№ 310
гр. София, 13.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН в публично
заседание на осми октомври, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Стефан Илиев
Членове:Иванка Шкодрова
Калинка Георгиева
при участието на секретаря Росица Й. Вьонг
в присъствието на прокурора Ана Христоскова Малиганова (АП-София)
като разгледа докладваното от Калинка Георгиева Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20211000601003 по описа за 2021 година
СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД – НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 3-ти
състав, в открито съдебно заседание на осми октомври две хиляди двадесет и първа година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН ИЛИЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
1. ИВАНКА ШКОДРОВА
2. КАЛИНКА ГЕОРГИЕВА
При СЕКРЕТАРЯ РОСИЦА Й. и с участието на ПРОКУРОРА А.М. от СОФИЙСКА
АПЕЛАТИВНА ПРОКУРАТУРА
След като разгледа по реда на глава двадесет и първа от НПК докладваното от съдия
Георгиева ВНОХД № 1003 по описа за 2021 г. на СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, за да
се произнесе, взе предвид следното:
С ПРИСЪДА № 260107 от 25.06.2021 г. по НОХД № 726/2020 г. СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД – НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 31-ви състав, е признал ПОДСЪДИМИЯ
А. П. А. с ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че на 23.07.2019 г. около 21:40 - 21:48 ч. в
1
София, пред кафе-аперитив „ОК“ в ж.к. „***“ зад бл. 411 по непредпазливост е причинил
смъртта на П. С. К. с ЕГН ********** (настъпила на 24.07.2019 г.) вследствие на умишлено
нанесена лека телесна повреда (закрита черепно-мозъчна травма, получена от пострадалия
след падането му на бетонна площадка след двукратното му удряне в главата от подсъдимия
с юмрук), поради което и на основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 130, ал. 1 от НК и при условията
на чл. 54 от НК го е ОСЪДИЛ на лишаване от свобода за една година, чието изпълнение е
било отложено при условията на чл. 66, ал. 1 от НК за изпитателен срок от три години, а от
срока на лишаването от свобода съобразно чл. 59, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НК е било приспаднато
времето, през което подсъдимият е бил задържан под стража (от 27.07.2019 г. до 08.01.2021
г.) и под домашен арест (от 08.01.2021 г.).
С присъдата подсъдимият е осъден да заплати като обезщетение за неимуществени
вреди сумата от 50 000 лв. със законните лихви от 23.07.2019 г. на дъщерята на починалия
пострадал – Б. П. С., като гражданският й иск за разликата до претендираните 200 000 лв. е
бил отхвърлен като неоснователен.
С присъдата подсъдимият е осъден да заплати като обезщетение за имуществени
вреди сумата от 1 600 лв. на К. С. К..
С присъдата е отхвърлен като неоснователен гражданският иск от К. С. К. за
обезщетение на неимуществените му вреди чрез заплащането на 20 000 лв.
Съобразно чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимият е осъден да заплати за разноски по
делото сумата от 1 564,22 лв. на СДВР, сумата от 1 040 лв. на СГС и сумата от 2 000 лв. като
държавна такса върху уважен размер на граждански иск.
Присъдата е протестирана, в срок, с твърдение за явна несправедливост на
наказанието – чрез занижаването му от съда. Прокурорът смята, че отегчаващи
отговорността са употребата на алкохол от подсъдимия преди деянието, извършването му на
обществено място в заведение пред свидетели, невъздържаността на подсъдимия и
показността на действията му, близкото познанство между подсъдимия и пострадалия –
което не е спряло подсъдимия от нападение, опитът на подсъдимия след деянието да го
прикрие, непризнаването на фактите и вината от подсъдимия. Като смекчаващо
отговорността обстоятелство прокурорът смята, че е налице само неосъждането на
подсъдимия. Поради това прокурорът намира лек превес на отегчаващите отговорността
обстоятелства – на което съответства наказание около средата, и иска да бъде наложено като
справедливо наказанието от две години и шест месеца лишаване от свобода. Прокурорът
смята, че няма пречки за приложението на чл. 66 от НК поради това, че престъплението не е
тежко и че подсъдимият е бил продължително време задържан под стража.
Присъдата е обжалвана, в срок, от повереника на частната обвинителка и гражданска
ищца Б.С. (дъщеря на починалия пострадал), с твърдение за несъответна лекота на
наказанието (поради неотчитане на превеса на отегчаващите отговорността обстоятелства от
съда) и за несъобразяване с чл. 52 от ЗЗД на размера на уважения граждански иск за
обезщетение на неимуществени вреди. Повереникът смята за отегчаващи отговорността
обстоятелства високата степен на обществена опасност на деянието поради агресивността на
подсъдимия, повлияването му от алкохол по време на извършване на деянието, неоказването
на спешна помощ на пострадалия веднага след деянието и липсата на критичност и
съжаление за извършеното. В жалбата на повереника няма конкретни искания.
Във въззивното съдебно заседание прокурорът поддържаше искането за увеличаване
на лишаването от свобода съобразно обосноваването му в протеста, като заяви и че намира
за основателна жалбата на повереника в частта й относно искането за увеличаване на
размера на уважения граждански иск за неимуществени вреди; повереникът на дъщерята на
починалия пострадал поддържаше исканията в жалбата си и се присъедини към
становището на прокурора. Подсъдимият и защитникът му заявиха, че присъдата следва да
2
бъде потвърдена като правилна.
В изпълнение на задължението си по чл. 314 от НПК да провери изцяло атакуваната
присъда, СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД проучи самостоятелно съдържанието на
доказателствените източници по делото, като подложи всяко едно доказателствено средство
на анализ, а съдържанието на всички доказателствени средства заедно – на синтез по
правилата на формалната и житейската логика. При това въззивният съд достигна до
окончателен извод за доказаност на значими факти, съвпадащ с този на първоинстанционния
съд, и оформи различен извод относно приложимото право и конкретно – относно размера
на справедливото наказание „лишаване от свобода“ и относно размера на справедливото
обезщетение на неимуществените вреди на дъщерята на починалия пострадал.
СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД намери за доказани по делото следните значими
факти:
На 23.07.2019 г. след 21 часа в предната част на заведението „ОК Маркет“ в София,
ж.к. „***“ до бл. 411 подсъдимият консумирал алкохол на една маса със свидетелите А. П.
(НОХД, л. 211 гръб-213 вр. ДП, л. 24-25), К. Д. (НОХД, л. 159-160) и Г. Л. (НОХД, л. 213); в
задната част на заведението били свидетелите И. В. (НОХД, л. 214), съпругът й Г. В.
(НОХД, л. 268-270 вр. ДП, л. 27-29) и А. И. (НОХД, л. 160-162 вр. ДП, л. 114). След 21:30 ч.
на масата на подсъдимия дошъл пострадалият П. С., който живеел в дома на свидетелите П.;
пострадалият предал на А. П. да се прибира в къщи при съпруга си. Това ядосало
подсъдимия, който казал на пострадалия, че е дошъл да му разваля компанията. След това
подсъдимият станал от мястото си, изблъскал свидетелката П., която паднала от стола си на
земята и се насочил към пострадалия. Подсъдимият ударил пострадалия в лицето (показания
на К. Д. и на Г. Л.), при което свидетелите К. Д. и Г. Л. станали и опитали да разтърват
подсъдимия и пострадалия. Подсъдимият обаче се отскубнал и повторно ударил
пострадалия в лицето с юмрук (показания на К. Д., Г. Л. и А. П.), при което пострадалият
паднал на земята – бетон, покрит с изкуствена зелена настилка; при това падане
пострадалият си ударил главата и веднага изпаднал в безсъзнание. Подсъдимият продължил
нападението си срещу падналия и безпомощен вече пострадал, като го изритал няколко пъти
в тялото (показания на А. П. и Г. Л.). Намиращите се в близост до пострадалия свидетели се
развикали, което привлякло вниманието на намиращите се в задната част на заведението
свидетели и те минали от предната страна, където И. В. видяла бутането от подсъдимия на
пострадалия и падането му на земята, а Г. В. и А. И. видели пострадалия вече паднал на
земята и намиращ се в безсъзнание.
Свидетелят А. И. се обадил на спешния телефон 112. На мястото първо дошли
полицейските служители А. Б. (НОХД, л. 162 вр. ДП, л. 115) и Д. Д. (НОХД, л. 271-272 вр.
ДП, л. 116), които заварили пострадалия вече дошъл в съзнание, седящ на пейка и лъхащ на
алкохол. Пред полицейските служители свидетелите А. П. и К. Д. първоначално направили
неверни изявления, че при свада с друг посетител на заведението пострадалият се спънал и
сам паднал на земята (показания на К. Д., на полицейските служители и съдържание на
записани разговори на свидетеля К. Д. със спешния телефон 112 – аудиотехническа
експертиза, ДП, л. 103-112 вр. НОХД, л. 158-159). След полицията на мястото дошла и
линейка, като пострадалият бил прегледан и при съобщаването за удар по главата бил
поканен да бъде транспортиран с линейката до болница, но той категорично отказал. След
това пострадалият бил отведен в дома на свидетелите А. и В. П., където след около половин
час му прилошало – повръщал и се оплаквал от силно главоболие. Била извикана отново
линейка, вече на домашния адрес на свидетелите П., която откарала пострадалия в болница;
въпреки направената му операция и положените медицински грижи, той починал на
следващия ден – 24.07.2019 г. След научаването на новината за смъртта му, свидетелите А.
П. и К. Д. направили нови, вече достоверни изявления при разпита им като свидетели
относно начина на получаване на удара по главата на пострадалия – че е бил ударен от
подсъдимия, вследствие на което паднал на земята и ударил главата си.
3
Заключението на съдебно-медицинското изследване на трупа на пострадалия
(Предварително заключение на СМЕ и СМЕ - ДП, л. 43-44 вр. НОХД, л. 155-156 и ДП, л. 78-
82 вр. НОХД, л. 156) определя като категорична причина за смъртта закритата черепно-
мозъчна травма, получена от пострадалия при падането му на терена и изразяваща се в ляво
задно слепоочно-теменно охлузване с подлежащи му счупване, кръвоизлив и контузия на
мозъка; от тази закрита травма последвали усложнения – мозъчен оток, кръвоизлив и
циркулаторни смущения на главния мозък. Освен тази най-тежка травма, пострадалият имал
и наранявания по лицето – кръвонасядане и оток на очите и охлузване на лявата буза, а
също така имал и наранявания по тялото – кръвонасядане и охлузване на левия хълбок,
кръвонасядане на лявата мишница и охлузване на кръста вляво.
Допълнителното съдебно-медицинско изследване на травмите на пострадалия (ДСМЕ
- НОХД, л. 245-253 вр. 270-271) определя закритата черепно-мозъчна травма на пострадалия
като постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота – което отговаря на
критериите на чл. 128 от НК за тежка телесна повреда. Останалите увреждания на
пострадалия са му причинили болка, което отговаря на критериите на чл. 130, ал. 2 от НК за
лека телесна повреда. ДСМЕ определя още, че получените от пострадалия увреждания по
лицето са резултат от най-малко два, а вероятно – и от четири удара в лицето. Оказаната на
пострадалия медицинска помощ е била дадена след сравнително дълъг период от
травмирането – изцяло вследствие на поведението на пострадалия, първоначално отказал
откарване до болница; предвид обаче установения стволов кръвоизлив смъртта е била
практически неизбежна.
Описаните по-горе факти въззивният състав прие за установени въз основа на
показанията на горепосочените свидетели, които се характеризират като вътрешно
последователни, устойчиви и безпротиворечиви; разгледани при съпоставянето им едни с
други, те разкриват безпротиворечивост относно основните факти, а също така са в
съответствие със заключенията на медицинските и аудиотехническата експертизи. На
свидетелите А. П., Г. Л. и К. Д. са били извършени СППЕ (ДП, л. 122-124 вр. НОХД, л. 156-
157; ДП, л. 126-130 вр. НОХД, л. 157; ДП, л. 162-168 вр. НОХД, л. 158) – предвид дадените
от тях данни, че са употребявали алкохол. Заключението на СППЕ за всеки един от тези
трима свидетели е, че е бил в състояние на обикновено алкохолно опиване от средна степен,
при което е нямало качествени промени на съзнанието и всеки от свидетелите е в състояние
на дава достоверни показания. Предвид гореизложеното за вътрешни характеристики на
показанията на свидетелите и съотнасянето им както едни с други, така и със съдържанието
на експертните заключения, въззивният състав намери за достоверни показанията на А. П.,
К. Д., Г. Л., И. В., Г. В., А. И., А. Б. и Д. Д..
Предвид съдържанието на гореописаната доказателствена съвкупност се обуславя
извод, че на 23.07.2019 г. след 21:30 ч. в София, ж.к. „***“ – 1, бл. 411 – заведение „ОК
Маркет“, подсъдимият е ударил пострадалия двукратно в лицето, като след втория удар
пострадалият паднал на земята, ударил си главата и получил смъртоносна закрита черепно-
мозъчна травма, след което подсъдимият изритал пострадалия няколко пъти в тялото.
Първоинстанционният съд не е обсъдил ритането от подсъдимия на пострадалия след
падането му; фактът обаче се твърди в обстоятелствената част на обвинителния акт и е
доказан по делото; значимостта му не е пряко съставомерна, но следва да се отчете при
оразмеряване на наказанието при обсъждане на цялостното поведение на подсъдимия.
Липсват каквито и да било данни от който и да било от свидетелите за словесна или
физическа агресия от страна на пострадалия спрямо подсъдимия - както първоначална, така
и в хода на нападението на подсъдимия срещу пострадалия. В това отношение са абсолютно
изолирани твърденията на подсъдимия в неговите обяснения (НОХД, л. 288-289) – че
пострадалият първо го заплашил, че ще извади пистолет, а след това го и нападнал
физически, като посягал да го удари с ръка и с железен стол, а също скочил да го рита, при
което подсъдимият вдигнал ръце да се предпази и така двамата паднали на земята, където
4
пострадалият ударил главата си. Предвид категоричното и непреодолимо противоречие
между обясненията на подсъдимия и останалата доказателствена съвкупност от свидетелски
показания и експертни заключения, въззивният състав намира за обоснован изводът, че
обясненията на подсъдимия относно това кой кого и как е нападнал физически са изцяло
недостоверни и представляват (необоснован) опит за защита от негова страна – за разлика от
становището на първоинстанционния съд (НОХД, л. 304).
При така приетите за доказани факти се обуславят следните окончателни фактически
и правни изводи: Неколкократното физическо нападение от подсъдимия спрямо
пострадалия – първо с удари в лицето, а след падането на пострадалия – и с ритници по
тялото, разкрива всички белези на умишлено поведение предвид близостта между двамата,
прякото им взаимно възприемане, насочеността на ударите от подсъдимия спрямо
пострадалия и тяхната нееднократност. Поради това следва да се приеме, че подсъдимият е
имал пряк умисъл да увреди телесно пострадалия. Подсъдимият и е бил длъжен, и е могъл
да предположи, че някой от нанесените от него удари може да доведе до загуба на
равновесие от страна на пострадалия и падането му с последващо смъртоносно телесно
увреждане, но въпреки това е предприел и осъществил гореописаното физическо нападение
срещу пострадалия – както преди падането му на земята, така и след това. Смъртта на
пострадалия е пряка и непосредствена последица от едно от причинените му телесни
увреждания – закритата черепно-мозъчна травма с усложнения. Поради това се обуславя
извод, че подсъдимият е причинил по непредпазливост смъртта на пострадалия вследствие
на умишлено нанесена телесна повреда – което поведение подлежи на правно определяне по
чл. 124, ал. 1 от НК.
Относно вида и характера на получените от пострадалия телесни увреждания е
налице категорично заключение в ДСМЕ – закритата черепно-мозъчна травма с усложнения
е представлявала тежка телесна повреда по смисъла на чл. 128 от НК, а останалите телесни
увреждания – лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 2 от НК. Смъртоносна е била
закритата черепно-мозъчна травма, което обуславя привръзка на чл. 124, ал. 1 от НК с чл.
128 от НК – каквото е било първоначално повдигнатото с обвинителния акт обвинение
(НОХД, л. 8). След изготвянето на ДСМЕ в съдебна фаза, т.е. след изричното определяне на
телесните увреждания на пострадалия по вид, прокурорът е изменил обвинението в съдебна
фаза (НОХД, л. 274), като е извършил привръзка на чл. 124, ал. 1 от НК с чл. 130, ал. 1 от
НК, т.е. че смъртта е била причинена по непредпазливост вследствие на умишлено нанесена
лека телесна повреда по чл. 130, ал. 1 от НК. Въпреки несъответствието на държавното
обвинение с обективно доказаните факти относно вида на смъртоносната телесна повреда
(тежка, а не лека), този преход към по-леко наказуемо престъпление е бил обвързващ за
първоинстанционния съд предвид дадените на прокуратурата правомощия да формулира
обвинението. Тъй като несъмнено е доказано умишлено причиняване на тежка телесна
повреда, т.е. подсъдимият би могъл да бъде съден за по-тежко престъпление, няма
процесуални пречки да бъде осъден за по-леко наказуемото престъпление съобразно
измененото обвинение, тъй като се има предвид все умишлено причинена телесна повреда,
т.е. следва да се приеме за доказано извършването от страна на подсъдимия на престъпление
по чл. 124, ал. 1 вр. чл. 130 (ал. 1) от НК.
Допуснатата в диспозитива на присъдата техническа грешка при изписването на
имената на пострадалия чрез размяна на поредността на бащиното и фамилното име –
изписано е П. К. С. вместо правилното П. С. К., подлежи на изясняване и преодоляване чрез
съпоставката с данните по делото за имената на пострадалия както от свидетелите, така и от
документите (ДП, л. 89, л. 90 и л. 134; НОХД, л. 42 и л. 65). Освен това грешката не се явява
съществена, поради което не се налага изменение на присъдата в тази й част.
Предвид данните за употреба на алкохол и от страна на подсъдимия към деянието,
той също е бил подложен на съдебно-психиатрично изследване (СППЕ – ДП, л. 152-158 вр.
НОХД, л. 157). Заключението е, че подсъдимият е бил също като свидетелите в състояние на
5
обикновено алкохолно опиване от средна степен, което обуславя извод, че е могъл както да
разбира свойството и значението на извършеното, така и да ръководи постъпките си, а също
така е в състояние да дава достоверни обяснения. Поради това подсъдимият следва да се
приеме за вменяем и следва да се определи степента на наказателната му отговорност за
горепосоченото доказано престъпление съобразно границите на държавното обвинение, т.е.
за престъпление по чл. 128, ал. 1 вр. чл. 130, ал. 1 от НК.
За такова престъпление се предвижда лишаване от свобода от три месеца до пет
години.
Първоинстанционният съд е приел за налични като смекчаващи отговорността
обстоятелства сравнително младата възраст на подсъдимия (37-годишен към деянието, 40-
годишен сега), а също и изразеното желание да изтърпи присъдата си. Въззивният състав
намира, че и двете обстоятелства не са налице. 37-годишна възраст трудно може да бъде
определена като сравнително млада, а следва да се определи като зряла възраст, когато човек
следва да има утвърдена ценностна система и да осъществява поведение в съответствие с
изискванията на закона и морала. Агресивното поведение на подсъдимия в случая е било
напълно несъответно на поведението на пострадалия, като освен това агресията е била
продължителна и е била осъществена включително след изпадането на пострадалия в
безсъзнание след падането му на земята. Нито в обясненията на подсъдимия (НОХД, л. 288-
289), нито в последната му дума (НОХД, л. 293) е протоколирано изявление на подсъдимия,
че желае да изтърпи присъдата си, т.е. да поеме отговорност за станалото.
Първоинстанционният съд е приел като налични отегчаващи отговорността
обстоятелства осъждането на подсъдимия и конкретиката на деянието. Справката за
съдимост на подсъдимия (ДП, л. 54) установява в противоречие с приетото от
първоинстанционния съд, че подсъдимият е неосъждан, т.е. съдебното минало на
подсъдимия следва да се третира като смекчаващо, а не като отегчаващо отговорността
обстоятелство. Конкретиката на деянието обаче следва да се приеме за отегчаващо
отговорността фактор: подсъдимият е нападнал пострадалия без съответен повод, като
нападението е било чрез двукратно удряне в лицето до падането на пострадалия и
изпадането му в безсъзнание, а освен това е продължило и след това чрез удрянето му с
ритници при практически безпомощно безсъзнателно състояние на пострадалия.
Въззивният състав намира, че са налице още отегчаващи отговорността
обстоятелства, изтъкнати от прокурора в протеста: деянието е извършено след употреба на и
при повлияване от алкохол; деянието е извършено на обществено място, като нито
наличните отношения на близко познанство с пострадалия, нито присъствието на много
свидетели на мястото са спрели подсъдимия от непровокирано нападение срещу
пострадалия; липсва изразено чрез конкретно поведение съжаление за станалото –
подсъдимият не е оказал никаква помощ на пострадалия, като само в последната си дума
прави формално изявление, че съжалява - но според него за станалото, а не за извършеното,
той приема деянието си за „просто един инцидент“.
В заключение следва да се приеме, че в случая е налице едно смекчаващо
отговорността обстоятелство – неосъждането на подсъдимия, и са налице няколко
отегчаващи отговорността обстоятелства; въззивният състав споделя становището на
първоинстанционния съд, че липсва хипотеза на чл. 55 от НК.
При съпоставка на тежестта на горепосочените налични според въззивния съд
противовесни влияещи на отговорността фактори при условията на чл. 54 от НК, следва да
се приеме лек превес на тежестта на отегчаващите отговорността обстоятелства (за разлика
от първоинстанционния съд, приел уравновесена тежест на противовесните фактори), което
обуславя извод за справедливост на размер на наказанието около средата на законовия
диапазон, т.е. две години и шест месеца лишаване от свобода. Първоинстанционният съд е
наложил една година лишаване от свобода. Подадени са протест и жалба от частен
6
обвинител с искане за увеличаване на наказанието – именно на две години и шест месеца
лишаване от свобода (от прокурора). Предвид гореизложеното за съотношение на
смекчаващото и отегчаващите отговорността обстоятелства и предвид наличието на
съответно искане в протест и жалба на частен обвинител, се обуславя извод за несъразмерна
лекота на наложеното от първоинстанционния съд наказание и за наложителност от
изменение на присъдата в санкционната й част – чрез увеличаване на лишаването от свобода
от една година на две години и шест месеца.
Без всякаква връзка с фактологията и съответното й правно определяне по
настоящото дело е споменаването в мотивите на присъдата на престъпление по чл. 199, ал.
1, т. 4 от НК (НОХД, л. 306). Налице е обаче предхождащо го обосноваване изрично на
престъпление по чл. 124, ал. 1 вр. чл. 130, ал. 1 от НК. Освен това споменаването на чл. 199
от НК няма практическо изражение: наказанието реално е определяно в диапазона на
следващата да се приложи правна норма – чл. 124, ал. 1 от НК. Поради това следва това
изолирано посочване на неуместна правна разпоредба да се приеме за техническа грешка,
която е както изяснима, така и преодолима – чрез приемането, че е изследвано и прието за
доказано престъпление по чл. 124, ал. 1 вр. чл. 130, ал. 1 от НК и че е определяно наказание
именно за такова престъпление.
Съобразно заповедността на нормата на чл. 59, ал. 1 от НК, правилно СГС е
приспаднал от срока на лишаването от свобода времето, през което подсъдимият е бил
задържан под стража (практически от 25.07.2019 г. - ДП, л. 6 вр. 52 вр. 68-70) и под домашен
арест (от 08.01.2020 г. до 02.07.2021 г. – ДП, л. 164-165 вр. НОХД, л. 293-294).
Във връзка с приложението на чл. 66, ал. 1 от НК липсва изрично обсъждане на
прилагането на тази разпоредба в мотивите на присъдата. Отчитайки, че подсъдимият
досега не е осъждан, а също така, че по настоящото дело му се определя наказание
„лишаване от свобода“ до три години, както и предвид конкретната личност на подсъдимия,
въззивният състав намира за правилно приложението от страна на първоинстанционния съд
на отлагането под условие на изтърпяването на лишаването от свобода, за изпитателен срок;
продължителността му в присъдата се явява съобразена както със законовите граници, така
и съответна на наказанието с продължителността му според становището на въззивния
състав (две години и шест месеца лишаване от свобода). Това обуславя потвърждаване на
присъдата в частта й относно приложението на чл. 66 от НК.
Във връзка с гражданския иск на непълнолетната сега (а към деянието – малолетна)
дъщеря на пострадалия Б.С. въззивният състав намери следното: Претендирано е
обезщетение за неимуществени вреди чрез заплащането на сумата от 200 000 лв. със
законните лихви от увреждането до изплащането. Чрез свидетелските показания на Д. Ф.
(майка на гражданската ищца – НОХД, л. 272-273) и С. Ф. (вуйчо на гражданската ищца –
НОХД, л. 273-274) е доказано, че починалият пострадал е имал силна и трайна връзка с
дъщеря си: въпреки че тя е живеела постоянно при майка си Д. Ф., Б.С. е посещавала баща
си всяка събота и неделя, а също и през ваканциите, като е била силно привързана към него
и трудно понася загубата му; от друга страна починалият пострадал е давал доброволно
пари за издръжка на дъщеря си, често й е купувал дрехи и обувки и двамата имали чудесни
отношения. Поради това следва да се приеме, че гражданската ищца Б.С., на 13 години към
загубата на баща си, е преживяла и преживява страдания от неговата загуба, поради което е
обоснован изводът, че с извършеното престъпление подсъдимият й е причинил
неимуществени вреди. Предявеният иск за обезщетяването им е в размер на 200 000 лв., а
първоинстанционният съд го е уважил само за сумата от 50 000 лв. Има подадена жалба от
повереника на гражданската ищца Б.С. с твърдение за несъобразен размер на уважения
граждански иск с изискванията на чл. 52 от ЗЗД за справедливост на обезщетението, като се
прави искане за увеличаване на размера на присъденото обезщетение. При отчитане на
интензитета на страданията на дъщерята на починалия пострадал вследствие на загубата на
баща й, на възрастта й към момента на загубата му и на неговата роля в живота й,
7
въззивният състав намери, че справедливото обезщетение е по-високо от присъденото от
първонистанционния съд; въззивният състав намери, че за обезщетяване на
неимуществените вреди на Б.С. подсъдимият следва да заплати сумата от 120 000 лв. Това
обуславя изменение на атакуваната присъда и в гражданско-осъдителната й част, чрез
увеличаване на размера на обезщетението за неимуществени вреди от 50 000 лв. на 120 000
лв. и чрез съответно му увеличаване на размера на дължимата държавна такса от 2 000 лв.
на 4 800 лв.
Гражданският иск на брата на пострадалия – К.К., за обезщетяване на
неимуществените му вреди чрез заплащането на сумата от 20 000 лв. е приет от
първоинстанционния съд за недоказан и поради това – за неоснователен. По делото липсват
доказателства за наличието, естеството и силата на връзка между починалия пострадал и
неговия брат-граждански ищец, поради което отхвърлянето на този иск като неоснователен
е правилно и следва да бъде потвърдено.
Гражданският иск на брата на пострадалия – К.К., за обезщетяване на имуществените
му вреди чрез заплащането на сумата от 1 600 лв. правилно е приет от първоинстанционния
съд за доказан по основание и размер: Представените по делото две фактури (НОХД, л. 103-
105) удостоверяват, че братът на починалия пострадал е похарчил 1 600 лв. за погребението
на пострадалия и за изготвяне на надгробен паметник. Поради това следва да се приеме, че
пряка последица от деянието на подсъдимия е ощетяването на гражданския ищец К.К. с
посочената сума – която е и предявена като претенция за обезщетяване на имуществени
вреди и която е уважена от първоинстанционния съд. Това обуславя потвърждаване на
присъдата в частта й относно гражданския иск за имуществени вреди на К.К..
Осъждането на подсъдимия за разноски съобразно чл. 189, ал. 3 от НПК е по принцип
правилно, но приетата от първоинстанционния съд сума не съответства на размера на
разноските в съдебна фаза, а въззивното становище за необходимост от увеличаване на
обезщетение за неимуществени вреди обуславя увеличаване и на дължимата държавна
такса. В съдебна фаза са доказани разноски в размер на 1 900 лв. (НОХД, л.л.: 156, 158, 159,
232 вр. 268, 254-255 вр. 271) – което е повече от присъдените 1 040 лв. Размерът на
дължимата държавна такса от 4 % върху размера на уважени граждански искове (120 000 лв.
за обезщетение на неимуществените вреди на Б.С. и 1 600 лв. за обезщетение на
имуществените вреди на К.К.) възлиза на 4 864 лв. Присъждането на по-големи разноски във
въззивна фаза без съответен протест или жалба конкретно и по този въпрос не се явява
отегчаване на положението на подсъдимия, тъй като това обстоятелство е извън кръга от
въпроси, свързани с деянието, вината, авторството, наказанието и гражданските искове.
Поради това присъдата следва да се измени в частта й относно разноските чрез осъждане на
подсъдимия да заплати действителния размер на разноски в съдебна фаза и за държавна
такса.
В заключение: протестираната и обжалвана от частен обвинител присъда следва да се
измени, както следва: в частта й относно размера на наложеното наказание „лишаване от
свобода“ – чрез увеличаването му от една година на две години и шест месеца; в частта й
относно гражданския иск на Б.С. – чрез увеличаване на размера на дължимото от
подсъдимия обезщетение от 50 000 лв. на 120 000 лв.; в частта й относно дължимите
разноски – чрез увеличаване на сумата за разноски в съдебна фаза от 1 040 лв. на 1 900 лв. и
чрез увеличаване на размера на дължимата държавна такса върху уважени размери на
граждански искове – на 4 864 лв. В останалата й част присъдата следва да се потвърди.
Предвид изложеното, СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД
РЕШИ:
8
ИЗМЕНЯ ПРИСЪДА № 260107 от 25.06.2021 г. по НОХД № 726/2020 г. на
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД – НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 31-ви състав, както следва:
УВЕЛИЧАВА продължителността на наказанието „лишаване от свобода“, наложено
на подсъдимия А. П. А. за престъпление по чл. 124, ал. 1 вр. чл. 130, ал. 1 от НК, от една
година на две години и шест месеца.
УВЕЛИЧАВА размера на обезщетението за неимуществени вреди, дължимо от
подсъдимия А. П. А. на гражданската ищца Б. П. С., от 50 000 лв. на 120 000 лв.
УВЕЛИЧАВА размера на дължимата от подсъдимия А. П. А. сума за разноски в
съдебна фаза от 1 040 лв. на 1 900 лв. и УВЕЛИЧАВА размера на дължимата от подсъдимия
А. П. А. сума за държавна такса от 2 000 лв. на 4 864 лв.
ПОТВЪРЖДАВА ПРИСЪДАТА в останалата й част.
Решението подлежи на обжалване и протестиране пред ВЪРХОВНИЯ
КАСАЦИОНЕН СЪД в 15-дневен срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9