправени до ПВ. Издадените
удостоверения от ПВ, от своя страна, напълно кореспондират с датите и номерата
на подадените искания, както и с датите на заплатени такси към ПВ.
Обстоятелството, че страните са свързани лица, което ще се тълкува допълнително
от съда и относно други възражения на страните, само по себе си не е индиция за антидатиране. Неговото
наличие би могло да бъде тълкувано като косвено потвърждение относно такова антидатиране, но само ако не бяха налични посочените
по-горе кореспондиращи едни на други факти относно датите и входящите номера на
цитираните документи. Не се проведе пълно и главно доказване относно посоченото
оспорване, поради което съдът намира възражението на ищеца за антидатиране на посочените писмени доказателства за
недоказано.
И така – няма
спор, че „Къпфи“ ООД е притежател на посочения
полезен модел от регистрацията му през ** г. до ** г., когато е сключен
договорът за продажба между посоченото дружество, като продавач, и „Норд Стар Инженеринг“ ЕООД, като купувач, за сумата ** лв.
В посочения
договор са инкорпорирани две сделки – за продажба на полезния модел, за
посочената цена и между посочените дружества, както и договор за безвъзмездно
прехвърляне на описания в чл.1, б.“Б“ регистрационен сертификат, издаден на
името на М.З., който е прехвърлен от него, в качеството му на физическо лице,
на приобретателя „Норд Стар
Инженеринг“ ЕООД.
Ищецът, с
предявения инцидентен установителен иск, твърди, че
така сключения договор е нищожен, поради противоречието му с добрите нрави –
чл.26, ал.1, предл.3-то от ЗЗД, изразяващо се в нееквивалентност на насрещните престации по него, както и в целта му – цитираният полезен
модел да бъде изваден от имуществото на дружеството към момента на изключване
на ищеца М.Д..
По тези
твърдения, съдът намира следното:
Според
задължителната практика на ВКС, добрите нрави не са писани, систематизирани и
конкретизирани правила, а съществуват като общи принципи или произтичат от тях.
Един от тези принципи е принципът на справедливостта, който в гражданските и
търговските правоотношения изисква да се закриля и защитава всеки признат от
закона интерес (Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010г. на ВКС по т. д. №
1/2009г., ОСТК).
В процесния случай, от една страна, няма спор, право на
собственика на полезния модел е да се разпореди със собствеността върху него,
когато и както намери за добре. От друга страна обаче, ако посоченото
разпореждане не е икономически и житейски обосновано с друга цел, освен да се
накърнят правата на кредитор на дружеството чрез умишлено намаляване на
имуществото му, то несъмнен е изводът, че в такъв случай би бил нарушен основен
принцип в гражданските и търговски отношения – този на справедливостта. А
справедливостта изисква всеки съдружник да получил справедлив дял от
имуществото на дружеството към датата на напускането му, съответен на притежаваната
част от капитала.
От друга
страна, за да е налице посоченото основание за нищожност, е необходимо да е
налице противоречие на договора с правна норма, която да изразява и защитава
съответните нрави, поради което и при тази си преценка съдът съобразява не само
съдържанието на сделката, чиято нищожност се твърди, но и последиците от нея и
доколко те са несъвместими с общоприетите житейски норми за добросъвестност.
Предвид
изложеното, за да прецени налице ли е нарушаване на добрите нрави, съдът следва
да вземе предвид не само конкретното съдържание на договора, а и отношенията
между страните в спора и настъпилите факти преди и след сключването му.
Относно
еквивалентността на престациите:
Съгласно
задължителната съдебна практика, „за
нищожни като противни на морала следва да се приемат тези сделки, в които нееквивалентността на престациите
е толкова съществена, че практически е сведена до липса на престация".
Според
ответното дружество „Къпфи“ ООД продажната цена в
размер на ** лв., е определена на основание представен оценителски
доклад от 27.03.2017 г. /л.93 и сл., том 1/, изготвен от сертифициран оценител
Р.К.. Видно от същия е, че изготвилият доклада оценител има сертификати за:
оценка на търговски предприятия и вземания; за оценка на недвижими имоти, както
и за оценка на машини и съоръжения. Налага се извод, че посоченият оценител не
притежава сертификат, а от там – липсва и каквато и да е компетентност на
посоченото лице за оценка на права върху индустриалната собственост и авторско право, както и
конкретно – върху патентни и полезни модели. Ето защо, съдът намира, че
представеният оценителски доклад, изготвен от
оценителя Р. К., не следва да бъде кредитиран относно изводите в него. Същият е
съставен по възлагане на заинтересована от съдържанието му страна по спора и по
същество е изготвен от лице, за което не се представиха доказателства за
професионална компетентност в областта на интелектуалната и индустриалната
собственост и оценка на нематериални активи като полезни модели, търговски марки,
патентни модели и други.
Относно
стойността на полезния модел, предмет на процесния
договор, по делото бе допусната и изслушана съдебно-оценителска
експертиза, изготвена от вещото лице М. Н.Я.-З.. ** е **; представител по
индустриална собственост пред Българското патентно ведомство № **; представител
към Ведомството на Европейския съюз за интелектуална собственост № **;
европейски патентен представител №**; независим оценител на права на
интелектуална и индустриална собственост и други фактически отношения -
сертификат № **на КНОБ. Против професионалната квалификация и компетентността
на посоченото вещо лице не бяха ангажирани доказателства, поради което съдът
намира изготвеното от нея заключение за компетентно изготвено като същото
следва да бъде кредитирано.
Експертът е
посочил, че създаването на чашки или друг вид съдове, които да са ядливи и да задържат в себе си достатъчно дълго топли и
студени напитки и храни, е процес, който отнема много време и интелектуален
ресурс, като изисква и значително количество експерименти. За разработката на подобен продукт, освен да се
създаде състав за тестото, от което той да се изработва, е необходимо
едновременно да се разработи и технология на смесване и изпичане, и уред
(средство) за печене. Съставът и
технологичният процес са неотделими един от друг - в самото описание на ПМ **
са посочени данни за технологичния процес, като не се посочени точни
температури и продължителност на печене. Технологичният процес не е включен в
претенциите, тъй като определя метод за производство, за който не се регистрира
полезен модел, а се издава патент за изобретение. Към датата на оценка някои
специфики на технологията, невключени в описанието на ПМ **, а и самите
производствени средства, са все още в разработка и не са били в готовност за
подаване на заявка за защитен документ, а такава е подадена на **., заявителски номер **, регистриран
под номер ПМ ** „***“. Според експерта, резултатите относно качествата на
продукта показват, че той има дълъг срок на задържане на формата, когато е
напълнен с горещо кафе или други напитки, като при изследванията, проведени в
**, **, чашката издържала 3-4 часа, а пълен разпад се получавал след около 20
часа. На основани изложеното, вещото лице е посочило, че създадената
разработка, защитена с ПМ ** е от вид, който води до създаване на съпътстващи
разработки, без които тя е неприложима в производството и, следователно, е
високо иновативна и има висок потенциал за получаване на принадена стойност.
Нещо повече.
Експертът е анализирал наличните данни за такива разработки от други
производители и е посочил, че основните
различия на крайния продукт, представен пред българския потребител, от всяка от
проучените международни разработки, са свързани с липсата на вътрешно покритие,
което да изолира чашката от наливаната в нея течност, както и липсата на
специална външна опаковка, която да задържа формата на чашата. Това означава,
че оценяваната иновация (ПМ **) към момента на оценка надвишава известното към същия
момент състояние на техниката. Посоченият резултат се дължи основно на състава,
по който се произвежда крайният продукт и който позволява постигането на
дълготрайно задържане на формата на чашата, съгласно проведените изследвания. Експертът е посочил също, че към ** г. е подадена заявка за регистрация на Марка на
ЕС на името на КЪПФИ ООД № **.
При анализ на
посочените данни, вещото лице е направило извод, че към датата на оценяване, е
налице тенденция към създаване и потребление на продукти, които да позволяват
рециклиране или да са бързо разграждащи се. Тази тенденция продължава и напред
в годините. Създаването на състав за съдове, които могат да бъдат изядени след
или при използването им и/или са напълно биоразградими,
е една стъпка напред в тази тенденция. Въз основа на изброените по-горе
различия на оценявания състав спрямо предходно създадените подобни продукти,
очакването е, че към подобен продукт би бил проявен значителен интерес.
На основата на
така изготвения анализ на същността на запазения полезен модел и перспективите
относно приложението му, експертът е изготвил и негова оценка към края на
м.06.2017 г. в размер на 1 888 341 лева.
Вещото лице
подробно е посочило видовете подходи и анализи, по които може да се оцени
полезния модел като аргументирано е направило извод защо е отхвърлило едни от
тях и е кредитирало други. Такива са т.нар „разходен подход“ - метод на
осъвременяване на разходите, които са необходими за придобиване на съответния
актив в състоянието му към момента на оценката, с който се определя
„възстановителна стойност” на актива; „сравнителен (пазарен) подход“, при който
стойността на нематериалния актив се определя чрез съпоставяне с пазарната
активност (например, сделки с идентични или подобни активи и тяхната
реализация). Съответно се прави корекция за всички съществени разлики между
оценявания нематериален актив и тези, предмет на сключените сделки; „приходен
подход“, включващ:
а) метод на лицензионните такси -
прогнозният паричен поток от лицензионни такси, определени от формализирана
лицензионна сделка, се дисконтира към датата на
оценката, в резултат на което се получава настоящата стойност на актива.
б) метод на капитализиране на реализирана
печалба - когато активът се експлоатира при устойчиво ниво на растеж и печалби
към датата на оценката, не е необходимо да се разглежда период на явно
прогнозиране, и тогава стойността може да се образува чрез капитализация на
формирания финансов резултат от прихода, намален с всички разходи за
експлоатация на обекта/актива за представителен единичен период, като се
прилага норма на капитализация, която отразява всички известни рискове.
Посочено е, че
„Разходният подход“ често е използван за определяне на минималната стойност на
оценяваните обекти и се счита за подходящ за прилагане, когато с оценката се
цели да се получи стойност, използвана за вписване в счетоводните книжа на
дружеството. Той обаче не отчита включени разходи като хонорари на
представителя по индустриална собственост за съставяне на описанието на
полезния модел и за воденето на процедурата по регистрация. Също така не са
отразени разходи за закупуване на всички суровини, включени в защитения състав,
както и разходи за провеждане на експериментите. Според съда, посоченият подход
не отчита в никаква степен вложения интелектуален труд, както и пазарен
потенциал, поради което и законосъобразно не е взет предвид от експерта.
При анализ на
„Сравнителния (пазарен) подход“, вещото лице е посочило, че при проведените
проучвания, не са намерени съобщения за действително сключени сделки с подобни
нематериални активи като общ принцип е, че информация за подобни сделки не е
публично достояние, поради което обичайно се използват други методи за оценка.
Същевременно, експертът аргументирано е използвал налични данни от същия изследван период относно сключен договор за финансиране на разработки по
оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ – Договор ** от **г.,
отнасяща се до производство на трайни сладкарски изделия от търговско
дружество, чиято задача е развитие в следните направления: 1/ Дейност за
подобряване на производствените процеси. 2/ Дейност за разнообразяване на
асортимента. 3/ Дейност за внедряване на нови технологии за подобряване на
ресурсната ефективност и ефикасност в производствения процес. За тази
разработка е била предвидена обща сума от ** лв и
срок за приключване ноември ** г. Според експерта посочената цена следва да се
приеме като ориентировъчна за състава
и технологията, включени в оценявания ПМ**, която се възприема като минимално
възможна. Същевременно, налице са следните
различия, които следва да се отразят с прилагане на съответни коефициенти, а
именно: ПМ** е регистриран за състав за ядлива чаша,
предназначена за наливане на напитки, т.е. не само е нов вид бисквитка, а има и значително по-високи технически характеристики;
служи едновременно и за опаковка, ядлива и напълно разградима; има издръжливост на разтваряне/омекване и вкус,
който не променя вкуса на напитката и, допълнително, естетично представяне; съпътствана е от технологично ноу-хау, създадено именно във връзка с постигането на
посочените характеристики. При прилагане на съответните коефициенти, експертът
е посочил, че стойността на оценявания ПМ, заедно с технологично ноу-хау, би бил ***
Така, за
подходящ при определянето на справедлива стойност на оценявания полезен модел №
експертизата е приела за релевантен метода на лицензионните такси, който
най-пълно отразява възможността за реализиране на бъдещи приходи в съвременните
условия на търговски взаимоотношения и по-специално на производствения сектор,
до който се отнася оценяваният ПМ. На основание приложения по делото бизнес
план, експертът е формирал и окончателна оценка за стойността на процесния ПМ в размер на ** лева.
Съдът кредитира
напълно изводите на вещото лице като не споделя възраженията на ответниците. Експертът аргументирано е посочил по какъв
начин по принцип се оценява такъв полезен модел и е дал ясно описание на
различните методи. Направен е обстоен анализ на съществуващите данни за
характеристиките на защитения полезен модел, на различията и преимуществата му
спрямо други налични на пазара аналогични образци. Конкретно и аргументирано са
посочени перспективите пред притежателя му, както и защо следва да се приложи
посочения метод на оценяване. Съдът намира, че обективно препятствие за
формиране на изводи по различен метод е, липсата на официални данни за
действителна пазарна цена при продажба и сключени сделки с аналогичен предмет,
предвид спазвана търговска тайна, както и липса на задължение за обявяване на
такава цена. Същевременно, изложените обективно съществуващи данни за
финансиране на сходни разработки, при това за същия период от време, но относно
значително по-ограничен капацитет, представляват ясен коректив и основа за
определяне пазарната стойност на продавания полезен модел и защитените с него
права. Освен направеното оспорване на изводите на експерта, по делото не се
ангажираха каквито и да е доказателства за друга стойност на продавания
нематериален актив.
Съдът намира за
неоснователен довода дали и в каква степен цитираният полезен модел реално е
реализиран пазарно. Посоченото обстоятелство, според състава, не е белег за
липса или за друга пазарна стойност на модела. Пазарната му реализация зависи
от други многобройни обективни и субективни фактори, включително и промяна в
инвестиционните намерения на собственика на модела, отношения между съдружници,
отношения с други контрагенти и т.н. Всички те обаче по никакъв начин не влияят
на стойността на притежавания актив като обект на индустриална собственост.
Нещо повече, предвид времето на защита на полезния модел с регистрацията му в
ПВ и предприетите от собственика допълнителни и конкретни стъпки за защита в
рамките на ЕС, пазарната му стойност би могла и да се увеличи значително.
Не се
ангажираха доказателства за липса на компетентност на вещото лице, нито за
други причини това заключение и изводите в него да не бъдат кредитирани.
Същевременно,
съпоставката между продажната цена, записана в посочения договор, в размер на
** лв., с действителната стойност на полезния модел, води до еднозначен и
категоричен извод, за пълното им несъответствие и абсолютна нееквивалентност на
престациите, а от там и за нарушаване на добрите
нрави. Ето защо, съдът намира, така предявения инцидентен установителен
иск на посоченото основание за доказан. Договорът за покупко-продажба на права
върху цитирания полезен модел, сключен на ** г., следва да бъде прогласен за
нищожен като противоречащ на добрите нрави поради пълна нееквивалентност на престациите, водеща до практическа липса на насрещна престация.
За пълнота на
изложеното, съдът намира, че е налице и следващото посочено от ищеца нарушаване
на добрите нрави, а именно: може да се направи аргументиран и безпротиворечив извод, че със сключване на договора се цели
единствено намаляване имуществото на продавача с цел намаляване дружествения
дял на съдружника-ищец. За този извод сочат преки и косвени факти, всички те
тълкувани в тяхната взаимовръзка и последователност, които съдът е длъжен да
вземе предвид.
Безспорен е
фактът, че след като на ** г. продавачът е прехвърлил правата си върху
цитирания полезен модел на приобретателя „Норд Стар Инженеринг“ ЕООД, на ** г., т.е. по-малко от
година по-късно, е сключен договор за обратно прехвърляне на всички права на „Къпфи“ ООД. Първата от цитираните продажби би могла да бъде
тълкувана като израз на правото на собственика да се разпорежда с правата си
върху нематериалния актив, но този факт, съпоставен с обратна продажба при
практически идентична стойност след изключване на ищеца като съдружник, налага
извод, че целта в никакъв момент не е била реализиране на търговска печалба
поради необходимост от привличане на средства, а липсата на конкретния актив в
имуществената маса на дружеството-продавач за период от време, към който следва
да се прецени реалната стойност на притежаваните от ищеца 40 % от капитала на
дружеството.
Тук е мястото
да се посочи, че ответното дружество „Къпфи“ ООД не
ангажира каквито и да е доказателства за твърдяната от него „временна
необходимост от парични средства“.
От друга
страна, ако за дружеството е била налице временна необходимост от парични
средства в посочения в договора размер от ** лв., то покупко-продажбата на
най-ценния актив на дружеството, е най-малко икономически и житейски обоснован
подход за това. Посочената сума обаче намира вече логично обяснение, когато се
съпостави с друг безспорен факт. Съгласно чл.12, ал.1 от действащия към момента
на сключване на договора за продажба Дружествен договор на "Къпфи" ООД от ** г., „за сключване на сделки, с които
се задължава дружеството, включително под условие, за суми над 10 000
лева“, както и за други изрично посочени сделки, е необходимо решение на общото
събрание на съдружниците, а съгласно чл.11, за да се вземе такова решение е
необходимо присъствие на съдружници, притежаващи минимум 70% от капитала на дружеството, като
за определени решения е необходимо квалифицирано мнозинство от 75 % от
гласовете. Казаното означава, че за покупко-продажба на посочения актив за
всяка сума над 10 000 лв., е било необходимо решение на общо събрание на
съдружниците, което изискване е заобиколено с
продажна цена от ** лв. А ищецът, както се посочи, е притежавал 40 % от
дружествените дялове, равняващи се на същия процент от капитала на дружеството,
както и даващи еквивалентни права в посочения размер при свикване и взимане на
решение от Общото събрание на съдружниците.
Косвено
потвърждение на посочените изводи е и фактът, че от справка в Търговския
регистър по партидата на Дружеството е видно, че на **., т.е. само няколко дни
след връщане на полезния модел на „Къпфи“ ООД на **
г., е вписан Протокол от решенията на неприсъствено заседание на общо събрание
на съдружниците на "Къпфи" ООД от ** г., на
което са взети следните решения:
• Съдружникът М.З. прехвърля на
съдружника С.Г.6 дяла с номинална стойност по 1 лева за общата сума от 6 лева;
• Съдружникът М.З. прехвърля на Д.П.П. 10 дяла с номинална стойност по 1 лева за общата сума от
10 лева;
• Приема като нов съдружник в "Къпфи" ООД, „2625 Кепитъл"
ЕООД, вписано в Търговски регистър към Агенция по вписванията с ЕИК *********
със записването на нови 7 дяла.
• Приема като нов съдружник в "Къпфи" ООД С.К.Б.Й.със записването на нови 8 дяла.
Същевременно,
съгласно чл. 5 от Протокола, ОС събрание на съдружниците отнася към фонд
„Резервен" сумата, представляваща „разликата между пазарната и номиналната
стойност на дяловете записани от новите съдружници, когато тя бъде платена.“ От
ГФО за 2018 г. на дружеството е видно, че в раздел "Резерви" на
Пасива е включена сумата от 388 000 лева (при 0 лева за предходната 2017 г.),
която сума, съгласно взетото решение на ОС от 19.02.1028г., е именно разликата
между пазарната и номиналната стойност на дяловете в Дружеството. Налага се
извод, че при платени общо 388 000 лева за 18 дружествени дяла, то пазарната
цена на един дял относно посочения процент в дружеството е около 21 555 лева.
Нито от изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза, нито от което и да
е от останалите събрани по делото доказателства, вкл.ГФО за 2017 и 2018 г., се
установява през посочения период от изключване на ищеца като съдружник до
придобиването обратно на посочения полезен модел, дружеството да е осъществило
обявена търговска дейност, която в такава значителна степен да е променила
стойността на капитала му. Изводът е, че такава промяна е именно включването
отново в имуществото на дружеството на цитирания полезен модел, ведно с
пазарните очаквания от неговата реализация.
Нещо повече,
посоченото в чл. 5 от цитирания протокол, е в пряко противоречие с тезата на ответниците в настоящото производство относно стойността на
цитирания полезен модел. В прав текст в решението е посочено, че е налице
разлика между номинална стойност на дяловете и пазарната им стойност като от
публикувания ГФО се налага извод, че тази разлика е значителна. Нито от обстоятелствената
част на заключението по ССЕ, нито от данните, публикувани в ГФО за 2016 и 2017
г., може да се направи извод за друга значима търговска дейност на „Къпфи“ ООД, както и за други материални или нематериални
активи, освен цитирания полезен модел, които да обосновават друг извод от този,
че това е основния актив на дружеството.
Не на последно
място, следва да се посочи и безспорният между страните факт, че двата цитирани
договора са сключени между свързани лица по смисъла на ТЗ, доколкото управител
на „Къпфи“ ООД е М.З., който е и едноличен собственик
на капитала и управител на „Норд Стар Инженеринг“
ЕООД. Посоченият факт, както и фактът, че двете сделки са сключени в
сравнително кратък помежду им период, налага извода, че целта на предприетите
правни и фактически действия е била, от една страна, полезният модел да не бъде
в патримониума на „Къпфи“
ООД в посочения период, а от друга страна – в нито един момент да не се загубят
или отчуждят правата върху него като същите се притежават и управляват еднолично
от М.З. и контролираното от него дружество „Норд Стар
Инженеринг“ до момента на приемане на нови съдружници и инвеститори в „Къпфи“ ООД.
Изложените
преки и косвени факти, според съда аргументират извод, че договорът от ** г. е
нищожен поради накърняване на добрите нрави изразяващо
се в нееквивалентност на насрещните престации по
него, както и в целта му – цитираният полезен модел да бъде изваден от
имуществото на дружеството към момента на изключване на ищеца М.Д..
Следователно, той не би могъл да породи целените с него правните последици, а
описаният полезен модел е бил част от имуществото на дружеството към края на
м.06.2017 г.
Относно иска с
правно основание чл. 125, ал.3 от ТЗ:
Съдът намира,
че цитираният полезен модел за нуждите на счетоводната отчетност, има
характеристиката на нематериален актив за дружеството. Съгласно чл.3.1. от
приложимия Счетоводен стандарт 38: „Един актив се класифицира за признаване и
отчитане като нематериален актив, когато:
а) отговаря на
определението за нематериален актив;
б) при
придобиването му може надеждно да се оцени;
в) от
използването на актива се очакват икономически изгоди, доказани със:
- наличие или
план за набавяне на достатъчно ресурси, позволяващи на предприятието да получи
очакваните икономически изгоди;
- възможност
ефективно да изпълнява функционалната си роля в съответствие с намерението на
предприятието относно употребата му;
- ясно
дефинирана и конкретизирана техническа осъществимост.“
Съгласно
определението, дадено в чл.2 от същия СС, „Нематериални активи са установими нефинансови
ресурси, придобити и контролирани от предприятието, които: а) нямат физическа
субстанция, въпреки че: могат да се съдържат във физическа субстанция, или
носителят им може да има физическа субстанция; б) са със съществено значение
при употребата им; в) от използването им се очаква икономическа изгода.
Фактът на
регистрация на описания по-горе полезен модел в ПВ, която е с цел защита на
собствеността върху него, както и че същият е бил предмет на сделка в
гражданско-правния оборот, който предмет е бил оценен в пари, дават основание
да се направи извод, че се касае до оценим в пари нематериален актив, който
следва да намери своето отражение в счетоводството на дружеството.
Няма спор между
страните, че в изготвените ГФО на дружеството, както за 2016, така и за 2017
г., такъв нематериален актив не е налице. Липсата му е белег за нередовност на
воденото счетоводство на дружеството, но не и за липса на парична стойност на
този актив.
Изготвената и
подробно изложена по-горе съдебно-оценителска
експертиза, аргументирано и обосновано е изложила извод, че стойността на този
актив към края на м.06.2017 г., който момент съдът посочи като релевантен за
спора, е ** лева.
Съобразно
константната съдебна практика вписванията и счетоводните /търговските/ книги са
частни свидетелстващи документи, чиято доказателствена
сила не е равнозначна на материална доказателствена
сила на официални свидетелстващи документи, независимо от разпоредбите на чл.
182 от ГПК, респективно чл. 55 от ТЗ. По смисъла на закона те имат възможна
/при съгласие на страните/ доказателствена сила и
като производна, основана на доказателствената сила
на първични счетоводни документи, тази доказателствена
сила не се презюмира - при оспорване подлежи на
доказване, а по начало - на преценка, с оглед всички обстоятелства по делото. В
случай на несъответствие между записванията в баланса и първичните счетоводни
документи, документално обосноваващи тези записвания, в частност на
несъответствие на съставен счетоводен баланс, в хипотезата на предявен иск по
чл. 125, ал. 3 от ТЗ, с нормативните актове, уреждащи счетоводната отчетност
или с възприетите и обективирани от самото дружество,
конкретни правила и политика за водене на счетоводството му, за да се определи
действителната стойност на дела на напусналия дружеството съдружник, по делото
следва да се назначи експертиза, по която вещото лице да изготви коригиран
баланс, изцяло съобразен с посочените норми и правила.
С оглед на
изложеното, бе допусната и съдебно-счетоводна експертиза със задача да изготви
такъв коригиран счетоводен баланс на дружеството към края на м.06.2017 г.,
както и да определи стойността на притежаваните от ищеца 40% от дружествените
дялове и капитала му. Експертизата бе изготвена от вещото лице С., като съдът
намира, че същата следва да бъде кредитирана в един от посочените от вещото
лице варианти на изчисление.
Вещото лице е
посочило, че „При определяне стойността на активите на дружеството се използва
метода на „справедлива цена", която представлява сумата, за която един
актив може до бъде заменен или един пасив може да бъде погасен при пряка сделка
между купувач и продавач“. Според съда, че прилагане на посочения метод може в
най-добра степен да се вземе предвид реалната стойност на имуществото, без
върху нея да има отношение начинът на счетоводното записване на определен
актив.
Посочената
формулировка и метод са използвани и в заключението по изслушаната и
коментирана подробно по-горе съдебно-оценителска
експертиза, изготвена от в.л.З., за кредитиране на която съдът изложи подробни
мотиви, които в пълна степен се отнасят и тук. С оглед уважаване на инцидентния
установителен иск следва да се разглеждат вариантите
на ССЕ, при които полезният модел е част от имуществото на дружеството към
момента на изключване на ищеца като съдружник. Ето защо, съдът намира, че
конкретно приложим в настоящия случай е предложения от в.л. Втори вариант,
посочен в заключението, прието в съдебно заседание на 09.05.2022 г., както и в
допълнителното заключение, прието в съдебно заседание на 28.11.2022 г. Съгласно
посочения вариант, стойността на дружествения дял на ищеца М.Д. към края на
м.06.2017 г. възлиза на ** лева. Искът е предявен за сумата 563 334.94
лв., поради което съдът намира същия за основателен и доказан в пълния му
размер. Сумата следва да се присъди на ищеца, ведно със законната лихва,
считано от 21.06.2017 г. до окончателното й изплащане.
С оглед изхода
на спора, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, на ищеца следва да се присъдят претендираните от него разноски, съгласно списък по чл. 80
от ГПК в размер на 40 167.80 лв., от които 15 480 лв. с ДДС –
адвокатско възнаграждение; 1634 лв. – депозит за съдебно-оценителска
експертиза; 152.40 лв. – депозит за съдебно-счетоводна експертиза;
22 533.40 лв. – държавна такса за предявен осъдителен иск и 368 лв. –
държавна такса за предявения инцидентен установителен
иск.
От страна на ответниците в производството е направено възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение. Предвид правната и фактическа
сложност на спора, съдът намира посоченото възражение за неоснователно, а
договореният и изплатен адвокатски хонорар за справедлив и съобразен с
минималните изисквания за адвокатските възнаграждения.
Предвид
изложените мотиви, съдът на основание чл. 125, ал.3 от ТЗ и чл. 124 от ГПК, във
вр. с чл.26, ал.1, предл.3
от ЗЗД,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на М.И.Д. ***
, съдебен адрес:***, чрез Адвокатско дружество „**“ – адв.
Д. С. и адв. И.Ц.; „Къпфи“
ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул.
Копривщица № 45, ет.3, ап.7, съдебен адрес:*** – адв.
В.Ц.; „Норд Стар Инженеринг“ ЕООД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул. Копривщица № 45, ет.3, ап.7,
и М.А.З. ЕГН ********** ***, последните двама със съдебен адрес:***, чрез адв. И.Н.,
и ПРОГЛАСЯВА
нищожността, на основание чл.26, ал.1, предл.3 от
ЗЗД, като сключен в противоречие с добрите нрави, на договор № 1 за прехвърляне
права върху обекти на интелектуална и индустриална собственост – полезен модел:
„**“ с номер и дата на заявка в Патентото ведомство
** г.; дата на регистрация ** г., свидетелство за регистрация на полезен модел
№ **, с автор М.А.З., сключен между „Къпфи“ ООД, ЕИК
*********, М.А.З. ЕГН ********** и „Норд Стар
Инженеринг“ ЕООД, ЕИК *********, на ** г. в град **.
ОСЪЖДА, на
основание чл. 125, ал.3 от ТЗ, „Къпфи“ ООД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул. Копривщица № 45,
ет.3, ап.7, съдебен адрес:*** – адв. В.Ц., да заплати
на М.И.Д. ***, съдебен адрес:***, чрез Адвокатско дружество „**“ – адв. Д. С. и адв. И.Ц., сумата
563 334.94 лв. /петстотин шестдесет и три хиляди триста тридесет и четири лева
и деветдесет и четири стотинки/, представляваща стойността на притежаваните от
същия 40 дружествени дяла от „Къпфи“ ООД към
30.06.2017 г., която му се дължи поради прекратяване на членството в
дружеството, ведно със законната лихва, считано от 21.06.2017 г. до
окончателното й изплащане, както и 40 167.80 лв. /четиридесет хиляди и сто
шестдесет и седем лева и осемдесет стотинки/, деловодни разноски, от които 15
480 лв. с ДДС – адвокатско възнаграждение; 1634 лв. – депозит за съдебно-оценителска експертиза; 152.40 лв. – депозит за
съдебно-счетоводна експертиза; 22 533.40 лв. – държавна такса за предявен
осъдителен иск и 368 лв. – държавна такса за предявения инцидентен установителен иск.
Решението може
да се обжалва с въззивна жалба пред Апелативен съд
Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: