Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 

 

  № 161, 30.07.2018 г., гр. Белоградчик

 

                                   В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

       БЕЛОГРАДЧИШКИ РАЙОНЕН СЪД, 3-ти състав, на двадесет и четвърти юли две хиляди и осемнадесета година, в публично заседание в следния състав:

                                        Районен съдия:  БОЖИДАРКА  ЙОСИФОВА

 

Секретар МАРГАРИТА НИКОЛОВА,

като разгледа докладваното от съдия Йосифова, АН дело № 171 по описа за 2018 година.

 

Производството е  по  реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

 

          Образувано е по жалба на Т.И. ***, чрез адв. В.В. от ВАК, против Наказателно постановление № 341/ 05.06.2018 г. на Директора на РДГ – Берковица, с което на осн. чл. 257, ал.1, т. 1 ЗГ, му е наложена „Глоба” в размер на 300 лв., за нарушение на чл. 108, ал. 3 ЗГ.

В жалбата се моли Наказателното постановление да бъде отменено, предвид на изложените съображения. Твърди се, че в хода на производството са допуснати съществени процесуални нарушения, тъй като не е конкретизирано мястото на извършване на нарушението – в издаденото Наказателно постановление се сочи, че сечта е изведена „извън” имота, а същевременно се сочи „в” имота. Наведени са и доводи за недоказаност на административното нарушение – не е доказано по безспорен и категоричен начин, че жалб. А. е нарушил разпоредбите на чл. 108, ал. 3 ЗГ и е допуснал да бъде експедирана дървесина с 10 пр. куб. метра в повече от тази която е била отсечена в сечището.

По искане на процесуалния представител на жалбоподателя, по делото са допуснати и разпитани св. П. Т. Д. и Г.Г. П..

          Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител, оспорват жалбата и молят съда да потвърди Нак. постановление. Излагат се доводи, че в хода на производството не са допуснати съществени процесуални нарушения, НП съдържа всички законови реквизити и е налице доказано от обективна и субективна страна административно нарушение.  

          По делото е разпитан и свидетеля на въззиваемата страна – И.Б.И..

          Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира, че подадената жалба е процесуално допустима. Същата е подадена от активно легитимирано лице – наказаното ФЛ, в законния срок и пред компетентния съд.

Разгледана по същество същата е неоснователна.

          Съображенията на съда са следните :

 От разпита на свидетеля на въззиваемата страна И.И. – на  длъжност „главен специалист горски инспектор” към РДГ Берковица, се установи, че 16.03.2018 г., контролните органи извършили проверка в землището на с. Раяновци, обл. Видин, в имот № 215011, в отдел „45”, б. „д”. В хода на проверката било установено, че е в имота е извършена сеч, за която е имало издадено позволително, но отсечената дървесина е в по – малко количество в сравнение с тази, която е експедирана съгласно превозните билети. Контролните органи измерили пъните на отсечените дървета, след което били сортиментирани за установяване на кубатурата, която е добита реално от тях. След сравнение на отсечената дървесина, с издадените превозни билети за дървесината, която е транспортирана от този имот, контролните органи установили, че има разлика и транспортираната дървесина е повече от добитата от имота, с 10 пр. куб. м. Периода на извършване на нарушението е от 11.01.2018 г. – момента от който позволителното за сеч влиза в действие, до датата на извършване на проверката – 16.03.2018 г. Свидетелят И. заяви, че в съседните имоти е констатирана сеч, която е незаконна, тъй като на имотите не са били поставени граници, съответно сеч не е била разрешена.

Св. И.И., съставил на жалб. Т.А., АУАН № 341/ 20.03.2018 г. за нарушение на чл. 108, ал. 3 ЗГ и чл. 237, ал. 1, т. 2 ЗГ, тъй като, като лице упражняващо частна лесовъдска практика и на комуто е издадено позволителното за сеч, е следвало да упражни контрол и да не допуска експедирането на повече дървесина, в сравнение с отсечената такава.

Въз основа на съставения АУАН, е издадено Наказателно постановление № 341/ 05.06.2018 г. на Директора на РДГ – Берковица.

                От правна страна, съдът намира следното :

          Съдът, като прецени събраните по делото доказателства – писмени и гласни такива намира, че по делото се събраха безспорни доказателства, че жалбоподателя е осъществил състава на административното нарушение, за което е наказан.

Съдът изцяло кредитира показанията на св. И.И. – свидетеля присъствал при установяване на нарушението и съставил Констативния протокол, в който е обективирано извършването на адм. нарушение. Същият сподели личните си възприятия, че при извършване на проверката установили, че в имот № 215011, отдел 45 „д” в землището на с. Р.,  за който жалбоподателя притежава позволително за сеч, и предвид издадените превозни билети, е експедирана 10 пр. куб. м. дървесина повече от реално добитата в имота /5 пр. куб.м. – бук и 5 пр. куб. м. – габър/. Свидетелят заяви, че в съседните имоти е констатирана сеч, която е незаконна, тъй като на имотите не са били поставени граници, съответно сеч не е била разрешена.

При това положение, съдът намира, че жалбоподателя А. не е упражнил нужния контрол в качеството си на лице упражняващо лесовъдска практика и е допуснал да бъде експедирана повече дървесина от процесния имот, в сравнение с тази която е била добита. С действията си жалбоподателят, в качеството си на частен лесовъд не е осъществил правомощията си и не е реализирал изискващия се от негова страна контрол.

Дори и да се приеме, че нарушението е извършено непредпазливо от страна на наказаното лице, че липсва умисъл – желание за настъпване на противоправните последици, то съгласно чл. 7, ал. 2 ЗАНН, непредпазливите деяния, не се наказват само в предвидените в закона случаи. В случая – в специалния закон – ЗГ не е предвидено, че в подобни случаи и за такова нарушение, не следва да се налага наказание, поради което макар и да се приеме, че нарушението е извършено непредпазливо, то също е наказуемо.

В тази връзка, съдът намира за необходимо да отбележи, че без значение за делото е, кой е извършил незаконната сеч, от кой имот е извършена същата, тъй като това не би рефлектирало на изхода на делото. Релевантно за настоящия процес е, че жалбоподателя не е извършил необходимия контрол вменен му съгласно Закона за горите.

Съгласно чл. 108, ал. 3 ЗГ, лицето на което е издадено позволителното за сеч, упражнява контрол и взема мерки за предотвратяване и спиране на незаконни действия по извършването на добива на дървесина, както и за транспортирането на остатъците от сечта, по ред, определен с наредбата по чл. 148, ал. 11, до освидетелстване на сечището.

Съдът изцяло кредитира показанията на разпитания по делото свидетел на въззиваемата страна. Възприятията на същия са лични и непосредствени. Не се установи свидетелят да е заинтересован от изхода на делото, поради което и няма причина съдът да подлага на съмнение свидетелските му показания. Свидетелят подробно описа как е извършено замерването на отсечената от имота дървесина, при спазване на законовите изисквания, чрез съпоставяне на отсечените пъни със съседни дървета, изготвена е сортимента ведомост и количеството дървесина е изчислено съгласно сортимента таблица на ДГС – Белоградчик. При това положение, съдът намира, че количеството дървесина което е извозено, съгласно превозните билети, но не е отсечено от имота, е определено коректно.

В тази връзка, съдът намира за необходимо да отбележи, че дадените показания на свидетелите на жалбоподателя – П. Д. и Г. П. не променят фактическата обстановка, установена от св. И. и останалите писмени доказателства, събрани по делото. И двамата свидетели заявиха, че те не са извършвали сеч от съседни имоти, а само в имота, за който са имали позволително и е извършвана сеч само на маркирана дървесина. Заявиха, че не са видяли някой сече в съседни имоти. Тези показанията обаче не могат да се противопоставят на останалия събран по делото доказателствен материал, от който се установява осъществено административно нарушение от страна на наказаното лице. Както бе посочено по – горе, без значение от къде е отсечена дървесината в надвишаващото количество и кой я е отсякъл. Релевантно за спора е, че има експедирана дървесина в повече, в сравнение с отсечената такава, за което жалбоподателя не е осъществил вменения му надлежен контрол.

Предвид на това, съдът намира, че по делото са събрани безпорни и достатъчно доказателства, че жалб. А., от обективна и субективна страна е осъществил състава на административното нарушение, за което е наказан. Нак. постановление е съставено при изяснена фактическа обстановка и при наличието на безспорни доказателства за извършеното административно нарушение от жалбоподателя.

          Съдът, при извършване на цялостния служебен контрол за законосъобразност на административнонаказателното производство, намира, че в хода на същото не са допуснати съществени процесуални нарушения. Конкретизирани са времето, мястото и начина на извършване на нарушението, подробно са описани обстоятелствата при което същото е извършено. Нарушението е описано в достатъчно конкретна степен, за да е наясно нарушителя в какво нарушение е обвинен, че е извършил.

          Досежно възраженията направени от страна на процесуалния представител на жалбоподателя, че не е конкретизирано мястото на нарушението, съдът не го споделя. Обвинението е ясно и достатъчно конкретно, за да узнае нарушителя за какво адм. нарушение е наказан. Поради това съдът намира, че не са налице допуснати съществени процесуални нарушения и по никакъв начин не е нарушено правото на защита на жалбоподателя.

          Относно възражението на жалбоподателя, че последния е бил лишен от възможността да присъства на проверката – при измерване на дървесината, съдът отново не го споделя, тъй като свидетелят на въззиваемата страна заяви, че са повикали на място жалбоподателя, но същия е отказал да присъства и е заявил, проверката да протече в негово остъствие. Т.е., по никакъв начин не са нарушени правата му, тъй като самия той се е поставил в това положение, поради което е неоснователно се позовава на това обстоятелство в съдебното производство.

Правилно е определена и административнонаказателната разпоредба, по силата на която на жалб. А. е наложено адм. наказание – чл. 257, ал.1, т. 1 ЗГ, тъй същия не е изпълнил задълженията си и контролните си правомощия, възложени му по този закон – чл. 108, ал. 3 ЗГ. Правилно е определен вида на наказанието – „Глоба”, предвидено за физически лица, какъвто е жалбоподателя. Законосъобразен е и размера на наказанието. Наложеното такова е в минималния законов размер – 300 лв. Така наложеното наказание е правилно определено и по размер, при съблюдаване на изискванията на чл. 27 ЗАНН.

Предвид горните мотиви, съдът намира, че така обжалваното Нак. Постановление е правилно и законосъобразно, поради което и следва да бъде потвърдено.

          Водим от горното, съдът

                               

               Р   Е   Ш   И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 341/ 05.06.2018 г. на Директора на РДГ – Берковица, с което на  Т.И. ***, с ЕГН **********, на осн. чл. 257, ал.1, т. 1 от ЗГ, му е наложено наказание „Глоба” в размер на 300,00 лв. – за нарушение на чл. 108, ал. 3 от Закона за горите.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен Съд – Видин, в 14-дневен срок от съобщението, че е обявено на страните.

        

                                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ :