Р E Ш Е Н И Е
№
23.03.2021 г. гр.Стара
Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИ
РАЙОНЕН СЪД VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На 22 февруари 2021 година
в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ ИЛКОВА
Секретар:
ЕВДОКИЯ ДОСЕВА
като
разгледа докладваното от съдия ИЛКОВА
гражданско
дело № 3955 по описа на съда за 2020
година
Предявен е иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. с чл. 79, ал.1 и чл. 86 от ЗЗД..
Ищецът „ЕВН БЪЛГАРИЯ
ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ " ЕАД, гр.
Пловдив, чрез пълномощника си, твърди в исковата си молба, че на 07.07.2020г.
„ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД е подало заявление за издаване на
заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК пред Районен съд Стара Загора за
вземанията си към П.М.Д., в размер на 295,07 лв. По входираните документи било
образувано ЧГД № 2306/2020г. По посоченото дело е издадена заповед за
изпълнение, която е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради
което ищецът подава настоящата искова молба на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК.
В молбата се сочи, че „ЕВН
България Електроснабдяване" ЕАД в качеството си на краен снабдител,
съгласно разпоредбата на чл. 98а от Закона за енергетиката, продава
електрическа енергия на клиентите си при публично известни общи условия.
Действащите общи условия през процесния период са Общите условия на договорите
за продажба на електрическа енергия на ЕВН България Електроснабдяване ЕАД,
одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-13/10.05.2008г. и влезли в сила на
27.06.2008г. Съгласно чл. 35, ал. 1 от общите условия същите влизат в сила 30
дни след първото им публикуване, без да е необходимо изричното им писмено
приемане от потребителите. Общите условия са публикувани на сайта на
дружеството
http://www.evn.bg/Chastni_klienti/Elektricheska-energia/normativni-dokumenti-(1).aspx
Съгласно чл. 94а от Закона
за енергетиката, крайният снабдител осигурява снабдяването с електрическа
енергия на обекти на битови и небитови крайни клиенти, присъединени към
електроразпределителна мрежа на ниво ниско напрежение, в съответната
лицензионна територия, когато тези клиенти не се снабдяват от друг доставчик.
До този момент ответникът не е упражнил правото си на промяна на доставчика на
електроенергия.
Ответницата П.М.Д. има
качеството на битов клиент, съгласно §1, т. 33а от Допълнителните разпоредби на
Закона за енергетиката, тъй като ползваната за обекта й ел. енергия е за битови
нужди.
По силата на чл. 7, т. 1 от
общите условия на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, ищецът се е задължил да
снабдява с ел. енергия обект на ответницата с ИТН 2035556, находящ се в гр.
Стара Загора, кв. Зора, бл. 2, ет. 2, ап. 21.
За ответницата П.М.Д. е
открит клиентски номер ********** в качеството й на собственик, съгласно
представена справка от Агенция по вписванията - Стара Загора.
Ответницата, от своя страна,
съгласно чл. 11, т. 1 от общите условия, се е задължила да заплаща всички свои
задължения, свързани със снабдяването с електрическа енергия, в сроковете и по
начините, определени в същите - чл. 18, ал. 1 и ал. 2.
Съгласно чл. 27, ал. 1 от
общите условия, при неплащане в срок на дължими суми клиентът дължи обезщетение
за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден.
В изпълнение на задълженията
си по общите условия и съгласно чл. 94а, ал. 1 от Закона за енергетиката за
периода 23.11.2018г. - 22.01.2019г. ищецът е доставил до обекта на ответницата
ел. енергия, на обща стойност 259,03 лв., която до момента на подаване на исковата млоба в съда не
е платена. Поради забава в заплащане на горепосочената главница, ответницата П.М.Д.
дължи законна лихва, в общ размер от 36,04 лв. за периода 11.01.2019г. -
06.07.2020г. Според ищеца, законна лихва за забава се дължи по всяка една
фактура отделно за период от датата на падежа на същата до датата на образуване
на настоящото производство. Издадените фактури, техният падеж и период, както и
размерът и периодът на дължимата лихва за забава, били подробно описани в
приложения препис - извлечение от клиентската сметка на ответницата.
Ищецът моли, след като съдът
се убеди в основателността на претенцията му, да се произнесе с решение с
което, да установи със сила на присъдено нещо съществуването на вземанията му
от П.М.Д., както следва:
- 259,03 лв., представляващи стойността на консумирана от обекта на
потребителя електрическа енергия за периода 23.11.2018г. - 22.01.2019г.;
- 36,04 лв., представляващи стойността на законната лихва за забава
за периода 11.01.2019г. - 06.07.2020г.
- законна лихва върху горепосочената главница от датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда - 07.07.2020г., до
окончателното изплащане на задължението. Претендира за заплащане на на
направените в заповедното и в настоящото
производство разноски.
Ответницата П.М.Д. *** в законоопределения срок не е депозирала писмен отговор на исковата молба.
В съдебно заседание
ищецът не изпраща представител. Пълномощникът му е депозирал молба, с която заявява,
че в хода на процеса ответницата е извършила плащане на всички претендирани
суми, включително на направените в заповедното и в настоящото производство разноски.
Моли съдът да отхвърли иска, като платен чрез плащане. Не претендира за
разноски. Ответницата не се явява в съдебно заседание и не изпраща
представител.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, намери за установено от фактическа и правна страна следното:
На 07.07.2020г. ищцовото
дружество е подало заявление по чл. 410 ГПК за издаване на заповед за
изпълнение срещу ответницата, за сумата от 259.03 лв. - главница, дължима за електрическа
енергия и мрежови услуги, доставени за периода 23.11.2018г. – 22.01.2019г., по
партида с клиентски номер № **********, отнасяща се за обект на потребление в гр.
Стара Загора, кв. Зора, бл.2, ап.21, с ИТН 2035556, както и за сумата от 36.04
лв. – обезщетение за забавено плащане за периода 11.01.2019г. – 06.07.2020г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 07.07.2020г. до
окончателното изплащане на сумата. По заявлението е образувано частно гр. дело
№ 2306/2020г., по описа на СтРС, и е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК № 1036/08.07.2020 г., с която е разпоредено
длъжникът – ответницата по настоящото дело, да плати на заявителя – ищецът по
настоящото дело, претендираните суми.
Заповедта за изпълнение е
връчена на длъжника при условието на чл. 47, ал.5 от ГПК, като на заявителя е
указана възможността, в едномесечен срок, от връчване на съобщението за това,
да предяви установителен иск за вземането си. В указания преклузивен срок, заявителят
предявява настоящия иск за установяване на вземането си. Предвид така
установените обстоятелства, предявеният иск се явява процесуално допустим.
Видно от представените от ищеца
копия на два броя фактури - № **********/31.12.2018г. и №
**********/31.01.2019г., издадени от ищцовото дружество за доставена до имот в
гр. Стара Загора, кв. Зора бл. 2, ет.2, ап.21, ел. енергия, за отчетния период 23.11.2018г. – 22.01.2019г.
начислената сума е на обща стойност 259.03 лв.
От справка
извлечение от Служба по вписванията – Стара Загора правото на собственост върху
имота, за който са издадени процесните фактури, от 2012г. принадлежи на
ответницата П.Д., по силата на покупко продажба.
В
хода на производството ищецът твърди, че ответницата е погасила всички дължими
вземания за главница, обезщетение за забава, както и направени в заповедното и
в настоящото производство разноски. Не поддържа предявения иск.
Меродавен момент за установяване
съществуване на вземането по издадена заповед за изпълнение е момента на
приключване на съдебно дирене по производството по чл. 422 от ГПК. Ето защо, и
с оглед извършеното в хода на производството плащане, предявеният иск се явява
неоснователен и следва да бъде отхвърлен, поради извършено плащане.
Предвид факта, че ищецът не
поддържа искането си за разноски, за които твърди, че са платени от
ответницата, то искането в тази част също подлежи на отхвърляне.
Предвид изложеното, СЪДЪТ
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление – гр. Пловдив, ул.”Христо
Г.Данов” № 37, представлявано от Михаела Михайлова Дьорфлер и Жанет Стойчева, против П.М.Д., ЕГН **********,***, установителен
иск с правно осн. чл. 422 от ГПК за признаване за установено по отношение на П.Д.,
че дължи на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, сумата от 259.03 лв. - главница, дължима за
електрическа енергия и мрежови услуги, доставени за периода 23.11.2018г. –
22.01.2019г., по партида с клиентски номер № **********, отнасяща се за обект
на потребление в гр. Стара Загора, кв. Зора, бл.2, ап.21, с ИТН 2035556, както
и сумата от 36.04 лв. – обезщетение за забавено плащане за периода 11.01.2019г.
– 06.07.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
07.07.2020г. до окончателното изплащане на сумата, за което вземане е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 1036/08.07.2020
г. по ч.гр. дело № 2306/2020г., по описа на СтРС, като ОТХВЪРЛЯ и искането за
присъждане на направени в заповедното и в настоящото производство разноски, като ПОГАСЕНИ ЧРЕЗ ПЛАЩАНЕ.
Решението може да се обжалва в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Старозагорски окръжен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: